Определение по дело №1005/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 197 и следващите АПК, вр. чл. 56, ал. 2 от АПК, вр. чл. 68, ал. 1 и чл. 52, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).

Образувано е по жалба на И.Н.Р., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в гр. Бургас, против Решение № 161 от 21.04.2023 г. на Комисия за защита от дискриминация по преписка № 208/2022 г. по описа на КЗД. Оспорва се посоченият акт в неблагоприятните за жалбоподателя части, а именно: в частта, с която на основание чл. 56, ал. 2, вр. чл. 30, ал. 2 от АПК, вр. чл. 8, ал. 1, т. 6 от Правилата за производство пред КЗД е прекратено производството по преписка № 208/2022 г. по описа на КЗД в частта, в която същото е образувано въз основа на Сигнал с вх. № 44-00-3876/21.12.2020 г. на КЗД и допълнения към него с вх. № 44-00-130/18.01.2021 г., с вх. №44-00-314/04.02.2021 г., с вх. № 44-00-609/22.02.2021 г., с вх. № 44-00-694/01.03.2021 г., с вх. № 44-00-2235/21.06.2021 г., подадени от В.А.Р.с адрес в гр. Поморие, както и в частта, с която е оставен без разглеждане Сигнал с вх. № 44-00-3876/21.12.2020 г. и допълнения към него с вх. № 44-00-130/18.01.2021 г., с вх. №44-00-314/04.02.2021 г., с вх. № 44-00-609/22.02.2021 г., с вх. № 44-00-694/01.03.2021 г., с вх. № 44-00-2235/21.06.2021 г., подадени от В.А.Р.с адрес в гр. Поморие.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспореното решение. Оспорва се като неправилен и в противоречие с материалния закон изводът на КЗД, че с влизане в сила на Решение № 1789/04.02.2020 г. по адм. д. № 8035/2019 г. по описа на ВАС, с което е предписано на ГДИН и Главния директор на ГДИН да издадат Методически указания за въвеждане на общи стандарти по отношение престоя на открито за всички лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“, „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без замяна“, същото е придобило стабилитет и обосновава прекратяване на образуваното пред КЗД производство по преписка № 208/2022 г. Сочи се в жалбата, че извършеното уведомление от страна на ГДИН с изпратеното до КЗД окръжно писмо не представлява изпълнение на наложената от последната принудителна административна мярка за изготвяне на Методически указания. Оспорва се и изводът на административния орган, че в случая липсва надлежно упълномощаване на лицето, от името на което се твърди да е подаден сигналът за сезиране на КЗД с оглед представените пред комисията нотариално заверено пълномощно и копие на хартия на подадения сигнал за дискриминация със саморъчно поставен подпис на пълномощника; прави се позоваване на Решение № 1925/03.12.2021 г. по адм. д. № 55/2020 г. и Решение № 118/04.02.2022 г. по адм. д. № 2062/2020 г. – и двете на АС - Бургас, последното потвърдено с Решение № 43/23.03.2023 г., постановено от тричленен състав на ЯАС, като аргумент в подкрепа на довода, че В. Р. – майка на жалбоподателя Р., е негов надлежно оправомощен процесуален представител. Претендира се отмяната на атакуваното решение на комисията в оспорените части.

Ответникът по делото – Комисия за защита от дискриминация на Република България, в съпроводителното писмо по изпращане на преписката в съда изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че оспореният акт отговаря на всички изисквания за законосъобразност, тъй като изхожда от компетентен орган, произнесен е в установената писмена форма, съдържа необходимите реквизити, съобразен е с административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел.

Заинтересованите страни Началника на Затвора, гр. Бургас, Главен директор на ГДИН и Министъра на правосъдието на РБ в представени по делото писмени становище застъпват теза за неоснователност на жалбата и искат отхвърлянето ; направено е и възражение за недопустимост на съдебното производство досежно оспорените части на процесното решение по аргумент, че И.Р. не е надлежна страна и не е процесуално легитимиран за подаване на жалба. Заинтересованата страна Инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ в Затвора, гр. Бургас не взема становище по жалбата.

Въз основа на представената по делото преписка по издаване на оспорения акт съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред административния орган е образувано с Разпореждане № 586 от 12.10.2022 г. на Председателя на КЗД въз основа на инициативен документ с вх. № 44-00-3876/21.12.2020 г. по описа на КЗД и допълнения към него, както следва: с вх. № 44-00-130/18.01.2021 г., с вх. № 44-00-314/04.02.2021 г., с вх. № 44-00-609/22.02.2021 г., с вх. № 44-00-694/01.03.2021 г., с вх. № 44-00-2235/21.06.2021 г. – всички изхождащи от Валерия Алекова Рибова, с вх. № 44-00-2118/17.06.2022 г., с вх. № 44-00-2334/12.07.2022 г., вх. № 44-00-2653/17.08.2022 г. и с вх. № 44-00-2974/19.09.2022 г. – всички подадени от И.Н.Р. срещу Бранимир Мангъров в качеството му на Директор на Затвора, гр. Бургас, П. Л. - Инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ в Затвора, гр. Бургас, Главния директор на ГДИН, гр. София и Министъра на правосъдието, което изрично е уточнено в допълнение с вх. № 44-00-2653/17.08.2022 г.

Предвид изложените в посочените сигнали и допълненията към тях оплаквания за осъществена дискриминация по признак „лично положение“ по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. и на основание чл. 48, ал. 2, т. З от с.з. образуваната преписка № 208/2022 г. е разпределена за разглеждане на Трети специализиран постоянен заседателен състав на КЗД.

Видно от съдържащите се в административната преписка материали, иницииралият производството пред КЗД документ, заведен под вх. № 44-00-3876/21.12.2020 г. по описа на КЗД, е озаглавен „сигнал“, изхожда от електронна поща на Валерия Рибова, като същият не е подписан с електронен подпис, нито инкорпорира упълномощаване от И.Н.Р. по предвидения в чл. 18 от АПК ред, съответно не са изпълнени и изискванията по чл. 18а, ал. 2 от АПК и чл. 21, ал. 1 от Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги, вр. чл. 51 от ЗЗДискр. В така подадения сигнал са изнесени твърдения относно несъблюдаване на установена от КЗД практика - Решение № 382/25.09.2018 г. на Трети СПЗС, с който акт на комисията е прието за установено на основание чл. 65, т. 1 от ЗЗДискр., че Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главният директор на ГДИН са извършили непряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. спрямо X. Х. по признак „лично положение“; предписано на ответниците е на основание чл. 65, т. 4 и чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. да издадат в тримесечен срок от постановяване на решението такива методически указания, с които да въведат общи стандарти по отношение престоя на открито за всички лица, изтърпяващи наказанието „лишаване от свобода“, „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без право на замяна“ без оглед на мястото на изтърпяване на наказанието, в което се намират тези лица. С Решение № 1789 от 04.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8035/2019 г. е оставено в сила Решение № 2811 от 23.04.2019 г. по адм. дело № 11166/2018 г. на Административен съд София–град, с което е отхвърлена жалбата на ГДИН срещу Решение № 382/25.09.2018 г. по преписка № 317 /2015 г. на КЗД. Решение № 382/25.09.2018 г. на Трети СПЗС при КЗД е придобило стабилитет с влизане в сила на потвърдителното решение на ВАС.

Впоследствие от Валерия Рибова е подадено и Писмо с вх. № 44-00-130/18.01.2021 г. по описа на КЗД, касаещо по същество горепосочения Сигнал с вх. № 44-00-3876/21.12.2020 г. по описа на КЗД и допълващо изложеното в него, като е приложена Справка относно престоя на открито на лишения от свобода И.Н.Р. във връзка с хода на адм. д. № 2177/2019 г. по описа на Административен съд–Бургас с предмет претърпени неимуществени вреди вследствие противоправно бездействие на длъжностни лица на ГДИН, гр. София, изразяващо се в неосигуряване на нормални санитарно-битови и хигиенни условия в наказателна килия № 211 и неизпълнение на медицински задължения в периода от 24.07.2019 г. до 07.08.2019 г. и от 09.08.2019 до 23.08.2019 г., или общо 28 дни, през които ищецът е изтърпявал дисциплинарни наказания „изолиране в наказателна килия зa срок oт 14 денонощия“.

С Писмо вх. № 44-00-314/04.02.2021 г. по описа на КЗД, посочено в Разпореждане № 586/12.10.2022 г. на Председателя па КЗД за образуване на преписка № 208/2022 г., още веднъж е подадена депозираната вече Справка от Началника на Затвора гр. Бургас при ГДИН, адресирана до Началника на ОСИН, като е приложена и декларация за липса на висящо производство, в която В. Р. е заявила, че в качеството си на жалбоподател няма заведено дело или висящо производство по същия спор или на същото правно основание между същите страни пред съд.

С Уведомление по чл. 30 от АПК с изх. № 44-00-574/19.02.2021 г. по описа на КЗД Валерия Рибова е информирана, че при извършена служебна проверка за наличие на предпоставките за допустимост на искането, отправено до КЗД, е констатирано, че подадената от нея Жалба вх. № 44-00-3876/21.12.2020 г. с допълнения с вх. № 44-00-130/18.01.2021 г. и с вх. № 44-00-314/04.02.2021 г. не отговаря на всички изисквания за допустимост, разписани в чл. 51, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4 и 5 от ЗЗДискр., в чл. 27, ал. 2, т. 2 и 4, в чл. 29, ал. 2 от АПК. С оглед тези констатации и на основание чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от АПК на Рибова е предоставен седемдневен срок от получаване на уведомлението да отстрани недостатъците в отправеното до КЗД искане, като: посочи срещу кого подава жалбата с указване на съответно лице/а или институция и адрес за кореспонденция; посочи и обоснове защитен от закона признак/признаци по чл. 4 от ЗЗДискр., имайки предвид, че по смисъла на § 1 от ДР на ЗЗДискр. „тормоз“ е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4 от ЗЗДискр.; да систематизира оплакванията си за дискриминация, като изложи кратко, ясно и последователно обстоятелствата, върху които се основава жалбата (с какви действия и бездействия е нарушен принципът на равенство в третирането); да посочи лица за сравнение, спрямо които при сравними и сходни обстоятелства е извършено или допуснато неравно третиране; да посочи конкретно исканията си с оглед компетентността на КЗД по чл. 4 от ЗЗДискр. Изрично е указано в уведомителното писмо, че при неизпълнение на дадените указания в срок и на основание чл. 52, ал. 3 от ЗЗДискр., вр. чл. 30, ал. 2 от АПК производството по образувана преписка ще бъде прекратено. В отговор отново по електронна поща е изпратено Писмо вх. № 44-00-609/22.02.2021 г. по описа на КЗД, изхождащо от Валерия Рибова, с което са направени искания за предоставяне на информация във връзка с извършени действия, след предшестващо подадените документи. Изпратено е от Рибова също по електронна поща и Писмо с вх.№ 44-00-694/01.03.2021 г. по описа на КЗД, в което авторът на заведената вече в комисията кореспонденция, засягаща правната сфера на И.Н.Р., не категоризира естеството въпреки дадените указания за отстраняване на нередовностите по искането, като същевременно преценката относно характера на депозираните искания се реферира към КЗД.

С последващо Уведомление изх. № 44-00-2094/04.06.2021 г. по описа на КЗД на В. Р. е било указано за пореден път да отстрани констатираните нередовности по искането, съдържащо и предупреждение, че при неизпълнение производството ще бъде прекратено. Същото е редовно връчено лично на Рибова на 14.06.2021 г. Последвал е отговор чрез Писмо с вх. № 44-00-2235/21.06.2021 г. по описа на КЗД, представляващо част от разпореждането за образуване на производството, в който изрично е посочено общо, че лишени от свобода с присъда „доживотен затвор“, изтърпяващи я в Затвор Бургас, са дискриминирани от Началника на Затвора в множество форми, като са цитирани и текстове от различни нормативни актове. Посочено е, че лишените от свобода нямали достъп до баня, спортни дейности, престой на открито във времевия период, предписан от КЗД, като е изтъкнат признак „местоположение“. Допълнено е, че чрез бездействие Началникът на Затвора, гр. Бургас по признак „лично положение“ е допуснал самоволно и целенасочено действие, недопускайки осъдените на „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без замяна“ до санитарни помещения, в т.ч. баня, кухня, клуб, фитнес, без правно основание. Цитиран е текстът на чл. 197, ал. 2 от ЗИНЗС. Посочено е, че на 21.02.2021 г., в ден за свиждане, в присъствието на В. Р. от лишения от свобода Р. са били прочетени и иззети/конфискувани доказателства с мотив, че той няма право да притежава и изкарва вътрешноведомствени актове. Направено е уточнение, че иззетите документи и лична кореспонденция са свързани с доказване на дискриминационно отношение към лишения от свобода, посочено и като причина за стореното, което действие по твърдение в писмото е било повторено на 04.03.2021 г. Писмото е подписано от И.Н.Р. и се явява първият документ, подписан от това лице. Предвид невъзможността за безпротиворечива индивидуализация на автора на текста обаче, на Валерия Рибова за пореден път е указано да отстрани констатираните нередовности по преписката с изпращането на Писмо изх. № 44-00-2487/06.07.2021 г., получено лично от Рибова на 18.07.2021 г. След изпращането на последното уведомление за отстраняване на нередовности по искането не е постъпвала нова информация от В. Р..

Около година след осъществяване на кореспонденцията с Валерия Рибова в комисията е постъпил документ, заведен под вх. № 44-00-2118/17.06.2022 г. по описа на КЗД, озаглавен „Заявление/Искова молба“, изхождащ от И.Н.Р., за който се сочи, че се намира във връзка със Сигнал вх. № 44-00-3876/21.12.2020 г., подаден от В.А.Р.в качеството на пълномощник на И.Р.. Видно от съдържанието на заявлението, лицето потвърждава, че Сигнал вх. № 44-00-3876/21.12.2020 г. произтича изцяло от него и че същият е подаден по негова молба от пълномощника му Валерия Рибова. Навеждат се твърдения в подаденото заявление, че представителната власт за подаване на сигнала от 21.12.2020 г. е било удостоверено пред КЗД с пълномощно и е бил представен акт за раждане. Изразено е искане за предоставяне на информация за извършени действия по сигнала, етап на разглеждане и други; направено е и искане за образуване на отделно производство относно твърденията за иззета лична кореспонденция и документи на 21.02.2021 г., на 21.03.2021 г. и на 21.11.2021 г. с Протоколи № 007316 и № 007317 за иззети вещи. Отправено е и искане Заявление/искова молба с вх. № 44-00-2118/17.06.2022 г. по описа на КЗД да бъде счетено за жалба по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. и да бъде насочено към установяване на пряка дискриминация по смисъла на чл. 4 от същия закон по признак „лично положение“, както и непряка такава по признак „месторождение“. Като меродавен период за извършване на преценка от комисията е посочено времето от 21.02.2021 г до 14.06.2022 г., за който жалбоподателят И.Н.Р. навежда твърдения за осъществено преследване, както и за извършена спрямо него пряка и непряка дискриминация от служител в Затвор Бургас, а именно – Петър Леков. Изнесени са данни, че във връзка с подадени искове пред БРС за установяване на дискриминация, към жалбоподателя са били отправени закани и заплахи от посочения служител Леков за завишаване оценката на риск и по-сериозни мерки в случай, че не се преустанови подаването на искове и жалби от Р.. Даден е пример в подкрепа на наведените твърдения, като са посочени и лица за сравнение относно замяната на режима и оценката на риска; посочен е и друг период (от 01.09.2019 г. до 14 06.2022 г.), в който се твърди, че посочените лица са били със заменен режим и/или изведени в общи части извън зоните за повишена сигурност. Твърди се, че това представлява проявена непряка дискриминация, която се намира в причинно-следствена връзка с твърдяното преследване. Заявено е от Р. в подаденото от него Заявление/искова молба вх. № 44-00-2118 от 17.06.2022 г., че му е налагана забрана за внасяне и получаване на таблет, лаптоп или стационарен компютър, който да използва за съхраняване на информация и документи, както и образователни и ограмотяващи програми, речници и други лингвистични материали с цел самообразоване и надграждане; твърди се, че отказът е осъществен неформално от страна на Началника на Затвора, гр. Бургас. За период на последното твърдяно нарушение, окачествено като дискриминация, е посочено времето от 01.02.2020 г. до 14.06.2022 г.

С Уведомление изх. № 44-00-2212/28.06.2022 г. на И.Р. е указано да прецизира исканията си, като отстрани констатирани нередовности, за което е предоставен седемдневен срок. В отговор е постъпило Писмо вх. № 44-00-2334/12.07.2022 г., в което се заявява, че подадените до този момент документи имат характер на жалба, като едновременно с това е предоставено саморъчно пълномощно от И.Н.Р. по отношение на В. А. Р.. С последващо Уведомление изх. № 44-00-2545/ 03.08.2022 г. по описа на КЗД до жалбоподателя И.Н.Р. му е указано да конкретизира лицата, срещу които са насочени неговите оплаквания. Постъпило е Писмо вх. № 44-00-2653/17.08.2022 г., в което Р. изтъква, че като ответни страни в производството следва да бъдат конституирани Б.р М. - Началник на Затвора гр. Бургас, към настоящия момент - освободен от поста, както и П. Л., изпълняващ длъжността Инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ в Затвор Бургас, Главен директор на ГДИН, гр. София и Министъра на правосъдието. Подадена е декларация относно липсата на производство пред съдебен орган по смисъла на чл. 71 от ЗЗДискр.

Въз основа на посочените до тук данни административният орган се произнесъл с процесното Решение № 161 от 21.04.2023 г. по преписка № 208/2022 г. по описа на КЗД, с което: 1. На основание чл. 56, ал. 2, вр. чл. 30, ал. 2 от АПК, вр. чл. 8, ал. 1, т. 6 от Правилата за производство пред КЗД е прекратил производството по преписка № 208/2022 г. по описа на КЗД в частта, в която същото е образувано въз основа на Сигнал с вх. № 44-00-3876/21.12.2020 г. на КЗД и допълнения към него с вх. № 44-00-130/18.01.2021 г., с вх. №44-00-314/04.02.2021 г., с вх. № 44-00-609/22.02.2021 г., с вх. № 44-00-694/01.03.2021 г., с вх. № 44-00-2235/21.06.2021 г., подадени от В.А.Р.с адрес в гр. Поморие; 2. Оставил е без разглеждане Сигнал с вх. № 44-00-3876/21.12.2020 г. на КЗД и допълнения към него с вх. № 44-00-130/18.01.2021 г., с вх. №44-00-314/04.02.2021 г., с вх. № 44-00-609/22.02.2021 г., с вх. № 44-00-694/01.03.2021 г., с вх. № 44-00-2235/21.06.2021 г., подадени от В.А.Р.с адрес в гр. Поморие; 3. Продължил е разглеждането на преписката въз основа на Жалба вх. № 44-00-2118/77.06.2022 г. по описа на КЗД, допълнения към нея с вх. № 44-00-2334/12.07.2022 г., с вх. № 44-00-2653/17.08.2022 г. и вх. № 44-00-2974/19.09.2022 г. – всички по описа на КЗД, подадени от И.Н.Р.,***. За да стигне до този извод, административният орган изложил подробни съображения, както следва:

По отношение на Сигнал вх. № 44-00-3876/21.12.2020 г. по описа на КЗД е прието, че несъобразяването с решението на комисията е било извършено от гражданския съд в Решение № 260864 от 14.12.2020 г. по гр.д. №2118/2020 г. Посочено е също с оглед изложеното в сигнала, че комисията е била уведомена от Главния директор на ГДИН досежно изпълнението на решението, в частност изпращане от него на окръжно писмо с цел изготвяне на Методически указания в смисъла, предвиден в него. При тези аргументи (от формална и материална страна) е възприето, че документ с вх. № 44-00-3876/21.12.2020 г. по описа на КЗД следва да бъде оставен извън полезрението на решаващия състав по преписка № 208 по описа на КЗД за 2022 г., като производството по нея следва да бъде прекратено в тази част. В допълнение е посочено, че предвид установеното разделение на властите в Конституцията на Република България, съответно Закона за съдебната власт, КЗД не разполага с правомощия по ревизиране на съдебни актове - дори и да беше редовен, сигналът, според приетото в оспореното решение, засяга обстоятелства, които са представлявали предмет на производство за защита от дискриминация по съдебен ред и това е пречка за тяхното повторно разглеждане предвид законоустановената забрана в този смисъл (алтернативност на административното и съдебното производство).

По допълнение с Писмо вх. № 44-00-130/18.01.2021 г. към Сигнал вх. № 44-00-3876/21.12.2020 г. по описа на КЗД (и двете по описа на КЗД) е прието, че обстоятелствата относно посочените в писмото оплаквания са разглеждани и разрешени е влязло в сила Решение № 680/17.06.2020 г. по адм. дело № 2177/2019 г на Административен съд, гр. Бургас, с което е установено наличие на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на ГДИН относно привеждане на наказателната килия на лишения от свобода И.Н.Р. съобразно изискванията на ЗИНЗС и ЕКЗПЧОС. Прието е, че същото е нередовно от формална страна поради подаване от лице без представителна власт - липсва надлежно упълномощаване от лицето, от чието име се твърди, че е подадено. По изложените съображения е прието, че допълнението следва да отпадне като основание в производството пред КЗД.

По допълнение с Писмо вх. № 44-00-314/04.02.2021 г. към Сигнал вх. № 44-00-3876/21.12.2020 г. (и двете по описа на КЗД), към което отново е приложена Справка от Началника на Затвора гр. Бургас, адресирана до Началника на ОСИН и декларация от Рибова за липса на висящо производство, е прието, че предвид изначалната липса на представителна власт, учредена от страна на лишения от свобода И.Н.Р., то същата, макар и принципно задължителна с оглед допустимостта на производството пред КЗД, се явява ирелевантна.

По отношение на Писмо вх. № 44-00-609/22.02.2021 г., подадено в отговор на Уведомление по чл. 30 от АПК с изх. № 44-00-574/19.02.2021 г. е прието, че тъй като с него са направени искания за предоставяне на информация във връзка с извършени действия след предшестващо подадените документи, то не представлява основание, въз основа на което да бъде образувано или проведено производство, макар и същото да е посочено като такова в разпореждането за образуване на преписка № 208/2022 г. Същото е прието и по отношение на Писмо с вх.№ 44-00-694/ 01.03.2021 г., подадено в отговор на Уведомление по чл. 30 от АПК с изх. № 44-00-574/19.02.2021 г., като в допълнение е посочено, че дори и предвид приложението към отговора - извадка на част от нормативен акт, носещ заглавие „Глава осма. Предложения и сигнали“, писмото от една страна не съставлява самостоятелно основание за сезиране на КЗД, а от друга - то няма и характер на допълнение към предходните такива (с вече изложените съображения досежно тяхната редовност).

По отношение на Писмо с вх. № 44-00-2235/21.06.2021 г., подадено в отговор на Уведомление изх. № 44-00-2094/04.06.2021 г. по описа на КЗД, както и с оглед неподаване на отговор по Уведомление изх. № 44-00-2487/06.07.2021 г., е прието, че предвид надлежното уведомяване на лицето за последиците от неизпълнение на дадените указания за отстраняване на констатираните нередовности по искането, производството следва да бъде прекратено на основание чл. 52, ал. З от ЗЗДискр, вр. чл. 30, ал. 2 от АПК, а подадените във връзка с него документи следва да бъдат оставени без разглеждане с оглед неотстраняване на нередовностите. Посочено е, че същите не могат да притежават реквизитите за редовност на основания за произнасяне от страна на Трети СПЗС при разглеждането на преписката и нейното разрешаване. Отделно от това съставът констатирал и наличие на влязъл в сила съдебен акт - Определение № 964 от 13.05.2021 г. на Административен съд - Бургас по адм. д. № 740/2021 г., в което е анализирана ситуацията, включително и досежно посочените по-горе документи. Така, видно от съдържанието на определението, съдът приел във връзка с подаден до комисията Сигнал вх. № 44-00-3876 от 21.12.2020 г. от И.Н.Р. чрез неговата майка и „легитимен“ пълномощник Валерия Рибова, че от представените с административната преписка доказателства категорично се установява, че в КЗД по електронната поща е постъпил неподписан сигнал с неуточнен характер от Валерия Рибова, заведен с вх. № 44-00-3876 от 21.12.2020 г. След проведен телефонен разговор с подателя на сигнала и постъпили от него допълнителни документи е извършена служебна проверка, при която е установено, че сигналът не отговаря на изискванията за допустимост по чл. 51, ал. 2, т. 1, 2, 3,4 и 5 от ЗЗДискр. и чл. 27, ал. 2, т. 2 и 4 и чл. 29, ал. 2 от АПК, поради което до Рибова с изх. № 44-00-574 от 19.02.2021 г. е изпратено уведомление по чл. 30 от АПК с предупреждение, че при неотстраняване на недостатъците в 7-дневен срок производството ще бъде прекратено. Съдът изтъква в своя акт, че на 01.03.2021 г. с вх. № 44-00-694 е постъпил отговор по електронна поща, с което недостатъците не са били отстранени и по тази причина сигналът е оставен без движение. Съставът е констатирал още, че към момента на постановяване на определението от 13.05.2021 г. посочените от страна на КЗД нередовности не са били отстранени независимо от проведената кореспонденция с подателя на сигнала (имейли, писма и телефонни разговори) и с оглед неотстраняване указаните нередовности в посочения срок същият е оставен без движение, като липсва хипотеза на бездействие от страна на администрацията. Въз основа на това административният орган е заключил, че горецитираните входящи документи следва да бъдат извадени от обсега на проверка на фактите по преписка № 208 от 2022 г., макар същите да са включени в разпореждането за нейното образуване.

За пълнота на изложението Трети СПЗС посочва също, че във връзка с производството по преписката е констатирал наличие на няколко съдебни акта, с които са засегнати обстоятелства, посочени от подателя на описаните по-горе документи - Валерия Рибова, по отношение на положението на И.Н.Р. в качеството му на лишен от свобода. Конкретно се сочи, че по сезиран с искове с правно основание чл.71, aл. 1, т. 1 и т.2 от ЗЗДискр. с искане за установяване на дискриминация към И.Н.Р., изразяваща се в неосигуряване на достъп до училище, учебни мероприятия и курсове за придобиване на професионална квалификация, състав на Районен съд – Бургас се е произнесъл с Решение № 260002/04.01.2021 г., с което е отхвърлил същите. Въз основа на мотивите на посочения съдебен акт административният орган е приел, че към момента на депозиране на писмата, чиято нередовност и липса на възможността им да сезират КЗД редовно, И.Н.Р. е разполагал с възможността да упражни правото си на защита относно извършвана спрямо него дискриминация пред независим и безпристрастен съд.

Досежно твърденията за надлежно упълномощаване на Валерия Рибова като пълномощник на И.Р. с оглед представено от него саморъчно пълномощно, приложено към Писмо вх. № 44-00-2334/12.07.2022 г., Трети СПЗС е посочил в оспореното решение, че същото не отговаря на изискванията на АПК досежно реквизитите му, а отделно от това, то е представено една година след последно отправеното съобщение във връзка с първоначалната кореспонденция, като предвид нередовността му от формална страна същото не разполага с достоверна дата по смисъла на ГПК. В допълнение е посочено, че дори и да е редовно, пълномощното има действие занапред и в този смисъл не е от естество да санира изначално нередовните сигнали, с които е била сезирана КЗД или да трансформира същите в жалби. В тази връзка е направено и позоваване на Определение № 964 от 13.05.2021 г. на Административен съд - Бургас.

В оспореното в настоящото производство решение е посочено, че подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез Комисията за защита от дискриминация по реда на АПК. Заверен препис от него е надлежно връчен на страните по преписката.

Жалба с вх. № 44-00-1888 от 17.05.2023 г. по описа на КЗД против Решение № 161 от 21.04.2023 г. на Комисия за защита от дискриминация по преписка № 208/2022 г. по описа на КЗД е подадена от И.Н.Р. чрез административния орган до Административен съд – Бургас, въз основа на която е образувано и настоящото съдебно производство.

При горната фактическа установеност съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата, като подадена от ненадлежна страна, е процесуално недопустима по следните съображения:

В разпоредбата на чл. 52 от ЗЗДискр. са регламентирани случаите, в които производството пред КЗД се прекратява. Така, според разписаното в ал. 3 на чл. 52 от ЗЗДискр., производството се прекратява, когато жалбата или сигналът бъде оттеглен или не бъде поправен в срока, определен от комисията. В ЗЗДискр. не е налична разпоредба, която да посочва дали актът на комисията по чл. 52, ал. 3 от ЗЗДискр. подлежи на обжалване. Съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗЗДискр. по въпросите, които не са уредени в този раздел, се прилага АПК. С оглед нормата на чл. 56, ал. 4 от АПК, актът за прекратяване на производството може да се обжалва по реда на Глава десета, Раздел четвърти от АПК.

В разглеждания случай състав на КЗД, след като е бил сезиран от В.А.Р.за нарушения на забраната за дискриминация, осъществена спрямо лишени от свобода, изтърпяващи присъди в Затвора Бургас, в т.ч. и спрямо И.Р., е прекратил производството по реда и при условията на чл. 52, ал. 3 от ЗЗДискр., вр. чл. 30, ал. 2 от АПК. Липсата на произнасяне по същество представлява отказ по смисъла на чл. 197 от АПК, съгласно която разпоредба отказът на органа може да се обжалва от лицето, отправило до административния орган искане за издаване на индивидуален или общ административен акт. В случая съставът на КЗД е възприел, че не е надлежно сезиран от В.А.Р.като пълномощник на И.Р. предвид липсата на представителна власт за подаване на жалба от негово име, поради което е прекратил производството по преписка № 208/2022 г. по описа на КЗД в частта, в която същото е образувано въз основа на Сигнал с вх. № 44-00-3876/21.12.2020 г. на КЗД и допълнения към него с вх. № 44-00-130/18.01.2021 г., с вх. №44-00-314/04.02.2021 г., с вх. № 44-00-609/22.02.2021 г., с вх. № 44-00-694/01.03.2021 г., с вх. № 44-00-2235/21.06.2021 г., подадени от Валерия Алекова Рибова, и е оставил без разглеждане Сигнал с вх. № 44-00-3876/21.12.2020 г. на КЗД и допълнения към него с вх. № 44-00-130/18.01.2021 г., с вх. №44-00-314/04.02.2021 г., с вх. № 44-00-609/22.02.2021 г., с вх. № 44-00-694/01.03.2021 г., с вх. № 44-00-2235/21.06.2021 г., подадени също от Валерия Алекова Рибова. С други думи, решението в оспорените от И.Р. части е постановено по отношение на В. Р.. При това положение правото на жалба срещу Решение № 161 от 21.04.2023 г. на Комисия за защита от дискриминация по преписка № 208/2022 г. по описа на КЗД в тези части съгласно разпоредбата на чл. 197 от АПК принадлежи именно на В. А. Р., а в конкретния казус такава е депозирана от И.Н.Р., който обаче съобразно разписаното в чл. 197 от АПК не разполага с правото да оспори акта на КЗД, тъй като не е лицето, подало жалбата за нарушения на забраната за дискриминация. В този смисъл Р. би имал право на жалба против последващ акт на КЗД, постановен в изпълнение на осъщественото с процесното решение волеизявление за продължаване разглеждането на преписката въз основа на Жалба вх. № 44-00-2118/77.06.2022 г. по описа на КЗД, допълнения с вх. № 44-00-2334/12.07.2022 г., с вх. № 44-00-2653/17.08.2022 г. и вх. № 44-00-2974/19.09.2022 г. – всички по описа на КЗД, подадени от И.Р.,***. Ето защо в конкретния случай за И.Н.Р. липсва правен интерес от оспорването на Решение № 161 от 21.04.2023 г. на Комисия за защита от дискриминация по преписка № 208/2022 г. по описа на КЗД в посочените части. Като процесуално недопустима, жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати само на това основание.

Ако се приеме, че в случая И.Р. разполага с право на жалба, съдът намира подадената жалба за неоснователна предвид следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган – състав на КЗД, определен по съответния предвиден за това ред за разглеждане на жалба. Издаденото решение е в законоустановената писмена форма и съдържа предписаните в чл. 66 от ЗЗДискр. реквизити. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Действията по проучване и конституиране на страни в административното производство следва да бъдат извършени от комисията едва след установяване допустимостта на жалбата. Съгласно чл. 27, ал. 2 от АПК, приложим в производството пред КЗД съобразно препращащата норма на чл. 70, ал. 1 от ЗЗДискр., административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането, което включва и наличие на въпрос от компетентност на друг орган, когато актът не може да бъде издаден без предварителното решаване на този въпрос (т. 3), наличие на правен интерес на заявителя, привлечените и встъпилите граждани и организации (т. 5) и наличие на други специални изисквания, установени със закон. Съгласно приложимите чл. 51, ал. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗЗДискр. жалбата или сигналът трябва да съдържат задължително изложение на обстоятелствата, на които се основават, изложение на исканията към комисията, дата и подпис на лицето, което подава жалбата, или на негов представител. В случая правилно заседателният състав е преценил, че жалбата няма изискуемото се от нормативния акт съдържание, поради което и в съответствие с чл. 30, ал 2 от АПК е дал ясни, точни и подробни указания до лицето, подало сигнала да отстрани констатираните нередовности. В дадения срок жалбоподателят не е отстранил указаните нередовности, а са представяни отговори, чието съдържание е с насоченост комисията да предприеме съответни действия по изложените в сигнала и допълненията към него данни за дискриминация, както и за предоставяне на информация относно етапа на разглеждане на искането.

В съответствие с нормата на чл. 52, ал. 3 от ЗЗДискр. административното производство се прекратява в два случая – по искане на страната, по чиято инициатива е започнало, и при нередовност на искането, ако не бъде поправено в срока, определен от комисията. За да е налице редовно производство пред КЗД, същата следва да е сезирана с надлежно искане, такова което да съответства на правомощията по чл. 47 от ЗЗДискр. В жалбата следва да е налице ясно изложение в какво се изразява нарушението (нарушенията) на ЗЗДискр. или друг закон, уреждащ равенството в третирането – кой от желаните ответници с какви точно актове, действия и/или бездействия е извършил дискриминация срещу жалбоподателя, какво е конкретното нарушение на всеки един ответник и в какво се изразява неравното третиране спрямо жалбоподателя във връзка с посочените оплаквания за осъществена дискриминация, т.е. следвало е в сигнала и допълненията към него, по отношение на които е прекратено производството и същите са оставени без разглеждане, да бъде уточнено в какво точно се изразява неравното третиране срещу лицето, от чието име се подава искането и защо именно чрез конкретните признаци то се чувства дискриминирано, да се уточни кои точно защитени негови права са нарушени и в тази връзка – какви са исканията към Комисията.

Безспорно е, че жалбоподателите не са длъжни да квалифицират правно формата на дискриминационния акт, както и признаците на дискриминация, тъй като това е задължение на КЗД. Последното обаче следва да се основава на изложените в жалбата обстоятелства и фактически твърдения, които следва да са конкретизирани ясно, точно и последователно, което не е направено в настоящия случай. Простото твърдение за дискриминация не е достатъчно, за да обуслови редовност на сезиращата административния орган жалба, а това следва да се подкрепи с точни, конкретни и ясни факти и обстоятелства, относими към предмета на проверката в рамките на предоставените по закон правомощия на КЗД. Затова правилно административният орган е поискал уточняване на твърденията по жалбата в рамките на търсената от комисията защита. Доколкото жалбоподателят се позовава на дискриминация, то е следвало да се конкретизират обстоятелствата и твърденията за по-неблагоприятното му третиране и да се уточни предмета на проверка с оглед компетентността на този орган и целите на специалния закон. Дадени са конкретни, ясни и изпълними указания за отстраняване на нередовности посредством излагане на факти, сочещи на неравно третиране от определени лица, респективно – осъществяване на дискриминация. Това са задължителни реквизити на жалбата съгласно чл. 51, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗЗДискр. При непосочването им за органа е невъзможно определяне предмета на спора, конституиране на ответниците по жалбата и респективно – установяване на дискриминация.

В случая, както от изложените в първоначалната жалба доводи, така и в последващите постъпили отговори до КЗД не става ясно в какво конкретно се изразява дискриминационното отношение към конкретното лице от всеки от посочените ответници, в какво качество е проявено, във връзка с кои негови защитими от закона права е търсената защита от дискриминация и в какво се изразява противоправния резултат, още повече че и сигналът, и допълненията към него са депозирани пред КЗД без наличие на представителна власт на лицето, което е равносилно на липса на каквото и да е волеизявление от страна на Р., т. е. липсва поправена жалба. Това на практика е сторено едва с подаденото от И.Р. близо година след първоначално подадения сигнал от 21.12.2020 г. Заявление/искова молба вх. № 44-00-2118/17.06.2022 г. по описа на КЗД и последващите допълнения към него, по отношение на които с процесния акт е взето решение за продължаване разглеждането на образуваната вече преписка № 208/2022 г. и предстои произнасяне по тях.

Както се посочи по-горе, административният орган на всеки един етап от производството може да проверява предпоставките за допустимостта на искането, което следва по аргумента на разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от АПК, приложим в производството пред КЗД по силата на препращащата норма на чл. 70, ал. 1 от ЗЗДискр. В заключение съдът намира, че в конкретния казус безспорно се установява, че дадените от комисията многократни указания за отстраняване на констатираните нередовности по сезиращата я жалба не са изпълнени в срок, поради което КЗД обосновано е приложила последицата по чл. 52, ал. 3, предложение второ от ЗЗДискр. – оставяне без разглеждане на жалбата и прекратяване на производството, за което е било налице изрично предупреждение в изпратените до лицето уведомителни писма. По изложените съображения, съдът намира, че сезиращата го жалба е неоснователна на това основание, а отказът на ответника да разгледа жалбата по същество в посочените части е правилен и законосъобразен.

Съдът дължи произнасяне и по отправеното с жалбата искане за предоставяне на правна помощ за образуваното съдебно производство с посочване на адвокат К. А. от АК - Бургас като предпочитан процесуален представител, който да бъде назначен. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Закона за правната помощ ЗПП) правна помощ под формата на процесуално представителство се предоставя в случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство. Според ал. 2 на чл. 23 от ЗПП правна помощ се предоставя и когато страната по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Предвид цитираните текстове на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от ЗПП в конкретния случай не се предвижда по силата на закон задължителна адвокатска защита. Приложими са разпоредбите на чл. 23, ал. 2 ЗПП, които включват следните предпоставки: 1. страната по дело да не разполага със средства за заплащане на адвокат и желае да има такъв и 2. интересите на правосъдието изискват това. В случая, интересите на правосъдието не изискват предоставяне на правна помощ. Не са налице изискванията за задължителна защита, безплатна правна помощ съгласно чл. 24, т. 1 и 2 от ЗПП, в това число и за процесуално представителство. Правна помощ не се предоставя, когато предоставянето  не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, както и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.

При липса на заявени претенции за разноски от страните по делото такива не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 200, ал. 1 и чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по опис материалите от административната преписка по издаване на Решение № 161 от 21.04.2023 г. на Комисия за защита от дискриминация по преписка № 208/2022 г. по описа на КЗД, постъпили с Писмо изх. № 10-00-354 от 02.06.2023 г.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА Справка изх. № 3781/14.11.2023 г. от Началника на Затвора Бургас, Възражение рег. № 12774, екз. № 1/16.11.2023 г. от Министъра на правосъдието и Главния директор на ГДИН, депозирано чрез надлежно оправомощен процесуален представител Л. Н. и Писмено становище изх. № 1933/20.11.2023 г. от Главния директор на ГДИН, депозирано чрез пълномощника инспектор Т. Ч. – Старши юрисконсулт в ОСИН, гр. Бургас.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Н.Р., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в гр. Бургас, против Решение № 161 от 21.04.2023 г. на Комисия за защита от дискриминация по преписка № 208/2022 г. по описа на КЗД в частта, с която на основание чл. 56, ал. 2, вр. чл. 30, ал. 2 от АПК, вр. чл. 8, ал. 1, т. 6 от Правилата за производство пред КЗД е прекратено производството по преписка № 208/2022 г. по описа на КЗД в частта, в която същото е образувано въз основа на Сигнал с вх. № 44-00-3876/21.12.2020 г. на КЗД и допълнения към него – с вх. № 44-00-130/18.01.2021 г., с вх. №44-00-314/04.02.2021 г., с вх. № 44-00-609/22.02.2021 г., с вх. № 44-00-694/01.03.2021 г., с вх. № 44-00-2235/21.06.2021 г., подадени от В.А.Р.с адрес в гр. Поморие, както и в частта, с която е оставен без разглеждане Сигнал с вх. № 44-00-3876/21.12.2020 г. на КЗД и допълнения към него – с вх. № 44-00-130/18.01.2021 г., с вх. №44-00-314/04.02.2021 г., с вх. № 44-00-609/22.02.2021 г., с вх. № 44-00-694/01.03.2021 г., с вх. № 44-00-2235/21.06.2021 г., подадени от В.А.Р.с адрес в гр. Поморие, и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1005/2023 г. по описа на Административен съд–Бургас.

НЕ УВАЖАВА искането на И.Н.Р. за предоставяне на правна помощ по адм. дело № 1005 от 2023 г. по описа на БАС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в седемдневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: