Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик,
10,02,2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,
в публичното заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при секретаря Х. В., като разгледа докладваното от районен
съдия РАДИНА нахд № 2089/19 по описа на
Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63
от ЗАНН.
Образувано въз основа на жалба на
Т.Х.А., ЕГН:
**********, с адрес *** против Наказателно постановление № 18-1818-000616/10,12,2018 г. на
началника сектор при ОДМВР-Пазарджик, с което на жалбоподателката на основание чл.184, ал.3
от зДВп е наложена глоба в размер на 20 лева.
Жалбоподателката, чрез
процесуалния си представител, поддържа
жалбата и ангажира становище за нейната основателност.
Въззиваемата страна не изпраща
законов или процесуален представител.
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
Жалбоподателката Т.А. страда от
„лека умствена изостаналост с намален контрол на подтиците и влеченията“, което
й състояние на задържано или непълно
развитие на интелекта, се характеризира с нарушение на уменията, възникващи в
процеса на развитие и даващи своя дял във формирането на общото ниво на
интелигентност, т.е. когнитивните, речевите, двигателните и социални умения.
Тя от години се занимава с
проституция. Предлага секс-услуги на главен път І-8 Пазарджик-Пловдив, като
стои демонстративно и предизвикателно встрани на пътя, за да привлече
вниманието към себе си на пътуващите в преминаващите автомобили. Позната е от
години и на служителите на ОД МВР Пазарджик, които редовно извършват обход на
този път ( трикратно в деня ) в частта, попадаща в административна област Пазарджик
част. Често била предупреждавана( докладна записка на инсп. Ганчев и Углешов
) да престане с тази се дейност , тъй
като съставлява престъпление по чл. 329, ал.1 от НК и за да не създава опасност
за движението по пътя.
На 14,11,18г. пол. служител св. Т. ( л. 34) бил дежурен автопатрул и забелязвайки
при един от обходите по посочения горе участък от пътя І-8 жалбоподателката да
навлиза на платното в ленатнта за насрещно движение, спрял и извършил проверка.
установил самоличонстта и й съставил акт за това, че навлиза внезапно на
пътното платно като създава предпоставки за ПТП - нарушение по чл.- 114, 1 от
ЗДвП.
Актът е надлежно предявен и е връчен препис.
Въз основа на акта е издадена описаното горе НП.
В процеса жалбоподателката се
защитава от процесуален представител - адвокат. Защитната теза се основава
главно върху информацията от СППЕ, депозирана по делото. На първо място тук следва уточнението, че по
жалби на същата жалбоподателка против НП на началника на РУ са образувани 41
административно-наказателни дела. Затова и информацията за психо-интелектуалния
статус на жалбоподателката се събра от заключението по изготвена по дело против
нея от общ характер (за престъпление по чл. 329, ал.1 от НК) психиатрична
експертиза. При големия брой дела, евентуалното експертното изследване по всяко
би създало сериозни затруднения на страната, в тежест на която биха се
присъдили разноските за такова изследване. От друга страна, основание
изготвеното по делото от общ характер заключение да се приеме като писмено доказателство бе липсата на
необходимост за всеки отделен случая да се проверява вменяемостта на лицето и
възможността му да участва по конкретно дело. Съдебната практика е категорична,
че експертно заключение, изготвено за нуждите на едно производство, може да се ползва като писмено доказателство
по друго дело от гледна точка на фактите относно лицето - диагноза и
определящия я здравен статус. Такава процесуална възможност и в случая има,
доколкото с него няма да се поверяват въпросите по чл. 144, ал.1 т.4 от НПК за
това конкретното дело, тъй като данните в документа и не сочат такава
необходимост ( с оглед заболяването) . Следва да се има предвид, че
информацията за заключението е базирана на експертно телково решение - на л. 33, с което е поставена възприетата и
в заключението диагноза . Последното за нуждите на настоящото производство може
и ще се ползва като информация от специалист досежно обстоятелствата какво
заболяване има жалбоподателката и ограничава ли я то принципно в едно
административно-наказателно производство. В случая не се наложи експертно
изследване за всяко отделно производство и доколкото от медицинския
документ на л. 39 - 42 на специалист
-психиатър става ясно, че у жалбоподателката е налице умствено дефицитно
страдание, което не е болест, а е умствена недоразвитост и е факт или по
рождение или от първите години след раждането. Тоест още то първите си години
жалбоподателката живее и до този момент с това страдание и това й състояние не
се развива и променя, за да бъде проверявано непрестанно и за всеки конкретен случай. Съобщена от психиатъра е именно такава
поставена диагноза „лека степен на умствена изостаналост с намален контрол на
влеченията и подтиците“ ( л.41), заради която диагноза е и пенсионер по болест
( виж и решение на ТЕЛК) .
В документа е направена оценка на
интелектуалния квотиент на жалбоподателката и резултатът е 60 единици , който
отговаря на дете във възрастов диапазон 9-12 години, но не обуславя
невменяемост или недееспособност ( за каквато оценка следва квотиентът следва
да е под 50 единици). Тази оценка за
жалбоподателата не подлежи на промяна, тъй като и състоянието й не е динамично.
Тя, както се посочи, е придобила умственото си дефицитно страдание по рождение
или първите години от воя живот и установения дефицит не може да се компенсира.
Защото ( виж на л. 42) - лицата с такава
диагноза могат да се справят с елементарни трудови навици и семейни задължения,
както и дори да се справят леки казуси и в леки ситуации. Поради това и както е
посочил психиатърът - леката умствена изостаналост не изключва вменяемост за
леки казуси ( конкретната преценка е била дори за престъпление от общ характер
- придобиване на доходи по неморален начин).
Според психиатъра, умствената изостаналост на жалбоподателката позволява дори да участва и да дава
достоверни обяснения във и по воденото против нея производство от общ характер,
като за последното е препоръчано участие на защитник. Такъв в настоящия процес
участва в неговата съдебна фаза, което е напълно в съответствие с нормата на
чл. 84 от ЗАНН, тъй като тя препраща към норми на НПК за производството пред съда по разглеждане на жалби против НП).
В хода на съдебния контрол за
законосъобразност се констатира друго процедурно нарушение. Описанието
на нарушението в акта и в НП е идентично - на посочената дата и място
жалбоподателката - „навлиза внезапно на пътното платно като създава
предпоставки за ПТП - нарушение по чл.- 114, 1 от ЗДвП“. Разликата в описанието
на нарушението в двата акта е допълненото
в НП, качество на нарушителя където е посочено, че нарушението е извършено
от „пешеходец“ . При отсъствието на
това качество в акта, посоченото нарушение - внезапно навлизане на пътното
платно, не би било нарушение, тъй като предписанието по чл. 114, т.1 от ЗДвП
има ясен и конкретен участник в движението по смисъла на дефинитивната норма на
чл. 107 ЗДвП. От друга страна ,
дописването на обстоятелства по извършеното нарушение в санкционния документ е
недопустимо, защото отсъствието им в акта, въз основа на който е издаден, е
препятствало правото на защита ( по чл. 44, ал.1 от ЗАНН) по това
обстоятелство, което е елемент от състава
на нарушението.
Нарушението е съществено и е
основание за отмяна на НП .
Дори и да липсваше тази
процесуална неизправност - нарушението не е доказано по същество. Основен
източник на информация за поведението на жарлбоподателката на процесната дата
са показанията на актосъставителя. Жалбоподателката била забелязана в насрещната лента, където
навлязла 1 метър на асфалта и махала. Въпреки многократните въпроси към
свидетеля имало ли е това навлизане на платното внезапен характер, той не
посочи обстоятелства, които да го потвърждават. Единственото, което заяви
свидетеля е практически неразбираемо и се прие като ясен опит да бъде обслужена
административно -наказателната теза, заявено със съставения от свидетеля акт:
тя излизаше, скачаше( ?!), махаше. На въпроса към свидетеля какво означава
„скачаше“ ,отговорът бе даден така, както е протоколиран може би на около метър
навлезна в платното.. това се случи пред нас, а ние се движехме с 50-60 км/ч ,
тя беше на 100-150 метра,“. Самият свидетел при опит да обясни (по повод на
нарочен въпрос) твърдяното от него „скачане“ заяви :“създаваше опасност за
движещите се ЗПС, защото т практически се намираше срещу нас, но от другата
страна на платното и навлизаше в насрещната лента , където идваше автомобил .
Тя стои странично и като тръгне да излиза…“
Това обсъждане лишава нарушението
от доказаността на един от съставомерните му елементи „внезапния „ характер на навлизането на пътното платно.
Законодателят не случайно е възвел като нарушение само внезапното навлизане,
защото всеки стоящ отстрани на пътя пешеходец
следва да изостря вниманието на приближаващия водач, тъй като със
стъпването си на пътното платно той вече ще съставлява опасност за движението и поведението на водача следва
да бъде съобразено с него. А за
жалбоподателката самият Т. потвърждава, че тя си стояла на пътя ( виж и
докладните записки на л. 39 и 45) отстрани и
не заяви убедително, че внезапно навлиза на пътното платно.
Предвид горното НП следва да се
отмени и в тежест на ведомството, към което принадлежи
административно-наказващият орган да се възложат сторените от жалбоподателката
разноски .
На чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143
от АПК, предвид изхода на делото,
заплатеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
(л.19) , следва да се присъди в тежест на ОД на МВР Пазарджик.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-1818-000616/10,12,2018 г. на началника сектор в ОДМВР-Пазарджик, с което на Т.Х.А., ЕГН: ********** на основание чл.184, ал.3 от ЗДвП
е наложена глоба в размер на 20 лева.
ОСЪЖДА ОД
МВР-Пазарджик да заплати на Т.Х.А., ЕГН ********** *** разноски в размер на 300
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата
на съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: