Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 27.01.2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГЕОРГИ Х.
при участието на
секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 395
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 20-0906-000363 от 24.04.2020 г. на Началник
на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Ловеч е наложено на Р.Н.Х. ***, административно
наказание на основание чл.175, ал.3, предл.1-во от
ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му били отнети 10
контролни точки, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят Х., който го е обжалвал
и моли да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно. Сочи,
че не е извършил описаното в наказателното постановление нарушение. Твърди, че
на посочената дата и час осигурил платформа, която докарала автомобила от
с.Баховица до двора на сектор Пътна полиция в гр.Ловеч с цел първоначалната му
регистрация. Изтъква, че единственият начин при това положение е бил
автомобилът да бъде придвижен на собствен ход до съответните халета и гишета. Сочи
също така и че НП е било издадено и в нарушение на материалния закон, но не
уточнява в какво се стои нарушението.
В съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения, редовно
призован, жалбоподателят Х. не се явява. Представлява се от адвокат А.М. ***,
която поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление. Изтъква,
че никъде в обжалваното НП не е посочено въз основа на какво се издава – дали
въз основа на съставен АУАН или въз основа на постановление на прокурора. Развива
съображения и за допуснати технически грешки в постановлението, както и
неправилно посочена посока на движение на автомобила. Акцентира на
обстоятелството, че автомобилът е бил докаран от Пътна помощ на платформа до
двора на „Пътна полиция“, разтоварен е бил на улицата и за жалбоподателя не е имало
друга възможност да го придвижи вътре в двора, освен на собствен ход. Изтъква в
тази връзка, че у жалбоподателя не е имало никакъв умисъл да извърши
нарушението.
Алтернативно процесуалният представител на жалбоподателя пледира за
наличието на предпоставки за определяне на случая като маловажен и приложението
на чл.28 от ЗАНН, тъй като не са произтекли никакви общественоопасни
последици от случилото се. Претендира на жалбоподателя да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно
призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. Писмено
в съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и се
потвърди наказателното постановление. При условията на евентуалност правят
възражение за прЕ.мерност
на претендираните разноски и молят ако бъде уважена
жалбата да се присъди адвокатски хонорар в минимален размер.
От събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите И.
П. Д., Н. Р. Н., Й.С.Й., С.Н.Д. и Д.П.П., както и от
изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
На 24.04.2020 г. началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Ловеч издал
наказателно постановление № 20-0906-000363 срещу Р.Н.Х. ***, за това, че на 17.03.2020 г., около 09:00 часа в гр.Ловеч, на ул.„Х.К.“, пред фирма „Е.“, с посока на
движение към квартал „В.“ и в двора на сектор
„Пътна полиция“ е управлявал
лек автомобил „О.К.“, син
на цвят, с номер на рама ****************, който не бил регистриран по
надлежния ред. В обстоятелствената част на НП
е посочено още и че с
постановление № 649/09.04.2020 г. на Района прокуратура гр.Ловеч
е било отказано да се образува наказателно
производство за извършено престъпление
по чл.345, ал.2 от НК и го е изпратила по компетентност на сектор "Пътна полиция”
гр.Ловеч за налагане на административно
наказание.
От така изложената фактическа обстановка наказващият
орган приел, че жалбоподателят
Х. е управлявал МПС, което
не е било регистрирано по надлежния
ред, поради което виновно е нарушил разпоредбата
на чл.140, ал.1 от . На основание чл.175, ал.3,
предл.1-во от ЗДвП наложил на Р.Х. глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и са му били отнети
10 контролни точки на основание Наредба
№ Із-2539 на МВР.
От представената в хода на съдебното
следствие преписка № 649/2020 г. на Районна прокуратура гр.Ловеч
става ясно, че по случая е бил съставен АУАН бланков №
171814 от 17.03.2020 г., съставен от свидетеля С.Д. –
мл.автоконтрольор при сектор „пътна
полиция“ при ОД на МВР Ловеч, срещу
жалбоподателя Р.Х., с посочено
в него извършено нарушение от Х. на разпоредбата на чл.140, ал.1, предл.1-во от ЗДвП. Р.Х. не е вписал възражение
по него, подписал и получил препис от акта.
По описания в АУАН случай и въз основа на изпратените материали била
образувана прокурорска преписка № 649/2020 г. за проверка за извършено престъпление
по чл.345, ал.2 от НК. От представената по настоящето дело в оригинал цитирана
по-горе прокурорска преписка се установява, че по нея са били снети писмени
обяснения от жалбоподателя Х..
С постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 09.04.2020
г. на наблюдаващия преписката прокурор е било отказано образуването на такова на
основание чл.213, ал.1 и чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Постановено е било препис от
постановлението да се изпрати на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Ловеч за налагане
на административно наказание на Р.Х..
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът
прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган,
съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи
/л.10-11/.
След внимателна преценка на ангажираните по административнонаказателната
преписка доказателства, както и събраните такива в хода на съдебното следствие,
съдът констатира, че обжалваното наказателно постановление е било издадено при спазване
на процесуалния и материален закон и не страда от пороци, които да водят до
отмяната му на формално основание. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган и съдържа всички изискуеми от посочените в разпоредбата на
чл.57 от ЗАНН реквизити – описано е нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и
нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е била определена
санкцията. Поради това и не следва да бъдат кредитирани наведените с жалбата и
в хода на съдебните прения възражения за допуснати съществени процесуални
нарушения.
Категорично в тази връзка не може да бъде споделено възражението за това,
че в НП не е посочено въз основа на какво е издадено.
Законосъобразно административнонаказателното
производство е започнало в хипотезата на чл.36, ал.2, предл.2-ро
от ЗАНН – отказ на прокурора да образува наказателно производство. Основание за
това е изпратеното на наказващият орган постановление от 09.04.2020 г. на
прокурор при РП Ловеч /л.7-8/, като това обстоятелство коректно и достатъчно
ясно е било отразено в обстоятелствената част на обжалваното НП така, че за
жалбоподателя не е имало съмнение въз основа на какво основание е издаденото
срещу него постановление. Следва да се отбележи и че прокурорът постановил
постановлението за отказ не е имал задължението да го връчи на жалбоподателя Х.,
тъй като той не е попадал в нито една от категориите лица визирани в
разпоредбата на чл.213 от НПК. Освен това, видно от приложения към прокурорска
преписка № 649/2020 г. на РП Ловеч АУАН № 171814 от 17.03.2020 г., административнонаказващият орган с резолюция от 30.03.2020
г., на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН е прекратил административнонаказателната
преписка и е изпратил материалите на РП Ловеч, с оглед данни за извършено
престъпление по чл.345, ал.2 от НК, т.е. съставеният на жалбоподателя АУАН не е
бил основанието за издаване на наказателното постановление. Поради тази причина
и при комплектоването на преписката до съда във
връзка с подадената от Р.Х. жалба, този АУАН не е бил приложен, тъй като на
практика е бил обезсилен с резолюцията на наказващия орган.
Поради тези съображения съдът намира и че не е бил нарушен и принципа ne bis in idem, прогласен и в нормата на чл.4, § 1
от Протокол № 7 към Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи, тъй като не е било образувано наказателно производство. Текстът от
конвенцията забранява да бъдат съдени или наказвани от съда на една и съща
държава лица за престъпления, за които вече са били оправдани или окончателно
осъдени. В разглежданият случай жалбоподателят Х. не само, че не е бил съден
или оправдан за престъпление по чл.345, ал.2 от НК, а дори и наказателно
производство не е било образувано срещу него по случая.
Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че изцяло в съответствие със
закона (чл.36, ал.2 от ЗАНН), административнонаказателното
производство срещу Р.Х. е започнало на основание постановлението на прокурора
за отказ да се образува наказателно производство.
Действително, при изписването на обстоятелствената част на наказателното
постановление са допуснати две грешки, като годината от датата на извършване на
нарушението е изписана „202г.“, а в номера на рамата след буквата L цифрата „0“ е изписана със знака за буквата „О“, но същите са технически и
са от такова естество, че не са попречили на жалбоподателя да разбере в
извършването на какво нарушение е обвинен, и в този смисъл правото му на защита
да е било накърнено.
Коректно и с оглед установената по случая фактическа обстановка в
обжалваното НП е посочено, че автомобилът се е движел по ул.„Х.К.“, в посока
кв.„В.“ и когато е било установено нарушението се е намирал пред фирма „Е.“.
Тези обстоятелства се потвърждават и от гласните доказателства по делото, които
в този смисъл са еднозначни и сочат, че управляваният от жалбоподателя
автомобил преди да навлезе в двора на „Пътна полиция“ е дошъл от посока фирма „Е.“,
която като местоположение, погледнато в посока квартал „В.“, се намира преди
двора. В този смисъл са и наведените от самия жалбоподател твърдения, че автомобилът
е бил разтоварен от платформата в близост до фирма „Е.“.
Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата отворени за
обществено ползване се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Нарушението по същество не се оспорва от
жалбоподателя и се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни
и писмени доказателства. От показанията на свидетелите Й.Й.,
С.Д. и Д.П. става ясно, че тримата са установили нарушението лично, след което
са извършили проверка на жалбоподателя Х., след като той спрял в двора на
„Пътна полиция“. В този смисъл са и показанията на ангажираните от
жалбоподателя свидетели И. Д. и Н. Н.. И двамата потвърждават, че автомобилът е
бил разтоварен от платформата на ул.„Х.К.“, в близост до двора на КАТ, след
което на собствен ход, управляван от жалбоподателя Х. е бил придвижен и вкаран
в двора. Неоспорван от страните факт е и че автомобилът е бил без
регистрационни номера, тъй като не е бил регистриран по реда определен с Наредба
№ I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане
в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията
на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства.
При това положение, правилно деянието е било квалифицирано от наказващия
орган, като нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. От обективна
страна нарушението е формално, на просто извършване и е довършено със самият
факт на управление на моторното превозно средство, без същото да е регистрирано
по надлежния ред.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при пряк умисъл –
жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер
на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им. Асенов е правоспособен водач на МПС и като
такъв е знаел, че превозното средство следва да е регистрирано по надлежния ред.
Доказателство за това е и факта, който съдът приема за безспорно установен, че
автомобилът е бил докаран от с.Баховица до гр.Ловеч на платформа, а не на
собствен ход, т.е. жалбоподателят Х. ясно е съзнавал, че не е регистриран и
като такъв не следва да бъде управляван по пътища, отворени за обществено ползване.
Обстоятелството, че го е управлявал на съвсем кратко разстояние (от фирма „Е.“
до двора на КАТ, които като местоположение са почти едни до други) и с цел
единствено да го придвижи до съответните халита,
където да бъде прегледан и регистриран, не изключва прекия умисъл в действията
му. Формално, дори и с такава цел умисъла е налице.
Правилно за така установеното нарушение жалбоподателят е бил санкциониран
на основание чл.175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП, която
разпоредба в тази си част предвижда, че се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200
до 500 лева водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред.
Деянието обаче се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на други такива нарушения, поради което съдът споделя
доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за маловажност на случая
и наличието на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка
следва да се има предвид и че ако не е налице извършено административно
нарушение, то въпросът за приложимостта на правилото на чл.28 от ЗАНН въобще не
би следвало да бъде обсъждан, т.е. текста се прилага само при налично противоправно поведение, което в разглеждания случай се
установява по безспорен начин от събраните и анализирани доказателства по
делото.
Съгласно ТР № 1 от 2007 г. по т.д.№ 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката на
административнонаказващия орган за „маловажност” на
случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Това е така, тъй като административнонаказателният
процес е строго нормирана дейност, при която за всяко извършено административно
нарушение се налага съответното наказание, а прилагането на санкцията на
съответната административнонаказателна норма, във
всички случаи е въпрос само на законосъобразност, но не и на целесъобразност.
Ето защо, в административнонаказателното производство
преценката относно наличие на основанията на чл.28, б.”а” от ЗАНН следва да се
извърши от наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението,
причините довели до извършването му, причинени ли са също така вреди от
нарушението и други смекчаващи отговорността обстоятелства. Пак поради причина,
че тази преценка е въпрос на законосъобразност, тя подлежи и на съдебен
контрол.
В настоящият случай, видно от справката за нарушител/водач /л.9/ срещу
жалбоподателя Р.Х. е имало издадени три влезли в сила наказателни
постановления, но същите са преди повече от 12 години (последното влязло в сила
е от 07.05.2008 година), поради което спрямо тях е изтекла абсолютната
погасителна давност по чл.82, ал.3, във връзка с ал.1, б.„а“ от ЗАНН. По същият
начин стои и въпросът и относно отразените в справката два броя фишове,
съставени на Х. през 2012 година. Ето защо, при това положение съдът счита, че
така отразените НП и фишове не следва да се взимат предвид при определяне
степента на обществена опасност на жалбоподателя като водач на МПС и прие, че тук
обсъжданото нарушение е извършено за първи път. В този смисъл и наказващият
орган явно е отчел тези обстоятелства, като е наложил минималните размери на
предвидените в закона санкции. Но не е съобразил тежестта на нарушението и
причините довели до извършването му. А както се посочи по-горе в изложението,
тежестта на нарушението е значително по ниска от тази на други нарушения от
същия вид. Жалбоподателят е управлявал автомобила по път за обществено ползване
на много кратко разстояние – 100-200 метра от мястото където е бил разтоварен
до двора на „Пътна полиция“ и то с единствената цел да го представи пред
съответните органи, за да бъде регистриран по съответния ред. Което се е и
случило, видно от справката от масивите на КАТ /л.28/, от която става ясно, че
описаният в наказателното постановление лек автомобил марка „О.К.“ с номер на
рама WOL0SBF08X6000350 е бил регистриран същия ден, когато е
било установено нарушението – 17.03.2020 година. От съществено значение е и
факта, че автомобилът е бил докаран от с.Баховица на платформа. Ако умисълът на
жалбоподателя Х. е бил трайно да не се съобразява с въведеното в нормата на
чл.140, ал.1 от ЗДвП правило, по отворените за обществено ползване пътища да се
движат само регистрирани по съответния ред МПС, то той не би ангажирал усилия
да търси подходяща платформа, с която да докара автомобила до сградата на
„Пътна полиция“. Нарушението е формално и от начина по който е извършено е
видно, че с него не е засегнат съществено обекта на обществените отношения,
които нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП охранява. Затова и едни такива санкции,
макар и в минималния предвиден от закона размер, биха били необосновано тежки и
несъразмерни на извършеното.
Ето защо, обсъждайки тези обстоятелства, настоящият съдебен състав стигна
до извода, че констатираното нарушение е по-скоро в резултат на желанието на
жалбоподателя да регистрира автомобила, а не на целенасочено поведение,
стремящо се да заобиколи по някакъв начин установения
от ЗДвП ред. Не бяха констатирани отегчаващи отговорността обстоятелства,
нарушението както се посочи по-горе е извършено за първи път.
С оглед на тези съображения, съдът намира, че случаят е маловажен, тъй като
поради своята малозначителност нарушението има
изключително ниска степен на обществена опасност. Като не е обсъдил тези му
характеристики и не ги е взел предвид при предприемане на действията по
издаване на обжалваното НП в съответствие с нормата на чл.28 от ЗАНН,
наказващият орган е нарушил материалния закон, с което е издал едно
незаконосъобразно постановление. Не е било необходимо за нарушение с такава
степен на обществена опасност веднага, още от първия път да се налага
предвидената от закона санкция, пък макар и в минимален размер.
При този изход на делото и с оглед претенцията на жалбоподателя да му бъдат
присъдени направените по делото разноски, то на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН
следва да бъде осъдена ОД на МВР Ловеч, в която структура е наказващият орган
издал обжалваното НП, да му заплати направените по делото разноски,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Същото е в размер от 200
лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие № 48323 от 06.07.2020
г. /л.17/ и следва да бъде присъдено в пълния му размер, независимо от
направеното от въззиваемата страна възражение за прЕ.мерност по реда на чл.63,
ал.4 от ЗАНН. Изплатеното възнаграждение не е прЕ.мерно,
тъй като е в рамките на определеното по чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0906-000363
от 24.04.2020 г. на Началник на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Ловеч, с което на Р.Н.Х. ***, ЕГН : **********, е наложено административно
наказание на основание чл.175, ал.3, предл.1-во от
ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му били отнети 10
контролни точки, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР Ловеч, представлявана от директора, да заплати на Р.Н.Х. ***, с
горните данни, сумата 200 /двеста/ лева, представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч
в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :