№ 1699
гр. ***, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20224430100885 по описа за 2022 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,
вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 2247,11 лв. и чл.422, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД с цена на иска 92,33 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
"***-***" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.***, ***, ЕИК ***,
срещу Б. Г. С., ЕГН**********, гр.***, ***, в която се твърди, че е издадена
заповед за изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.
№********** 6465/2021 по описа на РС-***, която е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Твърди, че претенцията за заплащане на
сумите по издадената заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия
до топлоснабдения имот на ответника- апартамент № 2, находящ се на адрес
гр. ***, ***, с аб.№***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на
топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, ответника и клиент на топлинна
енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия . Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения
период законодателство в областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл.
1
150. (1) Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски
съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен
труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г.
Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между
клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен
реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането
на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като
на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума. Твърди, че ответника, съгласно приложеното към
заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № *** е
използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период и не е погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна
собственост, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до
имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия от ***-***. Твърди, че сумите за ТЕ за
процесния период са начислявани от “*** - ***” ЕАД по изготвяни отчети от
фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
Топлоснабдяването. Посочва, че претендираните суми за процесния период
2
са: сума за отопление с ИРУ- 90,98 лева, сума за отопление без ИРУ-0 лв.,
енергия, отдадена от сградна инсталация- 264,15 лв., сума за битово горещо
водоснабдяване- 1100,75 лв, услуга дялово разпределение- 25,75лв.,
корекция-+765,48лв. Твърди, че в имота на ответника има монтирани 3 ИРУ,
0 водомер, а сумата за сградна инсталация е определена при отопляем обем
188,37 куб.м. Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да се
признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата 2247,11
лева за главница за периода 01.12.2019г. – 31.08.2021 г., 92,33 лева мораторна
лихва за периода от 04.02.2020г. до 01.10.2021г. и законната лихва върху
главницата от 22.02.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми била
издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№ ********** 1268/2021г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените
по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника, в който счита, че исковете са
неоснователни и недоказани, поради което ги оспорва изцяло. Фактическите
твърдения на ищеца се свеждат до позоваване на текстове от ЗЕ и от Общи
условия от 2007 г и твърдение за ползване на топлинна енергия, от които се
извежда задължение на ответника за заплащане на суми в размера, посочен в
извлечението. Счита тези твърдения за недоказани и неоснователни поради
следното: Недоказано е твърдението, че ответника е клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ; Липсват доказателства в
подкрепа на твърдението, че общите условия от 2007 г., на които има
позоваване, отговарят на изискванията на чл. 150, ал.1 и ал. 2 от ЗЕ, влезли са
в сила и са породили последици. Представеното копие от съобщение във
местен вестник „Посоки“ за общи условия няма качеството на доказателство
съобразно изискванията на ГПК- твърди, че е непълно и невярно, поради
което оспорва верността на общите условия в посоченото писмено
доказателство, на което се позовава ищецът. Липсват доказателства за
публикуване в един централен всекидневник и за одобряване от КЕВР, респ.
за пораждане действие на тези условия, на които се позовава ищецът,
включително за липса на промени от 2007 г. до сега. Счита, че не са налице
доказателства за действащи валидни общи условия съобразно изискванията
на ЗЕ, същите противоречат на закона и добрите нрави. Твърди, че липсват
доказателства относно цената: по какви цени е формирана главницата,
3
променени ли са, регулирана ли е цената за исковия период съобразно чл. 30,
ал. 1 от ЗЕ, спазен ли е реда по глава IV от Наредба № 5/23.01.2014 г. на
КЕВР за регулиране цените на топлоенергия. Счита, че е недоказано
твърдението, че ответника е ползвал топлинна енергия за исковия период на
стойност исковата сума. Приложената справка-извлечение от сметка по пера е
без дата и подпис на съставител за задълженията на ответника за консумирана
топлинна енергия за главница и лихва за посочените периоди. Посочено
извлечение няма признаци на частен документ по смисъла на чл. 180 от ГПК -
то е създадено единствено за нуждите на процеса, не е връчвано на ответника
и няма материална доказателствена сила. Липсват данни за автор на
документа и подпис на лицето, чието изявление се съдържа в справката. Тъй
като се претендира и стойност на енергия за сградна инсталация, прави
възражение, че съобразно чл. 9, §3, б. „н“ от Директива 2012/27/ЕС
самостоятелна услуга „сградна инсталация“ няма и предвиждането й е
неравноправна клауза по смисъла на чл. 3 от Директива 93/13 към Регламент
2006/2004, поради което е нищожна. Счита, че за да се претендира исковата
сума като стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия, ищецът
следва да докаже, че е извършено дялово разпределение на топлинната
енергия в сградата от ищеца за исковия период на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение. Позоваването на Общите условия от 2007 г.
не доказва извършване на реален отчет на уредите за дялово разпределение,
тъй като тези условия уреждат отношенията с всички потребители. Счита, че
ищецът не е доказал какво количество топлоенергия реално е предоставено и
разпределено на ответника, както и кое и за кой период е платено. В тази
връзка прави възражение, че само от справка извлечение не може да се
направи извод за доставка, правилно разпределение и начисление стойност на
топлоенергия. Счита, че главницата е определена от ищеца в нарушение на
изискването на ЗЗП и Директива 2011/83 ЕС относно ясни, недвусмислени и
лесно разбираеми от потребителите сметки. Счита, че ответника не дължи
плащане на исковата сума, тъй като начисленото количество топлоенергия не
е реално предоставено и потребено, а това противоречи на принципа на
изчисляване на потребената енергия въз основа на реално енергийно
потребление. Счита, че ищецът е нарушил чл. 9 и 10 от Директива 2012/27
ЕС, които установяват изискване за фактуриране на енергията въз основа на
действителното й потребление. Същото изискване е въведено и в
4
националното законодателство с разпоредбата на чл. 155, ал. 2 от ЗЕ. Твърди,
че при топлоснабдяването на сградата ищецът не е спазил показателите и
изискванията за качество на топлоснабдяването.По отношение на иска за
обезщетение за забава счита, че същият е неоснователен и недоказан, тъй като
не са доказани фактическите твърдения за главния иск и в частност как е
формирана главницата, въз основа на каква цена, спазени ли са изискванията
за цената, какъв е нейния размер и има ли основание за нейната дължимост.
Отделно от това претенцията не е доказана по размер. Моли исковете да
бъдат отхвърлени. По отношение на претендираното юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лева, счита че същото е прекомерно с
оглед фактическата и правна сложност на делото и с оглед разпоредбата на
чл. 78, ал. 8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г., съгласно която в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от НА за дарение на недвижим имот ***, том ***, дело ***г. е
видно, че Б. Ж. С. е придобил правото на собственост върху процесния
топлоснабден имот- Апартамент № 2, находящ се в гр.***, ***. Този факт е
деклариран от ответника и в Молба от 29.04.1999г./л.34 от делото/.
По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „***-***”ЕАД на потребители в гр.***, приети с
протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „***-***”ЕАД и
одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени
от отвеницата по делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат
взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “*** ***”
ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани
“купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде
физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми
писмено продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или
вещно право на ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите
условия е предвидено, че при промяна на собствеността или вещното право
на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да
подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за откриване, промяна или
закриване на партида, към което са приложени копия от документи
удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на
5
собственост или вещно право на ползване на имота.
Приети по делото са 3 броя формуляри за отчет, в които са отразени
показанията на монтираните на отоплителните уреди в имота уреди за дялово
разпределение /л.129-131 от делото/. Същите са оспорени по отношение на
авторството на подписите, положени от името на „клиент“, с твърдения, че
подписите не са положени от Б. С.. Прието е за безспорно между страните, че
подписа за „клиент“ в трите броя формуляри за отчет, не са положени от Б.
С..
Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза
като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От него се
установява, че воденото в счетоводството на ищеца неплатено задължение за
процесния топлоснабден имот за топлинна енергия за периода от 01.12.2019г.
до 31.08.2021г. е в общ размер от 2244,44 лв. от които 90,98 лв.-ТЕ за
отопление с ИРУ, 0 лева ТЕ за отопление без ИРУ, 264,15 лева-ТЕ за сградна
инсталация, ТЕ за БГВ-1100,75 лв. лева, 762,81 лева-корекция и 25,75 лв.-
такса услуга дялово разпределение. Лихвата за забава върху непогасената
горепосочена главница за периода от изпадане на ответника в забава до
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 12.10.2021г. е
в размер на 102,26 лв.
Съдът възприема заключението на приетата съдебно-техническа
експертиза, като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От
заключението в неговия писмен вид, както и направените уточнения и
допълнения в съдебно заседание се установява, че процесния апартамент се
намира в топлофицирана сграда. Общия отопляем обем на сградата е 2281,12
куб.м., а отопляемия обем на процесния апартамент е 188,37 куб.м. Банята в
имота не се отоплява. В имота има монтирани 3 броя отоплителни тела, които
са оборудвани с индивидуални разпределиттелни уреди. Ползва се топла
вода. Тъй като ФДР „*** България” ООД прави годишни изравнителни
сметки, през отделните месеци от процесния период са начислявани
прогнозни дялове. В края на отоплителния сезон топлоразпределителите се
отчитат и се изготвя изравнителна сметка за целия отоплителен период. В
рамките на процесния период водомера е бил повреден и е начислена
служебна консумация за един живущ по 140 л/ден.
Сградата, в която се намира процесния имот е присъединена към
топлопреносната мрежа. Абонатната станция е доставяла топлинна енергия
до имота в рамките на процесния период. При изготвянето на
6
индивидуалните сметки от топлинния счетоводител са спазени изискванията
на Методика за разпределение на топлинната енергия в сгради етажна
собственост, Приложение към чл.61 ,ал.1 от Наредба за топлоснабдяване №
16-334/06.04.2007г. топломерът в абонатната станция е преминал
изискващите се проверки, удостоверено със съответните свидетелства от
проверки и констативни протоколи. Общия водомер е преминал съответна
метрологична проверка. Разлики в изчисленията на ФДР не са констатирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 2589,19 лв.:
Видно от НА за дарение на недвижим имот ***, том ***, дело ***г. е
видно, че Б. Ж. С. е придобил правото на собственост върху процесния
топлоснабден имот- Апартамент № 2, находящ се в гр.***, ***. Този факт е
деклариран от ответника и в Молба от 29.04.1999г./л.34 от делото/.
Съдът намира, че страните по делото са в облигационно
правоотношение при общи условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от
17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ В
съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите
правни норми, уреждащи отношенията между страните по делото през
процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на
тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на
облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на
ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на
ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови
нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл.
7
150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава
възможност съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ.
С оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което
е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква
по силата на закона с придобиването на правото на собственост или
ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия
собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения
имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването
на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален
обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без значение, че между
страните не е сключен индивидуален договор за доставка на топлинна
енергия.
Установи се от съдебно-техническата експертиза, че процесния
топлоснабден имот се намира в сграда, за която е сключен договор за
топлоснабдяване и през отоплителните периоди на процесния период до
сградата е доставяна топлинна енергия, поради което и до процесния
топлоснабден имот. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника
дължи на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия,
отдадена от сгр.инсталация,за БГВ и за услуга дялово разпределение.
Клиента на топлинна енергия е задължен да участва в заплащането на
отделената от сградната инстралация топлоенергия, съобразно своя дял в
нея,с оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и
чл.153,ал.6 от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горещо
водоснабдяване е обща етажна собственост,съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ,при
което и с оглед разпоредбата на чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва да
участва в ползите и тежестите на тази обща вещ съобразно с частта си. Както
се приема и в Решение №5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на
Конституционния съд на РБ,заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна
енергия от собствениците и носителите на вещни права.То следва от факта,че
сградната инсталация е обща част по предназначение,от която никой не може
да се откаже, поради което и плащането се извършва съразмерно на
8
отопляемите обекти по проект.В случаите на чл.153,ал.6 от ЗЕ, в които
потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в
имотите си, същите остават потребители на топлинна енергия,отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Неоснователно е и възражението на ответника на основание чл.62 ЗЗП,
че доставената топлоенергия е непоискана доставка. Според чл. 153, ал.6 ЗЕ
(в неговата редакция, до изм. бр. ДВ 54 от 2012 г.) етажните собственици,
прекратили топлоподаването към своите имоти, остават "потребители" на
топлинната енергия от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, докато в законовия текст след изменението е
възприет терминът "клиенти", а не потребители на топлинни услуги, тъй като
обективно услугата е прекратена и липсва основание за нейното доставяне,
предвидено в закона. Заплащането на топлоенергията, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата за лицата,
отказали се от услугата в индивидуалните си имоти, се явява задължение на
етажните собственици в съответната сграда, доколкото ЕС не е взела решение
за прекратяване на топлоподаването към нея, респективно – доколкото
топлоподаването към нея не е прекратено. Правото на част от собствениците
да не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти
категорично не води до извода, че не следва да заплащат разходваната в
общите части топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на
вещни права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната
инсталация и на общите части в сградата. Затова те следва да поемат
припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, тъй като съгласно
ЗЕ, ЗС, ЗУЕС всички собственици и носители на вещни права следва да
поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. Нещо
повече, в § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС, се сочат изрично като разходи за
управление и поддържане наред с другите изброени и разходите за
електрическа енергия, вода, отопление. При невъзможността
топлофикационната услуга да съществува без разходите за топлоенергия,
отдавана от сградната инсталация и общите части на сградата, отказът от
индивидуалното потребление не води сам по себе си до отпадане на
дължимостта на останалите необходими разходи. В този случай прилагането
на §1 ДР ще доведе до тъкмо противоположния резултат, от този, който е
неговият ratio legis и в крайна сметка – прилагане на по-неблагоприятен
9
режим за потребителите на битова топлоенергия, отколкото прилагането на
чл. 153, ал.6 ЗЕ предвижда. За сметка на по-благоприятно третиране именно
на непотребители, които са се отказали от услугата. От тази гледна точка, би
следвало в случаите на доставяне на топлоенергия за битови нужди в сграда –
етажна собственост, да се прилагат разпоредбите на специалния ЗЕ и те не се
дерогират от защитаващата правата на потребителите разпоредба на чл. 62 от
ЗЗП, по силата на правилото на § 1 от ДР на ЗПП. В горния смисъл са развити
съображения от проф.д-р Иван Русчев по повод тълкувателно дело №2/2016
на ОСГК на ВКС. Съгласно Тълкувателно решение № 2/2016 на ОСГК на
ВКС За отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на
Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във
връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че не е
отчетена и разпределена надлежно доставената до процесния топлоснабден
топлоенергия, поради факта, че отчетните формуляри не са подписани от Б.
С.. Липсва нормативно определено задължение, отчитането на ИРУ да бъде
извършвано само в присъствието на клиента на топлоенергия, както и
отчетените показания да бъдат подписвани от него.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че ищеца
не е доказал, че е извършил съобразно нормативната уредба разпределение на
доставената топлоенергия до абонатната станция, към която е присъединен
процесния топлоснабден имот. От съдебно-техническата експертиза се
установи, че че процесния апартамент се намира в топлофицирана сграда.
Общия отопляем обем на сградата е 2281,12 куб.м., а отопляемия обем на
процесния апартамент е 188,37 куб.м. Банята в имота не се отоплява. В имота
има монтирани 3 броя отоплителни тела, които са оборудвани с
индивидуални разпределиттелни уреди. Ползва се топла вода. Тъй като ФДР
„*** България” ООД прави годишни изравнителни сметки, през отделните
месеци от процесния период са начислявани прогнозни дялове. В края на
отоплителния сезон топлоразпределителите се отчитат и се изготвя
изравнителна сметка за целия отоплителен период. В рамките на процесния
период водомера е бил повреден и е начислена служебна консумация за един
живущ по 140 л/ден.
10
Сградата, в която се намира процесния имот е присъединена към
топлопреносната мрежа. Абонатната станция е доставяла топлинна енергия
до имота в рамките на процесния период. При изготвянето на
индивидуалните сметки от топлинния счетоводител са спазени изискванията
на Методика за разпределение на топлинната енергия в сгради етажна
собственост, Приложение към чл.61 ,ал.1 от Наредба за топлоснабдяване №
16-334/06.04.2007г. топломерът в абонатната станция е преминал
изискващите се проверки, удостоверено със съответните свидетелства от
проверки и констативни протоколи. Общия водомер е преминал съответна
метрологична проверка. Разлики в изчисленията на ФДР не са констатирани.
По изложените съображения, съдът намира, че ищеца доказа с
ангажираните по делото доказателства предявената искова претенция с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по
основание.
Предвид гореизложеното и въз основа на заключението на съдебно-
техническата експертиза, съдът приема, че ищеца е доставил на ответника
твърдяното количество, съобразно дължимото качество топлинна енергия,
както и нейната стойност, че разпределението на количество топлоенергия,
доставено до абонатната станция, в която е имота на ответника е извършено
съобразно предвидените нормативни правила. Съобразно посоченото в
заключението на съдебно-икономическата експертиза, че искът е основателен
и доказан в предявения си размер от 2244,44 лв., за която сума искът следва
да бъде уважен, а за разликата до предявения размер от 2247,11 лв. следва да
бъде отхъврлен като неоснователен и недоказан.
По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с
цена на иска 92,33 лв.:
Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се
явява акцесорен по отношение на предходния. С оглед установеността на
претендираните задължения на ответника по делото за заплащане на главница
за процесния период, се дължи и обезщетение за забавеното им изплащане в
размер на законната лихва на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че
заплащането на начислените суми за ТЕ е следвало да се осъществи най-
късно до 30 дни след изтичането на месеца, за които се отнасят те. Поради
уговорения от страните начин на плащане на главницата, и на основание чл.
11
84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на потребителя в забава след изтичането
на този 30-дневен срок, не е необходима изрична покана. С изтичането на
определения в договора срок, потребителят е изпаднал в забава без покана и
дължи обезщетение за забава. Размерът на претендираната лихва за забава се
установява от съда на база на приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза и чрез самостоятелни изчисления от съда на основание чл.162
ГПК в размер на 91,20 лв. за която сума искът се явява основателен и доказан
и следва да бъде уважен, а за разликата до 92,33 лв. следва искът да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са
ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени
искови претенции в предявения си размер, ответника следва да бъде осъден
да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 96,62 лв. съразмерно с уважената част на
исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство
за държавна такса 93,10 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер,
определен от съда 100 лв. и депозит за ВЛ в размер на 270,00 лв. и депозит за
особен представител 250 лв. съразмерно с уважената част на исковата
претенция в общ размер от 711,94 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на Б. Г. С., ЕГН**********,
12
гр.***, ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***-***” ЕАД гр.***, ЕИК***,със
седалище и адрес на управление: гр.***, *** сумата 2244,44 лева,
представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия за
периода от 01.12.2019г. до 01.08.2021г., в едно със законната лихва от
12.10.2021г. за която сума е издадена заповед за изпълнение №
3750/13.10.2021г. по ч.гр.д.№********** 6465/2021 по описа на РС-***, а за
разликата от 2244,44 лева до предявения размер от 2247,11 лева отхвърля
иска като неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415
ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на Б. Г. С., ЕГН**********, гр.***, ***, че
ДЪЛЖИ на кредитора “***-***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със седалище и адрес
на управление: гр.***, ***, сумата 91,20 лева, представляваща лихва за
забава върху 2244,44 лв. за периода 04.02.2020г. – 01.10.2021г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 3750/13.10.2021г. по ч.гр.д.№**********
6465/2021 по описа на РС-***, а за разликата до предявения размер от 92,33
лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Б. Г. С., ЕГН**********,
гр.***, *** ДА ПЛАТИ на “***-***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление: гр.***, ***, сумата от 96,62 лв. направени разноски за
производството по ч.гр.д.********** 6465/2021 по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Б. Г. С., ЕГН**********,
гр.***, *** ДА ПЛАТИ на “***-***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление: гр.***, ***, сумата от 711,94 лв. направени по делото
разноски за ДТ, юрисконсултско възнаграждение, депозит за ВЛ и осочен
представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
13