Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София, … март 2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав,
в публичното заседание на двадесет и трети март две хиляди и двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен секретар Юлия
Асенова, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№1008 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът
„Е.С.О.“ ЕАД твърди, че по силата на договор за цесия №BAL – 007#2/05.11.2018 година е придобил от своя
праводател и цедент „Е.П.“ ЕООД, ЕИК ******** вземания по отношение на
ответника „С.Б.“ ЕАД, ЕИК*******, за доставка на електрическа енергия за
периода от 01-23.10.2018 година по договор за продажба на електрическа енергия
при ОУ № Е – Б – 060/27.06.2018 година, за които са издадени следните фактури:
фактура № **********/15.10.2018г. на стойност 89 794,91лв с падеж
15.10.2018година; фактура №**********/31.10.2018година на стойност
61 604,78лв с падеж 15.11.2018година; фактура №**********/31.10.2018година
на стойност 1 440,95лв, с падеж 15.11.2018 година.Твърди, че за извършеното
прехвърляне на вземания цедентът е уведомил ответника-длъжник на 27.11.2018
година.
Ищецът
твърди, че на 29.11.2018 година ответникът е направил извънсъдебно възражение
за прихващане срещу размера на прехвърлените вземания, като е изложил твърдение
за насрещно задължение на цедента по сключения с него договор № Е – Б –
060/27.06.2018 година.Длъжникът твърди, че вземането му е за вреди, поради
това, че сключеният между цедента и ответника договор за продажба със срок на
действие до 31.07.2019 година е бил развален, поради изваждането на „Е.П.“
ЕООД, ЕИК ********, като търговски участник от пазара на електроенергия на
24.10.2018 година, на основание чл.68 от Правилата за търговия е електрическа
енергия ( ПТЕЕ). В резултата на развалянето на договора ответникът е претърпял
вреди, които се изразяват в това, че след преустановяване действието на този
договор, „С.Б.“ ЕАД, ЕИК*******, е бил включен, на основание чл.68, ал.8 ПТЕЕ в
балансиращата група на доставчик от последна инстанция – „НЕК“ ЕАД и поради
това до избор на нов доставчик, е следвало да купува ел. енергия от „НЕК“ ЕАД
по одобрени от КВЕР цени, които са по- високи от договорените с „Е.П.“ ЕООД. Ответникът твърди, че ще претърпи вреди и
от сключения договор за доставка на електроенергия с избрания от него нов
доставчик „ЧЕЗ Т.Б.“ ЕАД, тъй като е договорил цени, които са по- високи от
тези, определени с преустановения вече договор № Е – Б – 060/27.06.2018 година.
Размерът
на тези вреди, които ответникът сам е определил, са на стойност
193 877,23лв без ДДС и касаят периода от развалянето на договора с „Е.П.“
ЕООД до 31.07.2019 година. Със сумата от 193 877,23лв ответникът иска да
прихване със задълженията си по цитираните фактури, но доказателства затова как
са определи тези вреди като стойност към писмото не са представени.
Във
връзка с изявлението на ответника за прихващане ищецът „ЕСО“ ЕАД, с писмо от
06.12.2018 година е отговорил на ответника, че не са налице предпоставките на
чл.103 ЗЗД, за да се извърши прихващане и това е така, тъй като активното
вземане не е ликвидно – не е определено по основание и размер, още повече, че
длъжникът в това си взимане и включил вреди, които би претърпял в един бъдещ
период. Вземането на длъжника не е изискуемо, тъй като не е настъпил падежът
му. Ето защо с това писмо ищецът отново
е отправил покана за плащане до ответника на сума в общ размер от
152 840,64лв. В отговор на тази покана, с писмо от 10.12.2018 година,
ответникът го уведомява, че не извършва прихващане, а писмото му цели
единствено суспендиране на възможността евентуалното му бездействие да се
третира като съгласие с цесията и това да прегради възможността му за
прихващане.
След
проведени срещу между двете дружества ответникът е изменил позицията си, като
твърдението му за вреди касае вече сума от 51 553,10лв, за период до
31.12.2018 година, които според него са безспорни и отправя предложение до
ищеца за сключване на споразумение. Ищецът е отказал да сключи такова и отново
е поканил ответника да плати сумата от 152 840,64лв. Последният е извършил
плащане на сума от 101 287,54лв на 11.02.2019 година, представляваща
разлика между претендираната сума и размера на претърпените от ответника вреди,
като оспорва дълга над размера на платената
сума.
Ищецът
твърди, че липсата на плащане е неправомерна и това е така, тъй като е придобил
вземанията към тази страна на годно основание, а съгласно чл.5.2.5 от договора
за продажба на ел. енергия, въз основа на който са издавани фактурите от
неговия праводател, при забава на плащанията от страна на купувача, същият
дължи неустойка с обезщетителен характер в размер на 0,07% върху дължимата сума
за всеки ден забава. Ето защо вземането на ищеца включва и тази неустойка и е в
общ размер от 164 204,17лв. Погасявайки част от тази сума ответникът е
останал задължен със сума от 62 916,63лв, като заедно с обезщетението този
дълг възлиза на 67 617,07лв.Твърди, че изявлението на ответника за
прихващане не е породило своя погасителен ефект.
Моли
съда да му присъди претендираните суми и
разноските по делото.
В
срока за отговор ответникът прави възражения по редовността на исковата молба.
Твърди,
че е установил, че праводателят на ищеца е подал молба до СГС с основание
чл.625 ТЗ и е посочил като основания за откриване на производството по
несъстоятелност неплатежоспособност и свръхзадълженост. По тази молба е
образувано т.д.№2347/2018г. по описа на СГС, ТО, 6-7 състав. Молбата е подадена
на 05.11.2018г. по пощата и това е датата на договора за цесия.Образувано е
друго дело за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на
цедента.Тези обстоятелства влияят върху валидността на прехвърлителната сделка,
от която ищецът черпи правата си.
Ответникът
не оспорва допустимостта на предявените искове. Оспорва тяхната основателност. Не
оспорва изложените от ищеца факти, изрично посочени в отговора. Оспорва,
посочения от ищеца падеж по фактура №1112/15.10.2018г. Твърди, че съобразно
договора – чл.5.2.3 - продавачът издава на клиента фактура за ползваното
количество електроенергия на последния ден от месеца на доставка. За купувача
възниква задължение за плащане по издадената фактура на 15-то число от месеца,
следващ месеца на доставка. Следователно, задължението му по цитираната фактура
е станало изискуемо на 15.11.2018 година.
Ответникът
оспорва датата на договора за цесия. Счита, че договорът е антидатиран и това е
така, тъй като датата, на която цедентът е изготвил уведомлението по чл.99,
ал.3 ЗЗД е 27.11.2018 година и това е вероятно датата на сключване на договора.
Излага допълнителни съображения в тази насока, свързани с двете производства по
несъстоятелност, както и постановеното определение на състав на СГС, с което е
допуснато обезпечение и на негова основа е образувано изп. д. №20188410403842
на 24.10.2018 г. и са наложени запори върху вземанията на „Е.П.“ ЕООД от трети
лица – банки.
Ответникът
твърди, че към датата на сключване на договора за цесия праводателят на ищеца е
в неплатежоспособност, а това води до относителна недействителност на договора
за цесия, при евентуално откриване на производството по несъстоятелност, на
основание чл.646, ал.2,т.3 ТЗ. Недействителността на договора за цесия спрямо
кредиторите на цедента, какъвто е и ответникът, води до висящност на производството по
настоящето дело, доколкото ищецът основава фактите, явяващи се правопораждащи
неговото вземане именно на тази разпоредителна сделка.
Ответникът
оспорва начина на формиране на претенцията, тъй като предполага, че варианта за
нейното формиране се основана на нормата на чл.76, ал.2 ЗЗД, а именно при
недостатъчен размер на изпълнението, погасяването да се извършва по реда на
чл.76, ал.2 ЗЗД, но твърди, че този начин на погасяване е неприложим поради
това, че погасяването е извършено въз основа на изрично волеизявление на
длъжника- сочи кои точно задължения погасява и защото в трайната си практика
ВКС сочи, че под лихви са разбират възнаградителните, а не обезщетителни
такива. Ето защо в този случай поредността на погасяване е тази по чл.76, ал.1 ЗЗД.
Относно
възражението за прихващане.
Изрично сочи, че вземанията му са обезщетение
за претърпени имуществени вреди, представляват разлика в цената на доставяната
ел. енергия, на база договора с „Е.П.“ ЕООД, съотнесени към цените за доставена
ел. енергия на база договорите, сключени
с „НЕК“ ЕАД и „ЧЕЗ Т.Б.“ ЕАД до 31.12.2018 година.Тази разлика се установява
въз основа на фактурите за вземанията, като общи размер на дирената обезвреда е
сумата от 51 553,10лв. Ето защо моли съда да допусне извършване на
прихващане с тази сума.
Моли
съда да привлече като трето лице – помагач на ответника „Е.П.“ ЕООД.
В
допълнителната искова молба ищецът твърди, че начинът на формиране на дълга на
ответника, след частичното погасяване, следва от нормата на чл.76, ал.2 ЗЗД и е
в съответствие с ТР №3/2017г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай ищецът е счел
за погасени лихвите, като е започнал погасяване от най-старото задължение на
ответника по процесните фактури.
Относно датата на договора за
цесия, то ищецът се противопоставя на това, че ответникът има качество на
кредитор на цедента.Твърди, че такова качество има той самият, като подчертава,
че исковете за относителната недействителност на сделка, касателно кредиторите
на несъстоятелността, се предявяват по нарочен ред, от синдик или кредитор на
несъстоятелния длъжник и длъжникът, какъвто е ответникът, няма основание да
откаже плащане на свое задължение. Твърди, че цесионната сделка по никакъв
начин не накърнява правата на ответника или на кредитор и това е така, тъй като
вземанията, предмет на договора за цесия имат за цел да погасят задължения на
цедента към цесионера.
По
отношение на падежа на посочената от ответника фактура- твърди, че тази фактура
е изпратена от цедента на ответника, последният я е приел, не я е оспорил и
това задължение е погасено изцяло, като най-старо.
