О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. Добрич, 14.12.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Митева

 

разгледа докладваното от съдията НЧД № 1221 по описа на Добрички районен съд за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство по делото е образувано по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК, по жалба от А.И.Г. /в качеството на пострадал по ДП № 636/2019 г. по описа на Първо РУ на МВР гр. Добрич/, против Постановление от 10.11.2020 г. на РП - Добрич за прекратяване на наказателното производство по делото, водено за престъпление по чл. 330, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.

В жалбата се изразява становище, че „деянието по чл. 331, ал. 1 във вр.с чл. 18, ал. 1 от НК е осъществено от обвиняемия М. Д. на 22.07.2019 год.“, а не на 22.07.2020год., както е посочил прокурорът. Също се възразява срещу факта, че „никой не си е направил труда да вземе мерки и да снима. Да вземе проби от течността веднага след като са уведомени служителите на Първо РУП Добрич“. Твърди се, че „това се случва близо една година след инцидента и след като е измито и изтрито, защото никой нормален няма да държи пред дома си и в дома си локви със запалителна течност докато полицията си свърши работата“. Навеждат се доводи за отправени заплахи по телефон, чрез социалните мрежи и тези заплахи са осъществени, като въпреки това престъпление няма и не е повдигнато обвинение на лице, което има и ограничителна заповед в този период от време издадена от районен съд Добрич. Прави се искане за събиране на доказателства -експертизи от чий профил са изпращани заплахите, от чий телефон и установяване кой е в конфликт с Г., за да й причини тези действия спрямо собствеността й. С жалбата се иска отмяна на прокурорския акт и да бъде повдигнато обвинение по делото, както и да се изиска справка за висящите дела спрямо лицето и актуална справка за осъжданията му и характеристични данни за неговата личност.

С обжалваното постановление ДРП е прекратила наказателното производство по досъдебното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, като прокурорът е приел, че в случая не е осъществен съставът на престъпление по 330, ал 1 от НК и по чл. 144, ал. 3 от НК.

Жалбата, като депозирана в срока по чл. 243, ал. 3 от НПК, от лице, разполагащо с активна процесуална легитимация, е допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, предвид следното:

Досъдебното производство под горния номер е било образувано на 22.07.2019 г. в условията на неотложност, на основание чл. 212, ал. 2 от НПК със съставянето на протокола от първото действие по разследването, а именно Протокол за оглед на местопроизшествие, за това, че на 22.07.2019 г., в гр. Добрич, е направен опит да бъде запалено имущество на значителна стойност — входна врата на частен дом, находящ се на адрес бул. „……….., собственост на А.И.Г. *** - престъпление по чл. 330, ал. 1, във вр. чл. 18, ал.1 от НК

От събраните в хода на досъдебното производство доказателства се установила по безспорен начин следната фактическа обстановка:

Преди време жалбоподателката А.Г. е имала връзка със св. М. Д.. След като са се разделили обаче са започнали проблеми. Междувременно Г. напуснала за известно време града и заминала да работи в КК „……..“.

На 22.07.2019 год. в ОД на МВР Добрич, чрез ЕЕН 112 бил получен сигнал от св. В. Н., че входната врата на апартамент………., била залята с бензин. Сочило се, че апартаментът е собственост на св. А.Г., а евентуалният извършител на деянието е св. М. Д., с когото Г. имала отношения назад във времето.

Незабавно била сформирана дежурно-оперативна група, която посетила адреса и бил извършен оглед на местопроизшествие, при който се установило, че входната врата на апартамента била залята с неустановена течност. При извършване на горепосоченото процесуално-следствено действие са били иззети веществени доказателства от значение за делото - обтривки от входната врата, с цел последващото им изследване.

В хода на разследването се установило, че в процесния апартамент живее А.Г., като същата се е преместила от известно време в КК „…..Св. Н. разказала, че преди време св. А.Г. е имала конфликт със св. М. Д. - отправял е закани към нея и е рязал кабела за интернета.

Св. М. Д. бил установен и разпитан, като в показанията си отрекъл да е посещавал жилището на св. А.Г. на процесната дата - 22.07.2019 год. С оглед изясняването на обстоятелствата по случая, от св. М. Д. били взети обтривки от лява и дясна ръка.

В хода на разследването св. А.Г. споделила също, че след като са се разделили с Д., започнала да има проблеми с него. За случая с входна врата на апартамента е научила от нейната съседка. Заявила също, че е получавала обаждания и СМС-си от тел. ……….със заканително съдържание.

В хода на разследването св. Г. изразила съмнения, че именно М. Д. е човекът, който е залял входната и врата с неустановена по делото течност, тъй като преди инцидента се е случвало същият да отправя заплахи към нея, че ще запали имота й.

В хода на разследването била изискана и предоставена справка от трите мобилни оператора, от която е видно, че посоченият от свидетелката абонатен номер, от който е получавала заплахи и закани, бил собственост на св. Г. М.. Същият бил разпитан в качеството на свидетел, като в показанията си споделил, че мобилният номер се е ползвал от жена му - св. В. М.. Заявил също, че последната е изгубила телефона с поставената в него СИМ-карта. Показанията му се потвърдили и от показанията на неговата съпруга, която споделила, че в края на месец юли 2019 година е загубила телефона, като веднага се е обадила на оператора, за да блокират СИМ-карта. Св. М. допълнила, че е изминал известен период от време, докато картата и бъде деактивирана. В тази част показанията на св. М. се потвърдили от приложената по делото справка от мобилен оператор „А1“, от която било видно, че мобилен номер …….е спрян за откраднат на 30.07.2019 год. в 18:39 ч. с обаждане от номер ………на 30.07.2019 год. в 18:06 ч. Направена е смяна на СИМ-карта 07.08.2019 год. в 15:02 ч. В справката се сочело още, че мобилният оператор няма информация кой е собственик на мобилен номер ………след 22.07.2019 год.

В хода на наказателното производство, с постановление на водещия разследването полицай било възложено да се установят свидетели очевидци на деянието и камери за видео-наблюдение в района на произшествието, както и да се провери алибито на М. Д.. Видно от приложената по делото докладна записка на инспектор при Първо РУ на МВР Добрич, преки свидетели очевидци на деянието не са били установени. Не са били установени и камери за видео-наблюдение в района на произшествието. Установен бил свидетел, който не е очевидец на деянието - св. К. Ф. - …….А.Г., която заявила в показанията си, че не е виждала М. Д. да влиза във входа на 22.07.2019 г., нито преди тази дата, нито след нея.

На 10.06.2020 г. е проведен допълнителен разпит на св. А.Г., с оглед изясняване на конкретните закани, които твърди, че св. М. Д. е отправял към нея. В показанията същата заявила, че не може да конкретизира точното съдържание на репликите, които е отправял М. Д., както и точната дата, когато се е случило това. Посочила още, че св. М. Д. е отправял множество закани спрямо нея, като това се е случило, докато е била на работа в с……….. Заплахите са били отправяни предимно чрез приложението „Месинджър“ и чрез СМС-и. Във връзка с отправените от него закани имало образувано досъдебно производство в РУ Н.. Именно по образуваното там досъдебно производство Г. е предоставила преносимия си компютър, за да бъде свалена цялата кореспонденция, която е водила със св. М. Д.. А досежно отправени закани от последния, че ще запали имотите й имало образувано наказателно производство от РП – Б..

В хода на разследването били изискани записите от обаждането на ЕЕН 112, след което била назначена съдебно-техническа експертиза, чрез която същите са били свалени на хартиен носител.

Била е назначена и физико-химична експертиза, от чието заключение се установило, че по обтривките и натривките от входната врата на процесния апартамент не са установени следи от петролни продукти и леснозапалими течности. Такива не са установени и по ръцете на М. Д..

Гореописаната фактическа обстановка се установила по безспорен и категоричен начин от показанията на всички разпитани в хода на досъдебното производство свидетели, както и от анализа на приобщените по делото веществени доказателства – справки от мобилните оператори и компакт диск със запис от тел. 112, както и заключенията по СТЕ и СФХЕ. Свидетелските показания са последователни и непротиворечиви и като такива съдът ги кредитира като обективни и правдиви, подкрепени от останалите, събрани в хода на разследването доказателства.

          След анализ на доказателствата по делото съдът счита, че Постановлението на ДРП е правилно и законосъобразно, по следните съображения:

          На първо място, следва да се отбележи, че съдът приема, че е допусната техническа грешка в постановлението на прокурора, в което същият сочи, че делото е образувано за престъпление по чл. 331 вместо такова по чл. 330 от НК.

Досъдебното производство е образувано и се води за престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК. Разпоредбата гласи, че: „Който запали сграда, инвентар, стоки, земеделски или други произведения, гора, машини, рудник или друго имущество със значителна стойност, се наказва за палеж”.

Изпълнителното деяние на палежа се изразява в запалване на предмета на престъплението. Това означава предизвикване на бурна окислителна реакция с него–чрез поднасяне на горящи материали, чрез електрическа искра и т. н. Престъплението е резултатно – на реално увреждане. Престъпният резултат бива осъществен (настъпва), когато предметът започне да гори със собствен огън – самостоятелно.

Съгласно съдебната практика, Опит към престъпление по чл. 330, ал. 1 НК от НК може да има например, когато деецът е разлял запалителната течност върху предмета на престъплението (сграда и др.), но не е запалил тази течност или я е запалил, но огънят не е стигнал до целения обект, както и в други подобни случаи.

          В настоящия случай, за да е налице опит към престъпление по чл. 330, ал. 1 НК, следва да се установи по безспорен начин, че разлятата течност върху предмета на престъплението е запалителна.

Доколкото заключението по изготвената СФХЕ е категорично, че по обтривките от ръцете на св. Момчил Димитров и по натривката от входната врата на апартамента на св. Г. не са установени следи от петролни продукти и леснозапалими течности, то изводът на прокурора за несъставомерност на деянието е правилен, обоснован и законосъобразен.

На следващо място, съдът намира за обоснован и правния извод на прокурора за липса на доказателства за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК.

За да бъде осъществен от обективна страна предвиденият в закона състав на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК - закана с убийство, е необходимо обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от това лице и която би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха.

Действително по делото са налице данни, изложени от св. Г., че след като са се разделили с Д., отношенията им са се влошили и в резултат на това той е отправил закани спрямо нея, докато тя е била на работа в КК „……..“, за което има и образувано досъдебно производство.

В хода на разследването по настоящото производство обаче не са били събрани доказателства за извършени действия от страна на св. Д., които от обективна страна да осъществяват изпълнителното деяние на разглежданото престъпно посегателство - отправяне на закана за убийство. В показанията си от 10.06.2020 год. св. А.Г. заявила, че не може да конкретизира точното съдържание на репликите, които е отправял М. Д., както и точната дата, когато се е случило това. При това положение, правилно и законосъобразно прокурорът е приел, че липсва фактическа основа, от която да бъде изведен съждение за извършено от М. Д. престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК спрямо личността на А.Г. ***.

Предвид всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че доколкото доказателства за извършено престъпление от общ характер и в частност такова по чл. 330, ал. 1 и по чл. 144, ал. 3 от НК, то жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното Постановление - да бъде потвърдено, предвид което съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на ДРП от 10.11.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 636/2016 г. по описа на Първо РУ на МВР – гр. Добрич, водено за престъпление по чл. 330, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК поради липса на извършено престъпление от общ характер.

След влизане в сила на настоящото Определение досъдебното производство да се върне на ДРП.

Определението подлежи на обжалване или протест в 7 дневен срок от съобщаването на страните пред Добрички окръжен съд.

                                                         

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                       /Галя Митева/