№ 249
гр. Русе, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова
Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Билген Байдинова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Въззивно гражданско
дело № 20254500500311 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от “Юробанк България“ АД-София, чрез
юр.М. М., против Решение № 72 от 16.01.2025 г., постановено по гр.дело №
2479/2024 г. по описа на Районен съд-Русе, с което на основание чл.22 ЗПК е
бил прогласен за нищожен Договор за потребителски кредит ПУЛС-********
от 14.07.2021 г., сключен между Д. К. К. и “БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България“, чийто правоприемник е въззивника. Развиват
съображения за необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания акт.
Претендират отмяна на решението, отхвърляне на иска и присъждане на
разноски за двете инстанции.
Ответницата по жалбата Д. К. К., чрез адв.Н. М. от АК-*****, изразява
становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за
правилно и иска същото да бъде потвърдено. Претендира разноски за
въззивното производство.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения срок в чл.259 ал.1 ГПК и срещу подлежащ на съдебен
контрол акт, поради което е допустима.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд извършва служебна проверка на
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като е
ограничен от заявеното в жалбата. Настоящият състав намира, че Решение №
72 от 16.01.2025 г., постановено по гр.дело № 2479/2024 г. по описа на
1
Районен съд-Русе, е валидно и допустимо.
Окръжен съд-Русе, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, споделя изцяло
мотивите на основния съд в обжалвания акт- относно установените
фактически положения и развитите правни доводи, като счита, че същият
следва да бъде потвърден по изложените в него съображения.
Производството е било инициирано по молба на Д. К. К., като са
изложени твърдения, че на 14.07.2021 г. между нея и дружество, чийто
правопиемник е ответника, са възникнали облигационни правоотношения по
силата на договор за потребителски кредит, който ищцата счита, че е
нищожен, поради допуснати нарушения на императивни разпоредби на ЗПК,
както и на добрите нрави. Поискано е съдът да прогласи нищожността на
контракта.
Ответникът „Юробанк България“АД са оспорили иска.
Между страните е било безспорно, че между ищцата и “БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, чийто правоприемник е ответникът,
е бил сключен Договор за потребителски кредит ПУЛС-******** при
посочени в него параметри. Няма разногласие по въпроса, че последният
попада под приложното поле на Закона защита на потребителите, тъй като
кредитополучателят отговоря на дефиницията за „потребител” по смисъла на
§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а дружеството - на дефиницията за „търговец” според
нормата на § 13, т.2 от ДР на ЗЗП. Контрактът има за предмет предоставяне на
финансови услуги, свързани с дейността на кредитна институция по § 13, т. 12
от ДР на ЗЗП.
Съдът е задължен да следи служебно за нищожност на договори,
сключени с потребители, като в тежест на кредитодателя е да докаже, че по
отношение на насрещната страна са били спазени императивните изисквания
на ЗЗП и ЗПК, в който смисъл са били дадени указания на въззивника с
доклада по делото.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че в процесния договор е
била включена цялата изискуема информация съобразно чл.11, ал.1, т.7 -12
ЗПК, с оглед на което не е налице нищожност на основание противоречие с
чл.11, ал.1, т.9-т.11 ЗПК. Вярна е и констатацията, че в случая макар да е била
спазена изискуемата по чл.10 ал.1 ЗПК писмена форма, то е било допуснато
нарушение на изискването за минимален размер на шрифта на текста на
контракта, тъй като според приетата по делото техническа експертиза, той е
равноотдалечен от шрифтове 11 и 12. Неоснователни са доводите на
въззивника, че задачата към експерта не е била формулирана коректно.
Независимо от различните по вид шрифтове, изследвани от вещото лице,
размерът на буквените символи в процесния контракт са под предвидения в
закона минимум. При тези данни, правилни са изводите на районния съдия, че
съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1 от
същия закон, договорът за потребителски кредит е недействителен.
2
Следва да бъде съобразено, че чл.10, § 1 от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета,
изисква договорите за потребителски кредит да се изготвят на хартиен или
друг траен носител, като извън това въведено изискване за форма, държавите
членки не са ограничени да поставят допълнителни условия за действителност
на договора. Според правилото на чл. 10, ал. 1 ЗПК, в сила от 23.07.2014 г.,
предвиждащо изискване за размер на шрифта, се допуска от Директивата и
страните са били задължени да сключат договора в съответствие с него. С
Определение на Съда на Европейските общности /шести състав/ от 14.04.2021
г. по дело С-535/2020 е прието, че чл.10, § 2 и чл.22, § 1 от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна
уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да
бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от
12. Изяснено е, че доколкото в Директива 2008/48 не се определят подробно
форматът и размерът на шрифта, с които информацията относно условията на
договора и последиците от сключването му трябва да бъде предоставена на
длъжника при сключването на договор за потребителски кредит, държавите
членки остават по принцип компетентни да установят правила както относно
конкретната форма на представяне на тази информация, така и относно
последиците от неспазването от страна на търговците, при условие че тези
правила допринасят за представянето на посочената в член 10, § 2 от
Директивата информация по ясен и кратък начин; уредбата в ЗПК, която
налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат
представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, е
преценена от СЕС като гарантираща, че информацията ще бъде представена
прозрачно и четливо, както и като възпрепятстваща използването на дребен
шрифт, който би могъл да породи опасността важна информация към момента
на сключване на договора и по време на неговото изпълнение да бъде
пропусната от съответния потребител. Изтъкнато е, че уредбата в ЗПК се
ограничава да предвиди правила относно формата, в която трябва да се
представи информацията, и не налага задължения за предоставяне на
допълнителна информация извън хармонизирано установената в член 10,
параграф 2 от Директива 2008/48. Посоченото тълкуване на СЕС, направено
по повод преюдициално запитване във връзка с въведеното с изменението на
чл. 10, ал. 1 ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., изискване по отношение на размера
на шрифта и при отчитане последиците от неспазването му /недействителност
на договора съгласно чл. 22 ЗПК/, има задължителен характер по силата на
чл.633 ГПК, като в случая районният съд се е съобразил изцяло с това
тълкуване, както и с трайната практика на ВКС в този смисъл / напр. Решение
№ 50206 от 25.11.2022 г. по гр.дело № 3578/2020 г., ІІІ г. о., Решение № 50162
от 10.01.2023 г. по т. д. № 550/2022 г., ІІ т. о./.Обжалваното решение се явява
3
правилно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
В тежест на въззивника трябва да се възложат направените от
въззиваемата разноски за тази инстанция, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Окръжен съд-Русе
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 72 от 16.01.2025 г., постановено по
гр.дело № 2479/2024 г. по описа на Районен съд-Русе, с което на основание
чл.22 ЗПК е бил прогласен за нищожен Договор за потребителски кредит
ПУЛС-******** от 14.07.2021 г., сключен между Д. К. К. и “БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, чийто правоприемник е
“ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД-София, ЕИК *********.
ОСЪЖДА “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район “Витоша“,
ул.“Околовръстен път“ № 260, представлявана от А.В.Я. -изпълнителен
директор и М. И.В.-прокурист, действащи чрез юрисконсулт М. М., да
заплатят на Д. К. К., ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“*********“ № **, със
съдебен адрес: гр.*****, ул.“********“ № **, партер, чрез адв.Н. М. М. от АК-
*****, сумата от 548 лв.-разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4