Решение по дело №656/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1076
Дата: 7 август 2020 г.
Съдия: Веселин Георгиев Белев
Дело: 20207040700656
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1076

гр.Бургас, 07.08.2020г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 20 юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря С. Х., в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 656 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 19б, ал. 6 от Закона за водите.

Жалбоподател е община Руен, BG000057211, представлявана от кмета И. Ю. О., с адрес: с. Руен, ул. „Първи май“ № 18. В производството жалбоподателят взема участие чрез пълномощник – адвокат Д.В. ***.

Ответник по жалбата е областния управител на област Бургас. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник - старши юрисконсулт Н.М..

Заинтересована страна е Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ гр. София. Тази страна участва в производството чрез пълномощник- главен юрисконсулт Д.Я..

Заинтересована страна е и министъра на икономиката. Тази страна не взема участие в съдебното производство, редовно призована.

Предмет на оспорване е заповед № РД-09-09/13.02.2020 г. на областният управител на област Бургас, с която на основание чл. 19б, ал. 5, т. 1 от Закона за водите е отказано приемането на дарение на язовир с площ 534.410 дка, представляващ имот № ***** в землището на с. Руен, актуван с акт за публична общинска собственост № 2675/03.12.2013 г. на Община Руен. В оспорената заповед като фактическо основание за отказа е посочено, че земята, върху която е разположен язовирът, не е актувана в цялост – язовирната стена и прилежащите ѝ съоръжения се намират в имот № *****, който е частна собственост. При тези съображения е прието, че обектът на дарение не отговаря на определението за язовир, дадено в §1, ал. 1, т. 94 от ДР към Закона за водите.

В жалбата се навеждат доводи за неправилно установена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон, актът не е мотивиран и не съответства на целта на закона. Жалбоподателят е достигнал до извод, че по силата на закона община Руен е придобила правото на собственост върху водностопанската система на язовира (прилежащите към водоема свързани технически елементи), и респективно с дарението на ПИ ***** е изпълнено изискването на закона за безвъзмездното прехвърляне правото на собственост на язовира в неговата цялост. Иска се отмяна на заповедта и връщане на преписката на областния управител за ново произнасяне по направеното от общината искане. Представя подробни писмени бележки. Сочат се доказателства. 

Органът, издал оспорения акт, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата, като поддържа тезата, че даряваният имот представлява част от язовира, а не целия. Подробни съображения са изложени в писмени бележки. Представил е заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на разноски.

Заинтересованото лице - държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“- гр. София, чрез процесуалния си представител и в писмено становище по делото изразява несъгласие с жалбата и иска същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Представя писмени бележки.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, против индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

С решение № 406 от протокол № 38/21.09.2018 г. Общински съвет Руен е дал съгласие Община Руен да прехвърли безвъзмездно на държавата 25 имота (съгласно приложение № 1), в това число и имот публична общинска собственост № ***** с площ от 534.410 дка в землището на с. Руен, представляващо язовир „Ябълчево 1“. Въз основа на взетото решение, със заявление рег.индекс № 08-00-224/02.10.2018 г., Общината е отправила мотивирано предложение до министъра на икономиката за безвъзмездно прехвърляне собствеността на язовирите на държавата. Посочените мотиви са липса на средства за поддръжка на язовирите и техните съоръжения. Преписката е изпратена на областния управител на област Бургас за произнасяне.

Към преписката са приложени заверени преписи от справка за данните за язовирите, собственост на община Руен, за които се иска прехвърляне на собствеността, справка за балансовата стойност на язовирите, извадка от инвентарна книга, скица № К03410/18.09.2018 г. за имот № *****, издадена от ОС „Земеделие“, авариен план относно язовир „Ябълчово 1“, протокол от ДАМТН за състоянието на язовира и съоръженията към него, акт за публична общинска собственост № 109/30.08.1999 г., акт за публична общинска собственост № 2675/03.12.2013 г., решение № 73/23.03.2020 г., постановено по гр.д. № 470/1999 г. по описа на РС- Айтос, решение от 12.02.2000 г., постановено по гр.д. № 833/2000 г. по описа на Бургаски окръжен съд и решение № 81/07.04.2004 г., постановено по гр.д. № 534/2002 г. по описа на РС- Айтос. С акт за публична общинска собственост № 109/1999 г. за язовира са актувани два поземлени имот – имот с площ от 534.410 дка в землището на с. Руен и имот с площ от 162.895 дка в землището на с. Ябълчево. С решението на БОС по гр.д. № 833/2000 г. е прието, че имот № ***** с площ 162.895 дка, в землището на с. Ябълчево, представляващ част от язовир „Ябълчево“, е собственост на ЗК „Ябълчево“. С последващия АПОС № 2675/2013 г. като площ от язовира е актуван само имот № ***** с площ от 534.410 дка в землището на с. Руен.

Областният управител на област Бургас е назначил комисия, която да извърши предварителна проверка на постъпилите документи. За извършената проверка комисията е изготвила протокол от 27.01.2020 г. Видно от същия, на база представените документи, комисията е констатирала, че предложеният за дарение имот № ***** не е язовир, а представлява част от такъв, тъй като част от язовирната стена и водното огледало попадат в имот частна собственост – имот № *****, собственост на „Боран 09“ ЕООД.

Въз основа на констатациите от извършената проверка, областен управител на област Бургас е издал оспорената заповед, с която е отказал да приеме дарението на имот № *****, тъй като същият не отговаря на определението за язовир, дадено в §1, ал. 1, т. 94 от ДР към Закона за водите. Посочено е, че част от язовира, в която се намират техническите съоръжения, представлява частна собственост. Заповедта е връчена на Министерство на икономиката на 14.02.2020 г., на община Руен на 17.02.2020 г. и на ДП „УСЯ“ на 26.02.2020 г.

От заключението на вещите лица по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че язовир „Ябълчево 1“ е разположен върху поземлени имоти *****, *****, *****, 000098, 000099, 000100, ПИ с идент. № *****– държавна собственост, поземлен имот 000111- собственост на „ВиК“ ЕАД, имот ***** – собственост на община Руен и имот № ***** – собственост на Б.Б.. В експертизата е посочено, че в имоти 000111 и 000099 са разположени прилежащи към язовира съоръжения  - помпена станция и друга обслужваща сграда, за които е уточнено, че представляват част от напоителна система и не са част от язовира. Вещото лице уточнява, че имоти ***** и ***** не представляват язовир, а част от водно огледало на такъв. Относно имот № ***** е посочено, че не притежава всички елементи на язовир – язовирна стена и облекчителни съоръжения. В съдебно заседание е посочено, че язовирната стена не е изградена нито в имот *****, нито в имот *****, а в други имоти, като в имот ***** е изграден изпускател. Уточнява още, че един обект не е язовир, ако липсва някои от елементите посочени в определението за язовир.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 19б, ал. 1 от ЗВ – областен управител на съответната област. Заповедта е изготвена в предвидената от закона форма и съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, т.е. тя е мотивирана. Съдът не констатира допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на настоящата заповед. Изпълнено е изискването на чл. 19а, ал. 1 от ЗВ, доколкото за дарението на имот № *****, представляващо част от язовир „Ябълчево 1“ е взето решение на Общински съвет – Руен.

Съгласно чл. 19б, ал. 5 от ЗВ областният управител отказва да приеме дарението на язовир и връща предложението и придружаващата го преписка на съответната община, при наличието на една от алтернативни посочените предпоставки: заявеният за прехвърляне от общината воден обект не е язовир по § 1, ал. 1, т. 94 от ДР към ЗВ, предложението се отнася за язовир, отдаден на концесия, или липсва акт за общинска собственост. Спорът в случая се свежда до това дали имот № ***** представлява язовир по смисъла на §1, ал. 1, т. 94 от ДР към ЗВ. Съгласно цитираната разпоредба язовир е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени.  Доколкото язовирът е определен като водностопанска „система“, т.е. множество обекти и връзки между тях, разглеждани като едно цяло, то липсата на някой от посочените елементи препятства възможността даден обект да бъде определен като язовир. В този смисъл е и становището на вещото лицето. Видно от даденото определение земята, върху която са разположени язовирната стена, съоръженията, както и самият воден обект, представлява отделен елемент от системата, т.е. от цялото. В чл. 19а и сл. от ЗВ е уредено безвъзмездното прехвърляне на право на собственост от страна на общината на държавата върху „язовир“, т.е. цяла водностопанска система, а не част от нея. Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗВ придобиването на правото на собственост върху водните обекти и водностопанските системи и съоръжения се извършва чрез правна сделка за земята, в която са разположени, или по наследство. Следователно за да бъде прехвърлено правото на собственост върху язовира, е необходимо да се прехвърли земята, върху която е изградена цялата водностопанска система. Последното е и в синхрон с принципа заложен в чл. 7, т. 4 от ЗВ, който предвижда упражняването на правото на собственост да се осъществява по начин, който да не нарушава технологичното единство на водностопанската система.

От данните по делото по категоричен начин се установява, че имотът собственост на Община Руен (№ *****) представлява земя, която обхваща част от самия воден обект или така нареченото водно огледало, а останалата част от водния обект, както и техническите съоръжения на язовира са разпределени в други имоти, в това число частна собственост – имот *****. От уточненията на вещото лице, направени в хода на съдебното заседание, се установява, че в посочения частен имот се намира и част от техническото съоръжение – изпускател (облекчително съоръжение). Следователно имотът, предмет на дарението, отделен от цялото, не притежава всички характеристики на язовир, посочени в §1, ал. 1, т. 94 от ДР към ЗВ, т.е. същият не представлява язовир по смисъла на закона. С оглед на изложеното жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода от спора, разноски следва да се присъдят на ответника в производството, за което същият е направил надлежно искане, а именно разноски в размер на 500 лева, в това число 400 лева заплатен депозит за експертиза и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно фактическата и правна сложност на спора и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 143 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

Р  Е  Ш  И  :

 

    ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Руен, BG000057211, чрез кмета И. Ю. О., с адрес: с. Руен, ул. „Първи май“ № 18, срещу заповед № РД-09-09/13.02.2020 г. на областният управител на област Бургас.

    ОСЪЖДА Община Руен да заплати на Областна администрация Бургас, разноски за водене на делото в размер на 500 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

СЪДИЯ :