№ 50
гр. Бургас, 05.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
и прокурора Г. Хр. Х.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла М. Цолова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20252000600003 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Жалбоподателят подсъдим И. С. С., се явява лично, конвоиран от
служители на РД „Охрана“-Бургас.
Явяват се и упълномощените защитници адв. В. В. и адв. К. Я..
За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява прокурор Х.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото днес.
Съдът с оглед личното явяване на всички призовани лица намира, че
няма пречка за разглеждане на делото,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава
на съда, прокурора и секретаря.
Съдът дава ход на съдебно следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства.
АДВ. Я.: Няма да соча нови доказателства.
АДВ. В.: Няма да соча доказателства, нямам доказателствени искания.
Съдът, като изслуша становищата на страните и като не намери
служебна необходимост за събиране на допълнителни доказателства,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените към делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането им и съдебното следствие.
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, настоящото производство
е инициирано по въззивна жалба на подсъдимия С. срещу присъда на
Бургаски окръжен съд, с която за престъпление по чл. 199 НК му е наложено
наказание 10 години лишаване от свобода и за блудствени действия лишаване
от свобода в размер на 5 години, като съдът е определил едно общо наказание
в размер на 10 години при първоначален строг режим на изтърпяване.
Подсъдимият счита, че съдът неправилно е оценил доказателствата по делото
относно личността и тежестта на деянието, като е определил този размер на
наказанието лишаване от свобода. Счита, че в случая са налице множество
смекчаващи вината обстоятелства, а именно неговите самопризнания и че е
спомогнал за разкриване на обективната истина, както и младежката му
възраст.
Така посочените доводи не считам за основателни, тъй като
2
определеното му наказание е в среден размер и по двете цитирани
квалификации, за които е признат за виновен, като в случая не са налице
смекчаващи обстоятелства, които да са многобройни такива и предвиденото
наказание да се явява несъразмерно тежко. Като се има предвид личността на
обвиняемия, както и предишното му осъждане, което същевременно си е
квалификацията на деянието и то не може да бъде утежняващо обстоятелство,
но предвид, че съвсем скоро след изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода той не се е превъзпитал, а е преминал към осъществяване на желани
от него действия както с цел на материална облага, така и е посегнал върху
половата неприкосновеност на личността, неговата обществена опасност е
висока. Поради изложеното считам, че в случая съдът правилно е преценил
както отегчаващите, така и смекчаващите вината обстоятелства и е определил
наказанията при условията на чл. 54 НК. Видно от доказателствата по делото,
не са налице множество смекчаващи обстоятелства, които да водят до
приложението на чл. 55 НК, поради което предлагам да оставите без уважение
въззивната жалба и потвърдите първоинстанционната присъда като
законосъобразна, обоснована и мотивирана.
АДВ. Я.: Уважаеми апелативни съдии, наложените на клиента ми
наказания са явно несправедливи, тъй като очевидно не съответстват на
смекчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 НК.
Наложеното наказание лишаване от свобода в размер на 10 години за
престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. 198, ал. 1, вр. 29, ал. 1, б.“а“ е
завишено и поради това то е неправилно определено. Завишено е и
наложеното наказание лишаване от свобода в размер на 5 години за
престъплението по чл. 150, ал.1 НК.
Съдът не е взел предвид смекчаващите отговорността обстоятелства, а
именно: подсъдимият се призна за виновен, изрази своето съжаление за
извършеното, има деца, за които се грижи, бил е трудово ангажиран, има и
здравословни проблеми. Наказанията в определения от съда размер няма да
постигнат целите по чл. 36 НК. Считам, че размерът на наказанието лишаване
от свобода следва да бъде определен към минимума, предвиден в НК. Считам,
че при определяне на наказанието не следва да бъдат взети предвид
многобройните осъждания на клиента ми, които обосновават квалификацията
3
опасен рецидив. Ето защо Ви моля да постановите решение, с което да
измените обжалваната присъда и намалите размера на наложените наказания
лишаване от свобода в размер на минимума, предвиден за двете престъпления
в НК.
АДВ. В.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам така депозираната
от колегата въззивна жалба с основанията посочени в нея, макар, че аз лично
съм озадачена от начина, по който е протекло наказателното производство
пред първата инстанция с оглед направените признания още на досъдебното
производство от страна на подсъдимия, както и в хода на съдебното
производство. Единствено и само с оглед направеното признание и пред
първоинстанционния съд, бих могла да анализирам налице ли са достатъчно
факти и обстоятелства, въз основа на които определеното наказание с
приложението на чл. 54 НК кореспондира с извършените деяния и защо не е
приложен чл. 55 НК.
Аз изцяло се присъединявам към изразеното становище за наличието
на множество смекчаващи вината обстоятелства, които би следвало да бъдат
взети предвид, тъй като определеният размер на наказанието лишаване от
свобода за деяние извършено по чл.199 НК, както и наказание от 5 години
лишаване от свобода за извършено деяние по чл. 150, ал. 1 НК, са
необосновано високи. Първоинстанционният съд в тази посока си
противоречи в мотивите, тъй като приема, че физическата агресия спрямо
пострадалата при грабежа не е приела по-съществени, тежки и драстични
форми спрямо обичайните, както и че обективните характеристики на
блудството в случая не сочат на по-висок интензитет от типичния за този
престъпен състав. Към тези две обстоятелства би следвало да се прибави
пълното съдействие от страна на нашия подзащитен от самото начало на
досъдебното производство, което се изразява в доброволно предаване на
дрехите, с които същият е бил облечен към момента на извършване на
деянието, признал си е вината още при първоначалното повдигане на
обвинението. Към това следва да се прибави и младата възраст на дееца,
макар че според първоинстанционния съд възраст от 28 години за този състав
не представлява млад човек, а е очевадно, че се касае за такъв, т.е. е млад
пълнолетен, който е извършил деянието си в такава възраст, която не го
предразполага да обмисля своите постъпки.
4
Предходните осъждания също не би следвало да бъдат приемани като
отегчаващи вината обстоятелства с оглед квалификацията на деянието грабеж,
за което същият е привлечен да отговаря, т. е. при условията на „опасен
рецидив“, където се отчитат всички негови предходни осъждания.
В този смисъл считам, че присъдата следва да бъде изменена, като на
нашия подзащитен му бъде определено едно наказание с приложението на чл.
55, ал.1, т. 1 НК, а именно, като за първото деяние му бъде определено
наказание, което ще осъществи както генералната, така и индивидуалната
превенция, в размер на 4 години лишаване от свобода при първоначален строг
режим, а за деянието по чл. 150, ал. 1 НК му бъде определено наказание 3
години лишаване от свобода, като на основание чл. 23 НК му бъде определено
едно общо наказание измежду двете и по-тежкото от тях, а именно лишаване
от свобода за срок от 4 години при първоначален строг режим. Считам, че по
този начин подсъдимият ще се превъзпита и когато изтърпи това свое
наказание, той ще има други очи и по друг начин ще погледне живота,
влизайки отново в обществото.
Моля за решение в този смисъл.
Съдът предоставя възможност на подсъдимия да упражни правото
си на лична защита.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ: Поддържам казаното от моите
защитници. Съжалявам за извършеното. Имам епикриза, не съм добре, още
пия хапчета. Постоянно съжалявам и мисля за това нещо. Имах менингит
преди, получавах припадъци. Скоро припаднах, закараха ме дори в
психиатричното отделение на болницата за преглед. Имам дъщеря, не съм я
припознал. Ние ромите така се женим без брак. Майка ми е болна, баща ми е
със захар. Искам да бъда с тях.
Съдът приключва съдебните прения и предоставя възможност на
подсъдимия да упражни правото си на последна дума.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: Моля да ми се намали
присъдата. Съжалявам много, няма да се повтори. Искам да тръгна по
правилния път, осъзнах си грешката. Всеки прави грешки. Ще се променя
5
заради моето семейство. Много съжалявам. Искам от Вас минималното
наказание.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание намери делото за изяснено от фактическа
страна и обяви, че ще се произнесе с въззивен съдебен акт в предвидения от
закона срок, за което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на
страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.20
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6