ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 766
гр. Перник, 11.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500597 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД против Определение №
2633/29.07.2022г. по гр.д. № 3870/2021г. на РС - Перник, с което е оставена без уважение
молба по чл. 248 ГПК от ответника „ЕОС МАТРИКС” ЕООД за отмяна изцяло
постановеното Решение 655/14.06.2022 г. по гр.д. № 3870/2021г. на РС - Перник, в частта за
разноските, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1269.43 лв.
В жалбата по подробни доводи се иска уважаване на частната жалба и отмяна изцяло
на обжалваното определение. Доводите като цяло се свеждат до това, че съдът не обсъдил
посоченото още с отговора на исковата молба обстоятелство, че последното валидно
изпълнително действие по изпълнителното дело е извършено на 30.12.2013г. В тази връзка,
съгласно чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, а
към датата на образуване на настоящото производство, задължението е погасено по давност.
В тази хипотеза, задължителната съдебна практика на ВКС казва, че ответникът обаче може
да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое
поведение той не дължи разноски. Видно от задължителната практика на ВКС, при
признание на иска, разноски не следва да се присъждат в тежест на ответника.
Ответната по жалбата страна- Б. К. Б. не е подал писмен отговор.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:
Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е допустима. Разгледана
по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Гр. д. № 3870/2021 г. на ПРС е приключило с решение № 655 от 14.06.2022 г., с което
е признато за установено, че Б. К. Б. не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 10374,21
лева от която: сумата от 9395,62 лева, представляваща неиздължена главница по Договор за
банков кредит от ***; сумата от 652,40 лева, представляваща договорна лихва за периода от
1
*** до ***; сумата от 42,86 лева, представляваща наказателна лихва за просрочена главница
за периода от *** до ***, заедно със законната лихва върху главницата от 9395,62 лева,
считано от *** до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 283,33 лева
представляваща направени разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист
от 27.12.2005 г. по ч.гр.д. № 2754/2005 г. по описа на ПРС и е образувано изп.д. № 364/2006
г. по описа на ЧСИ С.Б., поради погасяването й по давност към датата на завеждане на
исковата молба. Със същото решение на осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът е осъден да заплати
на ищеца разноски в производството в размер на 1269,43 лева.
По повод молба от ответника по чл. 248 ГПК, с обжалваното определение РС е
отхвърлил искането му за изменение на решението в частта за разноските, като същите са
останали в тежест на ответника.
При така установеното, въззивният съд съобразява, че предпоставките за
недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е уважен, са кумулативно
посочени в чл. 78, ал. 2 ГПК и те са две: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска
и да го е признал. Ответникът в отговора на исковата си молба и от последващото му
процесуално поведение и изявление може да се приеме, че волята му е да признае иска,
поради което е налице една от кумулативните предпоставки за прилагане на чл. 78, ал. 2
ГПК – ответникът да признае иска.
Относно предпоставката на чл. 78, ал. 2 ГПК - ответникът да не е дал повод за
предявяване на иска, е налице задължителна практика на ВКС /Опр. № 71 от 21.01.2014 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 17/2014 г., III г. о., ГК и др./, с която е прието, че тази предпоставка по
чл. 78, ал. 2 ГПК липсва когато сезирането на съда е условие за упражняване на
субективните права на ищеца. Преценката се извършва във връзка с предмета на
конкретното дело и въз основа на извънсъдебното и процесуално поведение на ответника.
При такова свое поведение - признание на иска, ответникът не дължи разноски, ако не е
разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е
дал друг повод за предявяването на иска.
В случая ответникът е станал причина за завеждане на делото, защото при образувано
изпълнително производство, въз основа на изпълнителен лист, предявяването на иск по чл.
439 от ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на факт, настъпил след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителния лист /в какъвто
смисъл е било направено възражение от ищеца за изтекла давност с предявяване на иска/ е
единствената възможност за защита на длъжника. Същият се е възползвал от правото си да
установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факт, който е настъпил след съдебното
му установяване и който е от значение за съществуването му. Подобно възражение
длъжникът не е могъл да направи пред съдия изпълнителя, защото основанията за
прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно изброени в закона и
позоваването на изтекла погасителна давност не е сред тях. Следователно в случая липсва
една от кумулативните предпоставки по чл.78, ал.2 от ГПК - с поведението си, тъй като е
разполагал с изпълнителен титул и още повече, че въз основа на който е образувано
изп.дело, ответникът е провокирал и мотивирал правния интерес на ищеца за завеждане на
делото. Правната сфера на ищеца-длъжник е накърнена - т. е. налице е повод за образуване
на производство за оспорване на вземането, след като в полза на кредитора съществува
изпълнителен титул. Перемпцията не изключва принудителното изпълнение - определение
по ч. т. д. № 1660/2016 г. на Първо т. о. и решение по гр. д. № 903/2021 г. на Трето г. о. на
ВКС. Становището на настоящия въззивен състав по отношение на отговорността на
ответника за разноски, е основано освен на извънсъдебното поведение на кредитора и на
безспорно установеното по делото обстоятелство, че срещу ищеца е висящо изпълнително
производство за събиране на процесното вземане, по което ответникът е конституиран като
взискател. В конкретния случай ЕОС Матрикс“ ЕООД има изпълнителен титул и по негова
2
молба е конституиран като взискател в изпълнително производство срещу длъжника.
С оглед гореизложеното, не е налице една от двете кумулативни предпоставки по чл.
78, ал. 2 ГПК и ищецът има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, поради което
всички доводи и възражения в жалбата са неоснователни, а обжалваното с нея определение
следва да се потвърди.
В производството относно дължимостта и размера на разноските не се допуска
кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не
намира приложение, така че на страните не се дължат разноски в настоящото производство.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2633/29.07.2022г. по гр. д. № 3870/2021 г. по
описа на Районен съд – Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3