Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

 

град София, 24.08.2022 година

 

            В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в състав:                                               

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                            мл.с.: ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА

 

при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор …..……… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №1964 по описа за 2021 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

            С решение №20244447 от 05.11.2020г., постановено по гр.дело №40274/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 120-ти състав, е осъдена С.О.да заплати на Е. Т.В. и А.С.В. на основание чл.49 от ЗЗД сумата от 3000.00 лв., представляваща стойност на увредени растения, находящи се до разрушената ограда; сумата от 13367.95 лв., представляваща стойност на разрушената ограда, и сумата от 8790.22 лв., представляваща стойност на временната ограда, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – 26.09.2017г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 2866.33 лв., направени по делото разноски.

            Постъпила е въззивна жалба от ответника - С.О., чрез юрисконсулт Зорница Кондакова, с която се обжалва изцяло решение №20244447 от 05.11.2020г., постановено по гр.дело №40274/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 120-ти състав, с което са уважени предявени искове с правно основание чл.49 от ЗЗД. Инвокирани са доводи за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в противоречие на закона и събраните по делото доказателства. Поддържа се, че първоинстанционният съд е обосновал неправилен извод, че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав на нормата на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника – С.О.по повод възложена работа на изпълнителя относно осъществяване на дейности по реконструкция и разширяване на бул.“Монтевидео“, при която е разрушена западната част от ограда, собственост на ищците, както и намиращите се до тази част от оградата многогодишни растения са увредени и унищожени. Твърди се, че по делото не е доказано противоправно поведение или бездействие на служители на ответника, в резултат на което да са причинени твърдяните от ищците имуществени вреди. Излага се, че изградената масивна ограда в разрушената й западна част не съответства на одобрения проект и на разрешение за строеж №73/30.03.2001г., издадени от Главен архитект на СО район “Овча купел“, поради което за ищците е възникнало задължение да я премахнат, респективно не може да се обоснове, че е налице противоправно действие от страна на лице, на което ответника е възложил работа. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение на СРС и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

            Въззиваемите страни - Е. Д.Т.- В. и А.С.В., чрез адв.Я.А., депозират писмен отговор, в който вземат становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Излага се, че обжалваното съдебно решение е законосъобразно, постановено при правилно обсъждане на релевантните по делото доказателства и при спазване на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че правилно е прието от първостепенния съд, че е налице основание за ангажиране по реда на чл.49 от ЗЗД на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника – С.О.. Твърди се, че във въззивната жалба няма наведени конкретни доводи в какво се състои порочността на постановения съдебен акт. Относно релевираното твърдение за незаконност на изградената масивна ограда в разрушената й западна част се сочи, че се навежда за първи път във въззивната жалба и като такова е преклудирано и не следва да се обсъжда от съда. По същество моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявени са от Е. Д.Т.- В. и А.С.В. *** с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.          

       При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми, и по същество е правилно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и е направил законосъобразни изводи в съответствие с данните по делото и материалния закон. Съдът е обсъдил всички кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника - С.О.в хипотезата на чл.49 от ЗЗД като е приел, че са доказани всички елементи от сложния фактически състав на цитираната правна норма. Противоправното поведение на служители на ответника се изразява в неизпълнение на тяхно основно задължение, вменено по силата на закона – ЗУТ и подзаконов нормативен акт - Наредба за принудителното изпълнение на заповеди по чл.195, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗУТ за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях и заповеди по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на С.О., като не е осъществена предвидена административна процедура по издаване на съответна заповед за премахване на  процесната западна част от масивната ограда, намираща се в отчуждената част от имота, собственост на ищците, съответно неуведомяването на ищците за необходимостта от премахване на посочената част от оградата им и прилежащите растения. Проявеното бездействие на длъжностните лица при ответника се явява непосредствена причина за настъпилото увреждане на ищците и претърпените в резултат от него имуществени вреди, т.е. противоправното поведение на служители на ответника е в пряка и причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. На следващо място съдът счита, че в случая не е оборена презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД, не е установено, че служителите на ответника са направили всичко необходимо, но въпреки положените усилия е възникнал вредоносния резултат. В случая по делото такова поведение на служители на ответника не е доказано. При това положение са налице основанията в закона за ангажиране на гражданската деликтна отговорност на С.О.съгласно чл.49 ЗЗД. Прието е още, че по делото са доказани претърпените от ищците имуществени вреди, изразяващи се в стойността на разрушена западна част от масивна ограда, стойността на увредени растения, които са подробно индивидуализирани по вид и количество в исковата молба, находящи се до разрушената ограда; както и стойността на временна ограда, направена от ищците на мястото на разрушената част от същата. Обоснован е краен извод, че в хипотезата, когато общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение, като размерът за претърпените имуществени вреди е доказан с оглед приетите по делото заключения на съдебно-ботаническа и съдебно-техническа експертиза, които правилно са кредитирани от съда като обективно и компетентно изготвени, неоспорени от страните в хода на съдебното производство. Така изложените правни аргументи са законосъобразни, постановени при правилно приложение на материалния закон – ЗЗД и след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, поради което настоящият състав препраща към тях на основание чл.272 от ГПК, без да излага собствени такива. Първостепенният съд правилно е разпределил доказателствена тежест между страните съобразно нормата на чл.154 от ГПК и е изпълнение задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, обосновал е законосъобразни правни изводи, които се основават на правилен анализ на събраните по делото доказателства и правилно е тълкувал и приложил материален закон. Доводите във въззивната жалба са изцяло неоснователни.

Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се посочи следното:

Отговорността за вреди на юридическите лица е по чл.49 от ЗЗД. По съществото си тя е гаранционно- обезпечителна, тъй като ответното дружество не отговаря за своя вина, действие или бездействие, а за такива на негови работници или служители. Те трябва да са причинили вредите - имуществени и/или неимуществени, при или по повод възложената им работа, както и те да се дължат на техни противоправни действия или бездействия, които да са извършени виновно. Предмет на доказване е както наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане, а така и също и факта на възлагане на работата. В случая по чл.49 от ЗЗД законодателят е възложил репариране на вредите на правен субект, който отговаря на основание, различно от това на деликвента. Отговорността по чл.49 от ЗЗД се реализира въз основа на правната норма, чийто фактически състав изисква установяването на определени предпоставки. При осъществяването им се достига до ангажиране на отговорността на възложителя на работата. В настоящия случай се претендира ангажиране отговорността на ответника, който е възложил на трето лице изпълнение на работа, по повод на която е настъпил твърдяния вредоносен резултат - разрушена е западна част от масивна ограда, намираща се в отчуждената част от имота, собственост на ищците, в резултат на което са им причинени имуществени вреди, подробно индивидуализирани в исковата молба и доказани в хода на съдебното производство. С оглед характера на отговорността по чл.49 от ЗЗД, възложителят може да се освободи от отговорност, ако докаже, че този, комуто е възложена работата не е причинил вреда и действията му не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената работа /ПП на ВС №7/29.12.1958г./. В случая ответникът по делото не релевира доводи за наличие на някое от посочените обстоятелства, при които може да се освободи от отговорност.

В конкретния случай правният спор между страните е относно дали е доказано противоправно поведение на лица, на които ответникът е възложил работа, в резултат на която е настъпил твърдяния от ищците деликт. В случая макар и по делото да не са представени доказателства не се спори между страните относно факта, че ответникът е възложил на трето неучастващо по делото лице – “Трейс София“ ЕАД изпълнение на видове СМР по реконструкция и разширение на ул.“Монтевидео“, съгласно влязъл в сила ПУП, като при извършването им изпълнителят е разрушил западната част от масивна ограда, собственост на ищците. Признание за наличието на тези неизгодни за ответника факти се съдържат в приетото по делото писмо рег.индекс №17-КЦ51-281/13.10.2017г., изготвено от Кмета на СО район “Овча купел“ и доколкото в хода на съдебното производство съдържанието му не е оспорено от ответника, съдът приема за доказани.  По отношение на процесната разрушена част от масивната ограда, която не е била предмет в отчуждителната заповед, не е налице спор между страните, че е собственост на ищците, поради което разрушаването й, съответно унищожаването на растителните видове, намиращи се в близост до нея от изпълнителя, на който е възложено извършване на видове СМР по реконструкция и разширение на ул.“Монтевидео“, съгласно влязъл в сила ПУП, следва да се определи като противоправно поведение с оглед нарушаване на основното задължение на всеки да не вреди другиму. То произтича непосредствено от закона (чл.45 от ЗЗД). В този смисъл следва да се приеме, че противоправно се явява всяко поведение, което нарушава изискванията на посочената императивна правна норма, като при деликтите то се изразява в накърняване на предписанията на тази норма да не се вреди другиму. При неговото неизпълнение за увреждащия възниква задължението да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Поддържаното във въззивната жалба единствено възражение,че процесната разрушена част от оградата е била изградена в несъответствие на одобрения проект и на разрешение за строеж №73/30.03.2001г., издадени от Главен архитект на СО район “Овча купел“, съдът намира за неоснователно, тъй като при доказателствена тежест за ответника по делото няма ангажирани доказателства в подкрепа на това твърдение, липсват и доказателства ответникът да е осъществил административна процедура по премахване на незаконен строеж, съответно да е била издадена заповед по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж или части от него. Отделно от това и само за пълнота въззивният съд намира да посочи, че законността на оградата е ирелевантна за правото на ищците да търсят обезщетение за претърпените от тях имуществени вреди.

С оглед на изложените съображения съдът приема, че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав на правото по чл.49 от ЗЗД и налице са основанията в закона за ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника. Поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с крайния извод на първоинстанционния съд обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

С оглед изхода от спора право на разноски има въззиваемите страни. На основание чл.78, ал.1 от ГПК въззивника-ответник следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите страни - ищци сторените от тях разноски пред настоящата инстанция в размер на сумата от 700 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав                                       

Р  Е  Ш  И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №20244447 от 05.11.2020г., постановено по гр.дело №40274/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 120-ти състав.

ОСЪЖДА С.О., Булстат ******, с адрес: град София, ул.“******; да заплати на Е. Д.Т.-В., с ЕГН **********, и А.С.В., с ЕГН **********,***; на основание чл.78, ал.1 от ГПК общо сумата от 700 лв. /седемстотин лева/, реално сторени разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от съобщението до страните, че е постановено, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

     ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       ЧЛЕНОВЕ : 1./                         2./