РЕШЕНИЕ
№ 503
гр. Враца, 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Христо Н. Христов
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20241400500435 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.
№ 4419/05.06.2024г., подадена от В. И. И. с ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, представляван от адв. Е. С., член на САК, против решение № 87 от
10.04.2024 г. по гр. д. № 20231440101078 по описа на PC - Козлодуй за 2023 г.
в неговата цялост, с което е обявен за недействителен, съгласно чл.74, ал.1 от
КТ, трудовия договор, сключен между него и „АЕЦ–Козлодуй” ЕАД,
ЕИК:***, гр.Козлодуй по допълнително споразумение № ***, с което е
назначен на длъжността *** - „*** ***-***” в „АЕЦ–Козлодуй” ЕАД,
гр.Козлодуй, отхвърлени са предявените от него против „АЕЦ–Козлодуй”
ЕАД, гр.Козлодуй, обективно съединени искове с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, вр. чл.333, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, вр.
чл.225, ал.1 от КТ, за признаване на незаконно уволнението му, извършено
със Заповед № ***, издадена от ответното дружество и неговата отмяна; за
възстановяване на заеманата от него преди уволнението му длъжност - „***” в
„АЕЦ–Козлодуй” ЕАД и за осъждане на ответника да му заплати парично
обезщетение за шестте месеца следващи уволнението, считано от 10.08.2023г.,
през които не е полагал труд по трудово правоотношение; и е осъден да
заплати на „АЕЦ-Козлодуй” ЕАД сумата 350.00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
1
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно поради
съществено противоречие с целта и смисъла на материалния закон и
съдопроизводствените правила.
На първо място поддържа, че към датата на сключване на допълнително
споразумение № *** е притежавал нормативно установената минимално
необходимата образователно квалификационна степен за заемане на
длъжността - „бакалавър“, поради което извода на първоинстанционния съд,
че не е притежавал нужното образование, което обстоятелство прави
недействително допълнителното споразумение, на основание чл. 74, ал. 1 от
КТ, е напълно погрешен и в противоречие със смисъла на материалния закон.
Посочва, че първоинстанционният съд не е взел предвид факта, че дипломата
му за висше образование е издадена през 2006 г., а с Постановление № 16 на
МС от 26.01.2009 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на
Министерския съвет е прието изменение на Наредбата за държавните
изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите
училища, приета с Постановление № 215 на Министерския съвет от 2004 г.,
съгласно §1 на което в чл. 1, ал. 1, т. 1 в Наредбата думите "специалист по..."
се заменят с "професионален бакалавър по...". От тук, според жалбоподателя,
следва и вторият погрешен извод на първоинстанционния съд, който се отнася
до прилагането на чл. 75, ал.1 от КТ, а именно, че е действал недобросъвестно,
в противоречие с изискванията на чл.8 от КТ, при сключване на
допълнителното споразумение, като е подписал същото, въпреки че е знаел, че
не отговаря на нормативно установените изисквания за заемане на
длъжността. Изтъква, че при преценка на добросъвестността му
първоинстанционният съд е объркал нормативно установените изисквания с
тези, установени от работодателя в длъжностната характеристика за заемане
на длъжността, тъй като именно в длъжностната характеристика е заложено
изискването за притежаване на образователно квалификационна степен
„магистър“, което изискване е въведено от работодателя и не може да се счита
за нормативно изискване по смисъла на чл. 74, ал.1 от КТ. Твърди, че
обстоятелството, че е знаел, че не притежава образователно квалификационна
степен „магистър” към момента на сключване на допълнителното
споразумение, не го прави недобросъвестен по смисъла на закона и самото
знание не може да се счита за единствен и абсолютен критерий при преценка
на добросъвестността в този случай, тъй като той самият не е създал порока на
трудовия договор, довел до неговата недействителност, и участвал в
създаването му. В тази връзка отбелязва, че на 08.10.2020 г. е започнал
редовно обучение по специалност „Ядрена енергетика” в Технически
университет, т.е. към датата на сключване на допълнителното споразумение е
бил с убеждението, че е започнал обучение в магистърска програма и в близко
бъдеще ще бъде в състояние да изпълни изцяло изискванията на работодателя.
Поддържа, че самото сключване на допълнителното споразумение е станало
единствено и само по предложение и инициатива на самия работодател, който
е знаел, че към момента на назначаването му на тази длъжност не е
2
притежавал образователно квалификационна степен „магистър”, но е
преценил, че същият е в състояние да изпълнява пълноценно служебните си
задължения, което е напълно допустимо от закона.
На следващо място жалбоподателят посочва, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че освен на закона допълнително споразумение №
*** противоречи и на КТД, а именно на чл. 17 от КТД, която разпоредба не
съдържа никакви специфични императивни изисквания. Счита, че не са
налице основания, които да водят до недействителност на трудовия договор,
сключен между страните, тъй като същият не противоречи на закона, нито на
колективния трудов договор. Твърди също, че въз основа на описаните по-горе
погрешни изводи, първоинстанционният съд неоснователно е отхвърлил и
обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3,
вр. чл.225, ал.1 от КТ, като е приел, че поради недобросъвестност ищецът не
следва да се ползва със закрилата по чл. 333, ал. 1 във връзка с ал.2 от КТ, на
която той има право, което е доказано с представените по делото писмени
доказателства.
