Р Е Ш Е Н И
Е
№
2423
09.10.2019
година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ІІІ-ти граждански състав
На
седемнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при
секретаря Кина Киркова
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 7759 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано е по молба на „Гаранционен Фонд България“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. ...., представляван от П.. С..
С.., против Я.С.Т. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, с която се
претендира установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2374/22.06.2018 г. по ч.гр.д. №
4684/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от сумата от
711. 60 лева - главница, дължима по договор за потребителски кредит № 0000755
от 29.03.2017 г., ведно с общи условия, договор за допълнителни услуги от
29.03.2017 г. и договор за гаранционна сделка /поръчителство/ от 29.03.2017 г.,
сумата от 23. 28 лева - възнаградителна лихва за периода от 29.03.2017 г. до
12.03.2018 г., сумата от 37.81 лева - законна лихва за периода от 07.04.2017 г.
до 12.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
подаване на заявлението – 20.06.2018г., до изплащане на вземането. Моли се и за
присъждане на направените по делото разноски.
Основанията за
дължимост на търсените суми се основават на твърдения за наличието на
облигационни правоотношения между ”Фреш Кредит” ЕООД и ответника, съгласно
сключени договор за потребителски кредит № 0000755 от 29.03.2017 г. и договор
за допълнителни услуги от 29.03.2017 г. Между ответника и ищецът е сключен
договор за гаранционна сделка /поръчителство/ от 29.03.2017 г., според който
ищецът се е задължил солидарно, при условията на поръчителство, да отговаря за
задълженията на длъжника към „Фреш Кредит“ ЕООД. По договора за кредит в полза
на длъжника е предоставена сумата от 600 лева. Сумите не са платени на падежа,
поради което „Фреш Кредит“ ЕООД е упражнил правото си на вземане към
поръчителя, като го е поканил да заплати останалата дължима сума от общо 772.69
лева. С платежно нареждане от 12.03.2018г. ”Гаранционен фонд България” ЕООД е
заплатил по банков път на ”Фреш Кредит” ЕООД сумите по кредита. Ето защо
заявителят, изпълнявайки чуждото задължение, е встъпил в правата на кредитора
”Фреш Кредит” ЕООД и сам е станал кредитор на длъжника.
Предявените искове са
с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 във
вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
По делото е постъпил
отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител
по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК адвокат Г., с който не се оспорва
съществуващото между „Фреш Кредит“ ЕООД и ответницата облигационно
правоотношение по договора за потребителски кредит и този за допълнителни
услуги. Оспорва се обаче дължимостта на уговорената възнаградителна лихва,
чиито лихвен процент бил 46. 41, като се сочи, че с нея се нарушава принципа за
справедливост, тъй като е с необосновано висок размер, който нарушава принципа
за справедливост. Излагат се и подробни доводи за недължимостта на главницата
по договора за допълнителни услуги. В крайна сметка се заявява, че договорът за
предоставяне на заема е нищожен, поради което и се моли за отхвърляне на
исковете.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и
обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2374/22.06.2018
г. по ч.гр.д. № 4684/2018 г. по описа на Бургаския районен съд е разпоредено
длъжникът - ответник да заплати на ищцовото дружество търсените в настоящото
производство суми. Длъжникът не е бил открит
по постоянния и настоящия си адрес, като не е открит и адрес по месторабота на
същия, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и
обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящето
производство.
Представен
е сключен между ответника и “Фреш Кредит“ ЕООД договор за
потребителски кредит № .../29.03.2017 г., съгласно който дружеството е
предоставило на ответника заем в размер на 600 лв., получени съгласно разписка,
подписана от кредитополучателя, която не е оспорена. Ответникът е поел
задължението за връщането му с лихвен процент от 38. 95 %, на 13 седмични
вноски от по 48. 61 лв. или общо на сумата от 631. 93 лв., в срок до 06.04.2017
г. Съгласно чл.3, ал.1, т.1 и т.2 от
договора за кредит, ответницата се е задължила в срок от 48 часа от сключването
му да предостави на заемодателя обезпечение – двама поръчителя, отговарящи на
определени критерии, или банкова гаранция. В ал. 2 е предвидено, че при
неизпълнение на това задължение ще се счита, че кредитополучателят се съгласява
и упълномощава “Фреш Кредит“ ЕООД да сключи от негово име и за
негова сметка, в т. ч. и при условията на чл. 38 от ЗЗД, договор за
поръчителство с одобрено от кредитодателя дружество-поръчител, което
да му предостави гаранционна услуга /поръчителство/ за обезпечаване на
вземанията по договора за кредит, при възнаграждение за последното от 230. 10
лева, платимо от ответника разсрочено – на равни месечни вноски.
В чл.
4 от договора, кредитополучателят се е съгласил чрез сключване на допълнителен
договор да ползва допълнителни услуги, предоставени
от кредитодателя /по Тарифа/, както и да ползва финансиране на
разсрочено плащане на възнаграждението за поръчителя по чл. 3.
На
29.03.2017 г. между ответникът и „Фреш Кредит“ ЕООД е сключен и договор за
допълнителни услуги към процесния договор за кредит, съгласно който дружеството
е предоставило на ответникът допълнителна услуга, представляваща финансиране,
разсрочване и заплащане на поръчителя на сумата, която се дължи от клиента за
възнаграждението по договор за поръчителство на кредита. Според този договор, в
полза на кредитора се дължи сума за услугата за поръчителство в общ размер от
230. 10 лева, която следва да се плати на 13 вноски по 17. 70 лева. Представен
по делото е и сключения договор за гаранционна сделка /поръчителство/ от
29.03.2017 г., сключен между „Фреш Кредит“ ЕООД като кредитор, Я.С.Т.
като длъжник и „Гаранционен фонд България“ ЕООД като поръчител, с който
поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на всички
задължения на длъжника по договора за потребителски кредит, за което е
уговорено плащането на възнаграждение в полза на поръчителя в размер от 230. 10
лева, платимо на 13 вноски по 17. 70 лева.
Според
твърденията на ищцовото дружество ответникът не е изпълнявал точно задълженията
си по договора, като по негови данни са платени до 12.03.2018 г. общо 135 лв.
След тази датата няма извършвани други плащания. Липсват твърдения и
доказателства от страна на ответника за плащането на други суми.
След
като ответникът не е плащал в срок задълженията си, от страна на кредитора „Фреш Кредит“
ЕООД е била пратена покана за плащане, с която поръчителят „Гаранционен фонд
България“ ЕООД е поканен да заплати задълженията вместо длъжника. Няма спор, че
поканата е била уважена и сумата от 772. 69 лв. е платена на кредитора от
поръчителя, което е видно и от представеното по делото платежно нареждане.
Въз
основа на така установените факти, релевантни за решаването на спора,
съдът намира:
Принципно поръчителят, суброгирайки се в
правата на кредитора, може да иска от длъжника заплащане на всички платени
суми.
Независимо
от това в случая процесният договор за кредит попада под уредбата на Закона за
потребителски кредит /ЗПК/,установяващ императивни изисквания към необходимото
съдържание на договора за потребителски кредит, с оглед неговата
действителност, като съдът има и служебно задължение да следи за спазването на
императивния материален закон. В конкретния случай съдът приема, че не са
налице изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК
- липсва погасителен план към договора, като посочените суми на стр. 1 от
договора не могат да се приемат като погасителен план, който по смисъла на
цитираните правни норми, следва да се съдържа информация за съответните
плащания и срокове за това, като следва и да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. В
случая, кредиторът единствено е посочил като абсолютни стойности лихвения
процент по заема и ГПР на заема. Липсва ясно разписана методика на формиране на
ГПР по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 48. 03%). съгласно чл. 11, ал.1, т.10 от закона ГПР
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Според § 1, т. 1 от допълнителни разпоредби на
закона "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В случая в договора за кредит не е
спазено горното изискване, като не е посочена действителната обща сума дължима
от потребителя, а е посочена сума сумата от 631. 93 лв. Не са посочени
дължимите суми за допълнителни услуги и възнаграждението по договора за
поръчителство, които съгласно горната легална дефиниция следва да бъдат част от
съдържанието на договора. Включени в съдържанието му, както изисква закона,
същите всъщност биха довели до годишен процент на разходите по договора,
значително различен от посочения такъв от 46. 41 %. Или иначе казано
възнаграждението за допълнителни услуги и това на поръчителя следва да се
отбележи, че заобикалят ограничението на чл. 19, ал. 4 от ,
който забранява годишния процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от
петкратния размер на законната лихва.
Горепосочените обстоятелства съобразно чл. 19, ал. 4 и
чл. 20 от ЗПК водят до недействителност на договора за
потребителски кредит и в тази хипотеза, съгласно чл. 23 от закона, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по
кредита.
Съгласно
чл. 138, ал. 2 от ЗЗД поръчителство може да съществува само за за действително задължение.
Независимо от това безспорно поръчителят има правен интерес да изпълни, защото
ако договорът за кредит е действителен, респективно, е възникнало задължение за
обезпечаване на кредита, той е солидарно отговорен с длъжника – чл. 141, ал. 1
от ЗЗД, т. е. имуществените му права са застрашени от бездействието на
последния да изпълни на падежа. При това и съгласно чл. 74 от ЗЗД този който е
изпълнил едно чуждо задължение, ако е имал интерес да стори това, встъпва в
правата на кредитора. Следователно ищцовото дружество встъпва в
правата на кредитора, в случая в правото му да получи чистата стойност на
кредита /чл. 23 от ЗПК/ или сумата от 465 лева - главница, останала да се
дължи след извършените частични плащания в общ от 135 лв.
При
това иска за главница следва да се уважи за сумата от 465 лв., ведно със
законната лихва за забава от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, и съответно да се отхвърли за горницата. Следва да бъдат отхвърлени и
други претенции.
При
този изход на спора и досежно разноските съдът намира следното:
Дължат
и част от направените в заповедното производство разноски в размер на 15. 04 лв.,
които съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото производство.
Следва
също така да се осъди на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът да
заплати на ищеца сумата от 165. 49 лв., съобразно уважената част от
иска.
При
това общата дължима сума за разноските от страна на ответника е в размер на 180.
53 лв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема за установено, че Я.С.Т. с ЕГН **********, постоянен и настоящ
адрес: ***, дължи на „Гаранционен Фонд България“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. ..., представляван от П.. С..
С.., част от сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 2374/22.06.2018 г. по ч.гр.д. № 4684/2018 г. по описа на Бургаския
районен съд, а именно: сумата от 465
лева - главница, дължима по договор за потребителски кредит № ... от
29.03.2017 г., ведно с общи условия, договор за допълнителни услуги от
29.03.2017 г. и договор за гаранционна сделка /поръчителство/ от 29.03.2017 г.,
ведно със законната лихва върху
горната сума от подаване на заявлението – 20.06.2018 г., до окончателното й
изплащане на вземането, като отхвърля
иска за главница над уважения размер от 465 лв. до пълния заявен размер от 711.
60 лева, ведно със законна лихва за забава върху отхвърлената част, както и исковете за възнаградителна лихва в
размер на 23. 28 лева за периода от 29.03.2017 г. до 12.03.2018 г. и за законна
лихва за периода от 07.04.2017 г. до 12.03.2018 г. в размер на 37.81 лева.
Осъжда Я.С.Т. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, да
заплати на „Гаранционен Фонд България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. ..., представляван от П.. С.. С.., сумата от 180. 53 лв. /сто и осемдесет
лева и 53 ст./ за направените по делото разноски,
от които 15. 04 лв. по ч.гр.д. № 4684/2018 г. и 165. 49 лв. по гр.д. № 7759/2018
г., двете по описа на Бургаския районен съд.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