РЕШЕНИЕ№ 677

 

гр. Сливен,  14.06.2018 год.

 

В    ИМЕТО   НА   НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І-ви граждански състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА

   при секретаря АЛБЕНА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 4876/2017 г. на СлРС, за да се произнесе, съобрази следното:

    Предявен е  иск по чл. 557, ал.1, т.2, б.”а”  от Кодекса за застраховането  (чл.288, ал.1 от  КЗ (отм.) и цена 2874.04 лв.

     Ищцовото дружество твърди, че на 20.03.2012 г. около 19.15 ч. на път 1-4, км. 217+419 ответникът предизвикал катастрофа управлявайки с несъобразена скорост лек автомобил марка "Рено Премиум", с ДКН СА4034РМ, собственост на "Софавто" ООД. При навлизане в лява крива изгубил контрол над автомобила, излиза вдясно от пътното платно и с предна част на автомобила блъска стоманена предпазна ограда (мантинела), държавна собственост, управлявана от АПИ-Областно управление Търговище.

     Твърди се, виновен за катастрофата, съгласно влязло в сила наказателно постановление № 293/2012 г. е ответникът. Същият нямал сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност"

     Предвид изложеното моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 2874.04 лв., представляваща имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 04.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

     При условията на чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор, не е изразил становище по иска. С разпореждане № 7718/22.05.2018 г. на същия е    назначен особен представител - адв. С. И. Р.от АК - Сливен, вписана под № 5588 в Националния регистър за правна помощ, посочен от Адвокатската колегия - Сливен, съгласно писмо с изх. № 387/17.05.2018 г.

     В с.з. ищцовото дружество се представлява от пълномощник, който поддържа предявения иск и моли за уважаването му. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

 Ответникът М. Ме.Ю. не се явява.

     По делото е постъпило становище с вх. № 11467/06.06.2018 г. от назначения особен представител адв. Р.ответника, с което моли да се даде ход на делото. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

     След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

     От представените по делото доказателства се установява наличието на ПТП, настъпило на 20.03.2012 г. около 19.15 ч. на път 1-4, км. 217+419 ответникът предизвикал катастрофа, управлявайки с несъобразена скорост лек автомобил марка "Рено Премиум", с ДКН СА4034РМ, собственост на "Софавто" ООД.

    От приложения протокол за ПТП се установява, че действително на процесната дата е настъпило процесното ПТП между ответника и лек автомобил марка "Рено Премиум", с ДКН СА4034РМ, собственост на "Софавто" ООД при нарушение на правилата за движение, подробно описани в протокола.

От доклада по щетата за имуществени вреди от "Гаранционният фонд" е видно, че размера на щетата е 2874.04 лв. плюс 84.50 лв. разходи по ликвидация, която е описана като сума за предявяване по регрес.

Справката за размера на нанесената щета на ОПУ Търговище е в размер на 4200.77 лв., с включен ДДС.

Изготвена е и заключителна техническа експертиза по щета № 110491/2012 г. с оценка по щетата 3500.64 лв.

 Ищцовото гаранционно дружество е превело дължимото обезщетение на АПИ - ОПУ Търговище по щета № 110491/2012 г. в размер на 2958.54 лв. за виновно нанесени имуществени вреди на стоманено предпазна ограда от лек автомобил "Рено Премиум", с ДКН СА4034РМ, собственост на "Софавто" ООД управлявано от М.Ю.станало на 20.03.2012 г. на ППІ-4 км. 217+419.

По делото е приложена регресна покана с изх. № ГФ-РП-609/14.11.2012 г., с която ищцовото дружество уведомява ответника за преведената сума по гореописаната щета, която следва да заплати доброволно по посочена банкова сметка. ***на разписка на 15.11.2012 г. Същата не е получена.

   Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло.

             Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

     Предпоставките за възникване на задължение на Гаранционния фонд за плащане на обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите са настъпване на ПТП, лекият автомобил причинил процесното ПТП обичайно се намира на територията на РБ, водачът да е виновен, да съществуват изрично предвидени в КЗ пречки пострадалото лице да получи пряко от застрахователя дължимото обезщетение, посочени в чл.288 КЗ, като най-често това са причинени вреди от собственик или ползвател на МПС, който няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и вреди, причинени от неидентифицирано МПС или неизвестен извършител.

    Съдът  намира, че не следва да дискутира над възражението за изтекла погасителна давност едва в края на процеса, тъй като преклузията за това законодателят е визирал в отговора на исковата молба. В същият липсва направено такова възражение, но в Кодекса за застраховането погасителната давност в отменения чл. 197, съгласно който правата на застрахователния договор се погасяват с три годишна давност, считано от датата на настъпване на застахователното събитие, а при застраховки т.е. т. Ж и З и при застраховки Гражданска отговорност - т. 10-13 на Раздел ІІ, б. А от приложение № 1 давността е пет годишна, считано от датата на настъпване на събитието. Тази уредба се отнася единствено от правата на застрахования без да са уредени правата на суброгиращия се застраховател и на гаранционния фонд.

   Безспорно в настоящия случай би имало значение приетата практика от Пленума на ВСС по Постановление № 7/1977 г. по т. 14, съгласно която за регресните искове важи общата давност по чл. 110 и сл. от ЗЗД, като същата започва да се прилага от момента на изплащане на застрахователните обезщетения на правоимащите лица.

   Заплащането на обезщетението е станало на 01.11.2012 г. и не е изтекла погасителната давност.

   В настоящият процес безспорно се установи наличието на изброените по-горе предпоставки, обуславящи вземането на ищеца спрямо ответника, а именно настъпилото застрахователно събитие на 20.03.2012 г. по вина на ответника, като ползвател на МПС, за което към тази дата не е имало налична и валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, както и плащане на обезщетение за причинените на увреденото лице имуществени вреди от страна на ищеца и в претендирания от него размер.

   По изложените съображения съдът намира, че в разглеждания случай, предпоставките за уважаване на регресния иск на „Гаранционен фонд“ срещу делинквента М.Ю. са налице: от реализираното по вина на делинквента ПТП са причинени имуществени вреди на трето лице, в обезщетение на което ищецът е заплатил на 01.11.2012 г. сумата от 2874.04 лв., поради което предявеният иск се явява доказан по основание и размер, следователно същият следва да бъде уважен изцяло. Освен това в настоящият процес не е спорно и съдът приема изцяло, че ответникът е признат за виновен за настъпилото ПТП, видно от писмо от началника на ОД на МВР Сливен, че наказателно постанолвение № 293/2012 г. и НП № 433/2012 г. издадени срещу М. Ю. са му връчени на 03.09.2012 г. и са влезли в сила на 10.09.2012 г.  

Що се касае до направеното възражение за изтекла погасителна давност спрямо ответника, то съда намира, че не следва да уважи това възражение, тъй като същата не е изтекла по следните съображения:

Съгласно т. 14 от Постановление на Пленума на ВС № 7/77 г. от 04.10.1978 г., по отношение на регресните искове на застрахователя, респективно на Гаранционния фонд, се прилага общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, чийто начален момент е плащането на застрахователно обезщетение на правоимащите лица. /В този смисъл са Решение № 178/21.10.2009г., ТД № 192/2009г. на ВКС и Решение № 15/04. 02.2011г., ТД № 326/2010г. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК/. В разглеждания случай обезщетението е изплатено с Платежното нареждане от 01.11.2012 г., с което ищецът „Гаранционен фонд“ е наредил плащането на процесната сума.

Исковата молба е заведена на 04.10.2017 г., то петгодишният давностен срок не е изтекъл и вземането на ищеца не е погасено по давност. Следователно възражението на особения представител следва да бъде отхвърлено.

 С оглед изложените съображения предявената претенция се явява основателна в пълен размер и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от деня на депозиране на исковата молба в съда 04.10.2017 г. до окончателното изплащане.

           С оглед изхода на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 846.16 лв., от които 114.96 лв. заплатена държавна такса и сумата от 431.20 лв. за назначения особен представител и 300 лв. адвокатско възнаграждение.

  Мотивиран от гореизложеното, съдът

                                                        Р   Е   ШИ:

 

             ОСЪЖДА М. М. Ю., с ЕГН ... от гр. С., ж.к. „К.”, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., чрез назначения особен представител адв. Р. от АК - Сливен, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище: гр.София,  ул. “Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, със съдебен адрес:***., офис ., чрез адв. П. от АК – Сливен, сумата от 2874.04 лв. /две хиляди осемстотин седемдесет и четири лева и четири стотинки/, представляваща платено обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на  настъпило ПТП на 20.03.2012 г. около 19.15 ч. на път 1-4, км. 217+419 , ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба – 04.10.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 846.16 лв. /осемстотин четиридесет и шест лева и шестнадесет стотинки/, от които 114.96 лв. заплатена държавна такса и сумата от 431.20 лв. за назначения особен представител и 300 лв. адвокатско възнаграждение.

 

   Решението подлежи на въззивно обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: