№ 199
гр. Варна, 11.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500129 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е образувано по частна жалба, подадена от В. Н. Н.
против определение № 828/28.02.2022 г. по гр.д.№3111/22 г. на ВОС, в частта
му, с която е оставена без уважение подадената от В. Н. Н. молба по чл.83,
ал.2 от ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на
15лв. по частна жалба вх.№ 3759/15.02.2022г. против Определение №
424/01.02.2022 г. по гр.д. № 3111/22 г. на ВОС. Оплакванията са за
неправилност, с молба за отмяна.
След като прецени доказателствата по делото, Варненският апелативен
съд приема следното:
Производството по гр.д.№ 3111/22 г. на ВОС, е образувано по подадена
от В. Н. Н. искова молба за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 60000 лева срещу четири вещи лица, депозирали
заключение по нахд.№ 2537/2019 г. на ВРС, 6 с-в. С исковата молба ищецът е
поискал да бъде освободен от заплащането на такси и разноски в
производството по чл.83, ал.2 от ГПК, като е представил декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние от 30.12.2021 ,
разпореждане от НОИ за определяне на размера на пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, справка от НАП, удостоверение от ЦКБ.
Производството е било оставено двукратно без движение от ВОС за
отстраняване нередовности на исковата молба и с определение №
424/01.02.2022 г. е прекратено поради неизпълнение на указанията, без
произнасяне по искането по чл.83, ал.2 от ГПК.
Против определение № 424/01.02.2022 г. е подадена частна жалба вх.№
3759/15.02.2022г., в която е отправил искане да бъде освободен от
заплащането на дължимата по частната жалба държавна такса. С обжалваната
част от определение № 828/28.02.2022г., молбата му за освобождаване от
заплащане на държавна такса в размер на 15лв. е оставена без уважение.
Видно е от приложената декларация за материално и гражданско
1
състояние от 30.12.2021 г., че В.Н. не притежава недвижими имоти и МПС.
Семейството му се състои от един член и получава месечен доход в размер от
326, 39лв., представляващ инвалидна пенсия. Не получава трудови
възнаграждения, доходи от свободни професии, от наеми и хонорари. Към
декларацията е представено разпореждане от 14.07.2021г. на НОИ, ТП-Варна
за осъвременяване, считано от 01.07.2021г., размера на получаваната от В.Н.
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, на сумата от 326, 39
лв. Представена е справка от ТД на НАП за актуално състояние на трудови
договори на В.Н., съгласно която последният сключен от него трудов договор
е прекратен на 19.08.2013 г.Представено е и копие от регистрационна карта на
В.Н. в Бюрото по труда, гр.Варна, съгласно която същият е регистриран в БТ,
вкл. към 15.12.2021 г.
Целта на нормата на чл.83, ал.2 от ГПК е да се даде възможност за
защита на лични и имуществени интереси на лица, чието материално
положение не позволява поемането на разходите за съдебното
производство.Материалното положение на тези лица се преценява с оглед
доходи, имущество, трудова заетост, семейно и здравословно състояние,
възраст.След установяване на материалното положение същото следва да
бъде съпоставено с дължимите за конкретното производство в развитието му
такси и разноски. Според формираната трайна задължителна съдебна
практика преценката на съда за материалното състояние на страната не може
да бъде извършвана въз основа на предположение за възможността на лицето
да полага труд и да реализира доходи от това, както и от възможността
евентуално в бъдещ момент да реализира доходи от притежаваното от него
имущество или да реализира в бъдеще приходи от осъществявана търговска
дейност, т.к. преценката следва да бъде извършвана с оглед материалното
състояние на лицето към датата на подаване на молбата по чл.83, ал.2 от ГПК.
При съвкупния анализ на така установеното материално състояние на
страната, съпоставено от една страна с дължимата държавна такса в размер на
15лв. и от друга с вложените от законодателя социални съображения за
подпомагане на материално затруднени страни по делата в нормата на чл.83,
ал.2 от ГПК, съдът приема, че не са налице предвидените в същата
предпоставки за освобождаването на жалбоподателя от заплащането й.
Държавната такса е в размер на 15лв., страната получава доход в размер на
326,39лв., към който не е посочена изплащаната към пенсиите и понастоящем
т.нар. „добавка за ковид“. Служебно известно е на съда /от в.ч.гр.д.№121/22 г.
на ВАпС./, че по искова молба, подадена от В.Н. на 06.01.2022 г. е образувано
гр.д.№29/22 г. на ВОС, с предявен от В.Н. против Красимира Михалева
Димитрова иск по чл.31, ал.2 от ЗС за осъждането й да му заплати сумата в
размер на 40000лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е
лишен вследствие използването от ответницата на собствена на В.Н.,
придобита по наследяване от неговата майка А.Стоева, ½ ид.ч. от недвижим
имот, представляващ жилищна сграда с идентификатор 37099.505.445.1,
построена в ПИ с идентификатор 37099.505.445, находящ в с.Кичево, общ.
Аксаково, както и 90 кв.м. от дворното място. Следователно, по твърдения на
В.Н. в посоченото производство същият притежава недвижим имот, за
разлика от декларираното в приложената декларация.
Държавната такса в размер на 15лв. не съставлява изключителна тежест,
2
вкл. и при така получавания доход, предвид което и съдът приема, че
искането за освобождаване от заплащане на държавна такса в посочения
размер е неоснователно. Обжалваното определение следва да бъде
потвърдено, поради което Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 828/28.02.2022 г. по гр.д.№3111/22 г.
на ВОС, в частта му, с която е оставена без уважение подадената от В. Н. Н.
молба по чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от заплащане на държавна
такса в размер на 15лв. по частна жалба вх.№ 3759/15.02.2022г. против
Определение № 424/01.02.2022 г. по гр.д. № 3111/22 г. на ВОС.
Определението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в
едноседмичен срок от съобщаването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3