Присъда по дело №320/2021 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 14
Дата: 3 декември 2021 г. (в сила от 4 май 2022 г.)
Съдия: Калиптен Ибрям Алид
Дело: 20213200200320
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 септември 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 14
гр. гр. Добрич, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на трети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Калиптен Ибр. Алид
СъдебниК. Е. Е.

заседатели:С. Т. Д.
при участието на секретаря Елица Вл. Александрова
и прокурора Димитър Николов Димитров (ОП-Добрич)
като разгледа докладваното от Калиптен Ибр. Алид Наказателно дело от общ
характер № 20213200200320 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:

Признава подсъдимия С. Ж. С. - роден на ***в град Д., живущ в с.П., общ.Д., ***
гражданин, **** образование, ***, ***,****, ЕГН **********

за виновен в това, че:

На 11.10.***г., около *** часа, по околовръстен път ****а град Д., на около 300
метра преди изхода от град Д., в посока кръгово кръстовище за с.П., общ.Д., при управление
на моторно превозно средство – лек автомобил „Ф. Г.“ с рег.№ *** нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.21, ал.2 от Здв.П във вр. с чл.47, ал.3 от ППЗДв.П, като се е
движил със скорост по-висока от означената с пътен знак В26 – 60 км/ч и с това причинил
*** на З. Г. Р. от град Д., *** на ***г. в град Д., поради което на основание чл.343, ал.1, б.
«в» от НК във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.54, ал.1 от НК му налага наказание «лишаване от
1
свобода» за срок от три години и шест месеца.
Оправдава подсъдимия С. Ж. С. по първоначално повдигнатото обвинение в частта
относно допуснатото нарушение по чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата.
На основание чл.58а, ал.1 от НК намалява наложеното наказание с една трета, като
подсъдимият С. Ж. С. следва да изтърпи наказание «лишаване от свобода» за срок от две
години и четири месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК отлага за срок от
3 години.
На основание чл.343г от НК във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК лишава подсъдимия С. Ж.
С. от право да управлява МПС за срок от три години.
На основание чл.111, ал.1 от НПК лек автомобил марка «Ф. Г.» с рег.№ ***, намиращ
се на съхранение в тилова база на ОД на МВР – Д., ул.“О. Д. К.“, след влизане в сила на
настоящия съдебен акт, да се върне на подсъдимия С. Ж. С., ЕГН ********** или
упълномощено от него лице.
На основание чл.111, ал.1 от НПК веществените доказателства - ****на МПС /л.44,
том I-ви/, след влизане на присъдата в сила, следва да бъдат унищожени.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимия С. Ж. С. да заплати сторените
по делото разноски в размер на: 1 805.88 лева по сметка на ОД на МВР – Д. и 40.00 лева по
сметка на Окръжен съд – град Д..
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд - В. в 15-дневен
срок от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


М О Т И В И

по присъда № 14/03.12.2021г. по н.о.х.д.№ 320/2021г.
по описа на Д.ки окръжен съд

Съдебното производство е образувано по внесен обвинителен акт срещу
подсъдимия С. Ж. С. за това, че на ******г., около ** часа -*** часа, по околовръстен път
** на град Д., на около *** метра преди изхода от град Д., в посока кръгово кръстовище за
с.П., общ.Д., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Ф. Г.“ с рег.
№*** нарушил правилата за движение :
- чл.20, ал.2 от ЗДв.П – „ Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат при всяко видимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“.
- чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДв.П - „Когато стойността на скоростта, която не трябва
да се превишава е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак“ във
връзка с чл.47,ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата -
„Пътните знаци за въвеждане на забрана и за отменяне на въведена забрана имат следните
изображения и наименования : „В 26 Забранено е движение със скорост по-висока от
означената“- в случая 60 км/ч
и с това по непредпазливост е причинил *** на З. Г. Р. от гр.Д., *** на ***г. в град
Д. - престъпление по чл.343, ал.1, буква „в” във вр.342, ал.1 от НК.
В съдебно заседание повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на Д.
окръжна прокуратура. Пледира се за признаването на подсъдимия за виновен в извършване
на горевизираното престъпление. Прокурорът претендира да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от три години и шест месеца, което след съответно
редуциране с една трета, да бъде определено в размер на две години и четири месеца, и
чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК бъде отложено за срок от три години.
Прави се искане и за постановяването на лишаване на дееца от право да управлява МПС за
срок от три години.
Повереникът на частните обвинители аналогично на представителя на държавното
обвинение пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение,
като счита, че наказанието лишаване от свобода следва да бъде определено около размера,
предложен от прокурора, но с постановяване на ефективното му изтърпяване. По отношение
на наказанието лишаване от право да управлява МПС прави искане същото да бъде
определено над средния, визиран в закона срок.
Частните обвинители Г.А., С.М. и Р.Р. изцяло се солидаризират със становището,
изразено от техния повереник.
Подсъдимият на основание чл.371, т.2 от НПК прави пълно признание на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не бъдат
събирани доказателства за тези факти. Защитникът на подсъдимия изтъква наличието на
съпричиняване от страна на пострадалите поради нарушаване на разпоредбите на чл.71, ал.1
от Закона за движението по пътищата и на чл.9, ал.1 от Наредбата за организацията и
безопасността за движение и дисциплината на водачите на МПС и пешеходци на
1
територията на Община-град Д. В съдебно заседание не се противопоставя подзащитният му
да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Релевира, че са налице превес на
смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства, поради което не се противопоставя да
му бъде наложено наказание в размера, посочен от представителя на обвинението, което да
бъде съответно редуцирано с една трета и на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването му
да бъде отложено с изпитателен срок от три години. По отношение на лишаването от право
да управлява МПС, същият счита, че наказанието следва да бъде наложено за срок по-кратък
от три години, доколкото деецът не е бил наказван за допуснати нарушения на правилата за
движение по пътищата.
Подсъдимият се придържа към изразеното от защитника си становище и при
предоставената последна дума заявява, че искрено съжалява за извършеното и се разкайва за
случилото, като прави уточнение, че „не държи за смекчаване“ на наказанието лишаване от
право да управлява МПС.
След като обсъди събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът
намира за безспорно установено от фактическа страна следното:
На ******г., около *** часа – ***часа, в тъмната част на денонощието, по
околовръстен път ***на град Д., на около *** метра преди изхода от град Д., в посока
кръгово кръстовище за с.П., общ.Д. се е движел лек автомобил „Ф. Г.“ с рег.№*** с водач –
подсъдимият С. Ж. С.. Пътната настилка е била асфалтова, суха, запазена и без неравности.
В същото време по този участък от пътя, в посоката, в която се е движел лекият автомобил,
в каруца, теглена от кон, която не е била регистрирана по надлежния ред, без поставени
светлоотразители и без поставено отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта
добре различима светлина, са пътували *** *** С. М. И. и З. Г. Р.. Преди тях се движели
още четири каруци с техни близки и познати, като целта им е била да *** /вж. показанията
на свидетеля И. Г. Р. - л.114, том I-ви, ДП/. В този район на пътя е действал пътен знак „В
26“, забраняващ движение със скорост повече от 60 км/ч. Знакът е бил поставен в началото
на мантинелата.
Според подсъдимия, наближавайки мястото на местопроизшествието, той е бил
заслепен от водач на насрещно движещ се срещу него друг автомобил, който
непосредствено преди тяхното разминаване е превключил светлините от къси на дълги. По
тази причина той не е успял да види намиращата се пред него каруца, теглена от кон,
вследствие на което настъпил удар между автомобила и каруцата. При сблъсъка свидетелят
С. М. И., който управлявал каруцата е политнал напред и паднал върху асфалтовата
настилка около задните крака на коня, а возещата се до него З. Г. Р. залитнала назад,
ударила си лявата половина на главата в челното стъкло на лекия автомобил, след което
паднала на пътното платно.
Непосредствено след удара, подсъдимият С. слязъл от автомобила, за види какво се е
случило. Той се опитал да окаже първа помощ на пострадалата и звъннал три пъти на ЕЕН
112, за да съобщи за инцидента. В този момент бил нападнат и удрян от множество лица от
*** произход. В резултат на побоя той получил увреждания, за които се води отделно
наказателно производство. На местопроизшествието пристигнала и майката на подсъдимия
– свидетелката М. Й. В., която също била нападната. В настъпилата суматоха, до тях спрели
с автомобил свидетелите В. А. Д. и С. С. Р., които започнали да ги разтървават до
пристигането на полицейските служители, когато повечето от присъстващите лица се
разбягали.
Пострадалата била откарана от екип на ЦСМП в МБАЛ- Д., ***
Във връзка с настъпилото ПТП било образувано досъдебно производство. В хода на
разследването за изясняване на делото от фактическа страна и с оглед разкриване на
обективната истина по делото, са били извършени множество процесуално-следствени
действия, включително са били изготвени съответните и необходими за целта експертизи.
2
Видно от заключението на ВЛ по СМЕ за *** на ***№ 110/***г. /л.3-5, том II-ри, ДП/
е, че пострадалата е била получила следните увреждания: *****
Съгласно заключението на ВЛ по АТЕ № 105 /л.21-23, том II-ри, ДП/ при извършения
оглед на кормилния механизъм, окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и
спирачната система на лекия автомобил „Ф. Г.“ с рег.№*** не са били установени
неизправности, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да
бъдат причина за неговото настъпване. В допълнение се изтъква, че установените повреди
по предния мост на автомобила са били настъпили в резултат на настъпилото произшествие
между него и каруцата, теглена от кон.
Във връзка с изясняването на механизма на произшествието, респективно относно
настъпилите общественоопасни последици е била изготвена комплексна
съдебномедицинска, трасологическа и автотехническа експертиза /л.47-52, том II-ри, ДП/.
Видно от същата е, че мястото на удара между лекия автомобил „Ф. Г.“ с рег.№ *** и
каруцата, теглена от кон се намира на 14.00м-12.00м преди 0Р1/ пътен знак «А28» -
кръстовище с път без предимство/ и на 1.20м-2.50м вляво от десния край на платното за
движение на околовръстен път ***на град Д., в посока от изхода от ж.к. „Б.“ към „С. Д.“ АД
/***/. Извън посоченото, експертите в заключението си обективират фактически данни,
аналогични на изложените по-горе в обстоятелствената част на настоящите мотиви, но със
следните уточнения:
Първото съприкосновение между процесните автомобил и каруца е възникнало
между задния край на надлъжната тръба, свързваща предната и задна ходови части на
каруцата и предната броня на лекия автомобил в цифрата „0” на регистрационния му номер
върху предната му регистрационна табелка. Водачът на автомобила, в последния момент,
преди удара, е задействал спирачната му система, но поради разликата в скоростите и
масите на двете превозни средства, автомобилът е провлачил каруцата по пътното платно до
мястото, в което е била намерена при огледа на местопроизшествието предната й ходова
част, като е преустановил движението си в мястото, в което е бил намерен при огледа. При
удара между лекия автомобил и каруцата, водачът на второто ПС, вероятно поради това, че
е държал юздите му, е политнал напред и паднал върху асфалтовото платно около задните
крака на коня. Возещата се до него З. Р. поради разликата в скоростите на движение на
двете превозни средства е залитнала назад и се ударила с главата си в челното стъкло на
лекия автомобил. При този удар върху мястото на съприкосновението между главата на
пострадалата и стъклото е бил ***, намерен и иззет при огледа на местопроизшествието.
След удара в автомобила тя е била паднала върху пътното платно на мястото, на което е
намерена и откарана с линейка в МБАЛ-Д.
В допълнение на изложеното, както и във връзка с изготвената СМЕ за ***, вещите
лица правят заключение, че установените *** на З. Г. Р. са в резултат на сравнително силен
удар със или върху твърд, тъп предмет в **** и отговарят да са получени по гореприетия
механизъм на настъпване на произшествието, като именно **** / резултат от настъпилото
ПТП / са били ****
За целите на разследването е била изготвена и допълнителна АТЕ /л.28-42, том II-ри,
ДП/, съгласно която:
1. Непосредствено преди произшествието лекият автомобил „Ф. Г.“ с рег. № *** се е
движел със скорост около 80.46 км/ч.
2. При скорост на движение 80.46 км/ч, опасната зона на спиране на лекия автомобил
„Ф. Г.“ с рег. № ***е имала дължина около 68.87 м.
3. Осветената зона пред автомобила при включени фарове на къси светлини е имала
дължина около 50 м.
4. Максимално допустимата скорост на движение на лекия автомобил „Ф. Г.“ с рег.
3
№ ***, съобразена с ограничената видимост пред автомобила, при включени фарове на къси
светлини е следвало да бъде около 61.74 км/ч.
5. При скорост на движение 61.74 км/ч, опасната зона на спиране на лекия автомобил
„Ф. Г.“ с рег. № *** е следвало да има дължина около 46.94 м.
6. Каруцата, теглена от кон се е намирала на отстояние около 2,34 м преди мястото на
удара в момента, в който водачът на лекия автомобил „Ф. Г.“ с рег. № *** е могъл да я
възприеме пред автомобила си при попадането й в осветената зона от включените фарове на
автомобила на къси светлини.
7. Лекият автомобил „Ф. Г.“ с рег. № *** се е намирал на отстояние около 52.34 м.
Преди мястото на удара, в момента в който водачът му е могъл да възприеме движещата се
пред автомобила му каруца, при попадането й в осветената зона от включените фарове на
автомобила на къси светлини.
8. Ако непосредствено преди произшествието лекият автомобил „Ф. Г.“ с рег. № ***
се е движел със скоростта, пресметната в отговора на четвърта задача – 61.74 км/ч и водачът
му е реагирал своевременно, като е предприел спиране в момента, в който е могъл да
възприеме движещата се пред автомобила му каруца, при попадането й в осветената зона на
автомобила от включените фарове на къси светлини, той, водачът на автомобила е имал
техническата възможност да предотврати произшествието, спирайки автомобила си преди
мястото на удара с каруцата.
9. Ако водачът на лекия автомобил „Ф. Г.“ с рег. № *** е бил заслепен от насрещно
движещ се автомобил, когато разстоянието между него и движещата се пред него каруца е
било по-голямо от 50 м, той се е движел със скорост съобразена с ограничената видимост
пред автомобила от включените му фарове на къси светлини и е реагирал своевременно,
като е предприел спиране в момента на заслепяването му, той е имал техническа
възможност да спре автомобила си преди настъпването на удара с каруцата и по такъв
начин да предотврати настъпването на произшествието.
9.1. Ако водачът на лекия автомобил „Ф.Г.“ с рег. № *** е бил заслепен от насрещно
движещ се автомобил, когато разстоянието между него и движещата се пред него каруца е
било по-малко от 50 м, той се е движел със скорост съобразена с ограничената видимост
пред автомобила от включените му фарове на къси светлини и е реагирал своевременно,
като е предприел спиране в момента на попадането на каруцата в осветената зона от
фаровете на автомобила му, той, водачът е имал техническа възможност да спре автомобила
си преди настъпването на удара с каруцата и по такъв начин да предотврати настъпването
на произшествието.
Описаната фактическа обстановка, която не е спорна по делото, се установява от
обясненията на подсъдимия С. Ж. С.; свидетелските показания; протокол за оглед на
местопроизшествие, автотехническите експертизи; съдебномедицинската експертиза,
комплексната съдебномедицинска, трасологическа и автотехническа експертиза, техническа
експертиза № 22, възпроизвеждаща на хартиен носител проведените разговори на ЕЕН 112
/л.64-73, том II-ри, ДП/, както и от другите приложени и приобщени на основание чл.283 от
НПК и чл.284 от НПК по делото писмени и веществени доказателства.
При гореизложената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна
страна следното:
От обективна страна подсъдимият С. Ж. С., предвид категоричното становище на
ВЛ по АТЕ по т.т.8, 9 и 9.1, че е имал техническата възможност да предотврати
произшествието, спирайки автомобила си преди мястото на удара с каруцата, ако се е
движел с разрешената за пътния участък скорост от 60 км/ч /л.28-42, том II-ри, ДП/, на
***.***г., около ***часа, по околовръстен път *** на град Д., на около *** метра преди
изхода от град Д., в посока кръгово кръстовище за с.П., общ.Д., при управление на моторно
4
превозно средство – лек автомобил „Ф. Г.“ с рег.№ *** нарушил правилата за движение по
пътищата – чл.21, ал.2 от Здв.П във вр. с чл.47, ал.4 от ППЗДв.П (чл.21, ал.1 от ЗДв.П
-„Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от
посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак“; чл.47,ал.3 от Правилника за
прилагане на Закона за движение по пътищата - „Пътните знаци за въвеждане на забрана
и за отменяне на въведена забрана имат следните изображения и наименования : „В 26
Забранено е движение със скорост по-висока от означената“), като се е движил със
скорост по-висока от означената със знак „В26“ – 60 км/ч и с това причинил *** на З. Г. Р.
от град Д., ****
Визираното от представителя на обвинението нарушение и по чл.20, ал.2 от ЗДв.П
(„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.”) не следва да се взема предвид при квалифицирането на процесното деяние,
тъй като разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДв.П се явява специална по отношение на
горепосочената норма и именно неспазването на забраната да се превишава скоростта от 60
км/ч в процесния пътен участък е била в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
общественоопасен резултат. В тази част, съгласно доминиращата практика на съдилищата,
деецът следва да бъде оправдан.
Фактът, че е допринесено от страна на пострадалите за реализирането на
вредоносния резултат поради движението на каруцата в тъмната част на денонощието,
без поставени светлоотразители и без поставено отзад вляво светещо тяло, излъчващо
бяла или жълта добре различима светлина, и в забранен участък от пътя за движение на
каруци на територията на Община Д. (в нарушение на чл.71, ал.1 от Закона за движението
по пътищата и на чл.9, ал.1 от Наредбата за организацията и безопасността за движение
и дисциплината на водачите на МПС и пешеходци на територията на Община-град Д.), не
изключва реализирането на отговорността на водача на МПС предвид допуснатото от него
нарушение на забраната да се движи със скорост, по-висока от 60 км/ч за пътния участък,
тъй като именно визираното превишение на скоростта е в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилите общественоопасни последици.
От субективна страна подсъдимият С. Ж. С. при извършване на деянието е действал
при форма на вината „непредпазливост” по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК. Макар да не
е предвиждал реализирането на процесния престъпен резултат, деецът безусловно е бил
длъжен и е могъл да предвиди настъпването му. Същият сам се е поставил в състояние на
управление на МПС в нарушение на горепосочените разпоредби и не би могъл да
претендира, че е бил в невъзможност да предотврати вредоносните последици.
Ето защо съдът приема, че с описаните по-горе действия, подсъдимият С. от
обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на чл.343, ал.1, б. «в» от НК
във вр. с чл.342, ал.1 от НК, а именно: на ***.***г., около *** часа, по околовръстен път ***
на град Д., на около *** метра преди изхода от град Д., в посока кръгово кръстовище за с.П.,
общ.Д., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Ф. Г.“ с рег.№ ***
нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.2 от Здв.П във вр. с чл.47, ал.4 от
ППЗДв.П, като се е движил със скорост по-висока от означената със знак В26 – 60 км/ч и с
това причинил *** на З. Г. Р. от град Д., ****
Причината за извършване на престъплението следва да се търси в незачитането на
установения в държавата правов ред и омаловажаването на допускането на нарушения по
Закона за движението по пътищата.
5
По отношение на наказанието:
При индивидуализиране на наказанието на подсъдимия, съдът се съобрази не само с
предвидената в НК санкция, но и със степента на обществена опасност на конкретно
извършеното от него деяние и данните относно личността му, като констатира следните
обстоятелства от значение за отговорността му:
Подсъдимият С. Ж. С. е роден на ******, ЕГН **********.
При определяне на наказанието настоящият съдебен състав, констатира, че
процесното деяние е извършено при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия
С. обстоятелства, отчетено и от представителя на ОП – Д. в хода на съдебните прения.
Същият е с ****** Гореизложеното (наличието на превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства) обуславя наличието на предпоставки за налагане на наказание под средния
към законоустановения минимален размер, при условията на чл.373, ал.2 от НПК във вр. с
чл.58а от НК. В тази връзка съдът намира, че налагането на наказание лишаване от свобода
за срок от три години и шест месеца, в каквато насока е и искането на страните, и което след
редуциране с 1/3, води до изтърпяване на санкция лишаване от свобода за срок от две години
и четири месеца, би следвало в достатъчна степен да изпълни предназначението на
генералната и лична превенция, а именно: да бъде поправен и превъзпитан деецът към
спазване на законите и добрите нрави; да му се въздейства предупредително, както и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото да се
въздържат от подобен род престъпни прояви. Предвид обстоятелството, че престъплението,
извършено от подсъдимия не е *** /****/, съдът, за разлика от становището на повереника
на частните обвинители, преценява, че за поправянето му не е наложително да изтърпява
ефективно наказанието лишаване от свобода, тъй като целите, визирани в чл.36 от НК биха
били постигнати с отлагане на изпълнението му за срок от три години съгласно
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК.
Доколкото срокът на лишаването от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК не може да бъде
по-кратък от срока на определеното наказание лишаване от свобода /по аргумент от чл. 39,
ал. 3 от НК/ и предвид обстоятелството, че подсъдимият не е с голям опит като шофьор,
настоящият съдебен състав счита, че би бил съответен срокът на лишаването на дееца от
право да управлява МПС, да е в рамките на три години.
По отношение на веществените доказателства:
На основание чл.111, ал.1 от НПК лек автомобил марка «Ф. Г.» с рег.№ ***, намиращ
се на съхранение в тилова база на ОД на МВР – Д., ул.“О. Д. К.“, след влизане в сила на
настоящия съдебен акт, следва да се върне на подсъдимия С. Ж. С., ЕГН ********** или
упълномощено от него лице.
На основание чл.111, ал.1 от НПК веществените доказателства - иззети **** на МПС
/л.44, том I-ви/, след влизане на присъдата в сила, следва да бъдат унищожени.
По отношение на разноските:
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият С. следва да заплати сторените по
делото разноски в размер на 1 805.88 лева по сметка на ОД на МВР – Д. и на 40.00 лева по
сметка на Окръжен съд – град Д..

Председател:

6