№ 4472
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Вълкова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело №
20241100102359 по описа за 2024 година
Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ с правно основание чл.432 ал.1 КЗ.
Ищцата В. Н. П. посочва, че на 04.10.2023 г. е пътувала в тролейбус
„Шкода“ с инв. № 2681, движещ се в гр. София, по бул. „Ген. М.Д.Скобелев“ с
посока на движение от ул. „Владайска“ към бул. „Ген. Тотлебен“. Превозното
средство било управлявано от С. И.. В района на спирка „Пл. Руски паметник“
тролейбусът спрял внезапно и това станало причина за падането на ищцата. В
нарушение на правилата за движение водачът не изпълнил задължението да не
поставя в опасност здравето на хората и преди потегляне и по време на
движение да осигури всички условия за безопасно превозване на пътниците.
Ищцата била прегледана в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД където й
поставили диагноза: счупване на горния край на раменна кост, закрито.
Предприето било консервативно лечение с поставяне на имобилизираща шина
тип „Дезо“. Били препоръчани спазване на режим на ненатоварване и
провеждане на рехабилитация. Поради нестихващи болки ищцата посетила
отново лечебното заведение на 12.10.2023 г. и на 13.10.2023 г. била извършена
оперативна интервенция, при която фрактурта била репонирана с пирони и
винтове. В периода 04.10.2023 г. – 03.12.2023 г. ищцата ползвала отпуск за
временна нетрудоспособност. Ищцата срещала затруднения при обикновени
1
дейности от ежедневието, изпитвала остри болки, нестихващи и при покой.
Ограничена била социалната и семейна ангажираност. Инцидентът се отразил
негативно на емоционалното състояние на ищцата: станала напрегната,
тревожна. Психологическите последици щели да съпътстват ищцата до края
на жИ.та й. Ответникът бил застраховател на гражданската отговорност на
водача на тролейбус „Шкода“ към датата на процесния инцидент. На
24.11.2023 г. ищцата подала молба по чл. 380 КЗ, в отговор от 30.01.2024 г.
ответникът отказал изплащане на обезщетение. По изложените съображения
ищцата претендира осъждане на ответника, на основание чл. 432 ГПК, да й
заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 40000
лв. в резултат ПТП, настъпило на 04.10.2023 г. поради виновно протИ.правно
поведение на водача на тролейбус „Шкода“, чиято гражданска отговорност
била застрахована от ответното дружество, ведно със законната лихва считано
от 24.11.2023 г. до окончателното изплащане на претендираната сума.
В отговор на исковата молба ответникът не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ за процесния тролейбус и период. Твърди обаче, че
водачът на тролейбуса не е виновен за процесния инцидент, касаело се за
аварийно спиране. Алтернативно – ищцата значително съпричинила
резултата, като не се погрижила за собствената си безопасност – не използвала
устройства за държане, които биха помогнали да се предотврати падане при
евентуално внезапно спиране. Оспорва претърпените вреди и необходимостта
от оперативно лечение. Твърди, че УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД
независимо съпричинил вредоносния резултат поради неоказано
своевременно оперативно лечение вместо ползване на мека ортеза. Сочи, че
претендираният размер на обезщетение е прекомерен и несътветен на
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
В съдебно заседание ищцата, чрез адв. З. и адв. Велчев, поддържа
предявения иск. Ответникът чрез адв. Е. оспорва иска. УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД като трето лице-помагач на ответника, чрез юрк. Васева,
оспорва иска.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
В констативен протокол за ПТП с пострадали лица на СДВР, Отдел
2
„Пътна полиция“ е отразено настъпил на 04.10.2023 г. пътен инцидент с
тролейбус „Шкода“ с инв. № 2681, управляван от С. С. И. и пострадало лице
В. Н. П. – пътник в автобуса.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С.
