№ 16744
гр. С., 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110128208 по описа за 2023 година
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу Л. М. П., Р. М. П. и М. Д. П. обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответниците да заплатят при условията на разделност всеки по 1/3 следните
суми: за сумата от 646,58лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия
за периода 01.10.2020г.-30.04.2022г. в топлоснабден имот, находящ се в – ***, абонатен
№***, за сумата от 75,46 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния
дълг за периода 15.09.2021г. – 26.04.2023г., сумата от 55,57 лв., представляваща главница за
предоставена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно
със законната лихва върху двете главници от депозиране на исковата молба -25.05.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 10,61 – мораторна лихва
дължима върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020г.-
26.04.2023г. Претендира направените по делото разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди при
условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия в обекта в сградата в режим на етажна собственост при
прилагане на система за дялово разпределение, извършвано от ищцовото дружество по
решение на ОС на ЕС. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия
е длъжен да заплаща дължимата цена до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката.
Прави искане за привличане на ТЛП – „Т.С.“ЕООД.
В едномесечния преклузивен срок по чл.131 ГПК ответниците депозират идентични
отговори, в които оспорват дължимостта на претендираните суми. Релевират възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на вземанията на ищцовото дружество. Сочат, че
задълженията им към ответника са формирани некоректно.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД, е депозирало молба към
която са приложени индивидуални справки и формуляри за отчет.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
1
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В тежест на всяка от страните е доказването на твърдяните от нея положителни
факти, както и оборването на оспорените от нея и твърдяни от другата страна отрицателни
факти, в частност: в тежест на ищеца е доказването на валидно правоотношение между
страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, размера на
претендираните лихви, истинността на представените доказателства, а на ответника –
извършени плащания за потребена енергия и евентуално – демонтаж на радиатори с
документи.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топплопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че
потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в
режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
От представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот №49, том
XXXX, дело № 7723/93 г., се установява, че Михаил Асенов П. е придобил право на
собствност върху апартамент №53, находящ се в гр. С., жк. Сухата река, бл.67, вх.Г. Видно
от представено на л.12 справка за родствен и връзки се установява, че ответниците са деца и
съпруга на Михаил Асенов П., който видно от представената на л. 47 от делото справка е
починал. С оглед описаното, а и предвид липсата на оспорване на собствеността върху
процесния имот от ответниците, съдът достига до извода, че ответниците са придобили
право на собственост върху него. Следователно ответниците се явяват купувачи на топлинна
енергия по договор за доставка на топлинна енергия с „Т.С.” ЕАД, като правоотношението
между тях е възникнало по силата на закона, без да е било необходимо изрично
волеизявление в тази насока от негова страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост
се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано
по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на третото лице „Т.С.“ ЕООД.
От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за
доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.
От заключението на вещото лице по съдебно–техническата експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че през целия процесен
период редовно е била отчислявана ТЕ за технологични разходи в АС в СЕС. Експертът
2
подробно е изложил, че ТЕ за отопление на имота е отчитана в съответствие с действащата
нормативна уредба, като за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. ТЕ за отопление на имот е
определяно по реален отчет на показанията на 4 броя ИРРО, монтирани на 4 броя радиатори
в имота. В имота има щранг лира за отопление в банята, тоалетна и сервизно помещение, за
които се изчислява служебна ТЕ отдадена от щранга съгласно НТ. През процесният период
отчитането на топлинната енергия и разпределението и в сградата ЕС, където се намира
процесния имот се извършва съгласно действащите ЗЕ и наредба за топлоснабдяване.
Отчитането на ТЕ се извършва от топлофикация по топломер монтиран в абонатната
станция. От отчетената ТЕ по топломер се приспадат технологичните разходи за АС и така
изчислената ТЕ се разпределя между потребителите в сградата. Разпределението на ТЕ в
сградата ежемесечно съгл. чл.71 от НТ е по прогнозни данни от предходен изравнителен
период. След приключване на отоплителния период се извършва отчитане на
индивидуалните уреди в имотите на потребителите от ФДР и изготвяне на изравнителни
сметки. ТЕ в сградата се разпределя на ТЕ отдадена от сградна инсталация, ТЕ отдадена от
имотите съгл. от чл. 61 до чл. 69 от НТ и методиката за ДР към приложението на чл.61.
Сумите за топлинна енергия за имота на ответниците са начислявани в съответствие с
действащата нормативна уредба. Действащите за периода наредба за топлоснабдяване и ЗЕ
са посочени по-горе. В заключение, експертът е посочил, че Общата стойност на
фактурираната /начислена/ ТЕ за процесния период е 647,21 лв., Съгласно заключението
сумите за ТЕ за имота на ответника, са начислени в съответствие с действащата нормативна
уредба, като през процесния период, съобразно изискванията на действащата през същия
нормативна уредба в областта на енергетиката ищецът редовно, ежемесечно е отчислявал за
своя сметка технологичните разходи /загуби/ на топлинна енергия в абонатната станция.
През процесния период общият топломер, монтиран в абонатната станция, съобразно
нормативните изисквания редовно, на всеки 2 /две/ календарни години е преминавал и
метрологични проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна
годност.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза за
процесния период не са извършени плащания. Експертът е посочил, че непогасените
задължения са в размер на 702,15 лв, от които: Топлинна енергия 646,58 лв. и Дялово
разпределение 55,57 лв. Според вещото лице резултатът от изравнителните сметки за
процесния период е сума за доплащане в размер на 749,32 лева, която е посочено, че
представлява разлика между прогнозно начислена ТЕ и реално консумирана такава.
Съгласно заключението размерът на законната лихва върху неплатените суми по процесните
фактури, изчислени от първия ден след срока на плащане считано от 15.07.2020г. до
26.04.2023г. е в размер на 86,07лв., а лихви Дялово разпределение 10,61лв.
С оглед изложеното съдът достига до извода, че ищецът е доставил до процесния
имот през процесния период ТЕ, чиято стойност възлиза на претендираната от ищеца сума.
При формиран извод за основателност на главния иск, следва да бъде разгледано
възражението за давност. Задълженията за заплащане стойността на топлинна енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период
еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищеца, като не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер. Същите се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване
на иск относно вземането, като според чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. В случая исковата молба е подадена на 25.05.2023г., когато е прекъснат
давностният срок. С решение по протокол №7/23.10.2014 г. на съвета на директорите на 4
„Т.С.“ ЕАД са приети нови ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли
в сила през м.08.2016 г. Според чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия
3
случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест по отношение
на тях е приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, предвид което и с оглед датата на
депозиране на исковата молба не са налице непогасени по давност вземания.
По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение,
съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ, услугата е действително предоставена,
поради което се дължи и заплащането на нейната цена. Видно от заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза размерът на начислената сума за
дялово разпределение за процесния период е 55,57 лева.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури. Съгласно заключението на СсЧе дължимата лихва върху главницата за ТЕ за
процесния период възлиза на сумата от 86,07 лв., поради което искът се явява основателен
до пълния предявен размер.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен искът за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
С оглед липсата на доказателства за различни от претендираните от ищцовото
дружество квоти, съдът приема, че ответниците дължат поравно претендираните суми – т.е.
всеки от тях дължи по 1/3 от тях.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, но ответниците не
претендират такива, поради което съдът дължи произнасяне само по направените от
ищцовата страна разноски.
Ищецът претендира разноски за в размер на 650лв. - от които 50 лева за заплатена
държавна такса и 100,00, 250 лева за депозит по допуснатата съдебно счетоводна
експертиза, 250 лева депозит по допуснатата съдебно техническа експертиза.
Съобразно уважената част от иска на основание чл. 78 , ал. 1 ГПК на ищеца се дължи
сумата от 641,25 лева разноски в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Д. П. с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление *** сумата от 215,53лв., представляваща продажна
цена за потребена топлинна енергия за периода 01.05.2020г.-30.04.2022г. в топлоснабден
имот, находящ се в – ***, абонатен №***, сумата от 25,15 лв., представляваща обезщетение за
забава в погасяване на главния дълг за периода 15.09.2021г. – 26.04.2023 г., сумата от 18,52
лв., представляваща главница за предоставена услуга дялово разпределение за периода от
01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва върху двете главници от депозиране
на исковата молба -25.05.2023г., както и на основание чл. 78,ал.1 ГПК сумата от 216,67лв.
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от сумата 3,54 лева, представляваща
мораторна лихва, дължима върху цената на услугата за дялово разпределение за период от
16.07.2020г. до 26.04.2023 г.
ОСЪЖДА Р. М. П. с ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със седалище
и адрес на управление *** сумата от 215,53лв., представляваща продажна цена за потребена
топлинна енергия за периода 01.05.2020г.-30.04.2022г. в топлоснабден имот, находящ се в –
***, абонатен №***, сумата от 25,15 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване
4
на главния дълг за периода 15.09.2021г. – 26.04.2023 г., сумата от 18,52 лв., представляваща
главница за предоставена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2020г. до
30.04.2022г., ведно със законната лихва върху двете главници от депозиране на исковата
молба -25.05.2023г., както и на основание чл. 78,ал.1 ГПК сумата от 216,67лв. разноски по
делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от сумата 3,54 лева, представляваща мораторна
лихва, дължима върху цената на услугата за дялово разпределение за период от 16.07.2020г.
до 26.04.2023 г.
ОСЪЖДА Л. М. П. с ЕГН: ********** и адрес: ***, общ. С., обл. С. (*), чрез Законен
представител М. Д. П. да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление *** сумата от 215,53лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна
енергия за периода 01.05.2020г.-30.04.2022г. в топлоснабден имот, находящ се в – ***,
абонатен №***, сумата от 25,15 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на
главния дълг за периода 15.09.2021г. – 26.04.2023 г., сумата от 18,52 лв., представляваща
главница за предоставена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2020г. до
30.04.2022г., ведно със законната лихва върху двете главници от депозиране на исковата
молба -25.05.2023г., както и на основание чл. 78,ал.1 ГПК сумата от 216,66лв. разноски по
делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от сумата 3,54 лева, представляваща мораторна
лихва, дължима върху цената на услугата за дялово разпределение за период от 16.07.2020г.
до 26.04.2023 г.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т.С.” ЕАД – „Т.С.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5