Р Е Ш Е Н И
Е №95
гр.Силистра, 02.11.2023 година
В И М Е
Т О Н А Н
А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра,в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет
и трета година,в състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Виолина Рамова,с
участието на прокурор…….,като разгледа докладваното от с-я Славова адм.дело №110 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе,взе предвид
следното:
Производството
е образувано по жалба на “Търговска
газова компания“ ЕООД,с ЕИК:*********,представлявано от управителя П.А.Й. (в ТРРЮЛНС е вписан нов управител Д.И.К. и е променено
седалището на дружеството в гр.София,със заявление №20211124082529 -л.61-л.62),
подадена от упълномощен адв.В.В. ***,срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) №94-ФК/19.04.2021г. на началника на отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.Оспореният акт
е издаден на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“г“ от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС),като с него е наложена ПАМ по вид „запечатване на
търговски обект“,представляващ бензиностанция „Петроком
№2“ в с.М., община гр.Д. и, забрана на достъпа до него за срок от 3 дни. С оспорения
акт е прието, че след извършена проверка на 11.03.2021г. в търговския обект е
констатирано, че за периода:01.10.2020г.-31.10.2020г., търговецът, като
получател на доставки на течни горива, не е подавал дистанционно данни от
системата с ФП, посредством нивомерната измервателна
система (НИС) към НАП.
С
жалбата се твърди, че Заповедта е материално незаконосъобразна. Излагат се
доводи, оспорващи мотивите на административния орган за налагането изобщо на
принудата,за несъответствието й с целите от чл.22 ЗАНН,както и за отпадналата
необходимост от нейното прилагане,поради прекратяване на нарушението чрез
поправяне на електронната система с фискална памет (ЕСФП),монтирана в
бензиностанцията, значително преди издаването на оспорения акт.Поддържа се и
оплакване за неговата немотивираност, представляващо съществено нарушение на
нормативното изискване за форма.Релевирано е възражение за непропорционалност
на ПАМ, поради нарушение на принципа от чл.6 АПК,тъй като приложената държавна
принуда,в оспорения й вид и обем,надхвърляла най-необходимото с оглед целта,за
която е наложена,при безспорния факт, че данни за процесните количества течни
горива, доставени на релевираните дати през м.10.2020г.,НАП е получила
своевременно от въведените документално такива.Твърди се технически проблем с
функционирането на ЕСФП и свързаната с нея НИС през въпросния период,който е
бил отстранен своевременно, видно от справките от ИС на НАП,в които всички
доставени количества горива след конфликтния период (от м.11.2020г. до проверката
през м.03. 21г.) са отразени посредством НИС и документално.А щом всичко това било
така, поради липса на нарушение на данъчното законодателство,вкл.
констатираното с акт №F609028/14.04.21г.,тъй
като регламентацията от чл.118 ал.6 ЗДДС и съответно от чл.3 ал.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,които извършват
продажба чрез електронен магазин (Обн.ДВбр.106/06г.,посл.изм.ДВ,бр.110/21г.)-
занапред Наредба №Н-18/06г., била спазена, се настоява са отмяна на оспорената
заповед.
Ответникът
по жалбата - Началникът
на отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ НАП София, представляван от упълномощен
ст.юрисконсулт Н.О. (л.38), не изразява становище по жалбата.
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК,във
връзка с чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност.Съдът,като обсъди изложените доводи от страните и прецени
доказателствата по делото,извършвайки проверката, регламентирана с чл.168 ал.1 АПК,прие за установено следното:Жалбата е процесуално
допустима,като подадена от активно легитимирано лице - адресат на оспорената
административна принуда; при спазване на срока от чл.149 ал. АПК и е насочена
срещу подлежащ на съдебно обжалване акт. Разгледана по същество е основателна.
Предмет на съдебния контрол за
законосъобразност е Заповед за налагане
на принудителна административна мярка №94-ФК/19.04.2021г.,с която на
основание чл.186 ал.1 т.1 б.“г“ ЗДДС, е разпоредено „запечатване на търговски
обект“ и забрана на достъпа до него за срок от 3 дни.Обектът представлява
бензиностанция „Петроком №2“ в с.М.,община гр.Д.,собственост
на „Търговска газова компания“ЕООД.С Определение №298/01.06.2021г., съдът е
спрял производството по настоящото дело до приключване на дело №С-97/2021г. на
Съда на Европейския съюз. С Решение от 04.05.2023г. СЕС се е произнесъл по
отправеното до него преюдициално запитване,свързано с
тълкуване на чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система
на ДДС и чл.50 от Хартата на основните права на ЕС (л.51-л.57),с което е
отпаднала пречката за движение на адм.дело №110/2021г. по описа на АС-Силистра.С
Определение №282/07.06.2023г. производството е възобновено.
От представената административна преписка се
установява, че процесната Заповед е базирана на Протоколи за извършени проверки,
съставени по реда на чл.110 ДОПК,съответно сер.АА №04302963/11.03.21г.
(л.15-л.16) и сер.АА №0433020/14. 04.21г. (л.20-л.21).След
приключване на физическата проверка на място и документалната такава, приходните
органи са извършили справка в тяхната информационна система,за което са
представили доказателства (л.21-гръб-л.22) и са констатирали нарушението. Съставен е акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) №F609028/14.04.2021г.,връчен на управителя на
оспорващото дружество на 14.04. 2021г., който е възразил по констатациите в
същия, посочвайки, че не може да бъде контролирана автоматично работещата нивомерна измервателна система,за чието поддържане има
сключен договор с фирма за сервизното ѝ обслужване, към която се е
обръщал двукратно през м.10.2020г., видно от обясненията, давани в хода на
административното производство (л.23-гръб-л.24).Неподадените данни от НИС били установени
посредством програмен продукт„Фискални устройства с дистанционна връзка“,чрез
изведени данни от информационните масиви на НАП,видно от приложената Справка за
регистрирани съобщения за доставка на гориво за FDRID 4313048, с какъвто идентификатор е регистрирана ЕСФП на
жалбоподателя в НАП.Процесни са девет доставки през
месец октомври 2020г.,за които е подадена информация само по документи, без
данните от НИС.
На тази база
ответният орган е формирал извод,че оспорващото дружество не е изпълнило
задължението си да предава на НАП данни по установената дистанционна
връзка,чрез нивомерната измервателна система (НИС) за
обем на течни горива, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обекта,с което е нарушило реда
и начина за подаване на данни в НАП по чл.118 ал.6 ЗДДС. Въз основа на
горепосочения АУАН е било издадено Наказателно постановление
№578866/21.05.2021г. (л.80-л.81), с което при условията на чл.18 ЗАНН, е
наложено административно наказание по вид „имуществена санкция“, в размер от по
500 лева, за всяко отделно нарушение, по деветте релевирани доставки,
неотчетени посредством НИС.Видно от писмо вх.№1074/26.09.23г. на АС-Силистра
(л.78-л.79) е,че НП не е влязло в сила,като оспорено пред Дуловския
РС. При съпоставка на фактическите основания,на които са базирани както оспорената
ЗНПАМ, така и посоченото по-горе НП, се установява, че почиват на едни и същи
факти, субсумирани под едни и същи правни разпоредби,
а именно: за описаните в обстоятелствената част на актовете девет доставки на
гориво в периода:01.10.-31.10. 2020г. „Търговска газова компания“ЕООД, като
лице по чл.3 ал.2 Наредба №Н-18/ 06г.,не е подало коректни данни в НАП по
установената дистанционна връзка,които да дават възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение, като за процесните
доставки не са подадени данни от НИС към НАП, съгласно изискването на чл.118
ал.6 ЗДДС.
По аргумент от чл.187 ал.1 изр.2 ЗДДС, ПАМ се
прилага за обекта,където е установено нарушението.Последното е регламентирано
да става с Акт за установяване на административно нарушение (АУАН),какъвто е
приложеният с №F609028/ 14.04.21г. (л.35-л.36).С
него е констатирано,че в обекта работи регистрирана ЕСФП (чл.2 ал.2 т.3 Наредба
№Н-18/06г.), с FDRID 4313048,която отговаря на
специфичните изисквания от Приложение №2 т.VI към чл.8 ал.1 т.2 с.н. и, работи в автономен
режим,посредством автоматично регистриране и изпращане на данните за
доставените обеми и разходваните течни горива в НАП.Въпреки това,през
конфликтния период (м.10. 2020г.),не са подадени данните от НИС.Към НАП е била
предадена информация от АДД (Вж.Справка на л.21-гръб-л.22), която се въвежда в ЕСФП чрез баркод четец (арг.чл.59а ал.1
пр.3 Наредба №Н-18/06г.), а ръчно - количеството гориво,заредено в съответния
резервоар.Документите за процесните доставки са били въведени и, са налични със
съответния номер в информационна система „Контрол на горивата“,но изцяло
липсват данни от НИС, което не дава възможност да се определят наличните
количества гориво в резервоарите, съгласно чл.3 ал.3 Наредба №Н-18/06г. във
връзка с чл.118 ал.6 ЗДДС. Нарушения относно техническите изисквания към ЕСФП
на обекта не са установени и следователно,автоматично предадените/непредадените
от нея данни в НАП, посредством НИС, следва да се приеме,че не е резултат от
съзнателно манипулиране на системата,в какъвто смисъл са и даваните обяснения
от управителя на дружеството жалбоподател.Нещо повече,видно от Справка за
регистрирани съобщения за доставка на гориво в проверявания обект, извлечена от
ИС на НАП е, че за следващите доставки (от м.11.2020г.) са подавани коректно
данните,съгласно регламентацията от чл.118 ал.6 ЗДДС,вкл. от НИС. Последното
сочи,че не само към датите на проверките (физическа на 11.03.2021г. в
бензиностанцията и документална на 14.04.21г.), но значително преди това,проблемът
е бил отстранен и за доставките от 08.11.20г. нататък, са подавани данните към
НАП съобразно нормативните изисквания.Ето защо следва да се приеме,че както
нарушението, така и последиците от него, са били отстранени преди датата на
издаване на заповедта за налагане на ПАМ на 19.04.2021г. Следователно,
разпореденото запечатване, макар и само за 3 дни, не изпълнява целите от чл.22 ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административните нарушения и
вредните последици от тях, а се трансформира в санкция,каквито функции ПАМ не
могат да изпълняват. (Вж.Решение №8140/26.07.23г.,адм.д.№1626/23г.;Решение
№7014/27.06.23г.,адм.д. №356/23г.;Решение №6409/14.06.23г.,адм.д.№800/23г. и
др. от най-новата практика на ВАС). Нещо повече, паралелно с административната
принуда,жалбоподателят е санкциониран по реда на чл.185 ал.2,вр. с ал.1 ЗДДС,за деветте отделни доставки с имуществена
санкция от по 500 лева за всяко нарушение.Съдебният контрол на двата акта
(административният и санкционният) е регламентиран от различни процесуални
закони, в автономни/независими производства, водени от различни по вид и ранг
съдилища, което препятства координацията между тях.
Изцяло в духа на изведените по-горе
изводи е Решение на Съда на ЕС от 04.05. 2023г. постановено по дело С-97/21 по преюдициално запитване,отправено на основание чл.267 ДФЕС,
от Административен съд Благоевград,за тълкуване на чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от
28.11.2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност
(Директивата за ДДС) и чл.50 от Хартата на основните права на ЕС.Съществуващата
диспропорция в националното ни право,свързана с автоматичното кумулиране (едновременното налагане) на административни
принудителни мерки и санкции за административни нарушения за едно също деяние, извършено
от едно и също лице,е недопустимо (Вж.т.42, т.44 т.49, т.54-т.56 и т.62 от
посоченото Решение на СЕС).
Видно
от приложеното НП имуществени санкции са наложени за всяко отделно нарушение (корелиращо с деветте доставки), като общият им размер
възлиза на 4 500 лева,което не е незначително,с оглед на установеното
нарушение, извършено преди три години и санкционирано по реда на ЗАНН. Освен
това, видимо се обезсмисля прилагането на оспорената принуда, две години и
половина по-късно.
За да
бъдат изчерпени възраженията на жалбоподателя, следва допълнително да се отбележи,че
липсват конкретни мотиви за определения срок на ПАМ. В самостоятелен раздел
(стр.3/4 от заповедта),озаглавен „Мотиви относно продължителността на срока“ е
записано,че „[…]създадената организация в дружеството няма за цел и не
води до изпълнение на установените правни регламенти във връзка с отчитането на
доставките и продажбите на течни горива […]“Така
описаната организация на деловата дейност в бензиностанцията, имаща за цел
нарушаване на данъчното законодателство,се налагало да бъде променена с
приложената ПАМ. В мотивите на ЗНПАМ няма констатация, че липсва дистанционна
връзка с НАП или, че по наличната не са подавани данни по документи за
количествата горива, постъпвали в обекта през конфликтния период.Наред с това
няма информация, инсталираната в обекта НИС да не е от одобрен тип и същата да
не разполага с информационен изход към централното регистриращо устройство на
ЕСФП.
Повдигнатият спор относно срока на действие на ПАМ, е за
законосъобразността ѝ в контекста на чл.6 АПК.По този въпрос изложените
мотиви (частично цитирани по-горе) са очевидно без връзка с фактите по случая и
субекта,който следва да претърпи принудата, поради което се приравняват на липса
на мотиви,както основателно счита жалбоподателят.А липсата на мотиви винаги е
била преценявана като съществено нарушение на административнопроизводствените
правила,вкл. в контекста на т.2 от Тълкувателно решение №4/22.04.04г. на ВАС по
дело №ТР-4/ 2002г. на ОСС,тъй като при индивидуализиране на срока на ПАМ,приходният
орган действа в условията на дискреция,което го
задължава да мотивира своето решение в тази му част.В ЗДДС не е посочена
специална цел за мерките по чл.186 ал.1,поради което следва да бъде обсъдена
регулацията от Раздел III ЗАНН. Съгласно
чл.22 ЗАНН принудителните административни мерки имат за цел да предотвратят или
преустановят нарушението,както и да предотвратят или отстранят вредните
последици от него.Същите нямат характер на санкция и на тях не могат да бъдат
възлагани функциите „предупреждаване и превъзпитаване на нарушителя“,а също и
„предупреждаване на останалите правни субекти“.Или, специалната и генералната
превенции от пеналистиката нямат приложение в
настоящия чисто административен процес, което сочи на пълно отсъствие на
мотиви, в горния смисъл.
В
обобщение настоящият състав приема, че несъмнено оспорващият търговец е лице от
кръга по чл.118 ал.6 ЗДДС,т.е. данъчнозадължено лице, което извършва продажби
на течни горива от търговски обект в с.М..Процесният акт е издаден от компетентен
орган,видно от Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.20г. (л.37) на изпълнителния директор на
НАП,сочеща на хипотеза на делегирани правомощия по чл.186 ал.3 ЗДДС.Приложената
в случая ПАМ е законоустановена (чл.186 ал.1 т.1 б.“г“ ЗДДС) и главният факт,
подлежащ на установяване в съдебния процес: - ДЗЛ, получател по доставките в
периода:01.10.-31.10.20г. на бензин и дизел, изпълнило ли е/или не задължението
от чл.118 ал.6 ЗДДС,да предаде по дистанционната връзка с НАП данни,които дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия с течни горива,следва да се приеме за
установен. Не се спори,че в търговския обект (арг.§1
т.41 ДР ЗДДС) е инсталирана и работеща ЕСФП, от одобрен тип,с изградена
дистанционна връзка с НАП и нивомерна система. Успешно
или неуспешно предадената информация от нея, е въпрос на техническата
изправност на цялата система,доколкото НИС работи в автоматичен режим, без
човешка намеса и липсват данни за нейното манипулиране.
Предвид гореизложеното, настоящият състав приема,че обжалваната Заповед,
макар и издадена от компетентен орган, е незаконосъобразна поради нарушение на
изискването за форма,в сегмента на нейната мотивираност,каквото изискване
съществува не само в общата разпоредба на чл.59 ал.2 т.4 АПК, но и в
специалната от чл. 189 ал.3 ЗДДС.Същата е и материално незаконосъобразна поради
несъответствието ѝ с целта на закона.С оглед на всичко това, се налага
крайния извод,формиран при проверката по чл.168 АПК, че оспореният акт, като несъответен на фактите по
делото и закона,следва да бъде отменен,воден от което и на основание чл.172
ал.2 пр.2 АПК, Административният съд гр.Силистра
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на “Търговска газова компания“ЕООД, с ЕИК:*********, Заповед за
налагане на принудителна административна мярка №94-ФК/19.04.2021г. на началник
отдел „Оперативни дейности“ гр.Варна, в Главна дирекция “Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП гр.София, издадена на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“г“ от Закона за
данък върху добавената стойност, с която е наложена принудителна
административна мярка „запечатване на търговски обект“- бензиностанция, находяща
се в с.М., ул.***************, община гр.Д. и, забрана на достъпа до него за
срок от 3 (три) дни.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на
чл.137 АПК.
СЪДИЯ: