Решение по дело №42/2019 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Враца, 09.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачански районен съд, V наказателен състав в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КОЛЧЕВА

 

При секретаря Бойка Стефанова, като разгледа докладваното от съдията НАХД №42 по описа за 2019 г. на ВРС,  за да се произнесе, взе предвид следното:

                         

                          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН Образувано е по жалба на Б.Г. ***/19.09.18 г. на Н-к Група в Сектор ”ПП” към ОД на МВР-Враца, с което за извършено нарушение по чл.139, ал.1,т.1 ЗДвП и на основание чл.179, ал.6,т.2 ЗДвП му е наложена глоба от 200.00лв., както и за извършено нарушение по чл.100, ал.1,т.1 ЗДвП и на основание чл.183, ал.1,т.1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10.00лв.

                           В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното НП само в частта относно първото от горепосочените нарушения- по чл.139, ал.1,т.1 ЗДвП, като се твърди, че са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон и се иска отмяна на НП. При това съдържание на жалбата, съдът приема, че в останалата му част – за второто нарушение по чл.100, ал.1,т.1 ЗДвП, обжалваното НП е извън предмета на съдебния контрол и е влязло в сила.

        Ответникът по жалбата Сектор „ПП” към ОД на МВР-Враца, излага  становище по жалбата в писмото си до ВРС да се потвърди НП, като не се явява представител на ответника пред съда.

       След преценка и анализ на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема следното:

                           Жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимирано лице, в законовия срок за обжалване и против подлежащ на обжалване акт.Разгледана по същество, жалбата е и основателна, при следните съображения

На 10.09.2018 год. в гр.Враца, около 16.50 ч., патрул на „Пътна Полиция” към ОД на МВР-Враца, в състав св.Я.Д.Й. и св.Т.Г.Т.,***. „Пежо 106” с ДК ****, управляван от настоящият жалбоподател.

Повода за спирането бил, че лекият автомобил издавал силен шум по време на движение. След проверка на документите на водача и на МПС-то, свидетелите приели, че водачът управлява автомобил, който е технически неизправен, тъй като „е с неизправна или липсваща шумозаглушителна уредба”, както и че носи контролен талон към СУМПС.

За установеното нарушение мл. автоконтрольор Я.Д. в присъствието на св.Т.Т. и нарушителя, съставил АУАН№0743796/10.09.18 г. за нарушение по чл.139, ал.1,т.1 ЗДвП и по чл.100, ал.1,т.1 ЗДвП, който водачът подписал без възражение.

                   Последвало е издаването на обжалваното НП, което преповтаря фактическата обстановка по акта, с добавката, че техническата неизправност е значителна  и с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв., на основание чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП,за извършеното нарушение по чл.139, ал.1 от ЗДвП.

                   Съгласно представеното от страна на жалбоподателя удостоверение за техническа изправност на ППС, към момента на проверката, процесният автомобил е бил преминал годишен технически преглед и е било изправно да се движи по пътищата за обществено ползване.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите Я.Д.Й. и Т.Г.Т. дадени в хода на съдебното следствие и от приложените по делото писмени доказателства-процесните АУАН и НП,  министерска Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 г., справка за нарушител и цитираното удостоверение за техническа изправност.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Посочената в НП санкционна разпоредба на чл.179, ал.6 ЗДвП предвижда отговорност за водачите управляващи неизправно МПС, като отговорността откъм конкретен размер на предвидените глоби е изрично диференцирана в три отделни точки според степента на техническа неизправност- незначителна, значителна и опасна. Въпросните степени на техническа неизправност, на свой ред са изрично дефинирани в пар.6,т.71-73 от ДР на ЗДвП. За основното понятие „техническа неизправност” ЗДвП не съдържа собствена дефиниция, като техните конкретни видове са уредени в чл.10 ППЗДвП.

Спрямо така проследеното съдържание на релевантната нормативна уредба, съдът намира, че в случая процесните АУАН и НП са издадени в нарушение на чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1,т.5 и т.6 ЗАНН. Още в АУАН, впоследствие пренесено и в НП, е допусната неяснота и двусмислие относно твърдяната техническа неизправност като едновременно е посочено, че автомобилът е „с неизправна или липсваща шумозаглушителна уредба”. Липсва изложение и на каквито и да са други факти от значение за съставомерността на деянието от обективна страна, в това число и такива позволяващи преценка за степента на техническата неизправност според пар.6,т.71-73 ДР на ЗДвП, при което остава неясно защо АНО за първи път в НП приема, че същата е значителна и следва да наложи санкция именно по чл.179, ал.6, т.2 ЗДвП. На последно място, и в АУАН и в НП липсва правна привръзка на посочената нарушена разпоредба на чл.139, ал.1,т.1 ЗДвП с конкретната хипотеза на чл.10 ППЗДвП, разписваща отделните видове технически неизправности и в която евентуално попада констатираната в случая  „неизправна или липсваща шумозаглушителна уредба”.

При така изложените съображения, съдебният състав приема за основателни изложените в жалбата възражения за допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон представляващи основание за отмяна на НП, като ограничаващи правото на защита на наказаното лице.

За пълнота на изложението, съдът отбелязва и че предвид горепосоченото състояние на приобщения по делото доказателствен материал, по делото не се установи по безспорен и категоричен начин наличието на конкретна техническа неизправност на автомобила от вида на посочените в чл.10 ППЗДвП и нейната степен според чл.179, ал.6,т.1-3 ЗДвП. Твърденията на свидетелите, че шумозаглушителната уредба на автомобила е липсвала или е била неизправна не почиват на обективни техни възприятия за състоянието на автомобила, а на изцяло субективна преценка за нивото на шум при движението му. От друга страна наличното удостоверение за техническата изправност на автомобила към момента на проверката допълнително разколебава обективността на твърденията им. В този смисъл съдът приема, че обжалваното НП се явява и необосновано, поради което подлежи на отмяна и на това основание.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №18-0967-001254 от 19.09.2018 г. на Началник група към ОД на МВР С”ПП” - Враца, В ЧАСТТА, с която на Б.Г. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 200/двеста/ лева, на основание с чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП.

В останалата му част горепосоченото НП е влязло в законна сила като необжалвано.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14/четиринадесет/ дневен срок от уведомяването пред Врачански Административен Съд.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: