Решение по дело №3865/2019 на Административен съд - Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 477/20.2.2020г.

 

Град Пловдив, 20.02.2020 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав,  в открито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета  година в състав:

Председател: Анелия Харитева

Членове: Стоил Ботев

Георги Пасков

при секретар Севдалина Дункова и с участието на прокурора Мирослав Христев, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 3865 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Образувано е по касационна жалба на С.Р.Г. *** против решение № 202 от 18.11.2019 г., постановено по а.н.д. № 434 по описа на Карловския районен съд за 2019 година, с което е потвърдено наказателно постановление № 19-0281-000457 от 29.05.2019 г. на ВПД началник група към ОДМВР Пловдив, РУ Карлово, с което на С.Р.Г., ЕГН **********,***, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, както са отнети 6 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, както и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.137е ЗДвП.

Според касатора обжалваното решение е неправилно. Не се оспорва наличието на вмененото административно нарушение, но се твърди, че е налице маловажен случай по чл.28 ЗАНН. Иска се отменя на обжалваното решение и на наказателното постановление.

Ответникът не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се потвърди първоинстанционното решение като правилно.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че безспорно са установени извършените нарушения. Относно наложеното наказание на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП е направен извод, че нарушението е описано ясно и отговаря на материалноправната  норма на чл.140, ал.1 ЗДвП. Районният съд се е позовал на легалното определение за “регистрация”, дадено в § 6, т.18а  ДР ЗДвП. Относно наложеното наказание на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП за нарушение на чл.137е ЗДвП в мотивите си съдът е посочил, че с поведението си жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на това административно нарушение и нарушението е квалифицирано правилно. Според районния съд обстоятелството чия собственост е управлявания мотопед не е елемент от състава на нарушението и липсата на такива факти не води до ограничаване на правото на защита на санкционирания. Съдът е приел, че административнонаказващият орган е приложил относимите към нарушенията санкционни норми и на жалбоподателя е наложено минималното наказание по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Съдът е констатирал, че неправилно са отнети само 6 контролни точки с атакуваното наказателно постановление съобразно Наредба № Iз- 2539 от 17.12.2012 г., тъй като за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, се отнемат 10 контролни точки. Но според районния съд това нарушение не е съществено, тъй като отнетите точки са по-малко от предвиденото и не се ощетява жалбоподателя. Направен е извод, че не са налице основания за приложение на чл.28 ЗАНН, тъй като по делото не са установени обстоятелства, които да обосновават по-ниска степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. 

Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Възраженията на касатора са само относно приложението на чл.28 ЗАНН, като и в тази връзка районният съд е направил подробни, обосновани и правилни изводи и мотивите му се споделят.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде ос­тавено в сила като допустимо, обосновано и правилно. Затова и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 202 от 18.11.2019 г., постановено по а.н.д. № 434 по описа на Карловския районен съд за 2019 година.

Решението е окончателно.

 

                                                                       Председател:

 

                                                                       Членове: 1.

 

                                                                                         2.