РЕШЕНИЕ
№ 11179
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110134201 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молба от 25.08.2024 г., подадена от С. Н.
П. срещу „Кредито" ЕООД, с която са предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване установителен иск за признаване на установено спрямо ответника, че клаузата,
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане и клаузата, предвиждаща
заплащане на неустойка предвидени в сключения между тях договор за потребителски
кредит № ********* от 14.06.2021г., са нищожни и осъдителен иск за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лв. - частичен иск от цялото му дължимо вземане
от 2106,05 лв., изплатено от ищеца при липса на основание, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.
С определение, постановено в открито съдебно заседание на 11.03.2025 г., е
допуснато увеличение на предявения като частичен осъдителен иск от 5 лв. на 1 362, 79 лв.,
която сума е окончателният размер на иска и представлява сбор от платените без основание
такса за експресно разглеждане – 493, 89 лв. и неустойка – 868, 90 лв.
В исковата молба се твърди, че на 14.06.2021 г. между С. Н. П. в качеството и на
„кредитополучател“ и „Кредито" ЕООД - в качеството му на „кредитор“ е сключен договор
за потребителски кредит № ********* от 14.06.2021г., по силата на който кредитодателят
предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 2000 лв. Кредитополучателката се
задължила да върне заетата сума на 17 погасителни месечни вноски. Твърди се, че в
договора е уговорено, че С. П. дължи такса бързо разглеждане в размер на 631, 81 лв., както
и неустойка в размер на 1 474, 24 лв. Ищцата сочи, че е погасила изцяло задълженията си по
сключения договор. Според ищцата клаузата, превиждаща заплащане на такса експресно
разглеждане е нищожна поради противоречие с добрите нрави, същата предвижда заплащане
на услуга, свързана с усвояването на кредита и е неравноправна. По отношение на
неустойката ищцата сочи, че същата накърнява добрите нрави, доколкото излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Сочи още, че изначално
е недължима, защото кредитодателят предвиждал неизпълними условя Твърди се, че чрез
1
посочените плащания кредитодателят цели да получи скрито възнаграждение по договора за
кредита и същевременно да заобиколи императивните разпоредби на закона относно
максималния размер на допустимия ГПР, което само по себе си представлява и
заблуждаваща търговска практика. Моли се за уважаване на предявените искове и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„Кредито“ ЕООД чрез адв. Т. К.. Ответникът не спори, че между страните е сключен договор
за потребителски кредит № ********* от 14.06.2021 г. при следните условия: общ размер на
кредита 2 000 лв., лихвен процент 20, 05 %, годишен процент на разходите 22,00 %, такса
експресно разглеждане – 631, 81 лв., неустойка 1 474, 24 лв., брой погасителни вноски : 17,
размер на погасителната вноска 260 лв., обща стойност на плащанията 4 420, 07 лв. Твърди,
че в договора било предвидено отпусната сума да се издължава на равни месечни вноски,
включващи главница, лихви и уговорени с договора неустойка и такса. Твърди, че договорът
е действителен, кредитополучателката е разбирала смисъла и последиците му и същият
отговаря на изискванията по ЗПК. Таксата експресно разглеждане се дължи предварително
при отпускане на кредита – с оглед разглеждане на искането за 20 минути, което изисква
квалифициран труд и проверка на множество данни, поради което е дължима и не е свързана
с усвояването на кредита. Неустойката е дължима, доколкото кредитополучателката не е
изпълнила задължението си да предостави обезпечение, а такова е дължимо съгласно чл. 26
от договора с оглед спецификата на предоставените кредити. Сочи, че заемната сума е
усвоена като разплатена на потребителката на 14.06.2021 г.
С писмена молба, подадена преди проведеното открито съдебно заседание ищцата
оспорва да е получавала надплатени суми по сключения договор, като твърди, че дори да е
била наредена сума на каса на „Изи Пей“ АД, тя не го е получила.
В писмена молба, подадена преди откритото съдебно заседание ответникът заявява,
че на 25.02.2025 г. е извършил разплащане на надвнесените суми по кредит № ********* от
14.06.2021 г. на стойност 540, 36 лв. Счита, че с извършеното плащане е погасил изцяло
претенцията по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа страна следното
С определението по чл. 140 ГПК, обявено за доклад по делото, са обявени за безспорни
и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит ********* от 14.06.2021 г. при следните условия: общ размер на
кредита 2 000 лв., лихвен процент 20,05 %, годишен процент на разходите 22,00 %, такса
експресно разглеждане -631, 81 лв., неустойка 1 474, 24 лв., брой погасителни вноски: 17,
размер на погасителна вноска 260 лв., обща стойност на плащанията 4 420, 07 лв. Тези
обстоятелства се потвърждават и от събраните по делото писмени доказателства -
Индивидуален договор за потребителски кредит № **********, сключен между „Кредито“
ООД в качеството му на кредитор и С. Н. П. в качеството му на кредитополучател,
Преддоговорна информация /Стандартен европейски формуляр/ и погасителен план.
Съгласно сключения договор таксата за експресно разглеждане в размер на 631, 81 лв.
представлява индивидуално договорена и приета за разумна от страните такса за
предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга, по искане на кредитополучателя, за
експресно разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит, която гарантира
експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя, в срок до 20 минути от
постъпването му при кредитора, ако искането за кредит е постъпило в работен ден от 09.00
ч. до 18.00 ч. Ако е постъпило след този срок, искането за кредит се разглежда с приоритет в
първия следващ работен ден. Дължимостта на таксата е предвидена в т. 2.5 от договора, като
същата се дължи в случай, че кредитът бъде одобрен. В т. 2.7. е предвидено, че
допълнителната услуга за експресна обработка не е задължително условие за получаване на
2
кредит и не повишава шансовете на кредитополучателя да получи такъв. Съгласно чл. 11, ал.
3 от договора сумата за експресно разглеждане се дължи на равни погасителни вноски, ведно
с останалите компоненти на задължението и е включена в погасителния план.
Съгласно сключения договор неустойката в размер от 1 474, 24 лв. е индивидуално
договорена и приета за разумна сума, която се дължи при неспазване на задълженията по
договора от страна на кредитополучателя. В чл. 26, ал. 1 от договора страните са се
споразумели, че в деня на сключването му или най-късно три календарни дни след
подписването му кредитополучателят следва да предостави на кредитора следното
обезпечение: две физически лица – солидарни длъжници, всяко от които да отговаря на
следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размера на
трудовото възнаграждение, като нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над
2 000 лв., да работи на безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем в „Кредито“ ООД, да няма неплатени осигуровки за последните две
години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има такива
да са със статус редовен. Солидарните длъжници подписват договор за встъпване в дълг,
който става неразделна част от договора за кредит, като договорът за встъпване в дълг
трябва да бъде подписан на хартиен носител в офис на кредитора или офис на негов
партньор. В случай на непредоставяне на обезпечението, кредитополучателят дължи
неустойка съгласно чл. 26, ал. 2. Съгласно чл. 26, ал. 5 от договора сумата по ал. 2 се дължи
на равни погасителни вноски, ведно с останалите компоненти на задължението и е включена
в погасителния план.
Приета като доказателство е разписка за извършено плащане от 14.06.2021 г., видно от
която на С. Н. П. е изплатена сумата от 2 000 лв. Отделно ищцата не оспорва получаването
на сумата и дори твърди, че е погасила всичките си задължения по договора.
По делото е приета като доказателство разписка за извършено плащане чрез системата
„Изипей“ АД по банкова сметка с IBAN *********************** в банка „Централна
кооперативна банка“, с посочен титуляр С. Н. П. и основание „връщане на надвнесена сума
по кредит № *************, видно от която в полза на 25.02.2025 г. на получателя е
преведена сумата от 540, 36 лв.
По делото е изслушана и приета без възражения от страните съдебно-счетовдна
експертиза, чието заключение съдът намира за обективно и компетентно изготвено, поради
което го кредитира с доверие и го поставя в основата на фактическите си изводи. От
заключението на вещото лице се установява, че общият размер на постъпилите суми по
Договор за потребителски кредит № ************ от 14.06.2021 г., сключен между
„Кредито“ ЕООД и С. Н. П. е 2 850 лв. Плащанията били разпределяни съобразно
погасителния план, но на 25.02.2025 г.“Кредито“ ЕООД извършило преизчисление на
задължението по договора, като удържаните суми за неустойка и такса са прихвани към
дължимите главница и лихви, а надвнесената разлика в размер на 540, 36 лв. е възстановена
на С. Н. П. с разписка за извършено плащане на „Изипей“ АД. В открито съдено заседание
вещото лице е уточнило, че плащането е извършено чрез системата „Изипей“, но по банкова
сметка с титуляр С. Н. П.. В отговор на поставена задача е посочено, че годишният процент
на разходите /ГПР/, посочен в договора в размер на 22 %, след добавяне на такса експресно
разглеждане в размер на 53, 59 %, а ако към него се добави и сумата, начислена като
неустойка, изчисленият ГПР се равнява на 95, 71 %
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 26, ал.1, предл. 1, 2 и 3 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. чл.
11, чл.19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит /ЗПКр/, чл. 143, ал. 1 от Закона за защита
на потребителите /ЗЗП/, съединени с осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1
ЗЗД.
В случая сключеният между страните Договор за потребителски кредит №
3
************ от 14.06.2021 г., попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на
потребителски договор, тъй като кредитополучателката е потребител по смисъла на чл. 9, ал.
3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно по отношение на договора се прилагат
разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПКр.
Съдът намира, че таксата за експресно разглеждане противоречи на закона. В чл.
10а, ал. 2 ЗПКр е предвидена изрична забрана да се изискват такси и комисионни за
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. В случая не е налице
допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които
са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение
възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото
администриране. Таксата за бързо разглеждане е свързана с усвояването и управлението на
кредита. Независимо, че кредиторът поддържа, че същата е дължима само в случай, че би
била избрана тази услуга, по същество се предвижда неравно третиране на потребителите.
Таксата е платима за извършването на обичайната дейност от кредитора по договора за
потребителски кредит, а именно проучване на имуществото на кредитополучателя и
условията за връщане на кредита. Самото разглеждане на искането е част от дейността на
кредитора, поради което и е назаконосъобразно да се събира такса за тази услуга. Оттук и
предявеният иск следва да се уважи, доколкото процесната клауза противоречи на закона.
Следва да се отбележи още, че таксата за бързо разглеждане, дължима отделно от
главницата и възнаградителната лихва по договора за кредит, представлява възнаграждение
за извършена от кредитора конкретна дейност или услуга и е част от общия разход по
кредита за потребителя, дефиниран легално в § 1, т. 1 ДР ЗПК, поради което подлежи на
включване в ГПР. В случая обаче страните не спорят, че таксата за експресно разглеждане не
е включена в ГПР. В тежест на ответника беше да докаже, че уговарянето на тази такса е
индивидуално уговорено, а не типизирано, но доказателства, установяващи тези
обстоятелства не са представени по делото. Напротив от съдържанието на приетия като
доказателство договор за потребителски кредит се установява, че таксата за експресно
разглеждане е част от типизираните разпоредби и макар се съдържа мнократно думата
„индивидуално“ на практика липсва уговорка с такъв характер.
В допълнение може да се добави, че услугата предвиждаща експресно разглеждане не е
безусловна, така както е заплащането й. Потребителят винаги дължи такава независимо, че
искането му може да бъде разгледано само в работен ден и то само в определени часове, а в
случай, че е подадено в неработен ден или след работно време ще бъде разгледано „с
приоритет“ без никакво уточнение какво е значението на това понятие и колко време би
отнело разглеждането на заявлението.
Нещо повече въз основа на всичко изложено следва да бъде направено заключението,
че всъщност таксата за експресно разглеждане представлява нарочно формулирана уговорка
по договора за потребителски кредит с цел да се добави допълнително скрито
възнаграждение за кредитора по повод извършваната от него типична дейност по
управлението и усвояването на отпуснатия кредит.
4
Що се отнася до неустойката страните не спорят, че същата не е включена в ГПР,
поради което и съдът намира, че посоченият в договора ГПР не отразява деиствителният
такъв, тъи като не включва част от разходите по кредита, а именно - неустоиката, която се
начислява автоматично от заемодателя и която следва да се включи в общите разходи по
кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (в този смисъл е и Решение на Съда на
Европеиския съюз от 21 март 2024 г. по дело C-714/22 по преюдициално запитване,
отправено от Софииски раионен съд). Това е така, защото получаването на кредита е
обусловено от заплащането на неустойката. Предвиденото обезпечение /двама поръчители с
множество условия за доходи и имуществено състоянеи/ създава значителни затруднения за
кредитополучателя при изпълнение на задължението му за предоставяне на обезпечение до
степен, че то изцяло е възпрепятствано. Практически невъзможно е кредитополучател да се
снабди с изисканите множество документи за поръчителите, част от които – например
удостоверение за заплатени осигурителни вноски две години назад, се издават от трети лица
и то без да съществуват конкретни срокове за тях. Освен това самото съдържание на
изискванията не отговаря на материалния интерес на кредита. Следователно може да се
направи извод, че с изискването за такова обезпечение и предвиждането на неустойка при
неизпълнение, кредиторът всъщност цели да получи едно допълнително плащане, каквото
ще е неустойката, а не да получи обезпечение на вземането му към кредитополучателя.
Кредиторът още от самото начало е наясно, че вземането му за неустойка за непредоставено
обезпечение ще е изискуемо, поради което предвижда погасяването му в погасителния план.
Следва да се отбележи и, че няма данни неустойката по някакъв начин да се влияе от
изпълнението на главното задължение на заемателя по договора /да върне заетата сума/, а се
дължи независимо от това дали заемателят плаща дължимите погасителни вноски на
уговорените падежни дати. На практика и така се е случило, защото страните по договора не
спорят, че главницата е изцяло погасена, но кредиторът е начислявал и отнасял суми за
погасяване на неустойката. Обезпечението на заема по принцип няма самостоятелно
значение извън неговата функция да гарантира изпълнението на главното задължение.
Обезпечението не следва да е самоцел и вредите, които възникват за заемодателя при
липсата му, са последица от невъзможността на заемодателя да удовлетвори вземането си от
обезпечението, ако заемателят не плаща задълженията си. В случая, обаче, неустойката
изначално не е обвързана с настъпването на каквито и да било вреди за заемодателя и се
дължи независимо от това дали такива биха могли реално да настъпят или не. Още повече,
че и се доказа точно изпълнение на задълженията на заемателя и въпреки това заплащане на
неустойка, т.е. неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Очевидно е, че заплащането на сумата преследва различни цели, а не
обезщетение за претърпени вреди. Този извод съдът прави и като съобразява процесуалното
поведение на ответника и връщането в хода на делото на част от платените суми, отнесени
към неустойка и към такса за експресно разглеждане.
Не може да бъде пренебрегнат и фактът, че неизпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение е санкционирано с неустойка, чийто размер /видно от
заключението по ССчЕ/ надхвърля 50 % от размера на заетата сума – 1 474, 24, т.е. не само
че неустойката реално не покрива вреди, а и размерът й е необосновано завишен. Не без
внимание следва да се остави и обстоятелството, че чрез уговаряне на неустойка в такъв
размер кредиторът всъщност цели и да прехвърли риска от оценката на
кредитоспособността на кредитополучателея на самия него.
Съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
5
или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България
/основен лихвен процент плюс 10 пункта/, което към 05.07.2022 г. /датата на сключване на
договора/ означава, че лихвите и разходите по процесния кредит не могат да надхвърлят 50
% от заетата сума. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита
за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси. От заключението на вещото лице се
установява, че ако неустойката и таксата за експресно разглеждане бъдат включени в ГПР,
то той би бил равен на 95, 71%. В този смисъл следва да бъде посочено, че единствено
формалното уреждане на вземанията като такса и неустойка прави възможно неговото
начисляване, без това да влече след себе си нищожност на уговорката.
От съвкупната преценка на всичко изложено по-горе следва извода, че с предвиждане
на въпросната такса за експресно разглеждане и неустойка не се цели нито заплащане на
допълнителна услуга, нито обезпечаване на договора, а оскъпяване на заема чрез
кумулиране на скрито възнаграждение.
Съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се
считат за нищожни. Ето защо и настоящият състав достига до извода, че клаузата на чл. 11 и
клаузата на чл. 26 от сключения Договор за потребителски кредит № *********** от
14.06.2021 г., предвиждащи заплащане на такса за експресно разглебда и неустойка от
непредоставяне на обезпечение , са нищожни.
Съгласно заявеното ищцата същата претендира сумата от 1 362, 79 лв., като сбор от
платените без основание такса за експресно разглеждане в размер от 493, 89 лв. и неустойка
в размер на 868, 90 лв. От заключението на вещото лице се установи, че по сключения
договор С. Н. П. е платила на „Кредито“ ЕООД общо сумата от 2 850 лв., която е отнесена
както следва 2 000 лв. за главница, 313, 95 лв. – договорна лихва и 536, 05 лв. – надвнесени
суми. Ищцата претеднира ответникът да бъде осъден да й заплати поради липса на
основание /чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД/ сумите, отнесени за погасяване на таксата за експресно
разглеждане и неустойката. Съдът с оглед диспозитивното начало е обвързан от искането на
страната и предмета на делото, който се извежда от заявените твърдения и предявената
претенция. Предмет на претенциите на ищцата са единствено сумите за таксата и неустойка.
При това положение съдът намира, че сумата от 536, 05 лв. представлява сбора от платените
без основание суми по договора, които ответникът е отнесъл към погасяването на двата
компонента такса и неустойка. Установи се, че тази сума е недължимо платена, без правно
основание, доколкото е платена въз основа на прогласени за нищожни клаузи по договора и
тази сума следва да бъде върната на ищеца.
От събраните по делото писмени доказателства и заключение на вещото лице се
установява, че сумата от 540, 36 лв. /включваща и надвнесена сума по друг договор/ е
изплатена по банковата сметка на ищцата в „Централна кооперативна банка“ АД на
25.02.2025 г., поради което и претенцията на ищеца с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД
следва да бъде изцяло отхвърлена. Видно от приложеното по делото платежно нареждане
сумата е преведена по банковата сметка на ищцата, посочена в исковата молба на основание
чл. 127, ал. 4 ГПК. За изчерпателност на мотивите следва да се посочи, че от уточнението на
вещото лице, а и от представената разписка се установява, че сумата е преведена по банкова
сметка на ищцата. Оспорванията на С. Н. П. са, че не е била титуляр на сметка в „Изи Пей“
АД, каквито твърдения по делото не се съдържат. Единствено се установява, че преводът е
направен чрез разплащателната сметка на „Изи Пей“ АД. Ето защо и предявеният
осъдителен иск следва да бъде отхвърлен. Установи, че сумите платени от ищцата и
6
отнесени към таксата за експресно разглеждане и неустойка са в общ размер от 536, 05 лв.,
както и че тази недължимо платена сума й е възстановена от ответника в хода на делото.
По разноските:
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски,
съразмерно на уважените искове. В случая е платена държавна такса в размер на 163, 49 лв.
и депозит за вещо лице в размер на 300 лв., които следва да бъдат присъдени на ищеца.
Ответникът дължи и адвокатско възнаграждение за адвоката на ищеца, осъществил
защита по реда на чл. 38а ЗАдв. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, сключен между Н. И. И. и Еднолично адвокатско дружество „Д. М., съдът
споделя разбирането, че в този случай адвокатското възнаграждение се определя от съда
според правната и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между С. Н. П., ЕГН **********, с
адрес в ********************************************** и „Кредито“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Черни
връх“ № 51 Г, ап. офис 32, че клаузата на чл. 11 от сключения между тях Договор за
потребителски кредит № ******** от 14.06.2021 г., предвиждаща заплащането на такса за
експресно разглеждане, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 10а ЗПКр.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между С. Н. П., ЕГН **********, с
адрес в ********************************************** и „Кредито“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Черни
връх“ № 51 Г, ап. офис 32, че клаузата на чл. 26 от сключения между тях Договор за
потребителски кредит № *********** от 14.06.2021 г., предвиждаща заплащането на
неустоика за непредставяне на обезпечение, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД вр. чл. 19, ал. 5 ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Н. П., ЕГН **********, с адрес в
********************************************** срещу „Кредито“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Черни
връх“ № 51 Г, ап. офис 32 иск за заплащане на сумата от 1 362, 79 лв., представляваща сбор
от платените без основание по Договор за потребителски кредит № ************* от
14.06.2021 г. такса за експресно разглеждане – 493, 89 лв. и неустойка – 868, 90 лв.
ОСЪЖДА „Кредито“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 51 Г, ап. офис 32да заплати на С. Н. П., ЕГН
**********, с адрес в ********************************************** на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 463, 49 лв. – съдебни разноски.
ОСЪЖДА „Кредито“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 51 Г, ап. офис 32да заплати на да заплати на
ЕАД“ Д. М.“ с БУЛСТАТ ********* на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 480 лв. –
възнаграждение за безплатно адвокатско представителство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8