Решение по дело №99/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на М. К. П. против Решение №427/06.11.2023г, постановено по АНД №1924/23г по описа на РС Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление №23-1228-000073/12.01.2023г издадено от Началник сектор към ОД МВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ с наложена на касатора глоба в размер на 200лв на основание чл. 179 ал.2 предл първо от ЗДвП за това, че на 14.10.2022г, около 14.00ч по път ІІ-57, в посока град Раднево, в землището на село Могила, област Стара Загора, управлява лек автомобил Опел с рег. №[рег. номер] като водачът губи контрол на управлението, отклонява се в ляво по посока на движението си и с предна лява странична част се блъска в еластична предпазна ограда /мантинела/ в ляво по посока на движението. Водачът реализира ПТП с материални щети по мантинелата и пострадали – водачът П. и пътниците Н. Н., С. К. и Д. Д., с което е извършил нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП – водачът не избира скоростта на движение, съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивност на движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, с което реализира ПТП. Установено е, че получените увреждания са с характер на леки телесни повреди в хода на досъдебно производство №99/2022г по описа на Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура Стара Загора, което е докладвано в Районна прокуратура Стара Загора. На 04.01.2023г в сектор „Пътна полиция“ Стара Загора е получено Постановление №10514/14.12.2022г на РП Стара Загора за прекратяване на наказателното производство с мнение за налагане на административно наказание.

Наказателното постановление е издадено на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН във връзка с постановление за прекратяване на наказателното производство №10514/14.12.2022г на РП Стара Загора и ДП №99/22г по описа на ОслО в ОП Стара Загора. Размерът на наложената глоба е фиксиран в ЗДвП. На основание чл.243 ал.3 от НПК е разпоредено приобщените веществени доказателства по досъдебното производство №99/2022г по описа на ОслО при ОП Стара Загора, а именно лек автомобил [Марка], модел Астра, рег. №[рег. номер] да бъдат върнати на ОД МВР Стара Загора – техен собственик.

Постановление №10514/2022г от 14.12.2022г на прокурор при РП Стара Загора съдържа установяване на следното деяние и факти: М. П. работил на длъжност младши полицейски инспектор в РУ на МВР Раднево. На 14.10.2022г бил на обучение в град Стара Загора. Около обяд тръгнал в посока град Раднево със служебен автомобил [Марка], модел Астра, рег. № [рег. номер], собственост на ОД МВР Стара Загора. П. управлявал МПС, а пътници в автомобила са негови колеги от РУ на МВР Раднево – Н. Н. на предна дясна седалка, С. С. на задна дясна седалка, Д. Д. на задна лява седалка. Движел се по път ІІ-57 в посока град Раднево /запад-изток/, който е двулентов за двупосочно движение. В района на село Могила, община Стара Загора П. загубил контрол върху управляваното МПС, в резултат на което същото напуснало лентата на движение и се ударило с предната си странична, лява част в еластична предпазна преграда /мантинела/, разположена от източната страна на лентата за движение в посока град Стара Загора. При удара се отворили предпазните въздушни възглавници на мястото на водача и на пътника. Повредило се окачването на предно ляво колело, в резултат на което автомобила станал не управляем, като изминал разстояние около 88.5 метра, допрян до мантинелата, след което се установил в покой. На автомобила са причинени материални щети, а водачът и пътниците са получили наранявания. Според заключението на вещото лице скоростта на МПС е била 93.0км/ч при максимално допустима 90км/ч, но същата е несъобразена с пътните условия. Като причини за настъпилото ПТП вещото лице сочи несъобразена траектория на движение и най-вероятно отнемане на вниманието на водача. Размерът на материалните щети е 2 325лв, които самостоятелно не са достатъчни за квалификация на деянието като престъпление от обективна страна. Изготвените съдебно медицински експертизи на четирите лица са установили леки телесни повреди. Водачът е нарушил чл.20 ал.1 от ЗДвП – водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. При избиране на скоростта на движение извън населено място, на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава скорост от 90км/ч. Според заключението по назначената трасологична експертиза по предната лява гума на автомобила била установена проникваща деформация /срез/ около 45см по страницата и продължаващ върху протектора с размери около 65мм. Описаната деформация /срез/ се е получил от удар с остър, твърд предмет в следствие на настъпилото ПТП.

Водачът е управлявал лекия автомобил О. А. с рег.№ [рег. номер] по път ІІ-57, в землището на село Могила, община Стара Загора със скорост от 93км/ч, в резултат на което по непредпазливост е предизвикал пътно транспортно произшествие. Деянието е извършено виновно, при непредпазливост като форма на вината – П. не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. От обективна страна не е осъществен състава на чл.343 ал.1 буква „а“ или б. „Б“ вр. с чл.342 ал.1 от НК, тъй като щетите са равни на 2 325лв, а травматичните увреждания на лицата са с характер на леки телесни повреди, които не са включени в състава на престъплението, изискващ средна или тежка телесна повреда. Следователно липсва осъществен състав на престъпление, но виновно са нарушени чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, с оглед на което за виновния водач трябва да се извърши преценка относно реализиране на административно наказателна отговорност на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП.

С въззивната си жалба П. изрично е посочил, че не оспорва компетентността на административно наказващия орган, нито има възражения против липсата на АУАН, тъй като счита налични основанията за прилагане на чл. 36 ал.2 от ЗАНН. Не сочи и пороци на формата на НП. Мотивите за материалната му незаконосъобразност се състоят в погрешно възприети факти и обстоятелства по настъпване на пътно транспортното произшествие. Твърди, че участъкът е бил прав, с напълно подновено асфалтово покритие и в експлоатация по-малко от една година. Времето е сухо и топло, а дневните температури достигат 20 градуса по Целзий. П. се движи с разрешена скорост от 80км/ч, съобразявайки факта, че в този час на деня все още няма интензивно движение. В един момент лявата предна част на автомобила пропада със свиреп режещ звук. Телата им се люшват напред, а погледите са приковани от предното ляво колело на автомобила., което отделено от носещата ос е поело по свой собствен път. В един миг следва стабилно движението на автомобила, а после се отклонява към южния край на пътното платно и политва в канавката. П. активира спирачната система, но без колело, върху което да въздейства губи управление над автомобила. Отклонява се в ляво и се блъска в южната мантинела. Единственият логичен извод е за липса на вина, а следователно и на основание за носене на административно наказателна отговорност. Налице е внезапно възникнала техническа неизправност – откачане на предно ляво колело по време на движение, която е довела до загуба на контрол над превозното средство и последва удар в пътната мантинела. П. се е движил със съобразена скорост, в ясно време, при температура около 20 градуса, с отлична видимост по равен и изправен път, който не изисква внимание за препятствия – предвидими или внезапно възникнали. Счита, че вината към пътно транспортните произшествия по определение е смесена – умишлено нарушаване на правилата за движение, защото са формални противоправни деяния и не предпазливост или умисъл към настъпилите обществено опасни последици / резултати, които са обективен признак на престъплението и на административното нарушение/. Оспорвал е именно липсата на умисъл към вмененото му неспазване на чл.20 ал.2 от ЗДвП, поради липсата на дори един съзнаван факт от съставомерните, от което да се изведе заключение за умишлено нарушаване на правилата за движение.

В хода на въззивното производство ответника е поискал прилагане на досъдебното производство като се позовава на заключението на прокурора при РП Стара Загора, изложено в Постановлението за прекратяването му поради липса от обективна страна на престъпление, но не и на субективния елемент вина по отношение на реализирания състав на чл.179 ал.2 от ЗДвП.

Въззивния съд е събрал показанията на пътниците, които поради това имат и качеството на свидетели. Н. – пътувал на предна седалка до водача е заявил, че са се движили със съобразена с пътната обстановка и знаци скорост. Изведнъж автомобилът започнал да навлиза в лява лента, а водачът се опитал да го вкара пак в лентата за движение, но автомобилът останал в другата лента и се ударили в мантинелата. От момента на отклонява на автомобила водачът е започнал с волана да го управлява, но автомобилът не се подчинявал. Той просто вървял в ляво. Излезли от автомобила. Било откачено предно ляво колело и предна лява гума с част от носача като от гумата имало части по пътното платно назад. Имало скъсани метални части откъм окачването на колелото. Според него се е случило нещо с автомобила, нещо се е скъсало, защото както пътували и автомобилът тръгнал изведнъж в ляво и се ударили в мантинелата. Автомобилите са стари и са доста амортизирани. Свидетелят С. съобщава, че излизайки от село Могила, след завоя по посока град Раднево, лекият автомобил се отбил в ляво и доста бързо се забил в мантинелата. Както се движил напред се отбил в ляво и се забил в мантинелата, провлачил, пак се ударил и пак провлачил. Скоростта била около 80км/ч, а пътят сух. Пред тях се движил друг служебен автомобил. Техния просто се отклонил и се ударил. Предното ляво колело било в нивата. Първо слязъл той, а след това свидетеля Д., Н. и последен К.. Д. отцепил движението, по съображения за безопасност. Въздушните възглавници отпред били отворени, странично и отдолу автомобилът бил остърган. Свидетелят Д. е бил отзад в ляво. Съобщава, че излизайки от село Могила, след завоя, в посока град Раднево, лекият автомобил не се подчинявал на водача. К. го управлявал, а свидетелят е стоял зад него и видял как автомобилът се отклонява в ляво. Водачът се опитал да го върне в дясната част на пътя, но въпреки това се ударили в лявата мантинела по посока на движението. Последвал удар, като след това автомобилът преустановил движението си. Когато излезли от автомобила установили, че предна лява гума с част от окачването е откъсната. Гумата е била на около 30-40м от автомобила, а водачът не е удрял спирачки, автомобилът е спрял сам. Времето било ясно и слънчево, с добра видимост, настилката била суха. В посочения участък не е имало автомобили, които да се движат срещу тях и това ги е спасило, тъй като в определени часове от денонощието пътят е много натоварен, целият е с мантинели от двете страни. Поради това, дори и някой да иска, няма къде да отбие, макар точно мантинелата да им е помогнала в случая.

По искане на жалбоподателя са приобщени като доказателства по делото и данни от GPS на автомобила, от които е видно мястото на произшествието, времето на управление, маршрута, часът на движение и на преустановяването му, както и средна скорост от 48 км/ч. В 12.00.22 ч автомобилът е потеглил от Стара Загора, Централна градска част, 176 метра от бул. Цар Симеон Велики №102, а в 12.16. 57ч, след 16.35 минути, през които е изминал 13.141км. е спрял. / 13 141 метра разделено на 995 секунди / 16.35минути, е равно на 13.2 метра в секунда, умножено по 3 600 секунди / колкото са в един час и се получава скорост от 47.545км/ч, ако автомобилът се движи с постоянна скорост, което не е възможно и не се случило, защото в рамките на населените места има знаци за спиране. В справката максималната скорост е от 110км/ч а средната е 48км/ч, което означава управление между тези две скорости.

За да потвърди Наказателното постановление въззивния съд е приел за установени изпълнителното деяние и обстоятелствата по неговото извършване, въз основа на заключенията по назначените в досъдебното производство експертизи – авто техническа, трасологична, съдебно медицинска. Не е кредитирал показанията на разпитаните свидетели – пътниците по време на управление на моторното превозно средство, защото те са в противоречие с фактите, които са установени посредством специалните знания на вещите лица и следователно тезата на жалбоподателя за техническа повреда на автомобила като причина за настъпване на пътно транспортното произшествие е отречена като недоказана. Въз основа на установените от вещите лица факти, посочени в техните заключения, е достигнал до извод за виновно нарушаване на правилата по чл.20 ал.2 от ЗДвП, поради което и пътно транспортното произшествие е предизвикано от неговото неправомерно поведение. Жалбоподателят е бил длъжен при възникнала опасност за движението да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, но вместо това той е загубил контрол на моторното превозно средство, което е нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП – водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Следователно виновно е осъществен състава на чл.179 ал.2 предл първо от ЗДвП, за което е наложено предвиденото в разпоредбата административно наказание глоба в размер на 200лв.

С касационната жалба се иска отмяна на въззивното съдебно решение като постановено при неправилно приложение на материална закон като нейното съдържание е напълно идентично с това на въззивната жалба против наказателното постановление с поддържане на тезата, че причина за пътно транспортното произшествие е техническа неизправност на управлявания автомобил. Претендират се разноските в рамките на настоящото съдебно производство.

Ответника Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора не представя писмен отговор по касационната жалба, не се явява , не се представлява.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да остави в сила въззивното съдебно решение.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Първо по въпроса за вината: Съставът на чл.179 ал.2 от ЗДвП е резултатен и субсидиарен – прилага се, само когато причиняването на пътно транспортно произшествие не съставлява престъпление. Резултатен е поради определението за пътно транспортно произшествие по § 6 т.30 от ДР на ЗДвП – събитие, възникнало в процеса на движение на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, на път, на пътно съоръжение, на товар или други материални щети. Обективния състав на престъплението по чл.342 и чл.343 от НК и субсидарния на административно нарушение по чл.179 ал.2 от ЗДвП определят като изпълнителното деяние и причина за събитието нарушаването на правилата за движение, с което умишлено или непредпазливо са причинени наранявания, смърт на хора и/ или материални щети. Разликата между престъплението и административното нарушение е в тежестта на резултата –значителни материални щети и/или наранявания по-тежки от лека телесна повреда, и/или смърт на хора. Като се има предвид, че вината е към деянието като престъпление и предвид определението на чл.11 от НК се налага извода, потвърден и от текста на чл.342 ал.1 и чл.343 ал.3 от НК, че умишлено е онова пътно транспортно произшествие, при което деецът е нарушил правилата за движение при съзнателно допускане на настъпилия резултат /наранявания, смърт на хора и/или материални щети/, а непредпазливо е онова пътно транспортно произшествие, при което деецът е нарушил правилата за движение без да е предвиждал настъпилия противоправен резултат, въпреки задължението и субективната способност да го предвиди. Следователно при липса на нарушение на правилата за движение фактическия състав на деянието като престъпление или административно нарушение няма да е завършен – ще липсва обективната страна, но освен това няма да възникне и задължение да се предвиди и предотврати– чл.11 ал.3 от ЗДвП. По аргумент от чл.11 ал.3 вр. с чл.14 вр. с чл.15 от НК не съзнаване на фактическите обстоятелства от състава на престъплението/административното нарушение, което се дължи на собственото невнимание или противоправно поведение е не извинителна грешка. Следователно непредпазливата вина към резултата, причинен от нарушение на правила за поведение ще отпадне само, когато деецът е в субективна невъзможност да го предвиди, поради външни за волята му причини. Жалбоподателят твърди, че не е нарушил правила за поведение, поради което не е бил длъжен да предвиди резултата, който се дължи на настъпила техническа неизправност, отнела способността да се държи под контрол управлението на МПС. Установените по делото факти сочат на други изводи за обективната истина, които не са опровергани от показанията на разпитаните свидетели в хода на въззивното съдебно производство. Техните показания потвърждават механизма на настъпване на пътно транспортното произшествие / причината/, но не и тезата, че първо е настъпила техническа неизправност като колелото се е отделило от автомобила, отнесла способността на водача да контролира движението на моторното превозно средство. Видно е от снимка на стр. 50 по досъдебното производство, приложена към съдебно-трасологическата експертиза, че металната джанта на предна лява гума е деформирана – огъната навътре към центъра на гумата, което може да се случи при силен удар в твърд предмет при това по правилата на физиката, за да е силен и скоростта трябва да е била съответна и е установена – 93км/ч. Над деформираното място на джантата, по страницата на автомобилната гума има срез с прави ръбове с размер около 45мм продължаващ към протектора на гумата и перпендикулярен на него. По протектора на гумата, перпендикулярно на среза се установява проникваща деформация – срязване, но с линейна форма с дължина около 65мм. Тези факти сочат, че гумата не се е отделила от автомобила ведно с колелото преди съприкосновението с мантинелата, а обратното – срязана е от мантинелата, над мястото, под което е частта с огънатата джанта. Причината за загуба на контрол над автомобила е скоростта, с която е управляван и не вниманието на водача, който не е могъл да контролира движението му в момента, в който се е отклонил вляво към насрещната мантинела. Следователно скоростта не е съобразена след като при отклоняване на автомобила от траекторията му на движение водачът не е могъл да го контролира и постави в желаната посока. Загубата на контрол се дължи на скоростта, с която е управляван автомобила и на собственото невнимание на водача. При тези доказателства тезата на жалбоподателя е само защитна, но и не е подкрепена убедително от събраните по делото доказателства, включително и от показанията на свидетелите, които в досъдебното производство са съобщили, че автомобилът внезапно е завил в ляво и е последвал удар в мантинелата, а това наред със заключението по авто техническата и трасологична експертиза сочи на загуба на контрол върху управляваното моторно превозно средство по причина на несъобразената скорост. Самият водач в обясненията си в хода на това производство е заявил, че няма обяснение защо изведнъж автомобилът рязко е тръгнал на ляво без той да завива волана, при което навлязъл в отсрещната лента и се ударил в мантинелата. Няма нито едно доказателство за предварително отделено колело от автомобила.

Причината за настъпване на събитието, попадащо под определението за пътно транспортно произшествие е установена в хода на досъдебното производство, приключило с Постановление на прокурор при РП Стара Загора, което има значението на акт за установяване на административно нарушение, и е следната: движение с несъобразена скорост в нарушение на чл.20 ал.2, довела до загуба на контрол над автомобила, противно на забраната по чл.20 ал.1 от ЗДвП, които нарушения се субсумират под първата форма на изпълнително деяние по чл.179 ал.2 предл първо от ЗДвП – движение с несъобразена скорост, под който състав квалифицирано правно и фактическото обвинение. Установява се и съответствие между посочените в Постановлението за прекратяване на досъдебното производство изпълнително деяние – загуба на контрол поради движение с несъобразена скорост и правната квалификация на причиненото, чрез него пътно транспортно произшествие под първата форма от състава на чл.179 ал.2 предл първо вр. с чл.20 ал.2 от ЗДвП. Следователно и правото на защита е осигурено в пълнота. Като е потвърдил наказателното постановление въззивния съд е постановил решение при правилно приложение на материалния закон.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №427/06.11.2023г., постановено по АНД №1924/23г. по описа на РС Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.