№ 59
гр. Шумен, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йордан В. Димов
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Търговско дело №
20213600900132 по описа за 2021 година
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Д. И. Д., ЕГН-
**********, село Мировци, община Нови пазар, обл. Шумен, ул. „....“ №1, със съдебен адрес
– гр. София, ул. „Кадемлия” №1, оф., – адв. С. Е. С. против ЗАД „Даллбогг живот и здраве”,
ЕИК *********, гр. София, бул. „Г. М. Д.” №1, гр. София, като претенция за изплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП. Ищеца сочи, че на
19.05.2021 г. около 22.40 ч. на път SHU-2113 – между село Стоян Михайловски и село
Преселка настъпва ПТП, в което управляваният от Г. Е. К. лек автомобил „Фолксваген“,
модел „Голф“ с рег. №.... самокатастрофира. При инцидента пострадал ищеца Д. И. Д., който
се возел на предната дясна седалка. Твърди, че ПТП настъпва поради противоправното и
виновно поведение на водача Г. К.. Сочи, че за ПТП е съставен протокол за ПТП с
пострадали лица №307-7006/20.05.2021 г. по описа на РУ на МВР – Нови пазар, както и ДП
№191/2021 г. по описа на РУ – МВР – Нови пазар и пр. пр. №1891/2021 г. по описа на ТД –
нови пазар към РП – Шумен. Непосредствено след инцидента пострадалия Д. бил в много
тежко състояние. Бил приет по спешност в „МБАЛ – Шумен“ АД, където бил
хоспитализиран за интензивно лечение в периода от 20 до 28 май 2021 г. били устаонвени и
следните увреждания: множество охлузвания, по главата, ръцете и краката; мозъчно
сътресение без открита черепно-мозъчна травма; перикарден излив около сърдечния връх –
8 мм; малък субкапсуларен хематом на десен бъбрек; счупване на сакралната тазова кост;
фрактура на симфизата (пубисната става на таза); хеморагия в десен ретроперитонеум;
счупване на маса латералис със засягане на тулото на S1, S2, S3; счупване на пети лумбален
(гръбначен) прешлен. След интензивното лечение пострадалият бил преместен в
УМБАЛСМ „Н.И. Пригов“ ЕАД – гр. София за периода от 28.05 – 07.06.2021 г. по време на
1
престоя му там била извършена операция на таза, като счупените кости били наместени и
били фиксирани с метални импланти. След болничното лечение пострадалият продължил да
се лекува в домашни условия при строг постелен режим. Той не можел да се движи, да става
и да се обслужва сам, което налагало близките му изцяло да се грижат за него. Дори към
момента пострадалият не можел напълно самостоятелно да се придвижва сам и все още
разчитал на чужда помощ в ежедневието. Сочи, че най-вероятно ще се наложат още
оперативни интервенции. Твърди, че пътният инцидент е оказал негативно влияние и върху
психиката на пострадалото лице. Същият бил стресиран сънувал кошмари свързани с
инцидента, в определени моменти поради състоянието си отказвал да комуникира с
околните. Изпитвал притеснения, че няма да успее да се възстанови напълно и ще остане
инвалидизиран до края на живота си. Отчаян е за бъдещето си като мисли, че ще бъде в
тежест на близките си до живот. За извършената в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД – гр.
София оперативна интервенция пострадалият е направил разноски в размер на 3168 лв.,
отразени във фактура №**********/07.06.2021 г. Причинилият ПТП л.а. имал застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите при ответното застрахователно дружество –
полица №BG/30/121001040904, валидна от 12.04.2021 г. до 12.04.2022 г. Твърди, че с молба
вх. №2577/22.06.2021 г. по описа на ответното дружество било претендирано от
пострадалият обезщетение в размер от 120 000 лв. за неимуществените вреди от ПТП и 3168
лв. за имуществените. Въпреки това застрахователят заплатил само 20 000 за
неимуществени и 950.40 лв. за имуществените вреди. Ето защо за ищецът съществува
интересът да предяви претенции за незаплатените суми. Предвид това моли да бъде осъден
ответника да заплати сумата от 40 000 лв. за претърпените от описаното ПТП
неимуществени вреди, представляващи част от пълния размер на претенцията от 120 000 лв.
моли застрахователят да бъде осъден да заплати о сумата от 2 217.60 лв. представляващи,
незаплатения от застрахователя остатък от дължимите суми за претърпените имуществени
вреди. Сумите за главници се претендират ведно със законната лихва върху тях, считано от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Моли
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените от последния разноски за водене
на производството.
От страна на ответника ЗАД „Даллбогг живот и здраве” АД е депозиран отговор на
исковата молба по реда на чл.367, ал.1 от ГПК. В него се твърди, че искът е недоказан.
Твърди, че оспорва твърденията, че ПТП е настъпило по вина на водача Г. И.. Оспорва
твърдения механизъм на настъпване на ПТП. Оспорва, че от ПТП са настъпили твърдените
за пострадалия травми, както и провеждането на твърдяното лечение. Оспорва, че ПТП е
причинило посочените в ИМ психологически последствия за пострадалия. Оспорва
твърдението, че възстановителния период по отношение на посочените травми не е
приключил. Оспорва наличие на причинно-следствената връзка на ПТП с настъпилите
увреди. Оспорва твърдението, че след ПТП пострадалия е изпадал в безсъзнание. Твърди, че
до голяма степен настъпилите вреди са вследствие на виновно поведение на пострадалия,
доколкото последния не е ползвал обезопасителен колан по време на пътуването. Твърди, че
описаните травми са настъпили именно защото не е бил поставен от пострадалия
2
обезопасителен колан, като твърди, че при евентуалното му поставяне те не биха настъпили.
Намира, че обезщетение следва да се присъжда в съответствие с принципа за справедливост,
прогласен в нормата на чл.52 от ЗЗД. Намира, че претендираната за обезщетението сума е
изключително завишена и не отговаря на целите на производството за обезвреда. Намира, че
същата не се дължи. Намира, че застрахователят дължи законна лихва за забава след
заяваване на извънсъдебната претенция и след изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ.
Моли да бъдат отхвърлени предявените от ищеца съединени искове. Моли да не му бъдат
присъждани и разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение. Моли да му бъдат присъдени съдебни и деловодни разноски в
производството.
От страна на ищеца в дадения от съда срок е депозирана допълнителна ИМ по реда
на чл.372, ал.1 от ГПК. В нея е посочено, че с оглед на твърденията в отговора на ИМ следва
съдът да отдели като безспорни обстоятелствата, че процесният л.а. е имал застраховка ГО
на автомобилистите към ответното дружество за датата на ПТП, че ищецът извънсъдебно е
претендирал 120 000 лв. за неимуществени вреди и 3168 лв. като имуществени вреди от
ПТП, но са били изплатени от застрахователя само 20 000 лв. за неимуществените вреди и
само 950.40 лв. за имуществените. Намира, че всички оспорвания във връзка с механизма на
ПТП, причинната връзка с вредите и самите настъпили вреди не следва да се обсъждат, тъй
като при изплащане на обезщетенията макар и в намален размер застрахователят е признал
настъпването и доказаността на тези обстоятелства. Намира, че не е необходимо да се
прилага в цялост посоченото от ответника досъдебно производство, тъй като то не е
необходимо в цялост, а ответника ако желае може да се снабди с необходимите му
документи, които са част от него. Ищецът сочи, че ако ответникът продължи да поддържа
настъпването на щетите, причинната връзка на ПТП с настъпилите щети и оспорва
механизма на ПТП следва да бъде задължен да представи становището на експертната
комисия и доклад за заплащане на процесната щета.
От страна на ответника е депозиран и отговор на допълнителната ИМ, в който не се
правят нови доказателствени искания, а се поддържа изразеното в отговора на ИМ, както и
не се правят нови твърдения по релевантните за спора факти. Поддържа се искането за
прилагане на досъдебното производство и възразява срещу искането за представяне на
документи - становището на експертната комисия и доклад за заплащане на процесната
щета, понеже същите са за вътрешнофирмено ползване.
В съдебно заседание за ищеца се явява адвокат пълномощник. Последният заема
становище, че искът следва да бъде уважен, както е предявен. Твърди, че от доказателтвата
не се установява наличие на съпричиняване, твърдяно от ответника. Представител на
ответника сочи, че предявеният иск е неоснователен. Поддържа направените в отговора
възражения. Намира, че е установено наличието на съприняване. Моли искът да бъде
отхвърлен. Прави възражение за прекомерност по отношение на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
Така предявените обективно съединени претенции са процесуално допустими.
3
Разгледани по същество същите са основателни.
От фактическа и правна страна по делото се установява следното:
Предвид заявеното в исковата молба съдът намира, че е сезиран с обективно
съединени искове за заплащане на суми като обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди от страна на пострадалия от ПТП Д. И. Д. като преки искове за
имуществени и неимуществени вреди по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
във вр. с чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, предявими от пострадал против застраховател по
застраховка „гражданска отговорност”. Претендират се и лихви върху претендираните суми
от датата на завеждане на ИМ до окончателното заплащане на дължимите суми.
В подобно производство всяка от страните носи доказателствена тежест да установи
благоприятните за нея факти и обстоятелства. Т.е. ищецът следва да установи, че е
претърпял имуществени и неимуществени вреди от ПТП, причинено от МПС, застраховано
при ответника. Следва да се установи противоправното поведение на водачът причинил
ПТП, както и причинно следствена връзка между неговото противоправно поведение и
настъпилите вреди. Следва да се установи характера на вредите и техния размер, като за
имуществените, така и за неимуществените вреди.
Към производството по настоящото дело са присъединени и материалите по
досъдебно производство №191/2021 г. по описа на РУ Нови пазар.
В настоящото производство се установи, че около 22:40 ч. на 19.05.2021 г. на път
SHU-2113 – между село Стоян Михайловски и село Преселка настъпва ПТП, в което
управляваният от Г. Е. К. лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. №....
самокатастрофира. В МПС към момента на катастрофата на мястото до пътника пътува и
ищеца Д. И. Д., който претърпява вследствие на катастрофата множество телесни
увреждания, както следва – охлузвания на главата, ръцете и краката; мозъчно сътресение без
открита черепно-мозъчна травма, перикарден излив около сърдечния връх – 8 мм, малък
субкапсуларен хематом на десен бъбрек, счупване на сакралната тазова кост, фрактура на
симфизата, хеморагия в десен ретроперитонеум, счупване на маса латералис със засягане на
тялото S1, S2, S3, счупване на гръбначен прешлен L5. Посочените травматични увреждания
се установяват, както от представената от ищеца медицинска документация – Лист за
преглед на пациент от 19.05.2021 г., съставен от хирург (л.12 от делото), Резултат от образно
изследване от 20.05.2021 г. – л.13 по делото, протокол за ултразвуково изследване от
20.05.2021 г. (л.14), резултат от образно изследване от 20.05.2021 г. (л.15 от делото),
резултат от компютърна томография от 20.05.2021 г. (л.16 от делото), резултат от образно
изследване от 20.05.2021 г. (л.17 от делото), Обща история на заболяването №6197, издадена
след 8-дневния престой в МБАЛ Шумен (л.18-19 от делото, Епикриза издадена от МБАЛ
Шумен (л.31-34 от делото), Епикриза от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ за престой от 25 май
до 07 юни 2021 г., така и от заключението на вещото лице, където са обсъдени и въпросите
за естеството на нараняванията и връзката им с претърпяното ПТП.
Посочените епикризи като най-комплексни медицински документи установяват
4
безспорно твърдените наранявания. Установяват необходимостта от оперативно лечение на
най-тежката травма, свързана със счупване на сакрума вдясно, за което пострадалият е
насочен от МБАЛ Шумен – Към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ в София. Установява се
извършване на операцията, както и протекъл гладък ранен следоперативен период и липсата
на настъпили усложнения.
Приетата в производството СМЕ потвърждава поставената в епикризата диагноза
(отговор на 1-ви въпрос). Посочено е в СМЕ, че пострадалият е претърпял обичайните за
подобни травматични увреждания болки и страдания, които са били по-интензивни в
първите дни след инцидента и са намалявали по интензитет с напредване на оздравителния
процес. Посочено е, че предстои оперативна интервенция за премахване на
остеосинтезиращи материали поставени при първоначалната операция. Към момента на
прегледа пострадалият не е имал усложнения, оздравителният процес е завършил като няма
намаляване на обема на движенията на долните крайници вследствие на травмата.
Двигателните способности са напълно възстановени. При отговор на въпроси в съдебна зала
експерта е посочил, че при пълно възстановяване, каквото се наблюдава при ищеца костната
тъкан, която се натрупва на мястото на счупването е по-здрава от околната. Намира, че в
момента ищеца не е препятстван от травмата да извършва разнообразни движения и да
вдига тежко. Сочи, че видът на травмите не може да даде отговор дали са получени при
поставен обезопасителен колан, тъй като същите могат да бъдат получени и при поставен и
при непоставен обезопасителен колан. Твърди, че ищецът няма типични травми характерни
при използване на обезопасителен колан. Сочи, че механизмът на настъпване на ПТП
описан в САТЕ може да доведе до получените травми на пътник пътуващ на предна дясна
седалка в автомобила. Твърди се, че направените разходи за закупуване на медицински
изделия при провеждане на описаната в документацията ортопедична операция са били
необходими. В експертизата се сочи, че срокът за възстановяване от получените травми при
един нормален възстановителен процес, без усложнения е от 4 до 6 месеца.
В производството е приета и Съдебна автотехническа експертиза експертиза (САТЕ),
която дава заключение относно механизма на настъпване на ПТП. Сочи се, че ПТП е
самокатастрофа, настъпила при спазване на ограниченията за скорост в участъка (90 км/ч).
Автомобилът е бил оборудван с обезопасителни колани. Мястото, където е стоял ищецът –
предна дясна седалка е бил с колан, който след ПТП е бил с повреден механизъм и е бил
разпънат до мястото на закопчаване, но изваден от там. В разпит в съдебно заседание сочи,
че не може да се каже дали коланът е бил поставен към момента на настъпване на ПТП,
както и че не може да се установи дали механизмът по неговото автоматично прибиране е
повреден вследствие на ПТП или преди това. Т.е. не може да отговори дали е имало
функциониращ предпазен колан, който е бил поставен към момента на ПТП или същият е
бил или нефункциониращ или макар и функциониращ не е бил използван към момента на
ПТП.
От данните по досъдебното производство се констатира, че пострадалият – разпитан
на 29.06.2021 г. (повече от месец след произшествието). В протокола за разпит последния
5
сочи: „Всички бяхме с колани.“ От разпита на водача – Г. К. снет в протокол на 20.05.2021 г.,
непосредствено след ПТП също се сочи: „Тримата бяхме с предпазни колани.“
В рамките на производството в качеството му на свидетел е разпитан и Цветомир И.
Цанков, както се представя близък на семейството на пострадалия, негов приятел и живущ в
същото село – Мировци. Последният сочи, че е бил пряк свидетел на възстановяването на
пострадалия. Сам той го е закарал до София за извършване на операцията по възстановяване
от счупването, обслужвал го е в болничното заведение и след това го е върнал с кола от
София до село Мировци. Сочи, че престоя на пострадалия в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ в
София бил две седмици, което се потвърждава и от епикризата – точно 14 дни с деня на
влизане в болничното заведение и деня на изписване. Сочи, че първите 7 дни е бил
неотлъчно до пострадалия, като спял в болницата и се е грижел за него, а впоследствие, за
останалите дни е бил на квартира до момента на заминаването, но ежедневно посещавал
пострадалия. Сочи, че заради болките от травмата пострадалия не е можел да ходи по
голяма нужда и затова отказвал да яде. За време на престоя си в болничното заведение
отслабнал с 13 килограма. Свидетелства, че първите три месеца пострадалият не можел да
става, докато започнал да се движи самостоятелно минали повече от 6 месеца. Твърди, че за
периода на възстановяване пострадалия бил напуснат от приятелката си. Неконкретно
твърди, че пострадалия имал сексуални проблеми вследствие на инцидента, но не можел да
конкретизира дали били свързани с емоционалното му състояние или с травмите. Съдът
намира, че в тази им част - за сексуални проблеми на пострадалия, няма да кредитира
свидетелските показания, доколкото същите не са установени по надлежен медицински
начин с надеждни доказателства и вследствие на данни от компетентно лице. Кредитират се
с доверие данните, че лицето е преживявал психологически последствията от травмата и че
това довело до промени в поведението му. Както твърди свидетелят – избягване на
социални контакти, както се сочи и със самия него и нежеланието му да се занимава с
дейности, които са били любими на пострадалия, като вземане на участие в лов, както и
предвид данните, че в тази връзка пострадалия продал кучетата си. Сочи, че пострадалия
бил физически активен, тренирал кикбокс, а след травмата се притеснявал, че няма да може
да спортува повече. Намира, че към момента е възстановен психически, но пак продължавал
да не желае да ходи на лов, както и не се занимавал със спорт, тъй като се оплаквал от
болки.
В рамките на производството не е спорно и се признава от ответника, че по
отношение на самокатастрофиралият автомобил ответника е ангажиран с валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“. Налице са
данни – молба от пострадалия до застрахователя вх. №2577/22.06.2021 г. за изплащане на
застрахователно обезщетение по отношение на 120 000 лв. неимуществени вреди и 3 168 лв.
– имуществени вреди. Съобразно с Уведомление изходящо от ответника с изх.
№5386/25.10.2021 г. и приложени две преводни нареждания (л.42, 43 и 44 от делото) се
установява, че застрахователят е изплатил сумата от 20 000 лв. за обезщетяване на
претърпените от ищеца имуществени вреди и 950.40 лв. за имуществени вреди.
6
С оглед на така приетата фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи: В подобно производство – по реда на чл.432 от КЗ, както бе посочено по-горе всяка
от страните носи доказателствена тежест да установи благоприятните за нея факти и
обстоятелства. Ищеца следва да установи наличието на вреда, причинна връзка между
настъпилите щети и поведението на причинителя на щетата, както и обстоятелството, че
причинителя е имал сключена застраховка „гражданска отговорност” при ответника-
застраховател. Следва да бъдат установени претърпените от ищеца болки и страдания,
техният интензитет и продължителност, а по отношение на имуществените вреди да се
определи тяхната основателност в претендирания размер. Ответникът изцяло оспорва
основанието и размера на обезщетението. Последният може да установява всички онези
факти и обстоятелства, които биха го освободили от отговорност, включително, но не само –
липсата на вина у водача, съпричиняване, липса на застрахователно правоотношение,
плащане на щетата и т.н. Не се оспорва, че причинилото ПТП МПС има застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника, като това обстоятелство следва да бъде
определено от съда като безспорно между страните. Между страните се спори относно това
дали настъпилите от ПТП увреждания в организма на пострадалия са в пряко причинно-
следствена връзка от настъпилото ПТП. Тези обстоятелства обаче съдът намира за
безспорно установени. Цялата документация в тази насока е ясна и непротиворечива, като
се вземат предвид всички събрани доказателства, както и данните по присъединеното
досъдебно производство, което е приключено с мнение за прекратяване в условията на
чл.343, ал.2 от НК – поради желанието на пострадалия да не бъде ангажирана наказателната
отговорност на водача.
Предвид обстоятелството, че съдът намира за установени предявените искове по
основание, то следва да се разгледа въпросът за техният размер. По отношение на
претендирания размер на неимуществените вреди съдът взе предвид следното:
Неимуществени вреди по смисъла на чл.52 от ЗЗД се присъждат по справедливост. В
настоящото производство са налице данни за болки и страдания на ищцата към момента на
произшествието, но и в един период след това достигащ до максимум шест месеца. Като
предвид данните същите са отшумели постепенно. За тези периоди сочи вещото лице, като
съдът няма основание да подлага на съмнение заключението в тази част. Съдът намира за
установено, че пострадалия освен това е бил затруднен значително в ежедневието си тъй
като поради естеството на травмата в продължение на три месеца е следвало да спазва
постелен режим Съдът приема, предвид липсата на данни за обратното и данните от СМЕ,
че причинените телесни повреди не са предизвикали у ищеца трайна невъзможност да се
справя сам с ежедневните си дейности извън периода за възстановяване, като и че
възстановяването му е пълно и предвид данните по СМЕ окончателно, тъй като не се
очакват последващи усложнения. Няма данни и за значителни по интензитет болки и
страдания на лицето след периода на възстановяване, като за такива сочи единствения
разпитан в производството свидетел, но такива са отхвърлени от вещото лице и в СМЕ и
при изслушването му в съдебна зала.
7
В производството са събрани ясни данни, че пострадалия след ПТП изпитвала
чувствителен, над нормалния психологически дискомфорт проявил се в затварянето му и
десоциализирането му, като причинените увреди дали отражение върху ежедневния му
живот и са били причина последния да се притеснява за бъдещето си, включително дали ще
може да спортува, да се възстанови напълно и да се движи самостоятелно.
Съдът не приема за установено твърдението, че пострадалия е бил без предпазен
колан. В тази насока кредитира твърдението на разпитания в досъдебното производство
водач на МПС – Г. К.. Същевременно нито едно друго доказателство не може да наклони
преценката относно ползването на предпазен колан от пострадалия – нито към това той да е
ползвал такъв, нито към това той да не е ползвал. Това се отнася както до характера на
травмите на пострадалия, така и до обстоятелството, че и експерта по САТЕ не може
задоволително да отговори дали коланът е бил поставен или не и дали е повреден
вследствие на ПТП или преди това. Предвид изложеното съдът не приема тезата на
ответника, че е налице съпричиняване на вредоносният резултат от страна на пострадалия.
Ето защо, предвид голеизложеното съдът намира за справедливо обезщетение за
настъпилите увреждания сумата в размер на 60 000 лв., а след като се вземе предвид
обстоятелството, че на последния застрахователят е изплатил 20 000 лв., като обезщетение
за претърпените неимуществени вреди следва да се присъдят претендираните в
производството 40 000 лв.
Следва да се изплатят и претендираните като имуществени вреди 2 217.60 лв.
Предвид данните от фактура №********** от 07.06.2021 г. на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“,
която сума се формира като разлика от сумата 3 168 лв. – цялата сума по посочената фактура
и изплатените от ответника 950.40.
Предвид обстоятелството, че съединените искове са уважени изцяло следва да се
присъдят и претендираните от ищеца разноски в пълен размер. Те са, изброени и в списък,
представен по делото от представител на ищеца, а именно 1 688,68 лв. за внесената
държавна такса, 300 лв. за депозита за изготвяне на СМЕ, както и адвокатският хонорар в
размер на 2 115 лв. Или ответника дължи сумата от 4 103,68 лв. за разноски на ищеца в
производството.
Съдът не приема направеното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар. Минималният размер на същия по смисъла на чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е сумата от
1 796,53 лв. Платеното по договора за правна помощ, представен по делото – л.166 е 2115
лв., което е с 318 лв. повече от минималният размер по наредбата или малко повече от една
шеста от минимума. Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.78, ал.5 от ГПК,
тъй като заплатената сума отговаря на фактическата и правна сложност на делото и не
надхвърля значително минимума. Това е независимо от обстоятелството, че адвоката-
представител на ответника в договора за правна помощ е определил неправилно размерът на
възнаграждението, тъй като е сметнал два отделни хонорара по предявените два иска – за
веимуществени и за имуществени вреди. Такъв начин на определяне на възнаграждението е
8
в разрез с нормата на закона, тъй като чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004 г. изрично сочи, че
размерът на възнаграждението се определя от материалния интерес по делото, а не от
материалният интерес по отделните искове.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг живот и здраве”, ЕИК *********, гр. София, бул. „Г. М.
Д.” №1, гр. София да заплати на Д. И. Д., ЕГН-**********, село Мировци, община Нови
пазар, обл. Шумен, ул. „....“ №1, със съдебен адрес – гр. София, ул. „Кадемлия” №1, оф., –
адв. С. Е. С., сумата от 42 217,60 лв. (четиридесет и две хиляди двеста и седемнадесет лева и
шестдесет стотинки), от които 40 000 (четиридесет хиляди) лева, представляващи
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на претърпяно от ищеца ПТП на
19.05.2021 г. около 22.40 ч. на път SHU-2113 – между село Стоян Михайловски и село
Преселка настъпва ПТП, в което управляваният от Г. Е. К. лек автомобил „Фолксваген“,
модел „Голф“ с рег. №.... самокатастрофира, при което ищеца Д. И. Д. получил телесни
повреди изразили се във множество охлузвания, по главата, ръцете и краката; мозъчно
сътресение без открита черепно-мозъчна травма; перикарден излив около сърдечния връх –
8 мм; малък субкапсуларен хематом на десен бъбрек; счупване на сакралната тазова кост;
фрактура на симфизата (пубисната става на таза); хеморагия в десен ретроперитонеум;
счупване на маса латералис със засягане на тулото на S1, S2, S3; счупване на пети лумбален
(гръбначен) прешлен, както и сумата от 2 217,60 лв. (две хиляди двеста и седемнадесет лева
и шестдесет стотинки), представляваща имуществени вреди свързани с посоченото ПТП и
получените от ищеца увреждания, които били заплатени за медицински консумативи за
операция и са част от сумите по фактура №**********/07.06.2021 г. на УМБАЛСМ „Н.И.
Пирогов“ ЕАД – гр. София, които суми са дължими на основание чл.432, ал.1 от ГПК като
отговорност на застрахователя по застраховка гражданска отговорност, ведно със законните
лихви върху главниците по двата иска от датата на завеждане на настоящият иск –
29.11.2021 г. до окончателното изплащане на дължимите като главници суми.
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг живот и здраве”, ЕИК *********, гр. София да заплати на
Д. И. Д., ЕГН-********** сумата 4 103,68 лв. (четири хиляди сто и три лева и шестдесет и
осем стотинки), представляващи направените от ответника разноски в настоящото
производство.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
9