РЕШЕНИЕ

Номер ІІ - 1043                                        22.11.2019 г.                                            град Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                                 втори граждански въззивен състав

На:     двадесет и втори ноември                                      две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                                                                        ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

  

като разгледа докладваното от съдията  Елеонора Кралева

въззивно гражданско дело номер 1398 по описа за 2019 година

 

Производството по делото е по реда на чл.463 ГПК.

Постъпила е жалба от „Царско село – Симеоново“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, кв.“Кръстова вада“, ул.“Борис Руменов“ № 16, представлявано от управителя Иван Христов Стоянов, присъединен взискател в изпълнителното производство, против Протокол за разпределение на суми от 31.05.2019 г., изготвено по изпълнително дело № 20178010400981 по описа на ЧСИ Трифон Димитров – рег.№ 801 с район на действие БОС.

Жалбоподателят оспорва атакуваното разпределение като неправилно и незаконосъобразно, извършено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна от съда. Счита се, че при изготвяне на разпределението съдебният изпълнител не е спазел изискванията на ЗОЗ. В тази връзка се посочва, че жалбоподателят има качеството на присъединен взискател по изпълнителното дело на основание чл.10, ал.3 ЗОЗ, тъй като е заложен кредитор на „Виго Груп“ ООД с вписан в ЦРОЗ залог върху търговското предприятие на същото дружество под № 2016061401727, в което търговско предприятие е включен и процесния имот – СОС с идентификатор 51500.502.447.5.1. При това се счита, че съгласно чл.10, ал.3 ЗОЗ, за да изготви разпределението, съдебният изпълнител следва да изиска от заложния кредитор декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на вземането му, което в случая не е сторено от ЧСИ Димитров и това е съществено процесуално нарушение, тъй като без такава декларация ЧСИ не може да включи в разпределението точния размер на обезпеченото със залог вземане. На следващо място се посочва, че в изготвеното разпределение спрямо предложената цена е приложен коефициент 0,2614, за който не е ясно как и при какви условия е формиран, а оттам не би могло да се провери как са извършени изчисленията за сумите, които следва да бъдат погасени спрямо всеки един от взискателите и дали са правилно изчислени. Посочено е също, че разпределението е порочено и поради това, че в същото не е включена Държавата, в качеството й на присъединен взискател по закон и не е отчетена нейната привилегия. Според жалбоподателя, неправилното определяне на привилегиите е довело до неправилно разпределение на сумите по делото.

Против жалбата не са постъпили възражения от първоначалния взискател О.К.Н. и от длъжника „Дружество за телекомуникации АСГ НЕТ ДОО Ниш-Медиана“ ЕООД, същите не вземат становище по жалбата.

На основание чл.436, ал.3, изр.последно ГПК ЧСИ Трифон Димитров е представил мотиви по подадената жалба със становище за нейната неоснователност. Приложено е копие на изпълнителното дело.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, становищата на страните, съображенията на съдебния изпълнител и събраните по делото доказателства, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.462, ал.2 ГПК, като същата е била депозирана направо в съда на 04.06.2019 г., след което е била изпратена на ЧСИ Димитров за администриране, поради което е спазен законоустановения тридневен срок за обжалване. Същата е подадена и от легитимирано лице, доколкото се излагат твърдения, че жалбоподателят е заложен кредитор на „Виго груп“ ООД и принудителното изпълнение е насочено спрямо недвижим имот, собственост на залогодателя. Предвид това, съдът намира жалбата за допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Изпълнително дело № 20178010400981 по описа на ЧСИ Трифон Димитров е образувано по молба на О.К.Н. срещу „Дружество за телекомуникации АСГ НЕТ ДОО Ниш-Медиана“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист № 6130/29.11.2017 г., издаден по ч.гр.д. № 5934/2017 г. по описа на БРС, за заплащане на сумата от 42 000 лв., дължима по запис на заповед от 31.10.2016 г., както и съдебно-деловодни разноски в размер на 1260 лв. за платена държавна такса.

По молба на взискателя изпълнението е насочено към собствен на длъжника недвижим имот, находящ се в гр.Н., ул.“И. В.“ № *, а именно – СОС с идентификатор 51500.502.447.5.1 по КККР на гр.Бургас. От Нотариален акт за покупко-продажба № *, том *, рег.№ *, дело № */16.05.2016 г. на нотариус с рег.№ 600 в района на РС-Несебър, е видно, че на 16.05.2016 г. длъжникът „Дружество за телекомуникации АСГ НЕТ ДОО Ниш-Медиана“ ЕООД е закупило процесният недвижим имот от предишния собственик „Виго Груп“ ООД.

От изготвена справка за процесния имот се установява, че на 09.06.2017 г. е вписана промяна на взискател по учредена върху процесния имот на 07.04.2016 г. договорна ипотека, с нов ипотекарен кредитор „Царско село – Симеоново“ ЕООД и ипотекарен длъжник „Виго Груп“ ООД, въз основа на договор за цесия с цедент „А и Л Търговско представителство“ ЕООД и цесионер „Царско село – Симеоново“ ЕООД.

От справката за имота се установява още, че върху същия имот има учредена на 14.11.2007 г. договорна ипотека от предишния собственик „Виго Груп“ ООД в полза на „ОББ“ АД, подновена на 28.09.2017 г. Впоследствие е представено удостоверение от банката за размера на дълга към датата на разпределението.

На 22.12.2017 г. е вписана възбрана върху собствения на длъжника недвижим имот, представляващ СОС с идентификатор 51500.502.447.5.1 по КККР на гр.Бургас, находящ се в гр.Несебър, х-л „Панорама“, представляващ жилище, апартамент с площ от 227.13 кв.м., придобит от длъжника с нотариален акт № *, дело № */16.05.2016 г.

От представения нотариален акт за покупко-продажба № *, том *, рег.№ *, дело № */16.02.2018 г. на нотариус рег.№ 208 в района на НРС е видно, че длъжникът „Дружество за телекомуникации АСГ НЕТ ДОО Ниш-Медиана“ ЕООД е продало процесния имот – СОС с идентификатор 51500.502.447.5.1 на дружество „Гранит Имот Кина увоз извоз Дооел Струмица“, вписано в Търговския регистър на Република Македония.

От изготвената на 12.09.2018 г. справка за възбранения имот е видно, че на 15.08.2018 г., след налагане на възбраната по процесното изпълнително дело, е вписана и друга възбрана върху същия имот с кредитор „Царско село – Симеоново“ ЕООД и длъжници „Виго Груп“ ООД и „Гранит Имот Кина увоз извоз Дооел Струмица“.

Насрочен е опис на имота за 13.09.2018 г., за която дата жалбоподателят „Царско село – Симеоново“ ЕООД е бил уведомен на 27.08.2018 г. в качеството му на лице, в чиято полза е вписана ипотека върху имота, като са му били указани правата по чл.501 ГПК (л.157). ЧСИ Трифон Димитров е извършил опис на имота на посочената дата, на който са присъствали взискателят О.Н. и вещо лице.

По изпълнителното дело е представено удостоверение изх.№ 6503/28.09.2018 г. на ЧСИ Илко Бакалов (л.225), съгласно което при този ЧСИ е образувано изп.д.№ 20187050400460 с взискател „Царско село – Симеоново” ЕООД и длъжник „Виго Груп” ООД въз основа на изпълнителен лист от 13.07.2018 г., издаден по ч.гр.д. № 717/2018 г. на РС-Несебър, по което изпълнително дело в полза на взискателя е наложена възбрана върху процесния недвижим имот с идентификатор 51500.502.447.5.1, вписана акт № *, том *, вх. № */15.08.2018 г., и е насрочен опис на цитирания имот. 

По отношение на имота – СОС с идентификатор 51500.502.447.5.1 е проведена успешно публична продан за времето от 17.01.2019 г. до 18.02.2019 г. и с Протокол от 19.02.2019 г. за купувач на същия имот е обявен взискателя О.К.Н., за сумата от 223 202 лв. Насрочено е разпределение на сумата от проданта за 31.05.2019 г., за което страните по изпълнителното дело са надлежно уведомени, като жалбоподателят „Царско село – Симеоново“ ЕООД е уведомен на 15.05.2019 г.

Съгласно представено удостоверение от 18.17.2017 г.  по чл.191, ал.4 ДОПК от ТД на НАП-Бургас длъжникът „Дружество за телекомуникации АСГ НЕТ ДОО Ниш-Медиана“ ЕООД няма публични задължения към държавата. А от представената електронна справка от НАП е видно, че дружеството-длъжник е с прекратена регистрация от 31.01.2018 г.

Представена е и справка от Община Несебър за дължимите за имота данъци и такси, от която е видно, че дължимият ДНИ е в размер на 704.19 лв., а ТБО – 353.17 лв.

На 31.05.2019 г. е изготвено и предявено обжалваното понастоящем разпределение по чл.495 ГПК с Протокол за разпределение изх.№ 2590/31.05.2019 г. В протокола за разпределение са описани взискателите О.К.Н.,***– Симеоново“ ЕООД и Община Несебър, както и техните вземания. Посочено е, че ипотекарния кредитор „ОББ“ АД е с първа поред вписана ипотека, а ипотекарния кредитор „Царско село – Симеоново“ ЕООД е с втора по ред вписана ипотека върху недвижимия имот и с вписана възбрана по ИД № 20187050400460 по описа на ЧСИ Илко Бакалов.

Сумата от публичната продан на недвижимия имот в размер на 223 202 лв. е разпределена, както следва:

- по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД са разпределени разноските по изпълнението – такси в полза на ЧСИ, посочени по основание и размер,  вкл. и такса по т.26 ТТРЗЧСИ, в общ размер от 6 193.96 лв., както и авансово платените от взискателя О.Н. разноски по изпълнението в размер на 500 лв.

- по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД е разпределено вземането на Община Несебър за данъци върху недвижимия имот в размер на 704.19 лв.

- по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД е разпределено вземането на присъединения взискател и ипотекарен кредитор „Обединена българска банка“ АД в размер на 215 803.85 лв.

Поради недостатъчност на сумата не са удовлетворени останалите вземания на ипотекарния кредитор „ОББ“ АД и на другите взискатели в следващите по ред вземания, като непогасените вземания са посочени по размер за всеки от взискателите.

В протокола за разпределение са посочени и сумите, които обявеният за купувач взискател О.Н. следва да изплати, а именно: към ЧСИ Димитров – 6 193.96 лв., към „ОББ“ АД – 215 803.85 лв. и към „Община Несебър – 704.19 лв.

 

При горните факти, настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл.136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им – от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред. Съгласно чл.495 ГПК, когато взискател е обявен за купувач на имот, съдебният изпълнител съставя протокол за разпределение, в който посочва необходимата сума за изплащане на съразмерната част от вземанията на другите взискатели, като в едноседмичен срок от разпределението взискателят, обявен за купувач е длъжен да внесе посочената сума. Целта на разпределението в хипотезата на чл.495 ГПК, предхождащо внасянето на цената от взискателя-купувач, е да се установи дали сумата следва да бъде внесена изцяло или за част от нея ще се извърши прихващане с вземането на взискателя. А в хипотезата на конкуриращи се взискатели – дали някои от вземанията са от един и същи ред по чл.136 ЗЗД и ако това се установи – в каква съразмерност ще бъде намалено вземането на взискателя, обявен за купувач и респ. определена по-ниска сума за внасяне от него като цена на имота по публичната продан, за да бъде изплатена също по съразмерност на останалите взискатели.

В производството по чл.463 ГПК съдът действа като контролно-отменителна инстанция, което означава, че проверката се извършва само въз основа на доводите и основанията, изложени от жалбоподателя. В тази връзка, следва да се има предвид, че за да е налице незаконосъобразност на разпределението, налагащо неговата отмяна, е необходимо същото да съдържа съществени пороци, водещи до накърняване основните права на обжалващия. Нарушения от такъв характер са неправилно определяне реда на привилегиите, а оттам – неправилно погасяване на едни вземания за сметка на други; неправилно изчисляване на дължимите суми, както и всякакви други, с които се накърняват имуществени и/или процесуални права на обжалващата страна.

В случая, оспореното разпределение от 31.05.2019 г. съдържа необходимите реквизити, като съдебният изпълнител е описал задълженията, които ще бъдат погасени със събраната сума, постъпила от проведеното принудителното изпълнение върху недвижимото имущество, описани са и взискателите, в чиято полза ще бъдат преведени суми, както и основанието за дължимостта им. При извършване на разпределението ЧСИ Димитров е спазил поредността за удовлетворяване на вземанията по чл.136, ал.1 ЗЗД, като в съответствие с посочената разпоредба, предвид недостатъчност на сумата за разпределение да покрие всички вземания по изпълнителното дело, е отделил суми, които се ползват с правото на предпочтително удовлетворяване.

Неоснователно е първото възражение на жалбоподателя, че при извършване на разпределението не били спазени изискванията на ЗОЗ. С оглед данните по делото, настоящият съд намира, че в случая „Царско село – Симеоново“ ЕООД не се легитимира като заложен кредитор по отношение на продадения недвижим имот. Действително, съгласно чл.459, ал.2 ГПК, когато се насочва изпълнение върху имущество, предмет на учреден особен залог, заложният кредитор е присъединен взискател по право в индивидуалното съдебно изпълнително производство, като тази идея окончателно е закрепена в закона с приемането на чл.10, ал.3 ЗОЗ (ДВ-бр.105/30.12.2016 г.). В конкретния случай, обаче, липсват данни за учреден особен залог в полза на жалбоподателя върху процесния имот.

От извършената от съда служебна справка в сайта на Търговски регистър се установява, че по партидата на „Виго груп“ ООД на 14.06.2016 г. е вписан залог върху търговското предприятие на това дружество, като съвкупност, на основание договор за особен залог от 03.06.2016 г. в полза на „Царско село – Симеоново“ АД, като изрично е посочено, че не са собственост на „Виго Груп“ ООД следните самостоятелни обекти в сграда 51500.502.447.5, които са продадени на трети лица, а именно: 51500.502.447.5.5, 51500.502.477.5.6, 51500.502.447.5.7, 51500.502.447.5.1 и 51500.502.477.5.2, които обекти не са част от отделните активи, включени в търговското предприятие на „Виго Груп“ ООД. Следователно, процесният имот – СОС с идентификатор 51500.502.447.5.1 не е бил включен в предмета на договора за особен залог и не е обхванат от заложното право на жалбоподателя. Това е така, тъй като още към момента на сключването на договора за особен залог – 03.06.2016 г., процесният недвижим имот вече не е бил в патримониума на „Виго Груп“ ООД, защото е бил продаден от същото дружество на 16.05.2016 г. на длъжника по изпълнителното дело „Дружество за телекомуникации АСГ НЕТ ДОО Ниш-Медиана“ ЕООД с Нотариален акт за покупко-продажба № *, том *, рег.№ *, дело № */16.05.2016 г. на нотариус с рег.№ 600 в района на РС-Несебър.

Ето защо, учредения залог върху търговското предприятие на предишния собственик на имота „Виго Груп“ ООД не се разпростира върху процесния недвижим имот, тъй като не е бил част от активите на предприятието. Освен това, в нормата на чл.21, ал.3 ЗОЗ е предвидено, че залогът на търговско предприятие е противопоставим на трети лица, които придобиват отделни активи от заложеното търговско предприятие, когато е вписан и в съответния специален регистър, който се води за такива активи, т.е. вписването на залога върху предприятието в съответния специален регистър, който се води за определен актив, запазва залога при последващо отделяне на този актив от заложеното предприятие. По този начин, с вписването в специален регистър по чл.21, ал.3 ЗОЗ се създава противопоставимост на правата на заложния кредитор със залог на търговско предприятие на онези лица, които след вписването на залога са придобили права върху отделни елементи – активи на заложеното предприятие, подлежащи на вписване в съответния регистър. Това означава, че ако залог на търговско предприятие е вписан при условията на чл.21, ал.3 ЗОЗ в нотариалния регистър, ЦРОЗ, ЦД и пр., третите лица, които придобиват права върху активи от състава на заложеното търговско предприятие, ще ги придобият обременени с особен залог, ако тези активи като елементи от търговското предприятие са такива, за които се води специален регистър. В този смисъл, дори и да се приеме, че процесният имот е бил включен в активите на търговското предприятие на залогодателя „Виго Груп“ ООД (каквато хипотеза не е налице в случая), то учреденият в полза на жалбоподателя залог пак не е произвел действие по отношение на имота, предмет на публичната продан, тъй като липсва вписване на залога в нотариалните книги съобразно изискването на чл.21, ал.3 ЗОЗ, което е видно от представената справка за имота от Службата по вписванията.

Предвид горното, съдът намира, че жалбоподателят „Царско село – Симеоново“ ЕООД не се легитимира като заложен кредитор по отношение на продавания процесен имот, поради което от страна на ЧСИ Димитров не е допуснато процесуално нарушение и изложените в този смисъл възраженията в жалба са неоснователни.

Неоснователно е и следващото оплакване в жалбата за неправилно приложен коефициент 0,2614 при извършване на разпределението. Тук следва да се отбележи, че в протокола за разпределение никъде не е посочен цитирания от жалбоподателя коефициент, такъв по мнение на съда не е прилагат при разпределяне на сумата към взискателите, тъй като поради недостатъчност на събраната сума са удовлетворени привилегированите вземания по чл.136, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗЗД и са останали непогасени част от привилегированите вземания на ипотекарния кредитор с първа ипотека „ОББ“ АД и вземанията от следващите редове. В този смисъл не е извършвано разпределение по съразмерност  между взискатели от един и същи ред, за да се налага прилагане на коефициент за определяне на съответните суми към взискателите. Ето защо, тези възражения в жалбата са неоснователни.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че в разпределението не била включена Държавата и не била отчетена привилегията на нейните вземания. Видно от представеното от ТД на НАП-Бургас удостоверение по чл.194 ДОПК, длъжникът няма публични вземания към Държавата, поради което не се налага нейното включване в разпределението. Следва да се отбележи също така, че основен принцип на процесуалното право е всяка страна да има правен интерес от процесуална защита на свои права. Никой не може да упражнява чужди права пред съд, освен в изрично посочени от закона случаи (чл.26, ал.1 и 2 ГПК). Все като отражение на този принцип, всяка от страните в изпълнителното производство може да обжалва посочените в закона действия на съдията – изпълнител, но с аргументи за защита на нейните процесуални/имуществени права и интереси. Искове, искания и заявления, с които се излагат съображения относно накърняване права на другата страна или на трети лица, са лишени от правен интерес и не могат да се правят, а направените такива следва да бъдат оставени без уважение. В този смисъл, съдът намира, че изложените в жалбата доводи за незачитане привилегията на Държавата не са заявени в защита на техни права и интереси, а за такива на друго лице, поради което не могат да бъдат уважени.

Съдът не споделя и последното възражение на жалбоподателя за неспазване на реда на привилегиите по чл.136 ЗЗД при извършване на разпределението. В случая, оплакването е бланкетно, като не са изложени каквито и да било доводи и съображения за неправилно определяне на привилегиите от страна на ЧСИ Димитров, поради което  оплакването е неоснователно. Независимо от това, следва да се посочи за пълнота, че при извършване на разпределението съдебният изпълнител е спазил поредността на удовлетворяване на вземанията съобразно нормата на чл.136, ал.1 ЗЗК, като правилно на първо място са разпределени към ЧСИ и към първоначалния взискател направените разноски по изпълнението. Правилно на второ място са разпределени в реда по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД вземанията на държавата за данъци върху определен имот – от стойността на имота, като с оглед местонахождението на процесния имот дължимата сума се следва на взискателя Община Несебър. Правилно на трето място в реда на привилегиите по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД са погасени вземанията на взискателя „ОББ“ АД, които са обезпечени с вписана първа по ред договорна ипотека върху недвижимия имот, от чиято публична продан е събраната сума, предмет на процесното разпределение. Предвид това и с оглед недостатъчност на сумата, правилно и законосъобразно остатъкът от разпределяемата сума, в размер на 215 803.85 лв., изцяло е отнесен за погасяване на обезпечените с ипотека вземания на „ОББ“ АД. Ето защо, съдът намира, че при извършване на разпределението ЧСИ Димитров е спазил поредността за удовлетворяване на вземанията по чл.136, ал.1 ЗЗД, поради което възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

Съдът не следва да обсъжда изложените от жалбоподателя нови аргументи в допълнителната му молба, тъй като същата е депозирана след изтичане на преклузивния срок по чл.462, ал.2 ГПК и поради това по тях не се дължи произнасяне.

Предвид изложеното и доколкото липсват други възражения в жалбата, съдът намира, че обжалваното разпределение е извършено съобразно нормите на ГПК, които го регламентират, спазен е реда на привилегиите по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД, поради което жалбата на „Царско село – Симеоново“ ЕООД е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Царско село – Симеоново“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, кв.“Кръстова вада“, ул.“Борис Руменов“ № 16, представлявано от управителя Иван Христов Стоянов, против Протокол за разпределение на суми от 31.05.2019 г. по изпълнително дело № 20178010400981 на ЧСИ Трифон Димитров – рег.№ 801 с район на действие БОС.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                    2.