По
възражението за прихващане – оспорват да са налице предпоставките за този погасителен
способ, още повече, че съобразно договора, от който цедентът черпи правата си и
който е развален, предпоставя максимален срок, за който ответникът би имал
право да дири обезвреда от един месец. Оспорва преустановяването на договорната
връзка между неговия праводател и ответника да има за пряка и непосредствена
последица претендираната за настъпила вреда от ответника. Единствената пряка
последица от прекратяване действието на договора е включването на дружеството,
на основание чл.68, ал.8 ПТЕЕ, в балансиращата група на ДПИ („НЕК“ ЕАД). Всякакви
други договори, сключени от ответника са резултат от свободата на договаряне и
не представляват пряка последица от посочения факт. Не възразява съдът да
конституира като помагач на ответника цедента.
В
допълнителния отговор на допълнителната искова молба ответникът поддържа
заявената теза и излага доводи относно нея касателно това какво представлява
възражението за прихващане, сторено в процеса, относно това какво представлява
причинно следствената връзка за вредите от разваляне на договора. Поддържа
правопогасителното си възражение и искането за привличане на помагач –
посочения праводател на ищеца.
Страните
са направили своите доказателствени искания.
Съдът
е конституирал като помагач на ответника „Е.П.“ ЕООД- сега в несъстоятелност,
ЕИК ********, който не взема становище по претенциите и не прави
доказателствени искания.
По
възражението на ответника за липса на редовност на исковата молба, съдът,
приемайки същото за основателно е дал указания на ищеца да отстрани констатираните
нередовности на исковата молба.
С
молба от 01.11.2020 година ищецът пояснява, че е извършил погасяване с
платената сума от ответника в размер на 101 287,54лева, по реда на чл.76,
ал.2 ЗЗД, в следната поредност: лихва по фактура №1112/15.10.2018г., после
главница по тази фактура; лихва по фактура №1119/31.10.2018г., после главница
по тази фактура и лихва по фактура №1118/31.10.2018г., после главница по нея,
започвайки от най-старото по време задължение. В резултат на това погасяване е
налице остатък от вземане по фактура 0111881.10.2018г. в размер на
61 604,78лева и лихва за забава в размер на 6 012,29лева,
представляваща сбор от остатъка от лихва по тази фактура към
11.02.2019г.(датата на плащане) в размер на 1 311,85лева и натрупана лихва
от 12.02.2019г. до 31.05.2019г. в размер на 4 700,44лева.
С
молба вх.№ 133883/01.11.2019 година ищецът по делото „ЕСО“ ЕАД, внася следното
уточнение: размерът на главното вземане е сумата от 61 604,78лв, по
фактура № **********/31.10.2018година,а остатъкът за по същата фактура е в размер
на сумата от 1 311,85лв, към дата 11.02.2019 година, след извършено от
ответника плаща на сума от 101 287,54лв. Т.е. сумата от 62 916,63лв е
сумарна величина от посочените две суми- сбор от главница от 61 604,78лв и лихва към 11.02.2019 година (дата на
плащане) в размер на 1 311,85лв. натрупаната лихва върху непогасената
главница от 61 604,78лв по цитираната фактура за периода от 12.02.2019
година до датата на подаване на исковата молба – 31.05.2019 година, която
страната претендира е в размер на 4 700,44лв. В тази молба се твърди, че в
резултат на извършеното плащане ищецът е извършил погасяване в поредността на
чл.76, ал.2 ЗЗД, така, както е посочено в молбата.
В
срока за становище ответникът поддържа заявената теза, като сочи на съда, че
производството по делото следва да бъда прекратено, порази неизпълнени указания
на съда.
С
молба от 21.01.2020година ищецът внася следните уточнения: претендираната като
обезщетение уговорена неустойка върху главницата от 61 604,78лева, в
размер на 6 012,29лева е изчислена съгласно чл.5.2.5 от договора за
продажба на ел. енергия, сключен между цедента и ответника, съгласно който при
забава в плащанията от страна на купувача, същият дължи неустойка с
обезщетителен характер в размер на 0,07% върху неиздължената сума.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и като съвкупност,
намери за установено следното:
По
делото не се спори, а се установява и от събраните по делото доказателства, че
на 05.11.2018година е сключен договор за цесия между „Е.П.“ ЕООД, ЕИК ********,
в качество на цедент и „Е.С.О.“ ЕАД („ЕСО“ ЕАД), ЕИК ********, в качество на
цесионер.
По
силата на постигнатото съгласие, обективирано в този договор (чл.1), цедентът е
прехвърлил на цесионера свои вземания за доставка на електроенергия на „С.Б.“
ЕАД, ЕИК*******, за които са издадени следните фактури: фактура №**********/15.10.2018г.
в размер на 89 794,91лева за доставка в периода от 01.10.2018г. до
15.10.2018г.; фактура №**********/31.10.2018г. в размер на 61 604,78лева
за доставка в периода от 16.10.2018г. до 23.10.2018г.; фактура №
**********/31.10.2018г. в размер на 1 440,95лева за доставка в периода от
01.10.2018г. до 23.10.2018г.
Посочено
е, че прехвърлените вземания са възникнали въз основа на договор № Е – Б - 060/27.06.2018г., за продажба на електрическа енергия при ОУ,
сключен между „С.Б.“ ЕАД и „Е.П.“ ЕООД. Общият размер на вземанията е сумата от
152 840,64лева, а прехвърлените вземания преминават в патримониума на
цесионера, ведно с принадлежностите им, считано от подписване на това
споразумение.
Извършеното
прехвърляне на вземания е за погасяване на част от задължението на „Е.П.“ ЕООД
към „ЕСО“ ЕАД, което възлиза на 361 240,86лева, представляващо неизплатена
и дължима сума за балансираща енергия-недостиг за периода от 01.10.2018г. до
31.10.2018г., съгласно фактура №**********/31.10.2018г., по договор за балансиране.
Поето
е задължение от цедента, с разпоредбата на чл.3 от договора, да извърши
уведомяване в писмена форма на длъжника „С.Б.“ ЕАД, както и задължение към
цесионера (чл.4) да му предаде намиращите се у него документи, които
установяват вземането.
Уговорени
са предпоставки за разваляне на договора и други последици.
По
делото са представени трите фактури, описани в договора за цесия, издадени във
връзка с вземанията на цедента към ответника, както и писмо от 05.11.2018
година, изходящо от цедента, отправено до неговия длъжник и настоящ ответник, с
което го уведомява за извършеното прехвърляне на вземания. На представения
документ липсва отбелязване на датата на получаване на това уведомление по
чл.99, ал.3 и 4 ЗЗД, но по делото не е налице спор, че същото е достигнало до
адресата си.
По
делото е представен и договор № Е – Б І 060/27.06.2018година за продажба на
електрическа енергия при общи условия, по силата на който „Е.П.“ ЕООД е поело
задължение да продава активна нетна електрическа енергия на „С.Б.“ ЕАД при цена
от 77,50 лв/ МВтч, със срок на действие от 01.08.2018година до
31.07.2019година.
Съобразно
чл.5.2.3 купувачът е поел задължение да извърши плащане на дължимата сума, за
която е издадена фактура до 15-то число на месеца, след доставка, като при
забава в плащанията, страните са се съгласили, че купувачът ще дължи на
продавача неустойка с обезщетителен характер в размер на 0,07% върху
неиздължената сума за всеки ден на забава.
По
делото не е налице спор, че на 29.11.2018година ответникът, като длъжник на
настоящия ищец, изпраща до последния писмо, с което го уведомява, че на
27.11.2018година е получил уведомлението от своя стар кредитор за извършеното
прехвърляне на вземанията по трите фактури. Възразява относно размера на тези
вземания, като прави възражение за прихващане със свои вземания, основани на
договора за продажба на ел. енергия, развален, поради виновно неизпълнение на
договор от страна на продавача. Пояснява, че по силата на чл.68, ал.6 ПТЕЕ,
след развалянето на договора, е включен в балансиращата група на ДПИ, от което
търпи вреди, тъй като цената на новия доставчик на ел. енергия е значително по-
висока от тази, предложена от „Е.П.“ ЕООД. Твърди, че размерът на претърпените
вреди и тези, които ще претърпи е в размер на сумата от 193 877,23лева,
които смята да прихване от задълженията, предмет на цесията.
В
отговор на това писмо ищеца „ЕСО“ ЕАД (писмо от 06.12.2018г.) се противопоставя
да са налице предпоставките за извънсъдебно прихващане и отправя покана за
плащане до длъжника на претендираната сума от 152 840,64лева.
След
получаване на горното писмо ответникът изпраща ново до ищеца, на 10.12.2018
година, с което го уведомява, че предходното му изявление не представлява извънсъдебно
изявление за прихващане, а има за цел да спре възможността бездействието му да
се третира като съгласие с прехвърляне на вземането, съответна с погасяване на
възможността за евентуално бъдещо прихващане с вземанията му към предишния
кредитор-цедент. Сочи, че предпоставките за това бъдещо прихващане са следните:
виновно неизпълнение от страна на продавача, претърпени вреди от прекратения
договор, пряка причинно-следствена връзка между двете горни предпоставки.
Пояснява възможността прихващане да се извърши и спрямо цесионера.
На
21.01.2019 година ответникът отново изпраща писмо до ищеца, с което го
уведомява, че вземанията му за обезщетение за вреди са породени от неизпълнение
на договор, от който произтичат и прехвърлените на ищеца вземания, като при
определяне на вредите е изключен субективен елемент; при определяне на вредите
са използвани първични счетоводни документи, издавани от съответните
доставчици, които представя на ищеца с това писмо; размерът на вредите е на
стойност от 51 553,10лева, като реалното им доказване е възможно до
31.12.2018г., до която дата счита нанесените вреди за безспорни. Предлага
сключване на споразумение.
Към
писмото страната е представила четири фактури, обхващащи периода от 24.10.2018
г. до 31.12.2018г. и дебитно известие от 3011.2018г., които документи са
издадени от „НЕК“ ЕАД и „ЧЕЗ Т.Б.“ ЕАД.
Ищецът
„ЕСО“ ЕАД дава отговор на 31.01.2019г., с който отказва сключване на
споразумение, като заявява отново становище, че не са налице условия за
прихващане и отново подканя длъжника да извърши плащане на претендираната сума
от 152 840,64лева.
На
11.02.2019 година „С.Б.“ ЕАД отправя изявление до ищеца, с което признава, че
вземането на ищеца от 152 840,62лева, за което са издадени трите фактури,
е предмет на договора за цесия, за който договор длъжникът е узнал на
29.11.2018година; преустановено действие на договора за доставка на ел. енергия
с цедента, поради виновно неизпълнение от негова страна на споразумението; нови
доставчици на ел. енергия за длъжника, при цена по- висока от тази по
преустановения договор; претърпени вреди, от разлика в цената на доставяната
ел. енергия до 23.10.2018г. и разходите, направени от дружеството във връзка с
доставките и балансирането от ДПИ, в размер на 10 748,51лева и разлика в
цената на доставянето до 31.12.2018г. от „ЧЕЗ Т.Б.“ ЕАД в общ размер на
40 804,59лева- общ размер на вредите – 51 553,10лева.
Ответникът
уведомява ищеца, че погасява чрез плащане разликата между претендираното от
ищеца вземане и стойността на претърпените от ответника вреди, а именно сумата
от 101 287,54лева, като приема, че разликата до пълния размер на
претенцията му е неликвидна.
Представя
преводно нареждане от 11.02.2019година за сумата от 101 287,54лева, с
основание за плащането – „фактури „Енерджи пауър“ договор за цесия“.
По
делото е допусната и изслушана съдебно-почеркова експертиза, във връзка с
оспорване автентичността на договора за цесия, заключението по която е
изготвено от вещото лице Д.В.. Съобразно това заключение, прието по делото като
годно доказателствено средства, се установява, че подписите, положени на този
договор, принадлежат на посочените лица, които представляват двете дружества.
По
делото е допусната ССчЕ, изготвена от вещото лице А.Т., заключението от която е
прието като годно доказателствено средство, дадено компетентно и незаинтересовано.
Съобразно
основното заключение на в.л. Т., депозирано на 15.05.2020 година, вещото лице
дава заключение, че размерът на прехвърленото на ищеца взема е сума от
152 840,64лева. На 11.02.2019 година ответникът е извършил плащане в
размер на 101 287,54лева. Към тази дата неустойката за забавено плащане,
съобразно договор за продажба на ел. енергия, сключен между цедента и ответника,
е както следва: за вземане в размер на 89 794,90лева по фактура
№1112/15.10.2018г., с падеж 15.11.2019година, забавата е 88 дни и неустойката е
в размер на 5 531,37лева; за вземане в размер на 61 604,78лева, по
фактура №1118/31.10.2018г., с падеж 15.11.2018година, периодът на забава е в
размер на 88дни и неустойката е в размер на 3 794,85лева; за вземане в
размер на 1 440,94лева по фактура №1119/31.10.2018година с падеж
15.11.2018г., периодът на забава е 88 дни и неустойката е в размер на 88,
76лева. Общият размера на неустойката е сумата от 9 414,98лева за периода
от 15.11.2018г. до 11.02.2019г.
Вещото
лице е изготвило варианти на погасяване в зависимост от различна
последователност на погашението, в контекст на погасяване на неустойки и после
главници.
По
отношение на това каква е разликата в цената на доставяната ел. енергия,
сравнена с първоначалния договор за продажба на ел. енергия, сключен между цедента
и ответника, въз основа на представените от ответника фактури, вещото лице е изчислило,
че след преустановяване на този договор, ответникът е заплащал цена за
доставена ел. енергия за периода от 24.10.2018г. до 31.12.2018г., по-висока от
първоначалната в размер на сумата от 51 409,29лева.
Във
второто си заключение вещото лице Т. е изготвило заключение при вариант, при
който падежът на вземането, за което е издадена фактура 01112/15.10.2018година
е 15.10.2018г., периодът на забава е 119дни и размерът на неустойката за тази
сума е 7 479,92лева. При този вариант общият размера на вземането за
неустойка е 11 363,53лева., обхващащ период на забава от 15.10.2018г. до
11.02.2019 година.
При
погасяване в последователност първо неустойките, след което главниците, при
таза база на изчислените суми, остатък, останал непогасен от вземането на ищеца
е главница по фактура №1118/31.10.2018г. в размер на 61 604,78лева и
неустойка за периода на забава, останала като непогасена – сума от
1 311,84лева. Дължимата за периода от 11.02.2019 година неустойка до
31.05.2019г.(датата на подаване на исковата молба) е сума в размер на
4 700,44лева. При което общият размер на неустойката е сума от
6 012,28лева.
При
вариант на погасяване първо главниците, а след това неустойките, дължимата сума
по главници е в размер на 51 533,09лева, а размерът на неустойките по
трите фактури е сума от 15 297,03лева, чието формиране е обективирано в
таблица на стр.4 от заключението, долу.
Размерът
на законната лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура до датата на
плащане 11.02.2019 година е сума в размер на 4 509,33лева.
В
третото по ред заключение на вещото лице Т. е установено, че ищецът е
осчетоводил в своите регистри договорът за цесия на15.11.2018г., със счетоводна
дата 05.11.2018 година, с номер на операцията **********, осчетоводено е и
извършеното от ответника плащане.
В
дадените пред съда обяснения вещото лице Т. сочи, че осчетоводяването е
извършено правилно, допустимо и това е така, тъй като операцията се извършва
по-късно от датата на възникване на стопанската операция. Практиката е, че може
да бъде осчетоводена една операция до следващия месец, тъй като е необходимо
технологично време. Няма причина, стига първичният документ да носи дата 5-ти,
операцията да е осчетоводена със същата дата. Но извършеното осчетоводяване от
ищеца е съобразно посочената практика.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Първият
спорен по делото е въпрос е относно погасителния ефект на извършеното от
ответника на 11.02.2019 година частично плащане със сумата от
101 287,54лева.
Спорът
между страните е относно това коя алинея на чл.76 ЗЗД е приложима при
извършеното частично плащане.
Тезата
на ищеца е, че погасяването следва да се осъществи по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД,
а тезата на ответника е, че погасяването следва да се извърши по реда на чл.76,
ал.1 ЗЗД.
При
разрешаване на тази част от спора следва да се отчетат конкретните факти,
свързани с това частично плащане.
Както
е посочено и по- горе, след уведомлението до ответника-длъжник, направеното от
„стария“ кредитор на основание чл.99, ал.3 и 4 ЗЗД, между страните в настоящето
производство е разменена кореспонденция, която сочи, че ищецът-цесионер е
отправил недвусмислена покана до длъжника да извърши плащане на главниците по
трите фактури – общо сумата от 152 840,64лева. В контекст на тази покана
ответникът е направил изявление, че извършва частично плащане на претендираната
сума със сума от 101 287,54лева, а с остатъка – прави прихващане.
Въз
основа на тези изявления на страните съдът приема, че предмет на прихващането,
извършено от ответника са само сумите по главниците. Т.е. налице е действие, от
страна на ответника за плащане на главниците, което сочи на воля на тази страна
да извърши погашение на сумата по главницата, без обаче изрично да определи кое
вземане, по коя фактура погасява.
Ето
защо съдът приема, че е налице хипотеза по чл.76, ал.1 ЗЗД – наличие на няколко
еднородни задължения, в които попадат и паричните, всяко от които е главно и самостоятелно и е определено по основание и размер. Тъй като платената сума не покрива
всички главници приложение следва да намери приложение трето изречение от
цитираната норма, а именно първо да се погаси най-старото, тъй като и трите са еднакво
обременителни (и за трите вземания като последица от забавата е предвидена
възможност да се ангажира отговорността на длъжника чрез института на
неустойката, в размер на 0,07% на ден забава върху размера на неплатената
задължение). Ето защо при извършената плащане се погасява напълно вземане в
размер на 89 794,91лева, за което е издадена фактура №1112/15.10.2018г.,
тъй като това е най-старото вземане. След плащането по тази фактура, остатък от
сумата, с която длъжникът погасява е в размер на 11 492,63лв. Съгласно
цитираната норма на чл.76, ал.1 ЗЗД, тогава, когато са налице възникнали
едновременно задължения, то те се погасяват съразмерно.
Вземанията
на ищеца спрямо ответника по фактури №№1118/31.10.2018г. и 1119/31.10.2018г.
имат един и същ падеж –15.11.2018г. - т.е. те за възникнали едновременно за
ответника-длъжник, следователно се погасяват съразмерно.
При
направеното от съда изчисление за съразмерност, на основание чл.162 ГПК, след извършеното погасяване с остатъка от
сумата, платена от длъжника в размер на 11 492,63лева, по съразмерност,
остатък от вземане по фактура №1118/31.10.2028година в размер на
61 604,78лева е 50 557,12лева (61 604,78лева-11 047,66лева),
а по фактура № 119/31.10.2018г., в размер на 1 440,95лева, непогасеният остатък от вземането е в размер
на 1 178,28лева (1 440,95лева-262,67лева).
Следователно,
ищецът по фактура №118/31.10.2018година
има непогасено вземане след извършеното от ответника плащане в размер на
50 557,12лева. В този размер съдът приема за установена и поради това
основателно предявена, претенцията за главница.
Другият
спорен по делото въпрос и по претенцията за неустойка на ищеца.
Страните
по договора за продажба на ел. енергия, сключен между цедента и ответника са
уговорили като последица от забавата на длъжника, при изпълнение на уговореното
парично задължение, ангажиране на неговата имуществена отговорност, чрез
заплащане на неустойка в размер на 0,07% на ден забава, на база размера на
неизплатеното парично задължение – чл.5.2.5 от договора.
Ищецът
има право да претендира това вземане, тъй като същият е придобил вземанията,
ведно с техните принадлежности, съгласно чл.1, ал.4 от договора за цесия.
Съдът
не споделя тезата на ответника, че неустойки не се дължат, тъй като договорът
за продажба на ел. енергия е преустановил действието си. Това е така, тъй като
преустановяване действието на договора има действие за в бъдеще, защото
процесният договор е с продължаващо действие. Претендираните неустойка касаят
вземания, възникнали преди прекратяването на договора, поради което се явяват
дължими за кредитора вземания.
По
претенцията за неустойка за периода от датата на падежа – 15.11.2018г. до
датата на плащане – 11.02.2019година, тъй като плащането е забавено, то в тази
част претенцията на ищеца, която се формира на база цялото вземане от
61 604,78лева, съдът възприема заключението на вещото лице от 15.05.2020г.,
че размерът на това вземане за период на забава, който е 88 дни, при уговорена
неустойка в размер на 0,07% на ден, то размерът на вземането е сумата от
3 794,85лева. Претендираният размер от ищеца е в сумата от
1 311,85лева, която претенция следва да бъде уважена в претендирания
размер.
По отношение на
неустоечното вземане за периода от 12.02.2019година до датата на предявяване на
иска – 31.05.2020г., на основание чл.16 ГПК, съдът я изчислява на база остатъка
от дълга по фактура №118/31.10.2018година, сумата от 50 557,12лева.
Неустойка за един ден забава е резултат от умножение на 50 557,12лева х
0,07%, което дава неустойка на ден в размер на 35,39лева.
Периодът на забава е от 12.02.2019 година до датата на подаване на
исковата молба – 31.05.2019 година – общо 109 дни, според заключението на ССчЕ,
депозирано на 15.05.2020г. Следователно, дължимата неустойка за периода на
забава е сумата от 3 857,51лева, изчислена от съда на основание чл.162 ГПК, в който размер претенцията претенцията на ищеца по чл.92 ЗЗД се явява
доказана и основателно предявена.
Поради извод на съда за частична основателност на съдебно заявените
вземания от страна на ищеца, съдът е длъжен да разгледа своевременно въведеното
от ответника възражение за прихващане със сумата от 51 553,10лева. Именно
възражението за прихващане легитимира ответникът като страна в интерес от
привличане като негово помагач „стария“ Кредитор.
Тази сума представлява размер на претърпените
от ответника вреди от преустановяване на договора за продажба на ел. енергия,
сключен с цедента и е разход по заплащане на закупената от страната ел. енергия
от други доставчици, а не както твърди ответника, че са вреди, настъпили от
неизпълнение на договор за продажба на ел. енергия. Напротив, до прекратяване
на договорната връзка продавачът по сделката е бил изправна страна. Едва след
преустановяване на тази договорна връзка за ответника е възникнала необходимост
от това да сключи нов договор за продажба на ел. енергия.
Съобразно заключението на вещото лице по ССчЕ,
за периода след преустановяване действието на договора на ответника с цедента,
въз основа на представените от ответната страна фактури, вещото лице (със
заключението от 15.05.2020 година) е изчислило, че ответникът, за периода от 24.10.2018г. до 31.12.2018г., е закупил от
„НЕК“ ЕАД ел. енергия в размер на 21 396,52лева, като разликата в цената с
предходния договор е на стойност от 10 412, 06лева. За периода от
01.11.2018г. до 31.12.2018г. е закупил от „ЧЕЗ Т.Б.“ ЕАД ел. енергия на
стойност 312 948,52лева и разликата в цената, съотнесена към договора с
цедента е сума от 40 977,23лева.
Претендираното от ответника вземане е за настъпили за него вреди
от разваления договор. Т.е. вредите имат извъндоговорен характер, макар и
свързани с договора за доставка на ел.енергия.
Следва да се отбележи, че в резултата на извършеното прехвърляне
на вземания се променя кредитора, титуляр на вземането, при запазване на
първоначалното правоотношение и страните по него. Ето защо длъжникът има право
да направи възражения за прихващане със свои вземания, които произтичат от това
правоотношение и срещу новия кредитор. Това е така, тъй като възражението
произтича от същия юридически факт, както и прехвърленото вземане, независимо
дали е възникнало преди, след датата на цесията или датата на съобщението за
нея. Единственото условие е двете вземания да имат за произход един и същ
юридически факт (ЮФ). Ако договорът е развален/прекратен и от това за длъжника
произтичат вреди, вземанията за тези вреди той следва да предяви срещу стария
кредитор, а не срещу цесионера, тъй като тези вземания имат извъндоговорен
характер (вж. проф. А.К., „Облигационно право“, Пето издание, стр.501). В
настоящия случай за ответника е възникнала необходимост от сключване на договор
за доставка на ел. енергия, поради причина преустановяване на предходната
договорна връзка за доставка, като до това преустановяване на действието на
договора, доставчикът не е имал качество на неизправна страна. Ето защо
настоящият състав на съда приема, че насрещната претенция на ответника, явяваща
се правопораждащ вземането му факт е разваляне/прекратяване на договора, поради
което вземането му за вреди, под формата на претърпени загуби има
извъндоговорен характер.
Поради това, макар и своевременно направено, това възражение се
явява непротивопоставимо на новия кредитор и не следва да бъде уважено.
Само за пълнота на изложението съдът
отбелязва и следното:
Съгласно чл.68, ал.3 ПТЕЕ членовете на балансираща
група с координатор, отстранен от електроенергийния пазар, който им е и
доставчик на електрическа енергия, се причисляват в балансиращата група на
доставчика от последна инстанция, считано от датата на отстраняване, и имат
право да прехвърлят отговорността за балансиране на друг координатор считано от
следващия календарен месец.
Нормата има за цел да гарантира доставките на
ел. енергия и е приложима, ако член на
балансиращата група и лишен от възможността да му бъде доставяна ел. енергия,
при прекратен договор, а същият не е сключил своевременно друг договор за доставка
на ел. енергия. Целта е да подсигури непрекъсваема доставка на ел. енергия,
като приложимостта на нормата няма императивно естество, а се прилага
субсидиарно, при липса на сключен договор. Ето защо, доставка на ел. енергия за
ответника от ДПИ не се явява задължително и достатъчно условие за намаляване
имуществото на ответника, представляващо вреди, за които дири обезвреда. Това е
така, тъй като доставката на ел. енергия от ДПИ не е пряка и непосредствена
последица от прекратяване на договора на ответника с цедента, поради което не е
налице основание същият да има вземане за обезщетение за вреди.
При изложеното по- горе съдът обосновава
извод за неоснователност на възражението за прихващане, направено от длъжника,
поради което същото не може да доведе до намаляване на размера на вземанията на
ищеца.
Ето защо съдът приема претенциите на „ЕСО“
ЕАД за основателно предявени, поради което следва да бъдат уважени в посочените
от съда размери по- горе.
Относно доводите на ответника за наличие на относителна недействителност
на договора за цесия.
Подобни доводи могат да се излагат и „слушат“ единствено в
производствата по референтните и отменителни искове, които се предявяват в
производството по несъстоятелност на помагача „Е.П.“ ЕООД(н), поради което съдът не следва да ги
обсъжда в това производство.
По разноските.
Същите следва да се разпределят между страните на база нормата на чл.78,
ал.1 и ал.3 ГПК.
И
двете страни са направили искане за присъждане на разноски.
И
двете страни са представили списък по чл.80 ГПК.
Ищецът „ЕСО“ ЕАД претендира разноски
представляващи заплатена държавна такса от 2 704,69лева и 850лева депозити
за вещи лица, както и юристконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.
Последното съдът определя в размер на 200лева, на основание чл.25, ал.1 от
наредба за заплащане на правната помощ във връзка с чл.37 ЗПП.Следователно
общият размер на претендираните разноски е сумата от
Ответникът
„С.Б.“ ЕАД претендира разноски в общ размер на 4 078лева, представляващи
сумарна величина от заплатена адвокатско възнаграждение в размер на
3 378лева и 700лева заплатени депозити за вещо лице.
По
делото са представени доказателства за реалността на извършените от страните
разноски по делото.
Ищецът
претендира сума в общ размер на 67 617,07лв.
Съдът е
приел за доказано вземане в полза на ищеца в общ размер на 55 726,48.
Дължимият размер на ищеца от ответника разноски по делото, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, е в размер на сумата от 3 094,42лева.
Отхвърлената
част от вземането на ищеца е в размер на 11 890,59лева. Претендираният от
ответника размер на разноските е сумата от 4 078лева. Дължимият от ищеца
на ответника размер разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК, е в размер на 717,12лева.
При изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1 във връзка с
чл.99 ЗЗД, ОСЪЖДА „С.Б.“ ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***,
със съдебен адрес ***, адвокатска кантора „С. и ко“, чрез адв.Б.С., да заплати
на „Е.С.О.“, ЕАД, ЕИК ********, СЪС СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ *** сумата
от 50 557,12лева (петдесет хиляди петстотин петдесет и седем лева и
12ст.), представляваща дължим остатък по вземане, за което е издадена фактура №118/31.10.2018година, ведно
със законната лихва върху нея, начиная от 31.05.2019 година до окончателната
плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над уважения до предявения
размер от 61 604,78лева, поради неоснователността му.
ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.92 ЗЗД,
ОСЪЖДА „С.Б.“ ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, със
съдебен адрес ***, адвокатска кантора „С. и ко“, чрез адв.Б.С., да заплати на „Е.С.О.“,
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** сумата 1 311,85лева
(хиляда триста и единадесет лева и 85ст.), представляваща неустойка за периода
на забава в плащане, считано от 16.11.2018г. до 11.02.2019г. на сумата 61 604,78лева, за която е
издадена фактура №118/31.10.2018г.
ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.92 ЗЗД,
ОСЪЖДА „С.Б.“ ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, със
съдебен адрес ***, адвокатска кантора „С. и ко“, чрез адв. Б.С., да заплати на
„Е.С.О.“, ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 3 857,51лева ( три хиляди осемстотин
петдесет и седем лева и 51ст.), представляваща неустойка за периода на забава
от 12.02.2019г. до 31.05.2020г. в плащането на сумата от 50 557,12лева,
като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения до предявения размер от 4 700,44лева,
поради неоснователността му.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, „С.Б.“ ЕАД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, адвокатска кантора
„С. и ко“, чрез адв. Б.С., да заплати на „Е.С.О.“, ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 3 094,42лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Е.С.О.“,
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на „С.Б.“ ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес
на управление ***, със съдебен адрес ***, адвокатска кантора „С. и ко“, чрез
адв.Б.С., сумата от 717,12лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на помагача „Е.П.“ ЕООД(н), ЕИК ********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: