№ 1232
гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20241000502875 по описа за 2024 година
Разгледа в съдебно заседание на 06.10.25г.. /с участието на секретаря Георгиева/
въззивно гражданско дело № 2875/24г. и констатира следното:
С решение на ОС - Благоевград от 18.03.24г.по г.д. № 89/19г. е отхвърлен изцяло иск по
чл. 153 от ЗОНПИ на КОНПИ против С. Т. и М. С..
Решението на СГС се обжалва от КОНПИ /изцяло/.
Предмет на въззивна проверка /по жалби и на двете страни/ са и определения на ОС -
Благоевград от 14.05.24г. и от 16.08.24г. по г.д. № 89/19г. /постановени в рамките на производства
по чл. 248 от ГПК/.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред
ОС - Благоевград и САС/.
Въззивната жалба е неоснователна /искът е неоснователен; първоинстанционното
решение е постановено в съответствие със закона, съдържанието на доказателствения материал и
съдебната практика/.
Ищецът поддържа, че визираните в ЗОНПИ предпоставки са налице и поради това
претендира – имуществените активи /конкретизирани в диспозитива на обжалваното решение/ да
бъдат отнети /от патримониума на ответниците в полза на Държавата/.
Крайният извод на първоинстанционния съдия /за отсъствие на императивно
изискуемото от закона „значително несъответствие“ – по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ/
се явява направен /и надлежно обоснован/ след конкретно /и подробно/ изброяване и обсъждане на
всички /от една страна/ доказателства /преценени във взаимната им връзка и в съвкупност/ и след
съотнасяне /от друга страна/ на съдържанието на доказателствения материал към съответните
/заявените/ защитни тези /твърдения и възражения/ на двете страни в процеса.
Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите
на окръжния съдия – със следните допълнения:
1
От една страна:
Приетата в процеса основна /единична/ икономическа експертиза /изготвена в два
варианта – съобразно защитните тези и на двете страни/ установява категорично /еднозначно/
отсъствие на предпоставката по пар. 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. В такава хипотеза е налице
принципна пречка за уважаване на иска.
От друга страна:
Констатациите на посочената експертиза /в това число и обясненията на вещото лице от
съдебните заседания/ кореспондират със съдържанието на останалите доказателства по делото
/писмени и гласни – преценени в съвкупност/. Досежно допустимостта на тези /посочените/
доказателства /извън експертните заключения/, досежно тяхната доказателствена стойност и
относимост към процеса - първоинстанционният съдия е изложил принципни съображения /към
които въззивният съд препраща – при условията на чл. 272 от ГПК/. Именно тези съображения
позволяват – констатациите /изводите/ на горната експертиза да бъдат окачествени като /приети за/
обосновани и надлежно защитени /както в писмения им вид, така и чрез обясненията на вещото
лице от съдебните заседания/.
Действително: приетата в производството пред окръжния съд разширена /тройна/
експертиза се отклонява /във вида, в който е депозирана/ от установената процесуална форма
/експертното заключение не съдържа самостоятелна констативна, изчислителна, съобразителна
част, не съдържа собствена математическа обосновка/. Въпреки това обаче: тази експертиза все пак
защитава /в открито съдебно заседание/ крайния си извод /препращайки към констатациите на
първоначалното – основното заключение/.
Независимо от изложеното /в допълнение и принципно/:
Производството по ЗОНПИ има за предназначение /такава е заложената в закона крайна
цел; такъв е предметния обхват на този нормативен акт/ да бъде осъществена /наложена/
имуществена санкция /да бъде реализирана имуществена отговорност/ спрямо ответник /физическо
или юридическо лице/. Принципна правна /и житейска/ постановка е, че санкция може /е
допустимо/ да бъде наложена /отговорност може да бъде търсена/ само при наличие на реално
/действително/ осъществена /и надлежно доказана/ противоправна /в най-широкия смисъл на това
понятие/ дейност. Единствено в такава хипотеза /където поведението на съответния правен субект
се явява по дефиниция – противоречащо на закона, на моралните и етични норми, недобросъвестно,
злонамерено и т.н./ държавната репресия /съизмеряваща се с някакъв вид санкция/ може да бъде
приета за /окачествена като/ оправдана /и в правен, и в житейски аспект/. Недопустимо е /а точно
такава принципна логика е вплетена в духа на специалния закон/ противоправност да бъде
презумирана. Нито един друг нормативен акт не установява такъв правен ефект – всяка една
законова санкция и отговорност /наказателна, административно-наказателна, гражданска,
дисциплинарна/ предполага /изисква императивно/ някакъв вид незаконно /противоправно/
поведение /неизпълнение на конкретна правна повеля, договорна неизправност и т.н./.
Пряко потвърждение на горните изводи е институтът на „конфискацията“, който е
регламентиран в НК. Специалният закон на практика „копира“ изцяло този институт, изключвайки
обаче изискването за наличие на престъпно деяние, за наличие на противоправност /в широкия
смисъл на това понятие/ и точно това изключение /съобразно изложеното по-горе/ е недопустимо.
Потвърждение на същите изводи са и постановките по ТР № 7 от 14г. на ВКС.
Последните следва да бъдат съобразени и в настоящата хипотеза: от една страна - предвид
принципното им естество /макар да са били приети в контекста на предходна законодателна
регламентация/; от друга страна – предвид обстоятелството, че кореспондират и с най-новата
/актуална/ практика на ВКС, която се съотнася пряко /макар да се отклонява от редакцията на сега
действащия специален закон/ към постановките /отново принципни/ от практиката на ЕСПЧ. Нещо
повече: този акт на ВКС изисква не само наличие на влязла в сила осъдителна присъда, но и
съществуване на пряка или косвена причинно-следствена връзка между извършеното
/санкционираното/ престъпление и „обогатяването“ на ответника /по смисъла на специалния закон/.
Изложеното обосновава извод, че липсата на постановена /и влязла в сила/ осъдителна
присъда /първоначално образуваното наказателно производство е било прекратено/ съставлява
2
допълнителна /и което е по-съществено – принципна/ пречка за реализиране на процесната
/заявената/ имуществена отговорност /за налагане на процесната санкция – конфискация/.
С оглед изложеното: атакуваният съдебен акт следва да бъде – потвърден.
Частните жалби и на двете страни /депозирани срещу определенията на
първоинстанционния съд по чл. 248 от ГПК/ са неоснователни:
Процесните /спорните/ адвокатски хонорари са изчислени /от една страна/ на база на
общата цена на иска /доколкото се явяват присъдени при условията и на чл. 78, ал. 3 от ГПК, и на
чл. 78, ал. 4 от ГПК - при своевременно заявено искане по втория законов текст/ като /от друга
страна/ е приложена и „санкцията“ по чл. 78, ал. 5 от ГПК /при отчитане на: цената на иска;
фактическата и правна сложност на процесния правен спор; вида, естеството и обема на
осъщественото представителство – правно и фактическо; актуалната практика на СЕС и тази на
ВКС, които позволяват – адвокатски хонорар да бъде присъден и под минимума по Наредба № 1/.
В този смисъл /предвид изложеното/: в случая не е налице основание - присъденият в полза на
ответниците адвокатски хонорар нито да бъдат завишен, нито да бъде допълнително редуциран.
Основание за приложение на последицата по чл. 156, ал. 6 от ЗОНПИ в случая не е
налице /в тази насока настоящият съдебен състав препраща изцяло към доводите на
първоинстанционния съдия, изложени в спорното определение – при условията на чл. 272 от ГПК/.
Държавната такса е възложена в тежест на Комисията в съответствие с императивното
/изрично/ правило на чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ. Защитната теза на ищеца /в посочената насока/ се
явява относима /от една страна/ към предходна /а не към актуалната/ законова редакция; същата
теза /от друга страна/ на практика лишава от приложение цитираната изрична законова норма.
Предвид изложеното: въззивната жалба /и частните жалби/ следва да бъдат оставени без
уважение /атакуваните решение и определения следва да бъдат – потвърдени/.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция: в полза на ответниците следва да
бъдат присъдени съдебни разноски. Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК обаче се явява –
основателно: заявените адвокатски възнаграждения следва да бъдат редуцирани до размера на
сумата общо 2 000 лева /по 1 000 лева за всеки от ответниците/ предвид: от една страна –
изброените по-горе критерии /относими към постановката по чл. 78, ал. 5 от ГПК/; предвид и /от
друга страна/ обстоятелството, че пред въззивния съд е проведено само едно съдебно заседание /по
същество/ без провеждане на производство по събиране на допълнителни доказателства /освен
това: поддържаната от ответниците пред САС защитна теза на практика преповтаря изцяло вече
заявена такава в рамките на първоинстанционния процес/.
Съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на ОС - Благоевград от 18.03.24г.по г.д. № 89/19г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частните жалби и на двете страни против определения на
ОС - Благоевград от 14.05.24г. и от 16.08.24г. по г.д. № 89/19г. /постановени в рамките на
производства по чл. 248 от ГПК/.
ОСЪЖДА КОНПИ да плати на С. П. Т. и на М. И. С. общо 2 000 лева – съдебни
разноски /адвокатски хонорари – за производството пред САС/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4