И.. Свидетелят сочи, че през 2023 г. е работел като шофьор на тролей. Помни
инцидент на спирка “Руски паметник”. Една кола го засякла точно при
потегляне от спирката и инстинктивно натиснал спирачките. Впоследствие
разбрал, че сигнал е подаден до Център за градска мобилност поради падане
на пътничка. Уточнява, че тролейбусът се е намирал на спирката, на метър от
пешеходната пътека. Посочва като последователност, че първо затваря
вратите на тролейбуса, след това поглежда в лявото огледало и тръгва. В
случая лекия автомобил е застанал рязко под ъгъл/косо пред тролейбуса. Удар
не настъпил, автомобилът продължил и моментално се изнесъл. Тролейбуса
останал около 2 минути на спирката, пътниците започнали да говорят и да
спорят кой е виновен. Автомобилът видял в момента, в който минавал пред
тролейбуса - за части от секундата.
При оглед на веществено доказателство видеофайл “Надежда_С1” съдът
констатира, че пътникът не се държи за опора в началото, опитва да се подпре
при потеглянето, но губи равновесие и пада. Водачът първоначално наблюдава
огледалата и не следи пряко лекият автомобил; започва да обръща внимание
наляво, когато лекият автомобил вече е почти преминал пред тролейбуса.
Лекият автомобил се движи отляво, навлиза в лентата на тролея и напълно
преминава, преди водачът да започне спиране.
Анализирайки събраните по делото писмени, веществени и гласни
доказателства вещото лице по приетата Съдебна автотехническа експертиза
инж. С. М. приема за най-вероятен следния механизъм на ПТП: На 04.10.2023
г. около 07:09 часа, тролейбус „Шкода 27 TR Solaris“ управляван от водача С.
С. И. се е движел по платното за движение на бул. „Генерал Скобелев“ в
посока от север на юг. Тролейбусът спира на спирка на градския транспорт.
След слизане и качване на пътници, тролейбусът потегля. При потегляне на
тролейбуса, неизвестен автомобил се намира от ляво на него, успоредно и
преди да се отклони на дясно, не представлява пречка за движението на
тролейбуса. След като тролейбусът потегля, неизвестният автомобил се
отклонява на дясно и водачът на тролейбуса реагира със задействане на
3
спирачната система, като така е предотвратил удар между тролейбуса и
неизвестния автомобил. През това време пътничката В. Н. П. е била в салона
на тролейбуса, като е бил права, без да се държи с ръце, като е била с лице към
дясната вътрешна част на тролейбуса. При потегляне на тролейбуса
пътничката В. Н. П. поради инерционните сили се накланя към задната част на
тролейбуса, като допуска левият й крак да се отлепи от пода. В следващия
момент, при рязкото спиране на тролейбуса, отново под действие на
инерционните сили, тялото на пътничката В. Н. П. полита към предната част
на тролейбуса, при което пада на пода. Причината за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка е това, че водачът на тролейбус
„Шкода 27 TR Solaris“ – С. С. И. е реагирал с екстрено или аварийно спиране
при навлизане на неизвестен автомобил от средната в дясната лента пред
тролейбуса, при което пътничката В. Н. П. под действие на инерционните сили
е паднала в салона на тролейбуса. Причината за настъпилото произшествие от
техническа гледна точка е това, че водачът на тролейбус „Шкода 27 TR Solaris“
– С. С. И. е реагирал с екстрено или аварийно спиране при навлизане на
неизвестен автомобил от средната в дясната лента пред тролейбуса, при което
пътничката В. Н. П. под действие на инерционните сили е паднала в салона на
тролейбуса. Тролейбусът е реализирал спиране с отрицателното ускорение
(спирачно закъснение) около 7 m/s2 което от техническа гледна точка може да
се характеризира като екстрено или аварийно. Ако пътник се държи с ръце
може да издържи на значително закъснение, защото мускулите на ръцете и
тялото поемат инерционната сила. Здрав възрастен човек може да устои на
ускорение до около 8 – 10 m/s2 за кратко време, ако се държи стабилно. Ако
пътничката В. Н. П. се бе държала с ръце, то тогава вероятно тя не би паднала,
тъй като видно от видеозаписа, няма други паднали пътници, но това е така,
тъй като те се държат с ръце към съответните места. Експертът отговаря, че
водачът на тролейбуса има видимост през лявото огледало на десетки метри
назад, но автомобилите които се движат в средната лента не са пречка за
движението на тролейбуса. При потегляне на тролейбуса, неизвестен
автомобил се намира от ляво на него, успоредно и преди до се отклони на
дясно, не представлява пречка за движението на тролейбуса. След като
тролейбусът потегля, неизвестният автомобил се отклонява на дясно и водачът
на тролейбуса реагира за време около 0,6 s със задействане на спирачната
система, като така е предотвратил удар между тролейбуса и неизвестния
4
автомобил. Скоростта на тролейбуса непосредствено преди задействане на
спирачната му система е била около 5,24 km/h. Тролейбусът е реализирал
спиране с отрицателното ускорение (спирачно закъснение) около 7 m/s2 което
от техническа гледна точка може да се характеризира като екстрено или
аварийно. При потегляне на тролейбуса, неизвестен автомобил се намира от
ляво на него, успоредно и преди до се отклони на дясно, не представлява
пречка за движението на тролейбуса. След като тролейбуса потегля,
неизвестният автомобил се отклонява на дясно и водачът на тролейбуса
реагира със задействане на спирачната система, като така е предотвратил удар
между тролейбуса и неизвестния автомобил. Според вещото лице технически
правилно е при
възникване на опасност от удар, водачът да предприеме спиране така, че да
избегне удара. Падането възниква, когато пътникът не може да протИ.действа
на инерционната сила, причинена от закъснението при спиране. Следователно
не е задължително тролейбусът да се движи бързо, т.к. дори движение с ниска
скорост може да причини падане, ако спирането е достатъчно рязко. Травмите
на пострадалата са от падането на пода на тролейбуса. При падане от
височината на собствен ръст, тялото удря земята (пода на тролейбуса) със
скорост около 20 km/h. Тролейбусът е реализирал спиране с отрицателното
ускорение (спирачно закъснение) около 7 m/s2 което от техническа гледна
точка може да се характеризира като екстрено или аварийно. Ако пътник се
държи с ръце може да издържи на значително закъснение, защото мускулите
на ръцете и тялото поемат инерционната сила. Здрав възрастен човек може да
устои на ускорение до около 8 – 10 m/s2 за кратко време, ако се държи
стабилно. Ако пътничката В. Н. П. се бе държала с ръце, то тогава вероятно тя
не би паднала, тъй като видно от видеозаписа, няма други паднали пътници,
но това е така, тъй като те се държат с ръце към съответните места.
В съдебно заседание експертът допълва, че намерението на водача на
лекия автомобил да предприеме маневра престрояване в дясна лента може да
се забележи, ако е бил пуснал мигач. Видно от видеозаписа (десен) мигач не е
включван. Това, че автомобилът ще напусне лентата и ще премине вдясно
става ясно чак когато автомобилът подмине предната част на автобуса. Преди
това движението е един до друг и водачът на тролейбуса няма как да разбере,
че водачът на лекия автомобил, макар и движещ се по-близо, възнамерява да
предприеме маневра. Лекият автомобил е насочен надясно при потегляне на
5
тролейбуса. Секунда преди потеглянето лекият автомобил е бил до средата на
тролейбуса вляво или поне не е бил до него. При предприетото навлизане от
страна на лекия автомобил в лентата на тролейбуса единственото възможно
решение за избегване на ПТП е спиране от страна на тролея. Потеглянето на
тролейбуса вещото лице определя като конфортно, а отрицателното ускорение
от 7 м/с като много сериозно, определящо спирането като рязко, аварийно,
като водачът е спрял с максималното възможно закъснение на тролейбуса.
Пътничката е в тролейбуса крака на широчината на раменете, а при потегляне
- на един крак и при спирането се опитва да се хване в момент, в който е
нестабилна. Самата хоризонтална ръкохватка е с по-голям диаметър, което
допълнително затруднява захващането, като пътничката не се държи за
наличната до нея вертикална тръба.
В Епикриза на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД от 04.10.2023 г. е
отразено болнично лечение в І-ва клиника по ортопедия и травматология и
констатирано счупване на горния край на раменната кост (хумерус), закрито.
Отразено е лечението да е предприето консервативно с терапия „Дезо Остава“.
В периода 12.10.2023 г. – 15.10.2023 г. ищцата отново е приета за лечение
поради дислокация на фрактурата, предприета е операция. В периода
04.10.2023 г. – 3.12.2023 г. ищцата е ползвала отпуск за временна
нетрудоспособност.
По делото е приета и неоспорена Съдебномедицинска експертиза,
изготвена от вещото лице д-р Б. К.. Експертът отговаря, че при пътно-
транспортния инцидент от дата 04.10.2023г. ищцата е получила фрактура в
проксималния (горен) край на левия хумерус (раменна кост). Фрактурата е
довела до реализирането на медико-биологичния квалифициращ признак
„трайно затруднение в движенията на левия горен крайник“ за период по-
голям от 30 дни от датата на получаване на травмата. Фрактура в
проксималния край на лявата раменна кост на ищцата В. Н. П. е получена по
индиректен механизъм при падането й върху пода на превозното средство при
опънат и отведен ляв горен крайник, при което е възникнала зона на
концентрация на силите на стрес, предадени по надлъжната ос на горния
крайник, локализирана в областта на счупването. Вещото лице разяснява, че
фактът че се касае за импактирана фрактура на проксималния хумерус с
минимална дислокация във варус и ретроверзия, лекуващият екип
първоначално съвсем правилно е подбрал консервативния подход на лечение,
6
изразяващ се в поставянето на мека имобилизираща превръзка или фабрично
изработена ортеза тип „Дезо“ (Desault). В конкретния случай не е провеждана
никаква мануална репозиция на фрактурата, тъй като същата би била
абсолютно безсмислена. Назначено е консервативно лечение на фрактурата на
левия проксимален хумерус, което е провеждано в амбулаторни условия със
съответните етапни контролни прегледи, чиято цел е навременното
установяване на вторична дислокация на счупването. Именно на контролния
преглед, осъществен на осмия ден след настъпване на травмата (12.10.2023г.),
е установена вторична дислокация на фрактурата, довела до деформация на
фрагментите в резултат на действието на залавящите се за тях мускули, както
следва: големият гръден мускул (т. pectoralis major) размества диафизата на
костта напред и медиално; проксималният фрагмент, състоящ се от главата с
прикрепените към нея туберкулуми, остава в неутрална позиция поради
взаимно неутрализиращите се сили на действие на мускулите от т.нар.
ротаторен маншон (т. supraspinatus, т. infraspinatus, т. teres minor и т.
subscapularis). Двата фрагмента са дислоцирани под действие на сухожилията
на различни мускули, поради което наместването им може да се осъществи
единствено и само по оперативен път. Поради тази причина, на втори етап е
предприето и съответното оперативно лечение, изразяващо се в открита
(кръвна) репозиция и вътрешна фиксация с интрамедуларен пирон,
застопорен в проксималния (горен) край с четири винта, а в дисталния (долен)
край с един. Самата операция е била извършена на 13.10.2023г., т.е. девет дни
след реализиране на травмата, което я причислява в рубриката на т.нар.
„операции в порядък на отложена спешност“. Вещото лице отговаря, че
болките и страданията на пострадалата са били най-силни в периода между
настъпването на описаната по-горе фрактура на проксималния хумерус и
предприетото оперативно лечение, както и в ранния период след това. В
конкретния случай обаче, ищцата е изпитвала болки значително по- дълго от
обичайния период за зарастване на подобен тип счупвания, лекувани
оперативно, тъй като на втория постоперативен месец е настъпило едно от
най-неприятните и сериозни усложнения – варусен колапс на главата на
раменната кост, довел до частичен разпад на остеосинтезата (т.нар.
дебриколаж), забавено срастване и в крайна сметка консолидация в
неанатомична позиция на фрагментите. Отчитайки, че се касае за фрактура на
горен, а не на долен крайник, със сигурност може да се твърди, че ищцата е
7
могла да се движи самостоятелно. Относно самообслужването може да се
каже, че в рамките на възстановителния период всички дейности, изискващи
участието на засегнатия ляв горен крайник, са били частично или напълно
затруднени. В това се включва: обличане и събличане на горната половина на
тялото, частично поддържане на личната и домашна хигиена, готвене,
пазаруване, шофиране и други. За извършването на тези дейности ищцата е
имала нужда от някаква чужда помощ. За целите на експертизата и отчитане
на текущото състояние на здравето на ищцата вещото лице е извършило личен
преглед на 22.05.2025 г. Вещото лице констатира по предно-страничната
повърхност на лявата раменна област седем броя прави вертикални
цикатрикси от стари оперативни достъпи със съответните размери: един
проксимален с дължина 1,0 см; четири средни по 1,0 см и два дистални по 2,0
см. Посочените следоперативни белези са зараснали първично на нИ.то на
околната кожа без хипер- или хипопигментация и без данни за възпалителни
промени. Те не загрозяват външния вид на пострадалата, тъй като са едва
забележими. При огледа на левия раменен пояс се отчита хипотрофия на
дорзалната (задна) трета на делтоидния мускул. Мускулната сила на горните
крайници при активна флексия и екстензия в лакътните стави срещу
съпротивление е запазена и симетрична двустранно за сгъването (флексията),
но за разгъването (екстензията) е отслабена вляво. Отчетена е и намалена
вляво мускулна сила на захвата. Към момента на прегледа липсват данни за
отоци в дисталните отдели на горните крайници. При изследване на кожната
сетивност се установяват леки хипестезии (намалена кожна чувствителност)
по предната и латералната (външна) повърхности на левите рамо и
проксимална мишница спрямо десните, в зоната на оперативните цикатрикси.
Периферните пулсации на магистралните съдове в дисталните отдели на
горните крайници на ищцата са запазени. Експертът отчита значителни
ограничения във флексията, абдукцията, аддукцията и външната ротация
(особено при 90° абдукция). Циркумдукцията (въртелИ. движение на целия
горен крайник в раменна става) е напълно невъзможна, което свидетелства за
сериозно функционално ограничение на раменната става. Екстензията е
запазена, а вътрешната ротация до тялото е в долната граница на нормата.
Всички активни и пасивни движения са съпроводени с болка и са ограничени
спрямо физиологичните норми. В заключение: движенията в лявата раменна
става са съществено ограничени във всички основни посоки, с изключение на
8
екстензията, като най-тежко засегнати са въртеливите и страничните
движения. Вещото лице отбелязва, че на актуалните рентгенографии от
22.05.2025г. са налице рентгенови данни за пълна консолидация на процесната
фрактура. Счупването на левия проксимален хумерус е зараснало в позицията
на варусен колапс, извън нормалните анатомични параметри на костта, което е
и основната причина за ограничения обем на движенията в лявото рамо.
Освен това са отстранени два от застопоряващите винтове на
интрамедуларния пирон най-проксималния, мигрирал към меките тъкани винт
(т.нар. по-долу „частично екстраосално разположен винт“) и най-дисталния,
диафизарен винт. При прегледа ищцата е съобщила, че към настоящия момент
изпитва ежедневна лека до умерена болка при движение в лявото рамо,
съпроводена от феномен на „щракане“ в ставата. Тези оплаквания се засилват
при по-сериозни физически натоварвания и се повлияват негативно от
промяна в климатичните условия (по-ниска температура и повишена
влажност). Това налага прием на обезболяващи медикаменти поне три до
четири пъти в месеца. Експертът обобщава, че относно бъдещата прогноза за
състоянието на ищцата, трябва да се отбележи, че с оглед морфологията и
характеристиките на травматичното увреждане, представените по-горе
ограничения в обема на движенията на засегнатата лява раменна става могат
да се приемат за дефинитивни. Посттравматичните изменения в областта на
лявото рамо, настъпили като усложнение на фрактурата, получена по време на
пътно-транспортен инцидент от 04.10.2023 г., са довели до необратими увреди
на ставата, чиято функционалност никога няма да се възстанови до нормата, в
която е била преди настъпването на процесното събитие.
В съдебно заседание експертът допълва, че до вторично разместване на
фрактурата може да се стигне и при стриктно спазване на всички
предписания. От данните по делото не може да се посочи категорична
причина за разместването, нито да се отговори какво е довело до варусния
колапс.
