Р Е
Ш Е Н И Е № 4905
гр. Пловдив, 19.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на тридесети октомври
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 11440 по
описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът
е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК и чл.109 ЗС, предявени от Р.П.В. против М.П.Ж. (*****в хода на процеса
и заменена на основание чл.227 ГПК от единствения си наследник Д.П.Д.) и Д.П.Д.
за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е
собственик на основание приращение съгласно чл.92 ЗС, а при условията на
евентуалност – на основание изтекла в нейна полза придобивна давност, чрез
упражнено владение в рамките на повече от 10 години, считано от ****г., на жилищна
сграда с площ от 74 кв.м., построена в УПИ ****, с площ от 905 кв.м., при съседи: от север и запад –
улици, от юг – УПИ ****, от изток – УПИ **** и УПИ ****, както и за осъждане на
ответниците да прекратят действията, обективирани в неправомерното, без
съгласието на ответника ползване на дворното място и на жилищната сграда в
него.
С определение № 142/05.01.2018
г. е приет за съвместно разглеждане на основание чл.211 ГПК предявеният от
ответника М.П.Ж. (*****в хода на процеса и заменена на основание чл.227 ГПК от
единствения си наследник Д.П.Д.) против Р.П.В. насрещен иск за признаване за
установено, че ищцата по насрещния иск е собственик на основание упражнено в
рамките на повече от 10 години давностно владение, считано от 1995 г. върху УПИ
****, кв.** по КРП на село *****, община *****, област Пловдив, с площ от 905 кв.м., при съседи: от север и запад –
улици, от юг – УПИ ****, от изток – УПИ **** и УПИ ****.
Ищцата Р.П.В. твърди, че с
нотариален акт за дарение № ***** е придобила от своя **** П. Н. К. празно
дворно място (без построената в него
жилищна сграда), представляващо УПИ ***** от кв.** по плана на село *****,
обл. Пловдив. Поддържа, че след **** на **** й, по силата на приращението на
основание чл.92 ЗС е станала собственик на построената в имота жилищна сграда с
площ от 74 кв.м. Въвежда, при условията на евентуалност, придобивно основание –
давностно владение, продължило повече от 10 години, считано от ****г. Твърди,
че след **** на **** й през ****г. е упражнявала фактическа власт по отношение
на жилищната сграда, като я е владяла непрекъснато, постоянно, спокойно, явно и
несъмнено и се е отнасяла към къщата като към нейна собственост. Посочва, че
редовно заплащала данъци, прекъсвала ел. захранването с цел други лица
(ответниците) да не ползват имота. Твърди, че двамата ответници оспорват
правото и на собственост по отношение на жилищната сграда, като системно влизат
и ползват дворното място и сградата. Сочи, че ответникът Д.Д. се е снабдил с нотариален акт
по обстоятелствена проверка за процесната жилищна сграда. Посочва, че без нейно
съгласие и без надлежните строителни книжа, ответниците построили в имота,
плътно до жилищната сграда лятна кухня, която ползвали през летните месеци, с
което и пречили да упражнява правото си на собственост по отношение на парцела
и къщата. Посочва, че ответниците засаждали в дворното място зеленчуци, с което
й пречели да упражнява правото си на собственост. Моли за уважаване на
предявените искове и за присъждане на разноски.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д.П.Д., със
становище за неоснователност на предявения иск. Възразява ищцата да е
собственик на процесната жилищна сграда, като посочва, че с нотариален акт № ****
била придобита собствеността само по отношение на дворното място, но не и на
сградите в него, които били възникнали преди прехвърлителната сделка. Намира,
че правото на собственост върху постройките било преминало върху наследниците
на дарителя след неговата смърт. Излага твърдения, че след **** на
прехвърлителя П. К. през ****г. в къщата останала да живее Т. К. (**** на
ответника). След нейната ****през ****г. къщата щяла да запустее и била
застрашена от разрушаване, доколкото покривът и бил поддал. Ответникът и **** му
били предлагали многократно на ищцата и на останалите им роднини да извършват
ремонт на къщата, но след като не срещнали подкрепа, през 1996 г. направили
ремонт; през 2002 г. била поставена ограда между УПИ **** и УПИ **** ; през
2006 г. М.Ж. и ответникът Д. направили ремонт на покрива на жилищната сграда.
