М О
Т И В И
към
присъда №246 от 26.10.2017г. по НОХД № 1039 от 2017г. по описа на БОС
Съдебното производство по делото
е образувано по внесен в съда
обвинителен акт на БОП против ************ гражданка М.Е.Г. *** с обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.3, б.”б”, вр.чл.342, ал. 1 от НК.
В проведеното предварително
изслушване подс. М.Г. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част от обвинителния акт и заявява съгласие за същите факти да не се събират
доказателства в съдебно производство по общия
ред. Подсъдимата признава вината си и изразява искрено съжаление за
случилото се. Защитата й споделя приетата в обвинителния акт фактическа
обстановка. Пледира за определяне на наказанието
лишаване от свобода при условията на чл.55 от НК, като изпълнението му се отложи по реда на чл.66 от НК за срок от четири
години, а наказанието лишаване от свобода да бъде отмерено за 4 години.
В съдебно заседание представителят на БОП поддържа
обвинението, което намира за безспорно
доказано. Пледира в съответствие с чл.373,ал.2 от НПК и чл.58а от НК на
подсъдимата да се наложат наказанията 2
години лишаване от свобода и пет години лишаване от право да управлява МПС,
като изпълнението на наказанието
лишаване от свобода се отложи за изпитател срок също от пет години.
Повереникът на частните
обвинители С.К.Д., Г.М.А. и В.М.Д., споделя фактическите и правни изводи на
държавното обвинение. Предлага на съда да отмери преди редукцията по чл.58а от НК наказанията лишаване
от свобода и лишаване от право да управлява МПС в размер от пет години, като наказанието лишаване от свобода
да бъде изтърпяно ефективно.
След по отделна и съвкупна преценка
на събраните в съдебното производство доказателства, съдът приема за установено
следното:
Подсъдимата М.Г. е ********* гражданка, продължително пребиваваща на
територията на Република България, разрешение № ****************., с последно разрешен срок до 18.07.2018г. Правоспособен
водач на МПС, със СУМПС № ****************, кат.В, валидно до 2017г.
На 09.05.2016г. около 15:30 часа подс.Г.
управлявайки лек автомобил „***************”, рег. № **********, собственост на „**************, се придвижвала в гр.Бургас по бул „Я.Комитов”, в посока от магазин
„Кауфланд” към кръстовището с ул.”Проф.Я.Якимов”. В автомобила пътувала свид.Т.Б..
Движението не било интензивно, осъществявало се през светлата част на
денонощието, при ясно и слънчево време, по суха пътна настилка, хоризонтален
прав участък. В този участък пътя се стоял от две платна с разделителен остров
между тях. Всяко от платната било с по две ленти за еднопосочно движение, всяка
с ширина от 3, 70 метра и разделени с единична прекъсната линия M3. В участъка
на движение, пред автомобила на подсъдимата имало пешеходна пътека тип М 8.1, очертана с напречна пътна
маркировка, състояща се от широки непрекъснати линии в жълт цвят и обозначена с
пътен знак за пешеходна пътека и велоалея. Подсъдимата управлявала автомобила в лява лента със скорост от 47, 26 км/ч.
По същото време пешеходецът М. Д., ЕГН **********,*** по
обозначената пешеходна пътека в посока - от ж.к. „Славейков” към магазин
„Кауфланд”. Движейки се с бърз ход той пресякъл дясната лента, в посока на
движение на подс.Г., и навлязъл в лявата лента, по която се движел
управляваният от нея автомобил. Когато същият автомобил се намирал на 7,63м.
преди началото на пешеходната пътека, подсъдимата възприела пресичащия отдясно наляво по посока
на движението й пешеходец Д.. В същият момент Д. се намирал на 0, 51м. вляво от
дясната страна на автомобила. Било късно за реакция на водача, и последвал удар
с предна лява част на автомобила и пресичащия пешеходец. М.Д. бил ударен в лява
част на тялото - от пъпа, до подбедрицата, възкачен на капака на автомобила, с
последващ удар на главата и тялото в предно обзорно стъкло (счупено вляво) и
отхвърлен напред и наляво, на около 13, 75м. от мястото на удара. Управляваният
от подс.Г. автомобил спрял след удара на около 15,5м. Самото място на удара е
разположено на в средата на пешеходната пътека и на 1,35м. от левия край на
пътното платно
По същото време свидетелите К.Ч.
и М.С., двамата мл.автоконтрольори към сектор ПП КАТ ОД МВР Бургас, се движели
със служебни мотоциклети по бул.“Я.Комитов“ в противоположната на подс.Г.
посока. Те наблюдавали придвижването на подсъдимата и видели как управлявания
от нея автомобил ударил пешеходеца на пешеходната пътека. Запазили местопроизшествието до пристигане на екип на
спешна помощ и на оперативен екип. Медицинският екип на Спешна помощ
транспортирал пострадалия М. Д. ***, където въпреки извършените
множество медицински интервенции на 23.05.2016г. в 11:26 часа, той починал.
Изложените фактически
обстоятелства са описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът намира, че така приетата фактическа обстановка се
установява от събраните в досъдебното
производство доказателства - показанията
на свидетелите К.Ч., М.С., С.Д., Г.А., В.Д.;
В.А. ; протокол за оглед на местопроизшествие,
протокол за оглед на лек автомобил,
медицински документи за заболяването на Д., съдебно медицинска
експертиза, протокол за медицинско изследване; повторна тройна автотехническа
експертиза, допълнителна тройна автотехническа експертиза, удостоверение за
наследници; препис-извлечение от акт за смърт, както и останалите писмени
доказателства, приложени по делото. Съдържащите се в посочените доказателствени
източници факти потвърждават направеното от подсъдимата самопризнание и описаната в обстоятелствената част на
обвинителния акт фактическа обстановка.
Механизъма на ПТП се изяснява от заключенията
на повторната и допълнителната тройната автотехнически
експертизи. На установената от вещите лица скорост от 47, 26 км/ч, с която подсъдимата е
управлявала лекия автомобил, съответствала опасна зона за спиране - 26, 94м . Когато
пешеходецът е предприел пресичане на платното за движение, лекият автомобил на подсъдимата
е отстоял на около 55, 93м. от мястото
на удара и тогава обективно водачът е имал възможност да го възприеме. Това
разстояние е по-голямо от изчислената опасна зона за спиране и е било възможно
предотвратяване настъпването на произшествието. Установено е мястото на удара –
на 6.05м от десния край на платното и на около 2,5м след ориентира по дължина
на пътното платно, което е върху означената пешеходна пътека.
Между заключенията на основната тройна
експертиза и допълнителната няма противоречия.
Допълнителната автотехническа експертиза
е разгледала различни варианти на движение на подсъдимата при евентуална намалена видимост, поради успоредно движещ се в дясната лента автомобил,
както и поради друг автомобил, движещ се
пред управлявания от нея автомобил. Вещите лица подробно са обосновали извода
си защо и при тези варианти отново е било възможно предотвратяване на ПТП посредством екстрено спиране.
Отговорите на вещите лица от допълнителната експертиза допълват заключението на
повторната тройна експертиза и разкриват недостоверността на обясненията на
подсъдимата от досъдебнито производство, отречени с направеното от нея
самопризнание и на показанията на свид. Б..
При първоначалната експертиза,
изготвена от вещото лице П., не са били отчетени обясненията на подсъдимата.
Изготвилото я вещо лице не е участвало в последвалите експертизи, не е посочено
за призоваване и обвинението не се позовава на заключението му в обвинителния
акт. Останалите страни също не са изразили желание да се ползват от неговото
заключение, поради което и съдът не намира за необходимо да го коментира.
В обясненията си от досъдебното
производство подсъдимата е твърдяла , че видимостта й е била ограничена от
движещ се пред нея висок черен нетоварен автомобил , който след като преминал
пешеходната пътека се „отмести встрани. Премина вдясно…“ - л.87, т.І от
досъд.п. Според показанията на пътувалата с подсъдимата свид. Б., пред тях е
имало автомобили, а удара е станал на около 10-15м. след преминаването на
пешеходната пътека. Както бе посочено по-горе, вещите лица изготвили
автотехническите експертизи са категорични , че и при тези варианти на
ограничена видимост е било възможно
предотвратяване на ПТП. Същите вещи лица опровергават възможността ударът да е
настъпил извън границите на пешеходната пътека(каквито са твърденията на свид.Б.),
в какъвто случай разположението на пострадалия и положението на автомобила,
отразено при огледа на местопрестъплението, биха били различни от установените
по делото и не би се стигнало до
счупването на предното автомобилно
стъкло.
Както обясненията на подсъдимата,
така и показанията на свид.Б. противоречат и на показанията на други двама
очевидци на ПТП – свидетелите К.Ч. и М.С.. Движейки се със служебни мотоциклети
по същия булевард , но в срещуположната на подсъдимата посока, последните двама
свидетели, като мл.автоконтрольори към
сектор ПП КАТ ОД МВР Бургас, са наблюдавали управлявания от подсъдимата автомобил и са видели удара на пешеходната
пътека. И двамата са категорични, че водачката на автомобила е гледала към тях,
както и че по никакъв начин не е възприела пресичащият пешеходната пътека
пешеходец. Те не са видели движещи се пред автомобила на подсъдимата или в дясна лента, по посока на движението й,
други МПС. Между показанията на тези двама свидетели няма никакви
противоречия, те са последователни,
достатъчно подробни за значими за делото
факти , поради което и настоящият състав ги кредитира изцяло.
Вида на получените телесни
увреждания и причината за леталния изход на пострадалия се установяват от заключението на СМЕ№122/16г., според което от удара с автомобила пострадалият М.Д. получил фрактура на три ребра в дясно, тежка
фрактура на таза, разкъсване с възстановяване на пикочния мехур, скалпова рана
на главата, разкъсване на ставни връзки между два гръдни прешлена. Всички
установени увреждания добре отговарят да са получени от удар с твърд предмет с
широка удряща повърхност, както е при блъскане от автомобил от посочения тип. Ударът
е попаднал вляво и отзад. Като непосредствена причина за смъртта на М. Д. е
посочена двустранната пневмония, развила се на базата на тежките травми. Вещото лице е категорично, че между смъртта на
пострадалият Д. и претърпяното ПТП е налице пряка причинна връзка.
Смъртта на пешеходеца е в пряка
причинна връзка с настъпилото по вина на подсъдимата ПТП.
Разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП задължава водача на нерелсово ППС при
приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
Задължението по чл.20, ал.2 от ЗДвП за намаляване на скоростта или за спиране на превозното средство е в
зависимост от момента на възникване на препятствието за движението – п.6 от
мотивите на ТРОСНК № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г. Очертаната и сигнализирана пешеходна пътека е
изисквала от водача особено внимание за предвидимо препятствие на пътя.
Пресичащия платното за движение пешеходец е съставлявал
опасност за движението. Нейното съществуване е било факт, който подсъдимата е могла да възприеме, още когато пешеходецът
е предприел пресичане на платното за движение. Възникнала опасната критична
пътна ситуация е могла да бъде
преодоляна от подсъдимата, предвид
отстоянието й от около 55, 93м до мястото на удара и съответната на скоростта й опасната
зона за спиране от 26, 94 м. Подсъдимата не е проявила достатъчно внимание и не
реагирала своевременно по предписания начин да намали скоростта или спре.
От момента, в който
пострадалият Д. е стъпил на пешеходната
пътека , за подсъдимата е възникнало и задължението по чл.119, ал.1 от ЗДвП да пропусне пешеходеца по два предписани от
закона начина - като намали скоростта
или спре. До удара подсъдимата не е предприела, не е направила опит да извърши
действия (не само предписаните, но каквото и да е друго) за да изпълни това си задължение и да пропусне пешеходеца. Ударът се е състоял на
пешеходната пътека, очертана с широки непрекъснати
линии, успоредни на оста на пътя.
Деянието на подсъдимата е
съставомерно по чл.343, ал.3, б ”б”, вр.чл.342, ал.1от НК. На на 09.05.2016г. около 15:40 часа, в гр.
Бургас, ж.к.”Славейков”, на ул.”Я.Комитов, срещу „Деметра” ЕООД, и в посока
кръстовището с ул.”Проф.Я.Якимов”, на пешеходна пътека тип М 8.1, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил „**************”, с рег.№ ************, нарушила правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП и по чл.119, ал.1 от ЗДвП
и по непредпазливост причинила смъртта на пешеходеца М. П.Д. ЕГН **********, настъпила на 23.05.2016г.
Деянието е извършено по
непредпазливост, при нейната форма небрежност. Подсъдимата обективно е причинила
съставомерния резултат, без да е
предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но като правоспособен
водач, който познава правилата за движение, има достатъчно житейски опит и
шофьорска практика, тя е била длъжна и е могла да ги предвиди и предотврати.
За извършеното от подсъдимата
престъпление закона предвижда кумулативно наказанията лишаване от свобода от три
до петнадесет години и
лишаване от право за управление на
МПС. Съгласно чл.373, ал.2 от НПК
наказанието на подсъдимата се определя при условията на чл.58а от НК.
При определяне на наказанието
съдът прецени, че деянието не се отличава с по-висока степента на обществена опасност
по сравнение с други от същия вид. Личната степен на обществена опасност на
подсъдимата е ниска-тя е криминално необременена, трудово ангажирана, с добри
характеристични данни от работодателя й – „******************. По делото липсват данни за други извършени от нея
противообществени прояви.
Като смегчаващи вината обстоятелства
съдът съобрази признаването на вината и
оказаното съдействие на разследването в досъдебното производство, изразеното
искрено съжаление в съдебното производство. Като значително смегчаващо обстоятелство съдът съобрази
съдействието от подсъдимата за осигуряване на кръводарители, защото действията й са били необходими и насочени към спасяване
живота на пострадалия Д.. Само по себе си това обстоятелство не обосновава
приложението на чл. 55 от НК, т.к. не може да му се придаде значение на изключителност.
Обсъдените по-горе факти не позволяват извод
за наличие на изключителни или
многобройни смегчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл.55, ал.1 от НК, нито обосновават извод, че и най-лекото наказание, предвидено в закона би
се явило несъразмерно тежко за конкретното престъпление.
Оценявайки съвкупно изброените
по-горе обстоятелства, съдът намери, че наказателната репресия спрямо подс. М.Г.
следва да се реализира при сериозен превес на смегчаващи вината обстоятелства,
поради което отмери наказанията лишаване
от свобода и лишаване от право да
управлява МПС за срок от по четири
години. След редукцията по чл.58а, ал.1 от НК, съдът наложи на подсъдимата наказание лишаване от свобода за срок от две
години и осем месеца.
Настоящото деяние е изолиран инцидентен случай в поведението на подсъдимата.
По мнението на настоящия състав и с
оглед всички изложени по-горе съображения целите на наказанието по чл. 36 НК и
преди всичко поправянето на подс.Г., не
се налага отделянето й от обичайната й среда за реалното изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода.
По-продължителният изпитателен
срок от 4 години е достатъчна гаранция за ефективността на бъдещия възпитателен
процес. Според съда така определените по размер и наложени наказания в своята
съвкупност отговарят на изискванията на чл.57, ал.2 от НК и са напълно достатъчно за постигане целите
както на специалната, така и на генералната превенция.
Вещественото доказателство по
делото - 1 бр. касета от тест за наркотични
и упойващи вещества от техническо средство дрегер „Дръг тест 5000“ с фабричен
номер ARAM 0005, следва да се унищожи след влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимата да заплати в
полза на държавата направените съдебно деловодни разноски, както и
разноските по воденото съдебно производство, съобразно искането на повереника
им.
Мотивиран от горното, съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ:.......................