На следващо място жалбоподателят изтъква, че работодателят не е
доказал посоченото от него основание за прекратяване на трудовото
правоотношение - чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, тъй като изискването за
образователно квалификационна степен „магистър” за заемане на длъжността
„*** „***-***“ е съществувало и е било включено в длъжностната
характеристика още към момента на подписване на споразумение за вътрешно
заместване № 2279/18.09.2020 г. и е продължило да е налице и към момента на
подписване на допълнително споразумение № 2436/18.11.2020 г., с което е
назначен на тази длъжност. Твърди, че работодателят е знаел, че към момента
на назначаването му на тази длъжност не е притежавал образователно
квалификационна степен „магистър”, но е преценил, че е в състояние да
изпълнява пълноценно служебните си задължения, което е напълно допустимо
от закона. Към датата на издаване на Заповед № *** за прекратяване на
трудовото му правоотношение не е налице промяна в изискванията за заемане
на длъжността, която да е свързана с характера на работата, нещо повече - не е
налице никаква промяна в изискванията относно образователно
квалификационната степен за заемане на длъжността. Затова счита, че
прекратяването на трудовото му правоотношение представлява злоупотреба с
право от страна на работодателя. Поддържа, че размера на претендираното от
него обезщетение е доказан по безспорен начин със заключението на
назначената в хода на производството СТЕ, прието без възражения от
страните, а от представеното в хода на производството удостоверение,
издадено от НОИ, се установява, че към датата на издаването му не е сключил
нов трудов договор. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение на PC
– Козлодуй, като неправилно и незаконосъобразно, както и да му присъди
направените в производството разноски.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна „АЕЦ–Козлодуй”
ЕАД, ЕИК:***, гр.Козлодуй, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като
3
неоснователна въззивната жалба. Счита, че решението на
първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и мотивирано, а
подадената въззвивна жалба е неоснователна. Твърди, че в длъжностната
характеристика за длъжността „*** СР” са посочени конкретни изисквания за
образование и професионална квалификация, както и че в Правилник за
безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и
топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически
съоръжения /ПБР-НУ/ и Правилник за безопасност и здраве при работа в
електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по
електрически мрежи /ПБЗР-ЕУ/ за заемане на длъжността „*** СР” с код
съгласно НКПД - *** са въведени нормативни изисквания относно минимална
степен на образование и на професионалната квалификация, каквото е
изискването за минимална образователна степен "бакалавър". Поддържа, че по
делото е безспорно доказано, че подписаното ДС № 2436/18.11.2020 г. за
длъжността „*** СР" противоречи на закона - чл.66, ал. 4 от КТ, НКПД, чл. 7,
ал.1 от ПБЗР-ЕУ и чл. 7, ал.1 от ПБР-НУ, тъй като за заемането на тази
длъжност се изисква минимална образователна степен "бакалавър", а
жалбоподателят е заел длъжността с притежавана степен „специалист“,
поради което, на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ работодателят е прекратил
трудовия му договор. Счита за неоснователни наведените във въззивната
жалба доводи за добросъвестност на жалбоподателя, тъй като по делото е
безспорно доказано, че към датата на сключване на ДС № 2436/18.11.2020 г. за
заемане на длъжността „*** СР” същият несъмнено е знаел, че не притежава
нормативно изискуемото образование, но е приел сключването му, поради
което правилото на чл.75, ал.1 от КТ не се прилага. Посочва, че районният съд
правилно е приел, че жалбоподателят не следва да се ползва със закрилата по
чл.333, ал.1 от КТ с оглед нормите на чл. 74, ал. 7 и чл. 328, ал.1, т.6 от КТ.
Изтъква също, че тъй като жалбоподателят не е отговарял на изискванията на
т.2.1 и т.2.8 от ДХ на „*** СР” са налице основанията за обявяване на
недействителност на трудовия договор по чл.74, ал.1 от КТ поради
противоречие с КТД, както и че във въззивната жалба неоснователно се
твърди, че е налице злоупотреба с права от страна на работодателя в
хипотезата на чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Твърди, че жалбоподателят не е оборил
презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ и че е упражнил
правомощията си по чл.328, ал. 1, т.6 КТ в съответствие с изискванията на
закона. При условията на евентуалност и в случай, че съдът счете, че
въззивната жалба, респ. исковата претенция, е основателна и доказана, поради
което следва да бъде уважен и иска по чл.344, ал. 1, т.3 от КТ, поддържа
направените в отговора на исковата молба възражения, свързани с периода на
временната неработоспособност на жалбоподателя и за прихващане на
дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ с изплатеното обезщетение по
чл.220, ал.1 от КТ до размера на по-малкото от тях. Моли съда да остави без
уважение въззивната жалба като неоснователна и недоказана, и да потвърди
изцяло обжалваното решение на КРС, като правилно и законосъобразно и да
4
му присъди направените съдебни и деловодни разноски.
С въззивната жалба и с отговора на същата страните не сочат
доказателства и не правят доказателствени искания.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, чрез
процесуалния си представител, поддържа въззивната жалба и моли за отмяна
на обжалваното решение, като претендира и разноски; въззиваемото
дружество, чрез процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба,
моли съда да остави в сила обжалваното решение и претендира разноски.
Съдът, като взе предвид направените в жалбата оплаквания и съобразно
правомощията си по чл. 269 ГПК, приема за установено следното:
Производството по гр. д. № 1078/2023 г. на РС-Козлодуй е образувано по
предявени обективно съединени искове от В. И. И. с ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. София срещу „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, ЕИК: ***, гр.
Козлодуй за признаване за незаконно на уволнението му, извършено със
заповед № *** на изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, и
неговата отмяна; за възстановяването му на заеманата преди уволнението
длъжност „*** „*** – ***” и за осъждане на ответника да му заплати
обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за
периода шестте месеца следващи уволнението, считано от 10.08.2023г., на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 KT, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
В исковата молба ищецът В. И. И. твърди, че с трудов договор № *** е
бил назначен на длъжността „***” в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, като със
споразумение за вътрешно заместване № 2279/18.09.2020г. му е възложено да
изпълнява трудовите задължения на *** „*** – ***”, както и че с
допълнително споразумение № *** е преназначен на длъжност *** „*** –
***”. Поддържа, че считано от 12.12.2022г. е бил в отпуск поради временна
неработоспособност. На 09.08.2023г. при предаване на поредния болничен
лист в деловодството на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД е направен опит да му бъдат
връчени документи, които е отказал да подпише, а на 16.08.2023г. по куриер е
получил писмо от „АЕЦ Козлодуй” ЕАД с изх. № 2826/15.08.2023г., с което е
уведомен, че трудовото му правоотношение е прекратено, считано от
10.08.2023г., като с писмо peг. № 3104/04.09.2023г. е получил от дружеството
копие от заповед № ***, с която му е прекратено трудовото правоотношение
на основание чл.328, ал.1, т.6 от Кодекса на труда КТ). Счита издадената
заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение за
незаконосъобразна и че прекратяването на трудовото му правоотношение
представлява злоупотреба с право от страна на работодателя „АЕЦ Козлодуй ”
ЕАД. На първо място посочва, че прекратяването на трудовото му
правоотношение е незаконосъобразно на основание чл.344, ал.3 от КТ, тъй
5
като се ползвал със закрилата на чл.333, ал.1, т.3 и т.4 от КТ. Изтъква, че
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение му е връчена след
като е започнал ползването на отпуск поради временна неработоспособност,
както и че страдал от исхемична болест на сърцето (заболяване, включено в
Наредба № 5/1987г. на Министерство на здравеопазването), а уволнението е
извършено без да е изискано предварителното разрешение на инспекцията по
труда, което е нарушение на чл.333, ал.1, вр. ал.2 от КТ. Твърди, че за това
заболяване работодателят е бил уведомен своевременно, но не е спазил
процедурата, предвидена в чл.333, ал.1 от КТ. На следващо място поддържа,
че обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като посоченото в нея
основание за прекратяване на трудовото правоотношение - чл.328, ал.1, т.6 от
КТ, е използвано формално и без наличие на основателна причина за
прекратяване на трудовото правоотношение. В тази връзка сочи, че
изискването за образователно квалификационна степен „магистър” за заемане
на длъжността *** „*** - ***“ е съществувало и е било включено в
длъжностната характеристика още към момента на подписване на
споразумение за вътрешно заместване № 2279/18.09.2020г., то е продължило
да е налице и към момента на подписване на допълнително споразумение №
***, с което ищецът е бил назначен на длъжност *** „*** - ***“. Твърди, че
именно във връзка с необходимостта от изпълнение на това изискване, на
08.10.2020г. е започнал редовно обучение по специалност „Ядрена
енергетика” в Технически университет за получаване на образователно -
квалификационна степен „магистър” и е завършил обучението си, но поради
влошаване на здравословното му състояние не е положил държавен изпит и
не е получил диплом. Поддържа, че от момента на подписване на
споразумение за вътрешно заместване № 2279/18.09.2020г. е изпълнявал
добросъвестно и пълноценно служебните си задължения като *** „*** - ***“
и работодателят няколко пъти е засвидетелствал висока оценка на
постигнатите от него трудови резултати като е увеличавал размера на
трудовото му възнаграждение. Посочва, че към датата на издаване на Заповед
№ *** за прекратяване на трудовото му правоотношение не е била налице
промяна в изискванията за заемане на длъжността, която да е свързана с
характера на работата, нещо повече - не е била налице никаква промяна в
изискванията относно образователно квалификационната степен за заемане на
длъжността, поради което прекратяването на трудовото му правоотношение
представлява злоупотреба с право от страна на работодателя. Изтъква, че след
прекратяване на трудовото му правоотношение с „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, не е
сключвал нови трудови договори, както и че в резултат на незаконното
уволнение е останал без работа и е претърпял вреди, защото не е получавал
трудово възнаграждение, поради което има право да получи обезщетение на
основание чл.344, ал.1 т.3 от КТ от датата на уволнението - 10.08.2023г., за
времето, през което е останал без работа в резултат на това в съответствие с
изискванията на чл.225 от КТ.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор
6
на исковата молба от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, в който ответното дружество
оспорва предявените искове изцяло, както по основание, така и по размер и
моли съда да ги отхвърли, като неоснователни. Твърди, че за заеманата от
ищеца длъжност *** „*** – ***” е изготвена длъжностната характеристика
/ДХ/ и.д. № ДОД.ОК.ДХ.0379/03, въведена в действие със Заповед № АД-
545/22.02.2012г., считано от 27.02.2012г., в която са посочени конкретни
изисквания за образование и професионална квалификация и с която ищецът е
бил запознат на 19.08.2020г., още преди подписване на Допълнително
споразумение № ***; че с чл.7, ал.1 и чл.17, ал.1, т.4 от Правилник за
безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и
топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически
съоръжения /ПБР-НУ/ и с чл.7, ал.1 и чл.17, ал.1, т.1 от Правилник за
безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и
топлофикационни централи и по електрически мрежи /ПБЗР- ЕУ/ за заемане
на длъжността за *** СР са въведени нормативни изисквания относно
минимална степен на образование и на професионалната квалификация, както
и че съгласно чл.66, ал.4 от КТ и Национална класификация на професиите и
длъжностите (НКПД) за длъжността *** СР с код съгласно НКПД - ***, е
въведено изискване за минимална образователна степен „бакалавър".
Поддържа, че Допълнително споразумение № *** противоречи на закона -
чл.66, ал.4 от КТ, НКПД, чл.7, ал.1 от ПБЗР-ЕУ и чл.7, ал.1 от ПБР-НУ, тъй
като според закона за заемането на тази длъжност се изисква минимална
образователна степен „бакалавър", а ищецът е заел длъжността с притежавана
квалификационна степен „специалист“ и не е отговарял на всички установени
изисквания за длъжността нито към назначаването му на длъжността, нито
към прекратяване на трудовото му правоотношение. Също ищецът
притежавал втора квалификационна група по ПБЗР-ЕУ и трета
квалификационна група по ПБР-НУ, вместо нормативно изискуемата пета
квалификационна група и по двата правилника. Също така посочва, че при
прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.6 от КТ, В. И. не
се ползва от закрилата при уволнение по чл.333, ал.1, т.3 и т.4 от КТ. Наред с
това изтъква, че тъй като ищецът не е отговарял на изискванията на т.2.1 и
т.2.8 от длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност, са били
налице основанията за обявяване на недействителност на трудовия договор по
чл.74, ал.1 от КТ поради противоречие с КТД (КТД 2019-2020г., КТД 2021-
2022г. и КТД 2023-2024г.), към които се е присъединявал и същите са имали
действие спрямо него. Твърди, че В. И. в противоречие на изискванията на
чл.8 от КТ е действал недобросъвестно, тъй като е подписал Допълнително
споразумение № *** за заемане на длъжността *** „*** - ***“, въпреки че е
знаел, че не отговаря на нормативно установени изисквания за заемане на
длъжността по чл.17, ал.1, т.1 от ПБЗР-ЕУ и чл.17, ал.1, т.4 от ПБР-НУ, и
въпреки нормите на КТД и ПВТР. Оспорва като неоснователни и недоказани
твърденията на ищеца, че е налице злоупотреба с права. Ответното дружество
оспорва и иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 от КТ, като
7
неоснователен, включително и с оглед временната неработоспособност на
ищеца и правото му на обезщетение по чл.162, ал.3 от КТ. Прави също
евентуално възражение за прихващане, на основание чл.103 от ЗЗД, на
дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ с изплатено обезщетение по
чл.220, ал.1 от КТ в размер 7297.41 лева, до размера на по-малкото от тях.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от ответното дружество
против ищеца по главния иск е предявен инцидентен установителен иск с
правно основание чл.212 от ГПК, вр. чл.74 от КТ, за установяване
недействителност на допълнително споразумение № *** В исковата молба, с
която е предявен този иск, са въведени твърдения, идентични с изложените
вече в отговора на първоначалната искова молба. Допълнително ищецът по
този иск твърди, че съгласно т.2.1 от длъжностната характеристика на *** СР
същият трябва да притежава образователно - квалификационна степен
„магистър”, а съгласно т.2.8 от длъжностната характеристика е необходимо
същият да има присъдена пета квалификационна група съгласно ПБЗР-ЕУ и
подлежи на периодична проверка на знанията на всеки две години и да има
присъдена пета квалификационна група съгласно ПБР-НУ и подлежи на
периодична проверка на знанията на всеки две години. Поддържа, че В. И.,
към датата на сключване на ДС № *** не е отговарял на изискванията на
длъжностната характеристика за *** СР - да притежава квалификационна
степен „магистър” и да има присъдени пета квалификационна група, съгласно
ПБЗР-ЕУ, във връзка с чл.17, ал.1, т.1 от ПБЗР-ЕУ и пета квалификационна
група съгласно ПБР-НУ, във връзка с чл.17, ал.1, т.4 от ПБР-НУ. Посочва, че
тъй като В. И. не отговарял на изискванията на чл.7, ал.1 и чл.17, ал.1, т.1 от
ПБЗР-ЕУ и на чл.7, ал.1 и чл.17, ал.1, т.4 от ПБР-НУ, било налице
противоречие със закона, което и на това основание правело трудовия му
договор за длъжността „*** СР" недействителен, съгласно чл.74, ал.1 от КТ.
Изтъква, че е налице противоречие на допълнителното споразумение и с КТД
2019-2020г., КТД 2021-2022г. и КТД 2023-2024г., към които В. И. се
присъединявал, като се позовава на чл.17, ал.1, т.1 от тези договори, което
правело трудовия му договор недействителен, съгласно чл.74, ал.1 от КТ.
Твърди също, че подписаното ДС № *** за длъжността „*** СР" с код
съгласно НКПД - *** противоречи и на закона - чл.66, ал.4 от КТ, НКПД, чл.7,
ал.1 от ПБЗР-ЕУ и чл.7, ал.1 от ПБР-НУ, тъй като според закона за заемането
на тази длъжност се изисквала минимална образователна степен „бакалавър",
а В. И. е заел длъжността с притежавана степен „специалист“. Моли съда да
приеме предявения инцидентен установителен иск за основателен и доказан и
да обяви за недействителен трудов договор по допълнително споразумение №
*** на В. И. за длъжността „*** СР".
От ищеца по главния иск е постъпил отговор на предявения инцидентен
установителен иск, с който оспорва същия като недопустим поради липса на
реален правен интерес от предявяването му, тъй като се претендира обявяване
на недействителност на вече прекратен от работодателя трудов договор, при
сключването на който не е била налице недобросъвестност от страна на
8
служителя, с оглед нормата на чл.75 от КТ. Счита, че предявяването на този
иск представлява злоупотреба с право от страна на работодателя и не е
насочено към постигане на реален правен резултат и иска инцидентния
установителен иск да бъде върнат като недопустим. Предявеният инцидентен
установителен иск се оспорва от ищеца по главния иск и като неоснователен и
недоказан и се иска да бъде отхвърлен като такъв. Същият твърди, че
оспореното допълнително споразумение не противоречи на императивни
изисквания на закона, на добрите нрави и на колективния трудов договор, не
заобикаля закона или КТД, не е налице грешка, измама или заплаха, както и че
такива не са твърдени и не били доказани от „АЕЦ Козлодуй” ЕАД.
Поддържа, че допълнително споразумение № *** е било сключено по
предложение и по инициатива на работодателя, със знанието и разбирането,
че В. И. не притежава образователна степен „магистър”, както и че В. И. е
завършил семестриално специалност „Ядрена енергетика” в Технически
университет. Посочва, че процесният трудов договор е бил в сила и е
надлежно изпълняван от двете страни в продължение на три години, като за
постигане на добри резултати на заеманата длъжност - *** „***-***”,
възнаграждението му е било увеличавано няколко пъти. Моли съда да
отхвърли предявеният инцидентен установителен иск, като неоснователен и
недоказан, като претендира и разноски.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и като взе предвид събрания и
приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на
основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установени следните
фактически положения:
Въззивният съд намира, че фактическата страна по спора е правилно
установена от РС-Козлодуй. В настоящото производство страните не са
ангажирали нови доказателства по смисъла на чл. 266 ГПК, които да променят
така приетата за установена фактическа обстановка.
В допълнение към изложеното от първата инстанция и с оглед доводите
във въззивната жалба въззивният състав намира следното:
Не е спорно по делото, а и от представените писмени доказателства
/трудов договор № *** и допълнителни споразумения към него, включително
допълнително споразумение за вътрешно заместване № 2279/18.09.2020г. и
допълнително споразумение № ***/, се установява, че В. И. И. е бил в
безсрочно трудово правоотношение с „АЕЦ Козлодуй ” ЕАД, считано от
13.05.2019г. Първоначално е изпълнявал длъжността „***”, впоследствие от
21.09.2020г. с допълнителното споразумение за вътрешно заместване му е
възложено да изпълнява трудовите задължения на *** „*** – ***”, а с
допълнително споразумение № *** е преназначен на длъжност *** „*** –
***”, код по НКПД *** за неопределено време. Трудовото правоотношение
9
между страните било изменяно с допълнителни споразумения, сключени в
периода 07.06.2021 г. - 26.11.2022г., като с допълнително споразумение №
74/02.02.2022г. е промемен кодът по НКПД за заеманата от ищеца длъжност
„*** „*** – ***” от *** на ***.
Както в трудовия договор, така и в допълнителните споразумения към
него, изрично е записано, че работникът има образование „висше-
специалист”, което се установява и от приложеното копие от диплома на В. И.
И. за висше образование на образователно-квалификационна степен
„Специалист”, по специалност „Топло- и ядрена енергетика”, с професионална
квалификация „енергетик”, издадена през 2006г. от Технически университет –
София, Обединен технически колеж.
За заеманата от ищеца длъжност *** „*** – ***” е утвърдена
длъжностната характеристика /ДХ/ и.д. № ДОД.ОК.ДХ.0379/03, въведена в
действие със Заповед № АД-545/22.02.2012г., считано от 27.02.2012г., с която
ищецът е бил запознат на 19.08.2020г. срещу подпис, видно от приложения на
л.181 по делото протокол. В чл.2.1 на тази длъжностната характеристика като
изискване за заемане на длъжността е посочено образователно-
квалификационна степен „магистър”, а в чл. 2.8.1. е предвидено преди
допускане до самостоятелна работа служителят да има присъдена пета
квалификационна група, съгласно ПБЗР-ЕУ и да има присъдена пета
квалификационна група, съгласно ПБР-НУ.
Няма спор по делото, че към 18.11.2020г., когато между страните е
сключено допълнително споразумение № ***, ищецът И. не е притежавал
изискуемата за заемане на длъжността образователно-квалификационна
степен „магистър”, но работодателя е сключил с него ДС към трудовия
договор и го е назначил на тази длъжност. По делото не са представени
доказателства, от които да се установи, че за периода до прекратяване на
трудовото правоотношение, ищецът е придобил образователно-
квалификационна степен "бакалавър" или „магистър”.
Установи се също, че по време на съществуването на трудовото
правоотношение между страните ищецът се е присъединявал към сключените
колективни трудови договори, действащи съответно от 01.01.2019г., от
01.01.2021г. и от 01.01.2023г.
Със Заповед № ***, издадена на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ и
предизвестие № 3882/09.12.2022г., ответното дружество е прекратило
трудовото правоотношение с ищеца В. И., считано от датата, следваща датата
на получаване на предизвестието. Като причина за прекратяване на трудовия
договор в заповедта е посочена липса на образование и професионална
квалификация за изпълняваната работа по чл.328, ал.1, т.6 от КТ. В заповедта
са посочени и обезщетенията, които следвало да се изплатят на ищеца, а
именно по чл.220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие от 30 дни и по чл.224,
ал.1 от КТ - за неизползван отпуск до 2021г. включително – 14 дни и за 2022г.
– 50 дни.
Предизвестието било връчено на ищеца при отказ на последния да го
10
получи. Отказът е удостоверен с подписа на връчителя С. И. О. и подписите на
двама свидетели на отказа, а именно - И. И. и И. П. на дата 09.08.2023г. в 12.45
часа. За установяване на обстоятелствата по отказа на ищеца да получи
предизвестието посочените три служителки на ответното дружество са
разпитани като свидетели в първоинстанционното производство и са събрани
и писмени доказателства.
Със Заповед от месец август 2023г. на изпълнителния директор на
ответното дружество, на основание чл.224, ал.1 от КТ и в допълнение на
Заповед № *** за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, е
било наредено на последния да се изплати обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ
за неизползвания платен годишен отпуск за 2023г., пропорционално на
времето, което се признава за трудов стаж в размер на 32 дни и неизползвания
платен годишен отпуск за 2022г., правото на който не е погасено по давност в
размер на 4 дни.
От издаденото от ответното дружество удостоверение от 03.11.2023г. се
установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца по чл.228, ал.1 от
КТ за месец декември 2022г. е в размер на 6602.42 лева.
От приложената по делото справка от НАП изх. № 19-24-
01.25/24.01.2024г. се установява, че за периода от 10.08.2023г. до 24.01.2024г. в
информационната система на НАП няма данни за регистрирани действащи
трудови договори за ищеца. След този период до изтичане на шестмесечния
период по чл.225 КТ до датата на обявяване на делото за решаване на
27.03.2024г. от РС-Козлодуй, по делото не са представени доказателства, от
които да се установи дали ищецът е започвал работа по друго трудово
правоотношение. Представен е болничен лист № Е202323396126, издаден на
28.09.2023г., от който се установява, че за периода от 09.08.2023г. до
07.09.2023г. за 30 календарни дни, ищецът е бил в отпуск поради временна
неработоспособност.
От изготвеното по делото заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, неоспорено от страните, което съдът приема като обективно и
компетентно, се установява, че последното брутно трудово възнаграждение на
ищеца е в размер 6602.42 лева, обезщетението по чл.225 от КТ е в общ размер
39 614.52 лева /6 х 6602.42 лева/, а при съобразяване на обстоятелството, че за
периода от 09.08.2023г. до 07.09.2023г. за 30 календарни дни, ищецът е
получил обезщетение за временна неработоспособност, съгласно болничен
лист № Е202323396126, издаден на 28.09.2023г., то оставащото обезщетение
по чл.225 от КТ за пет месеца и един ден е в размер 33232.18 лева.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна
до следните правни изводи:
Съобразно служебно извършената проверка по чл. 269 ГПК, съдът
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като при
преценка за правилността му следва да се съобразят посочените в жалбата
оплаквания.
11
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 KT, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за
незаконно уволнението на ищеца и неговата отмяна, възстановяването му на
заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за
оставането му без работа, вследствие на уволнението.
От ответното дружество, на основание чл.212 от ГПК, е предявен
инцидентен установителен иск с правно основание чл.74 от КТ, за
установяване несъществуването на трудовото правоотношение, поради
претендирана недействителност на допълнително споразумение № ***,
обусловена от недобросъвестното му сключване от страна на В. И. И., без да
има необходимото образование и професионална квалификация за длъжността
*** „*** – ***” – основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД – поради противоречие със
закона.
Предявените от двете страни в производство искови претенции са
процесуални допустими, като произнасянето по исковете с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ е обусловено от произнасянето по иска с правно
основание чл. 74, ал. 1 КТ.
Инцидентния установителен иск с правно основание чл.74 от КТ е
допустим като предявен в срока по чл.131 от ГПК и при наличие на правен
интерес. Неоснователно е възражението на ответника по иска за неговата
недопустимост поради липса на правен интерес от предявяването му, поради
прекратяването на трудовото правоотношение.
В своята практика Върховния касационен съд константно приема, че
когато трудовото правоотношение вече е прекратено на някое от основанията
по чл. 325-чл. 331 и чл. 334 от КТ, правният интерес от иска за
недействителност на трудовия договор или негова клауза, когато
недействителността (по-точно - претендираната такава от заинтересованата
страна) е от преюдициално значение за законосъобразността на съответното
основание, на което е прекратено трудовото правоотношение (на уволнението
- в широк смисъл), и/или за възстановяването на работа на работника или
служителя, т.е. за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ или за
дължимостта на трудови възнаграждения, на обезщетения по КТ или на други
престации по трудовото правоотношение. В тези случаи е процесуално
допустимо съдът да бъде сезиран с преюдициалния спор за
недействителността на трудовия договор (или на отделна клауза от него),
12
както чрез иск, който е обективно съединен със съответния друг иск (искове),
посочени по-горе, при първоначално съединяване на исковете (чл. 210, ал. 1 от
ГПК) или при последващо съединяване на иска за недействителност (предявен
като насрещен иск по чл. 211 от ГПК или инцидентен иск по чл. 212 от ГПК), а
също и чрез възражение. В тези случаи обявяването на недействителността от
съда няма да има за последица преустановяване съществуването на трудовото
правоотношение и правният интерес от иска за недействителност произтича
единствено от уреждане на отношенията във връзка с прекратеното трудово
правоотношение, т. е. искът по чл. 74 КТ има преюдициално значение за
законосъобразността на основанието, на което е прекратено трудовото
правоотношение /решение № 161/08.05.2015 г. по гр. д. № 4848/2014 г.,
решение № 435/02.02.2016 г. по гр. д. № 2299/2015 г., все на IV-то ГО и много
други/.
Недействителността на трудовия договор е уредена като самостоятелен
институт, който, в отклонение от общите правила за недействителност на
сделките по ЗЗД, регламентира изрични основания за недействителност, реда
за обявяването й, правните последици и възможността за саниране на
недействителността.
Съгласно чл.74, ал.1 от КТ, трудов договор, който противоречи на
закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен.
Трудовият договор се обявява за недействителен от съда по реда на глава
осемнадесета /ал.2/. При обявяване на недействителността на трудовия
договор не се прилагат разпоредбите на чл.333 от КТ /ал.7/. За да е налице
соченото основание съдът следва да установи обективното противоречие на
договора/отделни клаузи с императивни законови разпоредби /съответно
такива от колективен трудов договор/.
В настоящият случай работодателят твърди, че сключеното между
страните допълнително споразумение № *** противоречи на закона и на
колективен трудов договор, поради което е недействително.
Противоречието със закона ищецът извежда от обстоятелството, че при
сключване на допълнителното споразумение В. И. не отговарял на
изискванията на чл.7, ал.1 и чл.17, ал.1, т.1 от ПБЗР-ЕУ и на чл.7, ал.1 и чл.17,
ал.1, т.4 от ПБР-НУ – да притежава пета квалификационна група за
безопасност при работа в електрически уредби и мрежи и по неелектрически
уредби и мрежи, изисквани по тези правилници, както и на изискванията на
13
чл.66, ал.4 от КТ вр. с НКПД за притежаване на минимална образователна
степен „бакалавър" за заеманата от него длъжност „*** СР" с код съгласно
НКПД - ***. Противоречието на допълнителното споразумение с колективен
трудов договор ищецът извежда от нарушаване на чл.17, ал.1, т.1 от КТД 2019-
2020г., КТД 2021-2022г. и КТД 2023-2024г., към които В. И. е бил
присъединен.
В т.1 от Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. на ВКС по т. д. №
4/2017 г., ОСГК е прието, че ако работникът или служителят още при
сключването на трудовия договор не е отговарял на изискванията за
образование и/или професионална квалификация за изпълняваната работа,
които са нормативно установени, договорът е недействителен и работодателят
може да поиска да бъде обявен за недействителен с иск по чл. 74 КТ. Т. е.
наемането на работа на лице, което не отговаря на нормативно установени
изисквания за образование, респ. професионална квалификация, представлява
нарушение на материалния закон, което обуславя фактическия състав на иска
по чл. 74 КТ.
Въззивният съд намира за основателен довода на работодателя, че при
сключване на допълнителното споразумение В. И. не е отговарял на
изискванията за длъжността „*** СР" да притежава пета квалификационна
група за безопасност при работа в електрически уредби и мрежи и по
неелектрически уредби и мрежи, въведени с Правилник за безопасност при
работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни
централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения /ПБР-
НУ/ и Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби
на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи
/ПБЗР- ЕУ/
Установи се по делото, че по отношение на дейностите и служителите на
цех „*** - ***“ в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, гр.Козлодуй се прилагат посочените
подзаконови нормативни актове. И двата правилника въвеждат императивни
изисквания персоналът, който ръководи, контролира или извършва
работи/дейности и/или техническо и оперативно обслужване на
неелектрически и електрически уредби и мрежи, да притежава
квалификационна група за безопасност при работа в електрически уредби и
мрежи и по неелектрически уредби и мрежи, изисквани по тези правилници
(чл.7, ал.1 от ПБР-НУ и чл.7, ал.1 от ПБЗР-ЕУ), като пета квалификационна
група се изисква за началници на цехове/звена, лаборатории и техните
заместници (чл.17, ал.1, т.4 от ПБР-НУ) и за ръководители и техни
14
заместници, които ръководят практическата дейност по обслужване, ремонт и
контрол на електрически уредби и мрежи (чл.17, ал.1, т.1 от ПБЗР-ЕУ).
Притежаването на квалификационна група се доказва с удостоверение по
образец, което задължително се носи по време на работа (чл.10, ал.2 от ПБЗР-
ЕУ и от ПБР-НУ).
В настоящия случай по делото не се твърди от ответника В. И., че при
сключване на допълнителното споразумение е притежавал изискваната за
заемането на длъжността началник цех „*** - ***“ пета квалификационна
група, нито пък е представено като доказателство изискуемото от посочените
подзаконови нормативни актове удостоверение по образец, поради което се
доказа обстоятелството, че служителят не е отговарял на нормативно
установени изисквания за професионална квалификация. Не се твърди също
ответника В. И. да е придобил изискваната за заемането на длъжността пета
квалификационна група след сключване на допълнителното споразумение по
време на съществуването на трудовото правоотношение, респ. не е
представено доказателство за това.
Когато изискванията за длъжността /в случая за квалификационна група
по правилниците/ са нормативно установени - на основание чл.7 от
правилниците, работата не може да се извършва без удостоверение за
съответната квалификационна група, и работникът/служителят не отговаря на
тях при възникване на трудовото правоотношение, трудовият договор е
недействителен и недействителността му следва да се обяви по реда на чл. 74
КТ - решение № 2202 от 02.03.2001 г. по гр. д. № 912/2000г. на трето г. о.,
Решение № 1099 от 2.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1781/2005 г. на четвърто г.
о. на ВКС, Определение № 1171 от 8.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4602/2015
г., III г. о.
Предвид това, настоящия съдебен състав намира, че е налице
основанието по чл. 74 КТ – противоречие на закона поради липса на
професионална квалификация на ищеца за заеманата длъжност - пета
квалификационна група за безопасност при работа в електрически уредби и
мрежи по неелектрически уредби и мрежи, изисквани по посочените
подзаконови нормативни актове.
Освен в противоречие с двата правилника, въззивният съд намира,
допълнителното споразумение на ищеца за длъжността *** „***-***” е
сключен и в противоречие чл.66, ал.4 от КТ, вр. с НКПД от 2011 г.
Съгласно чл. 66, ал. 4 от КТ наименованието на длъжността се определя
15
съгласно Национална класификация на професиите и длъжностите, утвърдена
от Министъра на труда и социалната политика след съгласуване на
председателя на Националния статистически институт. Наименованието на
длъжността е съществен елемент от трудовия договор /чл. 66, ал. 1, т. 2 от КТ/.
По силата на чл. 6 от Правилника за прилагане на НКПД от 2011 г.
класификацията на професиите и длъжностите се прилага задължително при
разработване на структурата на персонала в предприятията, при изготвяне на
разписания на длъжностите, при наемане на работа по трудово и служебно
правоотношение. Следователно към релевантния в случая момент - на
назначаването на В. И. на длъжността *** „*** - ***“ през 2020 и на
уволнението му през 2023 г. - кодът по НКПД е задължителен елемент на
понятието „длъжност”.
Националната класификация на професиите и длъжностите в Република
България - 2011 /НКПД/ е подзаконов нормативен акт, в какъвто смисъл е и
практиката на ВКС (определение № 648 от 28.07.2017 г. на ВКС по гр.д. № 83
от 2017 г. III Г. К., решение № 218 от 20.11.2017 г. на ВКС по гр. д. №
4618/2016 г., IV г. о., ГК, определение № 89 от 9.02.2022 г. на ВКС по гр. д. №
2985/2021 г., III г. о., ГК). Следователно изискванията за образование и
професионална квалификация за заемането на професиите и длъжностите е
въведено с нормативен акт и това е НКПД 2011.
Съгласно т.11 от Методологични бележки към НКПД от 2011г., всяка
длъжност в НКПД - 2011 се кодира посредством уникален осемзначен цифров
код, който съдържа информация за единичната група, към която се
класифицира длъжността, минималното образователно и квалификационно
ниво за заемането й и поредния номер на длъжността в единичната група. В
т.12 е посочена схемата на кода на позициите в НКПД - 2011, като е указано,
че петият знак на осемзначния цифров код на длъжността указва
минималното образователно и квалификационно ниво за длъжността.
Съгласно т.9.5 образователното и квалификационно ниво представлява
съвкупност от знания и умения, необходими за изпълнението на определена
длъжност, съобразени с българското законодателство. За нуждите на
класификацията са определени десет образователни и квалификационни нива,
като образователно и квалификационно ниво 6 предвижда образователно -
квалификационна степен „бакалавър”. Отразено е, че за всяка длъжност в
НКПД - 2011, е определено минималното образователно и квалификационно
ниво за нейното заемане.
В конкретния случай, видно от допълнително споразумение № ***,
длъжността *** „*** - ***“ е с код по НКПД ***. Длъжността „Ръководител
16
сектор/звено в промишлеността” с код НКПД ***, съгласно т.9.5 от
Методологичните бележки към НКПД, изисква минимално образователно и
квалификационно ниво „бакалавър”, каквото служителят В. И. не притежава и
не е притежавал към датата на заемане на длъжността *** „*** – ***” -
18.11.2020г., за да упражнява по възлагане дейността - *** по НКПД. Ищецът
е заел длъжността началник цех „*** - ***“ с код по НКПД ***, притежавайки
завършено висше образование с образователно - квалификационна степен
„специалист”.
Неоснователен е направения с въззивната жалба довод за притежаване
от въззивника на нормативно установената минимално необходимата
образователно квалификационна степен за заемане на длъжността -
„бакалавър“, с оглед Постановление № 16 на МС от 26.01.2009 г. за изменение
и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, с което е прието
изменение на Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на
основните документи, издавани от висшите училища, приета с Постановление
№ 215 на Министерския съвет от 2004 г., съгласно §1 на което в чл. 1, ал. 1, т. 1
в Наредбата думите "специалист по..." се заменят с "професионален бакалавър
по...".
Съгласно сега действащата редакция на чл. 42, ал. 1 и ал. 5 от Закона за
висшето образование /ДВ бр. 41/2007 г./, образователно-квалификационната
степен "бакалавър" /като степен на висше образование/ е два вида:
"професионален бакалавър по …" - чл. 42, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВО и
„бакалавър" по чл. 42, ал. 1, т. 1 б. "б" от ЗВО. Съгласно разпоредбата на § 32,
ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗВО /обн. в ДВ, бр. 41/22.05.2007 г./, лицата, придобили
образователно-квалификационна степен "специалист по..." до влизането в
сила на същия този ЗИДЗВО, имат правата на лицата, придобили
образователно-квалификационна степен "бакалавър" по чл. 42, ал. 1, т. 1 б. "а"
от ЗВО.
Видно от приложеното копие от диплома на В. И. И., издадена през
2006г. от Технически университет – София, Обединен технически колеж,
същият е придобил висше образование, образователно-квалификационна
степен „Специалист”, поради което с оглед на разпоредбата на § 32, ал. 2 от
ПЗР на ЗИДЗВО, същият има правата на лицата, придобили образователно-
квалификационна степен "бакалавър" по чл. 42, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗВО, т.е.
"професионален бакалавър по …".
В чл. 9.5 от Методологичните бележки към НКПД-2011 е направено
разграничение между образователно-квалификационна степен
17
“професионален бакалавър по... ”, за която е предвидено образователно и
квалификационно ниво 5, и образователно-квалификационна степен
„бакалавър", за която е образователно и квалификационно ниво 6. Както беше
посочено по-горе, изискуемото от НКПД минимално образователно и
квалификационно ниво за длъжността началник цех „*** - ***“ с код по
НКПД ***, е 6 - „бакалавър”, а не 5, съответстващо на образователно-
квалификационна степен „професионален бакалавър по... ”, призната на
служителя с §1 на Постановление № 16 на МС от 26.01.2009 г.
От гореизложеното може да се направи извод, че още при сключването
на допълнително споразумение № *** е извършено нарушение на
материалния закон, тъй като служителят не е отговарял на нормативно
установени изисквания за образование и професионална квалификация за
заемането на длъжността началник цех „*** - ***“, поради което същото е
недействително по смисъла на чл.74, ал.1 от КТ. Констатираната
недействителност е пълна, тъй като недостатъкът засяга самото съществуване
на трудовия договор и не може по никакъв начин да бъде отстранен. В
горепосочения смисъл е Решение № 1099/02.10.2008г., постановено по гр.д. №
1781/2005г. по описа на ВКС, 4-то г.о.
Изложеното налага извода за основателност на предявения инцидентен
установителен иск за прогласяване на недействителността на допълнително
споразумение № ***, до какъвто извод е достигнал и районният съд, поради
което в тази му част обжалваното решение следва да се потвърди като
правилно.
Обявяването на недействителността на вече прекратеното на основание
чл.328, ал.1, т.6 КТ трудово правоотношение, както бе посочено по-горе в
мотивите, е от преюдициално значение за законосъобразността на
основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, за
възстановяването му на работа и за дължимостта на претендираното
обезщетение, т.е. за предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 от КТ, с
оглед разрешаването на въпроса за добросъвестността на ищеца по тези
искове при сключването на договора. (Решение № 161 от 8.05.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 4848/2014 г., IV г. о.).
Относно последиците и действието във времето на обявената от съда
недействителност следва да бъде съобразено, че обявяването на трудовия
договор за недействителен няма обратно действие, когато работникът или
служителят е действал добросъвестно при сключването му. В този случай,
съгласно чл. 75, ал. 1 от КТ, когато трудовият договор бъде обявен за
недействителен, отношенията между страните по договора до момента на
обявяване на неговата недействителност се уреждат както при действителен
18
трудов договор. Добросъвестността на работника по чл. 75 КТ е различна от
добросъвестността по чл. 8 КТ. Законодателят има предвид т. нар легална
добросъвестност, която означава, че работникът или служителят не е знаел за
порока на трудовия договор, обусловил неговата недействителност, той
самият не го е създал или участвал в създаването му. Добросъвестността на по
чл. 75 от КТ се предполага, като е в доказателствена тежест на работодателя
да установи недобросъвестността по несъмнен начин. В този случай
последиците от обявяването на недействителността настъпват занапред - от
влизане в сила на съдебното решение, с което недействителността е обявена.
Към датата на връчване на заповедта за уволнение действува законовата
презумпция, че трудовият договор е действителен. Правните последици,
породени от законно установената фикция на чл. 75, ал. 1 от КТ се отнасят до
реализирането на правата и задълженията по трудовия договор.
Когато, обаче, работникът или служителят е действал недобросъвестно,
т. е. когато въпреки знанието, че не притежава необходимото образование,
квалификация или правоспособност, е приел сключването на трудов договор
за определена длъжност, разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от КТ не се прилага. Ако
работникът или служителят е действал недобросъвестно, обявяването на
недействителността има действие също за в бъдеще, но за времето, през което
е работил, той няма право на трудово възнаграждение, на платен годишен
отпуск, зачитане на времето за трудов стаж и др. (Решение № 252/24.06.2011 г.
по гр. дело № 1743/2010 г. на III-то гр. отд. на ВКС)
Добросъвестността или недобросъвестността на работника е факт от
обективната действителност и той би могъл да бъде обсъждан от съда само
ако заинтересованата от установяването му страна го е заявила надлежно.
В случая с отговора на исковата молба работодателят „АЕЦ – Козлодуй”
ЕАД, гр.Козлодуй е въвел възражение за недобросъвестност на ищеца В. И., с
доводи, че е подписал допълнителното споразумение със знанието, че не
отговаря на нормативно установените изисквания за заемане на длъжността
по чл.17, ал.1, т.1 от ПБЗР-ЕУ и чл.17, ал.1, т.4 от ПБР-НУ, както и на нормите
на КТД и ПВТР, поради което съдът дължи произнасяне по същото.
Въззивният съд намира, че с оглед събраните по делото доказателства,
презумпцията за добросъвестност на ищеца В. И. е оборена от страна на
работодателя „АЕЦ – Козлодуй” ЕАД, гр.Козлодуй.
Безспорно по делото се установи, че към датата на подписване на
допълнителното споразумение № *** ищецът В. И. е знаел за порока,
обусловил недействителността на трудовия договор, а именно, че не отговаря
на нормативно установените изисквания за заемане на длъжността, но въпреки
това е подписал допълнителното споразумение за заемане на длъжността.
19
На първо място, в длъжностната характеристика за заеманата от ищеца
длъжност *** „*** – ***”, с която ищецът е бил запознат на 19.08.2020г., като
изискване за заемане на длъжността е посочено образователно-
квалификационна степен „магистър” (чл.2.1) и е предвидено преди допускане
до самостоятелна работа служителят да има присъдена пета квалификационна
група, съгласно ПБЗР-ЕУ и да има присъдена пета квалификационна група,
съгласно ПБР-НУ (чл. 2.8.1.) Също така в сключеното от ищеца допълнително
споразумение изрично е посочен и кода по НКПД - 2011 за заеманата
длъжност.
На следващо място обстоятелството, че ищецът е знаел за изискващото
се образование за заемане на длъжността се установява от изложеното в
исковата молба и във въззивната жалба, а именно, че във връзка с
необходимостта от изпълнение на изискването за образование ищецът на
08.10.2020г. е започнал редовно обучение по специалност „Ядрена
енергетика” в Технически университет, за получаване на образователно -
квалификационна степен „магистър” и че е завършил обучението си, но все
още не е положил държавен изпит и не е получил диплом.
При установената недействителност на допълнителното споразумение и
констатираната недобросъвестност на служителя при неговото сключване,
неоснователни се явяват предявените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2
и т.3 от КТ, с които е оспорил законността на уволнението.
В заповедта за уволнение от 09.12.2022 г. е посочено основание за
прекратяване на трудовото правоотношение чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – поради
липсата на необходимото образование или професионална квалификация за
заемане на длъжността.
Константна е практиката на ВКС, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6
КТ изисква да е настъпила промяна в изискванията за заемане на длъжността,
установена в нормативен акт или длъжностна характеристика, която да следва
възникването на трудовото правоотношение, и работникът или служителят да
не отговаря на новите променени изисквания за заемане на длъжността.
Работодателят може да упражни своето субективно преобразуващо право да
прекрати трудовия договор само на предвидените в закона основания, целящи
да осигурят по-голяма защита при уволнение на икономически по-слабата
страна. Ето защо, основанието за прекратяване на трудовия договор е
неоправдано да е налице при възникване на трудовото правоотношение.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1Б. на Тълкувателно решение
№ 4 от 01.02.2021 г. по т. дело № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, когато при
сключване на трудов договор с работодател, който се е съгласил, че
притежаваните от работника или служителя образование или професионална
20
квалификация са достатъчни за изпълняваната работа, но бъде установено, че
изискванията за заемане на съответната длъжност са нормативно установени,
което прави невъзможно запазването на трудовото правоотношение,
работодателят може да поиска трудовият договор да бъде обявен за
недействителен с иск по чл. 74 КТ. Такъв трудов договор не може да се
прекратява на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ - Решение № 2202 от 2.03.2001
г. на ВКС по гр. д. № 912 от 2000 г., III г. о., Решение № 1099 от 2.10.2008 г. на
ВКС по гр. д. № 1781/2005 г., IV г. о.
В настоящият случай, с оглед установената недействителност на
допълнително споразумение № ***, от сключването на което е възникнало
трудовото правоотношение на ищеца за длъжността началник цех „*** - ***“
в ответното дружество, това правоотношение не може да се прекратява на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, което обуславя извод за неоснователност на
иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на незаконно
уволнението, извършено със Заповед № ***, издадена от ответното дружество
и неговата отмяна, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Акцесорният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ също е неоснователен. Този
извод на първо място следва от произнасянето по главния иск по чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ. Претенцията за възстановяване на предишната работа подлежи на
отхвърляне на още по-силно основание поради прогласената
недействителност на процесното допълнително споразумение.
Основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е в зависимост от това дали
работникът или служителят е носител на потестативното право за
възстановяване на работа и от съществуването на действително трудово
правоотношение. С оглед преюдициалното произнасяне, с което е обявена
недействителността на допълнителното споразумение, липсва трудово
правоотношение за определена длъжност, на която ищецът да бъде
възстановен. Облигационната връзка между страните не може да бъде
възстановена, поради което този иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Липсата на установено по съдебен ред незаконно уволнение, влече
неоснователност и на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, за осъждането
на ответника да плати на ищеца обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето,
през което е останал без работа поради това уволнение. Това е така, защото
уважаването му изисква призната от съда незаконност на уволнението и
отмяна на уволнителната заповед, каквато в случая не е налице. Наред с това
КТ не предвижда обезщетение за работника или служителя в случай на
обявяване недействителност на трудовия договор.
Предвид гореизложените съображения, въззивната инстанция намира,
21
че предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ се явява
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен, както правилно е
приел и първоинстанционният съд.
Доколкото с обжалваното решение РС-Козлодуй е стигнал до същите
правни изводи и е постановил същият правен резултат по посочените три иска,
въззивният съд намира същото за правилно и като такова следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба – отхвърлена поради нейната
неоснователност.
При този изход от делото – неоснователност на въззивната жалба,
въззивника следва да заплати сторените от въззиваемото дружество в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер 300 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 87 от 10.04.2024 г., постановено по
гр. д. № 1078/2023 г. по описа на Районен съд – Козлодуй.
ОСЪЖДА В. И. И., ЕГН:********** от *** ДА ЗАПЛАТИ на „АЕЦ –
Козлодуй” ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.Козлодуй
сумата 300.00 лева /триста лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните по реда на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22