Р
Е Ш Е
Н И Е
№65
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Добрич 07.07.2020
г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на двадесет и шести юни
през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.Стоева
ЧЛЕНОВЕ:
при секретаря БИЛСЕР МЕХМЕДОВА -ЮСУФ........................ и в присъствието на прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева...........т.д.№150
от 2019 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „***“АД,ЕИК***,със седалище и адрес на
управление-гр.С.,представлявано от П. Д. и Д.Ш.–изпълнителни директори,чрез
пълномощника си адв.С.З.,САК,съдебен адрес-*** срещу В.И.К.
ЕГН ********** *** и Ю.Ф.К. ЕГН ********** *** с посочена цена на иска 13 089,03
шв.франка –главница,542,33 шв.франка
възнаградителна лихва
за периода от 11.07.2016г.до 24.04.2018г.,мораторна
лихва от 6 154,48 шв.франка за периода 11.07.2016г.до 03.07.2019г.,такси от 31,96 шв.франка
за периода 25.10.2016г.до 03.07.2019г.,имуществени застраховки в размер на
22,20 шв.франка за периода 17.05.2019г.до 03.07.2019г. и нотариални разноски в размер на
420 лв.Искът е с правно основание чл.430 и сл.от ТЗ.
В исковата молба се излагат
следните обстоятелства:
Между страните е сключен договор
за кредит за покупка на недвижим имот **от 17.04.2008г.,съгласно който банката ищец е отпуснала на ответниците ,в качеството им на кредитополучатели кредитен
лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността на швейцарските
франкове на 21 000 лв.,с краен срок
на погасяване съгласно чл.5 ал.1 от договора -120 месеца.С приложение към
договора №1 страните са декларирали,че датата на откриване на заемната сметка е
21.04.2008г.Във връзка с предоставяне на кредита е вписана законна ипотека като
обезпечение на вземането по него,вписана в СВ акт№**,том І,вх.рег.№** от
21.04.2008г.
След учредяването на ипотеката ответниците са усвоили кредита в общ размер на 17 658 шв.франка.
Впоследствие страните са предоговорили условията на договора за кредит с
Допълнително споразумение от
25.03.2009г.,31.08.2010г.,22.03.2011г.,19.04.2012г. и 21.11.2012г.
По силата на чл.ІV от
Допълнителното споразумение от
25.03.2009г.,чл.5 ал.1 от Допълнителното споразумение от 31.08.2010г.,чл.5 ал.1
от Допълнителното споразумение от 22.03.2011г.,чл.3 ал.1 от Допълнително
споразумение от 19.04.2012г. и чл.3 ал.1 от Допълнително споразумение от 21.11.2012г. главницата по кредита е преоформена,като
всички дължими от кредитополучателите плащания ,в т.ч. просрочените
главница,лихви и такси по договора,са служебно преоформени
от банката чрез натрупването им към редовната усвоена и непогасена част от
главницата по първоначално предоставения
им кредит.Като резултат от това размерът
на усвоената по кредита главница нарасна на сума в общ размер на 18 **6,59
шв.франка.Налице е съгласие за новия размер на
дълга,който след преструктурирането му се дължи от кредитополучателите.
На основание чл.24 ал.1 от
договора за кредит страните по взаимно съгласие са предоставили правото на
ищеца едностранно да прехвърли вземанията си ,произтичащи от договора на
дружества или институции от групата на **,включително на „Б. Р. С.“АД.На 12.06.2008г.,в качеството му на цедент ищецът
прехвърля на „Б. Р. С.“АД,в качеството му на цесионер,всички свои вземания срещу ответниците
,произтичащи по настоящия договор.
Впоследствие на 08.12.2014г. „Б.
Р. С.“АД,в качеството си на цедент прехвърля обратно
на ищцовото дружество.цесионер, всички вземания основани на настоящия
договор.
Ответниците
са уведомени за цесиите,съгласно чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД чрез уведомления за
прехвърляне на вземания,връчени чрез Нотариус Веселин Томов,с район на действие
ДРС.Така ищецът отново е титуляр на вземанията,произтичащи от договора за
кредит за покупка на недвижим имот.
Вземането на ищеца по договора за
кредит е изцяло изискуемо,поради изтичане на крайния срок за издължаване на
кредита на 17.04.2018г.,както и неизпълнение на кредитополучателите на
задълженията за погасяване на кредита.
Това обуславя правния интерес на
ищеца за предявяването на настоящия иск.
По реда на чл.47 от ГПК на двамата
ответници са назначени особени представители,на
разноски на ищеца по делото,които в срок подават отговори на исковата молба в
следния смисъл:
Ответникът В.К.,чрез назначения му
особен представител адв.Л.В.,ДАК счита,че договорът
за кредит е нищожен по следните съображения:Договорът е с неопределяема престация,в частност сумата,която ще се предостави по него-в
приложение №1 към договора е записано,че курс „купува“ на ищеца за швейцарския
франк е 1,187500,а в приложеното бордеро е посочен друг курс на франка,а
именно1,21654 към датата на усвояване на кредита.Посочени са две различни дати
за усвояване на кредита.
Твърди се,че ответникът не е
уведомен за извършената цесия от 12.06.2008г.Банката е била длъжна ,на
основание чл.27 от договора за кредит,да уведоми кредитополучателите за новия
кредитор.Уведомлението следва да е писмено-чл.29 от договора.От неуведомяването
на кредитополучателите за сключения договор за цесия произлиза нищожността на
сключените анекси към договора от 25.03.2009г.,31.08.2010г.,22.03.2011г.,19.04.2012г.,поради
липса на основание.
Счита се,че клаузата на чл.22 от
договора за кредит е неравноправна по отношение на кредитополучателите.
Клаузата на чл. 3 ал.1 и ал.5 от
договора е нищожна ,поради противоречие с разпоредбата на чл.1** от
ЗЗП.Промените в лихвения процент по договора стават незабавно задължителни за
страните и не подлежат на договаряне,като банката уведомява кредитополучателите
за промените чрез обявяването им на
видно място в банковите салони.Не става ясно как е определен лихвения процент
по договора за жилищни кредити в
швейцарски франкове,при какви предпоставки ще се променя и от кои обективни
критерии зависи промяната му.Нарушено е изискването за добросъвестност и това
води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по
договора,в полза на банката.
Преструктурирането на
задълженията по договора,чрез относянето на
просрочени лихви към редовна главница съставлява анатоцизъм
и не е допустимо ,освен между търговци.По тези съображения сключените анекси
към договора ,касаещи преструктуриране на дълга са нищожни,поради противоречие
с чл.10 ал.3 от ЗЗД.Налице е неравноправност на клаузите съгласно чл.143 т.3 и
т.10 от ЗЗП.
Оспорва се размерът и
основателността на претенциите за лихви-възнаградителни
и мораторни,такси,разноски и застрахователни
премии.Лихва се дължи след покана,а по
делото няма данни такава да е отправяна към кредитополучателите към
11.07.2016г.
Прави се възражение за изтекла
давност както по отношение на главницата,така и относно претенцията за мораторни лихви и просрочени такси.
В постъпилия от ответницата Ю.К. отговор от
особения представител,назначен по делото адв.В.Г. се
излага следното:
Правят се възражения относно
търговския характер на спора,като се счита,че той следва да бъде разгледан като
граждански спор по общия ред на ГПК.
Съдът счита,че спорът е
търговски,тъй като произтича от абсолютна търговска сделка-договор за банков
заем,по която ищцовата страна е търговец.
Прави се възражение за нередовност
на исковата молба,състояща се в това,че
ищецът не сочи как е формиран глобалния размер на претенцията и за кой
период се отнася тя.Това затруднява защитата на ответника
Исковата молба съдът намира за
редовна,тъй като от приложената справка по чл.366 от ГПК се установява,както
размера на отделните задължения по договора,така и периода в който те се
претендират.
Искът е счетен за допустим , но неоснователен.
Ищецът не е поканил ответника да
заплати доброволно задължението си ,преди да пристъпи към събирането му по
съдебен ред.Уведомяването за договора за цесия не е достигнало до знанието на
ответницата,поради което тя не е уведомена за изявленията на банката.
Прави се възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на главницата.
Преоформянето
на задължението,съгласно представените анекси съставлява анатоцизъм
,което е забранено от законите на РБ.Подписаните споразумения противоречат на
морала и добрите нрави.Към тях не са представени данни от страна на банката за
компонентите на новия дълг.
С тези съображения се настоява за
отхвърляне на предявения иск.
В представена по делото
допълнителна искова молба ищецът изразява следното становище:
Всички възражения на ответниците по делото са счетени за неоснователни и
недоказани.
При всеки договор за кредит
,отпускан във валута съществува риск от промяна на курсовите стойности.Тя може
да настъпи в посока на увеличение или намаление на курса на франка спрямо
еврото.
С клаузите на договора
ясно,достъпно и разбираемо са установени съществените условия по договора за
кредит.С клаузата на чл.22 от договора страните са били наясно,че поемат
валутен риск по договора за кредит,поради повишаването на валутата,оказващо
влияние и върху размера на погасителните вноски.
За банките е създаден специален
режим за капитализиране на лихвите при определени условия.Анатоцизмът
е различно явление от капитализирането на лихвите от банките.
Цитира се съдебна практика относно
допустимост на уговорката за капитализиране на лихвите.По своята същност
лихвата по кредитния договор не е мораторна ,а възнаградителна.Допустимо е капитализиране на лихвите,като
уговорката за това не е нищожна.
Неоснователни и недоказани са
възраженията за противоречия на договорни клаузи със ЗЗП.Посочените клаузи не
попадат в нито една от хипотезите на закона.Новите споразумения между страните
изцяло преуреждат начина на плащане чрез подписване
на нови погасителни планове и следва да се тълкуват като проява на индивидуално
договаряне.
Кредитополучателите са уведомени
по надлежния ред за цесиите.Не е необходимо уведомяване за настъпване на
предсрочна изискуемост ,тъй като такава не се претендира да е настъпила.
Уведомленията до ответниците
са надлежно връчени ,при прилагане на чл.47 от ГПК,тъй като ответниците
не са намерени на посочения от тях адрес,който съвпада с постоянния и настоящия
му адрес.
В подадените от особените
представители на ответниците допълнителни писмени отговори се поддържат изявленията и
възраженията,направени с отговорите по делото.
Окръжният съд,като се запозна с
писмените доказателства по делото и заключението на допуснатата и изслушана
съдебно икономическа експертиза,прие за установено следното:
Между Ю.Ф.К. и В.И.К.,в качеството им на кредитополучатели
и „Ю. И. Е. Д. Б.“АД е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот на
17.04.2008г.,по силата на който банката предоставя на ответниците
равностойността на сумата от 21 000 лв.в швейцарски франкове,по курс
„купува“на швейцарския франк към лева на
„Ю. И. Е. Д. Б.“АД в деня на усвояване на кредита,за покупка на описания в
договора недвижим имот.Съгласно Приложение №1 към договора за кредит кредитът е
усвоен на 21.04.2008г.,като към тази дата приложимият курс“купува“за
швейцарския франк към лева е 1,187500,като
съобразно този курс предоставеният кредитен лимит в швейцарски франкове по чл.1 от договора е
17 685 шв.франка.За връщането на кредита
лицата,подписали договора отговарят солидарно-чл.1 ал.4 от договора.
За обезпечаване на кредита е
вписана законна ипотека върху недвижим имот, представляващ
Апартамент №* ,със ЗП 44,16 кв.м.,състоящ се от една
стая,кухня,антре,баня-тоалетна,ведно с прилежащото избено помещение №*,с площ
от 2,60 кв.м.,ведно с 1,512 % ид.части от общите
части на сградата с идентификатор №***и 1, 512% ид.част
от отстъпеното право на строеж върху ПИ с кадастрален идентификатор №***недвижимия
имот предмет на продажбата.
Съгласно чл.3 ал.1 от договора за
кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на
базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс
договорна надбавка от 1,15 пункта.Към момента на предоставяне на кредита БЛП на
ищцовата банка за жилищни кредити в швейцарски
франкове е в размер на 4,5%.
При просрочие
на погасителни вноски,както и при
предсрочна изискуемост на кредита ,кредитополучателят дължи лихва
в размер на сбора от лихвата за редовна главница за съответния период на издължаване на кредита
и наказателна надбавка в размер на 10 пункта.
Действащият лихвен процент на „Ю.
И. Е. Д. Б.“АД за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в
него стават незабавно задължителни за страните,за което банката уведомява
клиента чрез поставяне на съобщения на видно място в банковите
салони.Договорните надбавки не се променят.
Дължимите банкови такси за
уговорени в чл.4 от договора.
Крайният срок за издължаване на
кредита е 120 месеца,считано от датата на неговото усвояване или това е датата
21.04.2018г.
Към датата на подаване на исковата
молба срокът за окончателно издължаване на кредита е настъпил.
Съгласно чл.6 ал.1 от договора
кредитополучателят погасява кредита на
месечни вноски,включващи главница и лихва с размер на всяка
вноска,съгласно Погасителен план –Приложение №2 към настоящия
договор,представляващ неразделна част от него.
Погасителен план по договора не е
представен от ищеца по делото и съгласно обясненията му в съдебно заседание,той
не е наличен в банката.Не е посочен падежът на всяка месечна погасителна
вноска-чл.7 ал.1 от договора,където за падеж е оставено празно място.
Съгласно чл.26 от
договора,кредитополучателят,който е променил посочения в искането за
предоставяне на жилищен кредит адрес за кореспонденция,е длъжен да уведоми
банката си за новия си адрес.В противен случай всички съобщения,изпратени на
първоначално посочения в договора адрес се
считат за точно и валидно изпратени.Адресите на кредитополучателите са
посочени в титулната част от договора.
Към договора са сключени
Допълнителни споразумения съответно от 25.03.2009г.,от 31.08.2010г.,от
22.03.2011г. и 19.04.2012г. и 21.11.2012г.Допълнителните споразумения са
сключени с цесионера „Б. Р. С.“АД.
С Договор за цесия от
12.06.2008г.банката прехвърля всички свои вземания по договори за жилищни и
потребителски кредити,които са обезпечени с ипотека,съгласно Приложение №1 към
договора на „Б. Р. С.“АД.В Приложение №1 са упоменати вземанията към двамата ответници по делото по процесния
договор за кредит.
За този договор за цесия не са
представени доказателства за уведомяването на ответниците
по делото,на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД.
С Договор за цесия от 08.12.2014г.
„Б. Р. С.“АД цедира обратно на банката свои вземания
по договори за жилищни и потребителски кредити,които са обезпечени с
ипотека,изброени в Приложение №1 към договора,между които и вземанията към ответниците-под№ 24 и 25 в Приложение №1 към втория договор
за цесия.
За втората цесия на ответника В.К.
е изпратено уведомление на посочения в договора адрес,но то не е могло да бъде
връчено ,поради отсъствие на лицето от адреса,поради което е залепено
уведомление-разписка от 19.08.2018г. към нотариална покана от 27.06.2018г.
За втората цесия на ответника Ю.К.
е изпратено уведомление на непосочен в договора адрес,обозначен като настоящ
неин адрес,което не е било връчено,поради
продължително отсъствие на ответницата от адреса-разписка от 19.08.2018г.,към
нотариална покана от 27.06.2018г.
Изслушано е заключение на съдебно-икономическа
експертиза.
Съгласно заключението кредита е
усвоен на 24.04.2008г.по открита банкова сметка *** В.К.,по която са постъпили
17 685,00 шв.франка.
Извършените погашения на
главницата са на обща стойност 5 377,56 шв.франка
с левова равностойност 8 483,95 лв.
Съгласно подписаните
анекси,предвиждащи размер на дълга
18 **6,59 шв.франка главницата е изцяло погасена
към дата с падеж от 10.06.2014г.Дължимият остатък след спадане на заплатените
вноски по главницата е в размер на 13 089,03 шв.франка,с
начало на забава вноска за главница с дата на падеж 10.07.2014г.
За периода от 25.04.2008г.до
24.04.2018г. дължимата,неплатена възнаградителна
лихва е в размер на сумата от 2 108,** шв.франка.
За периода до 03.07.2019г.
дължимите наказателни лихви са в размер на
7 390 шв.франка.
Дължимите непогасени такси за
администриране на просрочен кредит до 26.10.2016г.са 20,33 шв.франка.
Размерът на дължимата непогасена
имуществена застраховка е на стойност 38,69 шв.фр.
Дължимите от ответниците
нотариални такси са в размер на 420лв.
При съобразяване на първоначално
уговорения лихвен процент размерът на задължението на ответниците
е на стойност 8 037,90лв.за главницата или 6 768,76 шв.франка,а за възнаградителна
лихва е на стойност 725,57 лв.или 633,74
шв.франка.
Размерът на задължението,при
отчитане на петгодишната погасителна давност ,която започва да тече от
изискуемостта на всяко отделно задължение по договора е в размер на
13 089,33шв.франка,а размерът на възнаградителната
лихва,при отчитане на тригодишната погасителна давност е 542,33 шв.франка.
При така установената фактическа
обстановка,съдът намира за установено от правна страна следното:
Договорът за ипотечен кредит е
уреден в чл.430 и сл.от ТЗ.
Потребители по договора за кредит
са физически лица,които го използват за придобиване на жилище,които се ползват
от закрилата на ЗЗП,в каквато насока е константната съдебна практика.
В настоящия казус не е представен
погасителен план,който определя размера на погасителните вноски и падежа за
тяхното издължаване.Специалната уредба на ипотечните кредити за придобиване на
жилищен недвижим имот е дадена със Закона за кредитите за недвижимите имоти на
потребителите ,обнародван в ДВ бр.56/2016г.,в който е предвидено задължително наличие на погасителен план при
договори за разсрочено плащане на главница и или лихва.Процесният
договор е сключен преди приемането на горепосочения закон.
Липсата на погасителен план не се
отразява на валидността на процесния договор за
кредит и задължението на ответниците да върнат
кредитната главница ,ведно с договореното възнаграждение за ползването му ,тъй
като договорът съдържа всички съществени елементи-предмет,цел ,срок и размер на
възнаграждението на кредитора.Изизскуемостта на
цялото задължение настъпва при приключване на действието на договора,поради
изтичане на срока за плащане.
Доколкото договорът не съдържа размера на ежемесечно дължимата погасителна
вноска –главница и възнаградителна лихва и в тази
част препраща към двустранно подписан погасителен план,то липсата на такъв
обосновава извод за липсата на забава на кредитополучателя за отделните
погасителни вноски до настъпване на окончателния падеж.По тези причини съдът
намира,че искът за мораторна лихва за забава върху
отделните просрочени вноски от задължението е неоснователен.
В случая окончателния падеж на
задължението е настъпил на 17.04.2018г.,когато задължението е изцяло изискуемо
и по отношение на главницата и за възнаградителната
лихва по договора.
Между страните е сключен
действителен договор за кредит,по силата на който се дължи връщане на
непогасената главница,която според заключението на вещото лице е в размер на
сумата от 8 037,90 лв.или 6 768,76 шв.франка.
По отношение на възнаградителната лихва съдът намира за установено
следното:Видно от заключението на вещото лице лихвеният процент прилаган от
банката за периода на действие на договора е променян-така стр.10 от
заключението,като първоначално е бил 5,6500 пункта,от 24.07.2008г. е станал
6,1500,от 16.10.2008г.-7,1500,към 24.03.2011г.-3,8200,към 24.03.2012г. 8,3300 и
към 10.11.2012г.-8,0800.
