Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София, 17.02.2016 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и петнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Ц.П.,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2762
по описа за 2014 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския
закон.
Образувано е по молба на “К.Т.” ЕООД, ЕИК *********, за
откриване на производство по несъстоятелност, с произтичащите от това последици,
по отношение на ответника “К.А.М.П.
К.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, поради
неплатежоспособност. Молителят твърди, че е кредитор на ответното дружество по
договор за заем от 21.08.2013 г. Твърди, че е предоставил на ответника заем в
размер на 14 000 лева с падеж 31.12.2013 г. и с годишна лихва от 8%.
Сумата била предоставена в брой срещу разписка от 21.08.2013 г. За обезпечаване
на вземането (главница и лихва) бил издаден от ответника в полза на молителя
запис на заповед за сумата от 14 408,11 лева, с падеж 31.12.2013 г. Молителят
твърди, че задължението не е изпълнено от ответното дружество и възлиза на
общата сума от 14 851,35 лева, от които 14 000 лева – главница,
408,11 лева – договорна липва по раздел І, т. 2 от договора за заем и 443,24
лева – лихва за забава за периода 01.01.-24.04.2014 г. Сочи, че ответникът има
задължения към банкови институции, които също не обслужва, както и задължения към
физически и юридически лица. Моли да бъде обявена неплатежоспособността на
ответника, да бъде определена начална дата на неплатежоспособността –
31.12.2013 г., да бъде открито производство по несъстоятелност за ответното
дружество.
Ответникът не е подал отговор на молбата.
В срока по чл. 629, ал. 4 от ТЗ в производството е направено искане да
бъде конституиран като присъединен кредитор “Б.П.Б.” АД, ЕИК ********. Б.та
твърди, че е кредитор на ответното
дружество по Договор за банков кредит № 040/2008 г., сключен на 19.02.2008 г.
между Б.та и “БКС - В.” АД, “К.А.М.П. К.” АД, Ю. В.М., Б. П.А. и Р.М.М.
– К.. Договорът за банков кредит бил изменян и допълван с Анекс А1-040/2008 от
21.05.2008 г., Анекс А2-040/2008 от 01.10.2008 г., Анекс А3-040/2009 от 27.01.2009
г., Анекс А4-040/2010 от 05.03.2010 г., Анекс А5-040/2011 от 24.02.2011 г.,
Анекс А6-040/2012 от 24.02.2012 г., Анекс А7-040/2012 от 29.03.2012 г. и Анекс
А8-040/2012 от 09.11.2012 г. Твърди, че крайният срок за издължаване на всички задължения
по кредита е удължен до 30.11.2013 г. с Анекс А8-040/2012 от 09.11.2012 г.
Поради неплащане в срок на задълженията по кредита, Б.та е обявила същия за
предсрочно изискуем на 28.10.2013 г. Б.та твърди, че се е снабдила със заповед
за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за
вземанията си, издадени по ч.гр.д. № 46776/2013 г. по описа на СРС.
Твърди, че към 27.06.2014 г. задълженията на
ответното дружество към Б.та са в размер на: 225 673,35 евро - главница по чл.1 от Анекс А3-040/2009
от 27.01.2009 г. към договор за кредит № 040/2008;
729.27 евро - възнаградителна
лихва по чл. 5 от Анекс
А7-040/2012 от 29.03.2012 г. върху главница по точка 1.1, за периода от 30.04.2013 до
28.10.2013 г. вкл.; 14 664.07 евро - присъдена законна лихва по договор за кредит № 040/2008 и анекси към него,
върху забавени плащания по главница в евро за периода от 12.11.2013 г. до 26.06.2014 г. вкл; както
и 151 970,85
щатски долара - главница по чл.1 от Анекс А3-040/2009 от 27.01.2009 г.; 7 459.74 щатски долара -възнаградителна лихва по чл.
6 от Анекс А7-040/2012
от 29.03.2012г. върху главница по точка 1.2 за периода от 30.05.2013 г. до
28.10.2013 г. вкл.; 1
249.78 щатски долара - наказателна лихва по чл.7, ал.1 от Договор
за кредит № 040//2008
и анекси към него, върху забавени плащания по главница в щатски долари, за периода от
30.04.2012 г. до 11.11.2013 г. вкл.; 9 749.23 щатски долара - присъдена законна лихва по договор
за кредит № 040/2008 и анекси към него, върху забавени плащания по главницата в
щатски долари за
периода от 12.11.2013 г. до 26.06.2014 г. вкл.; 6
772.50 лева - платени
такси по фактура №
**********/18.06.2014 за т.20 от ТТР по изп. дело № 20148380401311 по описа на
ЧСИ М.Б.; 4 749.79
лева - платени такси по фактура № **********/18.06.2014
за т.26 от ТТР по изп. дело № 20148380401311 по описа на ЧСИ М.Б..
В срока по чл. 629, ал. 4 от ТЗ в производството е направено искане да
бъде конституиран като присъединен кредитор “Б.Р. СРЛ”, чрез регистрирания в РБългария
клон на чуждестрания търговец “Б.Р. СРЛ – клон България КЧТ”,
ЕИК ********, с твърдения, че е кредитор на “К.А.М.П. К.” АД по договор за спогодба от 06.12.2012 г., по силата на
който ответното дружество се е задължило да заплати на кредитора сумата от
780 982,46 евро разсрочено на вноски до 31.05.2014 г., която сума
представлява стойността на извършени продажби на стоки (автомобилни гуми) по
сключено мужду страните на 28.01.2011 г. споразумение за общите условия за
продажба на стоки.
В срока по чл. 629, ал. 4 от ТЗ в производството е направено искане да
бъде конституиран като присъединен кредитор “И.” ЕАД, ЕИК ********, който
твърди, че е кредитор на ответното
дружество с изискуемо вземане, произтичащо от договори за финансов лизинг на
оборудване, сключени между “И.” ЕАД като лизингодател и “К.А.М.П. К.” АД като лизингополучател.
Твърди, че поради неизпълнение от страна на ответника на договорите за финансов
лизинг на оборудване, същите са прекратени от “И.” ЕАД,
считано от 27.09.2013 г. Твърди, че към датата на депозиране на молбата по чл.
629, ал. 4 от ТЗ (23.01.2015 г.) дължимите от “К.А.М.П. К.” АД суми по договорите за лизинг възлизат общо на
8 252,46 евро, от които 2 801,16 евро – неплатени лизингови вноски и
неустойки по договор за финансов лизинг на оборудване № 95/Х/07.11.2008 г., 378,31
евро – неплатени лизингови вноски и неустойки по договор за финансов лизинг на
оборудване № 95/Y/10.06.2009 г., 586,32 евро – неплатени лизингови вноски и неустойки по договор
за финансов лизинг на оборудване № 95/Z/24.06.2009 г., 3 500,41 евро - неплатени лизингови
вноски и неустойки по договор за финансов лизинг на оборудване №
95/АА/23.02.2010 г., 257,08 евро - неплатени лизингови вноски и неустойки по
договор за финансов лизинг на оборудване № 95/АВ/30.03.2010 г., 217,05 -
неустойка по договор за финансов лизинг на оборудване № 95/АС/21.04.2010 г., 199,47
- неустойка по договор за финансов лизинг на оборудване № 95/АЕ/09.11.2010 г.,
312,64 – неплатени лизингови вноски и неустойки по договор за финансов лизинг
на оборудване № 95/АF/21.12.2010 г. Сочи, че най-старото задължение на
ответника към “И.” ЕАД е с падеж 03.07.2013г.
В срока по чл. 629, ал. 4 от ТЗ в производството е направено искане да
бъде конституиран като присъединен кредитор “О.Б.Б.” АД, ЕИК ********. Б.та твърди, че е
кредитор на ответното дружество за вземания по Договор за кредитна линия от 20.10.2010 г., сключен между Б.та и “К.А.М.П. К.” АД като кредитополучател,
изменен и допълнен с Анекс № 1/24.01.2011 г., Анекс № 2/28.09.2011 г., Анекс №
3/20.11.2012 г. и Анекс № 4/27.02.2012 г. Твърди, че последното плащане от
ответника е извършено на 22.04.2013 г. в размер на 23 100,99 евро. Сочи,
че след тази дата има епизодични плащания от страна на съдлъжника “БКС - В.” АД и от други лица,
но не и от ответника. Твърди, че поради просрочие с повече от 90 календарни
дни, на 17.05.2013 г. Б.та е обявила цялото задължение по договора за кредитна
линия за предсрочно изискуемо. Твърди, че към 21.01.2015 г. задължението на
ответника към “ОББ”
АД по договора за кредитна линия и анексите към него възлиза общо на
2 737 304,44 евро, от които 1 937 060,79 евро (вкл.
1 024 749 евро – присъдена главница), 71 968,89 евро – законна
лихва по изпълнителен лист от 01.09.2013 г. за периода 09.07.2013 г. до
21.01.2015 г., 82 526,46 евро - законна лихва по изпълнителен лист от
16.09.2013 г. за периода 09.07.2013 г. до 21.01.2015 г., 56 690,72 евро –
договорни лихви за периода от 30.12.2012 г. до 17.05.2013 г. вкл.,
217 021,30 евро – наказателни лихви, вкл. неустойки, за периода 30.11.2012
г. до 21.01.2015 г. вкл., 25,56 евро – присъдени разноски, 8 010,72 евро –
други разноски.
“ОББ” АД твърди, че е кредитор на “К.А.М.П. К.” АД за вземания, произтичащи от Договор за предоставяне на
лимит за издаване на банкови гаранции и предоставяне на банков кредит под
условие от 06.08.2008 г., сключен между Б.та и ответника като кредитополучател,
изменен и допълнен с Анекс № 1/05.08.2009 г., Анекс № 2/08.12.2009 г., Анекс №
3/25.02.2010 г., Анекс № 4/20.10.2010 г., Анекс № 5/20.11.2012 г. и Анекс №
6/27.02.2012 г., както и Договор за встъпване в дълг от 20.10.2010 г. Твърди,
че към 21.01.2015 г. задължението на ответника към “ОББ” АД по този договор и анексите към него възлиза на общата
сума от 190 681,85 евро, от които 151 889,16 евро – присъдена
главница, 19 380,22 евро – общо присъдени неустойки, 14 044,31 евро –
законна лихва за периода от 25.02.2014 г. до 21.01.2015 г., 5 368,16 евро
– присъдени разноски.
Този присъединен кредитор предлага 23.04.2013
г. като начална дата на неплатежоспособност на ответното дружество, от която
дата ответникът не е извършвал плащания към “ОББ” АД на изискуемите си задължения, произтичащи от търговска
сделка.
В срока по чл. 629, ал. 4 от ТЗ в производството е направено искане да
бъде конституиран като присъединен кредитор “С..” EАД, ЕИК
********. Б.та твърди, че е кредитор на
ответното дружество за вземания по Договор за банков кредит Европодкрепа /кредитна
линия/, финансиран със средства от Европейската инвестиционна Б./ЕИБ/ № ST10-00008/29.10.2010 г., сключен между “С..” EАД и “К.А.М.П. К.” АД като кредитополучател,
изменен и допълнен с Анекс № 1/26.07.2011 г., Анекс № 2/07.05.2012 г., Анекс №
3/11.05.2012 г. и Анекс № 4/04.12.2012 г. Поради неплащане на дължими
погасителни вноски, кредитът е обявен от Б.та за предсрочно изискуем на
25.04.2013 г. и Б.та се е снабдила с изпълнителни листа за част от дължимите
суми и са заведени изпълнителни дела срещу ответника. Твърди, че към 23.01.2015
г. задължението на ответника към “С.” ЕАД възлиза
общо на 152 819,05 евро и 7 829,20 лева. Сочи, че ответното дружество
е спряло плащанията към Б.та на 19.11.2013 г. и предлага да бъде определена
31.12.2013 г. като начална дата на неплатежоспособността. Прави искане по чл.
630, ал. 2 от ТЗ за постановяване на прекратяване дейността на предприятието на
ответника и обявяването му в несъстоятелност с произтичащите от това последици,
едновременно с решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
По делото са представени от молителя “К.Т.” ЕООД и
приети като доказателства договор за заем, сключен на 21.08.2013 г. между молителя като
заемодател и ответното дружество като заемополучател. Съгласно цитирания
договор заемодателят предоставя на
заемателя сумата от 14 000 лева.
Уговорено е, че сумата се усвоява от заемополучателя в срок до 7 дни след
подписването на договора за заем, в брой. Заемополучателят се задължава да
върне цялата получена сума, ведно с 8% лихва, изчислена на годишна база, в срок
до 31.12.2013 г. Молителят представя разписка от 21.08.2013 г., от която е
видно, че сумата от 14 000 лева е предоставена от заемодателя “К.Т.” ЕООД на заемополучателя “К.А.М.П.
К.” АД. Представен е също препис на запис на
заповед, издаден на 21.08.2013 г. от “К.А.М.П.
К.” АД в полза на “К.Т.” ЕООД за сумата жот 14 408,11 лева.
Присъединеният
кредитор “Б.П.Б.” АД
представя договор за кредит № 040/2008
г., сключен на 19.02.2008 г. между Б.та и “БКС - В.” АД като кредитополучател, “К.А.М.П.
К.” АД като съкредитополучател и като поръчители - Ю. В.М., Б. П.А. и Р.М.М. – К.. Представя също подписаните към договора Анекс
А1-040/2008 от 21.05.2008 г., Анекс А2-040/2008 от 01.10.2008 г., Анекс
А3-040/2009 от 27.01.2009 г., Анекс А4-040/2010 от 05.03.2010 г., Анекс
А5-040/2011 от 24.02.2011 г., Анекс А6-040/2012 от 24.02.2012 г., Анекс
А7-040/2012 от 29.03.2012 г. и Анекс А8-040/2012 от 09.11.2012 г.
По силата на договора за кредит “Б.П.Б.” АД
предоставя на кредитополучателя “БКС - В.”
АД кредит в размер на 2 000 000 лева, с цел - за оборотни средства. В
чл. 16 от договора за кредит е уговорено, че съкредитополучателят “К.А.М.П. К.”
АД и поръчителите отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнение на
задълженията на последния по договора за кредит, включително и за заплащане на
всички дължими суми, лихви, такси и разноски до окончателното им погасяване. В
чл. 2 от Анекс А8-040/2012 от 09.11.2012 г. към договора за кредит страните е
договорено, че срокът за издължаване на кредита се удължава до 30.11.2013 г.
Представена е справка за задълженията по цитирания договор.
Представени са от “Б.П.Б.”
АД заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист,
издадени по гр.д. № 46776/2013 г. по описа на СРС, 30 състав, с които “БКС - В.” АД, “К.А.М.П. К.”
АД, Ю. В.М., Б. П.А. и Р.М.М. – К. са осъдени солидарно да заплатят на “Б.П.Б.”
АД сумите по описания договор за кредит от 19.02.2008 г.
Присъединеният кредитор “Б.Р. СРЛ” представя договор за спогодба от 06.12.2012 г., сключен с “К.А.М.П. К.”
АД, в който “К.А.М.П. К.”
АД признава задължението си към
кредитора и страните договарят задължението на ответника от 780 982,46
евро да бъда заплатено разсрочено, на 17 вноски. Представено е също
споразумение за общите условия за продажба на стоки, сключено на 28.01.2011 г.
между “Б.Р. СРЛ” чрез клона в РБългария, като продавач, и “К.А.М.П. К.”
АД като купувач, уреждащо условията за продажба на нови и регенерирани гуми.
Присъединеният кредитор “И.” ЕАД представя сключените между него и ответника договори за
финансов лизинг на оборудване № 95/Х/07.11.2008
г., № 95/Y/10.06.2009 г., № 95/Z/24.06.2009 г., № 95/АА/23.02.2010 г., № 95/АВ/30.03.2010 г.,
№ 95/АС/21.04.2010 г., № 95/АЕ/09.11.2010 г., № 95/АF/21.12.2010 г., както и протоколи за
предаване на вещите – предмет на лизинга и протоколи за връщане на отдадените
на лизинг вещи. Представя също общите условия на “И.” ЕАД
към договорите за финансов лизинг на
оборудване, счетоводни справки, фактури и извлечения. Представя предизвестие за
прекратяване на договорите за лизинг с изх. № 1404/18.09.2013 г., изпратено от “И.” ЕАД
до “К.А.М.П. К.”
АД, получено чрез пълномощник на ответника на 19.09.2013 г.
Присъединеният кредитор “ОББ” АД
представя Договор за кредитна линия от
20.10.2010 г., сключен между Б.та и “К.А.М.П.
К.” АД като кредитополучател, както и подписаните към договора
Анекс № 1/24.01.2011 г., Анекс № 2/28.09.2011 г., Анекс № 3/20.11.2012 г. и Анекс
№ 4/27.02.2012 г.
Представя Договор за предоставяне на лимит за
издаване на банкови гаранции и предоставяне на банков кредит под условие от
06.08.2008 г., сключен между Б.та и ответника като кредитополучател, изменен и
допълнен с Анекс № 1/05.08.2009 г., Анекс № 2/08.12.2009 г., Анекс №
3/25.02.2010 г., Анекс № 4/20.10.2010 г., Анекс № 5/20.11.2012 г. и Анекс №
6/27.02.2012 г., Договор за встъпване в дълг от 20.10.2010 г., както и преписи
от нареждане за издаване на банкова гаранция, искане за плащане по банкова
гаранция № 1346CR/12.04.2013 г. и № 1357CR/06.06.2013 г., съобщения за плащане. Представя също
извлечения от счетоводните книги на “ОББ” АД за задължения на кредитополучателя “К.А.М.П. К.”
АД.
“ОББ” АД представя препис от изпълнителен лист от 01.09.2013 г.,
издаден по гр.д. № 29507/2013 г. по
описа на СРС, 123 състав и изпълнителен лист от 16.09.2013 г. по гр.д. №
29506/2013 г. по описа на СРС, 56 състав, съгласно които “К.А.М.П. К.”
АД и “БКС - В.” АД са осъдени да
заплатят солидарно на Б.та дължими суми по описания договор за кредитна линия от
20.10.2010 г. и анексите към него. Представя също препис от изпълнителен лист
от 29.04.2014 г. по гр.д. № 9928/2014 г. по описа на СРС, 79 състав, съгласно
който “К.А.М.П. К.” АД и “БКС - В.” АД са осъдени да заплатят солидарно на Б.та дължими суми.
Присъединеният кредитор “С..” АД представя
Договор за банков кредит Европодкрепа
/кредитна линия/, финансиран със средства от Европейската инвестиционна Б./ЕИБ/
№ ST10-00008/29.10.2010 г., сключен между “С..” EАД и “К.А.М.П. К.”
АД като кредитополучател, както и Анекс № 1/26.07.2011 г., Анекс № 2/07.05.2012
г., Анекс № 3/11.05.2012 г. и Анекс № 4/04.12.2012 г. към него. Представя
извлечение от счетоводните книги на Б.та за размера на задължението на
ответника. Представя преписи от 4 броя изпълнителни листа, издадени в полза на Б.та срещу ответното дружество.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ
вр. с чл. 192 от ГПК е изискана и приложена по делото справка от Служба по
вписванията – София за вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на “К.А.М.П. К.” АД. Изискана е справка от СДВР –
Отдел “Пътна полиция”, от която е видно,
че на името на ответното дружество има шест регистрирани пътни превозни средства
към 14.01.2015 г. От НАП е постъпила информация, че по отношение на ответното
дружество няма наложени обезпечителни мерки и няма започнало принудително
изпълнение срещу него по реда на ДОПК и ДПК (отм.).
По делото не са представени от ответника
ГФО за периода от 2011 г. до 2014 г. вкл., както и инвентарен опис и
сравнителна ведомост за 2014 г.
За установяване на финансово-икономическото
състояние на ответника, по делото е изслушана и приета Съдебно-счетоводна
експертиза и допълнителна Съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Б.Б.,
като вещото лице е анализирало периода 2010 г. – 2014 г. вкл. Вещото лице е дало заключение за структурата на активите и пасивите на ответното дружество и е изчислило показателите за
ликвидност, рентабилност, финансова автономност и задлъжнялост на ответното
дружество.
Констатациите на експертизата установяват, че
коефициентът на обща ликвидност е, както следва: 1,3324 за 2010 г., 0,9179 за
2011 г., 0,6668 за 2012 г., 1,1338 за 2013 г. Показателите за ликвидност са
количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите
си задължения с краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент на обща ликвидност е под единица, това е
индиция за влошено икономическо и финансово
състояние на дружеството.
Коефициентът за бърза ликвидност, показващ съотношението
между бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с референтните
стойности от 0,6-0,7/1,0-1,2.
Експертизата установява, че този коефициент в случая е със следните стойности: 0,5188
за 2010 г., 0,3417 за 2011 г., 0,2713 за 2012 г., 0,4003 за 2013 г. Вещото
лице посочва, че за изследвания период коефициентът за бърза ликвидност е под общоприетата
норма.
Коефициентите за незабавна ликвидност и за абсолютна
ликвидност показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с
финансовите активи и с паричните средства. Приемливата референтна стойност на
тези коефициенти съгласно ССчЕ е 0,3-0,4/>0,2. През изследвания период тези
показатели са със следните стойности: 0,0366 за 2010 г., 0,0982 за 2011 г., 0,0204
за 2012 г., 0,0964 за 2013 г. Вещото лице посочва, че за изследвания период тези
коефициенти са под общоприетата норма.
Вещото лице заключава, че дружеството
е в състояние да покрие краткосрочните задължения към кредитори с
разполагаемите текущи (краткотрайни) активи към 31.12.2010 г., 31.12.2011 г. и
31.12.2013 г., но трябва да се вземе под внимание големия процент на материалните
запаси, включени в текущите (краткотрайни) активи. За 2012 г. дружеството не в
състояние да покрие краткосрочните задължения към кредитори по краткосрочни
задължения с разполагаемите текущи (краткотрайни) активи. Същевременно поради
неосигурен достъп до счетоводството на ответника, вещото лице не е могло да
определи, с разумна увереност, вида и структурата на материалните запаси (материали
и стоки) относно тяхната реализируемост.
Коефициентът на финансова автономност и задлъжнялост
изразяват финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори и
възможността му да посреща дългосрочните си задължения (с препоръчителна
стойност от 0,33). Вещото лице е изчислило следните стойности на коефициента на
финансова автономност за ответното дружество: 0,4114 за 2010
г. , 0,2844 за 2011 г., 0,0901 за 2012 г., -0,1491 за
Показателите за рентабилност показват
способността на дружеството да възстановява направените разходи и да реализира
чист доход под формата на печалба, т.е. определят степента на доходност на
капитала. В случая за периода 2011 г. – 2013 г. коефициентът на рентабилност
на приходи от продажби, коефициентът за ренталибност на собствения капитал,
коефициент на рентабилност на пасивите и на активите са отрицателни величини,
от което вещото лице заключава, че дружеството е работило на загуба и е
нерентабилно.
Вещото лице прави извод, че към 31.12.2013 г.
“К.А.М.П. К.”
АД не е било в състояние с наличното имущество да покрие всички свои задължения
към кредиторите. Вещото лице не може да даде отговор към кой момент дружеството
е спряло да обслужва задълженията си, тъй като няма достъп до счетоводството на
ответника.
Вещото лице не може да даде заключение за вземането на молителя, тъй като няма достъп до счетоводството на ответното дружество. В счетоводните баланси на ответника, публикувани в Търговския регистър са налице задължения, но единствено посочването на тези задължения не е достатъчно условие, за да бъдат обосновани изводи относно това, дали в тези задължения е намерило отражение вземането на молителя или не.
В допълнителното заключение вещото лице дава отговор за задълженията на ответника към молителя по данни от делото. Вещото лице дава отговор на задълженията на ответното дружество към присъединените кредитори по поставени задачи.
Вещото лице заключава, че времето необходимо на
ответното дружество за събиране на вземанията от клиенти през изследвания
период нараства над 8 пъти през 2014 г. спрямо 2013 г., което изключително
много затруднява ефективното използване на краткотрайните активи. Периодът на
погасяване на задълженията към доставчици е нараснал над 3 пъти през 2014 г.
спрямо 2013 г.
Експертизата анализира отразените наличностите на парични
средства по балансите за 2013 г. и 2014 г. на “К.А.М.П. К.” АД и констатира:, че към 31.12.2013 г.
парични средства са в размер на 178 хил. лева, а към 31.12.2014 г. - в размер на 6 хил. лева. От гореизложеното
може да се направи извод, че нарастването на периода на погасяване на
задълженията се дължи на влошена платежоспособност на “К.А.М.П. К.” АД.
Вещото лице заключава, че всички задълженията на
дружеството - ответник към 10.10.2015 г., в размер на 7 620 в хиляди лева, са
краткосрочни задължения докато бързоликвидните активи (вкл. материални
запаси) са в размер на 2 971 в хиляди лева. Надвишението на
задълженията над бързоликвидните средства е с 4 649 в хиляди лева, т.е. експертизата
констатира, че “К.А.М.П. К.” АД не
разполага с бързоликвидни средства (вкл. материални
запаси), за да покрие всички свои задължения, а може да
покрие само 38,99% от тях с наличните бързоликвидни средства (вкл. материални
запаси).
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да бъде открито производство по
несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките
на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал.
1 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред
компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на
чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е
търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или
отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1
от ТЗ, евентуално да се установи свръхзадълженост съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника
да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и
трайно.
В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на ответника към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за
откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът,
съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка,
Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата
или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по
частно държавно вземане. В конкретния случай, съдът е сезиран с молба от
кредитор (присъединени кредитори), който се явява легитимирано лице по смисъла
на чл. 625 от ТЗ.
Налице е и втората предпоставка за откриване на производството – длъжникът “К.А.М.П. К.” ЕАД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като посочва, че
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или
задължение по частно държавно вземане. Неплатежоспособността съгласно чл.
608, ал. 1 от ТЗ е обективно
състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите
изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки,
свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични вземания, свързани
с тази дейност, или частни държавни вземания.
Търговски са сделките, сключени от търговеца
при и по повод на извършване на занятието му, а също така и абсолютните
търговски сделки, изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от качеството на
страните (чл. 286 от ТЗ). От своя страна публичните задължения на търговеца са
установени в ДОПК и са такива за данъци, мита, такси. Във всички случаи,
независимо от това дали се касае за задължение по търговска сделка, или за
такова от публичен хапактер, следва да се установи, че същото е действително и
съществува към момента на произнасяне на съда по молбата за откриване на
производство по несъстоятелност. Задължението следва да е изискуемо, т.е.
падежът му да е настъпил, за което се прилагат общите правила на гражданското
право.
В
случая съдът е сезиран от молителя “К.Т.” ЕООД, който твърди, че има вземане към ответното
дуржество, произтичащо от договор за заем. Договорът за заем е реален договор и
сключването му следва да са налице при условията на кумулативност два основни
елемента от фактическия му състав - постигането на
съгласие между страните и реалното предаване на заемната сума. С фактическото предаване на парична сума
от заемодателя на заемателя е налице сключен реален договор за заем. По
делото е представена разписка, от която е видно, че “К.Т.” ЕООД предоставя на “К.А.М.П.
К.” ЕАД
сумата от 14 000 лева в брой.
Съдът
приема, че в разглеждания случай хипотезата на кредитиране на ответното
дружество от ищеца съвпада с тази по решение № 549 от 27.10.2008 г. по т.д. №
239/2008 г. на ВКС, Т.К., І Т.О., в което е посочено, че договорът за заем не е
абсолютна търговска сделка (чл. 286, ал. 2 вр. с чл. 1, ал. 1 от ТЗ), но
съобразно въведения от законодателя субективен критерии в чл. 286, ал. 1 от ТЗ,
сделката следва да се определи като търговска с оглед извършването й от
страните по нея като търговци при осъществяване на дейността им по занятие. В
такива случаи на изследване подлежат фактите за целта и начина на потребяване
на заемните средства.
Съдът,
като взе предвид изложеното по-горе и го съобрази с обстоятелството, че
страните по договора за паричен заем от 21.08.2013 г.
са търговски дружества, намира, че е налице субективният критерий за
квалифициране на една сделка като търговска. От представения договор за заем не
се установява целево предназначение на заема, тъй като в договора не е посочена
цел за предоставянето му. По делото няма представени от молителя доказателства
за начина на разходване на заемната сума.
С
оглед на изложеното, не може да се направи извод за търговския характер на
сделката между молителя и “К.А.М.П. К.” ЕАД, поради което не е налице предпоставката по чл. 608, ал. 1, т.
1 от ТЗ – наличие на изискуемо парично задължение на длъжника, породено
от или отнасящо се до търговска сделка, и молбата по
чл. 625 от ТЗ се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
В случая
вземанията на присъединените взискатели - “Б.П.Б.”
АД, “О.Б.Б.”
АД и “С.” ЕАД към ответното дружество
произтичат от търговска сделка – банков кредит по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 7
от ТЗ. Вземанията не се оспорват от ответното дружество, като част от тях са
присъдени в производства по чл. 417 от ГПК и за същите има издадени изпълнителни
листа в полза на съответната Б.. С оглед на това съдът приема, че е налице активна процесуална
легитимация на тези присъединени кредитори на ответника по търговска сделка да поискат
откриване на поризводство по несъстоятелност за ответното дружество.
Вземанията на присъединения кредитор “И.” ЕАД
също произтичат от търговска сделка –
лизинг по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 15 от ТЗ.
Вземанията
на присъединения кредитор “Б.Р. СРЛ” произтичат от търговска сделка – търговска
продажба на стоки (нови и регенерирани гуми), вземанията по
които са уредени в договора за спогодба от 06.12.2012 г.
Коефициентът
на обща ликвидност варира, като за 2010 г. и 2013 г. е над нормата, а за 2011
г. и 2012 г. е под единица. Съпоставен с останалите коефициенти за ликвидност (за
бърза, за незабавна и за абсолютна) и анализиран заедно с тях, се налага
изводът, че през изследвания период 2010 г. – 2013 г. ответното дружество има
сериозен проблем да посреща краткосрочните си задължения с краткотрайните активи.
От изчислените от вещото лице финансови показатели се
установява, че ответното дружество изпада в голяма зависимост от кредиторите си
и е декапитализирано, както и че е работило нерентабилно.
Вещото лице заключава, че поради неосигурен достъп до счетоводството на ответника, вещото лице не може да определи, с разумна увереност, вида и структурата на материалните запаси (материали и стоки) относно тяхната реализируемост, тъй като материалните запаси са основното перо в краткотрайните активи на дружеството.
Вещото лице прави извод, че към 31.12.2013 г.
“К.А.М.П. К.” ЕАД не е било в състояние
с имуществото си да покрие всички свои задължения към кредиторите. Вещото лице
не дава отговор кога ответното дружество е спряло да обслужва задълженията си,
тъй като няма достъп до счетоводството на ответника.
В разглеждания
случай безспорно се установява от събраните доказателства, че ответникът има
изискуеми парични задължения, които не е платило. В тежест на ответника е да
докаже, че не е спрял плащанията към кредитори, което не е сторено в производството.
Ответникът, който носи доказателствената тежест за
това, не ангажира в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи
извод, че затрудненията му за извършване на плащанията са временни или че
разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност
за интересите на кредиторите (по аргумент от чл. 631 от ТЗ). По делото не се
установява плащане на изискуеми задължения на ответното дружество, никакви
плащания по търговски сделки след 2013 г. и/или плащания на възнаграждения на
назначени служители в дружеството. Съгласно заключението на вещото лице и въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че през изследвания
период ответното дружество е в състояние на неплатежоспособност, като това
състояние има траен и необратим характер.
По изложените съображения, съдът намира за доказано, че
ответникът е в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 от ТЗ,
тъй като не е в състояние да изпълни свои изискуеми парични задължения по
търговски сделки.
Предвид невъзможността да се изследва счетоводството на
ответника, което би дало най-точни данни за неговото финансово-икономическо
състояние, следва да се приложи в случая презумпцията на чл. 608, ал. 2 ат ТЗ,
че неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията.
След съвкупен анализ на посочените по-горе доказателства
съдът прави извода за влошено финансово-икономическо състояние на ответното
дружество. Съобразявайки посочените от вещото лице коефициенти на ликвидност,
финансова автономност и задлъжнялост, съдът приема, че след 2013 г. ответното
дружество е в нестабилно финансово състояние, силно зависимо от кредиторите си,
с текущи задължения, които не са обезпечени с краткотрайни активи и съответно
не биха могли да бъдат погасени в срок. Установените неплатени задължения на
дружеството към финансови предприятия и към доставчици, т.е. свързани с
търговската му дейност, съдът намира, че водят до обективното състояние на
ответното дружество да не може да погасява задълженията си, и то вече с
необратим характер.
По данните от делото в това състояние ответното дружество е
изпаднало на 31.12.2013 г., когато съгласно приетото заключение на вещото лице “К.А.М.П. К.” ЕАД не е било в състояние
с имуществото си да покрие всички свои задължения към кредиторите. По
изложените съображения, като начална дата на неплатежоспособността съдът приема
датата 31.12.2013 г.
При така установеното, съдът намира, че по молбите на
присъединените взискатели са налице всички изискуеми от закона предпоставки за
откриване на производство по несъстоятелност на “К.А.М.П. К.” ЕАД, поради неплатежоспособност.
Съдът намира, че искането на присъединения кредитор “С.” ЕАД за обявяването на длъжника в
несъстоятелност и постановяване прекратяване на дейността му с произтичащите от
това последици, едновременно с откриване на производството по несъстоятелност в
хипотезата на чл. 630, ал. 2 от ТЗ, остана недоказано. Не се установи по делото
от присъединения кредитор “С.” ЕАД, че продължаването на
дейността на ответното дружество би увредило масата на несъстоятелността,
поради което съдът следва да остави без уважение искането му в тази част.
Съдът намира, че с решението си по чл. 630,
ал. 1 от ТЗ следва да назначи временен синдик и насрочи първо събрание на
кредиторите. За временен синдик на дружеството следва да бъде назначена Е.Г.Т.,
с адрес: ***, вписана в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за
синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на
правосъдието и обнародван в ДВ, която да бъде
уведомена, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи
декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. На временния синдик следва
да бъде определено месечно възнаграждение в
размер на 900 лева, считано от датата на
встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на законна причина за
изменение на размера на възнаграждението.
При насрочване на първото събрание на кредиторите съдът следва да съобрази необходимото време за представяне от длъжника на документите по чл. 640 от ТЗ, както и да даде възможност на временния синдик да изготви и представи документите по чл. 668 от ТЗ. Поради това, съдът намира, че следва да насрочи Първото събрание на кредиторите на 22.03.2015 г. от 10.30 часа, което ще се проведе в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София, бул. “В.” № 2, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-8 състав, Търговско отделение, с дневен ред по чл. 672, ал.1 от ТЗ.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът следва да осъди ответника да заплати на присъединените кредитори сторените по делото разноски.
Присъединеният кредитор “Б.П.Б.” АД претендира разноски в общ размер на 25 058,98 лева, от които 250 лева – държавна такса, 400 лева– депозит за вещо лице, 24 408,98 лева – юрисК.ско възнаграждение.
Присъединеният кредитор “ОББ” АД претендира разноски в общ размер на 151 621,64 лева, от които 250 лева – държавна такса, 400 лева – депозит за вещо лице, 150 971,64 лева – юрисК.ско възнаграждение.
Присъединеният кредитор “С.” ЕАД претендира разноски, но не сочи техния размер. Тази Б.е
представила документ за платена държавна такса от 250 лева и е представлявана по
делото от юрисК..
Присъединеният кредитор “Б.Р. СРЛ” претендира разноски от
250 лева – държавна такса.
Присъединеният кредитор “И.” ЕАД претендира разноски в общ
размер на 1 664,21 лева, от които 250 лева – държавна такса, 400 лева - депозит
за вешщо лице, и 1 014,21 лева – юрисК.ско възнаграждение.
Съдът намира, че на присъединените взискатели следва да бъде присъдена внесената държавна такса от по 250 лева. На “Б.П.Б.” АД, “ОББ” АД и “И.” ЕАД следва да се присъдят депозитите за вещо лице от по 400 лева. Относно юрисК.ското възнаграждение на присъединените кредитори - “Б. П.Б.” АД, “ОББ” АД, “С.” ЕАД и “И.” ЕАД, съдът намира, че следва да им бъде присъдено такова в размер на 300 лева съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което е дължимо при определяне на минималното адвокатско възнаграждение, съответно юрисК.ско възнаграждение, за осъществено представителство във фазата на разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Правилото на чл. 7, ал. 3 от същата наредба за определяне на минимума на адвокатското възнаграждение на база на стойността на предявените вземания за защита по дела за несъстоятелност е приложимо в хипотеза на осъществена правна защита в етапа на предявяване и приемане на вземанията, но не и в предхождащата го фаза на разглеждане на молбата за откриване на производството по несъстоятелност (така в Определение № 592 от 17.07.2014 г. по ч.т.д. № 1040/2014 г. по описа на ВКС, Т. К., І Т. О.).
Същото юрисК.ско възнаграждение следва да бъде присъдено и в полза на присъединения кредитор “С.” ЕАД.
По изложените съображения ответникът следва да бъде осъден да заплати на “Б. П.Б.” АД разноски от 950 лева, на “ОББ” АД – 950 лева, на “И.” ЕАД – 950 лева, на “Б.Р. СРЛ” – 250 лева и на “С.” ЕАД – 550 лева.
Ответникът не претендира разноски по делото и такива не му се присъждат, предвид отхвърлянето на молбата по чл. 625 от ТЗ, подадена от молителя “К.Т.” ЕООД.
Водим от изложеното и на основание чл. 630,
ал. 1 от ТЗ, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на “К.А.М.П.
К.” EАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, и ОПРЕДЕЛЯ
началната й дата - 31.12.2013 година.
ОТКРИВА производство
по несъстоятелност на длъжника “К.А.М.П.
К.” EАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на длъжника Е.Г.Т., с адрес: ***, вписана в Списъка на лицата, които могат да
бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ,
утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, която да бъде уведомена, че следва към датата на встъпване в длъжност
да представи декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение на временния синдик Е.Г.Т. в размер на 900 (деветстотин)
лева месечно, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията
до настъпване на законна причина за изменение на размера на възнаграждението.
ОПРЕДЕЛЯ срок за
встъпване в длъжност на временния синдик до три дни, считано от датата на
получаване на препис от настоящето решение.
СВИКВА Първо
събрание на кредиторите на “К.А.М.П.
К.” EАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, което следва да се проведе на 22.03.2016
г. от 10,30 часа в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. *****, бул. “В.” № *, в залата за провеждане на
съдебните заседания на VІ-8 състав, Търговско
отделение, с дневен ред по чл. 672, ал. 2 от ТЗ:
1. Изслушване доклада на временния синдик по
чл. 668, т. 3 от ТЗ.
2. Избор на постоянен синдик и определяне на
възнаграждението му.
3. Избор на комитет на кредиторите.
ОТХВЪРЛЯ искането на присъединения кредитор “С.” ЕАД за обявяването в несъстоятелност на “К.А.М.П. К.” EАД в хипотезата на чл. 630, ал. 2 от ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявената от “К.Т.” ЕООД, ЕИК ************, против “К.А.М.П. К.” EАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, молба с правно основание чл. 625 от ТЗ, като неоснователна.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “К.А.М.П. К.” EАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Б. П.Б.” АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 950 (деветстотин и
петдесет) лева -
разноски по делото.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “К.А.М.П. К.” EАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “О.Б.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, сумата от 950 (деветстотин и петдесет) лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “К.А.М.П. К.” EАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Б.Р.
СРЛ”,
дружество с ограничена отговорност съгласно законите на Р., вписано в
Търговския регистър към Окръжен съд Б. с регистрационен номер *********, със
седалище и адрес на управление:***, Секция S2, област 2, Б., Р., сумата от 250
(двеста и петдесет) лева
- разноски по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “К.А.М.П. К.” EАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “И.” ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 950 (деветстотин и
петдесет) лева -
разноски по делото.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “К.А.М.П. К.” EАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “С.” ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, сумата
от 550 (петстотин и петдесет) лева - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване на решението в Търговския регистър, на основание чл. 622
и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТР.
Решението да се впише в
Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при СГС, ТО.
СЪДИЯ :