Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Бургас, № 2301 / 06.12.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в открито заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар
М.Вълчева, като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. № 1342 по
описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.215 от ЗУТ.
Жалбоподателят
„Сандра Трейд Ди” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ж.к.“Зорница“, бл. 77, вх.1, ет.7, представлявано от управителя Г.Пулев, подадена
чрез представител по пълномощие адвокат М.О., е оспорил отказ за поставяне на
преместваем обект № 26-00-722/29.05.2018г. на директора на ДЦАУ „Изгрев” при
община Бургас, с който на жалбоподателят е отказано издаване на такова
разрешение за преместваем обект – павилион от 16 кв.м, находящ се в ж.к.“Зорница“,
на позиция № 25 от схемата за преместваемите обекти, предназначен за търговия с
цигари, алкохол и пакетирани стоки. С жалбата е оспорено и решение за поставяне
на преместваем обект № 26 -00-627/1/29.05.2018г. издадено от същия орган, с
което на „Фрателли 88” ЕООД гр.Бургас, ЕИК ********* е разрешено поставянето на
преместваем обект – павилион с площ от 16 кв.м на общински терен – публична
общинска собственост в ж.к. Зорница, на позиция № 25 от схемата за
преместваемите обекти, предназначен за продажба на кафе, закуски, цигари и алкохол.
Жалбоподателят твърди, че оспорените административни актове са
незаконосъобразни и иска да бъдат отменени.
В
съдебно заседание, чрез представител по пълномощие поддържа жалбата и пледира
за отмяна на атакуваните актове.
Ответникът,
чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата, счита, че тя е недопустима по
отношение разрешението за поставяне на преместваем обект, тъй като то има друг
адресат и не засяга права и законни интереси на жалбоподателя. Относно
оспорения отказ – счита, че жалбата е неоснователна.
Заинтересованата
страна „Фрателли 88” ЕООД, редовно призован, не изпраща представител и не
изразява становище.
ФАКТИ:
Както
жалбоподателят, така и заинтересованата страна са участвали едновременно в
процедура, проведена от административния орган за издаване на разрешение за
поставяне на преместваем обект по отношение на един и същ обект, заемащ една и
съща позиция в схемата на преместваемите обекти.
Заинтересованата
страна „Фрателли 88” ЕООД е подала заявление за издаване на такова разрешение
на 01.11.2017г. (л.142), с което е поискала да й бъде разрешено поставянето на
преместваем обект павилион с площ 16 кв.м за срок от 01.01.2018г. до
31.12.2020г., заемащ позиция № 10 от схемата на преместваемите обекти.
Жалбоподателят
е подал заявление, с което е поискал издаване на разрешение за поставяне на
преместваем обект – павилион с площ от 16 кв.м за срок от 01.01.2018г. до
31.12.2018г., като не е посочил позицията от схемата, но е описал мястото по
следния начин – „гр. Бургас, спирката на УМБАЛ, до бл.2”.
Комисия,
определена от кмета на Община Бургас, на 10.05.2018г. е провела заседание,
отразено в протокол № 7, в което по т.8 от дневния ред е разгледала постъпилите
заявления за издаване на разрешения за поставяне на преместваем обект по чл. 56
от ЗУТ в ЦАУ „Изгрев” и е взела решение, според което е уважила заявлението на
„Фрателли 88” ЕООД за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект
за позиция № 25, но за срок от една година (вместо поисканите три), считано от
01.06.2018г. Със същото решение комисията е приела, че жалбоподателят е подал
заявление, което е извън срока предвиден в чл. 5, ал.4 от Наредбата и е
отказала издаване на разрешение за позиция № 25 от схемата.
Въз
основа на решението на комисията административният орган е издал двата
обжалвани акта.
Жалбоподателят
е притежавал разрешение № І зона – 001162/23.01.2017г. за поставяне на
преместваем обект на позиция № 10, представляващ павилион от 16 кв.м за
продажба на кафе и закуски за срок от 01.01.2017г. до 31.12.2017г.
Отказът
да му бъде издадено разрешение за поставяне на преместваем обект е получено от
жалбоподателя на 29.05.2018г. (л.24).
Жалбата
сезирала съда е подадена на 31.05.2018г. съгласно входящия номер на
Административен съд Бургас, отбелязан върху нея.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
По
отношение на отказа за поставяне на преместваем обект жалбата е процесуално
допустима, като подадена в срок от надлежно легитимирано лице - адресат на акта.
Съдът
счита, че жалбата е допустима и относно оспореното с нея решение за поставяне
на преместваем обект, издадено на заинтересованата страна „Фрателли 88” ЕООД,
защото жалбоподателят и заинтересованата страна на практика са участвали в една
и съща процедура и са поискали издаването на разрешение за поставяне на
преместваем обект за една и съща позиция от схемата за преместваемите обекти.
След като двете лица са участвали за издаване на разрешение за поставяне на
преместваем обект по отношение на един и същ обект и за периоди, които се
застъпват, следва да се приеме, че те са участвали в състезателна процедура
относно този обект по едно и също време. За това загубилият по аналогия с
тръжните и конкурсни процедури има правен интерес да оспорва административния
акт, с който органът е определил кое лице ще получи разрешение за поставяне на
преместваем обект за позицията, за която са се състезавали повече от едно лица.
Оспорване само на отказа за издаване на разрешение за поставяне на преместваем
обект практически е безсмислено, след като дори да бъде обявен за
незаконосъобразен този отказ, не може да се проведе нова законосъобразна
процедура за същия обект – преместваем обект на позиция № 25, тъй като за него
има издадено разрешение на друго лице.
За
това съдът приема, че жалбоподателят притежава надлежна процесуална легитимация
да оспорва и разрешението за поставяне на преместваем обект на „Фрателли 88”
ЕООД, въпреки че формално „Сандра Трейд Ди” ООД не е адресат на това
разрешение.
Обжалваните
административни актове са издадени от компетентен орган. Съгласно чл.56, ал.2
от ЗУТ за обектите по ал.1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен
с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на
схема, одобрена от главния архитект на общината.
Според
чл.8, ал.2, предл. второ от Наредбата за преместваемите обекти за търговски и
други обслужващи дейности и елементите на гражданското обзавеждане на
територията на община Бургас (Наредбата), директорът на Дирекция „Център за
административни услуги” при Община Бургас е компетентен да се произнесе с
решение, с което да уважи или да откаже издаването на разрешения за поставяне
на преместваем обект.
В
процесния случай както отказа, така и разрешението за поставяне са издадени от
директора на Дирекция „Център за административни услуги Изгрев” при Община
Бургас.
Отказът
и разрешението са издадени в предвидената от закона писмена форма. Съдържат
мотиви – фактически и правни основания за издаването. Спазена е процедурата
регламентирана в Наредбата, според която преди да се произнесе административния
орган подадените заявления се разглеждат от нарочно съставена комисия от 11
члена, от които осем са избрани от Общински съвет и трима от общинската
администрация, определени от кмета. Решението на комисията в конкретния случай
е отразена в протокол № 7/10.05.2018г. Въз основа на това решение, административният
орган е постановил обжалвания отказ по отношение на жалбоподателя и е издал
разрешение за поставяне на преместваем обект на същата позиция по отношение на
другия кандидат.
По
делото от представената схема за разполагане на преместваеми обекти за 2016г. и
от ситуационен план на временни преместваеми обекти, одобрен през м. ноември
2017г. се установява, че обект на позиция № 10 в схемата за 2016 година, като
местоположение е идентичен с обект на позиция № 25 в схемата одобрена м.ноември
2017г.
Спорът
по делото е правен и се свежда до това дали срокът, регламентиран в чл.5, ал.4
от Наредбата е преклузивен, както и дали нормата, съдържаща се в този член, се
отнася за конкретния случай, доколкото в нея кръгът на засегнатите е очертан
чрез термина „годишни обекти”, а при дефинирането на видовете разрешения за
поставяне според срока им такъв вид не е посочен.
Съгласно
чл.5, ал.4 от Наредбата в редакцията към датата на подаване на заявлението от
жалбоподателя (04.12.2017г.) заявленията за издаване на разрешения за поставяне
на годишни обекти и прилежащите към тях обекти по чл. 2, ал.2, т.2 от
Наредбата, на които договорите изтичат към 31.12. на текущата година, се
подават от първо до трийсето число на предходния месец. Изречение първо не се
прилага за позиции, на които не е изтекъл договора, но наемателят се е отказал
да ползва обекта.
Вярно
е, че законодателната техника на общинския съвет като нормотворец не е
прецизна, защото понятието „годишни обекти” следва да бъде обвързано с чл.2,
ал.1 от същата Наредба, където са дефинирани видовете разрешения за поставяне
на преместваеми обекти според срока на тяхната валидност.
Според
съда в процесния случай тази норма касае така наречените в чл.2, ал.1, т.1
целогодишни разрешения, които могат да са със срок до 3, респ. до 5 години,
т.е. могат да са и за една година или годишни.
Жалбоподателят
е разполагал с разрешение за поставяне на преместваем обект, което е било за
срок от една календарна година – 01.01.2017г. – 31.12.2017г. и е изтичало.
Именно тази хипотеза е имал предвид общинският съвет, когато е приел въпросната
норма и в нея е предвидил, че разрешенията, които изтичат до 31.12. на
съответната година, както в случая това е 2017г., заявление за издаване на ново
разрешение за друг период следва да се подаде от 01 до 30 ноември 2017г.
Фактите сочат за типичния случай, визиран в първото изречение на чл.5, ал.4 от
Наредбата, за това жалбоподателят действително е подал заявлението си след
изтичането на срока. Този срок е преклузивен.
Необосновано
е твърдението на жалбоподателя, че в Наредбата подаването на заявления за
издаване на разрешения за поставяне на преместваем обект за срок над една
година не е ограничено със срок.
При
анализ на шестте алинеи на чл.5 от Наредбата се установява, че в първа алинея
са регламентирани необходимите документи изискуеми при заявяване на желание за
издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект. Определена е и
формата на разрешението, мястото на подаване на документите.
Във
втората алинея са регламентирани хипотезите, при които лицата подават заявление
за издаване на разрешение за поставяне на кратковременни обекти, които по
смисъла на чл.2, ал.1, т.2 от Наредбата са обекти, разположени по схема, която
се одобрява във връзка с провеждането на градски празници, чествания,
изложения, презентации, промоции, атракционни тържества и други обществени
прояви за не повече от 20 дни за едно събитие. В случая за такъв вид обекти, поради
тяхното естество, в чл. 5, ал.2 от Наредбата не е посочен срок за приемане на
заявленията, тъй като се касае за обекти, които се поставят във връзка с
конкретни обществени прояви, чието провеждане няма системен характер, така че
отнапред да се регулира на кои дати ще бъдат проведени тези прояви и оттам да
се прецени в какъв срок преди това следва да се подадат заявленията.
В
ал.3 на чл.5 от Наредбата са уредени случаите, в които се разрешава поставянето
на маси, декоративни елементи, чадъри и слънцезащитни устройства в открити
пространства.
В
чл. 5, ал.5 от Наредбата са уредени случаите, касаещи издаването на разрешение
за поставянето на сезонни обекти.
В
ал.6 на чл.5 от Наредбата са регламентирани случаите, когато е необходимо
поставянето на преместваеми обекти и съоръжения на юридически лица, необходими
във връзка с изпълнение на подписани с община Бургас договори за текущо
поддържане, почистване или озеленяване на територията на Общината.
В
това изброяване до тук не са включени целогодишните разрешения за поставяне на
преместваем обект – чл. 2, ал.1, т.1 от Наредбата и разрешенията за поставянето
на преместваем обект за срока на концесия, аренда или наемен договор – чл.2,
ал.1, т.3 от Наредбата.
Във
втората хипотеза, очевидно от условието разрешенията да са за срока на
съответния договор, следва, че подаването на заявленията е обвързано от
сключването на такъв договор.
За
това съдът счита, че разпоредбата на чл. 5, ал.4 се отнася не само до обекти
чиито срок на разрешението за поставяне е до една година, но и за такива, за
които срокът е до 3, респ. до 5 години, наречени от наредбата „целогодишни”.
Целогодишни могат да бъдат както разрешенията за три години, така и
разрешенията като предходното на жалбоподателя, които са издадени за една
година.
Доколкото
по делото не се спори, че жалбоподателят действително е подал заявление след
изтичане на срока визиран в Наредбата, правилно административният орган не му е
издал разрешение за поставяне на преместваем обект, след като за същия
преместваем обект има и друг кандидат, чието заявление не страда от такива
процесуални пропуски. Вярно е, че доколкото срокът касае допустимостта на
разглеждане на заявлението, то не е следвало да бъде допускано до разглеждане
по същество. След като обаче крайния резултат е отхвърляне на искането на
жалбоподателя, то допуснатото процесуално нарушение не е толкова съществено
(вместо да не го допусне до участие, административният орган е отказал по
същество издаването на разрешение за поставяне), защото води до един и същ
резултат – неиздаване на разрешение за поставяне на преместваем обект касателно
посочената позиция.
По
изложените съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна както
по отношение обжалвания отказ за издаване на разрешение за поставяне на
преместваем обект за позиция № 25 от схемата, така и по отношение издаденото
разрешение за поставяне на такъв обект на въпросната позиция на другия участник
в процедурата.
Изходът от оспорването обуславя
възлагането на разноските по делото върху жалбоподателя. Такива са своевременно
претендирани в хода на устните състезания от пълномощника на ответника.
Жалбоподателят дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,
определен по реда на чл.78,
ал.8 ГПК (изм. - ДВ, бр.8 от 2017г.) във вр. с чл.24 от
Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба от
наредбата по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100
до 200 лв. Съгласно чл.78,
ал.8 ГПК (изм. - ДВ, бр.8 от 2017г.) конкретния размер по всеки спор се
определя от съда. В случая представителството осъществено от юрисконсулт е на
главна страна и включва участие в едно редовно съдебно заседание, спорът не е
фактически сложен. По тази причина съдът счита, че са налице основания да бъде
присъдено минимално предвиденото възнаграждение в чл.24 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, Административен съд – Бургас,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Сандра Трейд Ди” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к.“Зорница“, бл.77,
вх.1, ет.7, представлявано от управителя Г.Пулев, подадена чрез представител по
пълномощие адвокат М.О., против отказ за поставяне на преместваем обект №
26-00-722/29.05.2018г. на директора на ДЦАУ „Изгрев” при община Бургас и
решение за поставяне на преместваем обект № 26-00-627/1/29.05.2018г. издадено
от същия орган.
ОСЪЖДА „Сандра Трейд Ди” ООД, ЕИК ********* да заплати на Община Бургас юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен
административен съд - в 14 -дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: