№ 618
гр. Варна, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Весела Гълъбова
Членове:Мирела Огн. Кацарска
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. ПеТ.а
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20253100500469 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 5006/17.01.2025г., подадена от Р.
П. Ч., ЕГН **********, срещу решение № 4687/25.12.2024г., постановено по
гр.д. № 5968/2024г. по описа на РС-Варна, 20 състав, с коeто e изменен
определения с Решение № 508/25.02.2009 г. по гр.д. № 3299/2008 г. на ВРС
режим на лични отношения на бащата Т. Г. Г., ЕГН ********** с детето П. Т.
Г., ЕГН **********, както следва: през първите два месеца от влизане в сила
на решението, контактите да се осъществяват в Комплекс за социални услуги
„Аспарухово“ при Фондация „Владиславово“ без присъствието на майката, в
присъствието на социален работник и/или психолог, определени от
Управителя на КСУ или посочено от него лице, всяка четна сряда от месеца от
17:30 ч. до 18:30 ч. и всяка нечетна събота от месеца от 11:00 ч. до 12:00 ч.;
след изтичане на първите два месеца от влизане в сила на решението,
контактите да са всяка четна събота и неделя от месеца от 10:00 ч. до 16:00 ч.,
без преспиване; след изтичане на четири месеца от влизане в сила на
1
решението, контактите да са всяка четна събота и неделя от месеца от 10:00 ч.
в събота до 17:00 ч. в неделя, с преспиване, за Коледните празници на 2025 г.
от 17:30 ч. на 24.12.2025 г. до 11:00 ч. на 28.12.2025 г. и два пъти по десет дни
с преспиване през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
При всички случаи бащата ще взима и връща детето от и в дома на майката
или от и в училище, на основание чл. 59, ал.9 вр. чл. 127, ал.2 от СК.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на постановеното решение, без да се излагат конкретни
съображения. Моли решението да бъде отменено изцяло. В допълнение към
същата въззивницата сочи, че исковата молба е подадена, след като е подадена
искова молба за увеличаване издръжката на детето. Излага, че детето е
заявило пред съда, че не е виждало баща си от 2022г., който не е правил опит
да се свърже с него, както и че не желае да вижда баща си, дори да го потърси.
Счита, че синът й е достатъчно голям да взема сам решения дали и колко
често да се вижда с баща си.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил оТ.ор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Т. Г. Г., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като
неоснователна. Твърди, че към подаване на исковата молба за изменение в
режима на личен контакт не е получил тази за увеличаване на издръжката.
Счита, че над детето са приложени психологически похвати, за да говори пред
съда така, както желае майката. Моли жалбата да бъде оставена без уважение,
както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
2
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на Т. Г.
Г., ЕГН ********** срещу Р. П. Ч., ЕГН **********, с която е предявен иск по
чл.59, ал.9 от СК, с която се иска изменение на постановения с Решение №
508/25.02.2009 г. по гр.д. № 3299/2008 г. по описа на РС-Варна режим на личен
контакт между бащата Т. Г. Г., ЕГН ********** и детето П. Т. Г., ЕГН
**********, като е посочен подробен режим.
В исковата молба са изложени твърдения, че с решение №
508/25.02.2009 г. по гр.д. № 3299/2008 г. на ВРС е прекратен брака между
страните, като родителските права по отношение на роденото от брака дете П.
Т. Г. са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични
отношения с детето, всяка първа и трета седмица от месеца във вторник и
сряда от 10:00 часа до 18:00 часа на деня без преспиване, в присъствието на
майката до навършване на три години от детето и един месец през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск. Излага, че до 2022 г. режимът не
се изпълнявал съобразно решението, а синът му пребивавал при него по две
седмици, като нямало ограничаване от страна на майката. От 2022 г. майката
започнала да принуждава детето да не се вижда с баща си съгласно режима по
решението, което налагало да се виждат тайно пред училището му -
Професионална гимназия по компютърно моделиране и компютърни системи.
