№ 159
гр. София , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503763 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 23.06.2020г, постановено по гр.д. № 10197/2017г СГС, ГО, І-3 състав
е осъдил ЗК”Лев инс”АД да заплати на С. С. К.-И. сумата от 150 000лв- обезщетение
за неимуществени вреди , претърпени от смъртта на С. С. С. , настъпила при ПТП на
31.03.2017г, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, като съдът е отхвърлил иска за обезщетяване на
неимуществени вреди в останалата част до 200 000лв като неоснователен. Съдът не е
приел наличие на съпричиняване на увреждането от страна на починалия. С
решението си , в тази част изменено по реда на чл.248 от ГПК с определение от
25.09.2020г, съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.
Решението на СГС е влязло в сила в осъдителната част за сумата от 80 000лв-
присъдени като обезщетение за неимуществени вреди, като необжалвано, както и в
отхвърлителната си част.
Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от ответника - застраховател в
осъдителната част по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
сумата над 80 000лв с оплаквания за неправилност. Поддържа, че неправилно съдът е
1
приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и определеното обезщетение за
неимуществени вреди е завишено. Поддържа, че съдът не е съобразил относимите към
размера на обезщетението предпоставки. Моли решението на СГС да бъде отменено в
обжалваната част и предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски по
делото .
Ищецът пред СГС, въззиваем пред настоящата инстанция, депозира писмен
отговор на въззивната жалба на застрахователя, с който оспорва жалбата като
неоснователна и заявява, че решението на СГС е правилно и законосъобразно.
В о.с.з. страни се представляват.
Въззивникът - ответник се представлява от адв. С., който поддържа своята
въззивна жалба . Поддържа, че по делото не се установява някакво дълбоко
съдържание на връзката между ищцата и баща й, което да мотивира присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в завишени размери. Моли , по съображения
развити в жалбата, предявеният иск да бъде отхвърлен за сумата над 80 000лв.
Претендира разноски по делото съобразно списък по чл.80 от ГПК.
Застрахователят Лев инс АД депозира писмена защита , в която развива
съображения за прекомерността на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Въззвиникът поддържа, че ищцата и нейния баща са живели в различни градове, че
ищцата е имала собствено семейство и ежедневие. Поддържа, че реакцията на ищцата
при новината за смъртта на енйния баща е напълно нормална, човешка и не се
установяват вреди, които да налагат компенсирането на ищцата с обезщетение като
обжалваното. Поддържа, че съдът не е съобразил предпоставките, имащи значение за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди Моли жалбата на
застрахователя да бъде уважена.
Въззиваемата страна С. К.- И. се представлява от адв. Д., която оспорва
въззивната жалба и моли решението на СГС да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
2
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения изложени във
въззивната жалба на ищеца.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното :
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , увредено лице , против
застраховател, сключил договор за застраховка ГО с увреждащото лице. При така
предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се установи по делото наличието
на застрахователно правоотношение между ответника- застраховател по застраховка
ГО и увреждащото лице, породено от договор за застраховка ГО , както и наличието на
основание за ангажиране на застрахователната отговорност на застрахователното
дружество, което отговаря за вреди причинени от деликтното поведение на
застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото по застраховка ГО лице е
причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като следва да се установи както
причинната връзка между поведението на застрахования и вредите на пострадалото
лице, така и размера на обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение по делото / застрахователят не е
обжалвал решението в частта, с която е осъден да заплати на ищцата сумата от
80 000лв – обезщетение за неимуществени вреди на процесното основание / се
установяват със сила на пресъдено нещо горепосочените предпоставки за ангажиране
на отговорността на застрахователя по договор за ЗЗГО. Между страните по делото и
за съда е установено по обвързващ начин, че ЗК”Лев инс”АД дължи на ищцата
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, поради смъртта на нейния баща ,
настъпила при ПТП на 31.03.2017г от водач, застрахован по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” , сключена с ответника.
Спорно пред настоящата инстанция е какъв е справедливия размер на
обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния
баща. Пред настоящата инстанция застрахователят въззивник не поддържа
възражението си за съпричиняване и не оспорва изводите на СГС за липса на
установено такова по делото.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
По делото е установено, че починалият С. С. е баща на ищцата и към момента на
3
смъртта си, настъпила при ПТП на 31.03.2017г е бил на 87 години. Към същата дата
ищцата е била на 47 години.
В о.с.з. на 19.11.2018г е изслушана свидетелката Д., приятелка на ищцата, която
установява, че ищцата живее в ***, а баща й е живеел в ***, но по празници винаги се
събирали заедно. Според свидетелката двамата са имали много близки отношения.
Установява, че майката на ищцата починала преди 7 -8 години, че ищцата няма братя и
сестри. Според свидетелката след смъртта на баща си ищцата се затворила в себе си,
първоначално била в абсолютен стрес, сега била малко по- добре. Свидетелката
установява, че ищцата първоначално била в шок, чувствала се много зле, поради което
е търсила е медицинска помощ и е посещавала няколко месеца психолог.
Свидетелката установява още, че ищцата има дете и съпруг.
Съдът кредитира свидетелските показания, доколкото те изразяват нормални
човешки реакции след неочаквана загуба на близък. Показанията на свидетелката ,
макар и повърхностни, касаят факти, които тя е възприела лично и не се опровергават
или оспорват по надлежен ред по делото.
По делото е изслушана СПЕ, изготвена от в.л. д-р К., психиатър, от която се
установява, че при узнаване за смъртта на своя баща ищцата е претърпяла
протрахирана депресивна реакция при разстройство на адаптацията, като клиничната
картина на реакцията включва депресивно настроене, тревожност, безпокойство,
чувство за невъзможност за справяне. Според вещото лице ищцата е посещавала
психилог от м.03.2017г до м.08.2018г и психиатър през м.03.2018г. Вещото лице дава
заключение, че към настоящият момент симптомите на депресивна реакция са
отшумели.
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства- настъпилата внезапна и неочаквана смърт на бащата на ищцата, който
въпреки , че е бил възрастен мъж няма данни по делото да е бил в недобро състояние,
което да мотивира извод, че смъртта му не е била неочаквана, като съобрази близките
отношения между двамата, обстоятелството, че бащата е останал единствения жив
родител на ищцата, като съобрази шока от тази внезапната и необратима загуба,
преживявания стрес от загубата на близък , силното изживяване на който е установено
от изслушаната СПЕ , още непреодоляната тъга , установено от свидетелката Д., , но и
като съобрази ,че ищцата има собствено семейство, че не са живели в общо
домакинсто с починалия, което е основание да се приеме, че нямат общ бит и
ежедневие съдът приема , че по справедливост паричното обезщетение на ищцата
възлиза на сумата от 100 000лв При определяне на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се съобразят конкретните, индивидуални и субективни изживявания на
ищцата и спрямо тях да се определи дължимото се обезщетение. Следва да се съобрази
4
и времето на настъпване на вредата- в случая 2017г , както и при определяне на
дължимите се по справедливост вреди съдът съобразява и стандарта на живот в
страната , конкретните икономически условия, доколкото обезщетението не следва да
служи за неоснователно обогатяване.
С оглед изложеното съдебният състав приема, че предявеният иск е доказан и
основателен за сумата от 100 000лв, над която сума същият следва да бъде отхвърлен .
По отношение на възприетата дата за дължимост на законна лихва няма развити
въззивни оплаквания, поради което съдът не дължи служебно проверка на решението в
тази част.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата
претенция е уважена за сумата над 100 000лв до 150 000лв и в тази част предявеният
иск следва да бъде отхвърлен. В останалата част решението на СГС е влязло в сила.
По отношение на разноските:
С оглед различния резултат от спора решението на СГС подлежи на изменение в
частта за разноските.
СГС е приел , че на пълномощника на ищеца се дължи възнаграждение за защита
пред първата инстанцияпо чл.38 от ЗА. С оглед изменения размер на присъденото
обезщетение на пълномощника му се дължи възнаграждение в размер на 2765лв, над
която сума решението на СГС следва да бъде отменено.
На ответника пред първата инстанция му е определено юрк. възнаграждение и
разноски в размер на 226лв.С оглед изхода от спора на същия се дължат разноски и
юрк. възнаграждение в размер на 452лв или още 226лв.
Решението следва да бъде отменено в частта, с която застрахователят е осъден да
заплати държавна такса по сметка на СГС за сумата над 4 000лв.
Пред настоящата инстанция въззивникът претендира заплащане на разноски от
1 400лв и юрк, възнаграждеине в размер на 100.00лв. По делото пред настоящата
инстанция няма упълномощаване на юрисконсулт от застрахователя, а и няма
извършени процесуални действия от юрисконсулт, поради което съдебният състав
намира, че възнаграждение на въззивника за защита от юрисконсулт не се дължи. С
оглед изхода от спора на въззивника се дължат разноски от 1 000лв.
Пълномощникът на въззиваемата страна претендира заплащане на
възнаграждение по чл.38 от ЗА и представя договор от 05.01.2021г.
5
Застрахователят оспорва предпоставките за предоставяне на безплатна правна
помощ и представя доказателства,че 2020г на ищцата чрез ЧСИ М. е заплатено
обезщетението съобразно влязлото в сила първоинстанционно решение по делото.
С оглед така установеното съдебният състав приема, че възражението на
застрахователя за това, че не дължи заплащане на възнаграждение за основателно. На
ищцата е заплатена от ответника сумата от 80 000лв главница, съобразно влязлото в
сила съдебно решение, ведно с лихвите. Действително това са средста за обезщетяване
на претърпени от нея вреди , но в същото време при наличието на такива суми платени
на ищцата не може да се обоснове извод, че същата към 05.01.2021г е материално
затруднено лице. Разпоредбата на чл.38, т.2 от ЗА е една от нормите гарантиращи
достъп до правосъдие на материално затруднени лица, такива които обективно и
трайно са възпрепятствани да получат правна защита като упълномощят и заплатят на
аздвокат, такива които нямат доходи да заплатят държавни такси и разноски по делото
и др. По делото се опровергава посоченото , че ищцата е материално затруднено лица.
Към момента на подписване на пълномощното на адв. Д. от 05.01.2021гищцата има
средства и не е материално затруднена. Има възможност да заплати на пълномощника
си договореното възнаграждение, което с оглед изхода от спора ще се възложи върху
страна по делото. С оглед това, че не са налице основанията на чл.38,ал.1, т.2 от ЗА за
предоставяне на безплатна правна защита по делото на ищцата съдът намира, че не
може по този ред да присъди възнаграждение на пълномощника . От друга страна
ищцата не е направили разноски за адв. защита, поради което не се дължи
възстановяването на такива.
Предвид изложените съображения състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3681 от 23.06. 2020г по гр.д. № 10197/2017г по описа на
Софийски градски съд, ІГО, 3-ти състав в частта, с която е осъдено ЗК„Лев инс”АД да
заплати на С. С. К.-И. сумата над 100 000лв до 150 000лв- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП настъпило на 31.03.2017г , както и в частта, с която е
осъдено ЗК„Лев инс”АД да заплати на адв. П.Д. от САК адвокатско възнаграждение
по чл.38 от ЗА за сумата над 2765лв и по сметка на Софийски градски съд държавна
такса за сумата над 4 000лв и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от С. С. К.-И. с ЕГН ********** против ЗК„Лев
инс”АД с ЕИК ********* за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ПТП, настъпило на 31.03.2017г, на осн. чл.432,ал.1 от КЗ за сумата над
100 000лв до 150 000лв, като неоснователен.
6
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3681 от 23.06. 2020г по гр.д. № 10197/2017г по
описа на Софийски градски съд, ІГО, 3-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА С. С. К.-И. с ЕГН ********** да заплати на ЗК„Лев инс”АД с ЕИК
********* сумата от още 226лв- разноски , дължими се пред първата инстанция, както
и 1 000лв- разноски пред Софийски апелативен съд, на осн. чл.81 вр. чл.78,ал.3 от
ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7