№ 406
гр. Велико Търново, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Йордан Воденичаров
Владимир Страхилов
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20214100500404 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на "ЗДБ" АД
срещу Решение № 260014/ 17-02.2021г. по гр.д. № 179/2020г. по описа на РС-
П, с което е осъден, на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр.чл.45, чл.52 и чл.86 от
ЗЗД "ЗДБ" АД,с ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр. С, пк***, Ул.
"Г"1 представлявано от изпълнителните директори БГИ и ЖСК да заплати на
Х.Л.. В. с ЕГН ********** от гр.П, ул."В" № *** сумата от 16
000лв./шестнадесет хиляди лева/ застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди-мозъчно сътресение със загуба на съзнание, открита
рана по окосмената част на главата, няколко охлузвания с различни размери в
областта на челото и лява периатална област, насиняване медиално в областта
на дясната мишница и дясна предмишница с оток на десен горен крайник,
няколко охлузвания различни размери на ниво дясно бедро латерно, дясна
колянна става и лява колянна става, охлузване на ниво лява раменна става,
изпитвал световъртеж, замаяност, шеметност на главата, главоболие, болки в
шията, дясна лакетна става, дясно бедро и колената, нарушения в съня, болки
и страдания, неприятни емоционални изживявания, посттавматично стресово
състояние в резултат на настъпило на 10.06.2019 година пътнотранспортно
произшествие на път III клас №405 кв.37+039 между гр.П и с. Батак, община
П поради противоправното поведение на застрахования при ответника водач
на лек автомобил „Ф" с рег. № ***, ведно със законната лихва считано от
04.09.2019 г. до окончателното й изплащане по лична сметка на ищеца, както
и сумата от от 7580лв./ седем хиляди петстотин и осемдесет лева/
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди на лек
1
автомобил «Ф» с рег №***, с рама ШУ\\ /2223С28Р001159 в резултат на
същото ПТП, като е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди
за разликата до 20 000лв, както и претенцията за законна лихва върху
обезщетението от 10.06.2019г до 04.09.2019г.като неоснователни и
недоказани. Присъдени са разноски съобразно изхода на спора.
Жалбоподателят "ЗДБ" АД обжалва решението в частта му за сумите над
2500 лв. до присъдените 16 000лв. или за 13500 лв. , обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и за сумата над 5306лв. до присъдените
7580лв. или за 247,23лв. обезщетение за неимуществени вреди , ведно със
законната лихва, считано от 04.09.2019г. Обжалва се решението и в частта
относно разноските. Наведени са оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението в обжалваните му части, както следва :
Неправилно е определен размерът на обезщетението за неимуществени вреди,
като съдът не е взел предвид, че ищецът е понесъл леки увреждания, довели
до временно разстройство на здравето, без опасност за живота. Липсват
невъзстановени увреди от процесния инцидент за ищеца. Не е отчетен
краткият болничен престой и краткият домашен отпуск , които ищецът е
ползвал след инцидента. Превратно първоинстанционният съд е приел
представеното заключение на САТЕ и не взел предвид наличието на тотал
щета при процесния автомобил. Не е взета предвид разпоредбата на чл. 390 от
КЗ, че при ремонтна стойност под 70% от действителната стойност на
автомобила следва да се съобрази дължимият от застрахователя размер само
и единствено до прага на 70% поради недействителното плащане от страна на
ищеца на стойността за отремонтиране на увреденото МПС. Относно
началната дата на дължимата законна лихва първоинстанционният съд не е
съобразил законовата уредба, съгласно която на застрахователя е предоставен
срок да се произнесе по същата. Отправя се искане към съда да отмени
решението в обжалваната му част и да отхвърли претенциите на ищеца за
сумите над изплатените от ответника.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Подадена е насрещна въззивна жалба срещу решението в частта му, с която е
отхвърлен предявеният иск за разликата в размер на 4000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди.
Оплакванията на жалбоподателя по насрещната въззивна жалба са, че съдът е
установил правилно фактическата обстановка по спора, но неправилно е
приложил критерия за справедливост и неправилно е определил размера на
дължимото се обезщетение за неимуществени вреди. Отправя се искане към
съда да отмени решението в отхвърлителната му част и да присъди цялата
претендирана сума от 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди . В
срока по закон не е постъпил отговор на жалбата.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
2
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1,
изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно изцяло и допустимо
в обжалваната му част.
Относно валидността :
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта:
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се
реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е
въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1,
изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК,
въззивният съд счита решението за неправилно в частта му, с която е
присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца в
размер над 9000лв., респ. в частта му относно присъдените разноски.
Съображенията за този извод са следните:
С исковата си молба ищецът Х.Л.. В. твърди, че на 10.06.2019г. е
претърпял ПТП , настъпило между управлявания от него лек автомобил „Ф “с
рег. № *** и лек автомобил „Ф“, рег. № ***, управляван от ГБМ, като
виновен за настъпване на произшествието бил водачът на лек автомобил „Ф“,
рег. № ***. Твърди се, че в следствие на настъпилото ПТП ищецът е
претърпял неимуществени вреди , изразяващи се в мозъчно сътресение със
загуба на съзнание, открита рана по окосмената част на главата, хипетронично
сърце, няколко броя охлузвания с различни размери, насиняване. Изпитвал
световъртеж, замаяност, шеметност, главоболие болки в шията и кръста ,
гръбнака, дясна лакетна става и колена, както и в дясното бедро.
Непосредствено след инцидента ищецът бил диагностициран с ретроградна
амнезия. . Получил разкъсно- контузна рана, лекувана с местна анестезия.
Месец след катастрофата ищецът потърсил медицинска помощ зарази
продължаващи болки , световъртеж, шеметгност, безсъдие, нестабилна
походка , залитане, гадене.Повече от два месеца след инцидента ищецът
продължавал да изпитва болка в лява шийна област, ангажираща лявото рамо
и лявата предмишница и характеризираща се с ограничена подвижност на
глават Установени са нарушения на вестибуларния апарат.
3
Освен физическия дискомфорт ищецът преживял и сериозен стрес.
Бил напрегнат, имал изразен депресивен симптом, с данни за диссомния и
социална дисфункция. Изписано му било медикаментозно лечение. Дълго
време ищецът преживявал психотравмата и към настоящия момент не се е
отърсил напълно от стреса , тежко преживявал инцидента, понеже всеки д ен
на път за работа минавал покрай мястото на инцидента , където виждал
паметника на загиналия при същия инцидент водач на лек автомобил „Ф“,
рег. № ***.
Ищецът твърди и че при инцидента са му причинени имуществени
вреди, изразяващи се в множество деформации по управлявания от него и
негов собствен лек автомобил „Ф “с рег. № ***.Твърди още, че ремонтно-
възстановителните работи и подлежащите на влагане в ремонта части и
материали са на стойност от 6 000 лв. и биха превишили пазарната стойност
на лекия автомобил.
Освен вредите , свързани с увредата на автомобила му , ищецът
претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи, извършени за
проведеното му лечение , в размер на 419, 20 лв.
За така описаните вреди ищецът счита, че следва да бъде обезщетен ,
като твърди, че ответното дружество ЗАД „Д “ АД С е било страна по
сключена за лек автомобил „Ф“, рег. № *** застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“.
Твърди, че е отправил претенция до застрахователното дружество за
изплащането на обезщетения за претърпените имуществени и неимуществени
вреди от процесното ПТП, но плащане било отказано.
В тази връзка отправя молба до съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв. представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП и
законната лихва върху същите, считано от 04.092019г. ,- датата на
предявяване на претенцията пред ответника, до окончателното й изплащане,
както и сумата от 6419 лв. , представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди от процесното ПТП, ведно със законната лихва върху
същото, считано от 04.09.2019г. до окончателното му изплащане.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба
ответникът по същата заема становище за неоснователност на исковата
претенция и моли съда да я отхвърли. При условията на евентуалност оспорва
исковете по размер, твърдейки, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от самия пострадал, като той е нарушил императивните правни
норми на ЗДвП в момента на инцидента.
Навежда твърдение, че описаните в исковата молба увреждания не са в
пряка връзка с настъпилото ПТП. Признава, че е било налице валидно
застрахователно правоотношение по сключена с дружеството застраховка
„гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил „Ф“, рег. №
4
*** към момента на настъпване на процесното ПТП. Оспорва претенциите за
имуществени вреди, като конкретно за вредите по лек автомобил „Ф “с рег. №
*** сочи, че е налице икономически тотал , като в този случай следва да се
съобрази предоставянето на удостоверение за прекратяване на регистрацията
на моторното превозно средство, като следва да се съобрази размерът и
стойността на запазените части на автомобила и този размер да се приспадне
от дължимото обезщетение.
Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно, всестранно
и пълно от първоинстанционния съд. Обсъдени са всички събрани по делото
доказателства, като съдът е направил правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. Въззивния съд възприема изцяло така
установената от първата инстанция фактическа обстановка, препраща към нея
и не счита, че е необходимо да я възпроизвежда в настоящото решение, още
повече, че между страните не е налице спор по фактите пред въззивната
инстанция.
При така установената фактическа обстановка правилни са изводите на
първоинстанционния съд за наличието на предпоставки за присъждането на
обезщетения за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди
по заявената от ищеца претенция с правно основание чл. 432 , ал. 1 от КЗ.
По делото е установено по категоричен начин наличието на всички
предпоставки на сложния фактически състав на непозволеното увреждане,
както и наличието на валидно застрахователно правоотношение, като
предпоставка за ангажиране отговорността на ответника за обезщетяване на
вреди, причинени при управлението на застрахования при него лек автомобил
„Ф“, рег. № *** по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите.
“ Приемайки, че следва да обезщети вредите, претърпени от ищеца при
процесното ПТП в хода на производството по делото ответникът му е
заплатил 2500 лв. , представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и 5306 лв. обезщетение за претърпени имуществени
вреди.
Пред въззивния съд е налице спор единствено по отношение размера
на дължимите се от ответника обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди и за началната дата на дължимост на обезщетението за забава върху
същите.
При установените по делото факти въззивният съд намира, че
първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон- чл. 52
от ЗЗД при определяне размера на дължимото се на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди. От събраните по делото доказателства се установява,
че ищецът е претърпял сравнително леки физически увреждания, като пряка и
непосредствена последица от процесното ПТП, изразяващи се в мозъчно
сътресение със загуба на съзнание, открита рана на окосмената част на
главата, няколко броя охлузвания с различни размери в областта на челото и
лява периатална област, насиняване медиално в областта на дясна мишница и
5
дясна предмишница с оток на десен горен крайник, няколко броя охлузвания
с различни размери на ниво дясно бедро латерално, дясна колянна става и
лява колянна става, охлузване на ниво лява раменна става, световъртеж,
замаяност, шеметност на главата, главоболие, болки в шията и
кръста,гръбнака и дясна лакътна става, в дясното бедро и коленете. Той е
престоял на лечение в болнично заведение в рамките на три дни, като
единствено откритата рана на главата му е била обработена хирургично с
местна анестезия. Съгласно неоспореното от страните заключение на
съдебно-медицинска експертиза, което и съдът възприема изцяло като
компетентно и обосновано, възстановяването на ищеца е протекло в рамките
на обичайните за това срокове - около три месеца, като към настоящия
момент са налице преходни главоболия и световъртеж. Главоболията според
вещото лице е възможно да персистират още известно време или да останат с
преходен характер. На този етап според експертизата, получените
травматични увреждания не налагат ограничаване на двигателния режим на
ищеца. Заключението сочи, че са налице данни за посттравматично стресово
разстройство. Получените от ищеца физически травми, макар и да са му
донесли известен чисто физически дискомфорт, не са станали причина за
съществено влошаване на качеството на живот на ищеца- той е можел да се
грижи за ежедневните си нужди, да се придвижва самостоятелно . Престоят
му в болнично заведение е бил кратък- 3 дни, а физическата болка, която е
изпитвал, не е била с голям интензитет. Цялостното му физическо
възстановяване е отнело кратък период от време - 3 месеца, през които той не
е изпитвал тежък физически дискомфорт. В следствие на инцидента не са
причинени на ищеца трайни и необратими увреждания на здравето му. По-
съществено отражение инцидентът е имал върху психиката на ищеца.
Показанията на свидетеля В В. - брат на ищеца и св. ПП - негова съжителка,
които съдът възприема като достоверни изцяло, установяват, че ищецът е
преживял тежък психически шок от случилото се. Посещавал психиатър, за
да се лекува от стреса, станал по затворен, разсеян, оплаквал се от
главоболия.. Започнал да забравя, променил се, не общувал с приятели, както
преди инцидента. Изпитвал страх от пътуване, като преди пътувал ежедневно
и шофирал сам. Сега шофирал по-рядко и без желание. Като се има предвид
степента на физическите увреждания и интензитета на изпитаните от ищеца
физическа болка и страдание, продължителността на оздравителния период,
възрастта на ищеца, отражението на инцидента върху неговата психика, съдът
намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди,
което му се полага е 9 000 лв. До този размер исковата му претенция се явява
основателна. В останалата си част до пълния претендиран размер на
обезщетението от 20 000 лв., искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
В този смисъл, насрещната въззивна жалба на ищеца се явява неоснователна.
По отношение на дължимата лихва върху обезщетението съдът намира,
че тя се дължи от по-ранната от двете дати на уведомяване на застрахователя
за настъпилото събитие- от самия застрахован или от пострадалия. В случая
възражението на застрахователя , че той дължи лихва от изтичането на срока
за представяне на доказателства по чл. 106 , ал. 3 от КЗ или от изтичането на
6
срока по чл. 496, ал.1 от КЗ е неоснователно. То би било основателно при
предявен от застрахователя регресен иск срещу делинквента, защото касае
собствената му забава, а в случая застрахователят следва да покрие
отговорността на делинквента и за лихва за забава. Ето защо правилно
първоинстанционният съд е уважил акцесорния иск за присъждане на
обезщетение за забава, считано от датата, на която ищецът е уведомил
ответника за настъпилото застрахователно събитие, което е станало с
подаване на претенцията му на 04.09.2019г. В случая няма уведомяване на
застрахователя от страна на самия застрахован.
По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди, съдът намира, че размерът на това
обезщетение е определен правилно от първоинстанционния съд. Налице е
спор относно размера на вредите, произтичащи от увредата на собствения на
ищеца лек автомобил „Ф “с рег. № ***. Заключението на изслушаната по
делото съдебна авто-техническа експертиза, което съдът възприема изцяло
като компетентно и обосновано, сочи, че справедливата пазарна стойност на
лекия автомобил към момента на ПТП е била 7950 лв.
Стойността на причинените по автомобила щети, като се приспадне
стойността на годните части и стойността на отпадъка ( скрап ) възлиза на
7580 лв. При това положение, предвид разпоредбата на чл. 390, ал. 2 от КЗ е
налице тотална щета на моторното превозно средство. Размерът на вредите е
равен на определения от вещото лице по изслушаната САТЕ такъв, а именно –
7850 лв. След като при определянето й са приспаднати стойността на годните
части на автомобила и стойността на отпадъка ( метален скрап), се избягва
неоснователното обогатяване на ищеца. Що се отнася до възражението за
липса на представено удостоверение за дерегистрация на лекия автомобил,
задължението на застрахования за представяне на такова обуславя не
дължимостта на самото обезщетение, а забавата на застрахователя. Тоест, то
не се явява задължителна предпоставка за дължимост на обезщетението за
вреди в случаите на тотална щета по смисъла на чл. 390 , ал.2 от КЗ .
Възражението на ответника, че следва да заплати само и единствено 70 % от
действителната стойност на автомобила при наличието на тотална щета не
намира опора в закона. Посочената процентна стойност има значение за
преценката дали е налице тотална щета, но обезщетението, което се дължи, е
в размер на действителните вреди, които съставляват справедливата пазарна
стойност на автомобила, от която са приспаднати годните части на
автомобила ( ако има такива ) и стойността на металния скрап. Ето защо
съдът намира, че правилно първоинстанционният съд е определил дължимия
се на ищеца размер на обезщетението за претърпени имуществени вреди в
размер на 7850 лв. По отношение на дължимата лихва върху това
обезщетение съображенията на съда са същите, които по- горе се изложиха
във връзка с обезщетението за забава върху обезщетението за неимуществени
вреди.
Така определеният размер на двете обезщетения не следва да бъде намаляван,
7
поради наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца. Наведеното от ответника възражение в тази насока е неоснователно.
Съгласно заключението на САТЕ основната причина за настъпване на
процесното ПТП от експлоатационно техническа гледна точка е навлизането
на лек автомобил „Ф“, рег. № *** в насрещната пътна лента ,която се е
полагала за движение на лек автомобил „Ф “с рег. № ***, в която последният
се е движел. Предвид разстоянието, на което се е намирал лек автомобил „Ф
“с рег. № ***, когато лек автомобил „Ф“, рег. № *** е навлязъл в насрещната
лента, водачът на лек автомобил „Ф “с рег. № ***, а именно ищецът , не е
имал техническа възможност да спре преди мястото, на което е настъпил
ударът.
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд
обосновават извода за неправилност на първоинстанционното решение само в
частта му относно размера на обезщетението за неимуществени вреди,
дължимо се на ищеца . Същото е неправилно за сумата от 7 000 лв., която
съдът е присъдил, като за останалата сума от 9 000 лв. се явява правилно. За
част от общо дължимите се 9 000 лв. , а именно за сума от 2500 лв. решението
е влязло в сила.
Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция първоинстанционното
решение се явява неправилно в частта му относно присъдените разноски.
Същото следва да се отмени в тази му част и да се присъдят разноски по
водене на делото пред първата инстанция, както следва : Ищецът следва да
заплати на ответника разноски в размер на 295 лв. , а ответникът на ищеца
разноски в размер на 1425 лв.
В останалата си част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция, ищецът следва да
заплати на ответника сторените от него разноски по водене на делото пред
въззивната инстанция в размер на 167,50 лв. заплатена ДТ и 150 лв.
юрисконсултско възнаграждение съразмерно уважената част от жалбата.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260014/ 17-02.2021г. по гр.д. № 179/2020г. по описа на
РС- П само в частта му, с която е осъден "ЗДБ" АД,с ЕИК*** гр. С, да
заплати на Х.Л.. В. с ЕГН ********** сума от 7000 лв. ( седем хиляди)
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на настъпило на 10.06.2019 година пътнотранспортно произшествие на път III
клас №405 кв.37+039 между гр.П и с. Батак, община П поради
противоправното поведение на застрахования при ответника водач на лек
автомобил „Ф" с рег. № ***, вместо което,
8
ПОСТАНОВЯВА :
Отхвърля като неоснователен предявения от Х.Л.. В. с ЕГН **********
против ЗЗД "ЗДБ" АД,с ЕИК*** гр. С иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ вр. С чл. 45 и 52 от ЗЗД в частта му, с която се претендира присъждането
на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на настъпило на 10.06.2019 година пътнотранспортно произшествие
на път III клас №405 кв.37+039 между гр.П и с. Батак, община П поради
противоправното поведение на застрахования при ответника водач на лек
автомобил „Ф" с рег. № *** в размер на 7000 лв. , като по този начин
намалява присъденото обезщетение от 16 000 лв. на 9 000 лв.
ОТМЕНЯ Решение № 260014/ 17-02.2021г. по гр.д. № 179/2020г. по описа на
РС- П в частта му относно разноските, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
Осъжда "ЗДБ" АД,с ЕИК*** гр. С да заплати на Х.Л.. В. с ЕГН **********
сумата от 1425 лв. ( хиляда четиристотин двадесет и пет лева) разноски по
водене на делото пред първата инстанция съразмерно уважената част от иска .
Осъжда Х.Л.. В. с ЕГН ********** да заплати на "ЗДБ" АД,с ЕИК*** гр. С
сумата от 295 лв. ( двеста деветдесет и пет лева) разноски по водене на делото
пред първата инстанция съразмерно отхвърлената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260014/ 17-02.2021г. по гр.д. № 179/2020г. по
описа на РС- П в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Х.Л.. В. с ЕГН ********** да заплати на "ЗДБ" АД,с ЕИК***
сумата от 317,50 лв. ( триста и седемнадесет лева и 50 ст.) разноски по водене
на делото пред въззивната инстанция съразмерно уважената част от жалбата.
Решението подлежи на жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9