Ищецът сочи, че двамата с детето имат нужда от пълноценни отношения, но
детето изпитва страх от майка си. Поддържа, че момчето вече е 9 клас, а по
време на развода е бил само на година, поради което има нужда от повече
време с баща си, така както са общували преди изостряне на отношенията с
майката. Излага, че ответницата вместо детето, но от негово име, изпратила
телеграма до местоработата на ищеца, че иска увеличение на издръжката на
600 лева, като в противен случай ще заведе дело.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен оТ.ор на исковата молба от
ответницата Р. П. Ч., ЕГН **********, с който искът се оспорва като
неоснователен. Оспорва изложените от ищеца обстоятелства, обосноваващи
искането за изменение на определения му режим на лични отношения с детето
3
П.. Излага, че винаги е поощрявала максимално дългото общуване между
двамата до рождения ден на ищеца на 13.07.2022 г., когато ответникът грозно
напсувал детето и майката, поради молба на сина на тържеството да не
присъства определено лице. Ответницата сочи, че тази постъпка на ищеца се
отразила изключително негативно върху психиката на детето, което я
преживяло тежко и след нея се отчуждило от ищеца и не искало да общува с
него. Поддържа, че няма влияние върху поведението на сина си, който сам
преценява желае ли и колко често иска да общува с баща си. От тогава и
ищецът престанал да търси контакт с детето, като оспорва двамата да общуват
тайно.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
С Решение № 508/25.02.2009 г. по гр.д. № 3299/2008 г. по описа на РС-
Варна, съдът е одобрил постигнатото между Р. П. Ч. и Т. Г. Г. споразумение,
по силата на което бракът им е прекратен, родителските права по отношение
на роденото от брака дете П. Т. Г. са предоставени на майката, на бащата е
определен следния режим на лични отношения с детето: всяка първа и трета
седмица от месеца във вторник и сряда от 10:00 ч. до 18:00 ч. на деня, без
преспиване, като същият се осъществява в присъствието на майката до
навършване на три години на детето и един месец през лятото, когато майката
не е в платен годишен отпуск, както и бащата е осъден да заплаща издръжка
на детето от 80 лева месечно.
С решение № 948/21.03.2023 г. по гр.д. № 11566/2022 г. по описа на РС-
Варна, издръжката на детето е увеличена от 80 лева на 500 лева.
Представено от ищеца е съобщение до Т. Г. Г., изпратено по телепоща на
03.04.2024 г., подписано от детето П. Т. Г., с със съгласието на майката Р. Ч., с
което е поискано бащата да заплаща издръжка в размер от 600 лева, като в
случай, че не стори това ще бъде заведено дело по чл.150 от СК.
Приет по делото е социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално
подпомагане“ – Варна, съгласно който родителите на детето П. са се
разделили, когато той е бил в много ниска възраст. От тогава основните грижи
по отглеждането му се полагат от майката. След раздялата между родителите
детето е имало контакти с баща си, но не може да се установи с каква честота,
4
тъй като подадената от двамата родители информация е противоречива.
Майката е твърдяла пред социалните работници, че контактите между бащата
и детето са били редки, а бащата е изложил, че също е участвал в
обгрижването на сина им. В социалния доклад се сочи че родителите не са
успели да съхранят толерантни взаимоотношения помежду си, като се
обвиняват взаимно за настоящата ситуация. Майката отправя обвинения, че
бащата дава неподходящ пример на сина си и не го търси активно, а бащата
посочва, че майката манипулира детето и го отчуждава, поради което то се
притеснява да се среща с баща си. Заключава се, че в интерес на детето е
родителите да направят всичко възможно да положат усилия за изграждане на
диалогични и толерантни отношения помежду си.
По реда на чл.15 от Закона за закрила на детето е изслушано детето П..
Момчето споделя, че няма контакт с баща си от 2022 г. и от тогава не го е
виждало изобщо. Сочи, че двамата имали проблем през м. юли, когато П.
помолил баща си за пари извън издръжката, приблизително за 150 лева, които
му трябвали за дрехи, но баща му отказал. Излага още, че за рождения си ден
помолил баща си да не кани мъж с имена Жечо Жечев, който бил в ареста. От
това баща му много се запалил и напсувал него и майка му, като казал „ще
вземеш ли ти да си ебеш майката и да кажеш на онзи боклук също да си ебе
майката“, след което затворил телефона. Детето сочи, че този човек му е
неприятен и за това помолил баща си да не го кани, защото често когато баща
му го водил на банкети и го е виждал как се напива, употребява вещества и
изкарва оръжия на масата. П. сочи, че баща му не го е псувал друг път, но
когато майка му или баба му не са имали възможност да го гледат и са го
оставяли при баща му, той го е возил пиян, понякога му е удрял шамар, дори
непредизвикано. Твърди, че е спал по хижи и банкети и на следващия ден
баща му направо го е водил на училище. Излага, че двамата започнали да имат
контакти, когато станал на осем години, като до тогава се виждали два пъти.
Сочи, че баща му го е водил на лов, но не са ходили на почивка, като само
веднъж са ходили плаж. Детето споделя още, че баща му не е правил опит да
се свърже с него, въпреки че му имал телефона, като не му е звънял и за
рождения ден. Веднъж през м. април дошъл до училище за да го види, но П.
му казал да се маха. Твърди, че март месец са пуснали молбата за издръжката
/преди опита да се видят/. П. счита, че ако баща му е искал да се свърже с него
е щял да го направи, а не да завежда дело. Детето излага, че има батко на име
5
Б., който е на 35 г., като от няколко месеца не си комуникират. Излага, че два
пъти е ходил при него в гр. Девин. Поддържа, че не е говорил с майка си за
взаимоотношенията с баща си и буквално до сега не е споделял това на никой,
нито в семейството, нито с приятели. Сочи, че след случая от 2022 г. майка му
не го е насърчавала да поддържа контакт с баща си, защото сам имал глава на
раменете. Твърди, че майка му не му е казвала да се обажда на баща си, а
темата е табу. Сочи, че само веднъж е виждал баба си по бащина линия.
Споделя, че не иска да се вижда с баща си. Момчето сочи, че очаква баща му
да направи първата стъпка и че той не му не му дава никакъв пример в живота,
като прави такива неща и затова няма смисъл да се вижда с него. Заявява, че
дори сега баща му да го потърси, няма да се види с него.
По делото пред първоинстанционния съд са ангажирали гласни
доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели на страната на
ищеца – Г.К. и П.Д.. Съгласно показанията им Т. Г. и детето П. са били в много
добри отношения, включително родителите помежду си са имали добра
комуникация. Детето идвало на работа при баща си, а той го водел на
различни мероприятия, вземал го със себе си на лов, стараел се да му помага с
учението. От около две години бащата и детето не се срещали. Показанията на
свидетелите се кредитират от съда като дадени от безпристрастни лица,
еднопосочни и без противоречия с останалия събран по делото доказателствен
материал.
Пред въззивната инстанция е разпитан и един свидетел на страната на
въззивницата /ответник в първоинстанционното дело/ - М.З.. Показанията на
същата са общи и абсолютно неинформативни. Същата не може да посочи
някакви конкретни данни за отношенията между бащата и детето, като излага
свои принципни виждания.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.59, ал.9 от СК.
Въззивната жалба е бланкетна, като конкретни основания са наведени
извън срока за подаването й. Въпреки това, доколкото в производството се
засяга интереса на дете, съдът намира, че следва и служебно да разгледа
правилността на обжалваното решение.
Въпросът, който подлежи на разглеждане в производството и който е
6
предмет и на въззивното обжалване, е дали след предходното решение са
настъпили такива съществени обстоятелства, които съобразно интереса на
детето налагат промяна в режима на лични контакти между бащата и детето.
Доказателствената тежест за доказване наличието на такива обстоятелства е за
ищеца.
Установи се по делото, че страните са родители на детето П., като
родителските права съобразно съдебното решение от 25.02.2009 г., с което е
утвърдено споразумение между страните, са предоставени на майката с
определен режим на лични контакти с бащата. Предвидените срещи на бащата
с детето са в дните вторник и сряда. Същите са били подходящи към
определяне на режима, когато детето е било на 1 година, но не и към
настоящия момент, когато П. вече е на 17 години, в гимназиална възраст.
Не е спорно по делото, а и се установи от свидетелските показания и от
споделеното от детето при изслушването му, че след раздялата на родителите
между бащата и детето П. са осъществявани срещи без съобразяване на
конкретния предвиден от съда режим, като след навършване на 8-годишна
възраст на детето са били регулярни. Не е установено с категоричност каква е
била продължителността на тези контакти, още по-малко да е имало такива за
периоди от две седмици, каквито твърдения са наведени в исковата молба. Все
пак форма на разбирателство между страните е имало, като същото е
продължило до 2022г., когато е настъпило влошаване в отношенията между
бащата от една страна, и майката и детето от друга, като от този момент личен
контакт не е провеждан.
Става ясно от изслушването на детето П., че момчето е засегнато от
обида, която баща му е отправил към него и майка му, както и от
обстоятелството, че не го е търсил в продължение на няколко години, поради
което понастоящем не желае да се вижда с баща си.
Действително П. е почти пълнолетен и дори и да бъде определен режим
на лични контакти само след няколко месеца същият няма да се прилага.
Въпреки това, важно е да се отбележи, че отношенията родител-дете не
приключват с навършването на 18-годишна възраст. И след този момент П. ще
има нужда и от двамата си родители, при това не само за помощ при
осигуряване на физическото му благосъстояние. Няма данни за намален
родителски капацитет на бащата до степен, в която е препоръчително
7
отсъствието му от живота на детето. Причината за липса на формирана силна
емоционална връзка е ранната раздяла на родителите, както и сравнително
късното по-трайно, но и епизодично присъствие на бащата в живота му. В
допълнение конфликтната ситуация, описана от детето при изслушването му,
е сложила край на отношенията им. Разбираема е дълбоката обида, на която
първоинстанционният съд така резонно е обърнал внимание. Действително П.
е в тийнейджърска възраст, с единствена дълбока и сигурна емоционална
връзка на привързаност към своята майка. Чувството на напрежение и
недоволство у детето очевидно е довело активиране на защитни механизми,
като отказ от взаимодействие и общуване. Това обстоятелство е необходимо
да бъде съобразено от бащата, който ако се стреми към пълноценни
отношения със сина си, следва да отчита емоционалното му състояние и да
проявява уважение към него и другия родител. Също така бащата следва да
бъде активен в желанието си да контактува с детето, а не да се отдръпва и да
демонстрира обида от своя страна. Същевременно майката, независимо от
влошените отношения с бившия й съпруг, също следва да положи усилия за
възстановяване на връзката на дете-баща в името на интереса на детето.
Наличният траен конфликт с бащата, би могъл да бъде преодолян при активни
и взаимни действия на родителите, които следва да надмогнат личните си
противоречия, както и с подкрепата на специалисти.
По гореизложените съображения, съдът намира, че е налице съществено
и трайно изменение в обстоятелствата след постановяване на предходното
съдебно решение, което налага определяне на нов режим на лични контакти,
който да се развива поетапно. С оглед прекъсната връзка баща-дете за
продължителен период от време и ясно изразеното нежелание на детето да
контактува с баща си, настоящият състав изцяло споделя изводите на
районния съд по отношение на подходящия режим на лични контакти, а
именно: през първите два месеца от влизане в сила на решението, контактите
да се осъществяват в Комплекс за социални услуги „Аспарухово“ при
Фондация „Владиславово“ без присъствието на майката, в присъствието на
социален работник и/или психолог, определени от Управителя на КСУ или
посочено от него лице, всяка четна сряда от месеца от 17:30 ч. до 18:30 ч. и
всяка нечетна събота от месеца от 11:00 ч. до 12:00 ч.; след изтичане на
първите два месеца от влизане в сила на решението, контактите да са всяка
четна събота и неделя от месеца от 10:00 ч. до 16:00 ч., без преспиване; след
8
изтичане на четири месеца от влизане в сила на решението, контактите да са
всяка четна събота и неделя от месеца от 10:00 ч. в събота до 17:00 ч. в неделя,
с преспиване, за Коледните празници на 2025 г. от 17:30 ч. на 24.12.2025 г. до
11:00 ч. на 28.12.2025 г. и два пъти по десет дни с преспиване през лятото,
когато майката не ползва платен годишен отпуск. Посоченият режим ще
спомогне за постепенното възстановяване на връзката баща-дете и ще даде
възможност за възобновяване на взаимното им доверие, което е от съществено
значение за израстването на детето П. като зрял човек.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и
представените доказателства, и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, въззивникът следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените в настоящото
производство разноски. В представения списък по чл.80 от ГПК са посочени и
разноските в първата инстанция, които са претендирани, но не са присъдени с
обжалваното решение. Ищецът /въззиваем в настоящото производство/ е
следвало да подаде молба по чл.248 от ГПК за допълване на решението в
частта за разноските, като същите не могат да бъдат претендирани пред
въззивната инстанция. В списъка са посочени и разноски в размер на 15 лева
за държавна такса за настоящото производство, каквито не са направени, с
оглед на което не следва да се присъждат. Дължими се явяват единствено
разноските за платено адвокатско възнаграждение. Видно от представения
договор за правна защита и съдействие, приложен към оТ.ора на въззивната
жалба, въззиваемият е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1000
лева. Същевременно в списъка е посочено, че се претендират 700 лева за
адвокатско възнаграждение, предвид което следва да бъдат присъдени именно
поисканите 700 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4687/25.12.2024г., постановено по гр.д. №
5968/2024г. по описа на РС-Варна, 20 състав.
ОСЪЖДА Р. П. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. "Бяла Мура"
9
№ 16, ап.9 да заплати на Т. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, община
Варна ул. „Жул Верн“ № 19 сумата от 700 лева, представляваща направени
във въззивното производство разноски за платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10