№ 251
гр. Варна, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20223110202114 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „
Фреш ПМ“ ООД, представлявано от управителя П.С.П. -ЕГН ********** , против
Наказателно постановление № 03- 2100003/ 15.09.2021г. на И.Д. Директор на Дирекция
„Инспекция по труда" - Варна, с което на „ Фреш ПМ “ ООД е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1 900 лева, на
основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.1 от КТ.
В жалбата се иска отмяна на постановлението, като се твърди, че описаното в
него нарушение не е допуснато, тъй като св.С. на 31.07.2021г. и на 01.08.2021г. не е
полагал труд, защото е пътувал до родния си гр.Монтана да се снабди с медицинско
удостоверение, че е психично здрав, необходимо му за записване във ВСУ „
Черноризец Храбър“. Сочи се, че документът бил издаден на 02.08.2021г., че св.С.
лично го получил в гр.Монтана , след което пътувал обратно с личният си автомобил и
в 16.00ч. се е явил за втора смяна работа.В жалбата се сочи още, че поради пропуск
тази промяна не била отбелязана в графика заради прекомерното натоварване в
работния процес през летния сезон.На следващо място са наведени доводи, че такива
възражения са били направени след предявяване на акта, но наказващият орган не е
провел необходимото разследване. Поради тези и други съображения се иска отмяна на
постановлението.
Въззивната страна, редовно призована, представлява се от надлежно
1
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в
нея основания. По същество адв. Р.Ж. отново навежда доводи, че нарушението не е
допуснато, както и че наказващият орган не е взел предвид представените му
доказателства и се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка.Поради това и
пледира за отмяна на постановлението и присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, представлява се от надлежно
упълномощен представител, който оспорва жалбата и изразява мотивирано становище
за потвърждаване на постановлението като правилно и законосъобразно.Прави и
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
установи следната фактическа обстановка:
На 10.08.2021 г., служители на ДИТ – Варна , една от които св. Н. З.,
извършили проверка в супермаркет „Фреш-Ерма 1000“ в кк“Златни пясъци“, комплекс
„Червен рак“, до хотел „Ерма“, стопанисван от „Фреш ПМ“ ООД, в хода на която били
изискани необходимите за нейното провеждане документи. Установило се, че с
правилника за вътрешния трудов ред е било въведено сумирано отчитане на работното
време за целия персонал, като били въведени работни смени съответно две осемчасови
работни смени – от 08.00ч. до 16.30ч. и от 16.00ч. до 00ч., и две седемчасови работни
смени- от 08.00ч. до 16.00ч. и от 14.00ч. до 22.00ч. При проверка на представен
месечен график / присъствена форма за м.юли и м.август 2021г., св. З. установила, че
св. А. С. , който работел на длъжност „ помощник магазин“ , е полагал труд от
29.07.2021г. до 04.08.2021г. без да ползва почивен ден.По този начин не му била
осигурена непрекъсната междуседмична почивка от най-малко 36 часа.
Констатациите от проверката св.З. описала в Протокол № ПР 212666/08.09.2021г., с
който дала и съответните предписания.
Поради установеното нарушение на 08.09.2021г. св. З. съставила против „
Фреш ПМ” ООД акт за установяване на административно нарушение, за това че при
въведено сумирано отчитане на работното време св. А. С. е полагал труд в периода
29.07.2021г. до 04.08.2021г. , включително без да му е била осигурена непрекъсната
седмична почивка с продължителност не по-малко от 36 часа. Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.153 ал.2 от КТ.Било прието, че то е извършено на
04.08.2021г., когато св. С. е следвало да ползва седмична почивка.При предявяването
на акта на надлежно упълномощено лице възражения не били направени.В срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН против този и други съставени и връчени актове, били депозирани
писмени възражения.В тях било посочено, че всъщност св.С. не е бил на работа на
31.07.2021г. и на 01.08.2021г., тъй като е пътувал до гр.Монтана, за да си изкара
медицинско свидетелство- удостоверение от ОМЦ-Монтана ЕООД, че е психично
2
здрав, необходимо за записването му във ВСУ „Черноризец Храбър“.Било посочено, че
документът е бил получен от свидетеля на 02.08.2021г., който с личният си автомобил
се е върнал обратно и в 16.00ч. на 02.08.2021г. е застъпил втора смяна на работа в
супермаркета.Тази промяна не била отразена в графика поради натоварването в летния
период.В заключение било формулирано искане да се извърши проверка и да се
направи преценка, че описаното нарушение не е извършено.Към възраженията била
приложена и саморъчно изготвена от св.С. декларация, в която били описани
обстоятелствата, изложени във възражението.То било разгледано и с мотивирано
становище прието за неоснователно.
Въз основа на акта било издадено и атакуваното наказателно постановление, в
което наказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в него и правната
квалификация на нарушението-по чл.153 ал.2 от КТ.За него на основание чл.414 ал.1 от
КТ на „ Фреш ПМ ” ООД била наложена имуществена санкция в размер на 1 900лв.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана св. Н. З. -
актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно,
безпристрастно и пълно.От тях се установи, че нарушението е констатирано при
извършена проверка по документи, представени от представителя на работодателя.
По искане на процесуалният представител на въззивната страна съдът допусна
до разпит и св. А. С. , чиито показания кредитира отчасти, доколкото противоречат
на останалите събрани по делото доказателства. Свидетелят посочи, че в периода,
описан в постановлението, не е бил на работа последния ден на м.юли 2021г. и първия
ден на м.август 2021г., като е бил в гр.Монтана за да подаде и респективно да получи
документ от психодиспансера, необходим му да се запише във ВСУ „Черноризец
Храбър“.Св.С. бе категоричен, че е трябвало да получи лично удостоверението и го е
направил на 02.08.2021г., като същия ден се е върнал и е отишъл на работа .
Свидетелят посочи още, че обичайно в началото на месеца се запознава с графика, по
който трябва да работи и полага подпис в него.За конкретния случай заяви, че се е
обадил на управителя на дружеството по телефона.
Съдът приобщи към доказателствата по делото представените от адв.Ж. копия на
график за м.юли 2021г. и м.август 2021г., както и отговор от ВСУ „Черноризец
Храбър“.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни доказателства и тези по административно-наказателната преписка, както и
приложените към жалбата ,които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и
логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
3
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна
страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателно постановление № 03-2100003/15.09.2021 г. е издадено от
компетентен орган – И.Д. Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна.,
съгласно Заповед № ЧР – 612/24.08.2021г. Същото е издадено в шестмесечния
преклузивен срок и е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво да се организира защитата. Посочени са нарушените
материално-правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.
Депозираните след предявяване на акта възражения са били разгледани и с мотивирано
становище приети за неоснователни, с което наказващият орган е изпълнил
задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН.Поради това съдът намира, че в хода на
административно-наказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения, с оглед на което и възраженията в тази насока са
неоснователни.
От всички събрани по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установява, че св. С. е работел към „ Фреш ПМ “ ООД , в супермаркет „Фреш Ерма
1000“ като „ помощник магазин“ , както и че според представения от работодателя
график той е работил без почивка в периода от 29.07.2021г. до 04.08.2021г.Спорният
елемент в настоящият казус е дали действително св. С. е работил в този период,
респективно дали от страна на дружеството е допуснато описаното в акта и
постановлението нарушение на чл.153 ал.2 от КТ.В тази връзка са оформиха две групи
доказателства.От една страна в представените в хода на проверката графици безспорно
е вписано, че св. С. е полагал труд в периода от 29.07.2021г. до 04.08.2021г.От друга
страна в показанията си самия работник сочи, че в този период на 31.07.2021г. и на
01.08.2021г. не е бил на работа защото е пътувал до гр.Монтана с цел да получи
удостоверение за психическа годност, което му е било необходимо за записването му
като студент. Св.С. подробно описва , че обичайно работи пет дни , като дава втора
смяна, след което почива, че последния ден на м.юли 2021г. бил съботен и тогава след
като приключил смяната си около 00,30ч. на 31.07.2021г. тръгнал за гр.Монтана, че
там разбрал, че ще може да вземе документа в понеделник сутринта, поради което и
позвънил на управителя на фирмата, за да поиска да почива и в неделя. След това , на
02.08.2021г. взел удостоверението срещу подпис и тръгнал обратно към
гр.Варна.Свидетелят посочи още, че не се е интересувал лично за него как се попълва
графика когато се е наложило да има промяна на работните и почивните му дни, като
потвърди че е положил подпис в графика за м.август 2021г., който е бил представен на
проверяващите, както и че такъв е положил и в графика, представен от адв.Ж. в хода на
съдебното заседание, в който са вписани различни работни и почивни дни.
4
При преценка на тези доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази, че нарушението е било установено по представени графици за работа,
съдът намира , че показанията на св. С., за това че не е полагал труд на 31.07.2021г. и
на 01.08.2021г. не могат да бъдат кредитирани.От една страна те категорично
противоречат на представените в хода на проверката от работодателя графици за
работа и присъствени форми, в които тези дни са посочени като работни за св.С..
Твърденията му пък че е пътувал до гр.Монтана за да се снабди с удостоверение за
психическа годност, което после е представил във ВСУ „Черноризец Храбър“ при
записването си, категорично се опровергават от представения от адв.Ж. отговор от
университета.В него изрично е посочено, че св.С. е бил записан за учебната
2021/2022г. в първи курс , специалност „Противодействие на престъпността и опазване
на обществения ред“, редовно обучение със заповед на ректор № 627/23.09.2021г., че в
досието му са налични всички нормативно изискуеми документи, но сред тях няма
удостоверение за това, че студентът не се води на психиатричен отчет. Поради това
съдът намира , че показанията на св.С. в тази им част, както и представените от адв.Ж.
копия от графици за м.юли и м.август 2021г. не следва да бъдат кредитирани, тъй като
се опровергават от останалите доказателства по делото. В този смисъл е и Решение №
162/15.02.2022г. по к.а.н.д.№ 2578/2021г на Административен съд-Варна. С оглед на
изложеното до тук съдът счита, че правилно административно-наказващия орган е
приложил материалния закон, като е съотнесъл установените фактически констатации
към хипотезата на правната норма. Безспорно е, че в обекта, стопанисван от
дружеството е било въведено сумирано изчисляване на работното време , както и че
работодателят не е осигурил непрекъсната седмична почивка в размер не по-малък от
36 часа на св. С., с което е била нарушена разпоредбата на чл. 153 ал.2 от КТ.
Съобразно разпоредбите на КТ при полагането на труд при сумирано изчисляване на
работното време , работните смени следва да бъдат с максимална продължителност от
12 часа, а седмичната почивка да бъде осигурена в минимален размер от 36 часа. В
настоящият случай от писмените и гласни доказателства по делото се доказва с
категоричност, че св. С. е работил без седмична почивка в периода от 29.07.2021г. до
04.08.2021г. Поради това съдът намира, че нарушението безспорно е извършено .
Правилно е била ангажирана отговорността на „ Фреш ПМ” ООД в
качеството му на работодател чрез налагане на "имуществена санкция“.Това по своята
правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на
правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в
конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на
вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.
Правилно наказващият орган е приел, че случаят не е маловажен.Допуснатото
нарушение не се отличава от останалите от своя вид, за да се приеме че обществената
5
му опасност е явно незначителна. Поради това съдът намира, че правилно не е била
приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.Съобразно обективните характеристики на
нарушението и доказателствата по делото съдът намира, че нормата на чл.415 „в” от
КТ е неприложима.Законът предвижда прилагането на тази привилигирована норма
тогава когато нарушението е отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в КТ и от което не са произтекли вредни последици за работниците и
служителите. В случая след като работника е положил труд без да му бъде осигурена
почивка, безспорно за него са произлезли вредни последици, а и обективно самото
нарушение не би могло да бъде отстранено.
Правилно е била приложена санкционната норма, тъй като именно в чл.414 ал.1
от КТ е предвидена санкция за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство, каквото имаме в настоящият случай. При индивидуализация на
наложената санкция наказващият орган обаче не е преценил всички обстоятелства ,
визирани в чл.27 от ЗАНН.По делото не са представени доказателства на работодателя
да са налагани други наказания за нарушения на трудовото законодателство.Поради
това, като съобрази всички събрани по делото доказателства , съдът намира, че следва
да намали размера на наложената санкция от 1 900лв. на 1 500лв.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63
„д“ от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че и на двете страни в процеса
следва да се присъдят разноски. На Дирекция „Инспекция по труда“-Варна следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение , което с оглед продължителността на
делото и неговата сложност, съдът определя като такова в размер на 120лв. В
съответствие с разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК, това възнаграждение следва да бъде
съразмерно на потвърдената част на наказателното постановление, поради което и на
Д”ИТ”-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 95лв.
Разноски следва да се присъдят и на „Фреш ПМ“ ООД .По делото е представен списък
с разноски и фактура, от които е видно, че е заплатена сумата от 480лв. с ДДС за
процесуално представителство по настоящото дело.Тази сума е в минималния размер
на възнаграждението за процесуално представителство, визиран в Наредбата за
минималните размери на адвокатски възнаграждения, действала към момента на
заплащане на сумата. Поради това съдът намира, че следва на „ Фреш ПМ“ ООД да се
присъдят направени по делото разноски в размер на 101 лв., съразмерно на отменената
част на наказателното постановление.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 , ал.2 т.4 и ал.7 т.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03- 2100003/ 15.09.2021г. на И.Д.
Директор на Дирекция „Инспекция по труда" - Варна, с което на „ Фреш ПМ “ ООД е
6
наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1 900 лева,
на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на
наложената „Имуществена санкция“ от 1 900лв. на 1 500лв.
ОСЪЖДА „ Фреш ПМ“ ООД, БУЛСТАТ ********* да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ Варна , юрисконсултско възнаграждение в размер на 95 /
деветдесет и пет/ лв.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ Варна да заплати на „ Фреш ПМ “
ООД, БУЛСТАТ ********* сумата 101 / сто и един / лв. за направени по делото
разноски за процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7