Промяната в лихвения процент е
обусловена от обективни фактори .Съгласно действащата методология БЛП се определя като сбор от трансферната
цена на ресурса и буферна надбавка.Трансферната цена на ресурса се влияе
от пазарните лихвени мерители
Софибор,Юрибор ,Либор,рисковата премия,приложима за банката при привличане
на финансов ресурс,директни нелихвени разходи и буферна надбавка.Неясна остава
тежестта на всеки един компонент като част от базовия лихвен процент.
При това положение изменението на
лихвения процент се основава на неравноправна клауза,тъй като методиката на
изменението на лихвата не е сведена до знанието на потребителя и не е
разбираема за средностатистическия кредитополучател,който е икономически
по-слабата страна в правоотношението.
Съгласно съдебната практика една договорна клауза е неравноправна ,когато
не е индивидуално уговорена,сключена е в нарушение на принципа на
добросъвестността,създава значителна неравнопоставеност между страните и е
сключена във вреда на потребителя.
Съгласно Решение
№95/13.09.2016г.по т.д.№240/2015г.на ВКС,Второ ТО методът за изчисляване на
съответния лихвен процент трябва да
съдържа конкретна и ясно разписана изчислителна процедура,посочваща
вида,количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните
компонентни –пазарни индекси или индикатори.Това произтича от необходимостта от
постигнато между съконтрахентите съгласие за начина
на определяне на възнаграждението на кредитодателя.Когато
методологията,създадена от банката с вътрешните й правила не е част от договора
за кредит,банката не може да се счита за добросъвестна по смисъла на общата
дефиниция за неравноправна клауза по чл.143 от ЗЗП,за да е приложимо изключението
на чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП.
В чл.3 ал.5 от договора е записано
,че БЛП на банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените
в него стават незабавно задължителни за страните,като банката уведомява
клиентите си за размера на БЛП ,чрез обявяването му на видно място в банковия
салон.
Така посочената клауза съдът
намира за неравноправна,поради което и нищожна,тъй като е във вреда на
потребителя на банковата услуга и установява неравнопоставеното
му положение в сравнение с кредитора.В случая нищожността на отделна клауза не
влече недействителност на целия договор,който може да бъде сключен и без
нея.Действието на нищожната клауза не следва да бъде зачетено,а съдът следва да
приложи дължимата възнаградителна лихва при
първоначално уговорените между страните условия.
По тези съображения съдът
приема,че между страните следва да се прилага договорения първоначално лихвен
процент от 4,5%.
При съобразяване на първоначално
уговорения лихвен процент размерът на задължението на ответниците
е на стойност 8 037,90лв.за главницата-6 768,76 шв.франка,а
за възнаградителна лихва е на стойност 725,57 лв.-633,72 шв.франка,според
представеното и неоспорено заключение на съдебно икономическата експертиза.До
тези суми искът е основателен.
Възражението в отговора на
исковата молба,относно това,че е налице неопределяемост
на престацията е неоснователно.Престацията
е предварително определена по размер.В изпълнение на задълженията си по
договора банката е превела по сметка на ответника именно договорения размер на
задължението по курса на швейцарския франк към датата на усвояването му.
По отношение на действителността
на сключените анекси:
По делото не са представени
доказателства първият договор за цесия от 12.06.2008г. да е бил съобщен на
страните.Следователно сключените с ответника допълнителни споразумения не го
обвързват,тъй като са сключени с кредитор,който черпи правата си от договор за
цесия,а последният не поражда действие спрямо длъжника ,след като не му е бил
съобщен-чл.99 ал.4 от ЗЗД.Не може да се приеме,че съобщаването на договора за
цесия е извършено с връчването на исковата молба,тъй като в случая ответниците се представляват от особени представители,а те
нямат правомощието да приемат материално правни изявления,тъй като не осъществяват
връзка с доверителите си.
Що се отнася до втория договор за
цесия , съдът намира,че той е редовно
съобщен на ответниците,на първо място поради
уговорката на чл.26 от договора и на следващо място,налице е нотариално
удостоверяване,че ответниците не са намерени на
посочените от тях адреси,след трикратно посещение на връчителя
на нотариалното уведомление,поради което са залепени уведомления.Няма пречка
при нотариалните производства да се прилагат разпоредбите на чл.47 от ГПК,а в
частност разпоредбата на чл.47 ал.5 от ГПК.
Направени са възражения за
изтекла погасителна давност по отношение на главницата и лихвите за забава.
Тъй като липсва погасителен план
изискуемостта на отделните анюитентни вноски не може
да се определи ,съобразно договореното между страните.Като начален момент на
изискуемостта на цялото задължение по главницата и възнаградителната
лихва следва да се приеме настъпването на крайния падеж на вземането,а именно
датата 17.04.2018г.,когато е изтекъл
срокът на договора.При така определения начален момент на изискуемост по
отношение на задълженията за заплащане на дължимата главница и възнаградителна лихва не е изтекла нито петгодишната
давност по отношение на главницата,нито тригодишната давност за възнаградителната лихва,тъй като искът е предявен на 18.07.2019г.Поради
това направеното от процесуалните представители на ответниците
за изтекла погасителна давност по отношение на части от задълженията за
главницата и лихвата не се възприемат от решаващия съд.Те са неоснователни.
С оглед на всичко изложено съдът
намира,че ответниците следва да бъдат осъдени
солидарно да върнат на ищеца по делото главница в размер на 6 768,76 шв.франка ,в левова равностойност 8 037,90лв. и възнаградителна лихва,при първоначално договорените условия
633,74 шв.франка
или в левова равностойност 752,57 лв. ,но до предявения размер от 542,33 шв.франка.
Дължат се такси за администриране 20,33 шв.франка,незаплатени
застраховки в размер на 38,69 шв.франка и нотариални
такси в размер на 420 лв.
В останалата част искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.В частта за лихва за забава върху
просрочени вноски искът е изцяло неоснователен и не следва да бъде уважен.
Дължат се направените от ищеца
разноски съответно на уважената част от иска.Дължимите на ищеца съдебно
деловодни разноски са в размер на сумата от 2 737,05 лв.,съобразно
уважената част от иска-1 413,11 ДТ,1 907,80-адвокатски хонорар,3
189,50-внесен депозит за възнаграждение на особен представител и 600 лв.-депозит за изготвяне на съдебно счетоводна
експертиза.
Водим от изложеното Окръжният съд,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА В.И.К. ЕГН ********** *** и Ю.Ф.К. ЕГН **********
*** да заплатят СОЛИДАРНО на „***“АД,ЕИК***,със седалище и адрес на
управление-гр.С.,представлявано от П. Д. и Д.Ш.–изпълнителни директори следните
суми,дължими по Договор за кредит за покупка на недвижим имот **от 17.04.2008г. :сумата от 6 768,76 шв.франка/шест хиляди седемстотин шестдесет и осем
швейцарски франка и седемдесет и шест/-неизплатена главница,ведно със законна
лихва ,считано от 18.07.2019г. до окончателното изплащане ,като ОТХВЪРЛЯ иска
за главницата до претендирания размер от 13 089
,03 шв.франка;сумата от 542,33 шв.франка/петстотин
четиридесет и два и тридесет и три шв.франка/-договорна
лихва по кредита за периода от 11.07.2016г.до 03.07.2019г.,както и сумите от 20,33
шв.франка,незаплатени такси за администриране ,38,69 шв.франка-незаплатени застраховки,като в останалата част
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за такси и застраховки, и 420 лв. нотариални такси.
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 6 154,48
шв.франка-мораторна лихва
за периода от 25.10.2016г.до 03.07.2019г.
ОСЪЖДА В.И.К. ЕГН ********** *** и Ю.Ф.К. ЕГН **********
*** да заплатят СОЛИДАРНО на „***“АД,ЕИК***,със седалище и адрес на
управление-гр.С.,представлявано от П. Д. и Д.Ш.съдебно деловодни разноски в
размер на 2 773,50 лв../две хиляди седемстотин седемдесет и три лева и
петдесет ст./
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: