РЕШЕНИЕ
№ 823
гр. Перник, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Д. Ст. Д.
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20241720100690 по описа за 2024 година
Предявен е регресен положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ.
Производството е образувано по искова молба на Гаранционен фонд за признаване за
установено, че ответника О. Е. С., ЕГН:********** от гр. П., кв. „К.“ № * му дължи сума в
размер на 2373,52 лева, съставляваща изплатено от ищеца обезщетение по претенция №
2211****/20.05.2022 г. ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК-20.11.2023 г.
Ищецът твърди, че на 25.04.2022 г. около 23:15 ч. в гр. Перник е настъпило ПТП по вина на
ответника, който управлявал МПС – „М.“, рег. № РК****ВР по ул. „Л.“ без задължителна
застраховка „Гражданска отговорност “, като ответникът се бил движил с несъобразена
скорост и при опит за извършване на маневра ляв завой бил изгубил управление над
автомобила и се бил ударил в паркирания л.а. „***“ с ДКН :РК****ВХ. Твърди, че е
изплатил на увреденото лице –Б. П. Д. като обезщетение за причинените му от ответника
имуществени вреди сума в размер на 2373,52 лева. Твърди, че е депозирал регресна покана
до ответника, но същият не е възстановил процесните суми. С оглед на изложеното моли
съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът не депозира отговор в законоустановения едномесечен срок изтекъл на
12.07.2024 г.
Съдът с определение по чл. 140 ГПК от 17.07.2024 г. е указал на ищеца, че следва в
условията пълно и главно доказване да установи настъпване на пътнотранспортно
1
произшествие на територията на Република България, като виновният водач няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите; виновно и
противоправно деяние на ответника довело до застрахователно събитие; настъпили вреди и
причинната им връзка с деянието, както и че е заплатил обезщетение за причинените вреди
на увредено от настъпило застрахователно събитие лице.Със същото определение е указано
на ответника, че следва да установи погасяване на вземанията, в случай че ищецът докаже
горното.
В о.с.з. процесуалният представител на ищеца адв. Х., не се явява и не депозира
становище.
В о.с.з. ответникът редовно призован по реда на чл. 41, ал.2 ГПК не се явява лично и
не се представлява.
Пернишкият районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги
обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:
Видно от представения двустранен констативен протокол за ПТП №1810577 от
25.04.2022 г. на тази дата около 23:15 ч. в гр. Перник е настъпило ПТП по вина на ответника
О. Е. С., който управлявал МПС – „М.“, рег. № РК****ВР по ул. „Л.“ без задължителна
застраховка „Гражданска отговорност “, и се бил движил с несъобразена скорост и при опит
за извършване на маневра ляв завой бил изгубил управление над автомобила и се бил
ударил в паркирания л.а. „Б**“ с ДКН :РК****ВХ като така бил причинил процесното ПТП.
Двамата водачи са подписали без забележки двустранния констативен протокол, като
ответникът е посочил, че той е виновен за процесното ПТП.
Видно от справката от базата данни на Информационния център към Гаранционния
фонд ответникът е собственик на л.а. „М*“, рег. № РК****ВР като към дата на ПТП -
25.04.2022 г. по отношение на същото няма валидна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите”, тъй като същата е прекратена на 15.03.2022 г. Видно от уведомление
за имуществени вреди от 26.04.2022 г. адресирано до Гаранционния фонд собственикът на
увреденото в резултат на настъпилото ПТП МПС л.а. „***“ с ДКН :РК****ВХ Б. П. Д. е
поискала да получи обезщетение на претърпените от нея имуществени вреди в резултат на
ПТП причинено от ответника. Съгласно изготвения от Гаранционния фонд доклад по щетата
№ 2211****/20.05.2022 г. на собственика на увредения автомобил Б. П. Д. следвало да му
бъде заплатено обезщетение в размер на 2336,52 лв. и ликвидационни разноски в размер на
37 лв. Тази стойност на претърпените имуществени вреди била изчислена на базата на
заключителната техническа експертиза по щетата и описа заключение на щетите изготвени
от служители на ищеца. С платежно нареждане от 31.05.2022 г. общото одобрено
обезщетение от 2336,52 лева по щета № 2211****/20.05.2022 г. е било преведено по банков
път от Гаранционния фонд на Б. П. Д.. С регресна покана изх. №07-00-187/24.02.2023 г. на
Гаранционния фонд изпратена на постоянния и настоящ адрес на ответника, същият е бил
поканен да заплати на фонда претендираната сума. Писмото, с което е била изпратена
регресната покана не е било връчено на ответника и е останало непотърсено. Същото е
2
било връчено на ответника ведно с препис от исковата молба.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД изисква
установяване на виновно и противоправно поведение на водача на процесното моторно
превозно средство / МПС /, в причинна връзка от което са произлезли вредите, както и че
отговорността е възникнала във връзка с използването на процесното МПС от деликвента.
Разпоредбата на чл. 558, ал. 7 КЗ урежда правната възможност Гаранционният фонд
да предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП,
срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез
сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност” – арг. чл. 288, ал. 1, т. 2, б.
„а” КЗ (отм.), приложимо право към релевантния период. Следователно, възникването на
спорното материално право се обуславя от осъществяването на четири групи материални
предпоставки (юридически факти): 1. Гаранционният фонд да е платил обезщетение на
увредено лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента; 2. За
увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено
увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от
делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност
да е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента и 4. делинквентът да не е
обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка „Гражданска отговорност”.
Съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в
гражданския процес, по иска с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. чл.45 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже, че вследствие на виновно и противоправно поведение на
ответника като водач на МПС е реализирано ПТП, при което ответникът е увредил лекия
автомобил на лицето, получило обезщетение от Гаранционния фонд, че виновният водач
няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, и
че ищецът е платил на собственика на уведения автомобил претендираното обезщетение.
Съдът приема, че по делото безспорно е установено, че на 25.04.2022 г. в гр. Перник е
настъпило ПТП с участието на ответника. Протокола за ПТП, като официален
свидетелстващ документ има обвързваща съда доказателствена сила за фактите,
осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице – в случая за
възпроизведено в документа положение на участвалите в произшествието моторни
превозни средства след настъпването му и констатираните вреди при посещението на
служителите на Сектор „Пътна полиция“ на местопроизшествието. Протоколът е подписан
от ответника, като не се събраха по делото данни за оспорване на отразените от
длъжностното лице в него обстоятелства.
Ето защо, описаната в протокола за ПТП фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена съгласно неговата материална доказателствена сила, която не е
оспорена и оборена в настоящото производство.
Пряка и непосредствена последица от деянието са и причинените вреди, както са
описани в протокола за ПТП и в останалия доказателствен материал по делото. Същите са в
причинна връзка от събитието и стойността им се установява от извършените и назначени
експертизи от Гаранционния фонд.
Вината, в случая се предполага, с оглед установената законова презумпция по чл.45,
ал.2 ЗЗД, която не е опровергана от ответника. Последният не оспорил твърдените от ищеца
обстоятелства.
Ищецът претендира възстановяване на платеното от него обезщетение, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, така че самото
заявление по чл. 410 ГПК и самата искова молба се считат като покана за плащане към
ответника. Пропускът да бъде връчена регресна покана на деликвента би имал значение,
ако се търси лихва от датата на поканата до датата на завеждане на исковата молба или до
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК.
3
Съгласно разпоредбата на чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ фондът изплаща обезщетения по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени
вреди, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
По делото е установено, че такова обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 2336,52 лева е заплатено по банков път на собственика на увредения автомобил. С
оглед на изложеното предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен в пълния му предявен размер.
В хода на производството по делото ищецът Гаранционният фонд е направил
разноски в общ размер на 147,47 лева /сумата от 100 лв., съставлява юрисконсултско
възнаграждение, а сумата от 47,47 лв., съставлява държавна такса/ в рамките на исковото
производство и разноски в общ размер на 97,47 лв./сумата от 50 лв., юрисконсултско
възнаграждение и сумата от 47,47 лв., държавна такса/ в рамките на заповедното
производство. С оглед на горното и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да се
осъди да заплати на ищеца сумата от 147,47 лв., съставляваща направените по делото
разноски в рамките на исковото производство и сумата от 97,47 лв., съставляваща разноски
сторени в рамките на заповедното производство. Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на осн. чл. 422 ГПК във вр. с чл. 558, ал. 7 КЗ във вр. с чл.557,
ал.1, т.2, б.“а“ КЗ и чл. 45 ЗЗД, че О. Е. С., ЕГН:********** от гр. П., кв. „К.“ № * дължи на
Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев” №
2, ет. 4 сумата от 2373,52 лева, съставляваща изплатено от ищеца обезщетение и
ликвидационни разноски по претенция № 2211****/20.05.2022 г. на собственика на л.а.
„***“ с ДКН :РК****ВХ увредено в резултат на ПТП, настъпило на 25.04.2022 г. поради
виновното противоправно поведение на ответника като водач на л.а. М. с рег. № РК****ВР,
без действаща застраховка гражданска отговорност ведно със законна лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК-20.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3070 от 20.11.2023 г. по ч.гр.д. № 5419/2023 г. на
ПРС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК О. Е. С., ЕГН:********** от гр. П., кв. „К.“ № * да
заплати на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф
Игнатиев” № 2, ет. 4 сумата от 147,47 лв., съставляваща направени по делото разноски в
исковото производство и сумата от 97,47 лв., съставляваща сторени по делото разноски в
рамките на заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4