Решение по дело №1093/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.284 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по предявен от Д. И. С. от [населено място], [улица], иск за присъждане на обезщетение в общ размер на 25 000.00 лева за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Г. Д. „Изпълнение на наказанията“ (ГД „ИН“) - София, за периода от 17.11.2022г. до 27.04.2025г., поради поставянето му в неблагоприятни условия при задържането му в Следствен арест Хасково, Затвора [населено място] и Затворническо общежитие от открит тип (ЗООТ) „Верея“ към Затвор Стара Загора.

Ищецът твърди, че в посочения в исковата молба период пребивавал в Следствен арест – Хасково, в Затвора [населено място] и в ЗООТ „Верея“ към Затвор Стара Загора при крайно лоши, неблагоприятни, унизителни и нечовешки условия.

В Следствен арест – Хасково бил настанен два пъти през посочения в исковата молба период, с още три лица в килия №15, като липсвал законоустановения минимум на жилищна площ, полагаща се на всеки задържан. В килията било задушно и тъмно, липсвал прозорец, пряк достъп до естествена слънчева светлина и проветрение. Вентилацията функционирала зле, изкуственото осветително тяло било извън килията, имало наличие на дървеници. В килиите нямало санитарен възел и течаща вода, поради което настанените в съседни килии тропали по вратите и викали на надзирателите да им отворят, за да могат да отидат до тоалетна (липсвала звукова система за сигнализация). Това нарушавало тишината и спокойствието, както и правото на ищеца на осем часа непрекъснато време за сън. Налагало се в килията да ползват пластмасови туби, в които уринирали пред останалите задържани. Освен това, в ареста липсвала площадка за престой на открито. Хранителното меню било малко като количество и с лошо качество, отсъствали плодове. Достъпът на ищеца до телефон бил ограничен.

Ищецът сочи, че в ЗООТ „Верея“ и в Затвора Стара Загора бил настанен с още три, съответно с още две лица, в килии, в които липсвал законоустановения минимум на жилищна площ, полагаща се на всеки лишен от свобода. Имало хлебарки и дървеници, било шумно и задушно. Хранителното меню било непълноценно и не отговаряло на нормативните изисквания. От ГД „ИН“ бил извършен запор на банковата сметка на ищеца и така бил възпрепятстван да си купува пълноценна храна и други вещи от затворническия магазин, включително карти за телефон, поради което не било възможно да се обади на своите близки и роднини. Освен това не му била предоставена отпуска или възможност да контактува чрез е-mail.

По подробно изложените в исковата молба съображения се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение за причинените му вреди в пълния предявен размер от 25 000.00 лева.

Ответникът, в писмен отговор на исковата молба и чрез процесуалния си представител по делото – юрк. С., заема становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково изразява становище, че исковата претенция не е доказана по основание и размер.

Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

От справка изх. № 1001 от 23.05.2025г. на Началника на Районна служба „Изпълнение на наказанията“ (РС „ИН“) - Хасково, приета без оспорване от страните по делото, се установява, че за посочения в исковата молба период от 17.11.2022г. до 27.04.2025г., Д. И. С. е пребивавал в Арест Хасково, както следва: от 18.11.2022г. до 19.11.2022г. е бил настанен в спално помещение №14 с А. А.; от 20.11.2022г. до 21.11.2022г. е бил настанен в спално помещение №14 с А. А. и И. А.; от 09.12.2022г. до 12.12.2022г. е бил настанен в спално помещение №13 с А. Р. и Ц. Ц.; от 13.12.2022г. до 14.12.2022г. е бил настанен в спално помещение №13 с Ц. Ц.; от 15.12.2022г. до 16.12.2022г. е бил настанен в спално помещение №13 с Т. И. и С. А.; от 17.12.2022г. до 19.12.2022г. е бил настанен в спално помещение №13 със С. А.; от 20.12.2022г. до 21.12.2022г. е бил настанен в спално помещение №13 сам; от 04.01.2023г. до 05.01.2023г. е бил настанен в спално помещение №14 с А. Р. и С. В.; от 05.01.2023г. до 06.01.2023г. е бил настанен в спално помещение №14 с Т. Ц.; от 13.02.2023г. до 14.02.2023г. е бил настанен в спално помещение №14 с Т. И., З. П. и Д. Д.; от 06.03.2023г. до 17.03.2023г. е бил настанен в спално помещение №14 с М. А. и Ф. А.; от 13.03.2023г. до 14.03.2023г. е бил настанен в спално помещение №14 със С. Д.; от 14.03.2023г. до 15.03.2023г. е бил настанен в спално помещение №14 със С. Д. и Б. З.; от 27.07.2023г. до 28.07.2023г. е бил настанен в спално помещение №13 сам, от 25.11.2024г. до 27.11.2024г. е бил настанен в спално помещение №13 с Г. К.. В справката е посочено, че спални помещения №13 и 14 са с еднаква площ 12.18 кв.м., с четири легла, две маси и три табуретки. Спалните помещения имат неотваряем прозорец на външната стена за осигуряване на естествена светлина и отваряем на вратата към коридора за осигуряване на свеж въздух. Допълнително осветлението се подпомага от две луминесцентни тела за дневно осветление и лампа с жълта светлина за нощно осветление. Проветряването се осъществява и чрез постоянно функционираща аспираторна система с въздухоотводи и вентилатори. Спалните помещения са с изградена електрическа система със захранване до 12 волта инсталация. Отоплението на помещенията се осигурява – локално (климатици и калорифери), разположени в краищата на коридорите и централно парно на сградата, стопанисвана от ОД на МВР. Помещенията в арест Хасково не разполагат със санитарен възел и течаща вода. Санитарният възел е с обща площ 17.5 [жк], умивалня и две тоалетни. На задържаните лица се осигурява възможност за къпане и пране най-малко два пъти седмично. Достъпът на задържаните лица до общия санитарен възел се осъществява по утвърден график в ареста (от 06.00 ч. до 08.00 ч. – личен тоалет, почистване и подреждане на килиите и закуска; от 17.30 ч. до 22.00 ч. – вечеря, личен тоалет, хигиенизиране и почистване на помещенията), а когато със задържаните лица не се извършват процесуално-следствени действия, времето от 08.30ч. до 17.00ч. се ползва от тях за лично време, тоалет, свиждане и работа по поддържане на чистотата и хигиената в ареста. Видно от същата справка, извън графика задържаните лица се извеждат за ползване на тоалетна, при изявено желание по всяко време на денонощието. Посочено е също, че спалните помещения в арест Хасково са постоянно оборудвани с дюшек, възглавница и одеяла, поради което същите не се раздават на задържаните лица и не се попълва разписка. Съгласно Заповед №Л-1321/10.03.2020г. задържаните лица имат право да ползват личен постелъчен инвентар. В списъка на задължителната документация, водена в арестите, няма документ, удостоверяващ нежеланието на лицето за получаване на такива материали, както и наличието на собствен постелъчен инвентар. В случаите на желание от страна на задържаното лице да ползва постелъчни материали, такива се предоставят на задържания, за което се оформя разписка. Отбелязано е, че за посочените периоди на лицето не са предоставени постелъчни материали, тъй като не е изявило желание да ползва такива. От справката е видно още, че съгласно заповед от 10.03.2020г. за вътрешния ред в арестите на ГД „ИН“, хигиената в помещенията и местата за общо ползване се поддържа от задържаните лица ежедневно под контрола на командира на отделение, дежурния по арест, а медицинският специалист към ареста извършва контрол чрез проверка и дава предписания, които отразява в дневника за извършени проверки, предписания и контрол. За посочения в исковата молба период спалните и общите помещения са подлагани на дезинфекция, дезинсекция и дератизация от фирма, спечелила конкурс за обществена поръчка на ГД „ИН“, а от началото на 2024г. ДДД обработката на помещенията се извършвала от служител на РС „ИН“ Хасково, който е преминал специално обучение за извършване на такива дейности. Всички общи арестни помещения се мият всеки ден с вода и дезинфекционни препарати. Задържаните лица сами поддържат личната си хигиена, както и хигиената и чистотата на спалните помещения, като за целта им се осигуряват часове за хигиенизиране, къпане и личен тоалет в рамките на разпределение на времето, по раздел IV от Заповед № Л-1321 от 10.03.2020г. за вътрешния ред в арестите на ГД „ИН“. Закупуваните в РС „ИН“ хигиенни материали се предоставяли за съхранение на младши инструктора по охраната. Задържаното лице, изявило желание да почиства извън задължителните такива мероприятия, получавало приготвен разтвор за почистване, като практиката наложила препарати и уреди за почистване да не се предоставят на задържаните лица от съображения за безопасност и сигурност на тяхното здраве. В справката е отбелязано също, че в арест [населено място] помещението за престой на открито е специално обособено, съгласно т.55.1 от Заповед №Л-1321/10.03.2020г. за вътрешния ред в арестите. Всички задържани лица се извеждат за престой всеки ден, по график в различни часове. Престоят на открито на всяко задържано лице се отразява в Дневник за извеждане и прибиране на задържаните лица за и от престой на открито. Посочено е, че Д. И. С. е упражнил правото си на престой на открито на следните дати: 20.11.2022г.; 10.12.2022г.; 12.12.2022г; 13.12.2022г.; 14.12.2022г.; 15.12.2022г.; 16.12.2022г.; 18.12.2022г.; 19.12.2022г.; 20.12.2022г.; 04.01.2023г.; 05.01.2023г.; 13.02.2023г.; 06.03.2023г.; 14.03.2023г.; 27.07.2023г.; 25.11.2024г.; 26.11.2024г. и 27.11.2024г. В дните на пристигане и заминаване, както и при извършване на процесуално-следствени действия и явяване пред съд лицето не се е възползвало от правото си поради съвпадане на определените по график часове с времето на извеждането му пред разследващ орган или съд. По този начин са уредени нещата и във връзка с провеждането на телефонни разговори. На следващо място е посочено, че съгласно т.59.1 от Заповед №1321/10.03.2020г. за вътрешния ред в арестите на ГДИН, достъпът до телефон за лица, настанени в ареста, се осъществява след подаване на писмено заявление, което се утвърждава от младши инспектора по охраната или командира на отделение в ареста. Отбелязано е, че тази процедура е задължителна, за да се осигури ред и контрол върху използването на телефонните услуги. Съгласно т.59.10 от Заповед №1321/10.03.2020г. за вътрешния ред в арестите на ГДИН, в арестите, в които няма възможност да се изведат данни и статистика на проведените разговори от настанените в ареста лица, се води дневник за проведените телефонни разговори. В него се записват данни за задържаното лице, датата, часът, времетраенето, имената и телефонният номер на лицето, с което е проведен разговорът. За провеждането на телефонен разговор е необходимо задържаното лице да предприеме действия по снабдяване с фонокарта. За периода на престой в ареста Д. И. С. е упражнил правото си на провеждане на телефонни разговори на следните дати: 09.12.2022г.; 10.12.2022г.; 11.12.2022г.; 12.12.2022г.; 13.12.2022г.; 14.12.2022г.; 15.12.2022г.; 16.12.2022г.; 18.12.2022г.; 19.12.2022г.; 20.12.2022г.; 04.01.2023г.; 05.01.2023г.; 13.02.2023г.; 06.03.2023г.; 26.11.2024г. и 27.11.2024г. От справката се установява още, че храната за настанените лица в арест [населено място] се осигурява от фирма ЕТ „Т. “ – Н. Т. – [населено място], съгласно извършена обществена поръчка и сключен договор. Съгласно договора, на настанените лица се осигурява безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, три пъти дневно. Седмичните менюта, по които се приготвя храната, са изготвени по „Сборник рецепти за заведения за обществено хранене“, като хранителните продукти, които се използват, са съобразени с „Таблиците за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода“ и „Заменителна таблица“, съгласувани с министъра на здравеопазването, министъра на финансите, утвърдени от министъра на правосъдието.

Като писмени доказателства по делото са приети и приложените към справка изх. №1001 от 23.05.2025г. на Началника на РС „ИН“ Хасково дневник за проведените телефонни разговори от задържаните лица, дневник за извеждане и прибиране на задържаните лица за и от престой на открито или определеното за целта помещение, протоколи за извършена ДДД обработка на арест Хасково, фактури за доставка на хигиенизиращи, перилни, дезинфекционни и почистващи препарати и материали, приемо-предавателни протоколи за получени санитарни материали и препарати.

По делото е представена и справка от 22.05.2025г., относно престоя на ищеца в Затвора [населено място]. От същата се установява, че Д. И. С. постъпва в затвора Стара Загора на 21.11.2022 г. и след престой в приемно отделение (1 -ва група) на 30.11.2022 г. е разпределен в ЗООТ „Стара Загора“. След влизане в сила на нова присъда на 21.08.2023 г., С. е преместен обратно в условията на закрит тип в корпуса на затвора, като е преразпределен в 5-та група в корпуса на затвора, където е до 02.05.2025 г., когато е освободен поради изтърпяване на наказанието. В справката е посочено, че осъщественият цялостен ремонт на корпуса на затвора [населено място] е съобразно изискванията на Норвежкия финансов механизъм, който е с цел осигуряване на минимално жизнено пространство на лишените от свобода - 4 кв. м. жилищна площ. Броят на леглата във всяко едно спално помещение се определя от общата квадратура на съответното помещение и установения критерий от 4 кв.м. жилищна площ на всеки един лишен от свобода. Отбелязано е, че изискването за 4 кв.м. жилищна площ се спазва стриктно, като в допълнение е посочено, че през периода общият брой на лишените от свобода в затвора [населено място] е под капацитет и капацитетът на групите не можело да се запълни, съответно нямало пренаселеност в затвора Стара Загора. За престоя си в корпуса на затвора Стара Загора ищецът бил настаняван както следва: В коридора на 1-ва група за периода 21.11.2022 г. - 30.11.2022 г. бил настанен в спално помещение № 6, което било със следните характеристики: широчина 8.9 м., дължина 3.2 м., площ спално помещение 28.48 кв. м., широчина WC 1.95 м., дължина WC 1 м., площ санитарен възел 1.95 кв. м., прозорци 4 бр. 4.32 кв.м., изчислен капацитет 6.63 настанени, капацитет за настаняване 6 лишени от свобода. Броят на настанените варирал от 4-5-ма лишени от свобода, като максимално допустимият капацитет на спалното помещение лишени от свобода не бил надвишаван. На 21.08.2023г. С. бил преместен обратно в условията на закрит тип в корпуса на затвора, като бил преразпределен в 5-та група в корпуса на затвора, след влизане в сила на нова присъда и замяна на режима му към следващия по-тежък - Строг. В коридора на 5-та група за периода 21.08.2023 г. до 02.05.2025 г. бил настаняван в спално помещение № 5, откъдето не е преместван до момента на освобождаването му. Спално помещение № 5 било със следните характеристики: широчина 4.3 м., дължина 3.2 м., площ спално помещение 13.76 кв. м., широчина WC 1.17 м., дължина WC 1 м., площ санитарен възел 1.17 кв. м., прозорци 3 бр. 2.16 кв.м., изчислен капацитет 3.15 настанени, капацитет 3-ма лишени от свобода. Броят на настанените варирал от 2-3 лишени от свобода, като максимално допустимият капацитет на спалното помещение не бил надвишаван. В справката е посочено също, че оборудването във всички спални помещения в корпуса на затвора включва: легла /единични, двуетажни/, според капацитета и настанените в помещението; чаршафи, завивки, възглавници, дюшеци, маса, столове, шкафчета, закачалки, тоалетно кошче, кофа с цедка, стирка с дръжка, четка за тоалетна, ПВЦ лопатка за смет, обикновена метла. След осъществения цялостен основен ремонт на затвора Стара Загора по Норвежкия финансов механизъм, от м. март 2016 г. всички спални помещения разполагат със самостоятелен санитарен възел, с тоалетна и течаща вода и с осигурен денонощен достъп до него. Отваряемите прозорци осигуряват естествена светлина, вентилация и възможност за проветряване по всяко време на денонощието по преценка на лишените от свобода. Изкуственото осветление се осъществява с луминисцентни осветителни тела. Отоплението е реализирано с локално парно и разположени в помещенията чугунени радиатори. Съгласно графика за разпределение на времето, утвърден от Началника на Затвора - [населено място], всички лишени от свобода ползват ежедневно престой на открито в рамките на 90 мин. Спалните помещения за времето от 06:00 ч. до 20:00 ч. не се заключват и лишените от свобода се движат свободно до другите спални и общи помещения в групата /коридор, помещение за сушене на дрехи, санитарни помещения (баня и умивални), в същия часови диапазон лишените от свобода имат свободен достъп и до телефон. Спалните помещения са оборудвани с умивалници, огледала и душове, като се подава постоянно вода. Топлата вода се подава по график и се ползва от лишените от свобода в определени дни всяка седмица - вторник и петък. За поддържане на личната хигиена лишените от свобода получават веднъж месечно сапуни. С цел още по-добро поддържане на личната хигиена, на лишените от свобода във всички групи е разрешено общото ползване на големи бързовари за затопляне на вода. В затвора Стара Загора по график се извършва дезинсекция във всички помещения, вкл. и спалните на лишените от свобода. Прането на спалното бельо на лишените от свобода се извършва ежеседмично по утвърден график в пералното помещение на затвора. Веднъж годишно е осигурено изпиране на одеялата. Съгласно нормативно утвърдения ред, почистването и поддържането на хигиената в спалните помещения се осъществява ежедневно от самите лишени от свобода, настанени в съответното помещение, под ръководството на отговорника на спалното помещение. Общите помещения (коридор на групата, помещение за сушене на дрехи, санитарни помещения /баня и умивални/ са почиствани ежедневно под ръководството на отговорника на секция „Хигиенно-битова” към самодейните затворнически органи на съответната група. Ежемесечно по групи се осигуряват необходимите почистващи препарати и санитарно-хигиенни материали - метли, лопатки, стирки, кофи, четки и т.н. Контролът относно състоянието на хигиената в общите и спалните помещения на групите е осъществяван ежедневно от надзорно-охранителния състав, в чийто пост попада съответния коридор, както и от инспекторите по социална дейност и възпитателна работа на съответните групи. В затвора Стара Загора винаги са се извършвали дейности по дезинсекция и дератизация - планово регулярно, и инцидентно. Отбелязано е също, че Д. И. С. е дисциплинарно наказван. Не е ползвал домашен отпуск поради факта, че изтърпява наказанието си при Строг режим на изтърпяване на наказанието, а домашния отпуск е награда, която стимулира доброто поведение в МЛС на лишени от свобода, изтърпяващи наказания на О. Р.. За времето на престоя си в затвора Стара Загора лишения от свобода Д. С. не е бил материално затруднен и е разполагал със собствени дрехи и обувки. Имал е подкрепа от близките си - регулярно е провеждал свиждане с близките, получавал е вещеви пратки и парични средства.

Приложена е и справка от 22.05.2025г. относно престоя на ищеца в ЗООТ „Верея“ към Затвора – Стара Загора. Видно от същата, Д. И. С. е бил настанен в ЗООТ „Верея“ към Затвора Стара Загора в периода от 30.11.2022г. до 21.08.2023г., от която дата е преместен в корпуса на Затвора Стара Загора, поради влизане в сила на присъда с постановен строг режим. Посочено е, че ЗООТ „Верея“ е общежитие от открит тип, което е претърпяло основен ремонт и било пуснато в експлоатация през 2019г. Същото отговаряло на всички нормативни изисквания, касаещи настаняването и престоя на лишените от свобода. Всяко спално помещение, освен с мебелите и пособията, които са необходими за нормалното пребиваване на осъдените, имало и собствен санитарен възел и баня. Топлата вода не се спирала и всеки лишен от свобода имал денонощен достъп до тези удобства. Броят на леглата във всяко спално помещение бил съответен на допустимия капацитет на помещението и това не търпяло промяна. През престоя си в ЗООТ „Верея“ С. бил настанен първоначално в спално помещение № 9 (от 30.11.2022 г. до 18.01.2023 г.). Спалното помещение било с площ от 17,82 квадратни метра. При спазване на изискването за 4 квадратни метра площ на един лишен от свобода, помещението отговаряло за настаняване на 4 лишени от свобода. Никога през периода в това помещение не били настанявани повече от 4 лишени от свобода, колкото бил предвидения капацитет. Помещението било оборудвано с 2 стандартни двуетажни дървени легла с матраци, стандартни ПДЧ гардероби, шкафчета и закачалки, където лишените от свобода да съхраняват дрехите, обувките и другите лични вещи, с които имат право да разполагат. В помещението имало и едно едноетажно дървено легло с матрак, което се ползвало при нужда за лишени от свобода с предписание от медицинска служба, без да се надвишава капацитета на спалното помещение. Помещението се отоплявало с два радиатора, свързани с централното парно отопление, които били съобразени като мощност с квадратурата на помещението. Изкуственото осветление било реализирано с два броя луминисцентни осветителни тела 2x36 вата и една лампа тип плафон, достатъчни за добра осветеност на помещението според съществуващите стандарти, а естественото осветление било осигурено чрез два броя двукрилни прозореца, южно изложение, които гледали към стопанския двор на затвора. Проветряването и естествената вентилация на спалното помещение се осъществявали чрез отваряемите прозорци, осигуряващи нормална осветеност, проветряване и естествена вентилация, като лишените от свобода имали пълната свобода да ги отварят и затварят по всяко време на денонощието. От 18.01.2023 г. до преместването в корпуса на затвора - 21.08.2023 г., С. бил настанен в спално помещение №11. Същото било с площ от 20 квадратни метра и капацитетът му бил за настаняване на до 5 л.св. Никога във визирания период в него не пребивавали повече от 5 л.св. Като оборудване спалното помещение не се различавало от това, което било посочено за предходното такова, с тази разлика, че тук осветителните тела били 4 броя, а прозорците - три. От справката се установява също, че храненето на лишените от свобода се осъществява съгласно утвърдения график за разпределение на времето на лишените от свобода в общежитието, както следва: закуска - от 6:30 до 07:00 часа, обяд - от 12:00 до 13:00 часа и вечеря - от 18:00 до 18:30 часа. Посочените часови диапазони били времето, през което лишените от свобода трябва да получат храната си. Храненето се извършвало в столовата на общежитието. За охлаждане на хранителни продукти в спалните помещения, съгласно списъка на разрешените вещи, всеки лишен от свобода можел да разполага с електрическа хладилна чанта до 25 литра, по негова преценка и закупена с негови лични средства от лавката или по заявка. В ЗООТ „Верея“ всяко спално помещение разполагало със самостоятелен санитарен възел, оборудван с тоалетна чиния, мивка и душ с постоянно течаща топла и студена вода с осигурен денонощен достъп до него. Лишените от свобода можели да ги ползват съобразно личната им преценка и желание. За поддържане на личната хигиена веднъж месечно на всеки лишен от свобода безвъзмездно се предоставял сапун, който се получавал лично от всеки по списък срещу подпис. Всички спални помещения на територията на общежитието били с радиатори и се отоплявали с централно парно на природен газ. Коридорът към спалните помещения се заключвал през времето от 22:00 ч. до 06:00 часа, когато според графика за разпределение на времето на лишените от свобода им се полагало да спят. През останалото време от денонощието всички лишени от свобода имали достъп до двора на общежитието и можели да се разхождат и да спортуват на открито. В двора на общежитието имало зона за фитнес на открито с уреди, които лишените от свобода можели да ползват неограничено през свободното си време по своя преценка, в часовете, които не са предназначени за сън.

При така установената фактическа обстановка, като взе предвид приобщения по делото доказателствен материал, доводите и възраженията на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, във вр. с чл.203, ал.1 и ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени в периода от 17.11.2022г. до 27.04.2025г. неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ГД „ИН“, [населено място].

Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, [населено място]. Съгласно чл.12, ал.2, вр. ал.1 от ЗИНЗС, ГД „ИН“ със седалище [населено място] е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода. Исковата претенция е за вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на служители от администрацията на ареста към РС „ИН“ – Хасково, както и на Затвора Стара Загора и ЗООТ „Верея“ към Затвора Стара Загора, които съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, са териториални подразделения на ГД „ИН”. Визираната дейност се явява административна по своя характер, доколкото осъществяваната от тези длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“, съответно по изпълнение на наказанията, не се ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението на мярката, съответно по изпълнение на наказанията, а обхваща и дейност по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут. Доколкото предявеният срещу ГД „ИН“ иск се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни действия и бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители на РС „ИН” Хасково, Затвора Стара Загора и ЗООТ „Верея“ към Затвора Стара Загора, следва да се приеме, че искът е допустим.

С оглед установената допустимост на иска, следва същият да се прецени по същество.

Съгласно чл.203, ал.1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да претендират обезщетения за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. За неуредените в АПК въпроси се прилагат разпоредбите на ЗИНЗС и ЗОДОВ (по арг. от чл.203, ал.2 АПК).

Основателността на иска с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразни действия, респ. бездействия на служители на ГД „ИН“ ( в случая на РС „ИН“, [населено място], Затвора Стара Загора и ЗООТ „Верея“ към Затвора Стара Загора за периода 17.11.2022г. до 27.04.2025г.); 2.действително настъпила вреда – неимуществена и 3.пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните действия/бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността по посочения ред.

Фактическите обстоятелства, на които се основава иска, са свързани с лошите условия на живот, при които е бил поставен ищецът в следствен арест, [населено място], Затвора Стара Загора и ЗООТ „Верея“ към Затвора Стара Загора, като се твърди нарушение на стандартите, заложени в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, т.е. фактическите твърдения са свързани с незаконосъобразни действия/бездействия на администрацията на ответника.

Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа (ЕКПЧ) е международен договор, ратифициран и влязъл в сила за Република България и по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията тя съставлява част от вътрешното право на България. Нещо повече, ЕКПЧ има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й противоречат. Освен това, съгласно чл. 1 от Европейската конвенция страните по нея са длъжни да осигурят на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите, предвидени в конвенцията. Идентични забрани, като установената в чл. 3 от ЕКПЧ, се съдържат в чл. 29 от Конституцията на РБ, както и в разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС.

Държавата е отговорна за условията, при които лишените от свобода и лицата, на които е наложена мярка за неотклонение задържане под стража, изтърпяват наказанието, съответно мярката - в качеството й на договаряща страна по ЕКПЧ има задължението да спазва забраната по чл. 3 по отношение на тези лица. Разпоредбата на чл. 3 от ЕКПЧ задължава държавата да осигури на лишения от свобода и на лицето, изтърпяващо мярка за неотклонение задържане под стража, условия за изтърпяване на наказанието/мярката, съответстващи на зачитането на човешкото достойнство, такива, че начинът на изпълнение на мярката не излага заинтересованото лице на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора (ареста). В този смисъл са Решение от 27 ноември 2012 г. по делото Ч. срещу България, окончателно, постановено по жалба № 45358/04, решение от 2.02.2006 г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, Решение от 27 януари 2015 г., на ЕСПЧ по делото Н. срещу България.

По смисъла на чл. 3 от ЕКПЧ, съгласно установената от ЕСПЧ практика по прилагането й, безчовечно и унижаващо отношение предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързани с дадена форма на законно отношение или наказание. При преценката си съдът трябва да вземе предвид кумулативният ефект от условията, при които е бил поставен ищецът и продължителността на задържането му.

С оглед разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, при установяване нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното, като по отношение на настъпилите неимуществени вреди ищецът не носи доказателствена тежест. В тежест на ищеца е да установи фактите и обстоятелствата, от които твърди да са настъпили вредите, като ЗИНЗС не въвежда презумпция за наличието на допуснати нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, а само за настъпването на неимуществени вреди, при установяване на такива нарушения.

Конкретно за исковия период данните по делото сочат, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му мярка по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, надвишаващи допустимото и неизбежно ниво, присъщо на мярката „задържане под стража“, поради лошите битови условия в следственият арест, изразяващи се в липса на санитарен възел и течаща вода в помещението, в което е настанен, липса на естествено проветрение на помещението и неосигуряване престой на открито.

От представената Справка изх. № 1001 от 23.05.2025г. на Началника на РС „ИН“, [населено място], се потвърждава твърдението на ищеца, че в помещенията в следствения арест в [населено място], в килия №13 и №14, в които през процесния период е бил настанен, не е имало санитарен възел и течаща вода. Като взе предвид изложеното в справката, съдът приема за безспорно доказано и твърдението на ищеца в насока липсата на възможност да ползва санитарен възел по всяко време на денонощието, което безспорно е нарушение на чл.20, ал.3 ППЗИНЗС, според който на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, а в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

От събраните писмени доказателства се установява също, че не е било спазено и изискването на чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС, в частта относно осигуряване на възможност за естествено проветряване на спалните помещения. Независимо от наличието на отваряем прозорец в двете посочени килии в арест Хасково, то предвид факта, че същият е към коридора, а прозорецът на външните стени на спалните помещения, в които ищецът е бил настаняван, е бил неотваряем, няма как да се приеме, че е налице възможност за естествено проветрение. Предвид последното и независимо от наличието на постоянно функционираща аспираторна система с въздухоотводи и вентилатори, се налага се извода, че при престоя на ищеца в ареста реално не му е осигуряван свеж въздух, респ. естествено проветрение на помещението.

Съдът намира за доказано и твърдението на ищеца, че по време на пребиваването му в ареста не са му били осигурени престой и разходка на открито, в нарушение на приетите и действащи вътрешни регламенти в тази насока (чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС). Това обстоятелство се установява безспорно от цитираната по-горе справка изх. № 1001 от 23.05.2025г. на Началника на РС „ИН“, [населено място]. Предвид последното, съдът приема за еднозначно и безспорно установено, че в следствения арест в [населено място] в процесния период не е съществувало място за изпълнение на задължението за осигуряване на престой на открито. Използваното за целта място представлява помещение, намиращо се вътре в сградата, което, дори и да разполага с прозорци, не е подходящо за обслужване на търсения ефект. Ето защо следва да се приеме за доказано, че реално ищецът е бил лишен от правото си на престой на открито. Макар и на лицето формално да е било предоставяно правото на престой извън килията, което е установено по делото, този престой не може да се определи като такъв „на открито“, каквото де юре е изискването. Ето защо следва да се обоснове извод, че задържаното лице не е имало условия за реално и пълноценно упражняване на правото на престой на открито минимум един час на ден.

Предвид така установените факти, се налага изводът, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, защото като органи и служители, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложена мярка „задържане под стража“, те не са изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца такива условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно – постоянен достъп до течаща вода и тоалетна през цялото денонощие в помещението, където е бил настанен, естествено проветрение и осигуряване престой на открито. Такива задължения са установени за органите и служителите по изпълнение на наказанията и в ЗИНЗС, и в ППЗИНЗС, посредством въвеждане на различни изисквания спрямо битовите условия в местата за лишаване от свобода, а именно посочените по – горе чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС и чл.20, ал.2 и ал.3 от ППЗИНЗС. Тези нормативни изисквания са били приложими за процесния период, както спрямо лишените от свобода, така и спрямо лица задържани под стража.

Останалите твърдения на ищеца, изложени в исковата молба, а именно, че помещенията, в които е бил настаняван в ареста, [населено място], не са били обезпаразитявани, поради което в ареста имало дървеници; че липсвал законоустановения минимум на жилищна площ; че хранителното меню било малко като количество и с лошо качество, както и че достъпът на ищеца до телефон бил ограничен, съдът намира за недоказани. В настоящото производство доказателствената тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, от които се претендира да са настъпили вредите, т. е. доказателствената тежест за установяване твърдените незаконосъобразни действия/бездействия от страна на администрацията на РС „ИН“, [населено място], лежи върху ищеца. Нито ЗИНЗС, нито ЗОДОВ въвеждат презумпция за наличието на допуснати нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, а последният нормативен акт, както и ЕКПЧ, презюмират само настъпването на неимуществени вреди, при установяване на такива нарушения. От приетата без оспорване по делото писмена справка № 1001 от 23.05.2025г. на Началника на РС „ИН“, [населено място], приложените към нея протоколи за ДДД обработка, се установява, че в ареста са провеждани задължителни периодични надлежни обработки по дезинфекция, дезинсекция и дератизация. Давана е и възможност на всеки задържан извън тези задължителни обработки, също при изявено желание да ползва дезинфекционни препарати и хигиенизира помещението, в което е настанен. Ищецът не е ангажирал писмени доказателства, че му е отказано предоставяне на хигиенни материали за дезинфекциране на килиите, в които е бил настанен в следственият арест в [населено място] и за личната му хигиена и този факт не се установява по делото. Ето защо в тази част исковата претенция е недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.

Наред с горното, обстоятелствата, описани в посочената справка относно помещенията, в които е бил настаняван ищеца в арест Хасково и броя на лицата, които са пребивавали в същите в рамките на исковия период, сочат на извода, че е била осигурена достатъчна жилищна площ от 4 кв. м., съответно се опровергават твърденията в исковата молба, че килиите не отговаряли на императивно определения от чл.43, ал.4 от ЗИНЗС минимум от 4 кв. м. разполагаема жилищна площ на всеки задържан. Не се установява пренаселеност на помещенията, в които е бил настаняван ищеца в ареста, поради която през процесния период да са му причинени значителни затруднения и дискомфорт.

На следващо място, не се доказват твърденията на ищеца, че храната не отговаряла на нормативните изисквания. Съгласно чл.84, ал.2, т.1 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. От представената по делото справка изх. № 1001 от 23.05.2025г. на Началника на РС „ИН“, [населено място], се установява, че цитираната норма е била спазена от ответника. От справката е видно, че храната за настанените лица в арест [населено място] се осигурява от фирма, съгласно извършена обществена поръчка и сключен договор. Съгласно договора, на настанените лица се осигурява безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, три пъти дневно. Седмичните менюта, по които се приготвя храната, са изготвени по „Сборник рецепти за заведения за обществено хранене“, като хранителните продукти, които се използват, са съобразени с „Таблиците за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода“ и „Заменителна таблица“, съгласувани с министъра на здравеопазването, министъра на финансите, утвърдени от министъра на правосъдието.

В чл.86, ал.1, т.5 от ЗИНЗС е предвидено, че лишените от свобода имат право на телефонна връзка по ред и начин, определени от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Съгласно чл.79, ал.1 от ППЗИНЗС, лишените от свобода провеждат телефонни разговори за своя сметка чрез телефонен апарат от доставчик на телефонни услуги. Съдът намира, че не се установява и доказва по делото извършването на незаконосъобразни действия и бездействия от страна на служители на ответника, изразяващи се в непредоставена възможност за телефонни разговори. Дори напротив – от изложеното в справка изх. № 1001 от 23.05.2025г. на Началника на РС „ИН“, [населено място] и от приложените към същата извадки от дневник за проведените телефонни разговори от задържаните лица е видно, че лицето е имало достъп до телефон и многократно е провеждало разговори с различни лица, по всяко време. Няма никакви данни по делото да са били правени искания за провеждане на телефонни разговори от лицето, които да не са били удовлетворени.

Изцяло неоснователни и недоказани са и останалите твърдения на ищеца, изложени в исковата молба, относно престоя му в ЗО „Верея“ и в Затвора Стара Загора, а именно – че бил настанен в килии, в които липсвал законоустановения минимум на жилищна площ, полагаща се на всеки лишен от свобода; че имало хлебарки и дървеници; че било шумно и задушно; че хранителното меню било непълноценно и не отговаряло на нормативните изисквания; че от ГД „ИН“ бил извършен запор на банковата му сметка.

Тези твърдения се опровергават по категоричен начин от представените по делото и приети без възражения справки от 22.05.2025г. Видно от същите, налице са данни за площ, информация за броя на настаняваните лица в помещенията, в които е пребивавал и ищеца в посочения в исковата молба период, като липсват данни за поставянето му в неблагоприятни условия. На следващо място, от представените по делото доказателства (протоколи относно извършвана ДДД обработка и др.) се установява, че ГД „ИН“ е взела мерки за обезпаразитяване на всички площи в Затвора в [населено място], като периодично е извършвана такава дейност. Твърденията, че било задушно, също не могат да бъдат споделени, с оглед данните в докладните записки, че помещенията, в които е бил настаняван ищеца, са разполагали с отваряеми прозорци, които са позволявали проветряване по всяко време на денонощието, в зависимост от желанието на самите лица. Не се доказват и оплакванията, че хранителното меню не било пълноценно. По делото са представени седмични менюта, от които съдът формира извод за пълноценно, разнообразно и балансирано хранене в посочения в исковата молба период.

Предвид гореизложеното и независимо от несподелянето на всички твърдения в исковата молба, съдът счита, че се установяват неблагоприятни условия на пребиваване на ищеца в ареста в [населено място], като в своята съвкупност те са безспорно унизителни за всяко човешко същество и несъответни на рестрикциите, свързани с изтърпявания ограничителен режим. Ето защо и като отчита кумулативния ефект на описаните отделни аспекти на конкретните условия, при които е пребивавал ищецът в ареста през част от заявения период, съдът приема, че те действително са причинили у него негативни преживявания, физически и емоционален дискомфорт, които надвишават неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение „задържане под стража“. Съобразно практиката на ЕСПЧ и установените от него принципи и стандарти, следва да се приеме, че е налице нарушение на чл.3 от ЕКПЧ, респ. на чл.3 от ЗИНЗС, което дава основание да се изведе и предположението, възприето вече и в чл.284 ал.5 от ЗИНЗС, че на лицето са нанесени неимуществени вреди, явяващи се следствие на незаконосъобразните бездействия на администрацията на ареста, респективно на държавата, доколкото именно държавата, като страна по ЕКПЧ, има задължението да спазва разпоредбите на Конвенцията, след като ги е възприела и го е направила част от вътрешното си право. Доказаните в настоящото производство като съвкупност наведени от ищеца условия на средата, при които той е бил задържан под стража, водят до извод, че през този период за него са възникнали трудности, надвишаващи неизбежната степен на страдание, присъща на задържането под стража и тези страдания са над нивото на суровост по чл.3 от Конвенцията, съобразно стандартите, установени от ЕСПЧ. Налице са законоустановените елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата по действащия вътрешноправен ред, поради което съдът намира, че предявеният от Д. И. С. иск се явява частично доказан по основание.

Така установените и доказани неблагоприятни условия на пребиваване на ищеца в ареста в [населено място], в своята съвкупност са безспорно унизителни за всяко човешко същество и несъответни на рестрикциите, свързани с изтърпявания ограничителен режим, като в този смисъл и е цитираната тук практика на ЕСПЧ по дела за нарушение на чл.3 от Конвенцията. Ето защо и като отчита кумулативния ефект на описаните отделни аспекти на конкретните условия, при които е поставян и е пребивавал С. в ареста през заявения период, съдът приема, че те действително са причинили у него негативни преживявания, емоционално и морално страдание, които надвишават неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение „задържане под стража“, макар и без да има доказано конкретно увреждане на здравето. Съобразно практиката на ЕСПЧ и установените от него принципи и стандарти, следва да се приеме, че е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията, което дава основание да се изведе и предположението, че на лицето са нанесени неимуществени вреди, които се явяват следствие на незаконосъобразните бездействия на администрацията на ареста, респективно на държавата, доколкото именно Държавата, като страна по ЕКПЧ има задължението да спазва разпоредбите на Конвенцията, след като ги е възприела и го е направила част от вътрешното си право. В пилотното решение от 27.01.2015 г. по делото Н. и др. против България ЕСПЧ дори приема, че „съгласно практиката на Съда, всяко отношение, което не отговаря на изискванията на чл.3 от Конвенцията, трябва да се счита за причиняващо неимуществени вреди на пострадалото лице”. Доказаните в настоящото производство, като съвкупност, наведени от ищеца условия на средата, при които той е задържан, водят до извод, че през този период за него са възникнали трудности, надвишаващи неизбежната степен на страдание, присъща на задържането под стража и тези страдания са над нивото на суровост по чл.3 от Конвенцията, съобразно стандартите установени от ЕСПЧ.

По отношение на въпроса, в какъв размер следва причинените на ищеца неимуществени вреди да бъдат обезщетени, съдът счита, че искът е завишен по размер, като взе предвид следното:

Неимуществените вреди нямат конкретна парична оценка, поради което обезщетението за тях съобразно чл. 52 от ЗЗД се определя по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. Тя следва да се изведе от конкретните факти по делото, като се имат предвид характера и степента на увреждане, продължителността и интензитета на увреждането, и как конкретно увреждането се е отразило на живота на съответното лице.

Ищецът претендира сумата от 25 000 лева, като обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Според практиката на ЕСПЧ, при претендиране на обезщетението за репариране на неимуществените вреди съдът следва да съобрази размера на обезщетението, като отчита характера на деянието, извършено от служителите на администрацията на ареста, характера на увреждането, както и естеството и степента на претърпените морални страдания, и периода на престой на ищеца в ареста, т.е. интензитета и продължителността на действие на нечовешките или унизителни условия върху засегнатото лице. Доказано по делото е, че С. е престоял в ареста в [населено място] в исковия период реално 39 дни и като отчита спецификата на неговия случай, и съобразно установената в тази насока трайна практика от касационната инстанция, с оглед характера и невисокия интензитет на увреждането и оттук по – ниската степен на засягане неимуществената сфера на ищеца за доказания период, настоящият съдебен състав намира, че на ищеца се следва обезщетение в размер на 390.00 лева, за доказаните нарушения при престоя в Следствен арест – Хасково – липса на престой на открито, неосигурена възможност за ползване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, липса на естествено проветрение. В останалата част, до пълния претендиран размер от 25 000.00 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

При този изход на спора на ответника не се следват разноски. Ищецът не е сторил и не претендира разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне по такива.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” [населено място], [улица], да заплати на Д. И. С. [ЕГН], от [населено място], [улица], сумата от 390.00 (триста и деветдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 18.11.2022г. до 21.11.2022г., от 09.12.2022г. до 21.12.2022г., от 04.01.2023г. до 06.01.2023г., от 13.02.2023г. до 14.02.2023г. от 06.03.2023г. до 17.03.2022г., от 27.07.2023г. до 28.07.2023г. и от 25.11.2024г. до 27.11.2024г., неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД „ИН“-София, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част - за останалия исков период и за сумата над 390.00 лева, до пълния претендиран размер от 25 000.00 лева .

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд, [населено място], в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.