РЕШЕНИЕ
№ 610
гр. Пловдив, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20235300500811 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 299 от 23.01.2023 г. постановено по гр.д.№ 3369 по описа за 2022
г. на РС - Пловдив, I бр.с., се: ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права
по отношение на детето В. М. С., ЕГН **********, родена на 23.07.2014год. на
майката В. И. И., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „***“, № ***, като
определя местоживеене на детето при майката; ОПРЕДЕЛЯ режим за лични
отношения между детето В. М..С., ЕГН ********** и бащата М. М. С., ЕГН
**********, посочен в решението. ОСЪЖДА М. М. С., ЕГН ********** да заплаща
на В. М. С., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител В. И. И., ЕГН
********** месечна издръжка в размер на 400 лева, считано от подаване на исковата
молба - 09.03.22г. до настъпване на законоустановена причина за изменението или
прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска. ОСЪЖДА М. М. С., ЕГН ********** да заплати на В. М. С., ЕГН
********** чрез нейната майка и законен представител В. И. И., ЕГН **********
месечна издръжка в размер на 400 лева, за минал период от време считано от
01.08.2021г. до подаване на исковата молба - 09.03.22г., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена месечна вноска. ОСЪЖДА М. М. С., ЕГН ********** да
1
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив
сумата от 576 лева, представляващи дължими държавни такси по производството.
Недоволен от постановеното решение е останал ответникът - М. М. С., ЕГН
**********, който чрез пълномощника си адвокат В. Д. е подал въззивна жалба, с
която оспорва решението в частта, в която е осъден да заплаща месечна издръжка в
размера над 250 лева до присъдения размер от 400 лева, считано от 09.03.2022г. -
датата на подаване на исковата молба до настъпване на законоустановена причина за
изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена месечна вноска, както и в частта, в която е осъден да заплаща
месечна издръжка в размер на 400 лева за минал период от време, считано от
01.08.2021г. до подаване на исковата молба – 09.03.2022г.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението на районния съд е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Възразява се, че съдът неправилно е
преценил правнорелевантните факти. Присъденият размер на издръжката се оспорва
като завишен по съображения, че не са установени доходите на бащата, а се основават
на предположения в показанията на св.Р.. Поддържа се, че бащата получава заплата от
518 лева по трудов договор с фирма, собственост на родителите му и няма други
доходи. Посочва се, бабата и дядото по бащина линия имат силна връзка с детето и
финансово са подпомагали семейството за неговото издръжка, както и с дрехи,
играчки, храна. Намира се, че съдът е определил издръжката само въз основа на
ангажираните от майката доказателства - касови бележки за закупени стоки и
показанията на св.Р.. Възразява се, че районният съд не е изходил от данните на НСИ,
както и че детето през повечето време е при бащата и обстоятелството, че учебниците,
учебните помагала и занималня за детето са безплатни, както и че от раждането бащата
е поел всички разходи за дрехи, обувки, медицински услуги, занималня, спорт и т.н.
Възразява се, че определената издръжка не е съобразена с нуждите на детето и същата
е преценена при едностранчиво кредитиране на ангажираните от майката доказателства
без да се вземат предвид показанията на свидетелката Н.. Обсъждат се показанията на
св. Н. за установяване полаганите от бащата грижи за детето след училище и при
посещаването на извънкласни дейности, както и че бащата се е ангажирал с издръжката
на детето през половината от седмицата, включително като му купува дрехи, обувки и
играчки и го води на почивка, детски центрове и увеселителни атракционни. Посочва
се, че бащата полага грижи за детето не само до фактическата раздяла на родителите,
но и след това - финансово и с лични усилия, както и че детето е водено на почивка от
бабата и дядото по бащина линия. Излагат се съображения, че ежедневните
потребности за детето се поемат от двамата родители. Възразява се, че размерът на
издръжката не е съобразен с факта, че детето няма специфични/извънредни нужди,
както и с възможностите на бащата. Във връзка с последното се сочи за промяна в
обстоятелствата, тъй като бащата обслужва кредит с месечна вноска от 430 лева. По
2
изложеното намира, че присъденият месечен размер на издръжката би съставлявало
затруднения за ответника, предвид необходимите средства за собствената му издръжка
и с позоваване на размера на МРЗ за страната и минималният размер на издръжката
съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 СК. На следващо място намира претенцията по
чл.149 СК за периода от 01.08.2021 г. до 09.03.2022 г. за неоснователен. Поддържа се,
че след фактическата раздяла бащата е продължил да полага грижи за детето когато е
болно или когато е затворено детското заведение, през който период последният
поемал издръжката на детето. Посочва се, че бащата е закупил необходимите дрехи и
пособия за детето, проявявал готовност да заплаща издръжка. Искането към въззивния
съд е да отмени решението в обжалваните части. Претендират се направените по
делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В. И. И.,
ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат М. К., с който се оспорва същата като
неоснователна. По отношение доводите в жалбата, че семейството е било подпомагано
от родителите на ответника сочи, че последното се отнася за периода на фактическо
съжителство на родителите, докато заявената искова молба касае периода след като
същите вече не са семейство. Оспорва твърденията, че детето е при бащата през
половината от време си и сочи, че бащата не взима детето с преспиване през
уикендите, поради което сумарно прекарва с него 24 часа в месеца. Твърди, че бащата
единствено взема и води на детето на ментална аритметика веднъж в седмицата, с
което приключва неговият ангажимент. По отношение твърденията в жалбата за
полаганите грижи от бащата, бабата и дядото по бащина линия се посочва, че същите
са се отнасяли преди фактическата раздяла между страните, а след 2021 г. грижите се
полагат единствено от майката, а бабата и дядото по бащина линия престанали да
водят внучката си на почивка и бащата не желае да прекарва уикендите си с дъщеря си.
По отношение на доводите в жалбата, че бабата и дядото по бащина линия участват
дейно в отглеждането на детето към настоящия момент са сочи, че същите нямат
задължение за издръжка, както и че след настъпването на фактическата раздяла на
страните вече не се чувстват до такава степен ангажирани с детето или финансово да
подпомагат майката. Оспорват се твърденията, че след фактическата раздяла бащата е
продължил да полага грижи за детето когато е болно или когато е затворено детското
заведение като се настоява, че бащата прекарва сумарно 24 часа в месеца с детето, а
дори и отказвал да я вижда, за да не се зарази. Оспорват се твърдяната невъзможност
на бащата да заплаща издръжката с довода, че е финансово подпомаган от майка си и
от баща си не само като служител в семейната фирма, както и че теглените от него
кредити са бързи кредити, които е изтеглил в хода на делото. Моли да се остави без
уважение въззивната жалба и да се потвърди решението в обжалваните части.
Претендира разноски.
3
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявени обективно
съединени искове по чл. 127, ал.2 от СК и по чл.149 СК от В. И. И. против М. М. С. за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето В. М. С. и
определяне местоживеенето на детето при майката, определяне на режим на лични
отношения на детето с бащата, осъждането на бащата да заплаща месечна издръжка на
детето в размер на 400 лева, както и такава за минал период от време. Предложен е
режим на лични отношения между детето и бащата.
Ищцата твърди, че с ответника са живели на семейни начала от 2014 г до месец
юли 2021 г. и от съвместното им съжителство е родено детето В. М. С., род. на 23.07.**
г. Твърди, че ангажиментът за издръжката и отглеждането на детето е поет изцяло от
майката, нейните родители и роднини, както от нейните, така и от тези на ответника,
както и че с бащата не са постигнали споразумение относно въпросите по
упражняването на родителските права на детето, местоживеенето на детето, личните
отношения с него и издръжката
В писмения отговор на исковата молба М. М. С. е изложил становище за
основателност на предявените искове относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права и личните отношения на бащата с детето.
Оспорил е претендирания размер на издръжката за в бъдеще в размер на 400 лева като
е намерил същия за основателен до размера от 180 лева предвид нуждите на детето и
възможностите на бащата да я осигурява. Искът за присъждане на издръжка за минало
време е оспорен като изцяло неоснователен с довода, че бащата е изпълнявал и
продължава да изпълнява задължението си да издържа и да се грижи за детето.
С постановеното решение първоинстанционният съд е предоставил
упражняването на родителските права спрямо малолетното дете В. на майката В. И. и е
определил местоживеенето на детето при нея, както и е определил режим на лични
отношения на детето с бащата, в които части решението не се обжалва и е влязло в
сила.
Първостепенният съд е уважил и претенцията за заплащането на месечна
издръжка от бащата в размер на 400 лева считано от подаване на исковата молба -
09.03.22г. до настъпване на законоустановена причина за изменението или
4
прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска, както и предявеният иск по чл.149 СК за заплащането на издръжка в
размер на 400 лева за минал период от време, считано от 01.08.2021г. до подаване на
исковата молба – 09.03.2022г.
В частта на присъдената издръжка, считано от подаване на исковата молба за
размера от 250 лева решението е влязло в сила като не обжалвано, а същото се
обжалва за размера над 250 лева до пълния присъден размер на издръжката от 400
лева, както и относно присъдената издръжка от 400 лева по иска по чл.149 СК.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът намира
решението за валидно и допустимо в обжалваните му части, поради което дължи
произнасяне по същество на правния спор, като по отношение на неговата правилност,
въззивната инстанция не е ограничена от посоченото в жалбата съгласно
постановеното по т.1 на Тълкувателно решение № 1/ 9.12.2013 г. на ВКС по т. д. №
1/2013 г., ОСГТК, предвид че се касае за производство, в което съдът следи служебно
за защита правата и интересите на детето.
Преценявайки самостоятелно събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, въззивният съд намира следното:
Според разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно нормата на
чл. 142, ал. 1 СК, се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на
родителя. Получаването на издръжката е безусловно, доколкото не е обусловено от
каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило
пълнолетие дете“ и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин
- например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия,
доходи от имоти, семейни добавки и други такива (т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.).
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно
обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта,
образованието и други обстоятелства, които рефлектират върху тях. Нуждата от
издръжка при подрастващите поначало се предполага.
В разглеждания случай детето В. е на *** години, ученик във ***клас , поради
което се нужда от присъщите за децата на нейната възраст средства за отглеждане –
храна /която се осигурява както вкъщи, така и за изхранването на детето в училище под
формата на обедно хранене и допълнителни средства за закуски/, облекло /училищна
униформа и за свободното време/ , обувки, които на тази възраст обичайно се подменят
всеки сезон поради израстването на детето, медикаменти за лечение и консумативи.
Детето същото така се нуждае и от средства за учебни пособия и помагала, които не се
предоставят безплатно, а допълнително се закупуват, както и от средства за
5
посещавания от детето курс по ментална аритметика и спортни танци, което се
удостоверява от показанията на св.В. Р., дадени в първата инстанция. Според
представения по делото договор за провеждане на обучение от 14.03.2020 г. с „Амадис
Кидс“ЕООД - гр.Пловдив, месечното възнаграждение за посещавания курс по
ментална аритметика от детето е в размер на 100 лева.
По отношение на родителите не се твърди и не се установява да имат алиментно
задължение за заплащане на издръжка на други ненавършили пълнолетие деца. От
раздялата между страните през месец юли 2021 г., майката полага непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието на детето, като същата работи по трудово
правоотношение и е с приблизителен осигурителен доход за 2022 г. от 1 500 лева,
според приложената по делото справка от ТД на НАП Пловдив. От последната по
отношение на бащата се доказва в производството, че осигурителния му доход за 2022
г. е в приблизителен размер от 500 лева от трудово правоотношение, получавано от
„Вили фрут“ЕООД с управител и едноличен собственик В. С. С., която няма спор, че е
майка на М. М. С., доколкото и същият сочи във въззивната жалба, че дружеството -
работодател се управлява от родителите му. За това свидетелства в показанията си и св.
В. Р., която удостоверява доброто материално състояние на бащата, обезпечено от
развивания от родителите му бизнес с плодове и зеленчуци. Свидетелката сочи в
показанията си, че добре познава страните и детето В., на което е кръстница. Излага
показания, че бащата М. работи с търговия с плодове и зеленчуци, които са внос от
Гърция и се продават на борсата в село Първенец, както и че бизнесът е семеен като се
води на името на майка му. Свидетелства за неин разговор с бащата, в който са
коментирали работните си отношения и М. С. е споделил, че получава 1 500 лева,
както и че прави допълнителни курсове, които се заплащат по 200 лева на курс.
Свидетелката сочи, че е мениджър на нощни заведения и ресторанти, които бащата
често е посещавал и е правил сметки между 90 лева и 150 лева, покривал е и сметката
на брат си, както и че М. С. управлява „****“.
Съдът намира, че показанията на св. Р. следва да се кредитират като преки и
непосредствени, логични и последователни относно добрата материална обезпеченост
на бащата от бизнеса на родителите му с плодове и зеленчуци. Неоснователни са
доводите на въззивника, че показанията на св. Р. се основават на предположения,
доколкото същите са базирани на личните й впечатления относно материалните
възможности, които бащата е демонстрирал пред свидетелката и получаваните от него
доходи, коментирани пред свидетелката.
Неоснователно е и позоваването от въззивника на показанията на св.Н.,
доколкото същите не опровергават показанията на св.Р., а касаят обстоятелства, които
са ирелевантни за определяне на размера на издръжката. Според показанията на св.Н.,
бащата вижда детето два-три пъти в седмицата след приключване на училище, води
6
детето на заведение, сладкарница и в МОЛ -а в кв.“Тракия“, купува му книжки,
играчки, за което му помагали неговите родители като купували игри, дрехи, обувки и
нещо за ядене, както и че през миналото лято /на 2021 г./ детето е било заведено от
бащата на море, а тази година /2022г./ от бабата и дядото по бащина линия. Така и въз
основа на сочените обстоятелства се гради и тезата на бащата, поддържана във
въззивната жалба досежно спорния размер на издръжката.
Въззивният съд намира за необходимо да посочи, че издръжката се дължи, за да
има детето постоянен сигурен доход, достатъчен за неговото отглеждане и възпитание.
Подаряването на вещи- дрехи, обувки, ученически пособия, даване на джобни пари,
осигуряването на забавления на детето, воденето на почивки и то нерегулярно, зависи
от волята и желанието на родителя, който ги дава, и не погасяват задължението му да
дава издръжка за ежедневните нужди на детето. Доколкото изпълнението на
задължението за издръжка предполага периодични, ежемесечни плащания, с всяко
своевременно направено плащане се погасява задължението за месечния период, за
който то се отнася. Престирането на други по вид задължения, извън определената
издръжка, не представлява изпълнение на задължението на въззивника за издръжка.
Независимо от това, че детето живее при майката, бащата не е лишен от родителски
права. Той разполага с правото да участва в живота на детето си, като поддържа лични
отношения с него, полага съответните непосредствени грижи за неговото отглеждане и
възпитание, заедно с майката, или еднолично, в случаите, когато осъществява лични
отношения с детето.
В аспекта на изложеното, съдът намира, че изложените от св.Н.обстоятелства, на
които въззивника се позовава, са израз на родителската грижа на бащата, полагането на
която не го освобождава от задължението за заплащане на издръжка за детето
посредством другия родител, на който е предоставено упражняването на родителските
права, нито са от значение при определянето на нейния размер.Така и доводите в
жалбата,че бащата е полага грижи за детето след училище и докато е било болно, не
освобождава бащата от задължението му да заплаща издръжка и са ирелевантни за
определяне размера на издръжката, тъй като освен същата дължи и родителска грижи
на детето.
Въззивният съд намира за неоснователни доводите в жалбата за невъзможността
на бащата да осигури месечна издръжка на детето от 400 лева. Задължението за
издръжка на непълнолетно дете съществува независимо от работоспособността и от
възможността на родителя да се издържа от имуществото си / чл. 143, ал. 2 СК/.
Законът задължава родителите да заплащат издръжка дори когато не разполагат с
достатъчно средства, за да покриват собствените си нужди. В случая, въпреки
официално декларираните доходи на бащата под размера на минималната работна
заплата за страната, от събраните по делото доказателства се установява, че същият е
7
млад човек, който е в работоспособна възраст, участва в семейния бизнес с плодове и
зеленчуци на родителите си, благодарение на което поддържа висок стандарт на живот.
Същевременно по делото не се твърди и не се установява задължение на бащата за
издръжката на други низходящи, нито разходи за задоволяване на жилищни нужди,
както и такива за лечение, доколкото не се твърди и не се доказва вложено
здравословно състояние на бащата. Обстоятелството, че бащата има кредити, които
погасява с месечни вноски, е ирелевантно, тъй като задължението за издръжка към
непълнолетни низходящи се ползва с привилегия. Изложеното обосновава извод за
материалната обезпеченост на бащата за задоволяване както на своята издръжка, така и
тази на детето си. Определената от районния съд издръжка, която бащата следва да
заплаща от 400 лева не е прекомерна, а съответства на нуждите на детето и
възможностите на бащата за нейното осигуряване. Следва да се посочи, че участието
на бащата в издръжката на детето В. трябва да е такова, че да осигури оптимални
условия за развитието на детето, а от друга страна, следва да е в такъв размер, какъвто
той би предоставял, ако живееше в едно домакинство с това дете. Несъмнено е, че в
последния случай, бащата би предоставял значително повече средства за нуждите на
малолетната В. от така определената издръжка.
До посочения по-горе размер съдът намира за основателна и претенцията по
чл.149,ал.1 от СК за присъждане на издръжка за минало време, което искане е
допустимо предвид законово предоставената възможност издръжката да се присъди
една година назад от предявяване на иска - в случая от 01.08.2021 г. За да се произнесе
в този смисъл, настоящият състав съобрази безспорно установеното по делото, че през
месец юли 2021 г. родителите на детето са разделени, като детето живее и се отглежда
от майката. В доказателствена тежест на ответника е установяването на фактите в
процеса относно заплащането на издръжка през претендирания период при
твърдението на ищцовата страна, че не е давал средства за погасяване на алиментното
си задължение. Доказателства относно плащането на издръжки за този процесен
период, според настоящият съдебен състав не са събрани в хода на делото.В тази
връзка представените по делото от ответника писмени доказателства за закупени вещи
и пособия на детето не обосновават извод за изпълнението на задължението за
издръжка, тъй като искът за издръжка е иск за повтарящи се задължения /периодични
платежи/, каквито не се установяват за исковия период. Същевременно от 01.08.2021 г.
до предявяване на иска детето също е било е на осем години и не се установяват
различни обстоятелства от вече изложените, поради което правилно е определен
размерът на издръжката по иска по чл.149 СК.
В аспекта на изложеното се налага извод за неоснователност на въззивната
жалба, постановеното решение от първоинстанционния съд, в обжалваните части, е
правилно и законосъобразно, не са налице пороците на същото, визирани в жалбата,
поради което ще следва да бъде потвърдено.
8
По разноските: При този изход на делото на въззиваемата се следват сторените
по делото разноски за настоящата инстанция. Същите се претендират в размер на 800
лева, направата на които се удостоверява от представения договор за правна защита и
съдействие от 14.03.2023 г., по отношение на които не е направено възражение за
прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК и следва да бъдат присъдени с решението.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 299 от 23.01.2023 г. постановено по гр.д.№ 3369
по описа за 2022 г. на РС - Пловдив, I бр.с., в частта му, в която се ОСЪЖДА М. М.
С., ЕГН ********** да заплаща на В. М. С., ЕГН ********** чрез нейната майка и
законен представител В. И. И., ЕГН **********, месечна издръжка за размера над 250
лева до 400 лева, считано от подаване на исковата молба - 09.03.2022г. до настъпване
на законоустановена причина за изменението или прекратяването на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, както и в частта
му, в която се ОСЪЖДА М. М. С., ЕГН ********** да заплати на В. М. С., ЕГН
********** чрез нейната майка и законен представител В. И. И., ЕГН **********
месечна издръжка в размер на 400 лева, за минал период от време считано от
01.08.2021г. до подаване на исковата молба - 09.03.2022г., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена месечна вноска.
В останалата си част първоинстанционното решение е влязло в сила като
необжалвано.
ОСЪЖДА М. М. С., ЕГН **********, да заплати на В. И. И., ЕГН **********,
сумата в размер на 800 лева /осемстотин лева/-разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9