По делото е приета и неоспорена Съдебно-психиатрична експертиза,
изготвена от вещото лице д-р А. П.. Вещото лице сочи, че процесния
инцидент следва да се разгледа като дума за възникване на остро настъпило
събитие насочено към тялото, с вторично развита психична реакция към това
събитие. От описаното от ищцата, като и от данните, приложени по делото, е
видно, че физическата травма не е довела до загуба на съзнание. На този фон
9
преживяната остра болка от физическата травма, като и внезапния характер на
събитието предполагат наличието на психичен отговор вследствие на
получените травми. Наличието на ясен спомен за събитието, както и за
осъзнаването за внезапно настъпилата физическа увреда, довела и до
рефлекторна инконтиненция на урина, наличието на вегетативни симптоми и
преживяването на застрашаващия здравето характер на ситуацията,
аргументират наличието на критериите по МКБ 10 за Остра стресова реакция.
В същото време има данни за наличие на преживяна загуба на близък (сина на
ищцата) като се предполага насилствена смърт. Тази загуба е дала своето
отражение върху психиката на ищцата, като е обусловила на психологично
нИ. изживяване на несигурност, както и екзистенциална проблематика.
Загубата е вписана в психичното на ищцата и има основания да се счита, че е
налице и известна преработка на съдържателно нИ.. За настоящият облик на
психичният статус според д-р П. значение имат и двете събития, като
процесният инцидент се е отразил като утежняващ фактор на
екзистенциалната проблематика на живеенето на ищцата. В този смисъл
травмата в тролейбуса е обострила травожно-депресивните симптоми на
ищцата и ги е утежнила, но има само стойност на ретравматизъм за В. П.. Така
или иначе, процесното събитие категорично участва в настоящото живеене на
ищцата като негативен фактор по отношение на психичното й състояние. В
заключение експертът обобщава, че настъпването на ПТП от 04.10.2023 г.,
при което е пострадала като пътник в тролейбус се е отразило на ищцата, като
й е причинило Остра стресова реакция, като в същото време участва като
фактор (но не и единствен) в пораждане на симптомите на Тревожно
депресивно разстройство.
В съдебно заседание експертът допълва, че по делото няма данни
ищцата да е търсила професионална помощ чрез психиатър или психотерапия,
разчитала е на чайове и мента-глог-валериан. Приемът на медикаменти би
облекчил страданието на ищцата, а психотерапията е от значение за тревожно-
депресивното разстройство.
Не спори, че за увреждащия автомобил е сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, действала към датата на увреждането. На
24.11.2023 г. В. П. е предявила пред ответника претенция по чл. 380 КЗ.
При така установените факти съдът достигна до следните правни
10
изводи:
За да бъде успешно проведен прекият иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ следва
да бъдат установени елементите на фактическия състав на института на
непозволеното увреждане, включващ кумулативно: 1. деяние (действие или
бездействие), 2. протИ.правност на деянието, 3. вреда, реално претърпяна, 4.
причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието, 5. вина на
дееца, която се предполага до доказване на противното, както и наличието на
валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за
застраховка по риска "гражданска отговорност", сключен за МПС, с което е
причинено процесното ПТП.
Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че
процесното ПТП е настъпило в срока на действие на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на тролейбус “Шкода” с инв.
№ 2681. Установява се, че в резултат на процесния инцидент е ищцата, като
пътник в тролейбуса, е получила телесно увреждане: счупване на горния край
на раменната кост, закрито .
Съгласно разпоредбата на чл. 477 КЗ обект на застраховане по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства,
за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.
В сезиращата молба общо се посочва, че протИ.правността на деянието
на водача на лекия автомобил се изразява в нарушение на разпоредбите на чл.
5, ал. 1, т. 1, чл. 116, както и на чл. 132 ЗДвП. Извън цифровото посочване в
тежест на ищцовата страна е да установи управление на МПС в нарушение на
правилата за движение, довело до настъпване на процесния инцидент.
Съдът, след като извърши съвкупен и обстоен анализ на събраните по
делото доказателства – писмени, гласни, веществени (включително
видеозаписи и фотоалбум), както и приетата по делото съдебна
автотехническа експертиза, приема, че не са налице доказателства за
протИ.правно поведение от страна на водача на тролейбуса.
Не е оспорено, че на посочената дата и час е настъпил
11
пътнотранспортен инцидент, в резултат на който ищцата, като пътник в
автобуса, е паднала и вследствие на това е получила фрактура на раменната
кост. Съдът обаче приема, че предприетото аварийно спиране от страна на
водача С. И. не е било произволно или в нарушение на правилото на чл. 132
ЗДвП.
Установява се, че след качване на пътниците, затваряне на вратите и
последващо потегляне на автобуса, неустановен в хода на делото лек
автомобил е предприел маневра, навлизайки внезапно от лява лента в лентата
за движение на автобуса, който към този момент се е движил със скорост 1,46
м/с и за времето от потеглянето, ускоряването до спирането е изминал общо
разстояние от 1,09 м.
Съдът счита за неоснователно възражението на ищцовата страна, че към
момента на потегляне, в нарушение на правилата за движение, водачът на
тролейбуса не е отчел намиращия се вдясно лек автомобил, респективно не е
изчакал извършването на маневра и едва след това да потегли от спирката.
Обратно, съдът отчита изводите на вещото лице, че нищо от действията на
водача на лекия автомобил не е предполагало извършването на внезапната
маневра – автомобилът се е движил в съседна лява пътна лента, без включен
мигач, който би индикирал намерение за престрояване.
Освен това, дори хипотетично да се приеме, че отклоняването на
автомобила вдясно сочи подобно намерение, то и в този случай маневрата е в
нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, който задължава водача преди предприемане
на престрояване да се убеди, че това няма да създаде опасност за превозните
средства, в чиято лента навлиза.
Освен това съдът отчита, че от момента на пресичане на разделителната
линия между средната и дясната лента до навлизане пред тролейбуса е
изминал интервал от 0,7 секунди. Следва да се отбележи, че този кратък
времеви интервал е предпоставил и единствената възможна реакция на водача
на тролейбуса, а именно – да предприеме аварийно спиране с цел
предотвратяване на ПТП, в съответствие с разпоредбата на чл. 24 ЗДвП.
В обобщение, съдът приема, че причината за аварийното спиране и
последвалото падане на пътничката е внезапното и неправилно престрояване
на лекия автомобил в лентата на тролейбуса. Реакцията на водача на
тролейбуса е била технически правилна, законосъобразна и единствено
12
възможна за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие.
Следователно виновното и протИ.правно поведение, довело до инцидента и
настъпилите вреди за ищцата, е на водача на лекия автомобил (трето на спора
лице).
По изложените съображения и предвид недоказаната протИ.правност в
действията на С. С. И. като водач на тролейбус “Шкода” с инв. № 2681 искът
следва да се отхвърли като неоснователен без обсъждане на останалите
предпоставки, ангажиращи отговорността на ответника.
По разноските.
С оглед изхода на настоящото дело право на разноски има ответната
страна. Сторените разноски са в общ размер 5 770 лв. в това число депозити за
експертизи и свидетел, съдебни удостоверения и адвокатско възнаграждение с
ДДС.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Н. П., ЕГН ********** против
"Застрахователно акционерно дружество "ОЗК - застраховане"" АД, ЕИК
********* иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника
да заплати на ищцата сумата от 40000 лв. - неимуществени вреди от ПТП,
причинено на 04.10.2023 г. в резултат на виновно протИ.правно поведение на
водача на тролейбус “Шкода” с инв. № 2681, чиято гражданска отговорност е
застрахована от ответното дружество, ведно със законната лихва считано от
24.11.2023 г. до окончателното изплащане на претендираната сума.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. Н. П., ЕГН ********** да
заплати на "Застрахователно акционерно дружество "ОЗК -
застраховане"" АД, ЕИК ********* сумата от 5770 лв. - разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението е постановено при участие на УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов”
ЕАД като трето лице-помагач на ответника.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
13
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
14