Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 720 25.02.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд XXXVIII – ми граждански
състав
на четвърти февруари две хиляди и двадесета
година в открито съдебно заседание в състав:
Председател: Невена Ковачева
Секретар: Станка Добрева
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 7868 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ЕР“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр. Русе, ул. Михаил Арнаудов № 2, представлявано от Т.В.Н., срещу „Тих труд –
Бургас“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к.
Славейков, ул. Янко Комитов № 16, представлявано от Р.М.И., с която се
претендира приемане за установено съществуването на вземане в полза на ищеца за сумата 23720,53
лева главница, представляваща неизпълнено парично задължение по запис на заповед, издаден на 11.02.2019 г., целият
за сумата от 34550 лева, с падеж на 11.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 18.07.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е
била издадена заповед по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. 5722/2019 г. на БРС.
Сочи се, че записът
на заповед обезпечава задължения на ответника по протокол за прихващане на
вземания и задължения от 31.01.2019 г., фактура № 3447/07.02.2019 г. и договор
за цесия от 11.02.2019 г. В настоящото производство се претендира само част от
дължимата по записа на заповед сума, представляваща задължението по договора за
цесия.
Ангажират се
доказателства, като се моли за уважаване на претенцията и присъждане на съдебно
– деловодни разноски.
Ответникът чрез
процесуален представител е оспорил предявения иск. Посочено е, че договорът за
цесия и записа на заповед са подписани от И.Ч., който е бил освободен като
управител на дружеството на 05.04.2019 г. На 08.04.2019 г. той е предал на
новия управител всички документи на дружеството, сред които не са били
посочените два. Следователно към тази дата те не са съществували, а са
съставени и подписани след това и са антидатирани. Освен това съгласно договора
за възлагане на управление, сключен между Ч. и дружеството, е предвидено преди
сключване на такъв вид сделка да подаде до едноличния собственик на капитала на
Сдружение „Съюз на глухите в България“ писмено искане за даване на разрешение
за такава сделка, което в случая не е сторено. Ето защо оспорва договора за
цесия.
Моли съда да отхвърли
предявения иск. Иска присъждане на разноски.
Съдът, като прегледа
събраните по делото писмени доказателства, намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Правната квалификация
на предявения иск е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 535 и сл. ТЗ.
За да се проведе
успешно доказването на иск по чл. 535 ТЗ, в тежест на ищеца е да установи на
първо място наличието на действителен, редовен от външна страна, менителничен
ефект.
Процесният запис на
заповед, въз основа на който е постановена заповедта за изпълнение по чл. 417,
т. 9 ГПК, е издаден на 11.02.2019 г. от „Тих труд Бургас“ ЕООД, със задължение
да заплати на „ЕР” ЕООД сума в размер на 34550 лева.
В горната част на
ценната книга е отбелязано, че записът на заповед е „платим на предявяване“, в
текста на същия „срещу представяне на този запис на заповед“. След това е
посочено, че „падежът на паричното задължение е на 11.06.2019 г (120 дни след
сключване на договора за цесия и консултантски услуги)“.
Съдът намира, че
записът на заповед, въз основа на който се иска плащане на процесната сума,
който е основание за издаване на заповедта за незабавно изпълнение, е нищожен. В
записа на заповед падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди
съмнение и не дава основание за различно тълкуване. В случая падежът в
процесния запис на заповед не е определен по предвидения в чл. 486 ТЗ начин. Както бе посочено, от
една страна като дата на падеж е посочена 11.06.2019 г., а същевременно се
съдържа и текст „срещу представяне“ и „платим на предявяване“, а се съдържа и
още един падеж – „120 дни след сключване
на договора за цесия и консултантски услуги“, т. е. процесната ценна книга съдържа
повече от един падеж. Менителничните ефекти са формални писмени актове и спрямо
тях се поставят строги изисквания за форма и за наличие на определени реквизити
на акта, за съдържанието на които законът съдържа императивни норми. Строго
формалният режим за валидност на записа на заповед, установен от закона,
включително за определяне на падежа налага извод, че в записа на заповед
падежът следва да бъде посочен ясно. Следователно записът на заповед, предмет
на разглеждане в настоящото производство, няма валидно определен падеж съгласно чл. 486, ал. 1 ТЗ, поради което същият е
нищожен на основание чл. 486, ал. 2 ТЗ и не е
годно изпълнително основание.
Съдът намира, че в
настоящото производство не се установи съществуването на редовен от външна
страна запис на заповед. В чл. 535 и чл.
536
ТЗ са изброени задължителните формални реквизити на записа на заповед, които са условие за неговата действителност. Липсата
на някой от реквизитите е пречка за пораждане на правните му последици. Тъй
като предмет на иска е вземането по менителничния ефект, а той е нищожен, искът
следва да се отхвърли поради липса на една от предпоставките за уважаване на
иска – редовен от външна страна менителничен ефект, като не следва да се
обсъжда наличието на въведеното от страните каузално правоотношение,
изпълнението на което ценната книга обезпечава.
На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски в общ размер от 1337 лева.
Водим от
горното, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ЕР“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. Русе, ул. Михаил Арнаудов № 2, представлявано от Т.В.Н.,
срещу „Тих труд – Бургас“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж. к. Славейков, ул.
Янко Комитов № 16, представлявано от Р.М.И., с който се претендира
приемане за установено съществуването на вземане в полза на ищеца за сумата 23720,53 лева главница, представляваща неизпълнено парично задължение по запис на заповед, издаден на
11.02.2019 г., целият за сумата от 34550 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 18.07.2019 г. до окончателното й изплащане, за
които суми е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. 5722/2019 г. на БРС.
ОСЪЖДА „ЕР“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
Русе, ул. Михаил Арнаудов № 2, представлявано от Т.В.Н., да заплати на „Тих
труд – Бургас“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.
к. Славейков, ул. Янко Комитов №
16, представлявано от Р.М.И., сума в размер на общо 1337 лева (хиляда триста
тридесет и седем лева), представляващи направени в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Н. Ковачева
Вярно с оригинала!
С. Добрева