О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…….
Град Пловдив, 25 септември 2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІV състав, в закрито съдебно заседание двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2341 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал. 2-4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост.
Образувано е по постъпила жалба от А.Б.Д., ЕГН **********, срещу заповед № ДС-09-23/ 30.08.2023 на областния управител на Област Пловдив, с която е разпоредено изземване на недвижим имот - частна държавна собственост, предмет на Акт за частна държавна собственост № 6455/27.06.2007 г., е предоставени права на областен управител на област Пловдив, представляващ ПИ с идентификатор 02974.10.119 по КККР, одобрени със заповед № 300-5-67/08.11.2004 г. на ИД на АГКК-София, с площ от 1271 кв.м., Трайно предназначение на територията: земеделска; Начин на трайно ползване - за селскостопански, горски, ведомствен път; стар номер: 0101119; находящ се в с.Бачково, общ.Асеновград, област Пловдив, местност: „Перивола“, при съседни ПИ е идентификатори: 02974.10.114, 02974.11.462, 02974.11.615, 02974.11.657, 02974.13.28, 02974.13.30, 02974.15.30.
В жалбата е инкорпорирано искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта с твърденията, че заповедта е нищожна, че липсва законен предмет на индивидуализиран ПИ, за който се твърди да е частна държавна собственост, както счита, че тези и други изброени в жалбата твърдения са основание са това.
По делото е постъпила от ответника административната преписка по разпореждане на съда, като в придружителното писмо е посочено, че на 19.09.2023 г. е било извършено изземване на държавния имот, предмет на заповед № ДС-09-23/ 30.08.2023 на областния управител на Област Пловдив. От представеното копие на заповедта е видно, че същата е връчена лично на жалбоподателя на 04.09.2023 г., поради което жалбата и искането са подаден в срак.
Настоящият съдебен състав намира искането за допустимо: насочено е срещу подлежащ на предварително изпълнение съгласно чл. 80, ал. 3 от Закона за държавната собственост индивидуален административен акт, по отношение на който съдебният контрол е допустим и не е налице забрана за спиране изпълнението по съдебен ред.
По същество искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е неоснователно, по следните съображения:
Процесната заповед е издадена на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС и с нея е разпоредено да бъде иззето владението на ПИ с идентификатор 02974.10.119 по КККР, одобрени със заповед № 300-5-67/08.11.2004 г. на ИД на АГКК-София, с площ от 1271 кв.м., Трайно предназначение на територията: земеделска; Начин на трайно ползване - за селскостопански, горски, ведомствен път; стар номер: 0101119; находящ се в с.Бачково, общ.Асеновград, област Пловдив, местност: „Перивола“, при съседни ПИ е идентификатори: 02974.10.114, 02974.11.462, 02974.11.615, 02974.11.657, 02974.13.28, 02974.13.30, 02974.15.30, за който е съставен Акт за частна държавна собственост № 6455/27.06.2007 г.
Предварителното изпълнение на оспорената заповед, издадена по реда и на основанията на чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост, е допуснато по силата на закона - чл. 80, ал. 3 от ЗДС, обосноваващ изпълнение на целите по чл. 60 от АПК, за постигане на които се прилага изключението от общото правило на чл. 166, ал. 1 от АПК.
При тази законова уредба в тежест на жалбоподателя е да докаже, че за него е налице интерес, противопоставим на този обществен интерес, предпоставен от законодателя в чл. 80, ал. 3 от ЗДС, който по своята значимост да е способен да мотивира съда да спре предварителното изпълнение на оспорената заповед. За да аргументират необходимост от спиране на предварителното изпълнение на заповедта, жалбоподателите следва да докажат с допустими и достатъчно убедителни доказателствени средства, че от изпълнението за тях ще последва значителна или трудно поправима вреда - арг. чл. 166, ал. 2 вр., ал. 4 АПК.
От изложеното в искането обаче такъв извод не може да се направи. За да упражни съдът своята дискреция и да постанови спиране на законово допуснато предварително изпълнение, съдът следва да установи настъпването на значителна или трудно поправима вреда, засягаща оспорващия. В тази хипотеза именно жалбоподателят следва да докаже в какво се изразява вредата за него и вероятността от настъпването й. В жалбата страната не е представила никакви доказателства за настъпили вреди, нито се твърди настъпването на такива, противопоставими на законовата разпоредба, предписваща предварително изпълнение. В тази връзка всички твърдения в жалбата касаят законосъобразността на заповедта за изземване, но този въпрос не е предмет на настоящото производство, а касае спорът между страните по отношение законосъобразността на заповедта. Законодателят е упражнил своята преценка за значимост на охраняемото обществено благо в хипотезата на чл. 80 от ЗДС, на което благо съдът не може да противопостави хипотетичен, необоснован и недоказан интерес. (В този смисъл Определение № 7818 от 13.07.2023 г. по адм. дело № 6708/2023 по описа на ВАС).
Предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение – какъвто е настоящият случай с оглед на разпоредбата на чл. 80, ал. 3 ЗДС, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като тя може да бъде причинена само от нови факти и обстоятелства – които са се осъществили след издаването на акта, каквито в случая не се представят. В случай като настоящия, в тежест на жалбоподателя и подателя на искането за спиране е да изложи фактическите обстоятелства и да представи на сезирания съд доказателства, въз основа на които може да се направи обоснован извод за реална възможност за понасяне на имуществена вреда (пропуснати ползи и/или претърпени загуби от имуществото на лицето) или неимуществена вреда (напр. болки, страдание, загуба на доверие, репутация и др.), която по своите измерения е значителна или трудно поправима.
Факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са се осъществили преди издаването на акта са ирелевантни за основателността на искането. Доказателствената тежест за тази нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на искателя. Тъй като става въпрос за изключение от принцип тълкуването на законовите предпоставки е само stricto sensu. (в този смисъл Определение № 8352 от 11.08.2023 г. по адм. дело № 7433/2023 по описа на ВАС)
На последно място следва да се отбележи, че всички твърдения в жалбата за законосъобразност на заповедта, са въпрос на преценка по съществото на съдебното й обжалване, поради което направените в жалбата възражения за незаконосъобразност на заповедта ще бъдат разгледани при решаване на спора по същество и не могат да послужат като основание за спиране на предварителното изпълнение, допуснато по силата на закона.
По изложените съображения, съдът следва да отхвърли искането. Ето защо и на основание чл. 166, ал. 3 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на А.Б.Д., ЕГН ********** за спиране на предварителното изпълнение на заповед № ДС-09-23/ 30.08.2023 на областния управител на Област Пловдив.
Определението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд в седемдневен срок от съобщаването
му с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: