№ 419
гр. Смолян, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Росица Атанасова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20215440100836 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „*” ЕООД * против *, в която се
твърди от ищеца, че на 20.11.2007г. в гр. Смолян е сключен Договор за потребителски
кредит по кредитни програми № * между „*” АД /*/, в качеството на Кредитор и ответника.
По силата на този договор банката-кредитор в деня на подписване на договора е отпуснала
на кредитолучателя потребителски кредит в размер на 12 000лв., като срока за усвояване е
19.12.2007г. Кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора. Съгласно чл. 4.(1)
главницата по кредита се олихвява с годишна лихва, равна на сбора на Банковия Лихвен
процент за кредити в национална валута на Банката/БЛП/ плюс надбавка в размер на 2,9%.
Към датата на сключване на договора БЛП е в размер на 4,5% годишно. Кредитът се
издължава на 120 месечни анюитетни погасителни вноски в съответствие с погасителния
план. Крайният срок за погасяване е 20.11.2017г. След усвояване на Кредита,
кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след което е преустановил
плащанията си. След преустановяване на плащанията е останала непогасена сума в размер
на 11 979,34 лв. Поради изтичане на крайния срок за издължаване на кредита-20.11.2017г,
вземането е станало изцяло изискуемо.
Твърди се от ищеца, че междувременно, на основание сключен Договор за
прехвърляне на парични вземания (цесия) от 28.09.2012г. и приложенията към него между
„*” АД и ищеца, задължението на ответника , произтичащо от Договор за потребителски
кредит по кредитни програми № * от 20.11.2007г., е изкупено от ищеца. В изпълнение на
императивните разпоредби на чл.99 от ЗЗД, Длъжникът е уведомен, че Кредитор спрямо
него по отношение гореописаното парично вземане е ищеца. Съгласно приложено
пълномощно Цесионера - „*” ЕООД е изрично упълномощен от Цедента - „*” ЕАД, да
извършва уведомяване от името на Цедента. Уведомления за цесия са изпратени на
посочения в договора постоянен адрес на ответника. Писмото е върнато в цялост, като на
известието за доставка е отбелязано „непотърсено“. Въпреки това, на основание чл.235 ал.З
ГПК следва да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен с връчването на Уведомление
изходящо от цедента, като приложение към исковата молба. Ищецът твърди, че е пристъпил
към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до
Районен съд гр.Смолян за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника за сумите Главница – 2 500лв. част от общо дължимата главница в размер на 6
287.76лв., лихва за забава - 675.70лв. /за претендираната главница/ и по образуваното ч.гр.д.
№ */2021 г. по описа на Районен съд гр.Смолян е издадена Заповед за парично изпълнение
за претендираните суми. Срещу издадената заповед ответникът е подал възражение, поради
1
което и с оглед дадените от съда указания предявява настоящия иск за установяване на
вземането си по заповедта за изпълнение.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение
на ответника, че същия дължи на ищеца следните суми: Главница - 2500лв. ,
представляваща част от общо дължимата главница в размер на 9 974.68лв по Договор за
потребителски кредит № *г., лихва за забава - 675.70лв. /за претендираната главница/ за
периода от 30.04.2018г. до 01.06.2021г., ведно със законни лихви за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда-
01.06.2021г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми по ч.гр.д.№*/2021г. на
РС-Смолян е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Претендира и за разноски в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва
иска. Твърди, че исковата сума от 2500 лева главница е предявена като част от по-голям дълг
в общ размер 9974.68 лева, произтичащ от договор за кредит. Дългът, макар и да е формиран
от предоставянето на един кредит, погасяването му е било разделено на месечни
погасителни вноски с точни падежи за срок от 120 месеца с първа вноска на 20.12.2007 г. и
последна вноска на 20.11.2017 г. Неизпълнението на задължението за погасяване на кредита
се изразява в неизпълнение на задължения за погасяване на конкретни месечни погасителни
вноски на техния падеж. В исковата молба не се сочи коя конкретна част от множеството
непогасени месечни вноски се претендира, с оглед очевидния факт че преобладаващата част
от месечните вноски се обхваща от петгодишния погасителен давностен срок. Не оспорва,
че е ползвал процесния кредит и че има непогасени суми по него. Размерът на
непогасената част от кредита и дължимите лихви върху тях, биха могли да се уточнят, ако
ищецът посочи за кои конкретни непогасени месечни вноски претендира. Що се отнася до
размера на акцесорния иск за лихви, той следва да се съобрази с размера на дължимата
главница и срока, необхванат от срока на тригодишната погасителна давност, през който се
дължи тази главница. Ако ищецът не посочи коя конкретно част от непогасения кредит
претендира, прави възражение за изтекла погасителна давност за претендираната сума и за
неоснователност на това основание и на акцесорния иск. Ако ищецът уточни кои конкретни
непогасени месечни вноски претендира, делото би могло да приключи със споразумение
при условие, че няма претенции за непогасени вноски и лихви върху тях, обхващащи се от
изтекъл петгодишен, съответно тригодишен погасителен давностен срок.
В съдебно заседание ищецът р.пр. не изпраща представител.В писмена молба чрез
пълномощника си адв.* уточнява ,че претендираната част от главницата в размер на
2 500,00 лв. е за периода 20.06.2016г. до 20.11.2017г.
Ответникът р.пр. не се явява. Чрез проц. си представител адв.* изразява становище,
че с оглед на правеното уточнение на исковата претенция не оспорва вземането за сумата
2 500,00лв. –главница за посочения от ищеца период ,не оспорва и претенцията за лихва
лихви за забава за процесните периоди.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и писмения отговор, на
становищата на страните в с.з., и като обсъди събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
По ч.гр.д.№*/2021г., образувано по подадено заявление от „*” ЕООД *,
Смолянският районен съд е издал Заповед № */07.06.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът * да заплати на кредитора
„*”ЕООД сумата от 2 500,00 лв. главница, ддължима по договорр за потребителдски кредит
по кредитни програми № PK07-00172/20.11.2007г./ частично от общо дължима главница от
9 974,68лв./, сключен между * и „*“ АД, като вземанията са прехвърлени по договор за
цесия от 28.09.2012г. , сключен между „*“ АД и „*“ ЕООД , 675,70лв.-договорна лихва ,
начислена за претендираната главница за периода 30.04.2018г.-01.06.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.06.2021г. до изплащане на вземането,
както и съдебни разноски по делото в размер на 63,51лв. платена държавна такса.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило писмено възражение срещу горната
заповед от длъжника по нея *, че не дължи изпълнение по издадената заповед за
изпълнение.
С Разпореждане №899/05.07.2021г. съдът е указал на заявителя „*”ЕООД *, че в
едномесечен срок от съобщаването му може да предяви срещу длъжника по издадената
заповед за изпълнение иск за установяване на вземането, си като довнесе дължимата ДТ.
2
Разпореждането е получено от заявителя на 26.07.2021г. и на 13.08.2021г. е
подадена исковата молба от кредитора, с която е предявен иска за установяване на
вземането по посочената по-горе заповед за изпълнение, по който е образувано настоящото
производство.
От представения по делото заверен препис от Договор за потребителски кредит по
кредитни програми от 20.11.2007г. се установява, че трето за делото лице – „Стопанска и
инвестиционна банка" АД / */ е предоставила на ответника * потребителски кредит в размер
на 12 000 лв. със срок на издължаване 120 месеца-чл.1 от договора.
Съгласно чл.4 ал.1 от договора главницата по кредита се олихвява с годишна лихва,
равна на сбора на банковия лихвен процент за потребителски кредити на Банката плюс
преференциана лихвена надбавка в размер на 2,9 пункта за срока на издължаване на
кредита.Към датата на сключване на договора , Управителния съвен на Банката е определил
БЛП за потребителски кредити в размер на 4,5%.
Съгласно чл.4 ал.2 от договора При забава на плащането на месечните анюитетни
вноски погасителни вноски по кредита / главница и лихва/ от страна на длъжника, Банката
събира върху неиздължените суми за времето на забава лихва в размер на договорената по
ал.1 , както и обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Съгласно чл.5 от договора крайния срок за издължаване на дълга по кредита е 120
месеца от датата на усвояването му. Кредитът се издължава с месечни анюитетни вноски , в
съответствие с приложения към този договор погасителен план.
Представен е и погасителния план към договора за кредит, видно от който първата
погасителна вноска е с падеж 20.12.2007г. , а последната е с падеж 20.11.2017г.
По силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.09.2012
г. „*“ ЕАД е прехвърлила на „*“ ООД вземанията на продавача от длъжници, произтичащи
от договорите за кредити, посочени в приложение № 1 към договора.
Видно от Приложение №1, с посочения договор за цесия е прехвърлено и вземането
на „*“ ЕАД към ответника * по прооцесния договор за кредит в общ размер на 11 979 лв. , от
които: 9 974,68 лв.-остатък от главница и 2004,66 лв.- остатък от лихва за забава.
С исковата молба е представено пълномощно от законните представители на „*”
ЕАД от 16.11.2012 г., с което банката-цедент е упълномощила „*” ООД в качеството му на
цесионер по Договор за прехвърляне на парични вземания от 28.08.2012 г., да представлява
цедента като изготви, подписва и предприема действия по връчване на уведомления по
образец-приложение на длъжниците за сключения договор за цесия, съгласно чл.99, ал.3
ЗЗД, както и с право да преупълномощава адвокати/адвокатски дружества или трети лица за
уведомяване на длъжниците, съгласно разпоредбата на чл.99 ЗЗД.
Представено е и пълномощно от „*” ООД от 03.06.2013 г., с което същото
дружество е упълномощило Адвокатско дружество „*” ,* АК ,с правото да уведомяват
всички длъжници по законоустановения ред и съгласно одобрените образци към договора за
цесия от 28.09.2012г., сключен между „*” ЕАД и „*” ООД, по силата на който вземанията
към конкретните длъжници се прехвърлят на „*” ООД, а от своя страна, адвокатското
дружество е преупълномощило адв.* да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне
на вземанията с договора за цесия от 28.09.2012г., видно от приложеното пълномощно.С
исковата молба е представено и Уведомление за извършено прехвърляне на вземания с изх.
№ 5774/21.09.2020г., отправено до *, в което се сочи, че от името на „*” ЕАД, чрез
пълномощника адв.*., длъжникът се уведомява, че с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 28.09.2012 г. „*” ЕАД в качеството си на продавач е прехвърлил на „*” ООД
всички свои вземания към него, произтичащи от Договор за потребителски кредит по
кредитни програми № */20.11.2007г. и последното дружество е станало вече негов кредитор.
3
Уведомлението е изпратено на ответника по пощата с обратна разписка, от която е
видно, че същата е отказана от получателя. Датата на пощенското клеймо е нечетима в
представеното от ищеца копие.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК.
Искът е предявен от и срещу надлежни страни, в едномесечния срок по чл.415, ал.1
от ГПК , предмет на иска са сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417от
ГПК, поради което е процесуално допустим.
С установителния иск по чл.422 от ГПК се цели да бъде установено по исков ред
съществуването на вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на
заповедното производство. Целта на предявяването на този иск е да се установи безспорно
наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, като подаването на
възражение не води автоматично до отмяна или обезсилване на вече издадената заповед за
изпълнение, а представлява само пречка същата да влезе в сила. В случай, че
производството по иска по чл. 422 ГПК приключи с позитивно решение тази пречка отпада
и заповедта за изпълнение влиза в сила и придобива изпълнителна сила. По този специален
установителен иск в тежест на ищецът е да докаже факта, от който произтича вземането, а
ответника - възраженията си срещу вземането.
Разгледан по същество искът е основателен и доказан, поради следното:
На първо място ищецът се явява материално правно легитимиран да търси
установяване дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение, тъй като на основание
сключения договор за цесия от 2809.20212г. със стария кредитор и подписаното между тях
Приложение № 1, в което цедираното право е индивидуализирано по обем и обхват,
вземанията на цесионера по договора за потребителски кредит по кредитни програми от
20.11.2007г. са му прехвърлени по реда на чл. 99 ЗЗД.
За да се прояви действието на договора за цесия между страните по него, е
достатъчно постигането на съгласие между стария и новия кредитор. От момента на
постигне на съгласието страните по договора за прехвърляне на вземания са валидно
обвързани от него и цесионерът се явява носител на придобитите имуществени права.
Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на
договора не е необходимо, но за да има действие спрямо него цесията следва му бъде
съобщена от предишния кредитор – чл. 99 ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Уведомяването има за цел да
обвърже длъжника с договора за прехвърляне на вземането и да го защити срещу
ненадлежно изпълнение на задължението му. Изходящото от цедента уведомяване създава
достатъчна сигурност за длъжника относно извършената замяна на стария кредитор и
гарантира изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75
ал. 1 ЗЗД.
В закона липсва забрана съобщението за цесията по чл. 99 ал. 3 ЗЗД да бъде
извършено от новия кредитор /цесионера/ по силата на нарочно упълномощаване от
цедента. В този смисъл е решение № 137/02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ІІІ г.о.,
ВКС. В случая доказателствата по делото сочат, че ищецът е бил упълномощен от цедента
да уведоми ответника за извършеното прехвърляне на процесното вземане. В настоящото
4
производство ответникът не оспорва, че цесията му е била съобщена преди подаване на
заявлението. Ето защо следва да се приеме, че ищецът е титуляр на вземането по кредита,
както и че прехвърлянето на вземането е противопоставимо на ответника и има действие
спрямо него.
На следващо място, от събраните по делото доказателства безспорно се установява,
че сключеният между ответника и "*" АД Договор за потребителски кредит по кледитни
програми от 20.11.2007г., притежава необходимите и съществени елементи на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. Отвеникът, съобразно
доказателствената си тежест не ангажира доказателства, че е изпълнил задълженията си по
договора, а именно да заплати дължимите вноски в размера и сроковете, уговорени в
погасителния план. В настоящото производство с оглед направеното от ищеца уточнение,
че претендираната главница в размер на 2 500 лв. обхваща вноските с падежи от
20.06.2016г.до 20.11.2017г.вкл. ответникът не оспорва задълженията си по договора за
главница и лихва за забава в претендираните от ищеца в исковата молба размери, поради
което искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен, като се признае за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца следните суми: 2500,00 лв., дължима
по договор за потребителски кредит по кредитни програми №PK07-* от 20.112007г.
представляваща част от общо дължимата главница от 9 974,68лв., 675,70лв. –лихва за забава
за претендираната главница за периода 30.04.2018г. до 01.06.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението- 01.06.2021г. до
окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми по ч.гр.д. № */2021г. на СмРС
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
При този изход на делото, претенцията на ищеца за присъждане на разноски, както
в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело №
4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява основателна. .Ще следва ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски за настоящото производство в размер на 86,49 лв. за държавна
такса, както и разноските в заповедното производство в размер на 63,51 лв. за държавна
такса. В исковото производство ищецът е представляван от адвокат, но не са представени
доказателства за платено адвокатско възнаграждение, поради което и разноски за адвокатско
възнаграждение не следва да се присъждат.
Водим от горното, Смолянският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК по
отношение на * с ЕГН ********** с адрес * че същия дължи на „* ” ЕООД с ЕИК ********
със седалище и адрес на управление * представляван от * следните суми: 2500,00 лв.,
дължима по договор за потребителски кредит по кредитни програми №PK07-* от
20.112007г., представляваща част от общо дължимата главница от 9 974,68лв., 675,70лв. –
лихва за забава за претендираната главница за периода 30.04.2018г. до 01.06.2021г., ведно
със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението- 01.06.2021г.
до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми по ч.гр.д. № */2021г. на
СмРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА * с ЕГН ********** с адрес * да заплати на „* ” ЕООД с ЕИК ********
със седалище и адрес на управление * представляван от * разноските в настоящото
производство в размер на 86,49 лв. за държавна такса, както и разноските в заповедното
производство в размер на 63,51 лв. за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
5