РЕШЕНИЕ
№ 247
гр. гр.Мадан, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на четвърти декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Ив. Стратиев
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело №
20245430100190 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Ф. А. Б. против
„*********“ ЕООД , с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД да бъде осъдено ответното дружество да възстанови на ищеца
сума в размер на 676.00 лева - платена без основание по нищожен Договор за
кредит № **********от 3******* г. В о. с. з. от 10.10.2024 г. е допуснато
изменение на размера на предявения първоначален иск, чрез неговото
увеличение от 676.00 лева на 2100.00 лева.
В исковата молба се твърди, че на ***** г. между страните бил сключен
договор № *******/****** г. по силата, на който са му били предоставени в
собственост заемни средства в размер на 2000 лв., при лихвен процент -
23,00%, годишен процент на разходите - 49,11 %. По силата на чл. 5 от
договора, заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от ******* в
полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се извършва чрез
одобряването на кредита, като кредитополучателката дължи заплащането на
възнаграждение на дружеството - гарант чрез заплащането на месечни вноски
в общ размер на 1860 лв. за срока на действие на кредитния договор. Ищецът
бил усвоил изцяло заемния ресурс, но не дължи плащания за лихва, за
допълнителен пакет от услуги и за услугата финансиране и разсрочване на
дължимата застрахователна премия, тъй като договорът за кредит е нищожен,
поради следните съображения: договорът за потребителски кредит е
недействителен, поради нарушаване на изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 4
ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК. В исковата молба се сочи, че в
процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва обаче
ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по
кредита / кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 49,11 %/. Във величината на ПГР като глобален
1
израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще
стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния
случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно обстоятелствата по чл.
19, ал. 1 липсват. Посочен бил лихвен процент по заема - 23,00 %, /който бил
фиксиран/, но не се изяснявало как тези стойности се съотнасят към ГПР по
договора. Съгласно чл. 10, ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК, видът, размерът и
действието, за което се събират такси и / или комисионни, трябвало да бъдат
ясно и точно определени в договора и кредиторът не може да изисква и да
събира от потребителя каквото и да е плащане за разходи, свързани с
договора, които не са предвидени в него. Освен възнаградителната лихва в
съдържанието на договора не са включени други разходи, поради което
ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 49,11 %. ГПР се
определя по точно определена методика, регламентирана в чл. 19, ал.1 и по
силата на ал. 2 от същия член по алгоритъма, уреден в Приложение №1 към
закона и само въз основа на такси и други разходи, изрично уговорени между
страните и включени в договорното съдържание /арг. от чл. 10, ал. 2 и чл. 10а,
ал. 4 ЗПК/. Законодателят задължава кредитодателите да включват в текста на
договорите за потребителски кредит размера на ГПР, тъй като от него
потребителите могат да получат информация за стойността на всички
плащания, които ще направят за срока на действие на договора и така да
вземат информирано решение дали кредитът съответства на техните
потребности и на финансовите им възможността да го обслужват. С оглед
засилената защита на правата на потребителите и за санкциониране на
злоупотребата с тях от страна на търговците, които са посилната
икономически страна в гражданския оборот законът предвижда при
неизпълнение на задължението за посочване на действителния размер на ГПР
тежката правна последица на непораждане на права и задължения от
кредитния договор /чл. 22 ЗПК/, като в тази хипотеза кредигополучателят
дължи на кредитора само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви и
други разходи. Счита, че процесния договор за кредит № ******* от
********г. е нищожен като противоречащ, на принципа на добрите нрави - чл.
26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, заобикалящ материално - правните изисквания на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и
нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК и чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и
ал. 4, чл. 21, ал.1 от ЗПК, относно същественото съдържание на
потребителските договори за кредит. Ищецът сочи, че до настоящия момент
бил заплатил по договора сума в размер на 2676.65 лева, като разликата над
главницата от 2000 лева подлежи на връщане, тъй като била платена без
основание. По изложените съображения моли за уважаване на исковете. В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема
становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът сочи, че между
страните бил сключен Договор за потребителски кредит № *******/********
г., по силата на който отпуснал кредит на ищеца за сума в размер на 2000 лева.
Уговорено било, че кредитополучателят е длъжен да върне главницата и да
заплати лихвите по кредита на 12 вноски. Ищецът е поел задължение (чл. 3 от
договора) да заплати на ответника възнаградителна лихва за ползвания кредит
в размер на 23 % на годишна база, при ГПР в размер на 49.11%. Общата сума,
която ищецът е трябвало да заплати на ответника е в размер на 2676.65 лв. По
силата на чл. 5 от договора ищецът е бил длъжен също да даде подходящо
обезпечение на своето задължение, чрез поръчителство от ******* (******).
2
Ответникът оспорва твърдението, че предоставяне на поръчителство от
Фератум Банк е условие за сключване на договора кредит. Счита, че не е
налице твърдяната от ищеца заблуждаваща търговска практика по смисъла на
чл. 68е от ЗЗП. По никакъв начин и с нито едно от действията си, ответникът
не бил въвел в заблуждаване ищеца относно условията по сключване на
договора за кредит, възможността за избор на гарант (лично избран от ищеца)
или дължимите от ищеца суми при всяка една от опциите. При всяка една от
стъпките за сключване на договора за кредит, ищецът бил информиран изцяло
относно последиците от неговия избор, като дори са посочени сумите, които
той би дължал спрямо ****** (*******), ако избере дружеството за поръчител
и сключи Договор за гаранция с него. Договорът за гаранция бил възмездна
услуга, предоставяна от лице, различно от кредитодателя. Ако
кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант,
предложен от кредитодателя, кредитополучателят получава незабавна
информация за размера на разхода. Този разход не се включвал в ГПР по
кредита, тъй като не влиза в общия разход по кредита съгласно § 1.1. от Закона
за потребителския кредит, доколкото касае услуга, предоставяна от трето лице
****** (*******), която е с незадължителен характер по смисъла на закона.
Ищецът разполагал с правото по чл. 29 ЗПК, съгласно което той има
субективно, потестативното право да се откаже от сключения договор за
потребителски кредит в срок от 14 дни от сключването му без да дава
обяснения за това и без да дължи обезщетение и неустойки. Това негово право
било предвидено и в чл. 9 от Договора. Дори да се приеме, че ищецът е узнал
едва след сключването на договора за кредит (въпреки неколкократно
предоставяната информация), че трябва да обезпечи кредита, използвайки
допълнителна и незадължителна възмездна услуга, той имал на разположение
14 дни, в които да вземе решение за отказване от договора без да дължи
обезщетения или неустойки. Той не бил упражнил това свое право. След като
не бил упражнил правото си да се откаже от договора в предвидения в закона
срок може да се направи обоснованото предположение, че той е разбрал и
приел смята клаузата на чл. 5 от Договора за кредит. По изложените
съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от
фактическа следното:
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства
се установява, че на ****** г. между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № *****, по силата на който *******ЕООД, в
качеството на кредитодател е предоставил на Ф. А. Б. – кредитополучател
сумата от 2000 лева. От приетия като писмено доказателство заверен препис
от договор № ****** от ****** г. е видно, че страните са постигнали съгласие
предоставената от ****** ЕООД на Ф. А. Б. сума от 2000 лева да бъде върната
от кредитополучателя на 12 погасителни вноски съгласно приложения към
договора погасителен план, ведно с договорна лихва в размер на 460.00 лева,
при лихвен процент 0%. Общата дължима сума от кредитополучателя по
договора възлизала на 2460.00 лева. Общият разход по кредита бил 460.00
лева и включвал единствено лихвата. В договора бил посочен ГПР от 49,11%.
Съгласно чл. 5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство
предоставено от ******** в полза на дружеството.
По делото не е представен договора за гаранция (поръчителство)
3
сключен между ********* и Ф. Б., но доколкото ответникът не оспорва, че е
наличен такъв, съдът счита това обстоятелство за доказано. ********поема
задължение за обезпечаване на задълженията на Б. по договор за
потребителски кредит № *******/****** г., сключен с „******“ ЕООД.
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, видно от което Ф. А. Б. е внесла по сметка на „*****“ ЕООД ЕИК
*******сумата от 4100,00 лева, както следва: по Договор за кредит – 2560.00
лв., главница – 2000.00 лв., възнаградителна лихва – 460.00 лв. и такси по
тарифа – 100 лв.; По допълнително избрана незадължителна услуга
/поръчителство/ е внесла сумата - 1540.00 лв. Сумата се дължи на лицето,
предоставящо услугата и по посочената от него сметка. Съгласно чл. 16.2.б./а/
от ОУ на ****** ЕООД, кредиторът има право да нареди сумата към лицето,
комуто е дължима в случай, че бъде изплатена на кредитора. По отношение на
Размера на Годишния процент на разходите: Тъй като договора за
поръчителство не е представен от страните, на база предоставената
информация за погасителния план по кредита и извършени плащания, при
допускане за вноската по договора за поръчителство /гаранция/, включвайки
възнаграждението за поръчителство и следните допускания: размер на
кредита – 2000 лв.; брой вноски – 12; възнаградителна лихва – 460 лв.; сума
за гаранция – 1540.00 лв., общо месечна вноска по договор за кредит и
договор за поръчителство /гаранция/ - 333.33 лв. и съгласно погасителния
план, ГПР ще бъде 319.6002%. Съдът кредитира заключението на съдебно-
счетоводната експертиза като компетентно изготвено, обективно, а и
неоспорено от страните.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните
в настоящата съдебна инстанция доказателства, съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. От
събраните по делото доказателства се установи, че между страните е сключен
Договор за потребителски кредит № ******* от ******** г. по силата на
който ******** ЕООД, в качеството на кредитодател е предоставил на Ф. А. Б.
– кредитополучател сумата от 2000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Ответникът - кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на
чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване
на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4
ЗПК. Сключеният договор между ищцата и ******ЕООД по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон ЗПК.
Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
4
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Според дадената
дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК – "Обща сума, дължима от потребителя" е
сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на
потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Като взе предвид съдържанието на клаузите на чл. 5 от Договор №
******** от ********* г. за предоставяне на потребителски кредит съдът
намира, че уговореното възнаграждение, дължимо за ангажиране на гарант за
обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по кредита съставлява
възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради
което същото следва да се включи в годишния процент на разходите – чл. 19
ал. 1 от ЗПК, доколкото сключването на договор за гаранция представлява
задължително условие при сключването на процесния договор за
потребителски кредит. Годишният процент на разходите, представлява така
нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично
описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. В контекста на дадената дефиниция в
чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Доколкото в договора за
кредит е уговорено обезпечаването му чрез предоставяне на гаранция, таксата
за допълнителната услуга, която макар и формално да е дължима по друг
договор на друго лице - поръчител, е пряко свързана с договора за кредит и се
явява част от съдържанието му и всъщност води до скрито оскъпяване на
кредита и следва да бъде включено в размера на ГПР. ГПР представлява вид
оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва, поради което съдът намира, че е необходимо в ГПР да бъдат описани
всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде
поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои
5
суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,11 и
лихвения процент е в размер на 0%, като от съдържанието на договора не
може да се направи извод пo какъв начин е формиран процентът на разходите,
доколкото не е ясно какво представлява разликата между размер на ГПР и
лихвата, която е част от него. По този начин потребителят е поставен в
положение да не знае колко точно е оскъпяването му по кредита. От
заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза е
видно, че при включване главница, възнаградителна лихва и вноска за
гаранция, то годишния процент на разходите би бил 319,6002 %. Ето защо
размерът на действителния ГПР по договора противоречи на императивните
изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предвиждаща забрана ГПР да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва в левове и валута, определена с
постановление на МС. Доколкото посоченият в договора за кредит размер на
ГПР не съответства на действително прилагания между страните е налице
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като потребителят се явява реално
лишен от информация за действителния размер на приложимия на ГПР, което
право ЗПК му признава и гарантира. Тази норма, от една страна, е насочена
към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране
на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс
между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора предвид
предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този
пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор е
недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1,
предложение първо от ЗЗД, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на ищеца, като на
осн. чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без
да дължи лихва или други разходи, която чиста стойност в настоящия случай
възлиза на 2000 лева.
От събраните по делото доказателства се установява, че заплатената от
ищцата на ответника сума по процесния договор за кредит възлиза на 4100.00
лева, поради което разликата между подлежащата сума на връщане на осн. чл.
23 от ЗПК и общо заплатената от заемополучателя сума възлиза на 2100.00
лева, която сума се явява недължимо платена при начална липса на основание
и подлежи на връщане на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Дори да се приеме, че
част от заплатената сума от Ф. Б. на ******** ЕООД е преведена от *********
ЕООД на трето лице – ********, то това действие е ирелевантно по
отношение на основателността на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, доколкото
материалноправно легитимиран да отговаря по предявения от ищцата е иск е
правният субект, който е получил престацията без основание, в случая
******* ЕООД. От събраните по делото доказателства се установява, че
сумата от 2100 лева е заплатена от ищцата на ******** ЕООД, с оглед на
което предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за
разликата над чистата стойност на кредита от 2000 лева е основателен и
следва да се уважи за сумата от 2100 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски, които се констатираха в размер на
84.00 лева – заплатена държавна такса в производството и 300.00 лева депозит
6
за ССЕ.
В представения по делото договор за правна защита и съдействие е
посочено, че ищецът се представлява безплатно от ЕАД Е. И. на осн. чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА. От извършена справка в РС М. се установява, че между
същите страни са образувани 9 бр. производства – настоящото гр. 190/24 г.,
както и гр.д. 187/2024 г., гр.д. 319/2023 г., гр.д. 330/2023 г., гр.д. 321/2023 г., гр.
д. 326/23 г., 478/23 г., 188/24 г., 185/24 г., по които ищецът е бил представляван
от един и същ пълномощник. Предмет на гр. д. № 319/2023г. по описа на РС
М. е бил Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******** от
*******г., който е предмет и на настоящото дело. По гр.д. № 319/2023 г. по
описа на РС М. е прогласен за нищожен, сключеният между страните Договор
за потребителски кредит № № *******/****** г., на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 22, поради нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, поради
противоречие със закона, като ****** ЕООД е осъдено да заплати на
Еднолично адвокатско дружество Е. И. сумата от 655.20 лева с вкл. ДДС –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съдът намира, че този подход за
претендиране на разноски за адвокатски хонорар по всяко едно от делата с
предмет едно и също правоотношение е в нарушение на принципа по чл. 3 от
ГПК за добросъвестно и съобразено с добрите нрави упражняване на
процесуалните права от участниците в съдебните производства и техните
процесуални представители. По този начин посредством законово установени
средства се цели постигане на противоправен резултат - неоснователно
обогатяване чрез калкулиране в тежест на ответника на неоправдано висок
размер на разноски за адвокатско възнаграждение в рамките на образувани две
дела с предмет едно и също правоотношение. Поради това съдът
съобразявайки, че законът не допуска упражняването на права за постигане на
противоправен резултат, счита, че не следва да присъжда адвокатско
възнаграждение по настоящото дело по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА, тъй като по
предходното производство касаещо същото правоотношение вече е присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 655.20 лева с вкл. ДДС. При
определяне на размера на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан
от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски
съвет при определяне на възнаграждението в полза на пълномощника на
ищцата, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското
възнаграждение в зависимост от правната и фактическата сложност на делото
(по аргумент от Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C- 438/22 г.). Касае се
за искове за недействителност на договор за потребителски кредит и
неоснователно обогатяване, по които има установена обилна съдебна
практика и които са с ниска фактическа и правна сложност, поради което
адвокатско възнаграждение в размер от 655.20 лева с вкл. ДДС, което вече е
присъдено по предходното водено между страните производство съответства
на критериите за разумност и пропорционалност съгласно Решение по дело С-
57/15 на СЕС. Ето защо искането на ищцовата страна за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в настоящото
производство следва да бъде оставено без уважение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА ********* ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж. к. „*****“, бл. *, бул. ***** № **, бл. *, вх. *, ет. *, ап.
офис **, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н., да заплати на Ф. А. Б. ЕГН
**********, с адрес: **********, сумата от 2100.00 (две хиляди и сто) лева -
главница, представляваща недължимо платени суми по Договор №
*********за предоставяне на потребителски кредит от ******** г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 16.04.2024 г. до окончателно
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА *********ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж. к. „******“, бл. *, бул. ******** № **, бл. *, вх. *, ет. *,
ап. офис **, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н. да заплати на Ф. А. Б. ЕГН
**********, с адрес: **********, сумата от 384.00 (триста осемдесет и
четири) лева - направени по делото разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за присъждане
на разноски по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА за адвокатско възнаграждение в полза
на ЕАД Е. И. като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред ОС С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
8