Р Е Ш Е Н И Е
№
21.09.2018г., град Троян
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Троянски районен съд първи
състав
на пети септември две хиляди и осемнадесета
година
в публично заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Антоанета Симеонова
При участието на секретаря Емилия Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 385 по описа на
съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.318-329 от Граждански
процесуален кодекс (ГПК) и е образувано по иск с правно основание чл.49, ал.1
от Семейния кодекс (СК).
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК, предявен от С.П.И. *** против И.И.И.
***. Към брачния иск са съединени небрачени искове по чл.53
от СК и чл.59, ал.2 от СК.
Ищцата твърди, че с ответника са
съпрузи, сключили граждански брак на 17.06.2000 година. От брака си
имали родени две деца - непълнолетните П. И.И., родена
на *** година и С.И.И., роден на *** година.
Ищцата излага, че
първоначално брачното съжителство с ответника било сравнително добро, но
постепенно с изминаване на годините отношенията между двамата започнали да се
влошават - ответникът започнал да злоупотребява с алкохол, позволявал си да й
налага физически и психически тормоз. Твърди, че няколко пъти била принудена да
напуска семейното жилище и да се връща в дома на нейните родители, но
впоследствие отново се връщала и давала шанс на брака, най-вече в интерес на
децата. Много искала и се надявала съпругът й да промени отношението си към
нея, но това не се случило.
Ищцата сочи, че с ответника живеят разделени от
началото на 2012 година, когато тя за пореден път била принудена да се върне с
децата в бащиния й дом, където тримата се намират и до сега. Предвид наложен й
физически и психически тормоз от страна на ответника в края на 2012 година, по
гр.д. № 1113 по описа на Троянския районен съд за същата година, тя потърсила
закрила и била издадена заповед за защита, с която на ответника му е вменено
задължението да се въздържа от извършване на домашно насилие над ищцата, както
и му е забранено да приближава жилището, което тя обитава.
Ищцата сочи, че бракът й с ответника
съществува само формално, същият отдавна е изчерпал изцяло своя смисъл и своето
съдържание и тя счита, че съществуването му е вредно и за двамата съпрузи, и за
децата им.
Ищцата прави искане съдът да постанови решение, с
което да прекрати брака между страните, сключен на 17.06.2000 година в град Априлци, Ловешка област, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на същия, със законните последици.
Ищцата прави искане след прекратяването на брака да
й бъде предоставено упражняването на родителските права върху непълнолетните
деца П. И.И., родена на *** година и С.И.И., роден на *** година, като ответникът бъде осъден да й
заплаща, в качеството й на майка и законна представителка на децата, по отделно
по 180 /сто и осемдесет/ лева месечна издръжка , считано от датата на
предявяване на настоящия иск до настъпване на законна причина за изменение или
за прекратяване на същата, като на бащата съдът предостави възможност за лични
контакти с децата по един подходящ
начин.
След прекратяването на брака ищцата няма претенция за
предоставяне ползването на семейното жилище в град Априлци, ******, тъй като то
е собственост на ответника, придобито от него по наследство.
След прекратяването на брака ищцата желае да възстанови
своето предбрачно фамилно име С.
При
проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е
представил писмен отговор, не е взел становище по иска и не е ангажирал
доказателства. За последиците от
неподаване на отговор и неупражняване на права ответникът е уведомен с
разпореждане от 14.05.2018г., получено лично от него.
В съдебно
заседание ищцата се явява лично и с адв.
***** от АК-Ловеч, която поддържа
предявените искове и моли същите да бъдат уважени, като прекратяването на брака да се счита по вина на ответника. Прави искане на
ищцата да бъдат присъдени направените разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.
Ответникът И.И.И.,
редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Същият
не е взел становище по предявените искове.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.49, ал.1 от СК, всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен, като съгласно ал.3 на чл. 49 от СК, съдът се
произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е
поискал това.
От
представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак от 26.11.2012г.,
издадено от Община Априлци въз основа на съставен акт за сключен граждански
брак № 0005/17.06.2000г.,
е видно, че страните по делото са сключили граждански брак на 17.06.2000г. в
гр.Априлци, обл.Ловеч.
В подкрепа на изложените
в исковата молба фактически твърдения, че съпрузите от няколко години – от
2012г. са във фактическа раздяла, ищцата е ангажирала гласни доказателства.
Разпитана е свидетелката В.П.Й.-сестра на ищцата, от показанията на която се
установява, че страните по делото от 7-8 години не живеят заедно, като са
преустановили изцяло контактите помежду си. Ответникът не търсел контакти и с
децата, за които грижи полагала изцяло ищцата, която поемала и финансовата
издръжка за отглеждането им.
Съдът изслуша
непълнолетните деца на страните в присъствие на социален работник от Дирекция
„Социално подпомагане“ гр.Троян, които заявиха, че от няколко години родителите
им не живеят заедно, грижи за тях полага изцяло тяхната майка, а баща им не
дава средства за тяхната издръжка. Само през миналата 2017г., в началото на
учебната година, той им дал еднократно по 75 лв., общо 150 лв. Те заявяват
желание да продължат да живеят с тяхната майка, която да упражнява родителските
права спрямо тях.
Изслушана по реда на чл.59, ал.6 от СК
ищцата заявява, че желае да упражнява
родителските права по отношение на родените от брака деца, тъй от фактическата
раздяла със съпруга си тя изцяло полага грижи за двете деца при отглеждането и
възпитанието на същите. Ответникът не търси контакт с децата, не изпраща
средства за издръжка. Ищцата заявява, че единствено в отглеждането на децата тя
е подпомагана от своята майка, с която живеят заедно.
По делото е представен и приет
социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Троян, от който се
установява, че децата П. и С.живеят заедно със своята майка и с бабата по
майчина линия в къща в гр.Априлци. Жилището е просторно и за всяко от децата е
подсигурено лично пространство. Майката и децата имат подкрепата на близки,
приятели и роднини. Децата са емоционално привързани към своята майка, на която
разчитат. Те осъзнават ситуацията на трайна фактическа раздяла между родителите
си.
По иска с правно основание чл. 49, ал.
1 СК:
Не се спори между
страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че в резултат
на настъпилата трайна фактическа раздяла в продължение на 6 години, съпрузите
не живеят съвместно, не обитават общо семейно жилище, нито общо домакинство,
което е в противоречие с разпоредбата на чл.15 от СК. Установи се от писмените
доказателства, че ответникът е упражнявал физическо и психическо насилие над
съпругата си, поради което е била издадена заповед за защита по образувано в Троянски
районен съд гр.д. № 1113/2012г.
От своя страна липсата на
физическа и духовна взаимност между страните са лишили от съдържание
съществуващата между тях брачна връзка и тя е престанала да изпълнява
социалната си функция. При тези обстоятелства тя е изцяло и окончателно
разстроена. Това дълбоко
разстройство е и непоправимо - то е трайно, постоянно, окончателно, без
възможност за преодоляване и без възможност за възстановяване на брачната
общност и на нормални съпружески отношения. Между съпрузите е настъпил пълен и
окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване
на брака. Показателна в това отношение е дългогодишната фактическа раздяла помежду им. Ето защо съдът намира,
че семейната общност е разкъсана по необратим и непреодолим начин и съществува
само формално, поради което в това си състояние не е полезна нито за съпрузите,
нито за обществото и бракът следва да бъде прекратен, като се допусне РАЗВОД.
С решението за допускане на развода,
съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от
съпрузите е поискал това – чл. 49, ал. 3 от СК. В конкретния случай е направено такова искане от процесуалния
представител на ищцата.
Съдът, обсъждайки събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира, че има основание да
приеме, че изключителна вина за разстройството на брака има съпруга-ответник И.И.И.. Доказано е, че същият е злоупотребявал с алкохол,
упражнявал е физическо и психическо насилие над съпругата си. С
поведението си той е проявил незачитане към личността на своята съпруга, проявил
е безотговорност към семейството си като е оставил майката сама да се справя с
отглеждането, възпитанието и издръжката на
двете деца в продължение на 6 години. С това си
поведение той не е изпълнил вменените от закона и добрите нрави задължения за
взаимно уважение, зачитане на брачния партньор като личност и
полагане на усилия за развитието и благоденствието на семейството.
По иска с правно основание чл.53 СК
На основание чл.326 във вр. чл. 322,
ал. 2 ГПК с решението по иск за развод съдът задължително се произнася и по
небрачния иск за фамилното име на съпрузите. Ищцата е заявила желание след
прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име С. От представеното
удостоверение за сключен граждански брак се установи, че именно това е
предбрачното й фамилно име, като искането за неговото възстановяване следва да
бъде уважено на основание чл. 326 ГПК вр. чл. 53 СК и съдът следва да постанови
след развода тя да възстанови предбрачното си фамилно име С.
По иска за предоставяне упражняването
на родителките права и определяне режим на лични контакти:
При произнасяне по въпроса на кого от
родителите се предоставя упражняването на родителските права, съдът изхожда
преди всичко от интересите на децата.
Съгласно чл. 59, ал. 4 СК съдът решава въпросите по чл. 59, ал. 2 СК,
след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение
към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите,
пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на
родителите, социално обкръжение и материални възможности. Така изброените
критерии са възприети и в ППВС № 1/12.11.1974г., чието задължително тълкуване е
приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от
По отношение упражняването на
родителските права върху непълнолетните деца, родени от брака на страните, съдът намира, че следва да предостави същите
на майката, като местоживеенето на децата да следва местоживеенето на майката,
което е в гр.Априлци, кв.Острец, ****** Преценката за това съдът направи, като
отчете възпитателските качества на
двамата родители, полаганите до момента грижи и отношение към децата от страна
на майката, желанието на майката и това на децата, пола и възрастта на
непълнолетните, възможността на помощ от трети лица-близки на родителите,
социално обкръжение и материални възможности.
По отношение на личните отношения
между децата и техния баща И.И.И.:
Личните отношения между детето и
родителя, при когото то няма да живее, представляват последица на постановеното
решение за допускане на развод, като съдът се произнася, изхождайки изцяло от
принципа за осигуряване най-пълноценна защита на интересите на децата.Съгласно
разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от Семейния кодекс, родителите имат равни права
и задължения, независимо дали са в брак или не. Общуването на детето с всеки от
родителите съдейства за правилното му възпитание и следователно е в негов
интерес, а не във вреда. В този смисъл са Решение № 291 от 9.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 115/2012
г., III г. о., ГК /. При
определянето режим на лични отношения на бащата с децата му съдът взе предвид,
че двете деца са непълнолетни, като П. И. е на 17 години и на 14.10.2018г. ще
навърши 18г., а С.И. е на 16 години. Предвид възрастта на децата съдът намира,
че следва да има свободен режим на лични контакти между бащата и непълнолетните
му деца, като се определи режим, съгласно който всяка първа и трета седмица от месеца в дните събота и неделя децата да посещават
баща си с преспиване в дома му,
включително и 1 /един/ месец през лятото, който месец да не съвпада с редовния платен годишен
отпуск на майката.
По
издръжката
Ищцата претендира издръжка за двете деца в размер по 180.00 лв. месечно.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на дължимата издръжка следва да бъде
определен с оглед критериите, визирани в чл.142, ал. 1 от СК - в зависимост от
нуждите на детето и възможностите на родителите. Нуждите на детето се
преценяват, като се вземе предвид възрастта му, здравословното му състояние,
разходите за облекло и храна, както и разходи по обучението му.
Понастоящем детето П. е на 17 години,
след месец ще навърши пълнолетие. Тя е
ученичка в 12 клас в НУПИ ****** Детето С.е на 16 години, ученик в 10 клас във
Ветеринарно училище гр.Ловеч, където живее на общежитие. Съдът, като взе
предвид възрастта на децата, намира,
че това е възраст на интензивно
физическо и психическо израстване, при която разходите за
учебни пособия и уроци, пълноценна и разнообразна храна, облекло и обувки, е несъмнено най-висока.
Освен тези неотложни и жизнено
необходими разходи, са необходими и допълнителни за свободното време на децата, като следва да се отчете, че на П.
й предстои завършване на училище, абитуриентски бал и кандидатстване.
По отношение на здравословното състояние на децата
не се твърди и не са събрани доказателства те да имат трайни или хронични
заболявания, които да изискват ежемесечно отделяне на средства.
Възможността на родителите
винаги е обективна и конкретна и се определя от доходите, имуществото и
квалификацията на задълженото лице. В производството са установени
доходите само на майката-275.60лв. По
отношение доходите на бащата не са събрани доказателства, но следва да се
отчете, че той е в трудоспособна възраст и не е ангажиран с прякото отглеждане
на двете деца. Дължимият размер издръжка от бащата следва да бъде съобразен и
с разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК,
която определя минималния размер на
дължимата издръжка като ¼ от минималната работна заплата за страната, която от 01.01.2018г. е
510.00лв., приета с ПМС № 316/20.12.2017г.
Съдът, като съобрази представените
писмени доказателства и гореизложените обстоятелства, счита, че майката не е в
състояние сама да осигурява всички необходими средства за храна, облекло,
учебни пособия и допълнителни платени учебни часове /частни уроци/, както и
културни развлечения на двете деца.
Като изходи от нуждите на двете
непълнолетни деца и възможностите на родителите му, като съобрази изложеното в
социалния доклад, съдът намира, че за задоволяване на месечните потребности на всяко
от децата са необходими около 280 лева месечно, от които по-малък дял в размер
на 100 лева, следва да се поеме от майката, която полага непосредствените грижи
за децата, а бащата следва да осигури разликата от 180 лева за всяко едно от
децата.
С оглед изложеното съдът намира, че
следва да определи издръжка, дължима от ответника за детето П. И. и детето С.И.
в размер от 180.00 лева месечно за всяко едно от тях, считано от подаване на
исковата молба – 08.05.2018г. до настъпване на законоустановена причина за
изменение или прекратяване на издръжката. Ответникът следва да заплати 4%
държавна такса върху тригодишните платежи на издръжката по чл.143, ал.2 от СК в
размер на 518.40 лева.
По разноските:
Ищцата претендира присъждане на разноските, реализирани
в настоящето производство съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. При този изход на делото разноските
по делото следва да се възложат на виновния съпруг, който в случая е ответника,
на основание чл. 329,
ал.1, изр.1 от ГПК . По отношение на окончателния
размер на таксата по развода ответникът следва да заплати в полза на Държавата,
по бюджета на съдебната власт, по сметка на Троянски районен съд, окончателна държавна
такса по иска за развод в размер на 25.00 лв.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 49, ал.1 от СК,
чл.53 и чл.59, ал.2 от СК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
с развод гражданският брак между И.И.И., ЕГН **********,
с адрес: *** и С.П.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сключен на 17.06.2000г. в
гр.Априлци, обл.Ловеч, за който е съставен
акт за сключен граждански брак № 0005 от 17.06.2000г. от Община Априлци, КАТО
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ОБЯВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака има съпруга И.И.И., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА
на основание чл.53 от СК след развода съпругата С.П.И.,
ЕГН ********** да ВЪЗСТАНОВИ предбрачното
си фамилно име С.
ПОСТАНОВЯВА РОДИТЕЛСКИТЕ
ПРАВА върху
родените от брака деца П. И.И., ЕГН **********,
родена на ***г. и С.И.И., ЕГН**********, роден на ***г., в бъдеще да се упражняват от тяхата майка С.П.И., като МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на децата П. И.И. и С.И.И. да следва местоживеенето на майката, което е в гр.Априлци,
обл.Ловеч, ******
ОПРЕДЕЛЯ свободен режим на лични контакти
между бащата и непълнолетните му деца, като всяка първа и трета седмица от месеца в дните събота и неделя децата да посещават
баща си с преспиване в дома му,
включително и 1 /един/ месец през лятото, който месец да не съвпада с редовния платен годишен
отпуск на майката.
ОСЪЖДА И.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплаща на
непълнолетните си деца П. И.И., ЕГН **********, родена на ***г. и С.И.И., ЕГН**********, роден на ***г, действащи
лично и със съгласието на своя родител С.П.И., ЕГН **********, по 180.00 / сто
и осемдесет/ лв. месечна издръжка за всяко едно от децата, считано от
08.05.2018г. за в бъдеще до настъпване на законна причина за нейното изменение
или прекратяване.
ОСЪЖДА И.И.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка Районен съд гр.Троян, държавна такса в размер на 518.40 /петстотин и осемнадесет лева и 40ст./ лева, представляваща 4 % върху тригодишните платежи на издръжката за двете деца и сума в размер на 25.00 лв. (двадесет и пет лева) – окончателна държавна такса по развода.
ОСЪЖДА на основание чл.329, ал.1, изр.1 от ГПК И.И.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на С.П.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 625.00 / шестотин двадесет и пет/ лева, представляваща
разноски в настоящето производство съгласно списък по чл.80 ГПК.
Решението може да
се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: