РЕШЕНИЕ
№
гр. Пазарджик, 12.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, XXXVI състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Василева
при секретаря Е. Пенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4068 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от И.Д.Д. и Р.А.Д. против Е.К.Д., Г.Д.Д. и „КАПА ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, в която ищците твърдят, че са собственици, в режим на съпружеска имуществена общност, на следния недвижим имот: масивна жилищна сграда, представляваща вила, със застроена площ от 53,00 кв.м., построена в УПИ ІІІ-31,32, в кв. 3 по плана на курорт „Ч.“, в землището на с. Сестримо, общ. Белово, целият с площ от 4259,60 кв.м., при съседи: от североизток и югоизток – улица с ос.т. 70-78; от югозапад - УПИ ІІ-28,32 „За нужди на ПАВЕЦ, пречиствателна станция, бензиностанция и други“ на Община Белово; от северозапад – улица с ос.т. 37-40. Сочат, че собствеността върху имота са придобили въз основа на строеж, реализиран на основание право на строеж, съгласно декларация по чл. 56, ал. 3 от ЗТСУ (отм.), учредено от бащата на ищеца Д. Г.Д. – починал на 15.01.2014 г. За имота са издадени Виза от 19.06.1996 г. на гл. архитект на Община Белово, Разрешение за строеж № 8/14.10.1996 г. на Община Белово и Акт за узаконяване № 2/22.10.1997 г. на Община Белово. Д. Д. придобил УПИ ІІІ-31,32, ведно с построената към момента на придобИ.ето му сграда с площ от 30 кв.м., по наследство от дядото на ищеца Г. Д.Д. и доброволна делба, обективирана в Протокол от 19.03.1975 г по гр.д. № 606/1975 г. Дядото на ищеца – Г.Д., от своя страна, придобил собствеността върху земята чрез покупко-продажба, съгласно нотариален акт № 112/30.10.1934 г., том II, регистър 1567, дело № 411/1934 г. по описа на Нотариус при ОС-Пазарджик. Ищците твърдят, че от построяването на сградата през 1997 г. до момента – датата на подаване на исковата молба само те владеят имота непрекъснато като собственици, необезпокоявани от никого и никой не е предявявал претенции относно собствеността. Заявяват, че само те имат ключ за входната врата на имота. Ответниците нямат достъп до имота. На името на ищците има самостоятелна партида за ел.енергия и те заплащали дължимите данъци и такси за имота. Ищците заявяват, че дори и да има порок в продибивното основание, доколкото от 1997 г. до момента само те владеят имота без прекъсване, то те са собственици на същия на основание давностно владение. Изтъкват, че в имота, в който е построена процесната сграда са изградени още една масивна стомано-бетонна жилищна сграда с площ от 83,00 кв.м. и масивна жилищна сграда, с площ от 68,00 кв.м., но тези две сгради и поземленият имот не са предмет на исковата претенция. Твърдят, че с Нотариален акт за покупко-продажба № 80/15.08.2019 г., том I, рег. № 2229, н.д. № 74/2019 г. на Нотариус Милена Минкова, рег. № 571 по регистъра на НК, Е.Д. продала на ответника Г.Д. по 1/3 идеална част от УПИ ІІІ-31,32 и всяка една от построените в него три сгради, като с тези си действия тя се разпоредила със собствения на ищците имот – процесната сграда с площ от 53 кв.м., без да притежава право на собственост върху нея. Впоследствие с Нотариален акт за покупко-продажба № 100/16.10.2019 г., том I, рег. № 2796, н.д. № 92/2019 г. на Нотариус Милена Минкова, ответникът Г.Д. продал на ответника „КАПА ПРОДЖЕКТ“ ЕООД 2/3 идеални части от УПИ ІІІ-31,32 и 2/3 идеални части от всяка една от построените в него три сгради, тъй като твърдял, че притежава 1/3 идеална част от поземления имот и трите сгради в него по наследство от баща си Д. Д., а другата 1/3 идеална част получил чрез прехвърлителна сделка от майка си Е.Д.. Ищците твърдят, че с действията си Е.Д. и ответникът Г.Д. са се разпоредили със собствения им имот - масивна жилищна сграда, представляваща вила, със застроена площ от 53,00 кв.м., построена в УПИ ІІІ-31,32, в кв. 3 по плана на курорт „Ч.“ в землището на с. Сестримо, общ. Белово, без да притежават права на собственост върху посочената сграда. Приобретателите по горепсочените две сделки – ответниците Г.Д. и „КАПА ПРОДЖЕКТ“ ЕООД не са придобили собственоста върху прехвърлените им идеални части от процесната сграда, тъй като никой не може да прехвърли повече права отколкото сам притежава.
Ето защо, молят съда да постанови решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответниците Е.К.Д. (починала в хода на съдебното производство и оставила за свои законни наследници ищецът И.Д.Д. и ответникът Г.Д.Д., видно от Удостоверение за наследници изх. № УН-1531_001/13.08.2020 г. на Община Пазарджик), Г.Д.Д. и „КАПА ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, че ищците са собственици на процесната масивна жилищна сграда, представляваща вила, със застроена площ от 53,00 кв.м., построена в УПИ ІІІ-31,32, в кв. 3 по плана на курорт „Ч.“ в землището на с. Сестримо, общ. Белово, на основание учредено и упражнено право на строеж, алтернативно на основание давностно владение, продължило повече от 10 години, считано от 1997 г. до датата на подаване на исковата молба.
Ангажират доказателства. Формулират доказателствени искания. Претендират разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК Е.Д. е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявените искове и моли да бъдат отхвърлени. Не оспорва, че съпругът й Д. Д. притежавал право на собственост по наследство и делба върху УПИ ІІІ – 31,32, върху който е построена процесната сграда, но твърди, че за ищците не било учредено надлежно право на строеж по реда на чл. 56, ал. 2 от ЗТСУ (отм.). На следващо място твърди, че процесната сграда не била построена от ищците, а от нея и покойният й съпругът Д. Д., през периода 1991-1992 г., като те двамата с личен труд и средства построили и надстроили сграда върху съществуваща основа, останала от стара сграда в имота – каменна зидария с височина около 1,60 м. Оспорва, че ищците са придобили имота по давност. Сочи, че през 1992 г. процесната сграда сградата била довършена изцяло от съпруга й Д. Д. и поради негово заболяване през 1993 г. те се установили постоянно да живеят там – до смъртта му през 2014 г. Така през периода 1993г. - 1996 г. измазали вътрешно втория етаж, поставили фаянс и теракот в банята и кухнята, направили външна мазилка на сградата. Двамата им сина – ищецът И.Д. и ответникът Г.Д., заедно със семействата си, идвали във вилата да ги видят и за да си починат. Твърди, че след смъртта на съпруга й Д. Д. съхранявали ключа за процесната сграда в другата съседна вила, също тяхна собственост, като тя и децата й имали непрекъснат достъп до ключа и имота. След 1998 г. имотът бил деклариран от съпруга й и до смъртта му те заплащали данъците и таксите за него.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Г.Д.. Оспорва исковете, като твърди, че брат му – ищецът не е придобил собствеността върху имота, поради ненадлежно учредено право на строеж по чл. 56 от ЗТСУ (отм.). Излага подробни съображения в тази връзка. Твърди, че правото на собственост върху процесната сграда не може да бъде отделено от правото на собственост върху УПИ ІІІ-31,32 съгласно принципа на чл. 63 от ЗС. Затова изграденото в имота има статут на приращение и на основание чл. 92 от ЗС собствеността върху сградата принадлежи на Д. Д., а след смъртта му – на неговите наследници. Поради това твърденията, че били продали чужда вещ били неоснователни, а извършените разпоредителни сделки били валидни и законосъобразни. Ищците не са станали собственици на процесната сграда, тъй като правото на строеж било погасено по давност, поради ненадлежното му учредяване, съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗТСУ (отм.). На следващо място, оспорва ищците да са придобили имота по давност. Не било вярно, че от построяването на сградата през 1997 г до момента ищците владели сградата. Твърди, че родителите им живели там дълги години. Сочи, че той, заедно със семейството си, многократно е пребивавал на вилата в този период. Ключовете за сградите в имота, вкл. и за процесната, се съхранявали в една от другите вили. Ключ за тази сграда имали всички, а не само ищецът. Твърди, че ищците не са придобили имота по давност, тъй като те владели само собствената си идеална част. Моли искът да бъде отхвърлен. Ангажира доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор и от ответника „КАПА ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, в който оспорва основателността на предявените искове. Ответното дружество твърди, че е закупило 2/3 идеални части от процесната сграда на валидно правно основание. Сочи, че ищците не могат да протИ.поставят права на собственост, тъй като не притежават такива – правото на строеж, на основата на което те претендират да са собственици, не било валидно учредено, като излагат подробни съображения в тази насока. Оспорват ищците да са придобили имота по силата на изтекла придобивна давност – нито били заявили такава претенция, нито имало вписана искова молба за такава претенция към датата на извършване на сделката. Затова твърди, че добросъвестно е придобило собствеността върху 2/3 идеални части от имота и моли исковете да бъдат отхвърлени. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител – адв. Илиян Палев, поддържат исковата молба и във връзка със становищата на ответниците в депозираните от тях отговори, оспорват, че строителството на процесната вилна сграда е извършено от Е.Д. и съпруга й Д. Д.. Твърдят, че строителството на сградата е реализирано единственствено от ищците - с техен труд, организация и финансиране, а Е.Д. и Д. Д. само помагали, но с намерението, че това е сграда за ищеца и съпругата му, а не за тях. Оспорват, че Е.Д. и Д. Д. са живели в имота с твърдението, че никога не са живели в този имот, както и че никой от ответниците не е имал ключ за имота. Молят исковата претенция да бъде уважена.
Ответниците, чрез процесуалните си представители, в открито съдебно заседание оспорват предявените искове и молят да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и от представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 112/30.10.1934 г., том II, регистър 1567, дело № 411/1934 г. по описа на Нотариус при ОС-Пазарджик, се установява, че лицето Г. Д. Д. е придобило правото на собственост върху следния недвижим имот: ливада с площ от 2,845 дка, находяща се в землището на с. Сестримо, обл. Пазарджик, в местността „Ч.“, при граници: навопроектирано шосе, дере, река и орман.
С Протокол от 19.03.1975 г. по гр.д. № 606/1975 г. по описа на Районен съд – Пазарджик е одобрена съдебна спогодба за подялбата на наследството останало от наследодателя Г. Димитров Д. – бивш жител на с. Сестримо, съгласно която в дял на Д. Г.Д. е предоставен следния недвижим имот – вилно място в местността „Ч.“, с площ от 2845 кв.м., при съседи: път, река и дере, ведно с построената в него сграда с площ от 30 кв.м.
По делото е представена декларация по реда на 56, ал. 2 от ЗТСУ (отм.) от 04.05.1996 г., с нотариална заверка на подписа, съгласно която Д. Г.Д. е дал съгласие в полза на сина си И.Д.Д. да построи вила в собствения му имот, придобит с Нотариален акт № 112/30.10.1934 г., том II, дело № 411/1934 г. по описа на Нотариус при ОС-Пазарджик.
По делото е депозирано Разрешение за строеж № 8 от 14.10.1996 г., издадено от главния архитект на Община Белово, в полза на И.Д.Д., за узаконяване на вила в местността „Ч.“, съгласно одобрени проекти от 30.09.1996 г. от общинска администрация Белово.
Видно от Акт за узаконяване № 2/22.10.1997 г., издаден от Община Белово, вилната сграда, която ищецът И.Д.Д. твърди, че е изградил, е узаконена.
По делото са представени конструктивно заключение за узаконяване на вила в местност „Ч.“ от 12.09.1996 г. и конструктивно заключение за узаконяване на вила в местност „Ч.“ от 25.09.1997 г., видно от които като инвеститор на обекта е посочен ищеца И.Д.Д..
От представеното Удостоверение за наследници изх. № УН-963/22.03.2019 г., издадено от Община Пазарджик, се установява, че Д. Г.Д., ЕГН **********, е починал на 15.01.2014 г. и е оставил за свои наследници по закон – Е.К.Д. - съпруга, Г.Д.Д. - син и И.Д.Д. - син.
Видно от представения по делото Констативен акт № 6/26.08.2013 г., издаден от Община Белово за процесната вилна сграда с площ от 52,73 кв.м. няма одобрен проект, няма разрешение за строеж, няма протокол за откриване на строителна площадка и строителна линия и нИ., а като възложител и строител на строежа е посочен Д. Г.Д..
По делото е представен Констативен протокол № 8/26.08.2013 г., издаден от Община Белово, видно от който за вилна сграда със ЗП от 68,08 кв.м. няма одобрен проект и разрешение за строеж, няма протокол за откриване на строителна площадка и строителна линия и нИ., а като възложител и изпълнител на строежа е посочен И.Д.Д..
По делото е представено Удостоверение ОИ-109, изх.№ УТ-1032/18.09.2019 г., издадено от Община Белово, видно от което УПИ ІІІ-31,32, в кв. 3 по плана на курорт „Ч.“, в землището на с. Сестримо, общ. Белово, одобрен с Решение № 803/2015 г. на ОС-Белово е записан в разписния списък на Д. Г.Д., като основание за придобиване на собствеността са посочени - Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 112/30.10.1934 г., том II, регистър 1567, дело № 411/1934 г. по описа на Нотариус при ОС-Пазарджик и Протокол от 19.03.1975 г. по гр.д. № 606/1975 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Част от УПИ ІІІ-31,32, в кв. 3 по действащия план на курорт „Ч.“ е идентичен с имота с площ от 2845 кв.м., описан в горицитираните нотариален акт от 1934 г. и протокол от 1975 г. Посочено е, че УПИ ІІІ-31,32, в кв. 3 по действащия план на курорт „Ч.“, е с площ от 4259,60 кв.м. по графични данни, както и че в него са построени: сграда със ЗП от 53 кв.м., с налични строителни книжа, сграда със ЗП от 83 кв.м. и сграда със ЗП от 68 кв.м., последните две без представени строителни книжа.
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба № 80, том I, рег. № 2229, нот. дело № 74/15.08.2019 г. на Нотариус Милена Минкова, с рег. № 571 по регистъра на НК, вписан в Служба по вписванията – Пазарджик под акт № 167, том 21, нот. дело № 3654/2019 г., дв.вх.рег. № 6165/2019 г., вх.рег. № 6180/15.08.2019 г., се установява, че Е.К.Д. е продала на ответника Г.Д.Д. 1/3 идеална част от следните имоти: УПИ ІІІ-31,32, в кв. 3, по плана на курорт „Ч.“, в землището на с. Сестримо, общ. Белово, с площ от 4259,60 кв.м., при съседи: североизток, югоизток – улица с о.т. 70-78; югозапад - УПИ ІІ-28,32 „За нужди на ПАВЕЦ“, пречиствателна станция, бензиностанция и други на Община Белово, северозапад – улица с о.т. 37-40, заедно с построените в УПИ едноетажно масивно жилище със ЗП от 52,75 кв.м., едноетажно масивно жилище със ЗП от 82,77 кв.м. и едноетажно масивно жилище със ЗП от 68,10 кв.м.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба № 100, том I, рег. № 2796, нот. дело № 92/16.10.2019 г. на Нотариус Милена Минкова, с рег. № 571 по регистъра на НК, вписан в Служба по вписванията – Пазарджик под акт № 146, том 27, нот. дело № 4713/2019 г., дв.вх.рег. № 7797/2019 г., вх.рег. № 7795/16.10.2019 г. ответникът Г.Д.Д. е прехвърлил на ответника „КАПА ПРОДЖЕКТ“ ЕООД правото на собственост върху 2/3 идеални части от гореописаните имоти, а именно: УПИ ІІІ-31,32, в кв. 3, по плана на курорт „Ч.“, в землището на с. Сестримо, общ. Белово, с площ от 4259,60 кв.м., при съседи: североизток, югоизток – улица с о.т. 70-78; югозапад - УПИ ІІ-28,32 „За нужди на ПАВЕЦ“, пречиствателна станция, бензиностанция и други на Община Белово, северозапад – улица с о.т. 37-40, заедно с построените в УПИ едноетажно масивно жилище със ЗП от 52,75 кв.м., едноетажно масивно жилище със ЗП от 82,77 кв.м. и едноетажно масивно жилище със ЗП от 68,10 кв.м.
Видно от представеното по делото Удостоверение за граждански брак № 061745/19.10.1986 г. ищците са съпрузи, сключили граждански брак на 19.10.1986 г., за което е съставен Акт за граждански брак № 730/19.10.1986 г. на Община Пазарджик.
От представените по делото разписки, издадени от „Изипей“ АД се установява, че И.Д.Д. е заплащал дължимата електроенергия за отчетни периоди 03.08.2017 г. - 02.09.2017 г., 03.05.2018 г. - 02.06.2018 г., 03.11.2019 г. – 02.12.2019 г. за обект, представляващ вила, находяща се в с. Сестримо, местността „Ч.“.
Установява се от представената по делото Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 12002/06.04.1998 г., че ищецът И.Д.Д. *** имот – сграда в с. Сестримо, като в графа начин на придобиване е посочил – акт за строеж, а в графа собственици ползватели е отразил, че той и ищцата Р.А.Д. са собственици на сградата.
По делото са представени фактури № № 32300/08.08.1990 г., № 32301/08.08.1990 г., № 220342/08.08.1989г., видно от които същите са издадени във връзка със закупуването на строителни материали – тухли и цимент, както и експедиционна бележка № 5810/31.10.1989 г. за предаване на 1000 броя тухли.
Видно от заключението на извършената съдебно-почеркова експертиза, неоспорено от страните в процеса, подписите в получател за стоката във фактура № 32300/08.08.1990 г., фактура № 32301/08.08.1990 г., фактура № 220342/08.08.1989г. и експедиционна бележка № 5810/31.10.1989 г. не са положени от ищеца И.Д.Д.. Съдът кредитира експертното заключение, тъй като намира същото за обективно, обосновано и компетентно изготвено от вещото лице.
По делото е представена покана от „КАПА ПРОДЖЕКТ“ ЕООД до И.Д.Д., получена от последния на 18.08.2020 г., от съдържанието на която се установява, че ответното дружество не разполага с ключ за имота и има информация, че единственият такъв се държи от ищеца И.Д..
По делото са събрани гласни доказателства, които условно биха могли да бъдат разделени на две групи. Първата група показания са дадени от свидетелите на ищцовата страна – свидетелите С. Ж., Ю. И. и Г. Ф.. Свидетелката С. Ж., сочи, че от 18 години живее целогодишно на „Ч.“ и познава Е. и Д.Д., родители на ищеца И.Д., които също имат имот на „Ч.“, в който са изградени три постройки. Сочи, че Е. и Д.Д. живели в голямата вила и че в по-младите си години двамата живели постоянно там, а като поостарели зимата се прибирали в гр. Пазарджик. Заявява, че Е. и Д.Д. й казвали, че голямата стара вила в имота е за тях, че малката стара вила е за сина им Г.Д., а новата вила е за сина им И.Д.. От Е. и Д.Д. знае, че ключ за новата вила има само ищеца И.Д., той сам си построил вилата, а те му помагали като наглеждали майсторите и приготвяли храна за тях. Излага, че в новата вила виждала само И.Д. и съпругата му, както и че Д. Д. й казал, че е дал разрешение на И.Д. да си направи вила. Твърди, че новата вила я построил И.Д., като едновременно с това излага, че тя отишла да живее на „Ч.“ когато тази вила е била вече изградена. Свидетелят Ю. И. също сочи, че новата вила я построил ищецът И.Д. в периода от началото на демокрацията до към 1996 г. – 1998 г., както и че от него знае, че той сам я обзавел. Твърди, че само И.Д. и семейството му ползват процесната вила, че само те имат ключ за нея, както и че не е виждал ответника Г.Д. да влиза във вилата. Излага, че приятели на Г.Д. никога не са отсядали в процесната вила и че познавал кога И.Д. е дошъл на вилата по звуковете от китарата, които чувал когато И.Д. започне да свири. От своя страна свид. Г. Ф. заявява, че е помагал на ищеца от започването до завършването на строежа на въпросната вила. Излага, че ищеца от 1989 г. купувал тухли, които складирал в имота на „Ч.“, както и че на следващата година успял да си „уреди“ цимент от гр. Стара Загора от тяхна състудентка, която работела в комбината за строителни монтажи. Свидетелят Г. Ф. твърди, че ходил заедно с ищеца И.Д. до гр. Стара Загора за цимент за строежа на процесната вила, както и че пред него лично И.Д. заплатил цената за цимента при покупката му. Изтъква, че всички строителни материали – и керемиди и желязо за вилата са купувани от ищеца. Строителството на вилата започнало през 1990 г. и било реализирано от ищеца с помощта на негови приятели и майстори. Свидетелят Г. Ф.сочи, че участвал в зидането на втория етаж на вилата, а по-късно и в отоплението й, тъй като бил проектант и изпълнител. Посочва, че гаражната врата на вилата не може да се отваря и до ден днешен и гаражът, който е част от процесната вилна постройка не може да се използва, тъй като има пропадане на стълбищната клетка, както и че по препоръка на строителния надзор, заради пропадане на основата, двамата с И.Д. направили допълнително „стъпка“, но въпреки това не отстранили проблема. Излага, че строителството на вилата приключило около 1996 г, че ищецът я обзавел, канил е свои приятели на гости там. Сочи, че ответникът Г.Д. не е участвал в построяването на процесната сграда. Е. и Д.Д. посрещали само работниците, като бащата на ищеца казвал пред свид. Г. Ф.„помагаме сега на И., пък той после ще ни посреща в неговата вила“. Заявява, че ключ за процесната вила имал ищеца, като последният понякога го давал на баща си, за да се изкъпе в банята във вилата.
Втората група свидетели са тези на ответната страна – свидетелите Б. Д., М. Д., А. Д., Н. Б. и М. Б.. От казаното от свид. Б. Д.се устновява, че Д. Д. е работил като шофьор на бетоновоз на хидровъзел към Каскада Белмекен – с. Сестримо, като същият е започнал строителството на процесната вила през 1993 г. – 1994 г., като материалите за новата вила са закупувани основно от строителния обект, на който той е работил. Свидетелката Бистра Дакова сочи, че двамата с Д. Д. са се срещали лично при директора на Каскадата към онзи момент, за да им разреши закупуването на строителни материали от предприятието по облекчен ред и цени, като материалите, които са закупувани от Д. Д. са бетон, тухли, желязо, арматури, тръби, арматурни мрежи. Посочва още, че бащата на ищеца използвал за превоз на материалите бетоновози, фандроми и багери от Каскадата, както и че закупувал дървения материал за новата вила от горското в гр. Белово, като после го обработвал на дървена работилница близо до имота му. Твърди, че Д. Д. лично наемал майстори от Каскадата за изграждането на новата вила и ги посрещал. Изложеното от свид. Б. Д. се подкрепя от показанията на свид. М. Д., която също твърди, че Д. Д. е набавял материалите за новата вила, лично той е посрещал и изпращал работниците, участвали при построяването й, а Е.Д. приготвяла храна за майсторите. Свидетелката М. Д. твърди, че не е виждала ищецът И.Д. да участва в строителството на новата вила. И двете свидетелки сочат, че от започването на строежа на новата вила са останали с впечатление, че неин собственик е Д. Д., като свид. Б. Д. изтъква, че пред нея бащата на ищеца се гордеел с построяването на новата вила, като казвал, че тя е за децата му.
От разпита на свидетелите Б. Д., М. Д., А. Д., Н. Б. и М. Б. се установява, че Е.Д. и Д. Д. са имали ключ за всички постройки в имота, включително и за процесната вила, че в нея имало електрически бойлер, който те ползвали да се къпят, че гаража, който е част от новата вила се ползвал от бащата на ищеца, който е държал там инструменти и реколтата от овощната градина в с. Сестримо. Свидетелите Н. Б. и М. Б. твърдят, че са посещавали имота от 2004 г. до 2013 г. и ответникът Г.Д. лично ги е настанявал да преспиват в новата вила. Същите сочат, че ключът за процесната вила се държал от Е.Д. и Д. Д., като последният с гордост им показвал какво е построил за децата си. Когато Е.Д. и Д. Д. не били в момента в имота или са ангажирани с нещо, ответникът Г.Д. им отключвал новата постройка. Свидетелят Н. Б. твърди, че при едно от посещенията в имота през 2006 г. – 2007 г. времето било лошо и ответникът Г.Д. му отворил гаража в новата къща, за да си прибере колата, което се потвърждава и от изложеното от свид. М. Б.. Твърди, че е влизал в новата къща с Д. Д. и ответника Г.Д., както и че ключовете за новата вила били закачени в остъкление на старата вила. Твърди, че е бил свидетел на случай, в който Е.Д. и Д. Д. са преспивали в новата вила, както и че през всичките години, в които е посещавал имота е виждал само веднъж ищеца И.Д. там. Твърденията на свид. Н. Б. относно съхранението на ключовете за процесната вила са еднопосочни с показанията на свид. А. Д., който сочи, че при посещение в старата вила на Д. Д. е виждал, че ключовете за новата вила се държат в коридорчето на старата вила на една дъсчица на стената. Същият твърди, че в продължение на пет-шест години лично е виждал Е.Д. и Д. Д. да влизат в новата вила, както и че през 2012 г. – 2013 г. той, заедно с Д. Д., е влизал в гаража на спорната вила.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Б.Д., М. Д., А. Д., Н. Б. и М. Б., тъй като намира същите за убедителни, обективни, непротИ.речиви, логични, еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, в т.ч. приетата и неоспорена от страните съдебно-почеркова експертиза. При проверка достоверността на показанията на свидетелките Б. Д. и М.Д. съдът съобрази и обясненията на ищеца И.Д., дадени по реда на чл. 176 от ГПК, в които сочи, че последните няколко години преди да се пенсионира баща му Д. Д. е работил като шофьор на бетоновоз в „Хидростой – Сестримо“ на Ч.. От изложеното от посочените свидетели се установява, че достъп до имота е имал и ответника, който е разполагал с ключ за него, че родителите на ищеца са имали ключ за процесната вила, че са влизали в нея, че са ползвали банята, както и гаража, част от новата постройка, в която са съхранявали селскостопанската си продукция и инструменти на Д. Д..
Съдът не възприема показанията на свид. Г. Ф., че ищецът И.Д. е закупувал от гр. Стара Загора цимент за построяването на вилата и той с помощта на приятели и майстори я изградил, тъй като тези негови твърдения не намират опора в останалите събрани по делото доказателства. Изложеното от свид. Г. Ф. се опровергава както от показанията на свид. Б. Д., така и от заключението на извършената съдебно-почеркова експертиза, неоспорено от страните по делото, от която по категоричен начин се установява, че подписите за получател на стоката в трите фактури и в експедиционната бележка, обект на изследване, с които ищецът твърди, че е закупувал строителни материали за новата вила, не са положени от него. Отделно от това, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че процесната вила е построена незаконно и изграждането й е започнало през 1990 г., поради което твърденията на свид. Г. Ф., че заедно с ищеца, по препоръка на строителния надзор, са изградили допълнително „стъпка“, заради пропадането на стълбищната основа, не могат да бъдат възприети.
Съдът не дава вяра и на показанията на свид. Ю. И., тъй като изложеното от него, че в процесната вила никога не са отсядали приятели на ответника Г.Д. и ключове за нея са имали само ищците остават изолирани и неподкрепени от останалия събран по делото доказателствен материал. Твърдения, че Е. и Д.Д. са нямали ключ за спорната постройка са изложени и от свид. С.Ж., която твърди и че И.Д. сам е построил и купил материалите за новата вила, но съдът намира същите за недостоверни, тъй като се опровергават от съвкупния анализ на останалите събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Налице е правен интерес на ищците от водене на положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, доколкото правото на собственост се оспорва от ответниците и израз на това оспорване е разпореждането на Е.Д. с 1/3 идеална част от процесната вила в полза на ответника Г.Д., респ. продажбата на 2/3 идеални части от спорната вила, извършена от Г.Д. на „КАПА ПРОДЖЕКТ“ ЕООД.
За да бъдат уважени предявените искове е необходимо ищците, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, да установят, че са придобили правото на собственост върху процесната вила на поддържаните от тях при условията на алтернативност придобивни основания – валидно учредено и упражнено право на строеж или давностно владение, като докажат, че са упражнявали фактическа власт върху въпросната сграда и са манифестирали пред ответниците намерение за своене в продължение на 10 години, считано от 1997 г. до предявяването на иска – 11.10.2019 г.
Спорът се е концентрирал около това осъществено ли е в полза на ищците претендираното от тях придобивно основание – придобили ли са правото на собственост върху процесната вила въз основа на валидно учредено право на строеж или въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност, продължила повече от 10 години.
Съгласно трайно установената съдебна практика вписването на заявлението на учредителя на вещното право на строеж, дадено по чл. 56, ал. 2 от ЗТСУ (отм.) има конститутивен ефект. Според Решение № 27/01.06.2010 г. по гр.д. № 2072/2008 г. на ВКС, ІV г.о. и Решение № 183/18.06.2012 г. по гр.д. № 88/2012 г. на ВКС, ІI г.о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК, заявлението по чл. 56, ал. 2 и ал. 3 от ЗТСУ (отм.) поражда вещно-правен ефект само ако е вписано, като съображенията за това са следните: съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗТСУ (отм.) съгласието за извършване на строеж в чужд имот в полза на посочените в тази разпоредба лица следва да бъде изразено в нотариално заверено заявление до съответната техническа служба на общинския (районния) народен съвет, вписано в нотариалните книги, като по силата на така даденото съгласие върху мястото се учредява право на строеж в полза на строителя. Заявлението по чл. 56, ал. 2 и ал. 3 от ЗТСУ (отм.) поражда действие от момента, в който достигне до административния орган, до когото е адресирано, като вписването на това заявление предхожда момента на неговото представяне пред компетентния орган. Поради това следва да се приеме, че само ако адресираното до съответния административен орган заявление е вписано, то би могло да породи предвиденото в закона правно действие по надлежно учредяване на право на строеж. Даването на гласност на заявлението спрямо трети лица в случая е установено като предхождащо депозирането му пред общинския народен съвет изискване и следователно представлява елемент от фактическия състав на това учредяване, т.е. макар вписването само по себе си да има като последица само даване на гласност на действието по учредяване на ограниченото вещно право, в тази хипотеза по отношение на правните последици в отношенията между собственика на земята и лицата, посочени в чл. 56, ал. 2, т. 2 от ЗТСУ (отм.), същото има и посоченото по-горе специфично значение.
В случая липсват данни за вписването на декларацията по чл. 56, ал. 2 от ЗТСУ (отм.) от 04.05.1996 г. в нотариалните книги при Служба по вписванията при Районен съд – Пазарджик, поради което не може да се приеме, че с факта на подаване на същата до общинския народен съвет – гр. Белово в полза на ищеца И.Д. надлежно е учредено право на строеж. Както беше посочено по-горе, заявлението (декларацията) по чл. 56, ал. 2 от ЗТСУ (отм.) произвежда действие по учредяване на право на строеж само ако е вписано в имотния регистър. В настоящия казус по отношение на процесната сграда приложение следва да намери установената в чл. 92 от ЗС презумпция, а именно, че собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако не е установено друго, и да се приеме, че след построяването й правото на собственост върху спорната сграда е принадлежало на собственика на земята, върху която е изградена, а именно на бащата на ищеца И.Д. – Д. Д., а съответно след смъртта му - на неговите наследници по закон – съпругата му Е.Д. и двамата му синове – ищеца И.Д. и ответника Г.Д.. Без наличието на изрично изявление правото на строеж не би могло да се отдели от общо притежаваното право на собственост върху терена и постройките, тъй като същото може да съществува самостоятелно отделно от правото на собственост върху терена само ако е надлежно учредено (в този смисъл Решение № 529/09.07.2010 г. по гр.д. № 1129/2009 г. на ВКС, I г.о., Решение № 183/18.06.2012 г. по гр.д .№ 88/2012 г. на ВКС, ІI г.о.).
По изложените съображения съдът намира, че декларацията от 04.05.1996 г. не е произвела предвиденото в чл. 56, ал. 2 от ЗТСУ (отм.) правно действие на учредителен акт на ограничено вещно право на строеж и ищците-съпрузи не са станали собственици на процесната сграда въз основа на валидно учредено право на строеж.
Тук е мястото да се посочи, че представените от ищците Разрешение за строеж № 8/14.10.1996 г., издадено от Главния архитект на Община Белово, Акт за узаконяване № 2/02.10.1997 г., издаден от Община Белово, конструктивно заключение за узаконяване на вила местност „Ч.“ от 12.09.1996 г., конструктивно заключение за узаконяване на вила местност „Ч.“ от 25.09.1997 г., не ги легитимират като изключителни собственици на процесната вилна сграда. Както вече беше отбелязано, изграденото в чужд имот – в случая процесната вила без надлежно учредено право на строеж е приращение по смисъла на чл. 92 от ЗС и е собственост на собственика на земята, в настоящия казус на Д. Д., респ. на неговите наследници по закон след смъртта му. Съдебната практика е константна в разбирането, че издаденото по надлежния ред разрешение за строеж не замества акта за учредяване на право на строеж. Ако по предвидения в закона ред не е учредено право на строеж, лицето, извършило строителство въз основа на такова разрешение, не придобива право на собственост върху построеното. В подобна хипотеза действа принципът на приращението – чл. 92 от ЗС. Правото на собственост върху построена без надлежно учредено право на строеж сграда се придобива от собственика на земята, независимо на чие име е издадено строителното разрешение и строителните книжа (в този смисъл Решение № 122/07.11.2017 г. по гр.д. № 5333/2016 г. на ВКС, І г.о.). Обстоятелството с чии средства и труд е извършено строителството е ирелевантно, както многократно е подчертавал в практиката си ВКС. Извършването на постройката от друго лице, а не от собственика на земята само по себе си не прави това лице собственик и в случаите когато собственикът на земята е дал съгласието си за извършването на постройката, щом няма извършен акт в предписаната от закона форма за създаване на отделна собственост върху постройката.
По делото се установява, че процесната сграда е построена по време на брака на ищците, но в поземлен имот, който към момента на завършване на строежа е собственост на бащата на ищеца - Д. Д. и не се установява към този момент да е било надлежно учредено право на строеж в полза на ищците. Изложеното налага извода, че ищците не са носители на правото на собственост, в режим на СИО, върху процесната сграда на основание валидно учредено право на строеж.
По отношение на второто алтернативно заявеното от ищците придобивно основание – че са придобили процесната сграда по силата на давностно владение, продължило повече от 10 години, считано от 1997 г. до датата на подаване на исковата молба, съдът намира следното:
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост, което е уредено в разпоредбата на чл. 79 от ЗС. Фактическият състав на придобивната давност върху недвижим имот включва два елемента: владение и изтичане на определен от закона срок, през който то е продължило (в конкретния случай 10 години). Следователно за придобиване правото на собственост по давност е необходимо на първо място да бъде установено владение върху имота. Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. От това легално определение се извличат двата основни признака на владението като юридически факт: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещ (corpus) и субективен - държане на вещта като своя (animus), които следва да са осъществени едновременно. Владението следва да е постоянно - т.е. фактическата власт върху вещта и държането й като своя да нямат случаен характер, а да са израз на воля трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица; да е непрекъснато - да не е било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца – арг. чл. 81 от ЗС; да е несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта, като и за това, че я държи за себе си; да е спокойно – такова е, когато не е установено с насилие и да е явно - владението е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец. Лицето, което упражнява фактическа власт върху вещта, трябва да е демонстрирало по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. Разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД във връзка с чл. 84 от ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства - предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и т.н. До момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване, правните последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 от ЗС и по чл. 79, ал. 2 от ЗС. Позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок (ТР № 4/17.12.2012 г., постановено по т.д. № 4/2012 г. на ВКС, ОСГК).
Посочените елементи от фактическия състав на придобивната давност следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване по изключващ каквото и да е съмнение начин. Липсата на категоричност, респ. наличието на съмнение за някой от тях, изключва придобиването на правото на собственост върху вещта по давност.
Съдът намира, че от съвкупната преценка на събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Бистра Дакова, Марийка Димитрова, Александър Димитров, Н. Благоев и Мариана Благоева, писмени доказателства – фактури и експедиционна бележка и извършената съдебно-почеркова експретиза не може да се установи, че ищецът със собствени средства е построил процесната сграда и заедно със съпругата си са упражнявали фактическа власт върху новопостроената вещ в продължение на период по-дълъг от 10 години – считано от 1997 г. до датата на подаване на исковата молба, без прекъсване, явно, спокойно и необезпокоявано от никого.
Напротив, по делото се установи, че ключът за процесната сграда до смъртта на Д. Д. през 2014 г. се е съхранявал в старата вила, която са обитавали родителите на ищеца, че същите са имали ключ за новата вила, че са ползвали банята в нея, както и гаража, част от процесната сграда, в която са съхранявали земеделска продукция и инструменти. От показанията на Н. Б. и М. Б. се установи, че достъп до новата вила е имал и ответника Г.Д., който лично ги е настанявал в нея, когато са му ходели на гости в периода от 2004 г. до 2013 г. Установи, че ищците също са имало достъп до процесната вила, отсядали са в нея и са посрещали свои гости там. Следователно внимателния прочит и анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност дава основание на съда да формира извод, че процесната вила се е ползвала не само от ищеца и неговата съпруга, но и от родителите му и брат му – ответника Г.Д..
Следва да се отбележи, че декларирането на процесната сграда от ищеца в данъчната служба и извършените от ищеца плащания на дължимите данъци за въпросната вила и на консумативни разноски за ел. енергия съставляват действия на обикновено управление, но не и такива, които да отричат владението на Д. Д. и Е.Д. приживе върху имота, респ. на ответника Г.Д. върху притежаваните от него идеални части от сградата, и да установяват своенето на процесната вила от страна на ищците. Константна е съдебната практика на ВКС, че такива действия са насочени към съответната общинска администрация и не са от категорията действия, с които се демонстрира пред собственика промяната на намерението да се свои вещта като своя, респ. чрез тях не може да се отблъсне владението на собственика.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява ищците да са осъществили действия, изразяващи се във владение на процесната сграда. Липсват безспорни доказателства те да са построили въпросната вила и да са упражнявали явно, необезпокоявано и непрекъснато самостоятелна фактическа власт върху процесната сграда, протИ.поставяйки при това на Е.Д., Д. Д. и Г.Д., намерението си да владеят вещта изцяло като своя, поради което не може да се приеме, че са придобили по давност правото на собственост върху нея. От съвкупната преценка на доказателствените източници по делото не се установява по категоричен начин намерение на ищците да държат процесната сграда за себе си, което намерение да е изразено по ясен (несъмнен) начин, който не буди съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и не допуска чужди действия. Установеното по делото поведение на ищците – ползване на процесната сграда съвместно с родителите им и ответника Г.Д., изразява съмнение в намерението им да упражняват самостоятелно фактическата власт върху имота, осъществявайки всички правомощия на собственика в рамките на установения срок на придобивна давност. Липсват данни от 1997 г. насам ищците да са манифестирали спрямо Е.Д. и Д. Д., и ответника Г.Д. поведение на изключителни собственици на имота, отричащо правата им на собственост. Обстоятелството, че на ответника „КАПА ПРОДЖЕКТ“ ЕООД му е известно, че към настоящия момент само ищецът И.Д. разполага с ключ за процесната вила, не може да разколебае този извод. При извода за липса на осъществявано от ищците непрекъснато владение върху спорния имот, продължило повече от десет години, считано от 1997 г. до 11.10.2019 г. - датата на подаване на исковата молба, явно, несъмнено, спокойно и необезпокоявано, остава недоказан фактическият състав на придобивната давност, което води до неоснователност на исковете, с който същата е релевирана като основание за придобиване правото на собственост.
По изложените съображения съдът намира, че ищците не успяха да докажат при условията на пълно и главно доказване, че са придобили правото на собственост върху процесната сграда въз основа на валидно учредено и упражнено право на строеж или на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, поради което исковите претенции подлежат на отхвърляне като неоснователни.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, право на разноски имат ответниците.
Ответникът Г.Д. е претендирал разноски в общ размер на 1130 лв., от които 830 лв. – за адвокатско възнаграждение на адв. А.П. и 300 лв. – за адвокатско възнаграждение на адв. П.Г.. Същият е представил писмени доказателства (договор за правна защита и съдействие) за заплащане в брой само на адвокатското възнаграждение в размер на 300 лв. на пълномощника си адв. П.Г., като съгласно т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, когато плащането е направено в брой, какъвто е настоящият случай, вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Ответникът Г.Д. е представил договор за правна защита и съдействие (л. 74 от делото), сключен с адв. А.П., в който е отбелязано уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 830 лв., като в договора е посочено, че сумата е платена, но не е отбелязан начина на плащане – в брой или по банков път. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане. Когато е уговорено плащането да се осъществи по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи. При липсата на доказателства за заплащане на възнаграждението на адвоката по банков път или брой, в полза на ответника Г.Д. не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение на адв. А.П..
Ответникът „КАПА ПРОДЖЕКТ“ ЕООД е претендирал и представил доказателства (договор за правна защита и съдействие) за заплащането в брой на разноски в размер на 500 лв. – за адвокатско възнаграждение.
В тежест на ищците следва да бъдат възложени сторените от ответника Г.Д. разноски за адвокатско възнаграждение на адв. П.Г. в размер на 300 лв. и направените от ответника „КАПА ПРОДЖЕКТ“ ЕООД разноски в размер на 500 лв. – за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Д.Д., ЕГН ********** и Р.А.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, оф. 1 – адв. Н.П., срещу Г.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и „КАПА ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1137, р-н Панчарево, автомагистрала Тракия 1-ви километър, административна сграда 1, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание учредено и упражнено право на строеж на масивна жилищна сграда, представляваща вила, със застроена площ от 53,00 кв.м., построена в УПИ ІІІ-31,32, в кв. 3 по плана на курорт „Ч.“, в землището на с. Сестримо, общ. Белово, обл. Пазарджик, целият с площ от 4259,60 кв.м., при съседи: от североизток и югоизток – улица с ос.т. 70-78; от югозапад - УПИ ІІ-28,32 „За нужди на ПАВЕЦ, пречиствателна станция, бензиностанция и други“ на Община Белово; от северозапад – улица с ос.т. 37-40.
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Д.Д., ЕГН ********** и Р.А.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, оф. 1 – адв. Н.П., срещу Г.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и „КАПА ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1137, р-н Панчарево, автомагистрала Тракия 1-ви километър, административна сграда 1, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание давностно владение, упражнявано от 1997 г. до подаване на исковата молба – 11.10.2019 г., на масивна жилищна сграда, представляваща вила, със застроена площ от 53,00 кв.м., построена в УПИ ІІІ-31,32, в кв. 3 по плана на курорт „Ч.“, в землището на с. Сестримо, общ. Белово, обл. Пазарджик, целият с площ от 4259,60 кв.м., при съседи: от североизток и югоизток – улица с ос.т. 70-78; от югозапад - УПИ ІІ-28,32 „За нужди на ПАВЕЦ, пречиствателна станция, бензиностанция и други“ на Община Белово; от северозапад – улица с ос.т. 37-40.
ОСЪЖДА И.Д.Д., ЕГН ********** и Р.А.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, оф. 1 – адв. Н.П., да заплатят на Г.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата в размер на 300,00 лв. (триста лева) – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.Д.Д., ЕГН ********** и Р.А.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, оф. 1 – адв. Н.П., да заплатят на „КАПА ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1137, р-н Панчарево, автомагистрала Тракия 1-ви километър, административна сграда 1, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата в размер на 500,00 лв. (петстотин лева) – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: