РЕШЕНИЕ №
гр.
Д., 04.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д. районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание,
проведено на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря С.Б. сложи за разглеждане гр. дело №3014 по описа за 2019
г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на Д.И.А.,
ЕГН **********,***, чрез упълномощения адвокат П.Г. от ДАК, със съдебен адрес:***
срещу „Водоснабдяване и канализация Д.”
АД, ЕИК **, представлявано от изп. директор, със седалище и адрес на
управление: гр.Д., бул. ”**” №**. Исковете черпят правното си основание от разпоредбата
на чл.344 ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ – ищецът моли да бъде отменена като
незаконосъобразна Заповед №**/24.06.2019г.
на изп. директор на ответното дружество, с която е прекратено трудовото му
правоотношение на осн. чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ и да бъде възстановен
на предишната си работа и длъжност като „**” във „ВиК” АД и да бъде възстановен
на работа. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че заповедта е
законосъобразна и не възстанови ищеца на работа, то на осн. чл.222, ал.1 от КТ,
да осъди ответника да заплати на А. сума в размер на 460.00 лв., представляваща
разликата между дължимото обезщетение от 1380.00 лв., определено съгл. БКТД от
2018г. до начисленото и заплатено БТВ от 920.00 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства:
ищецът работил като „**” във „**” при Централно управление в ответното
дружество от 01.10.**г. до 24.07.**г. по безсрочен трудов договор. Със заповед №**/24.07.**г.
на изп. директор на „ВиК” ЕООД трудовото му правоотношение било прекратено на
осн. чл.328, ал.1, т.2, предл. ІІ от КТ, считано от 24.07.**г. – датата на
връчване на заповедта, /същата е връчена при отказ в присъствие на двама
свидетели/. В заповедта е посочено, че на работника следва да му се изплатят
обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван годишен отпуск за времето от
01.01.**г. додатата на връчване на заповедта, т.е. в размер на 11 работни дни, както и обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие и по чл.222,
ал.1 от КТ в размер на БТВ за времето, през което е останал без работа, но за
не повече от 1 месец, след представяне на трудова книжка и попълване на
декларация в отдел „ТРЗ”.
На 07.08.**г. на ищеца му е бил връчен препис от
заповедта, която той е обжалвал пред ДРС. Било е образувано гр. д № 3511/**г.,
по което съдът с Решение №132/14.02.2018г. е отменил горепосочената заповед
като незаконосъобразна и е възстановил ищеца на длъжността „**”. Ответното
дружество е обжалвало акта на ДРС, който е бил потвърден от въззивната
инстанция с Решение №142/25.06.2018г. по в. гр. д. №216/2018г. по описа на ДОС,
влязло в сила на 01.02.2019г., след като ВКС не е допуснал до касация
касационната жалба на водното дружество /Определение №80/01.02.2019г. по гр. д.
№3402/2018г. по описа на ВКС/.
Във връзка с подадено заявление от ищеца от
27.02.2019г. до изп. директор на ответното дружество, последният е издал
Заповед №**/28.02.2019г., с която Д. А. е бил възстановен на работа на
длъжността „**” в ЦУ, считано от 01.03.**г.
На 05.03.**г. директорът на „Водоснабдяване и
канализация Д.” АД е издал Заповед №**, с която е възложил на ищеца да премине
от длъжността „**” на длъжността” **” в район Ш. за срок от 45 дни, считано от
06.03.**г. до 19.04.**г., която заповед ищецът изпълнява, въпреки, че **.
След изтичане на срока по горната заповед, А. се връща
в ЦУ на ответното дружество в гр.Д., но не е бил допуснат до стаята на **ите и
е стоял на стълбите през работното време, за която ситуация ищецът сигнализира
ИТ и след извършени проверки и намеса на инспекцията, на Д.И. му е предоставено
работно място и помещение.
На 18.06.**г. ищецът получава искане от работодателя
си за изясняване на наличие или отсъствие на някоя от хипотезите по чл.333 от КТ, а два дни по-късно, на 20.06.**г. получава предизвестие с изх. №**, с което
е предизвестен, че поради промяна на щатното разписание трудовото му
правоотношение ще бъде прекратено след изтичане на 30-дн. срок. С уведомление
вх. №**/20.06.2019г. Д. А. е заявил пред работодателя си, че ще се ползва от
правото си, гарантирано му от чл.157, ал.1, т.6 от КТ, като е конкретизирал и
времевия период, в който активно ще си търси работа.
Със Заповед №**/24.06.2019г. на изп. директор на
ответното дружество трудовото правоотношение на ищеца с ответника е прекратено
на осн. чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ, считано от 24.06.2019г., като е
разпоредено да се изплатят обезщетения на служителя за: неползван платен
годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ за
времето от 01.03.2019г. до 24.06.2019г., по чл.220, ал.1 от КТ за неспазено
предизвестие и по чл.222, ал.1 от КТ в размер на едно брутно трудово
възнаграждение, за времето през което е останал без работа, но не повече от 1
месец.
Ищецът счита,
че горецитираната заповед е незаконосъобразна и уволнението е незаконно, поради
следните съображения:
- към момента на уволнението е имало 5 служители **,
като само ищецът е бил съкратен, въпреки, че е имал колеги с по-малък стаж от
неговия на тази длъжност, а отделно се твърди, че един от ** в ЦУ бил на
граждански договор, а не на трудов и към момента продължава да работи в
ответното дружество, което е индиция, че не е налице реално съкращаване на
щата. Щатното разписание било утвърдено еднолично от изп. директор на „ВиК” Д.”
АД, а не от съвета на директорите, който единствен разполагал с тези
правомощия, съгласно устава на дружеството, вписан в ТР. Също така се навеждат
твърдения, че А. притежавал нужния образователен и професионален ценз за
заемане на длъжността и нямал дисциплинарни наказания. Ищецът твърди, че
ответникът не е извършил необходимия подбор по чл.329, ал.1 от КТ и чл.75, ал.1
от БКТД от 27.04.2016г., а ако такъв е бил извършен, той не е бил
съобразно критериите по чл.329, ал.1 от КТ и чл.75, ал.1 от БКТД.
- ищецът е бил ** ** на СО „П.” в предприятието и се е
ползвал с ** на чл.333, ал.4 от КТ във вр. с чл.77 от БКТД от 2016г. /действащ
към момента на уволнението/.
Предвид гореизложеното, ищецът моли съдът да отмени
атакуваната заповед като незаконосъобразна и да бъде възстановен на предишната
си длъжност в ответното дружество.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор, с който твърди, че исковете са допустими, но неоснователни.
Твърди, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено законосъобразно,
при спазване на предвидената в КТ процедура. В дружеството е било прието ново
щатно разписание от 18.06.2019г., като броят на работните места за длъжността „**”
е бил намален и са премахнати две бройки ** в ЦУ. Бил е извършен подбор измежду
служителите, заемащи тази длъжност, съобразно резултатите и становището на
назначената комисия, било взето решение да се съкрати именно ищеца. Твърди се,
че работодателя е спазил изискването на чл.333 от КТ преди връчване на
атакуваната заповед на изп. директор на ответното дружество, отделно от това е
било изпратено и предизвестие до ищеца от 20.06.2019г. и му е изплатено
обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазен срок. Предвид изложеното,
ответникът моли за отхвърляне на исковете. Претендира сторените съдебни
разноски.
Д. районен съд, като
взе предвид доводите и възраженията на страните по делото, и след преценка на
събраните доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна
следното:
Предявените
кумулативно съединени искове са с
правна квалификация чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Предявен
е и иск при условията на евентуалност с правно основание чл.222, ал.1 от КТ.
На 24.06.2019г. трудовият договор на ищеца бил прекратен със Заповед №**
на изп. директор на „Водоснабдяване
и канализация Д.” АД, поради съкращаване на щата. Д. А. е упражнил в
законоустановения двумесечен срок по смисъла на чл.358, ал.1, т.2 от КТ правото
си да обжалва горепосочената заповед по съдебен ред /исковата молба е подадена
на 26.08.2019г., понеделник в ДРС, т.е. в последния ден преди изтичане на
горепосочения срок/, с оглед на което исковете са процесуално допустими и и
подлежат на разглеждане.
От приетите писмени доказателства по делото, безспорно се установява, че на 27.09.**г.
между Д.А. и ответното дружество е бил сключен трудов договор №** на
осн. чл.67, ал.1, т.1 вр. с чл.70, ал.1 от КТ, по силата на който от 01.10.**г.,
ищецът заемал в дружеството длъжността „**” в отдел „**” към ЦУ. До датата на
първото прекратяване на трудовото му правоотношение /24.07.**г./ и след
възстановяването му на работа и към момента на второто прекратяване – 24.06.**г.,
Д. И. е изпълнявал само тази длъжност. Трудовото му правоотношение е било двата пъти
прекратявано едностранно от работодателя със заповеди на двете горепосочени
дати, издадени от изпълнителния директор
на дружеството, като е било все на едно и също основание - чл.328, ал.1, т.2,
предложение второ от КТ – поради съкращаване на щата.
При така
предявените искове в тежест на доказване за ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване изложените в молбата факти и обстоятелства, относно
периода в който е останал без работа след уволнението, както и размера на
обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ /с оглед основателността на евентуалния
иск/, определено на база брутно трудово възнаграждение получено за пълен
отработен месец, предхождащ месеца на уволнението, респ. ответникът трябва да
установи обстоятелствата, че заповедта за уволнение е издадена в съответствие с
нормата на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ и процедурата по чл.329 КТ, т.е.
наличието на: издадена заповед за съкращаване на щата и утвърдено ново щатно
разписание, спазена процедура по чл.333 от КТ.
За
акуратност трябва да се отбележи, че на съдът служебно е известен фактът, че
служителя Д.И. А. е бил съкратен през **г. и е обжалвал заповедта, с която е
било прекратено трудовото му правоотношение, като по повод на тогава подадената
от него искова молба е образувано гр. д. №3511/**г. по описа на ДРС, по което
дело съдия е бил настоящият докладчик.
В
исковата молба ищецът е оспорил законността на уволнението, като осъществено
при липса на материална компетентност на лицето
издало и подписало атакуваната заповед от 24.06.**г., липса на реално
съкращаване на щата, без извършване на подбор или евентуално извършването на
такъв, но в отклонение на законоустановените критерии, както и поради неспазена
предварителна закрила по чл.333 ал.4 от КТ. Макар и последно въведено в
исковата молба, с оглед разпоредбата на чл.344, ал.3 от КТ, на първо място
следва да се отбележи основателността на оплакването за неспазена предварителна
закрила. По делото не е спорно, че ищецът е бил ** на ** към КТ „П.“ в
предприятието, /за който факт в трудовото му досие се съдържат доказателства/,
а в разпоредбата на чл. 77 от БКТД съгласието на ръководството на тази
синдикална организация е въведено като предпоставка за прекратяване трудовото
правоотношение с работник или служител, ** на организацията. Видно от трудовото
досие на Д. А., такова съгласие за прекратяване трудовото правоотношение с
ищеца не е искано и не е дадено и условието по чл.333, ал.4 от КТ за
уволнението не е изпълнено, което прави процесната заповед на изп. директор
незаконосъобразна, а уволнението на ищеца незаконно и подлежащо на отмяна,
съответно служителят следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност.
За пълнота на гореизложеното, трябва да бъде отбелязано, че при първото
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, работодателят му на 14.07.**г.
е поискал съгласие от СС на КТ "П." при „ВиК Д.” АД /л.271/ за
прекратяване на трудовия договор на Д. А., което било дадено писмено на 14.07.**г.
/л.272/ На същата дата 14.07.**г. служителят е бил поканен да представи
документи за наличието на заболявания и дали попада под закрилата на чл.333 от КТ /л.270/, като искането до Д. И. му е било връчено на 17.07.**г. В
дадения му еднодневен срок от работодателя, А. не е отговорил дали страда от
някоя от изброените болести по Наредба №5 на МНЗ от 1987г.
В настоящия случай, видно от трудовото досие на ищеца,
на 18.06.2020г. ответникът е отправил искане до служителя по чл.333 от КТ
/л.43/, но липсват доказателства да е спазена процедурата по чл.77 от БКТД, в
този аспект ответникът не доказа да е искал и да е получил съгласие от
ръководството на синдикалната организация на КТ „П.” в предприятието за
прекратяване трудовото правоотношение с Д. А.. Ответникът е знаел, че
служителят е ** на горепосочената синдикална организация, тъй-като вече е искал
от нея съгласие през **г. по повод на започнала процедура за съкращаване на
щата по чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от КТ, а и в трудовото досие на
ищеца се съдържат безспорно категорични доказателства, че Д. И. ** в КТ „П.” /л.213,
л.218, л.270-271/. Нещо повече, в отговора по исковата молба ответникът твърди,
че е спазил и изпълнил задължението по чл.333 от КТ, но то не включва само
отправяне на искане до работника и служителя за предоставяне на съответната
информация. След като на работодателя служебно му е известно обстоятелството,
че ищецът е ** на ** /по повод на предшестваща процедура по прекратяване на
трудово правоотношение/, то е следвало да поиска съгласие от синдикалното
ръководство, за да изпълни акуратно и точно задълженията си, които му вменява
чл.77 от БКТД и чл.333, ал.4 от КТ. След като не е сторил това, работодателят е
издал на 24.06.2019г. една незаконосъобразна заповед. Правните последици от неспазването на закрилата по чл. 333 от КТ са
незаконност на уволнението, което подлежи на отмяна без да се разглежда спорът
по същество. Работодателят не установи до края на съдебното дирене пред
настоящата съдебна инстанция, а и не твърди, че е поискал и получил
предварително съгласие от синдикалното ръководство на КТ „П.” преди да прекрати
процесното трудово правоотношение с ищеца.
С оглед на така установеното, следва да се признае процесното уволнение
за незаконно и да се отмени атакуваната Заповед №**/24.062019г. на изп.
директор на ответното дружество.
По отношение на втория обективно съединен иск по чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ, с оглед положителния изход от първия
иск, съответно ищецът следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност - „**” в ЦУ на ответното дружество. В случая не е налице пречка за
възстановяване ищеца на работа, тъй като същият е работил по безсрочно трудово
правоотношение, а не по срочно такова, срокът на който да е изтекъл.
При уважаване на главните искове, съдът не дължи разглеждане и
произнасяне по иска с правно основание чл.222, ал.1 от КТ, предявен при
условията на евентуалост.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направени от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение на
процесуалния му представител, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, съгласно
представения по делото договор за правна защита и съдействие №**/20.08.2019г. и
пълномощно /л.10/ и списък с разноски по чл.80 от ГПК /л.8/. в размер на 560.00
лв.
При този изход на делото,
ответното дружество следва да заплати, по сметка на Д. районен съд, държавна
такса от 100.00 лева /по 50.00 лв. за всеки един от двата предявени и уважени
иска/.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ уволнението на Д.И.А., ЕГН **********,***, извършено със Заповед №**/24.06.2019г. на изп. директор на „Водоснабдяване и канализация Д.” АД, ЕИК **, издадена на осн. чл.328, ал.1, т.2, предл.
второ от КТ, като ВЪЗСТАНОВЯВА Д.И.А., ЕГН ********** на
заеманата от него преди уволнението длъжност „**” в ЦУ на „Водоснабдяване
и канализация Д.” АД, ЕИК **, на осн.
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Д.” АД, ЕИК **, представлявано от изп. директор **. Т.Г.,
със седалище и адрес на управление: гр.Д., бул. ”**” №**, ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.А., ЕГН **********,***
сумата от 560.00
лв. /петстотин и шестдесет лева/ - съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение, направени от ищеца в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Д.” АД, ЕИК **, представлявано от изп. директор **. Т.Г.,
със седалище и адрес на управление: гр.Д., бул. ”**” №**, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ДРС сумата от 100.00 лв.
/сто лева/, представляващи държавна такса, съобразно двата уважени иска /по
50.00 лв. на иск/.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд - гр. Д. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: