Решение по дело №10/2023 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 април 2023 г. (в сила от 26 април 2023 г.)
Съдия: Юлияна Василева Цонева
Дело: 20237190700010
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  

№ 21

 

гр.Разград, 26.04.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – РАЗГРАД в открито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: МАРИН МАРИНОВ                                                                                       ЮЛИЯНА ЦОНЕВА

при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ЯКИМОВ разгледа докладваното от съдия Юлияна Цонева КАНД № 10 по описа за 2023г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от И. Б. Н., ЕГН-********** от гр. Ш., действащ чрез упълномощен адв. С. П., АК-Шумен, съдебен адрес:***против Решение № 240 от 12.12.2022г., постановено по АНД № 566/2022г. по описа на Районен съд-Разград в производство по чл.59 и сл. ЗАНН, с което е потвърден Електронен фиш, серия К, № 6020741 на ОД на МВР-Разград за налагане на Глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, а именно - за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от същия закон, на жалбоподателя е  наложена „Глоба“ в размер на 600 (шестстотин) лева. В жалбата се твърди, че решението е постановено при непълнота на доказателствените материали, съществено нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Касаторът счита, че неоснователно и необосновано не били приети от въззивния съд представените своевременно писмени доказателства, както и оставено без уважение искането за назначаване на съдебна автотехническа експертиза, имащи значение за изясняване скоростта на движение на процесното МПС, в процесния период и на процесното място. С горното били нарушени и ограничени правата и възможностите за защита на жалбоподателя, а решението постановено единствено на база посочената в електронния фиш скорост, установена от техническото средство TER1-М 635 и видеоклип от около една секунда. Направено е искане решението да бъде отменено изцяло, като неправилно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, и отменен Електронният фиш. Претендира за направените деловодни разноски пред двете инстанции. В съдебно заседание процесуалният представител на страната поддържа същите съображения. 

Ответникът по касационната жалба ОД на МВР-гр.Разград, представлявана пред съда от упълномощен юрисконсулт, поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли оспореното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила с присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура-Разград дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно, следва да бъде оставено в сила.

Административен съд-Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите на страните и доказателствата по делото, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл.210, ал.1 от АПК, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл.63в от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в  НПК (чл.348), като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно (чл.218, ал.1 и ал.2 АПК), въз основа на фактите, установени в обжалваното решение (чл.220 АПК).

Фактите, установени от въззивния съд, са следните: На 25.05.2022г. в 10:36 ч., в с. Осенец, обл. Разградска, по ул. “Девети септември“ до дом № 4, в посока към гр. Разград, жалбоподателят И. Б. Н., ЕГН-**********, при управление на товарен автомобил „Мерцедес 1323 Атего“, с рег.№ ********, е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-М 635, като при разрешена скорост 50 км/ч се е движил с установена скорост 97 км/ч, при допуснато превишаване на разрешената скорост с 47 км/ч., при отчетен толеранс 3 км/ч възможна грешка на техническото средство. За горното, на водача на МПС е издаден от ОД на МВР–гр.Разград Електронен фиш серия К, № 6020741, с който за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от същия закон, на жалбоподателя-водач на МПС е наложено административно наказание “Глоба” в  размер на 600.00 лева.

Към ЕФ са приложени разпечатка от изготвен Клип № 11799, Справка от централна база КАТ относно собствеността върху посочения горе товарен автомобил, Протокол № 3-34-225 от 10.03.2022г. за метрологична последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835  от 24.02.2010г. със срок на валидност 24.02.2020г., Писмо вх.№ 20-00-29-1 от 07.04.2021г. на Български институт по метрология до ОД на МВР-Разград относно справка за одобрен тип на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-М.

С Декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП собственикът на товарния автомобил е предоставил информация за конкретния извършител на нарушението – ползвател и водач на превозното средство, в лицето на жалбоподателя И. Б. Н. от гр. Ш., като е приложено и копие на Свидетелството му за управление на МПС.

При така установените факти и след като в съдебно заседание на 15.11.2022г. е бил възпроизведен и изгледан заснетия видеоклип на нарушението, въззивният съд приел, че ЕФ е законосъобразно издаден – от териториално компетентния орган, при спазване на изискванията по чл.189, ал.4 от ЗДвП, редовно връчен на нарушителя, който не го е оспорил пред административнонаказващия орган съобразно разписаната в закона процедура и при наличие на данни, установяващи по несъмнен начин нарушението, за което е наложено на нарушителя съответното административно наказание, предвидено в закона.

Решението на РС-Разград е валидно и допустимо, като е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол (арг. от чл.59, ал.1 във вр. с чл.58д, т.4 от ЗАНН) и произнасянето е извършено от компетентния съд в рамките на неговите правомощия.

Въпреки това решението следва да бъде отменено като неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, довело до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя.

В хода на въззивното производство жалбоподателят е оспорил посочената в електронния фиш скорост на движение на процесния товарен автомобил с аргументи, че същият има ограничител на скоростта и не може фактически да достигне вменената скорост от 97 км/ч. В тази връзка, още в първото по делото съдебно заседание на 25.10.2022г. е поискал назначаване на съдебна автотехническа експертиза за изследване скоростта на движение на процесния автомобил, като е ангажирал пред районния съд и писмени доказателства - Протокол от контролна проверка на тахограф от 08.03.2021г., копие на тахографска шайба от 25.05.2022г., разпечатка от джипиеса на товарния автомобил от 25.05.2022г. и 3 броя схеми на джипиеса, като е обосновал представянето на тези доказателства с факта, че това са двата уреда – тахографа в автомобила и джипиеса, които засичат скоростта на движение. Съдът е оставил без уважение искането за експертиза като неоснователно и не е приел писмените доказателства с мотива, че са неотносими към предмета на доказване по делото, доколкото нямат категорично установяване на скоростта на процесния автомобил към момента на констатиране и заснемане на нарушението, а именно 10:36:19ч.

В следващо съдебно заседание на 15.11.2022г., жалбоподателят е заявил пред съда същите доказателствени искания, като в повече е представил като писмено доказателство и Сервизно становище от оторизирано лице за разчитане на тахографски лист относно скоростта на движение на процесния автомобил в периода от 10:34ч. до 10:37ч. на 25.05.2022г. Съдът отново е отхвърлил исканията като неоснователни, без изложени мотиви.

При горните обстоятелства касационната инстанция счита, че районният съд не е събрал всички относими и необходими доказателства за изясняване в пълнота на правнорелевантните факти и обстоятелства във връзка с констатираното нарушение за скорост, какъвто релевантен факт категорично е конкретната скорост на движение на процесното ППС в момента на установяване и заснемане на нарушението. Съдът не е обвързан от фактическите констатации в Електронния фиш, който не се ползва с формална доказателствена сила, както е при установяването на нарушения по ЗДвП със съставен АУАН (арг. от чл.189, ал.2 от ЗДвП), а е длъжен да разкрие обективната истина, като събере и анализира всички необходими доказателства, както ангажираните в хода на административнонаказателното производство, така и в хода на съдебното производство, въз основа на които да обоснове извод за доказаност на нарушението - изпълнението на всички елементи от фактическия му състав и за наличието на всички законови предпоставки, ангажиращи отговорността на нарушителя за това нарушение.

Действително, както е обсъдил районният съд, в случая не е спорно, че на мястото, където е засечено нарушението, е важало ограничението на скоростта, но конкретната скорост на движение на процесното превозно средство и наличието на превишение над допустимата скорост са отделни факти, за установяването на които жалбоподателят е ангажирал относими и допустими доказателства и съдът е следвало да ги съобрази и анализира. Представените от жалбоподателя писмени доказателства установяват различна скорост на движение на процесното ППС спрямо тази, отразена в ЕФ, което разколебава достоверността на отразените във фиша факти.

Обстоятелството, че жалбоподателят е имал възможност да възрази по фактите, констатирани с Електронния фиш още пред административнонаказващия орган (арг. от чл.189, ал.6 от ЗДвП) не ограничава правото му в хода на съдебното производство да оспорва същите констатации и да ангажира относими доказателства в подкрепа на доводите по жалбата си.

  В хода на касационното производство жалбоподателят поддържа същите доказателствени искания, заявени пред районния съд, от които искането за назначаване на експертиза, като недопустимо пред настоящата инстанция е оставено без уважение, но представените писмени доказателства са приети като относими и допустими във връзка с поддържаните касационни основания по оспорване на обжалваното съдебно решение (арг. от чл.219 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН).

Разпоредбата на чл.220 от АПК регламентира забрана за касационната инстанция да извършва фактически установявания, поради което същата няма правомощия да установява нови фактически положения въз основа на събраните писмени доказателства, а единствено проверява правораздавателната дейност на районния съд. В случая проверяваният съд не е изпълнил задължението си да осигури разкриване на обективната истина чрез всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Неизясняването на въпроса относно скоростта на движение на процесното ППС е довело до неизяснена фактическа обстановка. Това обуславя отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Разград. Вероятността при новото разглеждане на делото и събиране на обсъдените горе доказателства, районният съд да стигне до друг правен извод относно съставомерността на нарушението за скорост и съответното му санкциониране, съобразно размера на евентуалното превишение на скоростта, е достатъчно основание да се приеме, че допуснатото нарушение е съществено, като същото е отстранимо.

Нарушени са разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, което е довело до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя и обосновава касационно основание за отмяна на обжалвания съдебен акт по чл.348, ал.1, т.2 във вр. с ал.3, т.1 от НПК.

Претенцията за разноски на касатора е своевременно заявена, но с оглед изхода на делото, предвид връщането му за ново разглеждане и съобразно разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК, РС-Разград следва да се произнесе по разноските за водене на делото пред касационната инстанция.

По изложените съображения и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Разградският административен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Решение № 240 от 12.12.2022г., постановено по АНД № 566/2022г. по описа на Районен съд-Разград.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния Районен съд-Разград, при съобразяване с указания в мотивите към решението.

Решението е окончателно.

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/      

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ:1./п/ 

      

 

                                                                                                            2./п/