Р
Е Ш Е Н
И Е
№
…………../………………2022г., гр.Варна.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, трети
тричленен състав, в публично съдебно заседание
на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на секретаря Теодора
Чавдарова
и прокурора Александър Атанасов,
като разгледа докладваното от съдия
Ганчева КНАХД № 2280/2022г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от «Био
Фреш Ритейл» ООД чрез адв. Т.П. срещу
решение № 882 от 28.06.2022 г. на ВРС, постановено по НАХД 20223110201812/2022г., по описа на ВРС, 4
състав, с което е изменено наказателно
постановление № 03-2100176/10.11.2021г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Варна, с което на «Био
Фреш Ритейл» ООД е наложена имуществена санкция в размер на
2500 лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ, като размера на наложената имуществена
санкция е
намалена на 1500 лева.
Касаторът твърди, че решението на
ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че при проверката не е установено
по несъмнен начин от контролните органи съществуване на Правилник за вътрешния
ред, поради което липсата в обекта не следва да се квалифицира като нарушение
на чл. 403а, ал. 1 от КТ, нито като нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ. Твърди,
че описаното в НП деяние е несъставомерно по посочения чл. 415, ал. 1 от КТ,
доколкото не отговаря на действително установените фактически положения, тъй
като санкционирането на дружеството по реда на посочената разпоредба предполага
да е налице ПВР, която работодателя би могъл да държи на разположение в обекта.
След като не е установено съществуването на ПВР, то няма как да бъде наложена
санкция за това, че не се държи на разположение на контролните органи. На
следващо място твърди, че в АУАН и НП неправилно е прието, че нарушението е
извършено в деня на проверката – 04.10.2021г. Предвид дадения срок за
изпълнение на предписанията – 19.04.2021г., намира, че следва да се приеме, че
на следващия ден работодателят е бил в нарушение, поради което е нарушена
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Намира, че с оглед липсата на настъпили
вредни последици от деянието и липсата на други наложени санкции по КТ за
деяния от същия вид, конкретното деяние се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност, което е предпоставка за прилагането на чл. 415в от КТ. По
изложените съображения моли да се отмени решението на ВРС и да се постанови
друго, с което да се отмени НП. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание касаторът чрез адв. Т.П. поддържа жалбата на посочените в
нея основания.
Ответната страна - Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
– Варна, представляван от ст. юрисконсулт Б. Н. в съдебно
заседание оспорва жалбата. Счита, че правилно първоинстанционният съд е
изследвал именно процесното НП със съответното извършено деяние за неизпълнение
на дадено задължително предписание на контролен орган. Моли да се отхвърли
жалбата и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на ВОП
счита жалбата за неоснователна, поддържа, че въззивното решение е постановено
при спазване на материалния и процесуалния закон.
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради
което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна, по следните
съображения:
Производството пред ВРС
е образувано по жалба на „Био Фреш Ритейл“ ООД против НП № 03-2100176/10.11.2021
г. на Директор Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което на „Био Фреш
Ритейл“ ООД, представлявано от С.В.Г. е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.,
на осн. чл. 415, ал.1 от КТ. Въззивния съд е приел от фактическа страна, че през
м. март 2021г. при извършена проверка на място от служители на Дирекция
"Инспекция по труда”-Варна на обект- магазин „Био фреш“, находящ се в гр.
Варна, ул. "****“ № *, стопанисван от «Био Фреш Ритейл»
ООД, с протокол № ПР 2108431/29.03.2021г. на «Био Фреш Ритейл» ООД било дадено
задължително предписание да държи на разположение на контролните органи във
всички обекти, стопанисвани от дружеството, екземпляр от Правилника за
вътрешния трудов ред, съгласно чл. 403а, ал. 1 от КТ. Протоколът от проверката
и задължителните за изпълнение предписания били връчени надлежно на
упълномощено лице на 29.03.2021г. На 04.10.2021г. свид. М. и В. извършили последваща проверка на дружеството «Био
Фреш Ритейл» ООД като посетили друг стопанисван от него обект в гр. Варна, а
именно магазин находящ се на ул. “***“ №*. След като се легитимирали
проверяващите поискали от служителите в магазина да им бъде представен
екземпляр от ПВР, но последните не могли да открият такъв в обекта. По телефон
се свързали с управителя на магазина, който обяснил, че не може до края на
работния ден да пристигне на място, но заявил че екземпляр от ПВР би следвало да
има в шкаф на касата на магазина. Двете служителки в магазина продължили да
търсят до края на проверката но въпреки това не успели да открият ПВР и да го
представят на контролните органи, като самата проверка продължила около
30-40минути. Св. М.
приела, че предписанието дадено с т.4 на протокол № ПР2108431/29.03.2021г. «Био
Фреш Ритейл» ООД да държи на разположение на контролните органи във всички
обекти, стопанисвани от дружеството, екземпляр от Правилника за вътрешния
трудов ред, съгласно чл. 403а, ал. 1 от КТ не било изпълнено. На 03.11.2021 г.
от св. М. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в
който били посочени обстоятелствата на извършване на нарушението и правната му
квалификация. Актът бил връчен на упълномощено от представляващия въззивното
дружество лице. Въз основа на АУАН е издадено процесното наказателно постановление,
с което наказващият орган е санкционирал въззивното дружество за неизпълнението
на задължителното предписание в срок.
За да измени НП,
въззивният съд приел, че в хода на административнонаказателното производство не
са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като са съобразени
и изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Проверяващите са установили пълно и
всестранно и фактическата обстановка на база на събраните доказателства. В АУАН
е била посочена правилната правна квалификация на описаното административно
нарушение. Административнонаказващият орган, на база на събраните доказателства
е направил единствения възможен извод за извършено административно нарушение по
чл. 415, ал. 1 от КТ. По отношение на определения размер на имуществената
санкция, въззивният съд преценил, че административнонаказващият орган
неправилно е определил размера й над минималния. Предвид липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства, адекватно на нарушението се явява имуществена
санкция в минималния размер, поради което изменил оспореното НП, като намалил
имуществената санкция от 2500лв. на 1500лв.
Настоящата инстанция
намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо, но НЕПРАВИЛНО.
Касационната инстанция
не споделя установената от районния съд фактическа обстановка и изведените въз
основа на нея правни изводи, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са
допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да водят
до отмяна на атакуваното НП.
Съгласно чл. 404, ал. 1
от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи
на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива
или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните ПАМ:
да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели,
органите по назначаването на длъжностни лица за отстраняване на нарушенията на
трудовото законодателство и др. В случая с протокол № ПР2108431/29.03.2021 г.
на дружеството е дадено предписание по т. 4 да държи на разположение на
контролните органи във всички стопанисвани от него обекти екземпляр от
Правилника за вътрешния трудов ред, като срокът за изпълнение е 19.04.2021 г. В
процесното НП като дата на извършване на нарушението неправилно е приета датата
на проверката – 04.10.2021г. Настоящият съдебен състав приема, че при дадено
предписание с посочен конкретен
срок за изпълнение, нарушението следва да се счита
извършено в деня, следващ този, в който е изтекъл срокът за изпълнение. Датата
на нарушението е тази, следваща крайния срок за изпълнение на предписанието,
доколкото именно до този момент е било възможно предприемането на активно
поведение по изпълнение на задължителното предписание и считано от 20.04.2021
г. дружеството вече е осъществило нарушение. Като е посочена като дата на
нарушението 04.10.2021 г. е допуснато съществено нарушение, тъй като тази
неяснота във фактическото описание на нарушението съставлява нарушение на
императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Същото се преценява
като съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита на
наказаното лице и води до незаконосъобразност на процесното НП, като влече
отмяната му - привлеченият към административнонаказателна отговорност субект
следва да понесе наказание, само ако е извършил деянието, което му е вменено,
при фактическите обстоятелства, посочени в обвинението. Процесуалният пропуск е
съществен, тъй като в хода на съдебното следствие не могат да се установят
факти, с които да се допълва административнонаказателното обвинение. Съдът не
разполага с правомощията да внася съществено изменение в описанието на
нарушението, като го допълва или коригира.
В контекста на
изложеното следва да се посочи, че датата на извършване на нарушението е
задължителен реквизит, както за съставения АУАН, така и за издаденото въз
основа на него НП и липсата или неточното и посочване съставлява нарушение на
императивните правила на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН което е процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като
води до невъзможност да се установи кога точно е извършено нарушението, за
което е ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето. С оглед
констатираното съществено нарушение на процесуалните правила, съдът не дължи
произнасяне по изложените в решението съображения за съответствие на оспореното
НП с материалния закон и за прилагането на чл. 415в от КТ.
Видно от горното решението
на ВРС следва да се отмени и да се постанови друго, с което да се отмени НП.
С оглед очерталия се
изход на делото, в полза на касатора по арг. от чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН следва
да бъде присъдено претендираното адвокатско възнаграждение за двете съдебни
инстанции, а именно 400 лева за въззивното производство, съгласно договор за
правна защита и съдействие № 405057/14.06.2022 г. и 300 лева за касационното
производство, съгласно договор за правна защита и съдействие № 405609/03.11.2022
г. или общо 700 лева. Направеното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е под минималния
размер, съгласно чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Изм. и доп. - ДВ, бр. 88 от 2022 г.).
Така мотивиран и
съобразно правомощията си по чл. 221, ал.2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, касационният
съдебен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 882 от
28.06.2022 г. на ВРС, постановено по НАХД 20223110201812/2022г., по описа на
ВРС, 4 състав, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 03-2100176/10.11.2021г. на Директора на Дирекция “Инспекция по
труда” - Варна, с което на «Био Фреш Ритейл» ООД е наложена имуществена санкция
в размер на 2500 лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна да заплати на «Био Фреш Ритейл» ООД, ЕИК ******, представлявано от управителя С. В. Г. разноски по делото в размер на 700 /седемстотин/
лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: