Р Е Ш Е Н И Е
№ 396 01. 11. 2019г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 01. 10. 2019г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Председател : Методи Величков
Членове : Димитър Ковачев
Роман Николов
Секретар : Катя Станоева,
като разгледа докладваното от съдия Методи Величков
въззивно гражданско дело № 527 по
описа за 2019г., за да се произнесе
взе предвид следното :
С решение № 711 от 08. 05.
2019г., постановено по гр. д. № 571 / 2019г. по описа на Пернишкия районен съд
е отхвърлен предявения от Т.М.Н. иск против „Топлофикация – Перник“ АД, да бъде
признато за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата по
Заповед за изпълнение № 2772 от 21. 05. 2010г. по ч. гр. д. № 3501/2010г. по описа на ПРС и издаден въз
основа на нея изпълнителен лист от 20. 10. 2010г. и образувано изпълнително
дело № 55/2011г. на ЧСИ Д., а именно :
сумата 1927,06лв., представляваща
главница - стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01. 09.
2007г. до 30. 04. 2009г.,
сумата 436,31лв. представляваща
законна лихва за забава върху месечните плащания, формиращи главницата, за
периода от 30. 10. 2007г. до 10. 05. 2010г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20. 05. 2010г. до окончателното изплащане на сумата,
както и 140,90лв. разноски по
делото.
С решението е осъдена Т.М.Н. да
заплати на „Топлофикация – Перник“ АД сумата 200лв. разноски в исковото производство
пред ПРС.
Недоволна от решението е останала
Т.М.Н., която чрез адвокат Б.В., го е обжалвала изцяло. Навежда доводи, че
решението е неправилно и необосновано и не са обсъдени всички възражения на
ищцата. Моли да бъде отменено и да бъде уважен предявения отрицателен
установителен иск и да бъдат присъдени разноските пред двете съдебни инстанции.
Насрещната страна „Топлофикация –
Перник“ не е подала писмен отговор. В съдебно заседание, чрез юрисконсулт М., е
депозирала писмено становище, с което оспорва жалбата като неоснователна. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
Процесуалния представител на жалбоподателата
адвокат В. прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско
възнаграждение.
За да постанови обжалваното
решение Пернишкият районен съд е
приел, че не е изтекъл 5 годишния погасителен давностен срок.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната жалба се
явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и
подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка
за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Съдът ще се произнесе по допустимостта на
решението, едновременно с преценката на неговата законосъобразност, тъй като в
конкретния казус тези две понятия се преплитат.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен
от изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището на
насрещната страна, както и събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :
По заповедното
производство по ч. гр. д. № 3501/2010г. по описа на Пернишкия районен съд, е издадена Заповед № 2772 от 21. 05. 2010г., с която Т.М.Н.
е осъдена да заплати на „Топлофикация
– Перник“ АД, сумата в размер на 1927,06лв.
лева, представляваща главница - незаплатена
цена на доставена топлинна енергия за периода от 01. 09. 2007г. до 30. 10. 2009г., за топлофициран имот, находящ се
в ***, ведно със законна лихва
за забава върху главницата считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 20.05.2010г. до окончателно изплащане на вземането, сумата
в размер на 436,31лв., представляваща законна лихва за забава
върху месечните вземания, формиращи главницата, за периода от 30. 10. 2007г. до 10. 05. 2010г. и сумата в размер на 140,90лв. лева, представляваща сторени в заповедното
производство разноски. Въз основа на тази заповед на 20. 10. 2010г. е бил издаден изпълнителен
лист за същите суми и на 20. 10. 2010г. заповедта тя е влязла в сила.
На 10. 02. 2011г.
въз основа на молба от „Топлофикация Перник“ АД и представения изпълнителен
лист е било образувано изпълнително дело № 55 / 2011г. по описа на ЧСИ Е. Д.. Към този момент и до 26. 06. 2015г. е действало ППВС № 3 от 18. 11. 1989г.
по гр. д. № 1 / 1980г., съгласно което погасителната давност не тече, докато
трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането. С
молбата са поискани три изпълнителни способа за удоблетворяване на вземането,
предмет на изпълнението.
С молба от 17. 03.
2011г., длъжницата е признала вземането и помолила за разсрочено плащане. На
същата дата 17. 03. 2011г. тя е
заплатила сумата 436,31лв. лихви за забава, което обстоятелство е описано и в
самата молба и е представена вносната бележка.
След 17. 03.
2011г. няма извършвани изпълнителни действия, нито пък са били поискани такива
от страна на взискателя. При това положение изпълнителното производство е било
перемирано на 17. 03. 2013г. по силата на закона, на основание чл. 344, ал.1,
т.8 от ГПК. Следователно изпълнителния процес е бил прекратен и от 17. 03. 2013г. е започнала да тече нова погасителна
давност.
След 17. 03. 2013г.
не е било образувано друго изпълнително дело.
На 31. 05. 2019г. е била депозирана
исковата молба, с предмет отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК.
От 17. 03. 2013г.
до 31. 05. 2019г. са изтекли 6 години, 10 месеца и половина.
При така установената
фактическа обстановка Пернишкият окръжен съд намира за установено от правна
страна следното :
Искът за сумата 436,31лв.
лихви за забава, се явява процесуално недопустим, тъй като за тази сума е
направено признание от длъжницата по изпълнителното дело и тя е била доброволно
изплатена. Следователно за тази сума и за периода от 30. 10. 2007г. до 10. 05.
2010г., Пернишкият районен съд се е произнесъл по недопустим иск. В тази част
обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото
следва да бъде прекратено.
В останалата част
исковата претенция е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна. В съдебната система съществува противоречива практика по отношение
на въпроса дали заповедта по чл. 410 от ГПК, която е влязла в сила, се
приравнява на влязло в сила съдебно решение и ползва ли се от разпоредбата на
чл. 117 от ЗЗД, т.е. дали погасителната давност за вземане, предмет на заповед
по чл. 410 от ГПК е 3 или 5 години. В конкретния казус този въпрос обаче не
стои пред съда, тъй като в случая са изтекли 6 години, 10 месеца и половина
погасителна давност в полза на ищцата, поради което останалата част от
вземането за сумата в размер на 1927,06лв. лева, представляваща главница -
незаплатена цена на доставена топлинна енергия за периода от 01. 09. 2007г. до
30. 10. 2009г., за топлофициран имот, находящ се в ***, ведно със законна лихва
за забава върху главницата считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 20.05.2010г. до окончателно изплащане
на вземането, както и 140,90лв. разноски по делото, се явява погасено по
давност. В тази част обжалваното решение се явява неправилно и
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено и предявения
отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК за тази сума и период следва да
бъде уважен.
Ищцата е направила
разноски пред Пернишкия районен съд в размер на 505,21лв., от тях – 400лв. адв.
х-р, 80,08лв. за държавна такса и 25,13лв. такса за прилагане на препис от
изпълнителното дело.
Същата е направила
разноски пред Пернишкия окръжен съд в размер на 41,54лв. за държавна такса.
Следователно с
оглед уважената част от иска, на същата следва да се присъдят разноски в размер
на 417,23лв. пред Пернишкия районен съд и в размер на 34,30лв. пред Пернишкия
окръжен съд.
С оглед изхода по
делото – прекратителната му част и на основание чл. 78, ал.8, вр. с чл. 37 от ЗПрП вр. с
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ „Топлофикация – Перник“
АД има право на по 100лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка от двете
съдебни инстанции. Следователно решението на Пернишкия районен съд следва да
бъде отменено в частта, с която е присъдено юрисконсултско възнаграждение за
горницата над 100лв. до 200лв. и жалбоподателката следва да бъде осъдена да му
заплати сумата 100лв. – юрисконсултско възнаграждение пред Пернишкия окръжен
съд.
На основание чл.
280, ал.3, т.1, предложение първо от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Водим от
гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Обезсилва решение № 711 от 08. 05. 2019г.,
постановено по гр. д. № 571 / 2019г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от Т.М. Н. ЕГН **********,
от ***, иск против „Топлофикация – Перник“ АД, с който моли да бъде признато за
установено, че ищцата не дължи на ответното дружество по Заповед за изпълнение
№ 2772 от 21. 05. 2010г. по ч. гр. д. №
3501/2010г. по описа на ПРС и издаден въз основа на нея изпълнителен
лист от 20. 10. 2010г. и образувано изпълнително дело № 55/2011г. на ЧСИ Д., а
именно - сумата 436,31лв. представляваща законна лихва за забава върху месечните
плащания, формиращи главницата, за периода от 30. 10. 2007г. до 10. 05. 2010г. и прекратява производството по делото в
тази му част.
Отменя решение № 711 от 08. 05. 2019г.,
постановено по гр. д. № 571 / 2019г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от Т.М.Н., с ЕГН **********,***,
иск против „Топлофикация – Перник“ АД, с който моли да бъде признато за
установено, че ищцата не дължи на ответното дружество по Заповед за изпълнение
№ 2772 от 21. 05. 2010г. по ч. гр. д. №
3501/2010г. по описа на ПРС и издаден въз основа на нея изпълнителен
лист от 20. 10. 2010г. и образувано изпълнително дело № 55/2011г. на ЧСИ Д., а
именно - сумата 1927,06лв., представляваща главница -
стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01. 09. 2007г. до 30.
04. 2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20. 05.
2010г. до окончателното изплащане на сумата, както и 140,90лв. разноски по делото
и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
Признава за установено по иска с правно основание чл.
439 ГПК, предявен от Т.М.Н., с ЕГН **********,***, против „Топлофикация –
Перник“ АД, с ЕИК *********, че ищцата
не дължи на ответното дружество по Заповед за изпълнение № 2772 от 21. 05.
2010г. по ч. гр. д. № 3501/2010г. по
описа на ПРС и издаден въз основа на нея изпълнителен лист от 20. 10. 2010г. и
образувано изпълнително дело № 55/2011г. на ЧСИ Д., а именно -
сумата 1927,06лв., представляваща главница - стойността на доставена
топлинна енергия за периода от 01. 09. 2007г. до 30. 04. 2009г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20. 05. 2010г. до окончателното
изплащане на сумата, както и 140,90лв.
разноски по делото.
Осъжда Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК
*********, да заплати на Т.М.Н., с ЕГН **********,***, сумата 417,23лв., представляваща направените
от нея разноски пред Пернишкия районен съд, както и сумата 34,30лв., представляваща направените от нея разноски пред Пернишкия
окръжен съд, с оглед уважената част от иска.
Отменя решение № 711 от 08. 05. 2019г.,
постановено по гр. д. № 571 / 2019г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта му, с която е осъдена Т.М.Н.
да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД горницата над 100лв. до 200лв. разноски в исковото производство пред ПРС.
Осъжда Т.М.Н., с ЕГН **********,***, да заплати на „Топлофикация – Перник“
АД, с ЕИК *********, сумата 100лв.,
юрисконсултско възнаграждение пред Пернишкия окръжен съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове
: 1.
2.