Решение по дело №490/2024 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 2520
Дата: 5 август 2024 г. (в сила от 5 август 2024 г.)
Съдия: Ирена Янкова
Дело: 20247240700490
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 2520

Стара Загора, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - I тричленен състав, в съдебно заседание на единадесети юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА

При секретар ПЕНКА МАРИНОВА и с участието на прокурора ГРИША СПАСОВ МАВРОВ като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА канд № 20247240600490 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по касационна жалба от „СИ ТРАНС“ЕООД гр. Пловдив , чрез процесуалният си представител адвокат И. Б. С. ,АК – Пловдив . против Решение № 81/05.03.2024 г., постановено по АНД № 109/2024 г. на Районен съд Стара Загора Неправилно не било прието , че електронният фиш бил издаден извън преклузивния срок по чл.34,ал.1 от ЗАНН. ЕФ не съдържал информация за датата, на която електронното изявление е записано на хартиен носител след обработване на данните за извършеното нарушение от АТС . Релевира доводи, че с оглед неговото връчване следвало да се приеме , че ЕФ бил издаден извън тримесечния, респективно едногодишния срок по чл. 34,ал.1 от ЗАНН.. Иска се съдът да отмени съдебното решение и бъде постановено решение, като бъде отменен обжалваният електронен фиш, както и се претендират направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба Агенция Пътна инфраструктура – София не изпраща представител и не взема становище по подадената касационна жалба

Окръжна прокуратура Стара Загора счита, че касационната жалба е неоснователна и съдебният акт следва да бъде оставен в сила.

Старозагорският административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

С обжалваното Решение № 81/05.03.2024 г., постановено по АНД № 109/2024 г., Районен съд Стара Загора е потвърдил електронен фиш № ********** от 14.03.2022 г. за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата на Агенция Пътна инфраструктура, с който на "СИ ТРАНС"ЕООД, представлявано от управителя С. И. И. на основание чл. 179, ал. 3б във вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата е наложена имуществена санкция в размер на 2 500. 00 лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата. по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че електронният фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, съдържа всички изискуеми реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, като при неговото издаване не са констатирани допуснати нарушения на процесуалните правила. По съществото на спора, след преценка на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, съдът е обосновал извод, че извършеното от „СИ ТРАНС“ нарушение на чл. 102,ал.2 от ЗДвП

Така постановеното решение е постановено при правилно приложение и в съответствие с материалния закон.

Настоящата касационна инстанция споделя извода на РС Стара Загора, че извършеното нарушение е установено по безспорен начин. Правилно въззивният съд е извършил преценка на събраните по делото доказателства, от които се налага извод, че не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. Между страните липсва спор, че се дължи заплащане на пътна такса според категорията на ППС и по силата на чл. 10, ал. 1 от ЗП, както и че собствеността на ППС е на "СИ ТРАНС" ЕООД. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние:... 2. / такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

С разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП се предвижда наказание за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба, като се предвижда и че глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице е предвидено като санкция да се налага имуществена санкция. Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187а, според който при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал. 2 на същия член императивно е установено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2500 лева, каквато именно е била наложена на жалбоподателя.

Електронен фиш № ********** е издаден от компетентен орган, тъй като разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП, посочва, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. При изпълнение на своите правомощия по чл. 10, ал. 10 от ЗП Агенция Пътна инфраструктура е установила, като е и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗП, нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б, поради което може да бъде издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган за налагане на съответното наказание в размер, определен за съответното нарушение - чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП. В настоящия случай, след като не е налице подадена ТД за пътния участък от страна на собственика, то за съответното ППС следва да се приеме, че не е била заплатена дължимата пътна такса. При това положение, обоснован и съответен на материалния закон е изводът на наказващия орган за извършено административно нарушение на чл. 102,,ал2 от ЗДвП. Нарушението е описано достатъчно ясно в санкционния акт и по начин, по който наказаното лице може да разбере за какво е ангажирана административнонаказателната отговорност, поради което не е нарушено правото му на защита. Налице е осъществен състава на административното нарушение и същото е безспорно доказано. Правният анализ на законовия текст на чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП по недвусмислен и еднозначен начин разпорежда на административния орган при установяване на нарушение от вида посочен в диспозицията на правната норма, да бъде наложена императивно определената санкция. В тази хипотеза, законодателят не е предоставил на санкциониращия орган възможност да избира измежду различни видове и размери на законово предвидени санкции, а е определил конкретно наказание – имуществена санкция в размер на 2500. 00 лева.

Неоснователно е възражението на касатора, че не е спазен чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, според който не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Разпоредбата изрично е посочено, че касае съставяне на АУАН в срок една година от извършване на нарушението или 3 месеца от установяването на нарушителя. Електронният фиш няма белезите на АУАН, а изрично ЗДвП го приравнява само по последици на наказателно постановление и то след неговото влизане в сила – чл. 189, ал. 11 от ЗДвП - влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Визираната от жкасатора разпоредба касае само и единствено АУАН, но не и ЕФ. Съдът в настоящия си състав счита, че сроковете по чл. 34 ЗАНН се отнасят единствено за издаването на АУАН и за НП. От своя страна шестмесечният преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН също касае единствено издаването на НП след съставяне на АУАН, какъвто преди електронния фиш не се издава. Поради изложеното, възраженията на касатора в тази им част се явяват неоснователни. По отношение на формата, съдържанието, реквизитите и процедурата по издаване на електронните фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и преценката относно давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, тъй като правилата за това се съдържат в специалния закон – ЗДвП. Законодателят е установил облекчена форма и процедура по издаване на ЕФ в разпоредбите на чл. 189, ал. 4-12 от ЗДвП, при която не се съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН). По силата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното / заплащане. Законоустановените реквизити на документа не предполагат посочване на датата на неговото издаване, а единствено на дата и час на извършване на нарушението, което е логично предвид установяването му с автоматизирано техническо средство по смисъла на пар. 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Съгласно пар. 6, т. 63 от ДР на ЗДвП "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. При липса на основание за съставяне на АУАН са неприложими сроковете по чл. 34 ЗАНН. Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 ЗДвП към разпоредбите на ЗАНН е приложима единствено за неуредените в ЗДвП случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на наложените наказания. Електронните фишове и съкратената процедура, по която същите се издават, остават извън обхвата на препращащата норма

.

По тези съображения решението на Районен съд Стара Загора , като постановено при правилно приложение и в съответствие с материалния закон следна да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И:

ОСТВЯ В СИЛА Решение № 81/05.03.2024 г., постановено по АНД № 109/2024 г. на Районен съд Стара Загора

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

Председател:
Членове: