№ 49066
гр. София, 02.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110140028 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „..“ ЕАД, чрез адв. Б.,
срещу ЗАД „..“ АД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131
ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания, на основание чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Изготвя следния проект за доклад по делото:
I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът излага, че на 22.10.2023 г. в гр. София, на у.., е реализирано
пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с участието на лек автомобил /л.а/ „..“ с рег. №
.., управляван от .., л.а. ..“ с рег. № .., управляван от .., и л.а. .. с рег. № .., в резултат на
което са били нанесени щети по л.а. ..“. За настъпилото събитие бил съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-626/22.10.2023 г. на ОПП-СДВР.
Излага доводи, че е застраховател по сключен договор за имуществена застраховка
„Каско+“, обективиран в застрахователна полица № ../29.12.2022 г., с период на
валидност от 03.01.2023 г. до 02.01.2024 г., с предмет - л.а. ..“ с рег. № ... В тази връзка,
с оглед настъпилото застрахователно събитие, пред дружеството било подадено
Уведомление за щета, въз основа на което била образувана преписка по щета № ...
След извършени оглед и оценка на щетите по автомобила било констатирано
наличието на тотална щета, доколкото разходите за необходимия ремонт надхвърляли
действителната стойност на автомобила към датата на събитието, в размер на
41 240,72 лв. Твърди, че след като му е било представено доказателство за
прекратяване на регистрацията на застрахованото МПС, е изплатил в полза на
застрахования - .. застрахователно обезщетение в размер на 30 930,54 лв., с преводно
нареждане от 21.02.2024 г. Сочи, че при определяне на размера на дължимото
обезщетение е била приспадната стойността на запазените части на автомобила, в
размер на 25% от действителната му стойност. Твърди, че поради нанесените
увреждания по автомобила същият не е могъл да продължи движението си на собствен
ход, което е наложило да бъде транспортиран с пътна помощ, с оглед което
1
застрахователят е извършил разходи на стойност от 57,60 лв. Счита, че на основание
чл. 411 КЗ, с изплащането на дължимото застрахователно обезщетение,
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“. Твърди, че от съдържанието на съставения във връзка с произшествието
Констативен протокол за ПТП се установява, че виновен за реализирането му е
водачът на л.а. „..“ с рег. № .., който идвайки от ул. „Христо Силянов“, с посока на
движение към бул. „Рожен“, поради нарушение на правилата за движение по
пътищата, поради несъобразена скорост, е реализирал ПТП на у.., с насрещно
движещите се л.а. ..“ и л.а. ... Сочи, че към датата на събитието отговорността на
делинквента била застрахована при ответното дружество по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В тази връзка, счита че
ответникът му дължи сума в общ размер на 31 003,14 лв., формирана, както следва:
30 930,54 лв. – застрахователно обезщетение, 57,60 лв. – разходи за пътна помощ,
както и сумата от 15,00 лв. – ликвидационни разходи. Ето защо дружеството
изпратило до ответника регресна покана с изх. № ../26.02.2024 г., получена на
27.02.2024 г., с искане за изплащане на посочените вземания. Ищецът твърди, че
ответникът му е заплатил сумата от 27 225,35 лв., като към настоящия момент бил
налице непогасен остатък от дълга в размер на 3777,79 лв. Сочи, че ответникът му
дължи и заплащането на мораторно обезщетение в размер на 178,16 лв., начислено
върху главницата от 31 003,14 лв. за периода от 27.03.2024 г. – моментът, в който е
изтекъл срокът по чл. 412, ал. 3 КЗ, до 10.04.2024 г. – датата на плащане на част от
дълга, както и законна лихва за забава в размер на 136,04 лв., начислена върху
стойността на непогасения остатък от вземането, в размер на 3777,79 лв., дължима за
периода от 27.03.2024 г. до 28.06.2024 г. Моли съда да осъди ответника да заплати в
полза на ..“ ЕАД сумата от 3777,79 лв., представляваща непогасеният остатък от
дължимото застрахователно обезщетение по щета № .., ведно със законната лихва за
забава от датата на исковата молба до окончателното погасяване на дълга, както и за
сумата от 178,16 лв. – мораторно обезщетение, начислено върху стойността на
главницата от 31 003,14 лв., за периода от 27.03.2024 г. до 10.04.2024 г., както и за
сумата от 136,04 лв. – мораторно обезщетение, начислено върху стойността на
главницата от 3777,79 лв., за периода от 27.03.2024 г. до 28.06.2024 г. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Ц., е подал отговор на исковата
молба. Взема становище за неоснователност на предявените искове. Сочи, че с оглед
настъпилото събитие пред дружеството е била образувана преписка по щета № ..2024-
01, по която е било определено за изплащане застрахователно обезщетение в размер на
27 225,35 лв., предвид осигуряваното застрахователно покритие по отношение на
отговорността на водача на л.а. „..“ с рег. № ... В тази връзка, твърди че дружеството е
изпълнило правилно и законосъобразно задълженията си във връзка с настъпилото
събитие, поради което не е дало повод за образуване на настоящото производство.
Оспорва размера на претенцията за застрахователно обезщетение, като счита същия за
завишен и неотговарящ на действителната стойност на нанесените щети по увреденото
имущество. Счита, че при определяне на дължимото обезщетение е съобразил
действителната пазарна цена на автомобила, като е приложил и съответния
коефициент за овехтяване на застрахованото имущество, съгласно Приложение № 2
към Наредба № 49/2014 г. Поддържа, че с изплащането на посоченото обезщетение са
били изцяло възмездени вредите по увредения лек автомобил, като изплащането на
обезщетение на по-висока стойност би имало за последица неоснователно обогатяване.
Оспорва претендираните акцесорни вземания.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
2
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 411
КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
III. Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните фактите, че на 22.10.2023 г. в гр. София, на у.., е реализирано
пътнотранспортно произшествие по вина на водача на л.а. „..“ с рег. № .., настъпило
при твърдения в исковата молба механизъм, както и че към датата на процесното ПТП
л.а. ..“ с рег. № .. е бил застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско+“,
като в изпълнение на договорните си задължения ищецът е изплатил в полза на
застрахованото лице застрахователно обезщетение в размер на 30 930,54 лв. във връзка
с настъпило застрахователно събитие на 22.10.2023 г., при което е била реализирана
тотална щета на застрахованото имущество, за възстановяването на което е отправил
регресна покана до ответното дружество, което към датата на ПТП е осигурявало
застрахователно покритие по отношение на отговорността на водача на л.а. „..“ с рег.
№ .., въз основа на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, поради което ЗАД „..“ АД е одобрило за изплащане
в полза на ищеца сумата от 27 225,35 лв.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото
пълно и главно стойността на непогасения остатък от дължимото от ответното
дружество застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП, настъпило по
вина на водача на л.а. „..“ с рег. № .., чиято гражданска отговорност към датата на
събитието е била застрахована от ответника.
По исковете с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличието на главни дългове и
изпадането на ответника в забава.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже пълно и
главно, че изплатеното от ЗАД „..“ АД регресно вземане за застрахователно
обезщетение е в размер на действителните вреди във връзка с настъпилото
застрахователно събитие.
V. По доказателствата:
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 186 ГПК за служебно
изискване от Отдел „Пътна полиция“ при СДВР на цялата
административнонаказателна преписка по Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № К-626/22.10.2023 г., тъй като същата не е необходима за правилното решаване
на правния спор, доколкото обстоятелствата относно механизма на процесното ПТП и
вината за реализирането му са отделени като безспорни по делото.
ДОПУСКА изслушването на съдебна автотехническа експертиза, вещото лице
по която да даде отговор на въпросите, формулирани в исковата молба, с изключение
на въпроса по т. 1, който има за цел установяването на факти, които са отделени като
безспорни по делото, както и на въпросите, посочени в отговора на исковата молба,
при депозит за възнаграждението му в размер на 500 лв., вносим поравно от страните в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице .., който да се призове след представяне на
доказателства за внасяне на определения депозит.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
3
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по
делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания,
най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.02.2025
г. от 10.45 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе
преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4