Поддържа, че тъй като М.Ж. владяла имота непрекъснато и несмущавано повече от
10 години, като упражнявала фактическа власт по отношение на него лично и чрез
трети лица, била придобила правото на собственост, за което бил съставен
нотариален акт по обстоятелствена проверка, вписан в СВ Пловдив под акт № ****.
Евентуално, навежда възражение за придобиване по давност на имота, въз основа
на осъществявана от М.Ж. фактическа власт, за периода от 2006 г. нататък. Посочва,
че ищцата се била дезинтересирала от УПИ **** след **** на Т. К. през ****г.
Твърди, че достъпът на ищцата до имота бил ограничен, като след ****г. тя би
могла да посети имота само като гостенка. Моли за отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски.
В срока за писмен отговор
ответницата М.П.Ж. (*****в хода на процеса и заменена на основание чл.227 ГПК
от единствения си наследник Д.П.Д.) е предявила насрещен иск срещу Р.П.В., с
който претендира да бъде установено в отношенията между страните, че е
собственик на УПИ **** на основание давностно владение, продължило повече от 10
години. Излага твърдения, че считано от ****г. ответницата по насрещния иск се
е дезинтересирала от дворното място, като ищцата по насрещния иск започнала да
полага грижи за имота. Посочва, че през 1995 г. – 1996 г. възстановила
оградите, през 2002 г. поставила ограда, заплащала всички разходи за имота.
Поддържа, че полагала грижи за имота с намерението да го свои, като афиширала
това намерение по отношение на ответницата по насрещния иск чрез действията по
запазване, ползване и разпореждане с вещта. Моли за уважаване на предявения
насрещен иск.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от насрещния ответник Р.П.В., с който оспорва иска и го намира
за неоснователен. Твърди, че лично тя или чрез трети лица е ползвала и владяла
имота, като е заплащала данъци, поддържала го е в добро състояние и е полагала
за него грижи като собственик. Сочи, че се е противопоставяла на М.Ж. да
осъществява владение по отношение на имота, като е предупреждавала страната да
престане да навлиза в имота и да го ползва. Счита, че дори и да не е
упражнявала всекидневно правото си на собственост, то тя не го е изгубила. Твърди,
че по искане на ищцата по насрещния иск, респективно нейния син, се е обсъждал
въпросът за продажбата на дворното място, но не било постигнато съгласие между
страните. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От нотариален акт за дарение на
недвижим имот № **** се установява, че П.
Н. К., подарява на **** си Р.П.В. собственото си празно дворно място, без
сградата и стопанските постройки, намиращо се в село *****, цялото с площ от 500
кв.м., представляващо парцел *, имот пл. № ** от квартал ** по плана на селото,
при граници: от две страни – улици и П. К..
От нотариален акт за дарение на
недвижим имот № ****** се установява, че П. Н. К., подарява на **** си М.П.Ж.
собственото си празно дворно място, без сградата и стопанските постройки,
намиращо се в село *****, цялото с площ от 600 кв.м., представляващо парцел **,
имот пл. № ** от квартал ** по плана на селото, при граници: А. С. М., Г. В., П.
К. и улица.
Видно от удостоверение за
наследници изх. № ***** П. Н. К., бивш жител ***, е *****на ****г., като след ****
си е оставил за свои наследници Т. А. К. – ****, *****на ****г., както и пет ****–
Ц. П. Д., С. П. К., *****на **** и заменена по право на заместване от своите
наследници, И. П. П., ***** на ****, както и ищцата Р.П.В. и ответницата М.П.Ж..
С протокол от 18.06.1949 г. на
районен **** при Околийски Народен съвет отд. „Комунално стопанство и
благоустройство“ е дадена строителна линия и ниво в кв. **, парцел *, дворище №
**, за постройка на едноетажно жилище с площ от 74 кв.м., тип 7.
С нотариален акт за право на
собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство № **** М.Ж.П. с
ЕГН: ********** е призната за собственик по давност и наследство на двуетажна
жилищна сграда с площ от 74 кв.м., с прикрепен към същата навес с оградни стени
с площ от 9 кв.м., находящи се в УПИ ***, кв. **, с площ от 905 кв.м., който е
отреден за ПИ № *, целият с площ от 1850 кв.м., съгласно действащия КРП на село
*****, община *****, одобрен със Заповед № *****, при граници: от север – път,
от изток УПИ **** и УПИ ****, от юг – УПИ ****, от запад – път.
По делото са представени и
документи, изходящи от ищцата (чл.134 – 137 от делото), от които молба от
25.02.2011 г. от ищцата до Община ***** във връзка с искане за внасяне на
поправка в действащия КРП на село *****, Решение от ищцата от дата 22.09.2009
г. за продажба на парцел с площ от 500 кв.м., придобит по наследство **** й,
молба от ищцата от дата 25.02.2011 г. до кмета на село ***** за прекъсване на
електрозахранването към къщата. Няма данни посочените документи да са постъпили
в Община ***** или Кметството на село *****, нито пък решението на ищцата са е
достигнало до своя адресат.
Представени са и документи (от
л.137 до л.158 от делото) от ищцата, във връзка със заплащането на данъци по
отношение на имота в село *****, община *****. От ответната страна също са представени
приходни квитанции (от л. 176 до л. 177 от делото) във връзка с заплатени
данъци за недвижими имоти ТБО за имот, находящ се в село *****, както и
квитанции за заплатена електрическа енергия – л.178 до л.180 от делото.
Видно от удостоверение за
наследници изх. № **** М.П.Ж. е *****на ****г., като е оставила за свой законен
наследници **** си Д.П.Д..
От заключението на допуснатата
по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което се
кредитира като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, се
установява, че за село ****има одобрени два КРП – единият от 1924 г., а другият
от 1993 г. Уличната регулация е утвърдена с Указ № 52 от 1924 г., а дворищната
регулация е утвърдена със Заповед № 610 от 1924 г. и изменение, утвърдено със
Заповед № 422 от 18.06.1974 г. от Селски ОНС. Като приложение скица № 1 от
заключението е представена графичната част на парцел УПИ ***, кв. ** по
обезсиления КРП на село *****. С изменението на парцел УПИ ***и парцел УПИ ****
от кв.** се отреждат нови парцели ****с
площ от 500 кв.м., **** с площ от 600 кв.м. и *** с площ от 700 кв.м. от кв. **.
В скица № 2 вещото лице представя извадка от действащия КРП на село *****,
одобрен със Заповед № ****за УПИ **** от кв.**. Имот № ** и имот № ** от 1924
г. са заснети с нов ПИ **, за който се отреждат УПИ **** и УПИ **** от кв. **. Утвърдената заповед № **** не е
приложена, като за да бъде приложено изменението от 1974 г. е необходимо за
бъде изменен ПУП от 1993 г. Видно от комбинираната скица процесният парцел ****от кв.**, ограничен с букви В-А-Б-Г, утвърден със
заповед № ****, описан в нотариален акт № ****попада по сега действащия КРП,
одобрен със Заповед № ****в УПИ ***** и част от УПИ **** от кв. **.
По делото са ангажирани и гласни
доказателствени средства, чрез разпит на двама свидетели на ищцата и трима
свидетели на ответника. От показанията на свидетеля В. С. П., *** на ищцата, се
установява, че считано от 1992 г. е посещавал имота в село *****, заедно със ****
си и семейство В., през лятото, до 2011 г. По време на посещенията в имота до ****г.
Д. К. (****на ищцата) им отваряла къщата, а след нейната ****– М.Ж. им
отваряла. Изяснява, че през 2008 г. ищцата била подала молба за прекъсване на
захранването на къщата. Установява, че сградата в имота била построена през
1949 г. от П. К. и ****та му Д. К.. Пояснява, че ответникът Д. извършвал
ремонтните дейности в имота, като ремонтирал покрива, изградил допълнителна
постройка.
От показанията на свидетелката Д.
К.В. (**** на ищцата) се установява, че знае имота на ****си в село ***** –
дворно място с площ от 500 кв.м., в съседство на което било дворното място на ***
й М.Ж., като още от предучилищна възраст всяко лято ходили в имота, а от ****г.
посещавали имота поне веднъж годишно. Пояснява, че М.Ж. нямала никакви
претенции към имота и всички ***на ищцата знаели, че дворното място и къщата са
на ищцата. Изяснява, че през 2002 г. ответникът отишъл при ищцата, поискал да
види нотариалния акт и казал, че къщата била нейна. Установява, че ответниците
ходили в имота, за което ищцата не била съгласна. Знае да са извършвани
ремонтни дейности в имота, но никой не е питал ищцата за това. Ключове от имота
нямала и искали от съседите ключ, за да влезнат. Пояснява, че ищцата не била
заплащала ток и вода за имота.
От показанията на свидетелката И.
П. Д. се установява, че имотът в село ***** – дворно място, което била
разделено на три, се стопанисвал от П. К. и ****та му, докато били живи, а след
тяхната ****през 1989 г. и съответно през ****г. – от М.Ж. и П. (**** на
ответника Д.). След **** на **** си, М.Ж. заживяла в къщата и работила дворното
място, като засаждала зеленчуци, имало и овощни дръвчета в двора. Ремонтите на
къщата се плащали от ответника Д.. Свидетелката изяснява, че ищцата и децата й
идвали в имота рядко, на няколко години, последно преди 5-6 години. Пояснява,
че отношенията между двете ***се влошили във връзка с къщата и дворното място.
От показанията на свидетеля М.
Н. Ц.се установява, че ответникът е правил ремонт на покрива на къщата в село *****,
а самият свидетел му направил оградата; изоравал дворното място, където М.Ж.
засаждала зеленчуци.
От показанията на свидетелката Л.
Т. Д. се установява, че М.Ж., докато е била жива, се е грижила винаги за къщата
в село *****, а след **** на **** й останала да живее там. Грижела се за
дворното място, засаждала зеленчуци. Извършвала и ремонтни дейности, като през
1996 г. били подменени керемидите, след 2006 г. направила ограда, покривът бил
изцяло ремонтиран през 2006 г. до 2008 г. Свидетелката знае дворното място да е
дарено на ищцата от **** й, който дал на всичките си пет ****дворни места – на
трите в двора, където е къщата, а на другите две – на друго място в селото.
Ищцата и децата й идвали рядко в имота, лятно време за по 10-15 дни.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в
настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
По главния иск за собственост с
правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК с наведено придобивно основание приращение
по чл.92 ЗС:
Съдът е сезиран с установителен
иск за собственост, с който ищцата претендира да бъде установено в отношенията
между страните, че е собственик на процесната жилищна сграда с площ от 74
кв.м., по силата на приращението.
Съгласно разпоредбата на чл.92
ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху
нея, освен ако е установено друго. Няма пречка собственикът на земята да
отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане
собственик на постройката – чл.63, ал.1 ЗС. По този начин с учредяването на
правото на строеж се оборва презумпцията на чл.92 ЗС. Последната намира
проявление в случаите, при които се построява сграда върху имота, който не е
изключителна собственост на построилия сградата, ако не е учредено право на
строеж на това лице. В този случай по силата на чл.92 ЗС собствениците на
земята стават и собственици на изградените от нея постройки по приращение. Така
– решение № 252/ 14.10.2013 г., постановено по гр.д. № 2296 по описа за 2013 г.
на ВКС, I г.о.
Когато се прехвърля поземлен
имот, в който е изградена сграда, съдебната практика приема, че купувачът
придобива и подобренията и сградите върху земята, щом същите не са изключени
изрично като предмет на сделката. Запазването на собствеността върху сградата
отделно от земята, трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт, за да се
счита оборена презумпцията по чл.92 ЗС. В този смисъл – решение № 120 от
22.10.2014 г., постановено по гр.д. № 2928 от 2014 г. на ВКС, II г.о., решение № 125 от 29.10.2019 г., постановено по
гр.д. № 616 по описа за 2019 г. на ВКС, II г.о.
и гр.
В случая, съдът приема, че
презумпцията по чл.92 ЗС е оборена, което следва от изричната воля на
прехвърлителя, обективирана в нотариалния акт от 1976 г., с който ищцата е
придобила поземления имот, в който е построена сградата. В текста на договора
изрично е посочено, че дарителят прехвърля на ищцата празно дворно място, без сградата и стопанските постройки. По
делото се установи, че към момента на прехвърлителната сделка през 1976 г.
процесната сграда е била построена вече от **** на ищцата. Доказателство за
това е и представеният протокол за дадена строителна линия от 1949 г. Затова
ищцата не е придобила по приращение жилищната сграда в имота, доколкото
прехвърлителят по договора от 1976 г. изрично е запазил за себе си правото на
собственост по отношение на нея.
Не се е проявило действието на
чл.92 ЗС и след **** на ****та на ищцата през ****г., както се поддържа в
исковата молба. Напротив, проявление са намерили нормите на Закона за наследството,
като след **** на П. К. собствеността върху жилищната сграда е преминала към
неговите законни наследници. Доколкото обаче съдът с оглед принципа за
диспозитивното начало е обвързан от наведеното от ищеца придобивно основание, то
искът, основан на приращението, подлежи на отхвърляне.
По евентуалния иск за собственост с правна
квалификация чл.124, ал.1 ГПК с наведено придобивно основание придобивна
давност:
С отхвърлянето на главния иск се
проявява процесуалното условие за разглеждане на евентуално предявения иск. Ищцата
се позовава на придобивна давност, въз основа на упражнявано от нея давностно
владение по отношение на жилищната сграда, считано от ****г.
Давностното владение е
оригинерно придобивно основание и предполага осъществяването на фактическа власт върху процесния имот в
определен от закона срок, с намерение да
се държи вещта като своя. Владението е легално дефинирано в разпоредбата на
чл.68, ал.1 ЗС, като негови основни елементи са обективният (corpus) –
осъществяването на фактическа власт, и субективният (animus) – намерението за
своене. Разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната фактическа
власт, така както това е било при правната уредба, преди приемането на Закона
за собствеността – чл.302 ЗИСС (отм.). Въпреки това правната теория и съдебната
практика са последователни, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано,
спокойно, явно, несъмнено. Така посочените признаци на владението се явяват
логическо продължение на посочените по-горе обективен и субективен признак.
Тяхното установяване предпоставя извода за това дали упражняването на
фактическа власт върху имота представлява владение.
При спор за придобиване по
давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се установи
дали този съсобственик владее изключително за себе си целия имот и от кога. В
случаите, в които един от съсобствениците още от момента на възникване на
собствеността е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на
основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се
предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху
целия имот в срока по чл.79 ЗС. Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР
№ 1/2012 г. на ОСГК на ВКС презумпцията по чл.69 ЗС се прилага на общо
основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им
произтича от юридически факт, различен от наследяването. В повечето случаи, при
съсобственост, възникнала от наследяване, се приема, че съсобственикът
упражняващ фактическа власт по отношение на имота, владее собствената си
идеална част, а държи идеалната част на останалите съсобственици. Няма пречка
обаче да настъпи промяна в намерението на съсобственика и той да започне да
владее идеалната част на другия съсобственик. Тогава обаче е необходимо, за да
придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът, който не е техен владелец да превърне с едностранни действия
държането им във владение. В тези случаи презумпцията по чл.69 ЗС се счита
оборена и доказателствената тежест се размества.
В настоящия случай, по делото
ищцата не доказа да е упражнявала фактическа власт по отношение на процесната
сграда за периода в продължение на 10 години, считано от ****г., постоянно,
непрекъснато и несъмнено. От ангажираните от ищцата гласни доказателства се
установи, че същата е посещавала имота спорадично – през летните месеци за
няколко дни в годината, като дори не е
имала ключ от имота, а достъп е бил осъществяван или от ****й, докато е
била жива, или от ****й М.Ж.. От проведеното от ответника насрещно доказване се
опровергаха твърденията на ищцата, че е упражнявала фактическа власт по
отношение на жилищната сграда. Свидетелите на ответника последователно и
безпротиворечиво изясниха, че след **** на **** на ищцата, в имота е заживяла ответницата
М.Ж. (и ****на ищцата), като се грижила за къщата до **** си. Установи се, че
именно **** на ищцата – М.Ж., е извършвала всички необходими ремонти за
запазването на къщата – ремонтирала е покрива, изградила е лятна кухня до
сградата. Фактът кой е заплащал данъците за имота и кой е декларирал в
данъчната служба сградата е ирелевантен в случая, доколкото заплащането на
данъци не представлява действие, което установява наличието на владение.
Съдебната практика еднопосочно приема, че чрез данъчното деклариране не може да
се демонстрира завладяване на имота. Действията, с които се демонстрира
промяната на държането във владение, респ. промяната на намерението на
съсобственика или сънаследника да владее целия имот, следва да бъдат конкретни
по отричане правата на останалите съсобственици и да бъдат демонстрирани именно
спрямо тях. В този смисъл решение № 502/ 11.10.2018 г., постановено по гр.д. №
1846 по описа за 2018 г. на ВКС, II г.о.,
решение № 635/ 25.10.2010 г., постановено по гр.д. № 1405 по описа за 2009 г.
на ВКС, I г.о., решение № 115/ 28.10.2016 г.,
постановено по гр.д. № 977/ 2016 г. на ВКС, II г.о.
и др.
Предвид изложените съображения,
съдът приема, че ищцата не е придобила по давност процесната жилищна сграда,
поради което и искът, основан на придобивна давност подлежи на отвърляне.
По насрещният иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК за правото на собственост по отношение на парцела:
Ответната страна претендира да е
придобила по давност УПИ **** от кв.**, при
съседи: от север и запад – улици, от юг – УПИ **** , от изток – УПИ **** и УПИ ****. Изложените по-горе
принципни положения, касаещи института на придобивната давност намират
приложение и в случая. От значение за разрешаването спора за собственост по
отношение на дворното място е проследяването на регулационния му статут в
течение на годините. Последният се установява от заключението на СТЕ. Най-общо
за село ****има одобрени два КРП – единият от 1924 г., а другият от 1993 г.,
както и изменение в плана от 1924 г., утвърдено със заповед № 422/ 18.06.1974
г. на Селски ОНС. Съгласно последното (изменението от 1974 г.) са били
обособени три новообразувани парцела: парцел ****с
площ от 500 кв.м. – предмет на нотариален акт № ****, дарен на ищцата от нейния
****; парцел ****с площ от 600 кв.м., предмет на нотариален акт
№ ****, дарен на М.Ж. и парцел ****с площ от 700 кв.м., който по разписна книга
се води на наследниците на И. П. П. съгласно нотариален акт № *****. Чрез това
разпределение на дворните места и прехвърляне на собствеността на всяка от *****си,
П. К. е разпределил приживе имуществото си, което би останало в наследство на
неговите деца. В този смисъл сведения дава и разпитаната свидетелка Л. Д.,
която изяснява, че П. К. е имал пет дъщери, като на всяка дал дворно място – на
трите в двора с къщата, а на другите две – на друго място в село *****.
По сега действащия план от 1993
г. парцел ****, както и парцел I****попадат в УПИ **** и частично в УПИ **** . Както се изясни по-горе наследодателката на ищеца по
насрещния иск - М.Ж., е придобила по силата на правна сделка
от 1976 г. собствеността по отношение на парцел I****с площ от 600 кв.м., а ищцата е придобила по дарение от 1976 г.
собствеността по отношение на парцел ****с
площ от 500 кв.м.
Сега действащият план от 1993 г.
е приет по действието на ЗТСУ (отм.). Съгласно чл.110, ал. 1 ЗТСУ (отм.) дворищнорегулационният
план има непосредствено отчуждително
действие по отношение на недвижимите имоти, придадени към парцели на други
физически или юридически лица, като това разместване на собствеността настъпва
още от деня на влизане в сила на
дворищнорегулационния план. Собствеността върху придаваемите части преминава по
силата на самата регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно
основание от деня, когато е приложена. Отчуждителното действие на дворищната
регулация е подчинено на условие от прекратителен характер. В този смисъл са
разясненията на ТР № 3/1993 г. по гр.д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС. В същото ТР
се приема, че по силата на дворищната регулация се образуват
дворищнорегулационни парцели за жилищно и вило строителство, т.е. преобразува
се собствеността върху имотите, които се урегулират в собственост върху
определите за тях парцели, като се придават части от пълномерни към маломерни имоти
за тяхното упълномеряване, както и се
създават общи съсобствени парцели чрез урегулиране на имоти или части от
имоти по реда на чл.28 и чл.29 ЗТСУ (отм.). При образуване на общи парцели по
силата на дворищнорегулационния план, ако те се отреждат за два или повече
имота между притежателите на тези имоти се поражда съсобственост по силата на самата регулация – чл.29, ал.3 ЗТСУ
(отм., ред. ДВ, бр. 45 от 1984 г.). Така – вж. решение № 354/ 04.06.2009 г.,
постановено по гр.д. № 700 по описа за 2008 г. на ВКС, I г.о., решение № 111/ 17.02.2009 г., постановено по
гр.д. № 6005 по описа за 2007 г. на ВКС, III г.о.
В настоящия случай, по силата на
регулацията - чл.29, ал.3 ЗТСУ (отм., ред. ДВ, бр. 45 от 1984 г.), съгласно
последния действащ план от 1993 г., е възникнала съсобственост между
собствениците на парцел ****– ответницата по
насрещния иск, и на парцел I****– ищеца по насрещния
иск. Дяловете от съсобствеността са съответни на площите на всеки един от
обединените парцели към площта на новообразувания съсобствен парцел.
При това положение, от значение
за разрешаването на правния спор дали ищецът по насрещния иск е собственик на УПИ
***** по сега действащия КРП на село ***** от 1993 г., е на първо място, дали
може да се придобива по давност част от имот, за който ищецът вече има титул за
собственост, и на второ място, намерил ли е проявление фактическият състав на
придобивната давност по отношение на частта на съсобственик – ответник по
насрещния иск. Отговорът на първия въпрос е отрицателен. Последователно в
теорията и съдебната практика се приема, че ако едно лице е собственик на дериватино
основание по отношение на един имот, то той не може да е негов собственик на
оригинерно основание, каквото е давността. По отношение на останалата част от
имота, ищецът по насрещния иск претендира да е интервинирал във владение,
считано от 1995 г. В действителност, по делото се установи, че ищцата по
насрещния иск М.Ж. (*****в хода на процеса и заменена от нейния единствен
наследник) се е установила да живее в имота, след **** на своите родители –
трайно от ****г. Установи се също, че е извършала ремонти по отношение на
жилищната сграда в имота; че е обработвала дворното място, като го е изоравала,
засаждала зеленчуци и поддържала в добър вид. От това следва, че ищцата по
насрещния иск за периода след ****г. е упражнявала фактическа власт (corpus) по
отношение на целия имот, като го е считала за свой (animus). По делото се установи
обаче, че ответницата по насрещния иск нееднократно е прекъсвала течението на
давността, като се е протипоставяла на действията на ищцата по ползването на
дворното място. Всяко лято ответницата по насрещния иск е отивала в имота (жилищната
сграда, останала по наследство от **** й), до който е била допускана от самата
ищца – нейна ****. Това положение е продължило до 2011 г., след което
посещенията на страната е имота са спрели. Установи се също, че двете ***са
имали спорове за имота, като дори през 2011 г. са се гонили на двора по повод
този спор. Отделно от това, както заяви и самият ищец по насрещния иск по реда
на чл.176 ГПК, между страните е имало преговори за закупуването на имота, но те
са останали неуспешни заради цената, която ответницата е поискала. Всички тези
обстоятелства водят до извода, че упражняваната от ищцата по насрещния иск фактическа
власт по отношение на дворното място не е била непрекъсната и спокойна за
период по-голям от 10 години.
Предвид изложените съображения,
съдът стига до извода за неоснователност на предявения насрещен иск за
собственост по отношение на УПИ I-97, на
наведеното правно основание – придобивна давност от ****г., поради което и ще
се отхвърли.
По иска за правно основание
чл.109 ЗС:
Ищцата по главния иск е предявила и негаторен иск по
реда на чл.109 ЗС, с който иска ответната страна да преустанови действията си,
обективирани в ползването на дворното място и жилищната сграда.
Съгласно разпоредбата на чл.109 ЗС собственик
може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право. Посочената норма регламентира негаторния иск (actio
negatoria) и дава защита на правото на собственост от всяко нарушение, без да е
необходимо да е нарушено владението. Материалноправните предпоставки
(юридическите факти), които следва да са се проявили в обективната
действителност, за да е основателен искът по чл.109 ЗС, са следните: 1)смутено
право на собственост или ограничено вещно право; 2)действие или бездействие
(поддържане на неправомерно състояние) от ответника, за което няма основание и 3)причинна връзка между първите две.
Ищецът по иска следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на всяка една от посочените предпоставки. Съгласно т.3 от ТР № 4/2015
г. на ОСГК на ВКС за уважаването на предявения иск във всички случаи е
необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че спрямо този
имот ответникът е осъществил, респективно поддържал неоснователно въздействие
(действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника
създава за ищеца пречки за ползването на собствения му имот по-големи от
обикновените (чл.50 ЗС).
Съдът
намира, че така описаните предпоставки не са се проявили в случая. В
действителност, установи се, че ответницата е засаждала зеленчуци в дворното
място, че е ползвала жилищната сграда по нейното предназначение, включително и
като е извършвала ремонтни дейности. За тези действия обаче, тя е имала
основание, доколкото както се изясни по-горе е съсобственик както в жилищната
сграда, така и в дворното място. Освен това, ищцата, въпреки разпределената
доказателствена тежест не установи по какъв начин действията на ответната
страна са я възпрепятствали да ползва имота или пък са и създали пречки
по-големи от обикновените. Затова негаторният иск е неоснователен и ще се
отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, предвид отхвърляне както на
главните искове, така и на насрещния иск, съдът намира, че разноските следва да
останат така, както всяка страна ги е сторила, без да се присъждат с решението.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
Р.П.В., ЕГН: **********, адрес: *** против
Д.П.Д., ЕГН: **********, адрес: *** и М.П.Ж., ЕГН: ********** (*****в хода на
процеса и заменена на основание чл.227 ГПК от единствения си наследник Д.П.Д.,
ЕГН: **********), иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Р.П.В.,
ЕГН: ********** е собственик на основание приращение
съгласно чл.92 ЗС по отношение на жилищна
сграда с площ от 74 кв.м., построена в УПИ ****, кв.** по КРП на село *****
от 1993 г., с площ от 905 кв.м., находящ
се в село *****, община *****, обл. Пловдив, при съседи: от север и запад –
улици, от юг – УПИ ****, от изток – УПИ **** и УПИ ****, КАКТО и предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищцата е собственик на процесната сграда на основание придобивна давност, въз основа на давностно
владение от ****г.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Р.П.В., ЕГН: **********, адрес: *** против
Д.П.Д., ЕГН: **********, адрес: *** и М.П.Ж., ЕГН: ********** (*****в хода на
процеса и заменена на основание чл.227 ГПК от единствения си наследник Д.П.Д.,
ЕГН: **********), иск с правно основание чл.109
ЗС, за осъждане на ответниците да прекратят действията, обективирани в
неправомерното, без съгласието на ответника ползване на дворното място,
представляващо УПИ ****, кв.** по КРП на село ***** от 1993 г., с площ от 905 кв.м., находящ се в село *****, община
*****, обл. Пловдив, при съседи: от север и запад – улици, от юг – УПИ ****, от
изток – УПИ **** и УПИ **** и на жилищната сграда, построена в него.
ОТХВЪРЛЯ приетия за
съвместно разглеждане насрещен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, от М.П.Ж., ЕГН: ********** (*****в хода на
процеса и заменена на основание чл.227 ГПК от единствения си наследник Д.П.Д.,
ЕГН: **********) против Р.П.В., ЕГН: **********, адрес: ***, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на основание придобивна давност, въз основа на давностно
владение от 1995 г. на УПИ ****, кв.** по КРП на село ***** от 1993 г., с
площ от 905 кв.м., находящ се в село *****,
община *****, обл. Пловдив, при съседи: от север и запад – улици, от юг – УПИ
****, от изток – УПИ **** и УПИ ****.
Решението може да бъде обжалвано
от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.